РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
12 септември 2007 година(*)
„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Разходи, изключени от финансиране на Общността — Полски култури — Маслиново масло — Финансов одит — Срок от 24 месеца“
По дело T‑243/05
Република Гърция, за която се явяват г‑н G. Kanellopoulos и г‑жа E. Svolopoulou, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа H. Tserepa-Lacombe и г‑н L. Visaggio, в качеството на представители, подпомагани от адв. N. Korogiannakis, avocat,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2005/354/ЕО на Комисията от 29 април 2005 година относно изключването от финансиране на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (OВ L 112, стр. 14), доколкото то изключва някои разходи, направени от Република Гърция в секторите на полските култури и на маслиновото масло, както и в областта на финансовия одит,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. Pirrung, председател, г‑н N. J. Forwood и г‑н S. Papasavvas, съдии,
секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ L 94, стр. 13), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1287/95 на Съвета от 22 май 1995 г. (OВ L 125, стр. 1), установява общи правила за финансирането на Общата селскостопанска политика. Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ L 160, стр. 103) заменя Регламент № 729/70 и се прилага за разходите, направени след 1 януари 2000 г.
2 Съгласно член 1, параграф 2, буква б) и член 3, параграф 1 от Регламент № 729/70, както и съгласно член 1, параграф 2, буква б) и член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) в рамките на общата организация на пазарите за селскостопански продукти финансира предприетите съгласно правилата на Общността интервенции, чиято цел е стабилизирането на тези пазари.
3 Съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 Комисията решава кои разходи да бъдат изключени от финансиране на Общността, ако установи, че последните не са извършени в съответствие с разпоредбите на Общността. При оценка на сумите, подлежащи на изключване, Комисията взема предвид естеството и сериозността на нарушението, както и на причинените на Европейската общност финансови вреди.
4 Член 5, параграф 2, буква в), пета алинея от Регламент № 729/70 предвижда, че „не може да бъде отказано финансиране за разходи, извършени 24 месеца преди писменото уведомление от Комисията до съответната държава-членка относно резултатите [от] проверката [на Комисията]“. Член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент №1258/1999 съдържа идентична разпоредба.
5 Правилата за прилагане на процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА са предвидени в Регламент (EО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на правила за прилагане на Регламент № 729/70 относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (OВ L 158, стр. 6), по-специално изменен с Регламент (EО) № 2245/1999 на Комисията от 22 октомври 1999 г. (OВ L 273, стр. 5).
6 Член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95 разпорежда:
„В случаите, когато в резултат на проучване Комисията установи, че разходите не са извършени съгласно правилата на Общността, тя уведомява съответната държава-членка за своите констатации и посочва коригиращи мерки, които трябва се предприемат, за да се гарантира съответствие с посочените правила в бъдеще.
Уведомлението съдържа позоваване на настоящия регламент. Държавата-членка отговаря в двумесечен срок, като Комисията може съответно да измени позицията си. В основателни случаи Комисията може да даде съгласието си за удължаване на срока за отговор.
След изтичане на дадения срок за отговор Комисията започва двустранни разговори, като двете страни полагат усилия да постигнат съгласие относно мерките, които трябва да бъдат предприети, както и относно оценката на сериозността на нарушението и на причинените на Европейската общност финансови вреди. След тези разговори и след евентуално определен от Комисията при консултиране с държавата-членка срок за предоставянето на допълнителна информация след двустранните разговори или когато държавата-членка не приеме поканата за среща в определения от Комисията срок и след изтичането на този срок Комисията официално уведомява държавата-членка за своите заключения, като се позовава на Решение 94/442/ЕО на Комисията. Без да се засягат разпоредбите на четвърта алинея от този параграф, това уведомление включва оценка на разходите, които Комисията възнамерява да изключи съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент [...] № 729/70.
Държавата-членка възможно най-скоро информира Комисията за коригиращите мерки, приети за гарантиране спазването на правилата на Общността и за датата на тяхното влизане в сила. При необходимост Комисията приема едно или няколко решения съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент [...] № 729/70 за изключване до датата на влизане в сила на коригиращите мерки на разходите, които са засегнати от неспазването на правилата на Общността.“ [неофициален превод]
7 Указанията за прилагане на корекции на фиксирания процент са определени в документ № VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „документ № VI/5330/97“). Когато предоставената при проучването информация не дава възможност да се оценят претърпените от Общността загуби посредством екстраполация на тези загуби, чрез статистически средства или чрез позоваване на други проверими данни, може да се предвиди корекция на фиксирания процент. Прилаганият процент на коригиране най-общо възлиза на 2 %, 5 %, 10 % или на 25 % от декларираните разходи в зависимост от степента на риска от загуба.
Обстоятелства, предхождащи спора
8 С Решение 2005/354/ЕО от 29 април 2005 година относно изключването от финансиране на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (OВ L 112, стр. 14, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията изключва от финансиране на Общността по отношение на Република Гърция в секторите на полските култури и маслиновото масло, както и в областта на финансовия одит, сумата от 26 437 135,76 EUR за финансови години 1996—1998, 2001 и 2002.
9 Мотивите за извършените от Комисията финансови корекции са изложени накратко в обобщения доклад AGRI-64241-2004 от 31 октомври 2004 г. за резултатите от извършваните в сектора проверки при приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 729/70 и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 относно възстановяванията при износ, плодовете и зеленчуците, млечните продукти, публичното съхранение, премиите за животни, полските култури, маслиновото масло и мазнините, развитието на селските райони и забавените плащания (наричан по-нататък „обобщен доклад“).
10 Жалбата се отнася до три вида корекции:
– корекция на фиксирания процент от 5 % относно полските култури поради недостатъчно равнище на гарантиране на редовността на заявленията или 25 361 283 EUR за финансовата 2002 година;
– еднократна корекция на обща стойност 200 146,68 EUR относно маслиновото масло поради закъснения при оттегляне на одобренията и неналагането на свързани с качеството санкции за финансови години 1996—1998;
– еднократна корекция на стойност 488 788,96 EUR за неспазване на сроковете за плащане (финансов одит) за финансовата 2001 година, от които 455 070,44 EUR относно подпомагането за фий и 33 718,52 EUR относно подпомагането на хектар ориз.
Производство и искания на страните
11 Република Гърция подава настоящия жалба в cекретариата на Първоинстанционния съд на 30 юни 2005 г.
12 Република Гърция иска Първоинстанционният съд:
– да отмени, или, при условията на евентуалност, да измени обжалваното решение;
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
13 Комисията иска Първоинстанционният съд:
– да отхвърли жалбата;
– да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
По основателността на жалбата
14 Жалбата се отнася до три интервенции, финансирани от ФЕОГА, а именно относно полските култури, маслиновото масло и финансовия одит. Първоинстанционният съд ще разгледа основателността на изтъкнатите от Република Гърция правни основания в този ред, като разграничи трите вида интервенции.
Относно полските култури
Общностна правна уредба
15 Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 година за определяне на интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността (OВ L 355, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 1593/2000 на Съвета от 17 юли 2000 г. (OВ L 182, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 34, стр. 39), предвижда, че всяка държава-членка установява такава система (наричана по-долу „SIGC“), която се прилага именно към режима за подпомагане на производителите на определени полски култури.
