Дело T‑76/11

Кралство Испания

срещу

Европейска комисия

„Риболов — Мерки за опазване на рибните ресурси — Член 105 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 — Приспадане от квотите, отпуснати за дадена година, поради превишаване на квотите, отпуснати за предходните години — Прилагане във времето — Правна сигурност — Тълкуване, с което се гарантира спазването на първичното право — Принцип на законоустановеност на наказанието — Забрана за прилагане с обратна сила“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 21 ноември 2012 г.

1.      Актове на институциите — Прилагане във времето — Ретроактивно действие на материалноправна норма — Условия

2.      Риболов — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти — Приспадане от отпуснатите квоти за риболов за дадена година поради превишаване на квотите за предходните години — Регламент № 1004/2010 — Правно основание — Член 105 от Регламент № 1224/2009 — Прилагане във времето

(член 105 от Регламент № 1224/2009 на Съвета, Регламент № 1004/2010 на Комисията)

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Обхват

4.      Риболов — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти — Приспадане от отпуснатите квоти за риболов за дадена година поради превишаване на квотите за предходните години — Регламент № 1004/2010 — Правно основание — Член 105 от Регламент № 1224/2009 — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса

(член 105 от Регламент № 1224/2009 на Съвета, Регламент № 1004/2010 на Комисията)

5.      Риболов — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти — Приспадане от отпуснатите квоти за риболов за дадена година поради превишаване на квотите за предходните години — Регламент № 1004/2010 — Правно основание — Член 105 от Регламент № 1224/2009 — Приспадане на основание на правната уредба, предшестваща Регламент № 1224/2009 — Нарушение на принципа на законоустановеност на наказанията — Липса

(член 5 от Регламент № 847/96 на Съвета, член 23, параграф 4 от Регламент № 2371/2002 на Съвета и член 105 от Регламент № 1224/2009 на Съвета; Регламент № 1004/2010 на Комисията)

6.      Риболов — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти — Приспадане от отпуснатите квоти за риболов за дадена година поради превишаване на квотите за предходните години — Приспадане, което не представлява санкция — Подчиняване на принципа на законоустановеност на наказанията — Липса

(член 5, параграф 1 от Регламент № 847/96 на Съвета и член 23, параграф 4 от Регламент № 2371/2002 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 26)

2.      Единственото правно основание, на което Комисията е можела да приеме Регламент № 1004/2010 за намаляване на някои риболовни квоти за 2010 г. поради свръхулов през предходната година, е бил член 105 от Регламент № 1224/2009 за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството. Тълкуването, че посоченият член не е приложим по отношение на превишаване на квоти преди 1 януари 2010 г., би довело до положение, при което такова превишаване не би могло да послужи като основание за приспадане и по този начин би останало без последици. Такъв резултат обаче очевидно би бил в противоречие с преследваните с Регламент № 1224/2009 цели, и по-специално с целта за пълно спазване на ограниченията на възможностите за риболов.

Освен това Комисията е длъжна да следва ясните указания на законодателя на Съюза и, считано от 1 януари 2010 г., да прилага член 105 от Регламент № 1224/2009. В случаите, когато прилагането на този член по отношение на положения, възникнали преди влизането му в сила, би могло да създаде проблеми с оглед на принципа на правна сигурност, Комисията би следвало да го тълкува ограничително, за да гарантира спазването на този принцип на първичното право.

(вж. точки 32 и 34)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 39)

4.      Като е приела Регламент № 1004/2010 за намаляване на някои риболовни квоти за 2010 г. поради свръхулов през предходната година на основание на член 105 от Регламент № 1224/2009 за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, влязъл в сила на 1 януари 2010 г., Комисията е приложила нова правна уредба към фактическо положение, възникнало по време на действието на предишната правна уредба. При все това обаче по силата на правната уредба, предшестваща приемането на член 105 от Регламент № 1224/2009, Комисията вече е имала право да извърши приспадане от квотите, отпуснати за дадена година, поради превишаване на квотите не само за предишната година, но и за годините преди това. Ето защо, след като не е подчинила разглежданите случаи на превишаване на режим, който е по-неблагоприятен от предвидения от правната уредба, в сила към момента на извършването им, Комисията не е нарушила принципа на правна сигурност.

(вж. точки 40, 41, 64 и 65)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 67, 68, 78 и 80—83)

6.      Приспадането, предвидено в член 23, параграф 4 от Регламент № 2371/2002 на Съвета относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и в член 5, параграф 1 от Регламент № 847/96 на Съвета относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите, не представлява санкция и не е подчинено на принципа на законоустановеност на наказанието.

7.      Всъщност системата на квотите за риболов има за цел гарантиране на опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси. Приспадането от квотите е насочено към осигуряване на спазването на квотите и следователно преследва същата крайна цел.

8.      Фактът, че приспадането има такава цел, сам по себе си не позволява да се изключи, че става въпрос за санкции по смисъла на посочения по-горе принцип, тъй като наказателни мерки също могат да преследват такива цели. При все това обаче мярка, която предвижда само компенсиране на причинените вреди и следователно се ограничава до възстановяване на statu quo ante, не представлява наказателна мярка по смисъла на принципа на законоустановеност на наказанието.

9.      В това отношение член 23, параграф 4 от Регламент № 2371/2002 и член 5, параграф 1 от Регламент № 847/96 предвиждат само приспадане, представляващо просто компенсация за превишаването на квотите, и следователно не предвиждат наказание, т.е. мерки, надхвърлящи компенсацията.

10.    Вярно е наистина, че тези членове предвиждат коефициенти на умножение за изчисляването на приспадането. Тези коефициенти на умножение обаче не могат да се разглеждат като санкции, надхвърлящи целта за компенсиране, тъй като целят да се гарантира цялостното възстановяване на причинените чрез превишаването на квотите вреди. Всъщност свръхуловът има неблагоприятно въздействие върху възпроизводителната способност на съответните запаси, поради което може да забави възстановяването им и да доведе до тяхното намаляване.

(вж. точки 70—72, 76 и 78)