РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
16 октомври 2014 година(*)
„Държавни помощи — Електроенергия — Преференциални цени — Решение за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Жалба за отмяна — Акт, неподлежащ на обжалване — Мярка за помощ, която е изпълнена изцяло, една част към датата на решението и останалата част към датата на подаване на жалбата — Недопустимост“
По дело T‑517/12,
Alro SA, установено в Слатина (Румъния), за което се явяват C. Quigley, QC, O. Bretz, solicitor, и S. Verschuur, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват É. Gippini Fournier и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
с предмет главно искане за отмяна на Решение C (2012) 2517 окончателен на Комисията от 25 април 2012 г. за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, относно държавна помощ SA 33624 (2012/C) (ex 2011/NN) — Румъния — Преференциални цени за електрическа енергия в полза на Alro Slatina SA, и при условията на евентуалност — искане за отмяна на Решение C (2012) 2517 окончателен, доколкото то се прилага за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz (докладчик) и V. Tomljenović, съдии,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 април 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Alro SA, е румънски производител на алуминий, който сключва на 8 септември 2005 г. с публичното предприятие Hidroelectrica SA (наричано по-нататък „доставчикът“) дългосрочен договор за доставка на постоянен електрически ток за периода от 1 октомври 2005 г. до 31 януари 2013 г. Считано от 1 януари 2006 г., жалбоподателят купува въз основа на този договор електрическа енергия за цялата група, от която е част в Румъния.
2 Дългосрочният договор за доставка на постоянен електрически ток е предмет, преди 10 август 2012 г., на 17 изменения (наричани по-нататък „предполагаемата мярка за помощ“), четвъртото от които, подписано на 6 юни 2006 г., предвижда нова формула за изчисляване на покупната цена на електрическата енергия, която се прилага от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. (наричано по-нататък „договорът от 2005 г., изменен“). Седемнадесетото изменение е подписано на 11 март 2010 г. и предвижда нова формула за изчисляване, приложима от 1 януари 2010 г. (наричано по-нататък „договорът от 2010 г.“).
3 Формулата за изчисляване, съдържаща се в договора от 2005 г., изменен, предвижда, че цената на един мегаватчас (MWh) електрическа енергия се индексира върху разходите на доставчика, чиито основни компоненти са разходите за работна ръка, разходите за функционирането и амортизационните разходи, и отчита инфлацията. Формулата за изчисляване въвежда минимална цена, задължение за плащане в румънски леи (RON) и авансово плащане на покупната цена за шест месеца.
4 Формулата за изчисляване, съдържаща се в договора от 2010 г., заместваща предходната формула, вече не е основана на производствените разходи на доставчика, а на цените на алуминия на London Metal Exchange (Лондонската борса за метали), премахва минималната цена, избира щатския долар (USD) като валута за плащане и фиксира на един месец задължението за авансово плащане за доставката на електрическа енергия.
5 Въз основа на публикуваните в румънската преса сведения, през януари 2011 г. Европейската комисия започва служебно проучване на дългосрочните договори в областта на доставката на електрическа енергия, сключени пряко между доставчика и жалбоподателя.
6 Комисията изисква информация от страна на Румъния относно посочените по-горе дългосрочни договори за доставка на електрическа енергия с писма от 16 февруари, 4 март и 14 април 2011 г., на които Румъния отговаря с писма от 24 март, 16 май и 6 юни 2011 г. Комисията получава също така становищата на жалбоподателя с писма от 30 септември и 9 ноември 2011 г., и от 29 февруари и 8 март 2012 г. Проведени са също така и срещи с представителите на Румъния и на жалбоподателя.
7 С Решение C (2012) 2517 окончателен от 25 април 2012 г. Комисията започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, що се отнася до новата помощ, предоставена на жалбоподателя и на останалите членове на групата, от която той е част в Румъния, от една страна, за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г., и от друга страна, от 1 януари 2010 г., в рамките на предполагаемата мярка за помощ (наричана по-нататък „обжалваното решение“).
8 В съображения 61 и 152 от обжалваното решение Комисията, изразява предварително становище, от една страна, че предполагаемата мярка за помощ представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предоставена под формата на преференциални цени за доставката на електрическа енергия, което е могло да облагодетелства жалбоподателя и останалите членове на групата, от която той е част в Румъния, и от друга страна, че тя изпитва съмнения във връзка с факта, че с намаляването на разходите за експлоатация, които е трябвало да се понесат изцяло от получателите, без да се преследва какъвто и да е обществен интерес, такава помощ би могла да се счита за съвместима с договора.