16 Съгласно член 1, параграф 1, буква a) от Регламент № 3508/92 SIGC се прилага между другото за помощите, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за установяване на режим за подпомагане на производители на определени полски култури (OВ L 181, стр. 12), заменен, считано от 1 юли 2000 г., с Регламент (EО) № 1251/1999 на Съвета от 17 май 1999 година за установяване на режим за подпомагане на производителите на определени полски култури (OВ L 160, стр. 1).
17 Съгласно член 2 от Регламент № 3508/92:
„[SIGC] съдържа следните елементи:
a) компютърна база данни;
б) система за идентифициране на земеделските парцели;
в) система за идентифициране и регистрация на животни;
г) заявления за помощи;
д) интегрирана система за контрол.“ [неофициален превод]
18 Член 7 от Регламент № 3508/92 уточнява, че SIGC „се прилага за всички подадени заявления за помощи и засяга по-специално административните проверки, проверките на място и при необходимост проверките посредством дистанционно изследване с въздушни снимки или сателит.“ [неофициален превод]
19 По смисъла на член 8 от Регламент № 3508/92:
„1. Държавата-членка извършва административни проверки на заявленията за помощи.
2. В допълнение на административните проверки се провеждат проверки на място в извадка от земеделски стопанства. За всички тези контролни механизми държавата-членка изготвя план за съставяне на извадка.
3. Всяка държава-членка определя орган, който осигурява координацията на проверките, предвидени в настоящия регламент.
4. При условия, които следва да бъдат определени, националните органи могат да използват дистанционно изследване с въздушни снимки, за да определят площта на земеделските парцели, за да установят тяхното използване и за да проверят състоянието им.
[…]“ [неофициален превод]
20 Член 13, параграф 1 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент (ЕО) № 2466/96 на Съвета от 17 декември 1996 г. (ОВ L 335, стр. 1), разпорежда, че считано от 1 февруари 1993 г. SIGC се прилага относно заявленията за помощи, цифрово-буквена система за идентифициране и регистрация на едрия рогат добитък, както и интегрираната система за контрол, предвидена в член 7, а най-късно считано от 1 януари 1997 г. — относно останалите елементи, предвидени в член 2.
21 За финансовите години, за които се отнася обжалваното решение, правилата за прилагане на SIGC са определени в Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията от 23 декември 1992 година относно правилата за прилагане на SIGC във връзка с някои схеми за подпомагане от Общността (OВ L 391, стр. 36), изменен с Регламент (ЕО) № 2801/1999 на Комисията от 21 декември 1999 година (OВ L 340, стр. 29).
22 Членове 6 и 7 от Регламент № 3887/92 предвиждат подробните правила относно проверките, който органите на държавите-членки трябва да извършват.
Обобщен доклад
23 От 6 до 9 август 2001 г. и от 15 до 17 април 2002 г. службите на Комисията извършват в Гърция инспекции, свързани с въвеждането на инструментите, изисквани за осигуряване на законосъобразност и редовност на плащанията в сектора на полските култури.
24 Съгласно точка Б.7.1.1 от обобщения доклад, що се отнася до реколтата за 2001 г. Гърция не е въвела SIGC, нито процедурата за одобрение, чрез която Министерството на земеделието е било приканено, считано от 16 октомври 1995 г., да осъществи всички необходими проверки, преди да извърши плащания на бенефициерите. Комисията посочва, че разплащателният орган (Gedidagep) въпреки това е продължил да извършва тези плащания, без да разполага с доказателства за направена предварителна проверка на съответните заявления от други служби, по-специално някои префектури.
25 Що се отнася до прилагането на SIGC, същата точка от обобщения доклад подчертава, че системата за идентифициране на земеделските парцели (наричана по-нататък „SIPA“) (вж. точка 17 по-горе), която е трябвало да бъде завършена до 1 януари 1997 г. (вж. точка 20 по-горе), през 2003 г. все още не е налице и че само 67,5 % от площите с полски култури и фуражните площи са идентифицирани в SIPA с референтни парцели въз основа на ортофотографски снимки. Следователно според Комисията една съществена част от територията, възлизаща на 28,2 % от засегнатите площи, е идентифицирана посредством неподходящи материали, а 4,3 % от площите изобщо не са идентифицирани.
26 Според обобщения доклад извършените проверки на място не са достатъчно качествени и освен това засягат малка извадка от заявленията за помощи и при това положение са недостатъчни, за да осигурят подходяща проверка на приемливостта им в 100 % от случаите или да попречат на нередно кумулиране на помощите. За да са ефикасни, традиционните инспекции трябва да бъдат извършени преди или малко след прибиране на реколтата. Тъй като голяма част от реколтата обаче е прибрана между края на май и началото на юли, Комисията посочва, че за 2001 г. гръцките власти не са могли да гарантират спазването на изискванията за отпускане на помощите, тъй като 28 % от традиционните инспекции са извършени след 31 август. Според Комисията това обстоятелство е от особено значение за реколтата от твърда пшеница, която е прибрана през юли и представлява 40—50 % от засетите с полски култури площи в Гърция. В обобщения доклад Комисията отчита също слабости в качеството на дистанционните проверки (забавяне при сключване на договорите, както и при последващите проверки и при уведомяването на администрацията за резултатите, неактуални снимки, неспазване на препоръките, свързани с технически допустимите отклонения).
27 Що се отнася до процедурата за одобрение, Комисията порицава положение в префектурите, което е незадоволително, особено от гледна точка на организацията на човешките ресурси, на извършването на проверките, както и на поетите от синдикалните организации на земеделските производители задачи.
По първото правно основание, изведено от липса на компетентност ratione temporis на Комисията
– Доводи на страните
28 На първо място гръцкото правителство посочва ограничението, установено в цитираните в точка 4 по-горе разпоредби. След това то подчертава, че в член 8, параграф 1, първа алинея Регламент № 1663/95 уточнява съдържанието на писменото уведомление, с което Комисията съобщава на държавите-членки резултатите от проверките. Правителството отбелязва още, че същата тази разпоредба преди изменението с Регламент № 2245/1999 е предвиждала, че въпросното уведомление трябвало да съдържа оценка на разходите, които Комисията възнамерява да изключи съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999.
29 Ограничението, предвидено в посочените в точка 4 по-горе членове, имало обаче за цел да предпази държавите-членки от правна несигурност, която би била налице, ако Комисията имаше възможност да оспорва разходите, извършени няколко години преди приемането на решение относно тяхното съответствие с правилата на Общността. Освен това въпросното ограничение имало за цел да допринесе за прозрачността на процедурата чрез своевременно информиране на държавата-членка относно оценката на финансовите вреди, а също и за предвижданата корекция. Важната роля на държавите-членки в процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА обосновавала тяхното право да бъдат изцяло информирани в различните етапи на процедурата и при всеки случай да представят своите становища.
30 Следователно гръцкото правителство счита, че е необходимо да се провери дали всяко уведомление, направено съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95, отговаря на изискванията на тази разпоредба. В този контекст изразът „оценка на разходите, които Комисията предвижда да бъдат изключени“ трябвало да се тълкува в смисъл, че не е необходимо посочване на цифрова стойност на въпросните разходи и че е достатъчно посочване на елементите, които дават възможност тази стойност да се изчисли поне приблизително.
