Решение на Съда (шести състав) от 19 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Hannover — Германия) — EZ/Bundesrepublik Deutschland
(Дело C-238/19)1
(Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Политика относно убежището — Директива 2011/95/ЕС — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Отказ да бъде отбита военна служба — Член 9, параграф 2, буква д) — Право на държавата на произход, което не предвижда право на отказ от военна служба по причини на съвестта — Закрила на лицата, които са избрали своята държава на произход след изтичане на срока на отлагане на военната служба — Член 9, параграф 3 — Връзка между мотивите, посочени в член 10 от тази директива, и наказателното преследване и наказанията, посочени в член 9, параграф 2, буква д) от същата директива — Доказване)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Hannover
Страни в главното производство
Жалбоподател: EZ
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
Диспозитив
1) Член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че когато правото на държавата по произход не предвижда възможност да се откаже изпълнение на военната служба, тази разпоредба допуска отказът да бъде установен в положение, при което съответното лице не е предявило формално отказа си съгласно конкретна процедура и е избягало от своята държава на произход, без да се яви пред военната администрация.
2) Член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че в контекст на обща гражданска война, характеризираща се с многократно и системно извършване на посочените в член 12, параграф 2 от същата директива престъпления или деяния от армията чрез използване на наборни военнослужещи, за наборник, който отказва да отбие военната си служба в случай на военни действия, но не знае бъдещото си военно разпределение, изпълнението на военната служба предполага извършването на такива престъпления или деяния, независимо от военно разпределение.
3) Член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да е налице връзка между мотивите, посочени в член 10 от тази директива, и наказателното преследване и наказанията по член 9, параграф 2, буква д) от посочената директива.
4) Член 9, параграф 2, буква д) във връзка с член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на връзка между мотивите, посочени в член 2, буква г) и член 10 от тази директива, и наказателното преследване и наказанията при отказ да се отбие военната служба, посочени в член 9, параграф 2, буква д) от посочената директива, не може да се счита за установено единствено поради факта че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Въпреки това съществува силна презумпция, че отказът да се отбие военната служба при условията, уточнени в член 9, параграф 2, буква д) от същата директива, е свързан с едно от петте основания, припомнени в член 10 от нея. Компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства.
____________
1 ОВ C 206, 17.6.2019 г.