9 В съображения 74—78 от обжалваното решение Комисията приема, че предполагаемата мярка за помощ представлява нова помощ, считано от датата на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, тоест от 1 януари 2007 г. Тя разграничава два периода, по-конкретно, първо, периодът между 1 януари 2007 г. и 1 януари 2010 г., през който се прилага договорът от 2005 г., изменен, и второ, периодът след 1 януари 2010 г., след влизането в сила на договора от 2010 г.
Производство и искания на страните
10 На 23 ноември 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, що се отнася до периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
12 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
13 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 21 март 2013 г., жалбоподателят моли Общия съд под формата на процесуално-организационни действия да поиска от Комисията да представи документите, на които той се позовава в писмената си защита.
14 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 23 април 2013 г., Комисията представя становището си по исканите от жалбоподателя процесуално-организационни мерки.
От правна страна
Предварителни съображения
15 Жалбоподателят повдига три правни основания, с които критикува преценката на Комисията относно условието за носене на отговорност за предполагаемата мярка за помощ от румънската държава. Първо, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение съдържа грешка при прилагане на правото, която нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, по-конкретно чрез погрешно тълкуване на условията, определени в практиката на Съда. Второ, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение съдържа явна грешка в преценката при прилагането на критериите от практиката на Съда. Трето, обжалваното решение не било надлежно мотивирано.
16 Главното становище на Комисията е, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност — че тя е неоснователна.
17 Що се отнася до допустимостта на жалбата, Комисията поддържа, че жалбата е недопустима, с мотива че жалбоподателят нямал възникнал и съществуващ правен интерес от постигането на отмяна на обжалваното решение, тъй като към датата на подаване на жалбата предполагаемата мярка за помощ вече не се е изпълнявала. Тя изтъква също така, че жалбоподателят не е доказал своя личен правен интерес, възникнал и съществуващ, от постигането на отмяна на посоченото решение.
18 По-специално следва да се отговори по първия мотив за недопустимост, който се състои по същество в отричане на качеството на обжалваното решение на обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, предвид естеството и обхвата на правните въпроси, които този мотив за недопустимост включва.
По това дали обжалваното решение има характер на обжалваем акт
19 Според Комисията жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма възникнал и съществуващ правен интерес от постигането на отмяна на посоченото решение, тъй като договорът от 2010 г. вече не се е изпълнявал към датата на подаване на жалбата, защото е бил прекратен и заместен след обявяването на несъстоятелност на доставчика, от осемнадесетото изменение, подписано на 10 август 2012 г., което съдържа нови договорни условия, представляващи промяна на помощта по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42). Този извод важал също и за договора от 2005 г., изменен, който е преустановил правното си действие на датата на влизане в сила на договора от 2010 г. и произтичащата от него помощ е била предоставена и платена.
20 Жалбоподателят счита, че жалбата е допустима, тъй като решението за започване на официална процедура по разследване може да бъде оспорено винаги, когато Комисията и държавата членка или получателят на предполагаемата мярка за помощ не са съгласни относно точното ѝ естество — нова помощ, съществуваща помощ или мярка, която не представлява помощ — и дали тя се изпълнява в момента или не.
21 Освен това жалбоподателят счита, че от текста на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) следва, че обжалваното решение само по себе си подлежи на обжалване, още повече че става въпрос за формално решение, което съгласно текста на член 263 ДФЕС представлява обжалваем акт. Такова решение би могло да произведе правни последици, предвид възможността за производство пред националния съд, целящо да се преустанови или да се възстанови предполагаемата неправомерна помощ, като от съда може да бъде поискано да извлече всички последици, произтичащи от нарушаването на член 108, параграф 3 ДФЕС.
22 От една страна, от постоянната съдебна практика по жалби за отмяна, подадени от държави членки или от институции, следва, че за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички решения, приети от институциите, без значение в каква форма, които целят да породят задължителни правни последици (Решение на Съда от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, известно като „AETR“, 22/70, Recueil, стр. 263, точка 42, Решение от 2 март 1994 г. по дело Парламент/Съвет, C‑316/91, Recueil, стр. I‑625, точка 8 и Решение от 13 октомври 2011 г. по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, Сборник, стр. I‑9639, точка 36). От постоянната съдебна практика следва също, че държава членка е процесуално легитимирана да подаде жалба за отмяна на акт, който произвежда задължителни правни последици, без да трябва да доказва правен интерес (вж. Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, цитирано по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика).