31 Тези преценки не биха могли да се поставят под съмнение с изменението на член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95 с Регламент № 2245/1999. Всъщност промяната в задължението за оценка на финансовата корекция не показвала желанието на законодателя да премахне защитата в полза на държавите-членки, посочена в точка 29 по-горе. Обратно, неговото намерение било да допълни процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА със становището на засегната държава-членка. От това следвало, че уведомление, което не съдържа оценка на разходите, които Комисията предвижда да изключи, не може да постави начало на 24-месечния срок, предвиден в Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999. Съдебната практика потвърждавала, че начало на 24-месечния срок поставяло второто уведомление, предвидено в член 8, параграф 1, трета алинея от Регламент № 1663/95, тъй като в това уведомление Комисията посочва разходите, които възнамерява да изключи.
32 В случая първото уведомление, в което Комисията прави оценка на разходите, които възнамерява да изключи, било писмо от 16 февруари 2004 г. От това следвало, че Комисията няма компетентност ratione temporis да налага корекция, засягаща разходи, извършени преди 16 февруари 2002 г. Следователно обжалваното решение трябвало да се отмени поради това, че прилага за полските култури финансова корекция на разходите, засягаща реколтата за 2001 г.
33 От своя страна Комисията отрича, че за пръв път е съобщила за резултатите от проверките си с писмото от 16 февруари 2004 г. Тя уточнява, че вече е направила това с две писма, от 1 март и 21 август 2002 г., които отговаряли на изискванията на член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95.
34 Освен това член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, изменен с Регламент № 2245/1999, вече не поставял изискване в уведомлението си до държавите-членки Комисията да прави оценка на разходите, които предстои да бъдат изключени. Това уведомление имало предупредителен характер. Освен това трябвало да се направи разграничение между, от една страна, „[уведомлението] за констатациите“, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент№ 1663/95 и, от друга страна, „[официалното уведомление] за заключенията“, предвидено първоначално във втора алинея на същата тази разпоредба, впоследствие в трета алинея от разпоредбата, след изменението ѝ с Регламент № 2245/1999. Уведомлението за констатациите не трябвало да отговаря на толкова строги изисквания за форма, колкото официалното уведомление за заключенията. В резултат на това Комисията счита, че писмата от 1 март и от 21 август 2002 г. отговарят на изискванията относно уведомлението за резултатите от извършените от нея проверки, обратно на това, което твърди гръцкото правителство.
35 Посредством буквално тълкуване на член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999 и на член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95 Комисията прави извод, че началният момент на 24-месечния срок е писмото, с което тя съобщава за резултата от своите проверки. Отделно от това тълкуване, последната разпоредба имала за цел да защити в по-голяма степен процесуалните права на държавите-членки. Следователно не биха могли да се подкрепят доводите на гръцкото правителство, основани на съдебна практика, формирана при действието на старата формулировка на член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95.
– Съображения на Първоинстанционния съд
36 От установената съдебна практика следва, че член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999, от една страна, и член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95, от друга страна, предвиждат един и същ етап от процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА, а именно изпращането от Комисията до държавата-членка на първото уведомление след извършените проверки. Следователно член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95 уточнява съдържанието на писменото уведомление, изисквано от член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999 (Решение на Съда от 24 януари 2002 г. по дело Финландия/Комисия, C‑170/00, Recueil, стр. I‑1007, точки 26 и 27, Решение на Съда от 13 юни 2002 г. по дело Люксембург/Комисия, C‑158/00, Recueil, стр. I‑5373, точка 23 и Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑300/02, Recueil, стр. I‑1341, точка 68).
37 Преди да бъде изменен с Регламент № 2245/1999, член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95 предвижда, че въпросното уведомление трябва да посочва коригиращите мерки, които следва да се предприемат, за да се гарантира спазване в бъдеще на разглежданите правила, както и оценка на разходите, които Комисията предвижда да изключи, и да съдържа позоваване на Регламент № 1663/95 (Решение по дело Финландия/Комисия, точка 36 по-горе, точка 26, Решение по дело Люксембург/Комисия, точка 36 по-горе, точка 23 и Решение по дело Гърция/Комисия, точка 36 по-горе, точка 69).
38 Задължението на Комисията обаче в уведомлението, което тя изпраща на засегнатата държава-членка съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95, да посочва оценка на разходите, които предвижда да изключи, е отменено с Регламент № 2245/1999. Занапред тази оценка трябва да фигурира в писмото, което се изпраща след двустранните разговори, съгласно член 8, параграф 1, трета алинея от изменения Регламент № 1663/95.
39 Гръцкото правителство не оспорва факта, че Комисията вече не е длъжна да извършва оценка на разходите, които предвижда да изключи, в първото писмо, което изпраща след проучването си. При все това то изтъква, че ако занапред Комисията трябва да прави тази оценка във второто писмо, което изпраща след двустранните разговори и преди помирителната процедура, отсега нататък изпращането на това писмо трябва да се счита за начало на 24-месечния срок. В подкрепа на своите твърдения правителството се опира на формулировка от посочените по-горе съдебни решения, според която в случай че Комисията не спазва задълженията, наложени ѝ с Регламент № 1663/95, в зависимост от тежестта си това нарушение може да изпразни от съдържание процесуалната гаранция, предоставени на държавите-членки с разпоредбите на Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999, ограничаващи във времето разходите, които могат да бъдат засегнати от отказ на финансиране от страна на ФЕОГА.
40 Следователно ако уведомлението, съдържащо оценка на разходите, които се предвижда да бъдат изключени, е част от „процесуалната гаранция, предоставена на държавите-членки с член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и с член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999“, според гръцкото правителство следва да се заключи, че 24-месечният срок трябва да се брои от момента, в който е направено това уведомление.
41 Доводите на гръцкото правителство не могат да бъдат подкрепени. Следва да се напомни, че както съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70, така и според член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999, 24-месечният срок трябва да се брои от момента, в който Комисията уведоми засегнатата държава-членка за резултатите от своята проверка, тоест за резултатите от разследванията на място в държавите-членки, извършени от нейните служби (Решение по дело Финландия/Комисия, точка 36 по-горе, точка 27).
42 Следователно, за да се постави началото на 24-месечния срок, Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999 по никакъв начин не изискват Комисията да представя оценка на разходите, които предвижда да изключи. Това изискване е предвидено само в Регламент № 1663/95 преди изменението му с Регламент № 2245/1999. При това положение предоставената с горепосочените разпоредби на Регламент № 729/70 и на Регламент № 1258/1999 под формата на 24-месечен срок процесуална гаранция е свързана само с уведомлението за резултатите от проверката на Комисията, а не с оценка на разходите, които последната предвижда да изключи. Всъщност това са резултатите, които представляват основа на всяка корекция и които трябва да бъдат съобщени на държавата-членка възможно най-бързо, за да може последната да отстрани своевременно установените слабости и в резултат на това да избегне нови корекции за в бъдеще.
43 От това следва, че макар оценката на разходите, които се предвижда да бъдат изключени, да се прави занапред във второто уведомление, изпращано от Комисията на засегнатата държава-членка след двустранните разговори, съгласно Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999 24-месечният срок отново ще трябва да се брои от първото уведомление, което излага резултатите от проверките.
44 Това становище не засяга процесуалните права, на които се позовава гръцкото правителство. Всъщност решенията в областта на приключване на сметките на ФЕОГА се вземат в резултат на състезателно производство, по време на което засегнатите държави-членки разполагат с всички необходими гаранции, за да представят своята гледна точка (Решение на Съда от 29 януари 1998 г. по дело Гърция/Комисия, C‑61/95, Recueil, стр. I‑207, точка 39). По-специално след влизането в сила на Регламент № 2245/1999 държавите-членки винаги имат възможността да изтъкнат своите становища относно констатациите на Комисията, формулирани в резултат на нейните разследвания, в писмото, предвидено за тази цел в член 8, параграф 1, втора алинея от изменения Регламент № 1663/95, както и по време на двустранните разговори, които следват. Що се отнася до предвижданите корекции, които се съобщават за пръв път в писмото, изпращано след двустранните разговори, държавите-членки имат възможността да представят своята гледна точка по време на следващите етапи от процедурата, а именно като сезират помирителния орган във връзка с това.
