Дело T‑88/09 DEP
Idromacchine Srl и др.
срещу
Европейска комисия
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 13 януари 2017 г.
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи
(член 91 и член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Явяване на няколко адвокати
(член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи —Хонорари на икономист — Допустимост в споровете, в които основно се поставят под въпрос икономически преценки
(член 25 от Статута на Съда; член 91 и член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Разходи за комуникация между двама адвокати на една и съща страна — Изключване
(член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид
(член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват
(член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита —Размер на оставените в тежест на ищеца разноски, надхвърлящ сумата на полученото в главното производство обезщетение — Липса на нарушение
(член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
8. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви
(член 140, буква б) и член 170, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на определението.
(вж. т. 10—12)
2. Вж. текста на определението.
(вж. т. 17)
3. Що се отнася до разходите, свързани с експертизата, по делата, свързани с преценки основно от икономическо естество, участието на съветници или икономически експерти в допълнение към работата на правните съветници понякога може да се окаже абсолютно необходимо и така да доведе до разноски, които могат да бъдат възстановени в приложение на член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд.
За да е налице тази хипотеза, подобно участие трябва да бъде обективно необходимо за целите на производството. Такъв може да е по-конкретно случаят, когато експертизата се окаже от решаващо значение за изхода на спора, поради това че нейното представяне от една от страните е спестило на Общия съд необходимостта от назначаване на експертиза в рамките на правомощията му за събиране на доказателства на основание член 25 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 91 от Процедурния правилник на Общия съд.
(вж. т. 18 и 19)
4. Разходите за комуникации между адвокати на една и съща страна не могат да бъдат оправдани в качеството на необходими разходи, направени от страните за целите на производството.
(вж. т. 25)
5. Вж. текста на определението.
(вж. т. 29, 32, 37 и 43)
6. Вж. текста на определението.
(вж. т. 48)
7. Правото на достъп до правосъдие не е изпразнено от своето съдържание само поради факта, че частта от съдебните разноски, оставена в тежест на ищеца, надхвърля размера на обезщетението, които му е било предоставено от Общия съд по същото дело, макар че това би имало за последица да го лиши от посоченото обезщетение.
Всъщност освен в хипотезата на съдебна помощ разходите за представляване от адвокат следва да се поемат от всяко лице, сезиращо с иск или жалба юрисдикция, пред която подобно представителство е задължително. Това, че в случай на само частичен успех на иска или жалбата една част от тези разходи могат да останат в тежест на ищеца или жалбоподателя, е присъщо на принципа, материализиран в разпоредбите на Процедурния правилник относно съдебните разноски, съгласно който в подобни случаи страните могат да бъдат осъдени да понесат изцяло или частично направените от тях съдебни разноски. Прилагането на тези разпоредби не би могло да представлява нарушение на правото на достъп до правосъдие, включително в случаите, в които поради значителна разлика между поисканата от ищеца сума и тази, която в крайна сметка Общият съд му е предоставил, размерът на съдебните разноски, оставени в тежест на ищеца, надхвърля размера на сумата, която му е била предоставена от Общия съд в главното производство. Всъщност всеки ищец или жалбоподател е длъжен да прецени преди предявяването на иска или подаването на жалбата, свързаните с това рискове, включително риска да трябва да понесе изцяло или една част от собствените си разноски в хипотезата на пълно или частично отхвърляне на иска или жалбата.
(вж. т. 49 и 50)
8. Вж. текста на определението.
(вж. т. 54 и 55)