23 Освен това следва да се припомни, че междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, не представляват по принцип актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 10, Решение от 17 юли 2008 г. по дело Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, Сборник, стр. I‑5829, точка 42 и Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точка 50). Посочените междинни актове най-вече са актове, в които се изразява неокончателно становище на институцията (Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точка 50; в този смисъл вж. също Решение по дело IBM/Комисия, цитирано по-горе, точка 20).
24 Съдът многократно е посочвал, че когато е подадена от физическо или юридическо лице, жалбата за отмяна на акт на институция е допустима само ако задължителните правни последици от акта са от естество да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение (Решение по дело IBM/Комисия, точка 23 по-горе, точка 9 и Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точка 37).
25 Следва обаче да се подчертае, че цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика е развита във връзка с жалби, подадени до съд на Съюза от физически или юридически лица срещу актове, на които същите са адресати. Когато жалбата за отмяна е подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, срещу акт, на който той не е адресат, изискването задължителните правни последици да са от естество да засягат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение, съвпада с условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС (Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точка 38).
26 Следователно, за да се прецени дали обжалваното решение може да бъде предмет на жалба за отмяна, следва — с оглед на цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика — да се разгледа дали то представлява акт, който цели да породи задължителни правни последици (вж. в този смисъл Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точка 40).
27 От друга страна, по отношение на решението за започване на официална процедура по разследване на държавна помощ, от съдебната практика следва, че когато Комисията квалифицира текуща мярка като нова помощ, това решение поражда самостоятелни правни последици, по-специално относно преустановяването на изпълнението на въпросната мярка (Решение на Съда от 9 октомври 2001 г. по дело Италия/Комисия, C‑400/99, Recueil, стр. I‑7303, точка 62, Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑346/99—T‑348/99, Recueil, стр. II‑4259, точка 33 и Решение от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, T‑332/06, непубликувано в Сборника, точка 35). Този извод се налага не само когато органите на съответната държава членка считат въпросната текуща мярка за съществуваща помощ, но и когато смятат, че разглежданата в решението за започване на процедурата мярка не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, посочено по-горе, точка 33 и Решение по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 35).
28 Всъщност решението за започване на официална процедура по разследване относно текуща мярка, която Комисията е квалифицирала като нова помощ, неизбежно изменя правния обхват на въпросната мярка, както и правното положение на предприятията получатели по нея, по-специално що се отнася до продължаването на изпълнението на тази мярка. До приемането на това решение държавите членки, предприятията получатели и другите икономически оператори могат да считат, че мярката се изпълнява законосъобразно като обща мярка, която не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, или като съществуваща помощ. За сметка на това след приемането на подобно решение са налице най-малкото значителни съмнения относно законосъобразността на тази мярка, които би следвало да доведат до преустановяване на изпълнението ѝ от страна на държавата членка — без да се засяга възможността да се поиска постановяването на привременни мерки в рамките на обезпечително производство — тъй като започването на официална процедура по разследване изключва непосредственото приемане на решение за обявяване на съвместимост с вътрешния пазар, което би позволило посочената мярка да продължи да се изпълнява законосъобразно. Подобно решение може също да бъде изтъкнато пред националния съд, който следва да изведе всички последици от нарушението на член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС. На последно място, то може да подтикне предприятията получатели по мярката да откажат във всички случаи нови плащания или нови предимства, или да отделят необходимите суми за евентуални последващи финансови компенсации. В отношенията си с посочените получатели другите икономически оператори също ще вземат предвид нестабилното им правно и финансово положение (Решение по дело Италия/Комисия, точка 27 по-горе, точка 59, Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 27 по-горе, точка 34 и Решение по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, точка 27 по-горе, точка 36).
29 Най-сетне, самостоятелните правни последици, посочени в точки 27 и 28 по-горе, трябва да се схващат като задължителните правни последици, произведени от подготвителните или междинни мерки, както в случая обжалваното решение, срещу които жалба, подадена срещу решението, с което се прекратява производството относно предполагаемата държавна помощ, не може да гарантира в достатъчна степен съдебна защита по отношение на получателите на предполагаемата мярка за помощ (вж. в този смисъл Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точки 54—56).