45 При тези обстоятелства не може да се счита, че държавите-членки се намират в състояние на недопустима несигурност, както гръцкото правителство твърди, когато Комисията не ги информира още с първото си уведомление за своята оценка на разходите, които възнамерява да изключи от общностно финансиране. Всъщност дори преди изменението на Регламент № 1663/95 оценката на тези разходи, която Комисията прави в първото си уведомление, не е окончателна и поради това може да бъде преразгледана в светлината на предоставените от държавата-членка отговори по време на административната процедура. Следователно при всяка процедура, която предвижда двустранни разговори преди да бъде взето окончателно решение, размерът на корекцията е несигурен до приемането на окончателна такава.
46 Следователно начало на 24-месечния срок поставя писмото, изпратено съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от изменения Регламент № 1663/95. В дадения случай Комисията е уведомила гръцките власти за резултата от своите проверки с писма от 1 март и от 21 август 2002 г. Тъй като приложената корекция на фиксирания процент засяга само разходите за финансовата 2002 година, тя е извършена съобразно с 24-месечния срок, предвиден в член 7, параграф 4, пета алинея от Регламент № 1258/1999. Следователно първото правно основание за отмяна следва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, както и от непълнота на мотивите
– Доводи на страните
47 На първо място гръцкото правителство твърди, че SIPA не представлява контрол, а средство за контрол.
48 На второ място 67,5 % от земите, надлежно идентифицирани като площи с полски култури и фуражни площи, всъщност отговаряли на 70,5 % от площите, предмет на плащане. На практика гръцките власти не извършили никакво плащане за 4,3 % от неидентифицираните земи (вж. точка 25 по-горе). Този елемент бил от значение, тъй като поставял под съмнение един от доводите, на които Комисията основава спорната корекция.
49 На трето място гръцкото правителство посочва, че цифрово-буквената система в сила преди приемането на SIPA се основавала на елементи (планове и кадастрални документи, карти и др.), съответстващи на тези, въз основа на които са идентифицирани 28,2 % от декларираните площи (вж. точка 25 по-горе).
50 На четвърто място, преди прилагането на SIPA, властите извършили всички видове проверки (проверки на място, кръстосани проверки и др.) въз основа на цифрово-буквената система за идентифициране на парцелите, без да се предизвика съмнение относно надеждността на последната, която SIPA просто подобрила.
51 От гореизложеното следвало, че що се отнася до реколтната 2001 година, SIPA била приложена за 70 % от декларираните площи, докато за останалите гръцките власти приложили система, която макар и несъвместима със SIPA била абсолютно надеждна и оперативна. Следователно към всички извършени относно реколтната 2001 година плащания била приложена надеждна и оперативна система за контрол.
52 Гръцкото правителство оспорва твърдението да нарушение, според което Gedidagep продължило да извършва плащания, без да разполага с доказателства, които удостоверяват проверката на съответните заявления от други служби, по-специално някои префектури (вж. точка 24 по-горе). Като подчертава строгия характер на процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА, гръцкото правителство обръща внимание, че като служба на Министерството на земеделието и разплащателен орган през 2001 г. Gedidagep е заменено с Opekepe — факт, с който Комисията била запозната.
53 Следователно обжалваното решение трябвало да бъде отменено в частта, в която налага въпросната корекция на фиксирания процент.
54 Според Комисията гръцкото правителство признава, че SIPA не е била в действие, но твърди, че гръцките власти прилагали различни, но според тях подходящи системи за контрол, за да постигнат същия резултат. Според установената съдебна практика обаче, дори да се допусне, че е била организирана алтернативна форма на контрол, държавите-членки били длъжни да прилагат специфичните мерки за контрол, установени в даден регламент, без да е необходимо да се преценява дали евентуално прилагана различна система за контрол не би била по-ефикасна.
55 Следователно приемайки, че гръцките власти не са извършили плащания за 4,3 % от площите, които не са идентифицирани, идентифицирането на 28,2 % от площите въз основа на несъвместима със SIPA и при това ненадеждна система напълно оправдавало приложената корекция на фиксирания процент. Освен това, за да гарантира точността на постиганите от нея резултати, SIPA трябвало да се прилага за всички площи.
56 Що се отнася до точното наименование на разплащателния орган, Комисията подчертава ирелевантността на този факт, както и на обстоятелството, че Opekepe заменя Gedidagep след 3 септември 2001 г., докато въпросното разследване се е провело през август 2001 г.
– Съображения на Първоинстанционния съд
57 Съгласно постоянната съдебна практика, за да установи нарушение на правилата на общата организация на пазарите на селскостопански продукти, Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че са предоставени неверни данни, а да представи доказателство за сериозно и основателно съмнение, което тя изпитва относно тези проверки или тези данни. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на ФЕОГА данни е държавата-членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки и представените от нея данни, и при необходимост, за неточността на твърденията на Комисията (Решение на Съда от 11 януари 2001 г. по дело Гърция/Комисия, C‑247/98, Recueil, стр. I‑1, точки 7—9, Решение на Съда от 6 март 2001 г. по дело Нидерландия/Комисия, С‑278/98, Recueil, стр. I‑1501, точки 39—41 и Решение на Съда от 19 юни 2003 г. по дело Испания/Комисия, C‑329/00, Recueil, стр. I‑6103, точка 68).
58 Така в конкретния случай следва да се провери дали гръцкото правителство е доказало неточността на преценките на Комисията или липсата на риск от загуба или от нередност за ФЕОГА (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑318/02, точка 36) при прилагането на надеждна и ефективна система за контрол (вж. в този смисъл Решение от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 36 по-горе, точка 95).
59 Що се отнася до довода, изведен от точния процент на покритите от SIPA площи, той трябва да се разглежда наред с довода, свързан с използването на надеждна и оперативна цифрово-буквена система, различна от SIPA, за идентифициране на 28,2 % от декларираните земи. Във връзка с това следва да се подчертае, че когато един регламент установява специфични мерки за контрол, държавите-членки са длъжни да ги прилагат, без да е необходимо да се преценява основателността на тяхната теза, според която евентуално прилагана различна система за контрол би била по-ефикасна (Решение на Съда от 21 март 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑130/99, Recueil, стр. I‑3005, точка 87 и Решение на Съда от 9 септември 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑332/01, Recueil, стр. I‑7699, точка 62).
60 Следователно дори да се допусне, че е организирана алтернативна форма на контрол, този факт не може да разколебае преценката на Комисията за неприлагане на SIPA, обстоятелство, което впрочем гръцкото правителство не оспорва. В резултат на това въпросът дали земите, по отношение на които се прилага SIPA, възлизат на 67,5 % или на 70,5 % не е от определящо значение, при положение че значителна част от въпросните площи не са покрити от SIPA.
61 При това трябва още веднъж да се подчертае значението, което има въвеждането на SIGC. Всъщност само по себе си идентифицирането на земеделските парцели, все още не изцяло приключило в Гърция, е ключов елемент за правилното прилагане на свързания с площите режим. Липсата на надеждна система за идентифициране на парцелите сама по себе си предполага повишен риск от вреди за бюджета на Общността (Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 36 по-горе, точка 97 и Решение на Съда от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑285/03, точка 62).
