Съединени дела T-246/08 и T-332/08
Melli Bank plc
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Съдебен контрол — Пропорционалност — Равно третиране — Задължение за мотивиране — Възражение за незаконосъобразност — Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007“
Резюме на решението
1. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Регламент относно ограничителни мерки срещу Иран
2. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран
(член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 на Съвета)
3. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран
(член 7, параграф 2, букви а), б) и г) от Регламент № 423/2007 на Съвета)
4. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран
(член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 на Съвета)
5. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 253 ЕО; член 7, параграф 2 и член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета)
1. Във връзка с интензитета на съдебния контрол в рамките на Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран трябва да се разграничат два вида обстоятелства. Всъщност, от една страна, членовете от посочения регламент предвиждат общите правила, уреждащи режима на ограничителни мерки, които той установява. От друга страна, приложение V към този регламент, което изброява субектите, към които са насочени мерките за замразяване на финансови средства, приети на основание на член 7, параграф 2 от същия регламент, представлява съвкупност от актове за прилагането на посочените по-горе общи правила към конкретни субекти.
По отношение на първия вид обстоятелства Съветът разполага с широко право на преценка във връзка с обстоятелствата, които да вземе предвид с оглед на приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание на членове 60 ЕО и 301 ЕО в съответствие с приета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност обща позиция. Тъй като общностният съд не може по-конкретно да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от Първоинстанционния съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-конкретно за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки.
Що се отнася до контрола за законосъобразност на решението, с което субект се вписва в списъка в приложение V към Регламент № 423/2007 по силата на член 7, параграф 2 от него, Първоинстанционният съд следва по-специално да провери предвид правните основания за отмяна, предявени от съответния субект или разглеждани служебно, дали настоящият случай е в съответствие с една от четирите хипотези, посочени в член 7, параграф 2, букви а)—г) от посочения регламент. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на въпросното решение се простира до преценката на фактите и обстоятелствата, посочени като негова обосновка, както и до проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка. Първоинстанционният съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права.
(вж. точки 44—46)
2. Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран задължава Съвета да замразява финансовите средства на субект, притежаван или контролиран от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) или б) от същия регламент, като Съветът преценява във всеки отделен случай дали съответните субекти имат качеството на „притежаван или контролиран“ субект.
Така, от една страна, разпростирането на мярката за замразяване на финансовите средства спрямо притежаваните или контролирани субекти е задължително, тъй като Съветът не разполага с право на преценка в това отношение.
От друга страна, доколкото се налага Съветът да прецени качеството на „притежаван или контролиран“ субект, той следва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства по съответния случай като нивото на оперативна самостоятелност на разглеждания субект или евентуалното въздействие на наложения му от държавен орган надзор. За сметка на това естеството на дейността на съответния субект и евентуалната липса на връзка между нея и ядреното разпространение не са релевантни критерии в тази връзка.
(вж. точки 63, 67 и 69)
3. По силата на принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право, законосъобразността на забраната на дадена икономическа дейност се подчинява на условието забранителните мерки да са подходящи и необходими за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран има за цел да предотврати ядреното разпространение и неговото финансиране и по този начин да упражни натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови съответните дейности. Тази цел се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, и следователно е легитимна. Замразяването на финансовите средства на субектите, притежавани или контролирани от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) или б) от посочения регламент, е свързано с тази цел. Всъщност, когато финансовите средства на идентифициран като участващ в ядреното разпространение субект са замразени, съществува значителна опасност този субект да упражни натиск върху субектите, които притежава или контролира, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки, като ги насърчи или да му прехвърлят пряко или непряко своите финансови средства, или да извършат сделки, които не може сам да осъществи поради замразяването на финансовите му средства. При тези обстоятелства следва да се приеме, че замразяването на финансовите средства на субектите, притежавани или контролирани от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на приетите срещу него мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени.
Важността на преследваните от правна уредба като Регламент № 423/2007 цели може да обоснове дори значителни отрицателни последици за някои оператори. Макар свободата да се упражнява икономическа дейност, както и правото на собственост на банкова институция със седалище на територията на Общността да са ограничени в значителна степен от замразяването на финансовите ѝ средства, причинените неудобства не са несъразмерни спрямо преследваните цели.
(вж. точки 100, 102, 103, 111 и 112)
4. Съдържанието на понятието за субект, „притежаван“ от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, на пръв поглед изглежда точно, понеже се отнася до дялово участие на субекта майка в капитала на дъщерното дружество. Анализът на разглежданото понятие не трябва обаче да се основава само на семантичното му съдържание, а освен това трябва да вземе по-специално предвид съществуващата връзка между член 7, параграф 2, буква г) от посочения регламент и преследваната от този регламент цел. Следователно се налага да се провери дали поради това че дъщерно дружество е притежавано от субекта майка, е твърде вероятно да му се наложи да заобиколи последиците от приетите срещу неговия субект майка мерки.
Става въпрос за това да се прецени дали поради наличието на решаващо влияние на субекта майка на дъщерното дружество може да се наложи да прилага неговите указания, вместо самостоятелно да определи действията си. За да се окаже релевантно влияние върху действията на притежавания субект, упражняваният от субекта майка натиск трябва основно да бъде насочен към ръководителите и/или служителите на притежавания субект. Обстоятелството, че даден субект изцяло се притежава от друг, обикновено означава, че вторият има право да назначава ръководителите на първия и следователно може да упражнява действителен контрол върху ръководния му състав и в крайна сметка върху всички негови служители. Не може обаче да се изключи, че при изключителни обстоятелства прилагането на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 към субект, притежаван — дори изцяло — от субекта майка, не е оправдано с оглед наличието на фактори, уравновесяващи влиянието на втория над първия.
(вж. точки 120—123)
5. Задължението да се мотивира увреждащ акт, предвидено в член 253 ЕО, и по-специално в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, има за цел, от една страна, да осигури на заинтересованото лице достатъчно указания, за да установи дали актът е основателен или евентуално е опорочен от недостатък, който позволява да се оспори валидността му пред общностния съд, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на общностното право, от който е възможно дерогация единствено поради императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като тяхното отсъствие не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред общностния съд. Освен това спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначално решение за замразяването на финансовите средства на даден субект е още по-важно, тъй като съставлява единствената гаранция, позволяваща на заинтересованото лице да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение, като се има предвид, че то не разполага с право на изслушване преди приемане на решението.
При това положение, освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Общността или на нейните държави членки или до провеждането на международните им отношения, не допускат това, Съветът е задължен по силата на член 15, параграф 3 от посочения регламент да запознае визирания субект с конкретните и специфични причини при приемането на решение за замразяване на финансови средства като обжалваното решение. Така той трябва да упомене фактическите и правни обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката и съображенията, които са наложили вземането ѝ. Трябва да се направи всичко възможно тези мотиви да се съобщят или едновременно с приемането на разглежданата мярка, или във възможно най-кратък срок след това.
Мотивите обаче трябва да са съобразени с естеството на разглеждания акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
(вж. точки 143—145)