Дела T‑351/18 и T‑584/18
Ukrselhosprom PCF LLC
и
Versobank AS
срещу
Европейска централна банка
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 6 октомври 2021 година
„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Конкретни надзорни задачи, възложени на ЕЦБ — Решение за отнемане на лиценза на кредитна институция — Нарушение на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма — Допустимост — Правомощия на националните компетентни органи (НКО) на участващите държави членки и на ЕЦБ в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ) — Равно третиране — Пропорционалност — Защита на оправданите правни очаквания — Правна сигурност — Злоупотреба с власт — Право на защита — Задължение за мотивиране“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за отнемане на лиценза на кредитна институция — Решение, което е отменено и заменено с идентично по съдържание решение в рамките на процедура по преразглеждане — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 131 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 70—72, 87—92 и 95)
2. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Поставяне на по-малко значимите образувания под прекия пруденциален надзор на националните органи — Децентрализирано прилагане от тези органи на изключителната компетентност на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Начини на съдействие на ЕЦБ при осъществяване на възложения ѝ надзор — Отнемане на лиценза на кредитна институция — Декларация за наличие на проблеми или за вероятност от възникването на проблеми — Решение за преструктуриране на кредитна институция — Различни актове
(съображение 26, член 18, параграф 1 и параграф 4, буква а) от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 15, 28 и 37—40, член 4, параграф 1 и член 6, параграфи 2—7 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 18 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 134—139, 148, 150 и 152)
3. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Поставяне на по-малко значимите образувания под прекия пруденциален надзор на националните органи — Проверки и съдействие в полза на Европейската централна банка (ЕЦБ) при изготвянето и изпълнението на всеки акт, свързан с отнемане на лиценза — Правомощия на националните органи — Отнемане на лиценза на кредитна институция — Изключителна компетентност на ЕЦБ
(член 83 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013 на Съвета)
(вж. т. 162—166, 171—174, 179 и 180)
4. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Поставяне на по-малко значимите образувания под прекия пруденциален надзор на националните органи — Констатиране на действията, съставляващи нарушения на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма — Правомощия на националните органи — Отнемане на лиценза на кредитна институция поради нарушаване на това законодателство — Изключителна компетентност на Европейската централна банка (ЕЦБ)
(член 83 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; съображения 1 и 2 от Директива 2005/60 на Европейския парламент и на Съвета, и член 67 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 185—187, 190 и 197)
5. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над кредитните институции — Кредитна институция, която желае да установи клон в друга държава членка — Процедура за уведомяване на компетентния орган на държавата членка по произход — Задължителен характер
(съображение 19 и членове 35—39 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 250—256)
Резюме
Versobank AS е установена в Естония кредитна институция, чийто основен акционер е Ukrselhosprom PCF LLC.
В качеството си на по-малко значима кредитна институция Versobank е поставена под пруденциалния надзор на Finantsinspektsioon (FSA, Естония), действащ в качеството си на национален компетентен орган (НКО)(1). Този орган е компетентен и по отношение на надзора за спазване на правилата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм (наричана по-нататък „БИП/БФТ“).
От 2015 г. FSA многократно установява допуснати нарушения от страна на Versobank, свързани, от една страна, с неефективността на режима му в областта на БИП/БФТ при управлението на рисковете, произтичащи от неговия модел на стопанска дейност, и от друга страна, с неадекватността на неговите механизми за управление, въведени в тази област. След като извършва проверка на място и отправя до Versobank редица искания за съобразяване със законоустановените изисквания, FSA приема предписание, с което я задължава да отстрани незабавно установените по време на тази проверка пропуски, като ѝ налага да предприеме определени мерки.
След други проверки на място FSA установява, че Versobank все още не е изпълнила всички предвидени в предписанието задължения и преценява, че е необходимо да се проведе задълбочено разследване. Така той установява сериозни и съществени нарушения на законодателството в областта на БИП/БФТ.
На 8 февруари 2018 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получава от FSA предложение за отнемане на лиценза на Versobank(2). На 26 април 2018 г. ЕЦБ приема и съобщава на Versobank своето решение да ѝ отнеме лиценза за извършване на банкова дейност(3).
След като Ukrselhosprom PCF подава заявление за преразглеждане на решението на ЕЦБ от 26 март 2018 г., Управителният съвет на ЕЦБ приема решението от 17 юли 2018 г.(4), което отменя и заменя решението от 26 март.
Общият съд, заседаващ в разширен състав, приема по дело T‑351/18, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество. Освен това той отхвърля изцяло жалбата на Ukrselhosprom PCF и Versobank по дело T‑584/18.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд констатира, че липсва основание за произнасяне по жалбата по дело T‑351/18 за отмяна на решението от 26 март 2018 г.
