ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
8 октомври 2015 година
Дело T‑464/14 P
Risto Nieminen
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедури по повишаване за 2010 г. и 2011 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 12 — Право на справедлив съдебен процес — Право на защита — Обхват на първоинстанционния съдебен контрол — Явна грешка в преценката — Липса на грешка при прилагане на правото и на изопачаване — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание“
Предмет: Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 10 април 2014 г., Nieminen/Съвет (F‑81/12, СбПС, EU:F:2014:50), с искане за неговата отмяна
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Risto Nieminen да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата от страна на Съда на публичната служба — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257, параграф 3 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Обжалване — Основания — Контрол от Общия съд на отказ на Съда на публичната служба да проведе процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства — Обхват
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Отчитане на атестационните доклади — Други критерии, които могат да бъдат взети предвид
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Условия — Задължение за съпоставяне на заслугите на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица — Обхват
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 257, параграф 3 ДФЕС и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда жалбата пред Общия съд е ограничена само до правни въпроси и единствено Съдът на публичната служба има компетентност, от една страна, да установи фактите, освен ако от материалноправна гледна точка неговите изводи не следват от представените му материали по делото, и от друга страна — да прецени тези факти, освен ако доказателствата не са били изопачени. Следователно преценката на фактите, освен ако представените пред съда доказателства не са били изопачени, не е правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от разглеждащия жалбата Общ съд. Общият съд има компетентност само да упражни контрол относно правната квалификация на фактите и правните последици, които Съдът на публичната служба е извел от тях.
(вж. т. 26 и 35)
Позоваване на:
Общ съд — определения от 16 септември 2013 г., Bouillez/Съвет, T‑31/13 P, СбПС, EU:T:2013:521, т. 34 и 49 и цитираната съдебна практика и от 20 септември 2013 г., Van Neyghem/Съвет, T‑113/13 P, СбПС, EU:T:2013:568, т. 31 и цитираната съдебна практика
2. Поначало Съдът на публичната служба има право да прецени каква е необходимостта да разпореди представянето на доказателства, необходими за разрешаване на споровете, с които е сезиран. Доказателственият характер на материалите по делото или неговата липса представлява преценка на фактите, която той е напълно самостоятелен да направи и която не подлежи на контрол от Общия съд в производството по обжалване, освен в случаите на изопачаване на представените пред Съда на публичната служба доказателства или когато неговата неправилна материалноправна преценка се основава на приобщените към материалите по делото документи.
(вж. т. 27)
Позоваване на:
Съд — решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, Сб., EU:C:2009:456, т. 163 и цитираната съдебна практика
3. За да съпостави заслугите на искащите повишаване длъжностни лица, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, като в това отношение осъществяваният от съд на Съюза контрол трябва да се свежда до въпроса дали, предвид обстоятелствата, с оглед на които администрацията е могла да направи своята преценка, тя не е излязла извън приемливите рамки и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин. Следователно съдът на Съюза не би могъл да замени със своя собствена преценката на органа по назначаването относно квалификацията и заслугите на кандидатите.
В това отношение, за да се запази полезното действие на правото на преценка, която законодателят е целил да предостави на органа по назначаването по отношение на повишаванията, съдът на Съюза не може да отмени решение само поради това че установява обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно направената от органа по назначаването преценка или дори с които се установява наличието на грешка в преценката. Поради това съдът на Съюза не може да разглежда подробно всички досиета на кандидатите за повишаване, за да се увери, че неговата оценка съвпада с тази на органа по назначаването, тъй като в противен случай той би надхвърлил рамките на упражнявания от него контрол за законосъсобразност, заменяйки по този начин направената от органа по назначаването преценка на заслугите на подлежащите на повишаване кандидати със своята собствена. Въпреки това признатото по тази начин широко право на преценка на органа по назначаването е ограничено от необходимостта да бъде направено съпоставяне на кандидатурите по надлежен и безпристрастен начин, в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране. На практика тази проверка трябва да се направи при наличието на равенство и въз основа на сравними източници на данни и информация.
(вж. т. 36 и 37)
Позоваване на:
Съд — решение от 21 април 1983 г., Ragusa/Комисия, 282/81, Rec, EU:C:1983:105, т. 9 и 13
Общ съд — решения от 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, RecFP, EU:T:2005:324, т. 52 и от 15 януари 2014 г., Stols/Съвет, T‑95/12 P, СбПС, EU:T:2014:3, т. 29—32 и цитираната съдебна практика
4. Задължението за органа по назначаване да извърши предвиденото в член 45 от Правилника съпоставяне на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица е израз на принципа на равно третиране на длъжностните лица и едновременно с това на правото им на кариерно развитие, при което преценката на техните заслуги е определящ критерий. В това отношение член 45, параграф 1 от Правилника предвижда, че при съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица органът по назначаването взема предвид в частност докладите от атестирането на длъжностните лица, уменията на тези лица при упражняване на функциите си да ползват езици, различни от този, чието владеене са доказали, и евентуално нивото на упражняваните от тях функции. Тази разпоредба оставя известна свобода на органа по назначаването да прецени при съпоставянето на заслугите, като спазва и принципа на равно третиране, какво значение да придаде на всеки от споменатите три критерия.
Ако въз основа на трите критерия, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника, установи, че подлежащите на повишаване длъжностни лица имат равни заслуги, органът по назначаването може при условията на евентуалност да вземе предвид други критерии — например възрастта на тези лица и прослуженото от тях време в съответната служба или със съответната степен — които да са решаващи за неговата преценка.
(вж. т. 38 и 39)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, СбПС, EU:T:2013:252, т. 43 и цитираната съдебна практика и от 15 януари 2014 г., Stols/Съвет, EU:T:2014:3, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика
5. Принципите на равно третиране на длъжностните лица и на правото им на кариерно развитие предполагат съпоставянето по член 45, параграф 1 от Правилника на заслугите на имащите право на повишаване длъжностни лица да бъде разширено до всички подлежащи на повишаване длъжностни лица, независимо от упражняваната от тях функция. Във връзка с това Регламент № 723/2004, изменящ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, преустановява провежданото до тогава разграничаване между нелингвистичните по естеството си длъжности на длъжностните лица от категории A—D и лингвистичните по своето естество длъжности на длъжностните лица от категория LA, създавайки нова кариерна структура с две функционални групи — функционална група на помощния персонал (AST), заменяща предишните категории C и B, и функционална група на администраторите (AD), заменяща предишната категория A и езиковия персонал от категория LA. Така, след като намерението на законодателя е било да слее само в една функционална група всички администратори, изпълняващи езикови или други функции, компетентният да приеме решенията за повишаване орган по назначаването трябва да съпостави заслугите на всички администратори, които подлежат на повишаване в съответна степен.
(вж. т. 40 и 41)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, RecFP, EU:T:2003:77, т. 121 и от 15 декември 2010 г., Almeida Campos и др./Съвет, F‑14/09, СбПС, EU:F:2010:167, т. 35