Дело T‑338/08
Stichting Natuur en Milieu и
Pesticide Action Network Europe
срещу
Европейска комисия
„Околна среда — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди — Искане за вътрешно преразглеждане — Отказ — Мярка от индивидуален характер — Действителност — Орхуска конвенция“
Резюме на решението
1. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост
(членове 263 ДФЕС и 266 ДФЕС)
2. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционното производство — Подаване на допълнително писмено становище към жалбата — Допустимост — Условия
3. Актове на институциите — Регламент на Комисията за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди — Акт с общо приложение — Липса на административен акт, който може да бъде предмет на искане за вътрешно преразглеждане на основание Регламент № 1367/2006
(Регламент № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, параграф 1, буква ж) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 149/2008 на Комисията)
4. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) — Последици — Предимство пред актовете от вторичното право на Съюза — Преценка на действителността на разпоредба от Регламент № 1367/2006 с оглед на тази конвенция — Условия
(член 300, параграф 7 ЕО; Орхуска конвенция; Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) — Понятие за органи или институции, действащи при упражняване на законодателни правомощия
(член 2, параграф 2 от Орхуската конвенция)
6. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) — Ограничаване, чрез разпоредба от Регламент № 1367/2006, на възможността за преразглеждане само до актовете от индивидуален характер — Недействителност с оглед на Конвенцията
(член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция; член 2, параграф 1, буква ж) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 14)
2. Тъй като Общността е общност, основана на правото, в която актовете на нейните институции са обект на контрол за съответствие с Договора, процесуалните правила, приложими към правните средства за защита, с които е сезиран общностният съд, трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, по такъв начин, че тяхното прилагане да допринася за осъществяването на целта да се гарантира ефективна съдебна защита на правата, които субектите черпят от общностното право.
Следователно само по себе си обстоятелството, че нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник предвиждат изрично възможността за представяне на допълнително писмено становище към жалбата след нейното подаване, не може да се тълкува като изключващо тази възможност, ако допълнителното писмено становище към жалбата е подадено преди изтичането на срока за обжалване.
(вж. точки 20 и 21)
3. За да определят приложното поле на даден акт, съдилищата на Съюза не трябва да се ограничават до официалното наименование на акта, а най-напред трябва да вземат предвид предмета и съдържанието му.
Счита се, че дадена мярка е от общ характер, когато се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно.
Предвид предмета и съдържанието му Регламент № 149/2008 за изменение на Регламент № 396/2005 чрез въвеждане на приложения II, III и IV, определящи максимално допустимите граници на остатъчни вещества за продукти, обхванати от приложение I към него, се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно, а именно икономическите оператори, които изработват, отглеждат, внасят или произвеждат продуктите, съдържащи се в приложенията на Регламент № 396/2005, както и притежателите на разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита, които съдържат вещества, включени в тези приложения.
Поради това Регламент № 149/2008 представлява мярка от общ характер и следователно той не може да се счита за административен акт по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността, който може да бъде предмет на искане за вътрешно преразглеждане на основание член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006.
(вж. точки 29, 30, 38, 39 и 48)
4. Институциите на Съюза са обвързани от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, която има предимство пред актовете от вторичното общностно право. Следователно действителността на Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция към институциите и органите на Общността може да бъде засегната от неговата несъвместимост с тази конвенция.
Ако Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на международен договор, или ако актът препраща изрично към конкретни разпоредби от този договор, съдът на Съюза трябва да упражни контрол за законосъобразност на въпросния акт с оглед на правилата на този договор.
Така съдът на Съюза трябва да може да упражнява контрол за законосъобразност на даден регламент с оглед на международен договор — без преди това да проверява дали естеството и структурата на международния договор го допускат и дали, предвид съдържанието им, разпоредбите на договора изглеждат безусловни и достатъчно точни, — ако този регламент цели привеждането в изпълнение на задължение, което е наложено на институциите на Съюза от същия международен договор.
(вж. точки 52—54)
5. Актовете на институциите на Съюза, които са приети при упражняване на законодателните им правомощия, са изключени от приложното поле на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, и на член 10 от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция към институциите и органите на Общността. В случая обаче при приемането на Регламент № 149/2008 за изменение на Регламент № 396/2005 чрез въвеждане на приложения II, III и IV, определящи максимално допустимите граници на остатъчни вещества за продукти, обхванати от приложение I към него, Комисията не е действала при упражняване на законодателни правомощия. Предвид разпоредбите, въз основа на които е приет посоченият регламент, тя е действала при упражняване на изпълнителните си правомощия.
(вж. точки 62 и 65)
6. Член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността, е несъвместим с член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, доколкото ограничава понятието за действия, които могат да бъдат оспорвани, по член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция само до административните актове, определени в член 2, параграф 1, буква ж) от същия регламент като мерки от индивидуален характер.
(вж. точка 83)