62 Що се отнася до замяната на Gedidagep с Opekepe, следва да се приеме, че гръцкото правителство не доказва с какво твърдението за грешка в наименованието на разплащателния орган може да повлияе на основателността на формулираните от Комисията твърдения за нарушения.
63 Тъй като гръцкото правителство не е успяло да докаже, че преценката на Комисията е неправилна, нито че установените нередности не засягат бюджета на Общността, второто правно основание следва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от нарушение на документ № VI/5330/97 и на принципа на пропорционалност, от фактическа грешка и от непълнота на мотивите относно размера на разглежданата корекция на фиксирания процент
– Доводи на страните
64 Гръцкото правителство се позовава на преценките, изложени в точки 48—50 по-горе, като добавя, че освен това трябвало да се вземат под внимание трудностите, произтичащи от значителното раздробяване на земеделските парцели, както и осъществения след 2001 г. напредък. Всъщност към момента SIPA покривала 90 % от страната.
65 Що се отнася до традиционните инспекции (вж. точка 26 по-горе), гръцкото правителство подчертава, че те засягат повече от 10 % от заявленията за помощи и че следователно става дума за процент, по-висок от изисквания от общностната правна уредба. Освен това повече от 200 000 хектара от посочените площи представлявали пролетни култури (царевица), които се прибират до средата на есента, което обяснявало възможността да се извършват инспекции след 31 август. Преобладаващият в страната топъл и сух климат освен това благоприятствал запазването на остатъците от културите в състояние, което дава възможност за относителното им идентифициране в продължение на достатъчно дълъг период от време, което позволявало идентифицирането на културата твърда пшеница. В случая, когато проверката се извършва след прибиране на реколтата, компетентните органи изисквали от производителите да не унищожават остатъците, за да могат да приключат инспекциите. В този смисъл твърдението на Комисията за нарушение, свързано с традиционните инспекции, не можело да обоснове или ефективно да подкрепи приложената корекция на фиксирания процент.
66 Що се отнася до дистанционните проверки (вж. точка 26 по-горе), гръцкото правителство твърди, че закъсненията в процедурите по възлагане на обществени поръчки не могат да опорочат резултатите от проверките и поради това да представляват истински риск за ФЕОГА. Всъщност дистанционното измерване се извършвало въз основа на сателитни снимки преди прибирането на реколтата и на различни етапи от развитието на културите.
67 Относно допустимото техническо отклонение (вж. точка 26 по-горе) гръцкото правителство твърди, че то е определено на около 3 м в резултат на проучване и съгласно техническите спецификации, установени в сътрудничество със Съвместния изследователски център в Испра (документ от 24 ноември 2000 г.). Още повече това техническо отклонение, прилагано върху ортофотографските снимки в периода 1996—1998 г., било за предпочитане пред определеното на около 5 м отклонение, което щяло да се прилага, ако властите бяха използвали сателитни снимки.
68 Относно твърдението за неактуалност на ортофотографиите, датиращи от 1996—1998 г., самата Комисия признала в писмото си от 21 август 2002 г., че счита за приемливи снимки отпреди пет години. Следователно твърденията за нарушения, свързани с дистанционните проверки, не можели да обосноват или да подкрепят приложената корекция на фиксирания процент, която във всеки случай била опорочена от липса на мотиви.
69 При условията на евентуалност гръцкото правителство поддържа, че корекция, която не надвишава 2 % от декларираните разходи, би била в съответствие с принципа на пропорционалност.
70 От своя страна Комисията потвърждава своята преценка, изложена в точка 55 по-горе. SIPA представлявала ключов елемент в системата за контрол, по отношение на която Република Гърция не е спазила нито броя, нито честотата или точността, предписани от общностната правна уредба.
71 Комисията не отрича осъществения до този момент напредък (вж. точка 64 по-горе), но подчертава, че той засяга последващи на разглеждания периоди.
72 Относно довода, свързан с възможността да се извършват проверки след прибирането на реколтата (вж. точка 65 по-горе), Комисията поддържа, че след прибирането парцелът не дава достатъчно точна информация за продукцията. Тя подчертава, че въпросните мерки за подпомагане се основават на продукцията, а не на обработваемата площ. Твърдата пшеница, която се прибира в края на юли и началото на август, освен това съставлявала по-голямата част от културите.
73 Комисията потвърждава, че приема отклонението от около 3 м, като все пак уточнява, че в конкретния случай не е формулирала твърдение за нарушение, свързано с това обстоятелство. В замяна на това нейното твърдение за нарушение било свързано с отклонението от 5 % за поне 50 % от проверяваната площ. Това отклонение било предвидено в работен документ № VI/8388/94, съдържащ препоръки за установените мерки за площите, и посочено в документа от 24 ноември 2000 г., издаден от Съвместния изследователски център (вж. точка 67 по-горе).
74 Що се отнася до актуалността на ортофотографските снимки, Комисията уточнява, че тя приема снимки отпреди пет години за целите на SIPA, но проверките на място изискват снимки от същата година. Според Комисията архивираните ортофотографски снимки всъщност могат да послужат при измерванията в рамките на SIPA. При все това би било очевидно невъзможно да се използват стари ортофотографски снимки, за да се регистрира реколта, отнасяща се до по-късна финансова година. Според Комисията, като се има предвид, че помощите, предвидени в Регламент № 1765/92 и Регламент № 1251/1999, се изчисляват въз основа на продукцията, от първостепенно значение е да се установи, че определен парцел през дадена година на реколта е бил засят с конкретна култура. Тази констатация обаче можела да се основе единствено на снимки от същата година на реколтата.
– Съображения на Първоинстанционния съд
75 Що се отнася до изтъкнатия отново довод, свързан с точния процент на площите, покрити от SIPA, както и с прилагането на други форми на контрол, следва да се препрати към направения в точки 59 и 60 по-горе анализ.
76 Впрочем в Решение от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 36 по-горе (точки 97 и 100) и в Решение от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 61 по-горе (точки 62—64) Съдът приема, че недовършеното въвеждане на SIGC само по себе си оправдава прилагането на корекция на фиксирания процент в размер на 5 на сто, без да е необходимо подробно да се изследва качеството на дистанционните проверки или колко проверки са извършени на място.
77 Повдигнатият по време на съдебното заседание от гръцкото правителство довод, според който Първоинстанционният съд следвало да се отклони от това заключение предвид напредъка, осъществен в процеса на приключване на въвеждането на SIGC, не може да бъде подкрепен. Всъщност дори да се допусне, че са налице установени подобрения във връзка с функционирането на SIGC, гръцкото правителство не би могло да твърди, че поради този факт следва да се намали размерът на подлежащите на извършване корекции. В действителност въпреки тези подобрения рискът от щета за ФЕОГА продължава да е много висок поради факта, че една значителна част от SIGC е недовършена, при това след изтичането на срока, определен за въвеждане на последната, а именно 1 януари 1997 г. (Решение от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 36 по-горе, точка 99 и Решение от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 61 по-горе, точка 63).
78 Предвид това разглежданата корекция на фиксирания процент изглежда съобразена с указанията, дадени от Комисията в документ № VI/5330/97. Следователно третото правно основание следва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо произнасяне относно основателността на довода, свързан с дистанционните проверки, извършени въз основа на сателитни снимки, направени преди прибирането на реколтата и допустимата актуалност на ортофотографиите.
