ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
21 юли 2017 година(*)
„Обезпечително производство — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2009/73/ЕО — Искане на Bundesnetzagentur за изменение на условията за изключване на газопровод OPAL от правилата на Съюза — Решение на Комисията за изменение на условията за изключване от правилата на Съюза — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност“
По дело T‑883/16 R
Република Полша, за която се явяват B. Majczyna, M. Kawnik и K. Rudzińska, в качеството на представители,
жалбоподател,
подпомагана от
Република Литва, за която се явяват D. Kriaučiūnas и R. Krasuckaitė, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват O. Beynet и K. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, целяща спиране на изпълнението на Решение C(2016) 6950 окончателен на Комисията от 28 октомври 2016 година за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО,
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелствата по спора
1 С решение C(2009) 4694 от 12 юни 2009 година Комисията на Европейските общности е поискала от Bundesnetzagentur (BNetzA, Федерална мрежова агенция, Германия) по силата на член 22 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80) да измени решението си от 25 февруари 2009 г. за изключване на капацитета за пренос на проекта за газопровод Ostseepipeline-Anbindungsleitung (OPAL), който представлява наземният участък на изток на газопровод Nord Stream 1, чиято входна точка се намира в околностите на Лубмин, близо до Грайфсвалд в Германия, а изходната точка в околностите на Брандов в Чешката република, от прилагането на предвидените в член 18 от посочената директива правила за достъп на трети лица и от правилата за тарифите по член 25, параграфи 2—4 от нея.
2 Решението на Комисията от 12 юни 2009 г. е определяло следните условия:
„a) Без да се засяга правилото, посочено в [буква] б), предприятие с господстващо положение на един или повече големи пазари на природен газ за добив или надолу по веригата, обхващащи Чешката република, не може да резервира през период от една година повече от 50 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL на чешката граница. Резервациите на предприятия, принадлежащи към една и съща група, като „Газпром“ и Wingas, се разглеждат съвместно. Резервациите на предприятия с господстващо положение/на групи предприятия с господстващо положение, сключили големи дългосрочни договори за газоснабдяване, се разглеждат на обобщено равнище […]
б) Границата от 50 % от капацитета може да бъде превишена, ако съответното предприятие прехвърли на пазара обем от 3 милиарда m³ газ върху газопровод OPAL, по открита, прозрачна и недискриминационна процедура („програма за прехвърляне на газ“). Дружеството, управляващо газопровода или предприятието, което е длъжно да изпълни програмата, трябва да гарантира наличността на съответния капацитет за пренос и свободния избор на изходната точка („програма за прехвърляне на капацитети“). Формата на програмите „прехвърляне на газ“ и „прехвърляне на капацитети“ се одобрява от BNetzA“.
3 На 7 юли 2009 г. BNetzA изменя решението си от 25 февруари 2009 г., като го адаптира към гореспоменатите условия, предвидени с решението на Комисията от 12 юни 2009 г. Дерогацията от правилата е предоставена от BNetzA за период от 22 години.
4 Газопроводът OPAL е пуснат в действие на 13 юли 2011 г. и притежава капацитет от около 36,5 милиарда m³. По силата на решението на Комисията от 12 юни 2009 г. и на решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., изменено с решението му от 7 юли 2009 г., капацитетът на газопровода OPAL е напълно освободен от прилагането на правилата относно регламентирания достъп на трети лица и на тарифните правила въз основа на Директива 2003/55.
5 Нерезервираните 50 % от капацитета на този газопровод така и не са използвани, тъй като „Газпром“ не е приложило посочената в решението на Комисията от 12 юни 2009 г. програма за прехвърляне на газ. Входният капацитет на газопровода до Грайфсвалд представлява интерес единствено за третите лица, които са в състояние да вкарат газ в тази точка от газопровода. При настоящата техническа конфигурация природният газ може да се достави на тази входна точка само от газопровода Nord Stream 1, използван от групата „Газпром“ за пренос на газ с произход от руските находища, поради което явно само 50 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL a priori се използват.
