Дело T-58/09

Schemaventotto SpA

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Концентрации — Отказване от проект за концентрация — Решение за прекратяване на процедурата, образувана по член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — Акт, който не подлежи на обжалване — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Конкуренция — Концентрации — Регламент № 139/2004 — Процедура за контрол — Обществени интереси, предвидени в член 21, параграф 4, трета алинея от Регламента — Компетентност на Комисията да приеме решение за признаването на защитен чрез национални мерки обществен интерес — Граници

(член 8 и член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията вследствие на отказване от проект за концентрация да не продължава процедура, образувана по член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия — Процедура, която има характера на производство за неизпълнение на задължения — Изключване

(член 86, параграф 3 ЕО, членове 226 ЕО и 230 ЕО; член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

1.      Когато държава членка съобщава за определен обществен интерес, който тя желае да бъде защитен и който е различен от интересите, които има предвид Регламент № 139/2004, Комисията образува предвидената в член 21, параграф 4, трета алинея от този регламент процедура за контрол. Тя следва да пристъпи към анализ на съвместимостта на този интерес с общите принципи и другите разпоредби на правото на Общността, преди да уведоми съответната държава членка за своето решение в рамките на 25 работни дни от упоменатото съобщаване, като избягва, доколкото е възможно, да постановява решението, след като националните мерки окончателно са осуетили предвидената концентрация. В подобен случай, за да осигури ефективността на своето решение, прието съгласно член 8 от Регламент № 139/2004, Комисията е задължена да приеме по отношение на съответната държава членка решение, което се състои или в признаването на поставения на разглеждане интерес предвид неговата съвместимост с общите принципи и другите разпоредби на общностното право, или в непризнаването на този интерес с оглед на неговата несъвместимост с тези принципи и разпоредби.

С оглед на това, че предвидената в член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 процедура се отнася до контрола върху осъществяването на конкретни концентрации между предприятия, компетентността на Комисията да приеме решение зависи все пак от сключването на споразумение за концентрация. В това отношение, тъй като Комисията не е компетентна да приема решение въз основа на Регламент № 139/2004 преди сключването на такова споразумение, тя губи своята компетентност със самото разваляне на това споразумение, въпреки че съответните предприятия биха могли да продължат преговорите помежду си за сключването на споразумение „под друга форма“.

Следователно в случай на отказване от проект за концентрация Комисията изгубва компетентността да прекрати образувана по член 21, параграф 4 от Регламента процедура посредством решение за признаването на защитен чрез национални мерки обществен интерес.

(вж. точки 112 и 115—117)

2.      Писмото, с което Комисията уведомява държава членка за решението си да не продължава процедура, образувана по член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, не поражда обвързващи правни последици, които да бъдат от естество да засегнат интересите на предприятието жалбоподател, страна по изоставено впоследствие споразумение за концентрация, по такъв начин, че да променят съществено неговото правно положение. Поради това подобно решение не може да представлява акт, който подлежи на обжалване.

В действителност с даването на по-нататъшен ход на образуваната по реда на член 21, параграф 4 от Регламент № 139/2004 процедура, след като дружествата са се отказали от разглеждания проект за концентрация, Комисията вече не възнамерява да приеме решение за признаването на защитен чрез национални мерки обществен интерес, а по-скоро решение, с което се установява нарушаването от страна на съответната държава членка на член 21 от посочения регламент.

3.      По този начин Комисията всъщност изоставя рамките на образуваната по член 21, параграф 4 от Регламента процедура, която продължава под формата на производство за установяване на неизпълнение на задължения по реда на член 226 ЕО или на член 86, параграф 3 ЕО. Съгласно посочените член 226 ЕО и член 86, параграф 3 ЕО Комисията разполага с дискреционно правомощие за образуване на производства за установяване на неизпълнение.

(вж. точки 120 и 124—125)