Иск, предявен на 18 септември 2023 г. — Европейска комисия/Република Естония

(Дело C-577/23)

Език на производството: естонски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Keidel и K. Toomus)

Ответник: Република Естония

Искания на ищеца

Европейската комисия иска от Съда:

да установи, че Република Естония не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 34 от Директива (ЕС) 2019/1¹ на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г., като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директивата, или във всеки случай не е информирала Комисията за това,

да осъди Република Естония да заплати на Комисията еднократно платима сума в размер на 600 евро на ден, считано от 5 февруари 2021 г. до датата на прекратяване на неизпълнението на задълженията на държавата членка или ако неизпълнението продължава — до деня на постановяване на решението на Съда по настоящото дело, като размерът ѝ да бъде поне 168 000 евро,

в случай, че посоченото [в първото тире] неизпълнение на задължения на държавата членка продължи до дена на постановяване на решението на Съда по настоящото дело, да осъди Република Естония да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 5 220 евро на ден, считано от деня на постановяване на решението на Съда по настоящото дело до деня на изпълнение на задълженията, произтичащи от Директива (ЕС) 2019/1,

да осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. установява минимални правила, според които националните органи по конкуренция трябва да разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси и с правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, които да са в голяма степен сходни с тези на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003¹ , за да могат ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, с цел да се предотвратят нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар и поставянето на потребителите и предприятията в неблагоприятно положение в резултат на национални закони и мерки, които възпрепятстват националните органи по конкуренция да бъдат ефективни в правоприлагането. Член 34, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/1 предвижда, че Директивата трябва да бъде транспонирана най-късно до 4 февруари 2021 г. в националното право и че държавите членки трябва незабавно да информират Комисията за това.

Република Естония не е изпълнила това задължение. В резултат на това на 18 март 2021 г. Комисията изпраща на Република Естония официално уведомително писмо. Република Естония отговаря на официалното уведомително писмо с писма от 15 юни 2021 г. и 12 декември 2021 г. и обяснява, че забавянето при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1 се дължи на това, че изисква всеобхватна реформа на действащото естонско процесуално право и декриминализация на забраните за сътрудническо между предприятия. На 29 септември 2022 г. Комисията изпраща на Република Естония мотивирано становище, на което Република Естония отговаря с писмо от 29 ноември 2022 г., в което признава, че не е транспонирала в срок Директива (ЕС) 2019/1 и повтаря посочените по-горе причини за забавянето при транспонирането на Директивата, като се позовава на необходимостта от основна реформа на естонското процесуално право.

Директива (ЕС) 2019/1 е приета съгласно обикновената законодателна процедура, така че правният спор попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС. Република Естония не е изпълнила задълженията си по член 34 от Директива (ЕС) 2019/1 да приеме законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директивата до 4 февруари 2021 г., и незабавно да информира Комисията за това. Следователно предпоставките за прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС са налице.

Ето защо Комисията иска от Съда да осъди Република Естония да заплати еднократно платима сума и периодична имуществена санкция съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС и да определи размера на тези санкции в съответствие със Съобщението на Комисията за финансови санкции при производства за установяване на нарушение¹ .

____________

¹ Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (OB L 11, 2019 г., стр. 3).

¹ ОВ L 1, 2003 г., стр. 1.

¹ ОВ C 2, 2023 г., стр. 1.