6 На 13 май 2016 г. BNetzA съобщава на Комисията въз основа на член 36 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94) за намерението си да измени някои разпоредби на предоставената през 2009 г. дерогация относно отсечката от газопровода OPAL, управлявана от Opal Gastransport GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „OGT“).
7 На 28 октомври 2016 г. въз основа на член 36, параграф 9 от Директива 2009/73 Комисията приема Решение C(2016) 6950 окончателен за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е изпратено на BNetzA.
8 В обжалваното решение Комисията запазва освобождаването от правилата за достъп на трети лица, предоставено на газопровода OPAL за отсечката между входната точка, намираща се близо до Грайфсвалд, и изходната точка, намираща се в Брандов, за максимум 50 % от капацитета, което тя вече е била одобрила в решението си от 12 юни 2009 г. За сметка на това останалите 50 % от капацитета върху тази отсечка — неизползвани дотогава поради неприлагането от „Газпром“ на програмата за прехвърляне на газ — са освободени, тоест подложени на правилата за достъп на трети лица. Това освобождаване трябва да се извърши под формата на разпределяне на капацитета за пренос, който операторът на газопровода е длъжен да възложи в рамките на прозрачна и недискриминационна тръжна процедура.
9 Тъй като това недискриминационно и прозрачно предоставяне на така освободения капацитет за пренос е можело на практика също да доведе до неговото използване от „Газпром Експорт“, за да се увери, че третите лица могат действително да имат достъп до „освободения“ капацитет, Комисията увеличава предложената от BNetzA горна граница относно междусистемния капацитет от вида FZK (feste frei zuordenbare Kapazitäten/свободно разпределяем гарантиран капацитет) в изходната точка на газопровода. По този начин операторът на газопровода OPAL ще бъде принуден да предостави на разположение на ползватели, различни от дружеството с господстващо положение на чешкия пазар на природен газ, в рамките на търг, междусистемен капацитет FZK с първоначален обем от 3,2 милиона киловатчаса. Ако обаче в хода на годишната тръжна процедура се окаже, че търсенето на капацитети от вида FZK във входната точка на Брандов е по-голямо от 90 % от предложения капацитет, BNetzA е длъжна да увеличи с 1,6 милиона киловатчаса количеството наличен капацитет FZK при следващия годишен търг. Наличният капацитет FZK може да достигне в крайна сметка обем от 6,4 милиона киловатчаса, тоест 20 % от общия капацитет на газопровода OPAL.
10 Освен това с оглед на възходящия характер на търговете и за да се избегне всякакво свръхнаддаване от страна на субекта с доминиращо положение на чешкия пазар, Комисията въвежда допълнително условие, според което подобен субект може да представи своята оферта в рамките на търг на капацитета FZK, само на базовата цена на капацитета, което води до това, че предложената цена не може да надхвърли средната основна цена по регламентираната тарифа на транспортната мрежа на търговската зона на Gaspool в Германия към Чешката република за сходни стоки през същата година.
11 На 28 ноември 2016 г. BNetzA изменя дерогацията, която е предоставила на оператора на газопровода OPAL с решението си от 25 февруари 2009 г., в съответствие с обжалваното решение.
Производството и исканията на страните
12 С жалба, подадена на 16 декември 2016 г. в секретариата на Общия съд, Република Полша иска отмяната на обжалваното решение.