Относно маслиновото масло
Общностна правна уредба
79 Общите правила, свързани с подпомагането в областта на маслиновото масло за разглежданите финансови години, са установени в Регламент (ЕИО) № 3089/78 на Съвета от 19 декември 1978 година, определящ общите правила, приложими към подпомагането на консумацията на маслиново масло (OВ L 369, стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 1582/96 на Съвета от 30 юли 1996 г. (OВ L 206, стр. 13).
80 Правилата за прилагане на режима за подпомагане на консумацията на маслиново масло за разглежданите финансови години са установени в Регламент (ЕИО) № 2677/85 на Комисията от 24 септември 1985 година относно правилата за прилагане на режима за подпомагане на консумацията на маслиново масло (OВ L 254, стр. 5), изменен с Регламент (ЕО) № 643/93 на Комисията от 19 март 1993 г. (OВ L 69, стр. 19) и Регламент (ЕО) № 887/96 на Комисията от 15 май 1996 г. (OВ L 119, стр. 16).
Обобщен доклад
81 Предвид вече осъществените през юли 1996 г. (за финансови години 1994 и 1995) инспекции от Комисията, в конкретния случай проверката в сектора на маслиновото масло е ограничена до анализ на документи, включващи интензивна размяна на кореспонденция между 1999 г. и 2001 г. (точка Б.8.4.1 от обобщения доклад). Този анализ потвърждава, че продължават да са налице различни проблеми, установени за финансови години 1994 и 1995, независимо от въведените значителни подобрения.
82 По тази причина е приложена еднократна корекция в размер на 200 146,68 EUR за финансови години 1996—1998 (точка Б.8.4.3 от обобщения доклад).
Доводи на страните
83 Гръцкото правителство изтъква едно-единствено правно основание за отмяна, изведено от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията. Всъщност, като се позовава на анализа, извършен в рамките на първото правно основание за отмяна относно сектора за полски култури, гръцкото правителство изтъква, че първото писмо, в което Комисията съобщава въпросната корекция, е това от 14 април 2004 г. Следователно то счита, че Комисията не можела да изключи разходи, направени преди 14 април 2002 г., освен ако гръцките власти са съобщили на Комисията данните, необходими за изчисляване на въпросната корекция след тази дата. Съответната информация обаче била предоставена Комисията доста по-рано.
84 Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като то налага корекция на фиксирания процент в областта на маслиновото масло.
85 Комисията оспорва тези твърдения. Всъщност в писмото си от 3 юли 1998 г. тя вече изразила необходимостта от налагане на корекциите, приложени за финансови години 1994 и 1995, за следващите финансови години. Недостатъците на системата за подпомагане в разглежданата област били установени от 1990 г. и станали причина за налагане на корекции за финансови години 1992—1995. Разглежданата корекция се основавала на същите фактически елементи, тъй като Гърция подобрила само частично системата си за подпомагане. Република Гърция била запозната с въпросните нередности от 1992 г., без някога да ги оспори по същество. Комисията повторила тези твърдения за нарушения в писмото от 3 юли 1998 г. и с писмо от 8 февруари 1999 г. поискала от гръцките власти да я уведомят за предприетите в тази връзка мерки за финансови години 1996 и 1997. Искането за информация било подновено в поканата за двустранни разговори от 3 август 2001 г.
86 Във всеки случай корекциите за годините 1996—1998 били продължение на тези, прилагани от 1992 г. Следователно Република Гърция била напълно информирана относно въпросната корекция, чиято основателност тя косвено признала.
Съображения на Първоинстанционния съд
87 С цел анализ на това правно основание на първо място е уместно да се вземат предвид констатациите, изложени в точки 36—46 по-горе. На следващо място трябва да се подчертае, че независимо от въпроса дали е правилна датата, която гръцкото правителство счита за начало на 24-месечния срок, последното сезира Първоинстанционния съд чрез настоящото правно основание с въпроса, касаещ компетентността на Комисията ratione temporis да налага въпросната корекция.
88 В това отношение следва да се отбележи, че фактическите елементи на процедурата, по която е наложена тази корекция и на които страните се позовават, доказват, че дори съгласно Регламент № 2245/1999 Комисията е действала извън пределите на своята компетентност ratione temporis.
89 Всъщност с писмо от 3 юли 1998 г. Комисията е информира гръцките власти за окончателната си позиция след проверката, свързана с финансови години 1994 и 1995. Както е видно от точка Б.8.4.1 от обобщения доклад и от писмото от 3 юли 1998 г., тази проверка е показала, че Министерството на земеделието не се е съобразило с констатациите и предложените санкции на органа за контрол на подпомагането в областта на маслиновото масло, изложени в контролни доклади, изпратени на това министерство до края на октомври 1994 г. С писмо от 12 януари 1999 г. Комисията в рамките на същата процедура информира гръцките власти за окончателния размер на еднократната корекция, която предстои да бъде предложена [3 068 123 875 гръцки драхми (GRD) или 9 004 031,91 EUR]. Накрая тази корекция е приложена, както е видно от точка Б.8.4.1 от обобщения доклад.
90 Що се отнася до настоящата процедура по приключване на сметките на ФЕОГА относно финансови години 1996—1998, с писмо от 8 февруари 1999 г. Комисията иска от гръцките власти да ѝ предоставят информация за коригиращите мерки, предприети срещу предприятията, които попадат в третата от петте категории, посочени в писмото от 3 юли 1998 г., относно които проверките са показали някои нередности.
91 С писмо от 2 май 2001 г., изпратено съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, Комисията уведомява държавата-членка за резултатите от проверките, извършени в рамките на проучване 2000/11 относно разходите, извършени за подпомагане на консумацията на маслиново масло за финансови години 1996—1998. В това отношение Комисията се позовава на писмото от 8 февруари 1999 г. С писмо от 3 август 2001 г. Комисията кани държавата-членка на двустранни разговори съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, по-специално относно подпомагането на консумацията на маслиново масло. Накрая с писмо от 14 април 2004 г. Комисията официално уведомява гръцките власти за своето заключение и прави оценка на разходите, които възнамерява да изключи.
92 В дадения случай следва да се счита, че писмото от 8 февруари 1999 г. представлява началото на нова проверка от страна на Комисията, а не писмо по член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95.
93 В това отношение е важно да се отбележи, че въпросната корекция, извършена за финансови години 1996—1998, се основава на констатации, свързани с факти, настъпили по-късно от тези, въз основа на които е извършена корекцията за финансови години 1994 и 1995.
94 Всъщност от точка Б.8.4.3 от обобщения доклад във връзка с писмото на Комисията от 14 април 2004 г. следва, че въпросната финансова корекция е наложена по две причини. На първо място става дума за закъснения при оттеглянето на одобренията за някои предприятия, които е трябвало да бъдат извършени за финансови години 1996 и 1997 по силата на член 12, параграф 6 от Регламент № 2677/85, изменен с член 1 от Регламент № 643/93, и, на второ място, за неналагане на санкции поради нередности, свързани с качеството на маслиновото масло, съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 2677/85, изменен с член 1 от Регламент № 887/96.
95 Както следва от точка Б.8.4.3 от обобщения доклад във връзка с писмо на Комисията от 31 октомври 2001 г., корекцията, извършена поради закъснения при оттегляне на одобренията, е равна на стойността на помощите, недължимо получени за финансови години 1996 и 1997 от четири предприятия, одобрението за които е трябвало да бъде оттеглено за тези периоди.
