ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
4 септември 2012 година
Дело T‑642/11 P
Harald Mische
срещу
Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица — Изопачаване на фактите — Явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г. Mische/Парламент (F‑93/05), целяща отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Harald Mische понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент, направени в рамките на настоящото производство. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол от Общия съд на преценката на фактите и на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 257 ДФЕС;член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
2. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост
(член 48, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност — Негодно основание — Отхвърляне
4. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Имплицитни мотиви, изложени от Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 257 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
5. Длъжностни лица — Иск — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна, което води до отхвърляне на искането за обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Допустимост, независимо от липсата на досъдебно производство в съответствие с Правилника — Условие — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 257 ДФЕС и от член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда следва, че обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Така единствено първоинстанционният съд е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и да преценява тези факти, освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, като се уточнява, че подобно изопачаване трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точка 24)
Позоваване на:
Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, Recueil FP стр. I‑B‑1‑133 и II‑B‑1‑807, точка 45 и посочената съдебна практика; 10 февруари 2012 г., AG/Парламент, T‑98/11 P, точки 45 и 46
2. Вж. текста на определението.
(вж. точка 37)
Позоваване на:
Съд — 25 март 2010 г., Sviluppo Italia Basilicata/Комисия, C‑414/08 P, Сборник, стр. I‑2559, точка 114 и посочената съдебна практика
3. Вж. текста на определението.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Съд — 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, Recueil, стр. I‑3801, точка 68 и посочената съдебна практика
4. Макар и Съдът на публичната служба да е длъжен по член 36 от Статута на Съда, който е приложим към него по силата на член 7, параграф 1 от приложение І към същия статут, да мотивира решенията си, това задължение за мотивиране не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересованото лице да научи причините, поради които първоинстанционният съд не е приел доводите му, а на съда по обжалването — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
(вж. точка 46)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 96; 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, Сборник, стр. I‑2665, точка 42
5. Вж. текста на определението.
(вж. точки 50 и 51)
Позоваване на:
Общ съд — 8 юни 1993 г., Fiorani/Парламент, T‑50/92, Recueil, стр. II‑555, точка 46; 17 май 2006 г., Marcuccio/Комисия, T‑241/03, Recueil FP стр. I‑A‑2‑111 и II‑A‑2‑517, точка 52; 11 януари 2012 г., Ben Ali/Съвет, T‑301/11, точка 72
6. Вж. текста на определението.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Общ съд — 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP стр. I‑A‑329 и II‑897, точки 57 и 58; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑378/00, Recueil FP стр. I‑A‑311 и II‑1497, точка 102; 11 май 2005 г., de Stefano/Комисия, T‑25/03, Recueil FP стр. I‑A‑125 и II‑573, точка 78