13 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същия ден, Република Полша иска образуването на настоящото обезпечително производство, като по същество в нея моли председателя на Общия съд:
– да спре изпълнението на обжалваното решение до произнасяне на решението, с което се слага край на главното производство,
– да разпореди на Комисията да изиска от BNetzA да спре прилагането на становището на Комисията, изложено в обжалваното решение, до произнасяне на решението, с което се слага край на главното производство,
– да разпореди на Комисията да изиска от BNetzA да вземе всички възможни правни мерки, за да спре, до произнасянето на решението, с което се слага край на главното производство, изпълнението на решение, сделка, конвенция на публичното право или всякаква друга мярка за прилагане, с която се изменя, допълва, отменя или засяга по някакъв друг начин решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., в редакцията му от 7 юли 2009 г.,
– да разпореди на Комисията да изиска от OGT да се въздържи, до произнасянето на решението, с което се слага край на главното производство, да предоставя достъп до капацитета за пренос на газопровод OPAL при условия, различни от определените в решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., в редакцията му от 7 юли 2009 г.,
– да разгледа настоящата молба преди 23 декември 2016 г. в приложение на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.
14 В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 23 декември 2016 г., Комисията моли по същество председателя на Общия съд:
– да отхвърли тази молба,
– да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
15 С определение от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник председателят на Общия съд предоставя поисканото спиране на изпълнението до приемането на определението за прекратяване на настоящото обезпечително производство. Освен това той поставя редица въпроси на страните, на които те отговарят на 13 януари 2017 г. за Република Полша и на 16 януари 2017 г. за Комисията. По този повод Република Полша също подава искане за извършване на процесуално-организационни действия, по което Комисията представя своето становище на 20 януари 2017 г., насочено към отхвърлянето на това искане.
16 На 2 февруари 2017 г. председателят на Общия съд уважава молбата за встъпване на Федерална република Германия, подадена на 19 януари 2017 г., по която нито Комисията, нито Полша са направили възражения в своите становища, представени съответно на 30 и 31 януари 2017 г. Становището при встъпване на Федерална република Германия в подкрепа на исканията на Комисията е подадено в секретариата на Общия съд на 9 февруари 2017 г. На 3 март 2017 г. главните страни представят бележките си по това становище.
17 На 1 март 2017 г. Република Полша представя допълнителна писмена защита, както и две писма съответно с дата 30 август и 9 декември 2016 г., изпратени от министъра на енергетиката на Руската федерация до министъра на енергетиката на Република Полша.
18 На 5 май 2017 г. Република Литва е допусната да встъпи в делото по главното производство в подкрепа на исканията на Република Полша. Нейното становище при встъпване по настоящото дело е подадено на 22 май 2017 г. На 9 юни 2017 г. Република Полша и Комисията представят своите бележки по това становище.
19 С писмо от 22 юни 2017 г. страните са поканени на изслушване, насрочено на 5 юли 2017 г., за да изложат своите доводи относно условията, свързани с неотложността и сравнителното претегляне на интересите. По този повод Комисията и встъпилите страни са поканени да изложат своите бележки по допълнителната защита, представена от Република Полша на 1 март 2017 г., към която са били приложени допълнителни доказателства в подкрепа на нейното искане.
20 С писмо от 23 юни 2017 г. Република Литва уведомява Общия съд, че няма да участва в изслушването.
21 В хода на изслушването от 5 юли 2017 г. Република Полша, Комисията и Федерална република Германия излагат своите доводи и отговарят на въпросите, поставени от председателя на Общия съд.
От правна страна
Общи съображения
22 От прочита на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, следва, че съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки съгласно член 156 от Процедурния правилник. Независимо от това член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Европейския съюз се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да постанови временни мерки (определение от 19 юли 2016 г., Белгия/Комисия, T‑131/16 R, EU:T:2016:427, т. 12).
23 Освен това член 156, параграф 4, първо изречение от Процедурния правилник предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат „предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка“.
24 В този смисъл спирането на изпълнението и другите временни мерки могат да бъдат предоставени от съда по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли при неизпълнение на някое от тях. При необходимост съдът в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (вж. определение от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P‑R, EU:C:2016:142, т. 21 и цитираната съдебна практика).
25 При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (вж. определение от 19 юли 2012 г., Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), непубликувано, EU:C:2012:507, т. 23 и цитираната съдебна практика).
