ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

4 декември 2012 година

Дело T‑78/11 P

Erika Lenz

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Вземане предвид на разходите за медицински грижи, положени от „Heilpraktiker“ — Задължение за мотивиране — Изопачаване на фактите“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 14 декември 2010 г. по дело Lenz/Комисия (F‑80/09)

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Erika Lenz да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост

(член 48, параграф 2, член 139, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 257 ДФЕС, член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

3.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда, член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 30)

Позоваване на:

Общ съд — 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑364/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 56 и цитираната съдебна практика

2.      Съгласно член 257 ДФЕС и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред първоинстанционния съд доказателства обаче преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Общия съд. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.

Впрочем Съдът на публичната служба самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Общия съд в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Съда на публичната служба доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи личи, че констатациите му са фактически неточни.

(вж. точки 35 и 39)

Позоваване на:

Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стр. I‑5281, точка 19 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 21 юни 2011 г., Rosenbaum/Комисия и Съвет, T‑452/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 41; 15 май 2012 г., Nijs/Сметна палата, T‑184/11 P, точка 29 и цитираната съдебна практика

3.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 48)

Позоваване на:

Общ съд — 15 септември 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑157/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 27