30 Именно в светлината на тези съображения трябва да се определи дали обжалваното решение представлява акт, който цели да произведе задължителни правни последици, и следователно акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС.
31 Доводите на Комисията почиват на постулата, че по общо правило решението за започване на официална процедура по разследване представлява обикновен подготвителен акт, който не поражда задължителни правни последици и не е от естество да засегне интересите на получателя на предполагаемата помощ, като измени съществено правното му положение. Независимо от това, Комисията признава, че по изключение такова решение представлява обжалваем акт, ако мярката, за която се отнася, се изпълнява в момента. Тя е на мнение, че в този случай решението за започване на официална процедура по разследване поражда самостоятелни правни последици поради своя суспензивен ефект, тъй като държавата членка адресат е задължена да преустанови помощта.
32 На първо място следва да се отбележи, че Комисията счита, в съображения 74—79 от обжалваното решение, че предполагаемата мярка за помощ представлява нова помощ, доколкото тя произтича както от договора от 2005 г., изменен, така и от договора от 2010 г. (вж. точка 9 по-горе), и в съображение 145 от посоченото решение, че тази мярка е била предоставена в нарушение на задължението за съобщаване и на забраните за изпълнение, установени от член 108, параграф 3 ДФЕС, приложими към помощите, които се квалифицират като нови. В диспозитива на обжалваното решение Комисията припомня на Румъния, че последната разпоредба има суспензивен ефект и че член 14 от Регламент № 659/1999 предвижда, че всяка неправомерна помощ може да бъде възстановена от получателя.
33 Следва да се отбележи, че жалбоподателят декларира, че не оспорва пред Общия съд преценката на Комисията в обжалваното решение във връзка с двата отделни договора — договорът от 2005 г., изменен, и договорът от 2010 г.
34 На второ място следва да се подчертае, че към днешна дата нито Съдът, нито Общият съд са се произнесли по допустимостта на жалбата за отмяна на решение за започване на официална процедура по разследване на мярка, която вече не се изпълнява към датата на въпросното решение или към датата на подаване на жалбата. Ако обаче жалбоподателят счита, че всяко решение за започване на официална процедура по разследване може да бъде обжалвано пред съда на Съюза, възможността да се подаде жалба за отмяна зависи в действителност от това дали такова решение поражда самостоятелни правни последици по смисъла на точка 29 по-горе (Решение по дело Италия/Комисия, точка 27 по-горе, точка 62, Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 27 по-горе, точка 33 и Решение по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, точка 27 по-горе, точка 35).
35 В това отношение следва да се счита, че решението за започване на официална процедура по разследване поражда самостоятелни правни последици, когато с оглед на заключенията, които съдържа, тя поражда непосредствено, сигурно и в достатъчна степен обвързващо действие по отношение на държавата членка, която е негов адресат, и получателя или получателите на разследваната мярка за помощ. Следователно става въпрос за решение, което поради самото си действие и без да е необходимо приемането на други мерки от Комисията или от друг орган, задължава държавата членка адресат да приеме една или повече мерки, така че да се съобрази с него.
36 Такъв е случаят, когато Комисията решава да започне официална процедура по разследване по отношение на мярка за помощ, приведена в изпълнение, без да е била преди това съобщена, и която все още се изпълнява към датата на приемане на решението. В този случай обхватът на разследваната мярка задължително се променя, с оглед на временните изводи на Комисията относно характера ѝ на неправомерна държавна помощ, тъй като е била приведена в изпълнение без предварително съобщаване. С оглед на тази преценка, която поражда сериозно съмнение относно законосъобразността на разследваната мярка, държавата членка, адресат на решението, трябва да преустанови изпълнението на тази мярка (вж. в този смисъл Решение по дело Италия/Комисия, точка 27 по-горе, точка 59, Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 27 по-горе, точка 34 и Решение по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, точка 27 по-горе, точка 36). Тук става въпрос за непосредствено, сигурно и в достатъчна степен обвързващо действие на решението за започване на официална процедура по разследване, тъй като държавата членка е задължена да преустанови прилагането на разследваната мярка поради действието на самото решение и да извлече последиците от временните ѝ заключения по отношение на неправомерността на посочената мярка.
37 Впрочем съдът на Съюза счита, че когато Комисията е започнала официална процедура по разследване относно мярка, която е в процес на изпълнение, националните юрисдикции са длъжни да приемат всички необходими мерки, за да бъдат приложени последиците от евентуалното неизпълнение на задължението за преустановяване на изпълнението на мярката (Решение на Съда от 21 ноември 2013 г. по дело Deutsche Lufthansa, C‑284/12, точка 42).