26 При конкретните обстоятелства следва най-напред да се провери дали е изпълнено условието, свързано с неотложността.
По неотложността
27 За да се прецени дали исканите временни мерки са неотложни, следва да се припомни, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение, като се избегне празнота в съдебната защита, осигурявана от съда на Съюза. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита. Тази страна следва да представи доказателства, че не би могла да изчака края на производството по разглеждането на жалбата по същество, без да претърпи значителна и непоправима вреда (вж. определение от 14 януари 2016 г., AGC Glass Europe и др./Комисия, C‑517/15 P‑R, EU:C:2016:21, т. 27 и цитираната съдебна практика).
28 В конкретния случай Република Полша се опасява, че ще понесе значителна и непоправима вреда, ако молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, доколкото изпълнението на обжалваното решение, което има за последица увеличаването на капацитета за пренос посредством газопровода OPAL, неминуемо би довело до намаляване на преноса на газ посредством газопроводите Yamal-Europe и Fraternité и поради това би застрашило сигурността на снабдяването с газ в Полша.
29 В самото начало следва да се отбележи, че няма спор по това, че последиците от обжалваното решение ще доведат до засилено използване на капацитета на газопровода OPAL.
30 Що се отнася до взаимодействието между разширяването на капацитета за пренос на газ посредством газопровода OPAL, намаляването на преноса на газ посредством газопроводите Yamal-Europe и Fraternité и заплахата за сигурността на снабдяването с газ в Полша, Република Полша счита по същество, че то е резултат от комбинацията на две серии едновременни събития.
31 От една страна, Република Полша поддържа, че изпълнението на обжалваното решение ще позволи на „Газпром“ да резервира 90 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL. Обжалваното решение организира търг за 50 % от общия капацитет за пренос на газопровода OPAL. Въпреки това според Република Полша определените в обжалваното решение условия за регулирано дерогиране ще имат за последица да позволят на „Газпром“ да поеме най-малко 80 % от отдадения на търг частично регулиран капацитет за пренос на газопровода OPAL. Доколкото останалите 50 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL са изключени от правото на Съюза, както и от правилата относно достъпа на трети лица, и предоставени изцяло на „Газпром“, последното на практика можело да се ползва от гарантиран достъп от най-малко 90 % от общия капацитет за пренос на газопровод OPAL.
32 От друга страна, Република Полша потвърждава, че тази възможност за „Газпром“ да засили своето използване на предоставените от газопровода OPAL капацитети за пренос, ще му позволи да измени своята търговска стратегия, което ще доведе до съществено намаляване или до пълното прекъсване на доставянето на газ от това предприятие на германския пазар посредством газопровода Yamal-Europe и до съществено нарушаване на условията на доставка на газ на полския пазар посредством газопроводите Yamal-Europe и Fraternité. Най-напред, това намаляване или това изоставяне на експлоатацията от страна на „Газпром“ би имало за последица по-конкретно, първо, че ще трябва разходите по функционирането на газопровода Yamal-Europe да се разпределят в зависимост от по-малък обем на газ, което ще доведе до съществено увеличаване на цените за превоз, правещо невъзможен достъпът на заинтересованите оператори до тази инфраструктура на нивото на най-голямата гранична връзка с произход от запад [точка на междусистемно свързване Mallnow (Германия)], второ, намаляването на възможността за участниците на пазара да се ползват от услугите за виртуално обръщане на газопровода Yamal-Europe, ограничавайки по този начин достъпа до полския пазар на газ за алтернативните доставчици, желаещи да продават закупен в Германия газ спрямо „Газпром“, и трето, увеличаване на разходите за доставка на газ на други точки за свързване между Полша и Съюза поради увеличаването на търсеното за други трансгранични капацитети. По-нататък, поради прекъсването на доставянето на газ с произход от запад, „Газпром“ би могло да се възползва от своето господстващо положение на полския пазар и да определи свободно цените на доставка на газ за Полша, което би довело до увеличаване на цените за крайните клиенти. Накрая, според Полската република достъпът до допълнителните капацитети на газопровода OPAL ще позволи на „Газпром“ да продължи преориентирането на транзита на газ от територията на Украйна към газопровода Nord Stream 1, като по този начин ще бъде невъзможно да се запази снабдяването на територията на Полша посредством свързването на газопровода Fraternité в точката Drozdowicze, на полско-украинската граница, което ще застраши енергийната сигурност на Полша, тъй като няма да може да се гарантира непрекъснатостта на снабдяването на клиентите от югоизточна Полша, доколкото последните са пряко снабдявани от Украйна.
