Дело T‑466/14
Кралство Испания
срещу
Европейска комисия
„Митнически съюз — Внос на продукти, произведени от риба тон с произход от Салвадор — Последващо събиране на вносни мита — Искане за отказ от събиране на вносни мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Право на добра администрация в рамките на член 872а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Грешка на компетентните органи, която не може да бъде открита“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 15 декември 2016 г.
1. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на изслушване — Задължение на националните административни органи да зачитат тези принципи в производствата по събиране на мита — Обхват
(член 41, параграф 2, член 47 и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 872, 872а и 873 от Регламент № 2454/93 на Комисията)
2. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Кумулативен характер
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
3. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, повдигнато за първи път на стадия на репликата — Недопустимост
(член 76, буква г) и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Грешка на администрацията, която не е било „възможно да бъде открита от лицето, отговорно за плащането“ —Грешки, съдържащи се в сертификат за произход формуляр А — Критерии за преценка
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
5. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Критерии за преценка
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
6. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Добросъвестност на длъжника — Понятие — Връзка с условието за незнанието за грешката, допусната от митническите органи
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
7. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Спазване на действащата правна уредба за митническата декларация — Обхват
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
8. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Грешка на администрацията, която не е било „възможно да бъде открита от лицето, отговорно за плащането“ — Критерии за преценка
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
9. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Задължение за предоставяне на митническите органи на всички необходими сведения, предвидени от правото на Съюза и националното право
(член 84 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39—42)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 47—50 и 124)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 71—73)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 79—81 и 86)
5. Член 220, параграф 2, буква б), втора—пета алинея от Регламент №o2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността установява специални правила, с оглед на които няма последващо вземане под отчет на дължими вносни мита, когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна.
В това отношение разглеждането на искането за отказ от последващо събиране на вносни мита трябва да се извърши от гледна точка на член 220, параграф 2, буква б), втора—пета алинея от Митническия кодекс на Общността.
Все пак посоченото разглеждане трябва да се извърши при отчитане на разпоредбите на член 220, параграф 2, буква б), първа алинея от споменатия кодекс и следователно на кумулативните условия, които се съдържат в него и които трябва да са изпълнени наред с условието, отнасящо се до възможността за откриване на грешката, допусната от компетентните органи, а именно длъжникът да е добросъвестен и да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба.
(вж. т. 106 и 107)
6. Що се отнася до условието във връзка с добросъвестността на длъжника, предвидено в член 220, параграф 2, буква б), първа алинея от Регламент №o2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, от четвърта алинея на тази разпоредба следва, че длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил дължимата грижа, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране.
Все пак между условието за добросъвестността на оператора и условието за незнанието за грешката, допусната от митническите органи, има известна връзка. Въпросът дали операторът е действал добросъвестно, налага по-специално да се определи дали той не е могъл да открие грешката, допусната от компетентните органи.
В това отношение съображение 11 от Регламент №o2700/2000 за изменение на Регламент №o2913/92 трябва да се тълкува като съставляващо указание в смисъл, че добросъвестността на длъжника трябва да се разгледа, когато грешката на органите на трета страна е довела до изготвяне на сертификат с невярно съдържание, независимо от произхода на тази грешка — дължаща се на тези органи или предизвикана от невярно представяне на фактите от износителя.
(вж. т. 108, 110, 112, 118 и 122)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 125)
8. Грешката, допусната от компетентните органи, трябва да е от такова естество, че да не е можело да бъде открита от добросъвестния длъжник въпреки професионалния му опит и положената от него дължима грижа. Без съмнение е вярно, че професионалният опит сам по себе си не изключва добросъвестността на оператора или невъзможността за откриване на грешката. Все пак от опитния професионалист може да се очаква да отделя по-голямо внимание на данните с административен и фактически характер, чиято оценка се включва сред неговите обичайни дейности, по-конкретно по такъв начин, че да може по-лесно да установява всяко отклонение от това, което съставлява правилна редовна практика. Що се отнася до дължимата грижа, при съмнение икономическият оператор трябва да се осведоми и да потърси всички възможни разяснения, за да не наруши разглежданите разпоредби.
По този въпрос е безспорно, че условието за невъзможността за откриването на допуснатата от компетентните органи грешка до известна степен е свързано с въпроса за добросъвестността на длъжника. Все пак не може да се приеме, че предположението, че грешката не е можела да бъде открита — извод, който произтича от прилагането на правилото по член 220, параграф 2, буква б), втора алинея от Регламент №o2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, въведено с Регламент № 2700/2000 — автоматично и непременно води до установяване на добросъвестността на длъжника.
(вж. т. 131, 133, 134 и 143)
9. Деклараторът е длъжен да предостави на компетентните митнически органи всички необходими сведения, предвидени от правните норми на Съюза и националните правни норми, които евентуално ги допълват или ги транспонират, по отношение на исканото митническо третиране на съответната стока.
Все пак това задължение не може да се простре извън сведенията, които деклараторът може разумно да узнае и получи, поради което е достатъчно тези сведения, дори и да са неверни, да са били предоставени добросъвестно.
(вж. т. 176 и 177)