Жалба, подадена на 16 ноември 2023 г. от Европейски надзорен орган по защита на данните срещу определението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 6 септември 2023 г. по дело T-578/22, Европейски надзорен орган по защита на данните/Парламент и Съвет

(Дело C-698/23 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) (представители: T. Zerdick, A. Buchta, F. Coudert и D. Nardi)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени обжалваното определение,

да обяви за допустима жалбата на ЕНОЗД за отмяна на членове 74а и 74б от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета¹ , изменен с Регламент (ЕС) 2022/991 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите² , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: като е обявил жалбата за отмяна на ЕНОЗД за недопустима и по-специално като е приел, че постановеното в решението на Съда от 22 май 1990 г. (C-70/88, EU:C:1990:217) не може да се приложи по аналогия, за да се въведе процесуална легитимация на ЕНОЗД да иска отмяна по член 263 ДФЕС на обжалваните разпоредби, Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на принципа на институционално равновесие в ущърб на правомощието на ЕНОЗД за независимост и го е лишил от необходимото правно средство за защита.

Второ основание: Общият съд е допуснал грешка, като не е квалифицирал ЕНОЗД като пряко и лично засегнат от обжалваните разпоредби и така е отказал да признае процесуалната му легитимация да иска отмяна при условията на член 263, четвърта алинея, втора част от изречението ДФЕС.

____________

¹     ОВ L 135, 2016 г., стр. 53.

¹     ОВ L 169, 2022 г., стр. 1.