33 Без да е необходимо да се преценява, от една страна, евентуалният хипотетичен характер на всяка от тези две серии събития, за които Република Полша представя известен брой данни и документи, целящи да докажат достатъчната степен на сигурност, която въпреки това е оспорвана от Комисията и Федерална република Германия, и от друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между тези две серии събития и обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че в настоящия случай неизбежността на твърдяната вреда не е налице.
34 Както беше припомнено в точка 27 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молба за постановяване на обезпечителни мерки трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на такива мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита, преди да се вземе решение по главното искане за отмяна, и че тази страна следва да представи сериозно доказателство, че не би могла да изчака края главното производство, без да претърпи лично вреда от подобно естество.
35 В конкретния случай обаче от доказателствата по делото, които Република Полша не оспорва, следва, че понастоящем се прилага сключеният с „Газпром“ договор за транзит при преноса на природен газ (до 32,3 милиарда m³ газ) по полската отсечка на газопровода Yamal-Europe за целите на снабдяването на пазарите на Западна Европа, включително Полша, до 2020 г., както и договор, сключен през 1996 г. между PGNiG S.A. и „Газпром“ за доставките на природен газ (до 10,2 милиарда m³ газ), срокът на който ще изтече в края на 2022 г.
36 Тези данни, липсващи в първоначалната молба на Република Полша и съобщени за първи път от Комисията в становището ѝ от 23 декември 2016 г., имат решаващо значение при преценката от съда по обезпечителното производство на условието относно неотложността. Всъщност от тези договори следва, че експлоатацията на капацитета за пренос на полската отсечка на газопровода Yamal-Europe е на пръв поглед осигурена поне до края на 2019 г. и че доставките на „Газпром“ на полския пазар са осигурени до 2022 г. В това отношение при неспазване на тези договорни задължения може да се използват специфични правни средства за защита, които евентуално Република Полша би могла да задейства. В този контекст за Република Полша освен това е възможно да сезира съдията по обезпечителното производство съгласно член 160 от Процедурния правилник.
37 Като последица от това и на пръв поглед дори в хипотезата, в която сигурният характер на твърдяната от Република Полша вреда бъде доказан в достатъчна степен, тази вреда би могла да настъпи най-рано едва с изтичането на срока на посочените договори, и ако освен това последните не бъдат подновени. В своите бележки от 3 март 2017 г. по становището на Федерална република Германия Република Полша обаче счита, че решението по същество в настоящото дело ще бъде по всяка вероятност постановено в срок от две години, тоест през 2019 г. При това положение следва да се отбележи, че Република Полша не е представила сериозно доказателство, че не би могла да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда.