38 За целта националните юрисдикции могат да решат да преустановят изпълнението на разследваната мярка и да разпоредят възстановяване на вече изплатените суми. Те могат също да решат да постановят привременни мерки, за да се опазят, от една страна, интересите на заинтересованите страни, а от друга страна — полезното действие на решението на Комисията за започване на официална процедура по разследване (Решение по дело Deutsche Lufthansa, точка 37 по-горе, точка 43).
39 За разлика от решението за започване на официална процедура по разследване по отношение на мярка, която в момента се изпълнява, решение от такова естество, отнасящо се до мярка, която вече не се изпълнява, не поражда самостоятелни правни последици, поради липсата на непосредствено, сигурно и в достатъчна степен обвързващо значение по отношение на държавата членка адресат и получателя или получателите на разследваната мярка.
40 Така държавата членка не е длъжна да поиска възстановяване на предоставените на получателя помощи поради приемането на такова решение. В това отношение следва да се констатира, че самият Регламент № 659/1999 налага много стриктни условия на Комисията, когато тя възнамерява да наложи на съответната държава членка временното възстановяване на помощта. Член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999 изисква да няма съмнения относно това дали съответната мярка има характер на помощ, да има нужда от спешни действия и да има сериозен риск за нанасяне на съществени и непоправими вреди на даден конкурент. Тези условия, разбира се, закрепени с оглед на приемането на отделно решение и с различно значение от решението за започване на официална процедура по разследване, съставляват индиции за липсата за държавата членка адресат на общо задължение за възстановяване на неправомерно предоставените помощи, произтичащо само от последното решение. Освен това член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 предвижда изрично, че след приемането на окончателно решение, констатиращо несъвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар, Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза.
41 В допълнение, прието е от една страна, че националният съд не е длъжен да разпореди възстановяването на помощ, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, когато Комисията е взела окончателно решение, установяващо съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар по смисъла на член 107 ДФЕС, но той е длъжен да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност (Решение на Съда от 12 февруари 2008 г. по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, Сборник, стр. I‑469, точка 55). От друга страна, по време на спор пред национален съд, който има за предмет възстановяването на помощ, задължението на националния съд да определи мерки за защита е налице само в случаите, когато обосноваващите такива мерки условия са изпълнени, а именно ако квалификацията като държавна помощ е безспорна, ако помощта предстои всеки момент да бъде предоставена или вече е предоставена и ако не са установени изключителни обстоятелства, които правят възстановяването ѝ неподходящо, в противен случай националната юрисдикция трябва да отхвърли молбата (Решение на Съда от 11 март 2010 г. по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑1/09, Сборник, стр. I‑2099, точка 36).
42 С оглед на изложеното по-горе не може да се счита, че решение за започване на официална процедура по разследване по отношение на помощ, която вече не се изпълнява, поражда непосредствени, сигурни и в достатъчна степен обвързващи правни последици за държавата членка, така че да я задължи да си възстанови неправомерно предоставената помощ.
43 Що се отнася до сигурния характер на породените от решението за започване на официална процедура по разследване самостоятелни правни последици, следва да се констатира, че противно на задължението за преустановяване на разследваната мярка, произтичащо от такова решение, взето по отношение на текуща мярка, възстановяването на неправомерна помощ по правило може да настъпи само по повод на спор пред националния съд, чийто изход е по естеството си несигурен, предвид различните параметри, които този съд трябва да съобрази, за да осъди получателя на неправомерната помощ да я възстанови (вж. точка 41 по-горе).
44 Така, от всички тези съображения следва, че решението за започване на официална процедура по разследване срещу мярка, която вече не се изпълнява, както в случая договорът от 2005 г., изменен, не поражда самостоятелни правни последици и следователно не произвежда задължителни правни последици. Следователно не става въпрос за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
45 На трето място следва да се констатира, че заключението, до което Общият съд достига в точка 44 по-горе, не може да се приложи по отношение на договора от 2010 г., който се е изпълнявал към датата на обжалваното решение. Все пак няма съмнение, че договорът от 2010 г. е бил прекратен и заместен от осемнадесетото изменение, подписано на 10 август 2012 г., което е влязло в сила с обратна дата на 1 януари 2012 г. Доколкото обаче настоящата жалба е подадена в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2012 г., се налага да се констатира, че предполагаемата мярка за помощ вече не се е изпълнявала към датата на подаване на посочената жалба.