В това отношение, след като припомня обхвата и хода на процедурата за административно преразглеждане на решенията на ЕЦБ(5), Общият съд подчертава, че приетото в резултат на преразглеждането решение има обратно действие от момента на влизане в сила на първоначалното решение, независимо от резултата от посоченото преразглеждане. Така замяната на първоначалното решение с идентично или изменено решение след приключване на процедурата по преразглеждане води до окончателно отпадане на първоначалното решение от правния ред.
В случая Общият съд отбелязва, че решението от 17 юли 2018 г. е прието след административното преразглеждане на решението от 26 март 2018 г. и има идентично съдържание с него. Следователно с решението си от 17 юли 2018 г. ЕЦБ е заменила решението от 26 март 2018 г. с обратна сила от момента на неговото влизане в сила, а не го е отменила само занапред. Следователно Ukrselhosprom PCF и Versobank нямат никакъв интерес от отмяната на решението от 26 март 2018 г., така че жалбата срещу този акт остава без предмет.
На второ място, произнасяйки се по жалбата на Ukrselhosprom PCF и Versobank по дело T‑584/18, Общият съд потвърждава, първо, че ЕЦБ има компетентност да отнеме лиценза на кредитна институция и по-специално да приеме решението от 17 юли 2018 г. Така съгласно направеното от него уточнение решение, с което се установява, че преструктурирането на кредитна институция не е в обществен интерес, каквото е приетото от FSA в качеството ѝ на национален орган за преструктуриране, по никакъв начин не препятства ЕЦБ да приеме впоследствие решение за отнемане на лиценза. Освен това съвместното съществуване на единния надзорен механизъм (ЕНМ) и на единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат една и съща задача за защита на стабилността и сигурността на финансовата система на Съюза, не може да се разбира в смисъл, че изключва възможността компетентният орган в областта на пруденциалния надзор, в случая ЕЦБ, да отнеме лиценза при липсата на условия за приемане на мярка за преструктуриране, а именно когато съответната кредитна институция няма опасност да стане нежизнеспособна.
Второ, Общият съд потвърждава компетентността на ЕЦБ да приеме решение за отнемане на лиценза поради нарушение на задълженията в областта на БИП/БФТ, като припомня, че отнемаме на лиценза е предвидено и в случай на неизпълнение от страна на кредитната институция на тези задължения(6). Поради това Общият съд приема, че не е засегнато разпределението на правомощията между НКО на участващите държави членки и ЕЦБ в рамките на ЕНМ, когато в случая действията, съставляващи нарушения на законодателството в областта на БИП/БФТ, са установени от FSA, а правната преценка дали тези факти обосновават отнемане на лиценза, както и преценката на пропорционалността, са извършени от ЕЦБ.
Трето, Общият съд приема, че процедурата за уведомяване, известна като „паспортизация“, има задължителен характер(7). Така всяка кредитна институция, която желае да открие клон на територията на друга държава членка, уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход(8). Общият съд уточнява също така, че неформалният характер на процедурата за уведомяване произтича, от една страна, от правомощието на компетентният орган на държавата членка по произход да откаже да съобщи съответните данни на компетентния национален орган на приемащата държава членка и от друга страна, от свободата, с която първият компетентен орган разполага, да прецени тези данни.
Четвърто, като се произнася по нарушението на принципа на пропорционалност, Общият съд счита, че в конкретния случай мярката за отнемане на лиценза не надхвърля това, което е подходящо и необходимо за постигането на целите за преустановяване на нарушенията, извършени от Versobank. Също така той уточнява по-специално, че възможностите за доброволна ликвидация и за продажба на друг инвеститор не представляват мерки, алтернативни на отнемането на лиценза, които са достатъчни за постигането на законно преследваните от ЕЦБ цели.
Пето, Общият съд отхвърля доводите, изведени от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация поради липсата на сравнителен анализ между нарушенията, в които е упрекнато Versobank, и тези, извършени от други кредитни институции. Всъщност според Общия съд такъв анализ не е необходим, за да се оспори каквато и да било незаконосъобразност, допусната от физическо или юридическо лице.
Шесто и последно, Общият съд отхвърля доводите, изведени от нарушението на правото на достъп до преписката на Ukrselhosprom PCF. Произнасяйки се, от една страна, по първото заявление за достъп до преписката, Общият съд отбелязва, че ЕЦБ не е допуснала грешка, като не е предоставила такъв достъп, тъй като дружеството не е било засегната страна(9) към момента на подаване на посоченото заявление. От друга страна, като се произнася по второто заявление за достъп, подадено в рамките на производство по преглед, Общият съд подчертава, че Административният съвет за преглед е приел това негово заявление в качеството му на жалбоподател в производството по преглед(10).