38 В това отношение следва обаче да се отбележи, че Република Полша е приложила към своята допълнителна писмена защита от 1 март 2017 г. две писма, съответно с дати 30 август и 9 декември 2016 г., изпратени от министъра на енергетиката на Руската федерация до министъра на енергетиката на Република Полша. Първото писмо се отнася до решението на Urząd Regulacji Energetyki (Служба за енергийно регулиране, Полша) от 19 май 2015 г. по повод на предоставянето на Gaz-System на сертификат за независимост във връзка с упражняването на функцията на управител на полската част на газопровода Yamal-Europe, за което руският министър поддържа, че нарушава споразумението от 25 октомври 2010 г. относно задълженията на оператора, отговарящ за полския сегмент на този газопровод, което от своя страна се основава на руско-полското споразумение от 25 август 1993 г. относно изграждането на газопровод за транзита на руски газ през полската територия. Второто писмо цели да информира полския министър за трудностите, които „Газпром“ е срещнало в Украйна, където украинската администрация му е наложила глоба. Така руският министър уведомявал полския министър, че ако не бъдат преодолени, тези трудности може да доведат до намаляване на доставките на газ от „Газпром“. Така по същество Република Полша изтъква, че тези документи доказват наличието на опасност от ограничаване или прекъсване на доставките на газ посредством газопровода Yamal-Europe, на полската територия, което ограничение вече е станало възможно с новите условия за експлоатация на газопровода OPAL, произтичащи от обжалваното решение.
39 Най-напред, следва да се отбележи, че въпреки водещия характер, който Република Полша явно придава на тези допълнителни доказателства, последните не са били посочени в нейната молба за налагане на обезпечителни мерки, подадена на 16 декември 2016 г. По-нататък, без да е необходимо на този стадий произнасяне по наличието на връзка между съдържанието на този документ и обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че твърдените заплахи са на пръв поглед обусловени от прилагането на решението на службата за регулиране на енергията от 19 май 2015 г., което е трябвало да се направи най-късно през май 2017 г. В хода на изслушването Република Полша информира председателя на Общия съд, че това прилагане все още не е било направено. При това положение, ако подобни репресивни действия бъдат предприети след това прилагане, по всяка вероятност те биха представлявали нови елементи, позволяващи на Република Полша да сезира съдията по обезпечителното производство в съответствие с член 160 от Процедурния правилник, който в този случай би могъл да постанови нова мярка за спиране inaudita altera parte по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник, за да възстанови временно приложимата правна уредба преди въвеждането на предвидения с обжалваното решение режим, докато се произнесе по основателността на новото искане с оглед на новите факти.
40 Поради това трябва да се заключи, че доколкото неизбежността на твърдяната вреда не е доказана, Република Полша не е изпълнила условието, че не би могла да изчака, без да понесе твърдяната вреда, произнасянето на решението на Общия съд по главното производство.
41 Това би било различно само ако събитията настъпят отсега нататък, с което твърдяното увреждащо положение би станало необратимо. Република Полша обаче явно счита, че фактите по настоящото дело водят до подобен извод, поради възможността за „Газпром“ да направи резервации в дългосрочен план на следващите годишни търгове относно частта от 50 % от капацитета за пренос, освободен с обжалваното решение, което ще замрази положението по такъв начин, че обхватът на правните последици на обжалваното решение ще надхвърли значително продължителността на неговото съществуване в правото.
42 На първо място, Република Полша подчертава, че резервациите на капацитетите за пренос, отдадени на търг в съответствие с новите условия за използване на газопровода OPAL, ще могат да се направят за период от петнадесет години. Тя обаче твърди, че следва да се очаква, че „Газпром“ ще резервира по-голямата част от капацитета за пренос за този период, като по този начин ще замрази положението, както е описано в точка 32, за следващите петнадесет години.
43 На второ място, тя уточнява, че резервациите, направени под формата на частноправни договори, ще станат впоследствие източници на права и задължения за физическите или юридическите лица, подлежащи на защита, независимо от изхода на главното производство. Според нея дори отмяната на обжалваното решение няма да доведе до отмяна на договорите за пренос или за доставка на газ посредством газопровода OPAL. Тя подчертава също, че тези договори за пренос ще имат за паралелна последица сключването на търговски договори за търговия с газ, създавайки по този начин допълнителна пречка за развалянето на договорите за пренос.