46 В това отношение от съдебната практика следва, че допустимостта на дадена жалба следва да се преценява според положението към момента на подаването ѝ (Решение на Съда от 27 ноември 1984 г. по дело Bensider и др./Commission, 50/84, Recueil, стр. 3991, стр. 8 и Решение от 18 април 2002 г. по дело Испания/Съвет, C‑61/96, C‑132/97, C‑45/98, C‑27/99, C‑81/00 и C‑22/01, Recueil, стр. I‑3439, точка 23).
47 Следователно, поради това, че се отнася до договора от 2010 г., обжалваното решение вече не поражда самостоятелни правни последици и следователно не произвежда задължителни правни последици. Затова към датата на подаване на жалбата обжалваното решение вече не представлява обжалваем акт.
48 На четвърто място следва да се констатира, че различните изложени от жалбоподателя доводи не дават възможност за връщане към заключенията в точки 44—47 по-горе.
49 Първо, жалбоподателят се позовава на текста на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 в подкрепа на това, че обжалваното решение само по себе си подлежи на обжалване, още повече че става въпрос за формално решение, което съгласно текста на член 263 ДФЕС представлява обжалваем акт, което практиката на Съда потвърждавала.
50 Макар да е вярно, че Регламент № 659/1999 използва понятието за решение при посочването на различни мерки, които Комисията може да приеме в хода на процедурата по разследване на държавни помощи, от съдебната практика следва, че за да се определи дали даден акт представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, по-специално за да се разграничи подготвителната мярка от окончателното решение, следва да се изхожда от същността на мярката, чиято отмяна се иска, тъй като по принцип формата, в която е взета, е без значение в това отношение (вж. в този смисъл Решение по дело AETR, точка 22 по-горе, точка 42, Решение по дело IBM/Комисия, точка 23 по-горе, точка 9, Решение на Общия съд от 24 март 1994 г. по дело Air France/Комисия, T‑3/93, Recueil, стр. II‑121, точки 43 и 57 и Решение от 17 април 2008 г. по дело Cestas/Комисия, T‑260/04, Сборник, стр. II‑701, точка 68).
51 В случая от точки 39—44 по-горе следва достатъчно ясно, че решението за започване на официална процедура по разследване срещу мярка, която не е в процес на изпълнение към датата на това решение, не поражда самостоятелни правни последици, тъй като не произвежда задължителни правни последици, които са белези за наличието на обжалваем акт. Другояче казано, такъв акт, който формално представлява решение, поради същността си няма значението на решение.
52 По време на съдебното заседание жалбоподателят се позовава на Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе (точки 43—45), за да изложи доводите си във връзка с определящия характер на формата, в която е било прието обжалваното решение при определянето дали то може да бъде предмет на жалба за отмяна. Без съмнение в това решение Съдът постановява, че като предвижда, че разпореждането за информация, предвидено в член 10, параграф 3 от Регламент № 659/1999, приема формата на решение, законодателят на Съюза е имал намерението да придаде задължителен характер на такъв акт и че по този начин такова разпореждане цели да произведе задължителни правни последици и следователно представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. Независимо от това се налага да се констатира, че Съдът не се ограничава само до този анализ, за да постанови, че обжалваният акт в случая може да бъде предмет на жалба за отмяна. По-нататък в Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, Съдът разглежда дали, както Общият съд постановява в определението, предмет на обжалването пред него, обжалваният акт представлява междинна мярка с подготвителен характер и дали поражда самостоятелни правни последици, по отношение на които жалбата срещу решението, слагащо край на процедурата във връзка с предполагаемата мярка за държавна помощ, е от естество да осигури достатъчна съдебна защита спрямо жалбоподателите по това дело (точки 48—63). Съдът обаче констатира, че случаят не е такъв, след като ако обжалваният акт представлява в действителност междинен акт, последиците от евентуалната му незаконосъобразност не могат да бъдат отменени посредством обжалване на решението, слагащо край на процедурата във връзка с предполагаемата държавна помощ (Решение по дело Deutsche Post и Германия/Комисия, точка 22 по-горе, точки 56—60). Следователно, макар Съдът да взема предвид формата, в която е бил приет обжалваният акт, а именно решение по смисъла на член 288 ДФЕС, за да приеме, че става въпрос за акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна, тази преценка е само един от елементите на разсъжденията му, водещи до това заключение.
