Жалба, подадена на 29 април 2020 г. — Watson/Парламент

(Дело T-245/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Graham R. Watson (Единбург, Обединено кралство) (представители: A. Schmitt и A. Grosjean, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да приеме жалбата за допустима

да осъди Европейския парламент да представи — при необходимост за процесуално-организационните действия или за събирането на доказателства по настоящото дело — становищата на правната служба на Европейския парламент от 16 юли 2018 г. и от 3 декември 2018 г., като не се твърди, че са точно от тези дати, но че във всички случаи са от преди приемането на Решение на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 466, 2018 г., стр. 8),,

да отмени на основание на член 263 ДФЕС обжалваното индивидуално решение, съобщено на жалбоподателя от Отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на ЕП към Генерална дирекция по финанси на Европейския парламент, относно правата на жалбоподателя на допълнителна (доброволна) пенсия, тъй като в него се прилага увеличаване на възрастта за придобиване от жалбоподателя на право допълнителна (доброволна) пенсия от 63 на 65 години, считано от 1 януари 2019 г., съгласно посоченото решение на Бюрото от 10 декември 2018 г.,

да отмени или да обяви за неприложимо посоченото решение на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. на основание на член 277 ДФЕС, изменен с член 76 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, по-специално в частта, в която се увеличава възрастта за придобиване на право на допълнителна (доброволна) пенсия, считано от 1 януари 2019 г., и

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: липса на компетентност ratione materiae на Бюрото:

от една страна, решението на Бюрото от 10 декември 2018 г. (наричано по-нататък „решението на Бюрото“) нарушава Устава на членовете на Европейския парламент, приет с Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. (ОВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28) (наричан по-нататък „Уставът“). Решението на Бюрото противоречи по-специално на член 27 от Устава, съгласно който „придобитите права и правни очаквания“ се запазват, и

от друга страна, Бюрото създава с решението си данък, като предвижда специален налог от 5 % от номиналната стойност на пенсията, без да има компетентност да прави това съгласно член 223, параграф 2 ДФЕС.

Второ основание: нарушение на съществените процесуални правила:

от една страна, Бюрото е допуснало нарушение, като е приело решението си, без да се съобрази с правилата по член 223 ДФЕС, и

от друга страна, решението на Бюрото не излага достатъчно мотиви и не отговаря на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС и по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Трето основание: нарушение на придобитите права, правните очаквания и принципа на защита на оправданите правни очаквания:

от една страна, решението на Бюрото нарушава придобитите права и правните очаквания, породени както от общите принципи, така и от правото, което Уставът налага, те да се запазят „изцяло“ (член 27), и

от друга страна, решението на Бюрото нарушава принципа на оправдани правни очаквания.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация:

от една страна, правата на жалбоподателя се засягат непропорционално на целите, които се преследват с решението на Бюрото, и

от друга страна, решението на Бюрото трябва да се обяви за неприложимо поради нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

Пето основание: нарушение на принципа на правна сигурност и липса на преходни мерки:

от една страна, решението на Бюрото нарушава принципа на правна сигурност, тъй като неправомерно се прилага с обратна сила, и

от друга страна, решението на Бюрото нарушава принципа на правна сигурност, тъй като не предвижда преходни мерки.

____________