96 Освен това от съобщението на Комисията от 14 април 2004 г. следва, че корекцията, извършена поради неналагане на санкции предвид нередности, свързани с качеството на маслиновото масло, се равнява на паричните санкции, които е трябвало да бъдат наложени в 38 случая през финансови години 1996—1998 и които по силата на член 5, параграф 2, трета алинея от Регламент № 2677/85, последно изменен с член 1 от Регламент № 887/96, би трябвало да бъдат приспаднати от разходите на ФЕОГА.. Освен това от съобщението на Комисията от 14 април 2004 г. е видно, че всички изследвания чрез вземане на проби, извършени от националните органи с цел контрол на качеството, са се състояли след края на финансовата 1995 година (15 октомври 1995 г.), докато частта от писмото от 3 юли 1998 г. във връзка с предприятията от третата категория (вж. точка 90 по-горе) се отнася до контролни доклади, изготвени от гръцките власти до октомври 1994 г.
97 При тези обстоятелства следва да се приеме, че недостатъците, довели до въпросната корекция (липса на оттегляне на одобренията и неналагане на парични санкции), са възникнали след финансовата 1995 година, която е последната финансова година, засегната от първата проверка на Комисията. Следователно тезата, поддържана от Комисията на съдебното заседание, според която въпросната проверка не могла да бъде разграничена от първата проверка, засягаща финансови години 1994 и 1995 (вж. точка 89 по-горе), не може да бъде приета. Всъщност в дадения случай следва да се счита, че като проверява дали гръцките власти са оттеглили одобренията, както и дали са наложили санкции за финансови години 1996—1998, Комисията пристъпва към нова, различна от първата проверка. Не може също така да не бъде зачетена процесуалната гаранция, произтичаща от 24-месечния срок, установен с Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999 единствено въз основа на мотива, че констатациите от една проверка са отчасти аналогични с тези от предходна проверка.
98 На последно място не може да се приеме доводът на Комисията, според който по време на административната процедура гръцките власти приели възможността за прилагане на въпросната корекция. Всъщност това обстоятелство не е достатъчно, за да осигури на Комисията изискваната от Регламент № 729/70 и Регламент № 1258/1999 компетентност ratione temporis за налагане на финансови корекции в рамките на ФЕОГА.
99 В конкретния случай писмото от 2 май 2001 г., изпратено съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, изменен с Регламент № 2245/1999, е първото, което съдържа всички изисквани от първа алинея на тази разпоредба елементи. Следователно това писмо е началният момент, от който трябва да се изчислява 24-месечният срок.
100 Следователно Комисията не е разполагала с компетентност ratione temporis да изключи разходите, извършени преди 2 май 1999 г. В резултат на това следва да се отмени обжалваното решение, доколкото то изключва от финансиране на Общността разходите, свързани с подпомагане на консумацията на маслиново масло.
Относно финансовия одит
Общностна правна уредба
101 Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1251/1999, „плащанията[та] [на производителите] се извършват между 16 ноември и 31 януари, след прибиране на реколтата“.
102 Регламент (ЕО) № 296/96 на Комисията от 16 февруари 1996 година относно предаваните от държавите-членки счетоводни данни и месечното осчетоводяване на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2776/88 (OВ L 39, стр. 5) уточнява условията, при които държавите-членки могат да ползват покриване от секция „Гарантиране“ на ФЕОГА на направените от тях разходи.
103 По смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96, изменен с Регламент (ЕО) № 1577/2001 на Комисията от 1 август 2001 г. (OВ L 209, стр. 12):
„Авансовите плащания срещу осчетоводяване на разходите се намаляват с размера на разходите, извършени след определения краен срок, както следва:
a) когато разходите, направени след крайния срок, са равни или по-малко от 4 % от разходите, направени преди крайния срок, авансовото плащане не се намалява независимо от броя на месеците закъснение;
б) за суми над минимално допустимия размер от 4 %, всички следващи разходи се намаляват, както следва, ако са извършени със закъснение до:
– един месец — с 10 %;
– два месеца — с 25 %;
– три месеца — с 45 %;
– четири месеца — със 70 %;
– пет или повече месеца — със 100 %.
Въпреки това Комисията ще прилага различна система за изчисление във времето и/или по-малък размер на намалението или не прибягва до такива, ако възникнат извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или държавите-членки представят надлежно обосновани причини.
Намаленията съгласно този член се извършват в съответствие с правилата, залегнали в член 14 от Регламент (ЕО) № 2040/2000.“ [неофициален превод]
Обобщен доклад
104 Съгласно точка В.1.1.1 от обобщения доклад службите на Комисията са разгледали закъсненията в плащанията, установени за периода от 16 октомври 2000 г. до 15 октомври 2001 г. съгласно член 4 от Регламент № 296/96. В резултат на тези проверки и на двустранните разговори Комисията прилага корекции, засягащи осем бюджетни позиции.
Доводи на страните
105 Сред бюджетните позиции, засегнати от корекциите в областта на финансовия одит, гръцкото правителство оспорва корекциите на стойност 455 070,44 EUR относно помощта за фий и на стойност 33 718,52 EUR относно помощта за хектар ориз.
106 Гръцкото правителство изтъква едно-единствено правно основание за отмяна, изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96, на член 7, параграф 4 и на член 8, параграф 1 от Регламент № 1258/1999, както и на документ № VI/5330/97, съпътствано от непълнота на мотивите и от фактическа грешка.
107 От горепосочените разпоредби следвало, че държавите-членки са длъжни да спазват сроковете за плащане на помощите, като в противен случай щели да понесат финансови корекции, стигащи до изключване на 100 % от разходите. За тази цел обаче Комисията на първо място трябвало да вземе предвид претърпяната от Общността поради неспазването на тези срокове финансова вреда и на второ място да спази принципа на пропорционалност. Освен това Комисията била длъжна да приложи по-малък размер на намалението или да не прибягва до такова, ако за някои от мерките възникнат извънредни обстоятелства, свързани с управлението, или ако държавите-членки представят основателни причини. Следователно неспазването на срока за плащане поради допълнителни проверки в случаи, в които е налице оспорване, или поради допълнителни плащания, направени след разглеждането на възражения, основани на грешки при регистрирането в бази данни, представлявало извънредно обстоятелство, съчетано с основателни причини.
108 Гръцките власти информирали Комисията, че закъснялото плащане се дължи на необходимите допълнителни проверки, по-специално в префектурата Héraklion, която е най-голямата в страната по производство на фий. С писмо от 26 януари 2001 г. гръцките власти поискали удължаване на срока за плащане на помощите с оглед спазване изискванията на работен документ № VI/7105/98, свързан с увеличаване броя на проверките при установяване на съществени нередности. С писмо от 1 февруари 2001 г. Комисията отхвърлила това искане, като посочила, че потвърждаващите тези обстоятелства документи ще бъдат взети предвид при процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, за да не бъде налагана корекция. Предвиденият в член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96 праг от 4 % (вж. точка 103 по-горе) бил надхвърлен само поради значителното увеличаване на броя на извършените от властите в префектурата Héraklion проверки.
109 С писмото от 6 ноември 2003 г. обаче Комисията приела, че осъществяването на въпросните проверки попадало в обхвата на член 4, параграф 2, буква a) от Регламент № 296/96. Следователно Комисията не трябвало да налага никаква корекция или трябвало поне да приложи по-ниска такава.