53 Второ, жалбоподателят набляга по време на съдебното заседание на значението на Решение по дело Deutsche Lufthansa, точка 37 по-горе, при определянето дали обжалваното решение представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. Според него Съдът е приел, че решението за започване на официална процедура по разследване поражда самостоятелни правни последици, тъй като то създава задължителни отношения за националните юрисдикции, по-специално доколкото те могат да решат да преустановят спорната мярка, да разпоредят възстановяването на вече платените на получателя на тази мярка суми или да постановят привременни мерки за запазване интересите на страните. Мнението му е, че той рискува срещу него да бъдат образувани съдебни производства по време на официалната процедура по разследване, макар предполагаемата мярка за помощ вече да не се изпълнява, тъй като националните юрисдикции са длъжни да приложат заключенията в обжалваното решение.
54 Най-напред следва да се припомни, че спорът в главното производство, с който е бил сезиран германският съд и по повод на който е отправено преюдициалното запитване, на което Съдът дава отговор, се отнася за мярка за помощ, която е била в процес на изпълнение към датата на решението на Комисията за започване на официална процедура по разследване (вж. точка 37 по-горе).
55 По-нататък, макар да е безспорно, че сезиран с искане в този смисъл, националният съд може да разпореди възстановяване на платената помощ независимо дали е в процес на изпълнение към датата на решението за започване на официална процедура по разследване, тази възможност не може да се разглежда като непосредствено, сигурно и в достатъчна степен обвързващо действие на посоченото решение. В това отношение решението за започване на официална процедура по разследване не поражда такива последици по отношение на държавата членка, освен в случай че съответната мярка е в процес на изпълнение, тъй като в последния случай държавата членка е задължена по силата на самото решение да преустанови мярката за помощ, без да е необходимо да сезира националния съд (вж. точки 36—38 по-горе). В допълнение от изложените по-горе принципи следва, противно на поддържаното от жалбоподателя, че националният съд не е длъжен да разпореди възстановяването на платената помощ (вж. точки 40 и 41 по-горе), което може да се случи, по общо правило, само в случай на съдебен спор, чийто изход е по естеството си несигурен (вж. точка 43 по-горе).
56 В това отношение следва, подобно на Комисията, да се припомни, че в приложение на принципа на лоялно сътрудничество между националните юрисдикции, от една страна, и Комисията и юрисдикциите на Съюза, от друга, от националния съд се изисква само да вземе всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържа да приема мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора, в частност решения, които са в противоречие с решение на Комисията, дори ако то има временен характер (Решение по дело Deutsche Lufthansa, точка 37 по-горе, точка 41).
57 В резултат на това тълкуването на Решение по дело Deutsche Lufthansa, точка 37 по-горе, не позволява да се счита, че решението за започване на официална процедура по разследване срещу мярка, която вече не е в процес на изпълнение, би могло да има непосредствено, сигурно и в достатъчна степен обвързващо значение спрямо държавата членка адресат.
58 Трето, жалбоподателят поддържа по време на съдебното заседание, че единствената възможност да подаде жалба за отмяна срещу решението, слагащо край на официалната процедура по разследване, или да се позове на незаконосъобразността на обжалваното решение по пътя на възражението не биха му осигурили защита в достатъчна степен.
59 Доводите на жалбоподателя могат да се тълкуват в смисъл, че възможността за оспорване на законосъобразността на окончателното решение или за позоваване по пътя на възражението на незаконосъобразността на обжалваното решение не е достатъчна, за да му осигури ефективна съдебна защита, тъй като той би могъл да претърпи евентуални действия за възстановяване на платените преди приемането на това окончателно решение помощи. При такова положение обаче съдебната защита на жалбоподателя от гледна точка на Договора е обезпечена от възможността националният съд, сезиран със спор във връзка с възстановяването на неправомерно платената помощ, да отправи преюдициално запитване до Съда за преценка на валидността на решението за започване на официална процедура по разследване, в приложение на член 267 ДФЕС, тъй като с това средство за защита не разполагат единствено лицата, които могат да подадат жалба за отмяна срещу това решение на основание член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 март 1994 г. по дело TWD Textilwerke Deggendorf, C‑188/92, Recueil, стр. I‑833, точка 26).
