РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
1 април 2009 година
Дело T-385/04
Gregorio Valero Jordana
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение — Повишаване — Предоставяне на точки за предимство“
Предмет: Жалба за отмяна, на първо място, на решението на генералния директор на правната служба на Комисията да предостави на жалбоподателя само 1 точка за предимство от генералната дирекция в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., съобщено на 7 юли 2003 г. и потвърдено с решение на органа по назначаването, съобщено на 16 декември 2003 г.; на второ място, на решението на органа по назначаването да предостави на жалбоподателя общо 20 точки в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., съобщено на 16 декември 2003 г., на списъка за заслуги на длъжностните лица със степен А 5, изготвен в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г. и публикуван в Informations administratives [Административни известия] № 69-2003 от 13 ноември 2003 г., на списъка на длъжностните лица, повишени в степен А 4 в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., публикуван в Informations administratives [Административни известия] № 73-2003 от 27 ноември 2003 г., и на решението името на жалбоподателя да не се включва в посочените списъци; на трето място, на решението на органа по назначаването да не предоставя на жалбоподателя допълнителна точка за предимство в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., произтичащо от писмото от 22 февруари 2007 г. и от решението от 17 април 2007 г.; искане за обезщетение в размер на 5 000 EUR
Решение: Отменя решенията на Комисията, с които общият брой на предоставените на г‑н Gregorio Valero Jordana точки за повишаване се определя на 20 точки и се отказва включването на последния в списъка на длъжностните лица, повишени в степен А 4 в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Приключване на процедурата по повишаване с акт, който съдържа решение за установяване на списъка на повишените длъжностни лица и решение за определяне на точките, присъдени на длъжностните лица — Самостоятелни решения, които могат да се обжалват поотделно или заедно
(член 45, параграф 1 и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Предмет на спора — Изменение в хода на производството
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Количествено изразяване на заслугите за предоставяне на точки (член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. В рамките на системата за повишаване, установена с вътрешна правила на Комисията, при която процедурата по повишаване приключва с акт от комплексно естество, доколкото съдържа две отделни решения на органа по назначаването — с едното се установява списъкът на повишените длъжностни лица, а с другото, на което се основава първото решение, се определя общият брой точки — като решението за определяне на общия брой точки представлява самостоятелен акт, срещу който като такъв може да се подава административна жалба, а ако е необходимо и жалба по съдебен ред в рамките на предвидените в Правилника за длъжностните лица правни средства за защита.
Следователно длъжностно лице, което не е повишено поради твърдяно необосновано присъждане на определен брой точки, които са недостатъчни, за да се достигане прагът за повишаване, би могло да обжалва едновременно решението на органа по назначаването за определяне на общия брой точки и решението, с което се установява списъкът на повишените длъжностни лица.
За сметка на това решението за предоставяне на точки за предимство на жалбоподателя и решението той да не се включва в списъка със заслуги, както и самият списък представляват подготвителни актове, които не могат да бъдат предмет на самостоятелна жалба за отмяна. Въпреки това законосъобразността им винаги може да бъде оспорена в рамките на жалбата, подадена срещу окончателното решение.
(вж. точки 69—72)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 18; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точки 90, 93 и 96—98
2. Член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, съгласно който в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, може в някои случаи да се прилага за промяната на исканията. Всъщност съгласно изискването за процесуална икономия когато обжалваният акт е заместен в хода на производството с акт със същия предмет, последният представлява ново обстоятелство, позволяващо на жалбоподателите да изменят исканията си и представените от тях правни основания. От членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица произтича обаче, че жалбата срещу увреждащ акт, който представлява решение на органа по назначаването, е допустима само ако заинтересованото лице предварително е сезирало посочения орган с административна жалба и последната е била отхвърлена изрично или имплицитно.
(вж. точки 76—78)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 6 юли 2001 г., Tsarnavas/Комисия, T‑161/00, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑721, точки 26—28; 26 октомври 2004 г., Brendel/Комисия, T‑55/03, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑1437, точка 50 и цитираната съдебна практика
3. При оценката на заслугите, които следва да се вземат предвид в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника за длъжностните лица, а следователно и в рамките на решение за предоставяне на точки за предимство, в система за повишаване, при която има количествено изразяване на тази оценка, администрацията разполага с широко право на преценка и контролът на общностния съд трябва да се ограничи до проверката дали с оглед на различните съображения и основания, които биха могли да доведат до оценката на администрацията, последната е действала в границите на допустимото и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин.
(вж. точка 131)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 3 май 2007 г., Crespinet/Комисия, T‑261/04, все още непубликувано в Сборника, точка 58 и цитираната съдебна практика