44 При все това следва да се отбележи, че този анализ се основава на погрешно разбиране на функционирането на собствения правен ред, въведен с Договорите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, стр. 1158). В случай на отмяна на обжалваното решение условията за използване на газопровода OPAL, както са разрешени с това решение, не следва повече да се прилагат. Вследствие на това нито един частноправен акт, основан на тези условия, няма да може да се прилага. Както Комисията, така и Федерална република Германия напълно правилно са подчертали този аспект както в своите писмени изявления, така и на заседанието от 5 юли 2017 г.
45 В това отношение освен правните пречки, чието съществуване не може да се приеме, както беше припомнено в точка 44 по-горе, Република Полша изтъква наличието на практически трудности при прилагането на последиците от подобна отмяна. При все това следва това възражение също да се отхвърли. Всъщност, както Комисията подчертава в своите отговори от 16 януари 2017 г. на въпросите, поставени на 23 декември 2016 г. от председателя на Общия съд, ако Общият съд отмени обжалваното решение, резервацията на годишни продукти за капацитет за периода след произнасянето на решението на Общия съд ще трябва да се отмени, тъй като тя се отнася до различни годишни продукти, които могат да се резервират за период до петнадесет години само ако се кумулират с други, и че следователно става въпрос за продукти, които са независими едни от други. Освен това от приложимите за преноса на газ с газопровода OPAL общи условия на предоставения от Комисията договор следва, че договорът за пренос между ползвателите на мрежата и OGT, що се отнася до придобиването на продукти за капацитет посредством търг, може да се развали незабавно поради важни причини, като отмяната на обжалваното решение от Общия съд безспорно е една от тези причини. Комисията добавя именно че тази отмяна би представлявала случайно обстоятелство, имащо правни последици върху договора, в смисъл че тя би оправдала адаптирането на договорните условия. Нещо повече, тези общи условия разрешават на OGT да измени договорните условия в бъдеще, ако е налице необходимост от отчитане на изменението на правното положение, например при наличието на решение, постановено от международна юрисдикция. Впрочем не е изключено, a priori, с оглед на висящия пред Общия съд спор да бъде включена защитна клауза във всички сключени договори относно бъдещите търгове (например договорите надолу по веригата, сключени с операторите, участващи в преноса, дистрибуцията и доставянето на газ, предоставян от „Газпром“, но и търговските договори за търговия с газ), за да се предвидят последиците от ново евентуално спиране на изпълнението на обжалваното решение или от отмяна на същото. При всички случаи, доколкото производствата пред Общия съд са образувани срещу обжалваното решение, несъмнено съществува търговски риск, който участниците на пазара не могат да игнорират.
46 От гореизложеното следва, че макар техният сигурен характер да е доказан, всички последици, свързани с комбинацията от двете серии събития, описани в точки 31 и 32 по-горе, далеч не се отнасят за период от петнадесет години, а са на практика ограничени до периода, предшестващ датата на произнасянето на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство. В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че макар Република Полша да не е сметнала за необходимо да подаде искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство в рамките на своята жалба в главното производство, не е изключено Общият съд да реши да се произнесе служебно по това дело по реда на това производство по силата на член 151, параграф 2 от Процедурния правилник. Ако Общият съд не направи това, винаги е възможно, ако обстоятелствата го налагат, той да реши да разгледа това дело с предимство в съответствие с член 67, параграф 2 от същия правилник. От друга страна, в бележките си по становището на Федерална република Германия Република Полша подчертава, че нейната вреда произтича най-вече от възможни изменения на пътищата за транзит на газ към Съюза. Както обаче беше посочено в точки 35 и 36 по-горе, не само понастоящем действащите правни инструменти са пречка за осъществяването на тази хипотеза най-малкото до 2020 г., но и наличието на специфични правни средства за защита, сред които възможността за сезиране на съдията по обезпечителното производство въз основа на нови факти, гарантират на Република Полша ефективна съдебна защита в рамките на нейния съдебен спор пред Общия съд в случай на нарушение на тези инструменти. При това положение единствено хипотезата на Република Полша, описана в точка 31 по-горе, би могла евентуално да настъпи по време на периода, предшестващ приемането на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство. Тази хипотеза обаче, състояща се в използването на 90 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL от „Газпром“, сама по себе си не е част от фактическия състав на твърдяната от Република Полша вреда, тоест заплахата, свързана със сигурността на снабдяването с газ в Полша. Вследствие на това, макар последиците от тази хипотеза да са необратими, изискването за доказване на значителна и непоправима вреда за Република Полша, оправдаваща приемането на поисканите временни мерки, не би било изпълнено.