60 Четвърто, жалбоподателят поддържа, че според обжалваното решение Комисията заключава, че договорът от 2005 г., изменен, и договорът от 2010 г. представляват неправомерна мярка за държавна помощ, без по-специално в диспозитива да са отразени съмненията ѝ по отношение на факта, че става въпрос за държавна помощ, тъй като липсва квалификация на предполагаемата мярка за държавна помощ като „евентуална“ или „съмнителна“.
61 Следва да се констатира, че от обжалваното решение е видно в достатъчна степен, че заключенията, до които стига Комисията, що се отнася до неправомерния характер на предполагаемата мярка за помощ, са временни, направени след предварителна оценка в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Така в съображение 61 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че „[с]лед като разгледа информацията и доводите, представени до настоящия момент от [Румъния] и [жалбоподателя], [тя] излиза с предварителното становище, че [предполагаемата мярка за помощ] включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС“ и че тя изпитва съмнения относно съвместимостта на тази мярка с договора. В съображение 62 от обжалваното решение Комисията посочва индициите за наличие на държавна помощ и съмненията относно съвместимостта на тази предполагаема помощ с вътрешния пазар. След прочита на тези пасажи от обжалваното решение не може да се поддържа, че Комисията е извършила окончателна оценка на характера на предполагаемата мярка като държавна помощ. Що се отнася до съображение 152 от обжалваното решение, Комисията заключава в него на предварително основание, че договорът от 2005 г., изменен, и договорът от 2010 г. представляват неправомерна държавна помощ, която изглежда не отговаря на нито едно от условията за съвместимост с вътрешния пазар.
62 Пето, жалбоподателят счита, че като посочва минали договори с доставчика, обжалваното решение създава сериозна несигурност сред деловите среди, както и в отношенията му с банките, с клиентите и конкурентите му, по-специално що се отнася до евентуално искане на доставчика за заплащане на допълнителни суми за минали доставки.
63 Подобно на Комисията, следва да се констатира, че търговската несигурност и възприятията на останалите оператори във връзка с положението на получателя на мярка за помощ, какъвто е жалбоподателят в случая, не могат да се считат за задължителни правни последици, тъй като става въпрос само за обикновени фактически следствия, а не за правни последици, каквито решението за започване на официална процедура по разследване е предназначено да породи (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело IBM/Комисия, точка 23 по-горе, точка 19, Решение от 1 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑301/03, Recueil, стр. I‑10217, точка 30 и Решение на Общия съд от 20 май 2010 г. по дело Германия/Комисия, T‑258/06, Сборник, стр. II‑2027, точка 151). Без съмнение съдът на Съюза е взел предвид обстоятелството, че деловите среди ще вземат предвид в отношенията си с получателя по неправомерна мярка за помощ несигурното правно и финансово положение на последния (Решение по дело Италия/Комисия, точка 27 по-горе, точка 59, Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 27 по-горе, точка 34 и Alcoa Trasformazioni/Комсия, точка 27 по-горе, точка 36). Независимо от това, поради тези съображения е ясно, че съдът на Съюза само е изтъкнал фактическите следствия от задължителните правни последици, с оглед на които е счел в тези съдебни решения, че решенията за започване на официална процедура по разследване срещу мярка, която е в процес на изпълнение, представляват обжалваеми актове.
64 В резултат на това доводът на жалбоподателя не може да има значение за квалификацията на обжалваното решение като акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна.
65 Шесто, жалбоподателят изтъква обстоятелство, на което според него се дължи постановяването на обжалваното решение, а именно че дружеството V., с което той е бил свързан, било спряло проекта си за изграждане на комбинирана газова централа в Румъния поради нежеланието на банките да го финансират.
66 Това обстоятелство не може да се разглежда като задължителна правна последица на обжалваното решение, тъй като става въпрос най-много за евентуална фактическо следствие на това решение (вж. точка 63 по-горе). При всички положения следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство за твърдението си, тъй като по делото не е приложен никакъв документ, който би могъл да докаже първоначалното намерение на дружеството V. да се ангажира с въпросния проект, решението му да спре този проект и връзката между това предполагаемо решение и отказа за финансиране от страна на банките поради обжалваното решение.
67 От изложеното по-горе следва, че обжалваното решение не е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, и че в резултат на това жалбата е недопустима, без да е необходимо да се уважава искането на жалбоподателя за процесуално-организационна мярка.
По съдебните разноски
68 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Alro SA да заплати съдебните разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2014 година.
Подписи