110 Що се отнася до корекцията относно помощта за хектар ориз, гръцкото правителство подчертава, че отбелязаните забавяния се дължали на разглеждане на възраженията, основани на грешки при регистриране на информацията в базата данни. В една от трите засегнати префектури закъснението се дължало на стачка на сдружение на селскостопанските кооперации, което било случай на непреодолима сила. Следователно въпросните закъснения се дължали на извънредни обстоятелства, свързани със защитата на финансовите интереси на Общността. Предвид тези обстоятелства гръцкото правителство иска отмяна на обжалваното решение, с което се налага разглежданата корекция или, при условията на евентуалност, ограничаването ѝ до 2 % от извършените след срока плащания.
111 Отговорът на Комисията е, че член 4, параграф 2, буква б), последна алинея от Регламент № 296/96 като дерогираща разпоредба трябва да се тълкува стриктно и доказателствената тежест носи страната, която иска да се ползва от нея.
112 Що се отнася до помощите за фий, закъсненията в плащанията над допустимия размер от 4 % (вж. точка 103 по-горе) били необосновани, тъй като този размер е предвиден с цел да се улесни задълбочаването на проверките, както и извършването на допълнителни такива. Искането за удължаване на срока впрочем било подадено три дни преди изтичането на допълнителния срок и при това положение не би могло да се приеме. От документ № VI/5330/97 следвало, че когато държавите-членки желаят да ползват дерогация поради извършване на допълнителни проверки, те трябва да приведат доказателства, че сумите, предмет на оспорване, надхвърлят прага от 4 % от платените разходи. Комисията счита, че гръцките власти не са обосновали надлежно неспазването на сроковете и че във всички случаи искането за удължаване е подадено със закъснение.
113 Същото се отнасяло за помощта за хектар ориз. За да обоснове неспазване на сроковете, гръцкото правителство не можело да се позовава на обстоятелства, попадащи в обхвата на собствената му отговорност, като например разглеждането на жалби и възражения поради грешки в базата данни.
Съображения на Първоинстанционния съд
114 Следва да се отбележи, както е видно от таблицата в точка В.1.1.4 от обобщения доклад, че относно помощите за фий и за хектар ориз Комисията е приложила корекции, равни на отчисленията, вече направени в рамките на месечните авансови плащания съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96.
115 Следва също да се подчертае, подобно на Комисията, че член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент № 296/96, е разпоредба, която въвежда дерогация, и при това положение трябва да се тълкува стеснително.
116 Освен това финансираните от ФЕОГА разходи трябва да се изчисляват с презумпцията, че са спазени сроковете, предвидени в приложимата правна уредба на Общността в областта на селското стопанство. В резултат на това, когато националните органи превеждат помощи след изтичане на срока, както изтъква четвъртото съображение на Регламент № 296/96, те прехвърлят на ФЕОГА неправомерни и при това положение неприемливи разходи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑253/97, Recueil, стр. I‑7529, точка 126). Следователно държавата-членка трябва да организира своята система за контрол, като вземе предвид срока за плащане на помощите, определен в член 8, параграф 1 от Регламент № 1251/1999 (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 20 юни 2006 г. по дело Гърция/Комисия, T‑251/04, точка 76). Освен това предназначението на предвидения в член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96 допустим размер от 4 % е именно да даде възможност държавите-членки да извършват допълнителни проверки, като е уточнено, че броят на месеците закъснение не оказва никакво влияние върху плащанията, които не надвишават този праг.
117 Както е видно от преписката, администрацията на префектурата Héraklion е информирала Министерство на земеделието за първите резултати от проверките едва на 19 януари 2001 г., а с писмо от 22 януари 2001 г. това министерство е напомнило за задължението да се извършат нови проверки съгласно изискванията на документ VI/7105/98 (вж. точка 108 по-горе). С писмо от 26 януари 2001 г. (петък) министерството е поискало удължаване на срока за плащане, изтичащ на 31 число същия месец, без при това да уточни конкретната култура и без да предостави съответните подкрепящи документи. С факс от 1 февруари 2001 г. Комисията основателно отхвърля това искане като неточно и най-вече — закъсняло.
118 При тези обстоятелства Комисията основателно поддържа становището си, изложено в писмото ѝ от 6 ноември 2003 г., според което необходимостта от извършване на допълнителни проверки, на която гръцките власти се позовават, не трябва да надхвърля допустимия размер от 4 % (вж. точка 103 по-горе).
119 Следователно гръцкото правителство не доказва, че са изпълнени условията за прилагане на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 296/96, що се отнася до закъсненията в плащането на помощта за фий.
120 Същото се отнася и за помощта за хектар ориз. Всъщност Комисията с пълно право подчертава, че държавата-членка не би могла да оправдава забавянето в плащанията, като се позовава на недостатъци в националните процедури и на подадените във връзка с това жалби. Що се отнася до довода, основан на стачката, посочена от гръцките власти като случай на непреодолима сила, той не може да бъде подкрепен. Единственият свързан с това документ е писмо от 25 октомври 2001 г. на префектурата Imathia, изпратено до Министерство на земеделието, което обяснява, че въпросната стачка е довела до късното изпращане — на 30 април 2001 г. — на резултатите от разглеждането на жалбите. Тази стачка обаче довежда до забавяне при разглеждането на жалби, подадени поради грешки при изплащането на помощите — усложнение, което е по вина на държавата-членка. Впрочем гръцкото правителство не представя никакви доказателства относно продължителността на въпросната стачка, нито относно това дали тя е била очаквана или не. Следователно настоящото правно основание за отмяна трябва да се отхвърли.
121 От всички гореизложени съображения следва, че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която налага на Република Гърция еднократна корекция в размер на 200 146,68 EUR за финансови години 1996—1998 (подпомагане на консумацията на маслиново масло), а в останалата част жалбата следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
122 По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Тъй като Република Гърция е загубила делото в по-голямата част от предявените основания, тя следва да бъде осъдена да понесе, освен собствените си разноски, 70 % от разноските, направени от Комисията, а последната да понесе 30 % от собствените си разноски.
По изложените съображения,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение 2005/354/ЕО на Комисията от 29 април 2005 година относно изключването от финансиране на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, в частта, в която налага на Република Гърция еднократна корекция в размер на 200 146,68 EUR за финансови години 1996—1998 (подпомагане на консумацията на маслиново масло).
2) Отхвърля жалбата в останалата част.
3) Република Гърция понася, освен собствените си разноски, 70 % от направените от Комисията съдебни разноски, а последната понася 30 % от собствените си разноски.
Pirrung | Forwood | Papasavvas |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 септември 2007 година.
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
По основателността на жалбата
Относно полските култури
Общностна правна уредба
Обобщен доклад
По първото правно основание, изведено от липса на компетентност ratione temporis на Комисията
– Доводи на страните
– Съображения на Първоинстанционния съд
По второто правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, както и от непълнота на мотивите
– Доводи на страните
– Съображения на Първоинстанционния съд
По третото правно основание, изведено от нарушение на документ № VI/5330/97 и на принципа на пропорционалност, от фактическа грешка и от непълнота на мотивите относно размера на разглежданата корекция на фиксирания процент
– Доводи на страните
– Съображения на Първоинстанционния съд
Относно маслиновото масло
Общностна правна уредба
Обобщен доклад
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
Относно финансовия одит
Общностна правна уредба
Обобщен доклад
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По съдебните разноски