47 При това положение от гореизложените разсъждения следва, че Република Полша не е доказала, че не би могла да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда поради факта на изпълнението на обжалваното решение.
48 От това следва, че изискването за неотложност не е изпълнено, поради което настоящата молба за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за наличие на fumus boni juris, нито да се извършва сравнителното претегляне на интереси.
По искането за провеждане на процесуално-организационни действия
49 С искането си за провеждане на процесуално-организационни действия, подадено на 13 януари 2017 г., Република Полша по същество иска от Общия съд да разпореди на Комисията да даде сведения относно:
– последиците от прилагането на обжалваното решение, като отдаде особено внимание на броя и на вида търгове относно капацитетите за пренос на газопровода OPAL, които са били организирани през периода на прилагане на обжалваното решение, както и резултатите от тези търгове и нивото на увеличаване (в обем и в проценти) на газовите потоци, минаващи през газопровода OPAL спрямо предходния период,
– реда и условията за прилагане на определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), с което се разпорежда спирането на изпълнението на обжалваното решение, като обясни причините за организирането на търгове за капацитетите за пренос на газопровода OPAL след датата на произнасяне на посоченото определение и като посочи нивото на увеличаване (в обем и в проценти) на газовите потоци, минаващи през газопровода OPAL, което е настъпило след датата на произнасянето на определението.
50 В това отношение, първо, е достатъчно да се отбележи, че макар да могат да се поставят основателни въпроси по фактите, свързани с използването на капацитетите за пренос на газопровода OPAL, които са настъпили след приемането на определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), от преписката по делото следва, че от една страна, настоящото използване на този газопровод е уредено съгласно условията, приложими преди приемането на обжалваното решение, и от друга страна, търговете, предвидени за 6 март 2017 г., за които Република Полша е считала за особено важно изясняването на тези обстоятелства, не са били проведени.
51 Второ, макар на изслушването от 5 юли 2017 г. Федерална република Германия наистина да е потвърдила, че някои договори, свързани с търгове, организирани преди приемането на определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), да са били изпълнени в нарушение на последиците от спирането, произнесено от съдията по обезпечителното производство с това определение, тя все пак е подчертала объркването си в тази ситуация. Всъщност вследствие на приемането на посоченото определение е било образувано производство пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия), което е довело до приемането на решение с дата 30 декември 2016 г., спиращо действието на споразумението между OGT и BNetzA от 28 ноември 2016 г. Така Федерална република Германия е приела погрешно, както тя признава в хода на изслушването, че определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), засяга единствено организирането на търгове в бъдеще, изключвайки каквито и да било последици върху изпълнението на договорите, свързани с възложените търгове. С оглед на писмата, които впоследствие са разменени в рамките на настоящото производство, Федерална република Германия счита, че до подобно погрешно тълкуване не би се стигнало в хипотезата както на ново спиране, произнесено от съдията по обезпечителното производство, така и на отмяна на обжалваното решение от Общия съд. В това отношение тази държава уточнява, че германското законодателство ѝ предоставя разпоредителни правомощия спрямо BNetzA, които били достатъчни, за да се осигури пълното действие на решенията на Общия съд и на съдията по обезпечителното производство.
52 Вследствие на това явно не е необходимо получаването на сведенията, посочени в това искане, което при това положение трябва да се отхвърли.
53 По силата на член 158, параграф 5 от Процедурния правилник Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2) Отменя определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R).
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 21 юли 2017 година.