ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
13 декември 2012 година
Дело T‑641/11 P
Harald Mische
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен и в стъпка — Конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица — Наемане на работа от Парламента и едновременен трансфер в Комисията — Частична липса на основание за произнасяне — Отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г., постановено по дело Mische/Комисия (F‑70/05), насочена към отмяната на това решение
Решение: Липсва основание за произнасяне по жалбата, доколкото тя е насочена срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г., постановено по дело Mische/Комисия (F‑70/05), с което се отхвърлят исканията за отмяна на решението на Комисията на Европейските общности от 11 ноември 2004 г. в частта му, с която на г‑н Harald Mische е определена степен A *6. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Г‑н Harald Mische понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Явно недопустими или явно неоснователно посочени основания — Отхвърляне във всеки момент с мотивирано определение без провеждане на устна фаза на производството
(член 145 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обжалване — Правен интерес — Служебна проверка от Общия съд — Последващо решението на Съда на публичната служба обстоятелство, премахнало неговия вредоносен характер за жалбоподателя — Жалба, която не може да донесе полза — Липса на основание за произнасяне
3. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретна критика на определено разсъждение на Съда на публичната служба
(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда; (член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен — Приложно поле на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника — Срочно наети служители, спечелили конкурси на общо основание — Изключване
(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Равно третиране — Мерки, приети от институция в полза на определена група лица при липсата на правно задължение — Невъзможност за позоваване на принципа на равно третиране по отношение на друга институция
6. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание
7. Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение, предявен при липса на досъдебна процедура в съответствие с Правилника — Недопустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
8. Искове и жалби на длъжностните лица — Неограничена компетентност — Възможност за служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение — Факултативен характер
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Вж. текста на определението.
(вж. точка 25)
Позоваване на:
Общ съд — 10 март 2008 г., Lebedef-Caponi/Комисия, T‑233/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑3 и II‑Б‑1‑19, точки 21 и 22
2. Вж. текста на определението.
(вж. точка 26)
Позоваване на:
Съд — 19 октомври 1995 т., Rendo и др./Комисия, C‑19/93 P, Recueil,. стр. I‑3319, точка 13; 27 октомври 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑605/10 P(R), непубликувано в Сборника, точка 15
3. Вж. текста на определението.
(вж. точка 40)
Позоваване на:
Съд — 19 юли 2012 г., Kaimer и др./Комисия, C‑264/11 P, точка 61 и посочената съдебна практика
4. Характерът на изключение от общ принцип на преходното правило в член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника изисква неговото съдържание да се тълкува стриктно. При все това буквално стриктно тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника по-конкретно налага да се приеме, от една страна, че тази разпоредба не се отнася до срочно наетите служители, спечелили конкурс на общо основание, доколкото поначало подобен конкурс не може да завърши с назначаване с преминаване към друга категория, и от друга страна, че неговият текст не дава никаква свобода на преценка на администрацията, за да го тълкува и прилага по различен начин. Макар и да е вярно, че всички срочно наети служители, независимо от вида на конкурса, на който се явяват, имат известен професионален опит в рамките на институциите, това не променя факта, че законодателят на Съюза изрично е изключил от приложното поле на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника срочно наетите служители, спечелили конкурс на общо основание. След като обаче ползата от това преходно дерогационно правило е запазена за срочно наетите служители, спечелили конкурс с преминаване към друга категория или вътрешен конкурс, това е направено с цел да се насърчат тези служители да участват в подобни конкурси, за да получат статута на длъжностни лица едновременно с преминаване към друга категория. За сметка на това конкурсите на общо основание са насочени към всички заинтересовани лица, дори външни на институциите и при това положение не са предназначени да съчетаят назначаването и придобиването на статута на длъжностно лице с подобно преминаване към друга категория. При това положение няма никаква причина да се счита, че законодателят е искал да разшири ползата от режима по член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за срочно наетите служители, спечелили конкурс на общо основание. Следователно лицето, спечелило конкурс на общо основание, не се намира в правно положение, сходно с това на спечелилите конкурс с преминаване в друга категория или вътрешен конкурс. С оглед на проведеното разграничение между тези видове конкурси и на преследваната от законодателя на Съюза цел това лице не би могло да изтъкне професионалния опит и стаж, придобити като срочно нает служител, за да докаже, че се намира в сходно положение с това на другите срочно наети служители, тъй като законодателят не е признал тези аспекти като правно релевантни критерии за сравняване и за разграничаване и не е оставил никаква свобода на преценка в това отношение.
(вж. точки 45—47)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 8
Общ съд — 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 101
5. Вж. текста на определението.
(вж. точка 49)
Позоваване на:
Общ съд — 16 септември 2009 г., Boudova и др./Комисия, T‑271/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑71 и II‑Б‑1‑441, точка 53 и посочената съдебна практика
6. Вж. текста на определението.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Съд — 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, Recueil, стр. I‑3801, точка 68 и посочената съдебна практика
7. Вж. текста на определението.
(вж. точки 57 и 58)
Позоваване на:
Общ съд — 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точки 57 и 58; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑378/00, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑1479, точка 102; 11 май 2005 г., de Stefano/Комисия, T‑25/03, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑573, точка 78
8. Вж. текста на определението.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Съд — 5 юни 1980 г., Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стр. 1743, точка 14
Общ съд — 8 юли 1998 г., Aquilino/Съвет, T‑130/96, Recueil FP, стр. I‑A‑351 и II‑1017, точка 39; 31 март 2004 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑483, точка 89; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 101