ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
29 юни 2010 година
Дело F-11/10
María Soledad Palou Martínez
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Явна недопустимост — Просрочие — Нарушение на досъдебната процедура — Член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑жа Palou Martínez моли Съда на публичната служба „да разгледа фактите и обстоятелствата, свързани с [нейното] положение, и след това […] да постанови решение, с което да уважи исканията ѝ“; да отмени „решението на [Европейската] [к]омисия“; да задължи Комисията да „признае и гарантира [нейното] работно място, и [нейната] категория в Барселона“ (Испания) и „вследствие на това“ да я „възстанови на работно ѝ място, в съответната ѝ категория и да ѝ изплати всички възнаграждения, считано от момента, в който е обявена за трудоспособна“.
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Произнасяне — Недопустимост
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Жалба за отмяна, която не е подадена в определения срок — Иск за обезщетение, с който се цели идентичен резултат — Недопустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение, предявен при липса на досъдебна процедура в съответствие с Правилника — Недопустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. В рамките на производство по жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, исканията, с които се цели Съдът на публичната служба да даде задължителни указания на администрацията или да признае основателността на някои правни основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна, са явно недопустими, тъй като съдът на Съюза не може да дава задължителни указания на институциите на Съюза или да се произнася по правни въпроси от компетентността им. Такъв е случаят, когато от Съда на публичната служба се иска да установи настъпването на определени факти и да задължи администрацията да приеме мерки за възстановяване на правата на заинтересованото лице.
(вж. точки 29—31)
Позоваване на:
Съд — 21 ноември 1989 г., Becker и Starquit/Парламент, C‑41/88 и C‑178/88, Recueil, стр. 3807, резюме, точка 2
Първоинстанционен съд — 9 юни 1994 г., X/Комисия, T‑94/92, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑481, точка 32; 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точка 28 и цитираната съдебна практика; 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑203 и II‑A‑2‑1309, точка 55 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 7 ноември 2007 г., Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑329 и II‑A‑1‑1831, точка 65
2. Длъжностното лице не може чрез иск за обезщетение да оспорва увреждащ го акт, който не е обжалвало по-рано в предвидените в Правилника срокове.
(вж. точка 43)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑47 и II‑A‑1‑229, точки 69 и 70 и цитираната съдебна практика
3. Съгласно членове 90 и 91 от Правилника искането за обезщетение по принцип се отправя най-напред до администрацията, след което се подава административна жалба срещу отказа на последната да го уважи. Ето защо, след като преди сезирането на Съда на публичната служба не е проведена тази развиваща се на два етапа процедура, жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 юли 1995 г., Ojha/Комисия, T‑36/93, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑497, точка 117; 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 57
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точка 69; Skoulidi/Комисия, посочено по-горе, точка 56