Жалба, подадена на 29 юли 2009 г. - Barloworld/Комисия

(Дело T-459/11)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Barloworld International, S.L. (Мадрид, Испания) (представители: F. Alcaraz Gutierrez и A. J. de la Cruz Martínez, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се обявява, че член 12, параграф 5 от Texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Закон за корпоративното данъчно облагане, наричан по-нататък "TRLIS") съдържа елементи на държавна помощ, уредени в член 107, параграф 1 ДФЕС и доколкото липсват мотивите, които се изискват по член 296 ДФЕС;

при условията на евентуалност, по силата на принципа на оправданите правни очаквания, да отмени член 1, параграфи 2 и 3 от решението, предмет на настоящата жалба, доколкото те не позволяват за операциите, осъществени между датата на публикуване на решението за откриване на процедурата от Комисията (21 декември 2007 г.) и датата на публикуване на обжалваното решение (21 май 2011 г.) да продължи да се прилага намаляването на данъците по силата на член 12, параграф 5 от TRLIS през целия амортизационен период;

при условията на по-голяма евентуалност, да отмени член 1, параграфи 4 и 5 от обжалваното решение, доколкото в него липсват мотиви за въвеждане на режим, основан на твърдяната липса на правни пречки за трансграничните обединения, и

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото член 12, параграф 5 от TRLIS не отговаря на изискванията, за да се направи извод за наличие на държавна помощ.

Разглеждан в рамките на испанската данъчна система, член 12, параграф 5 от TRLIS не представлява икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. От друга страна, доколкото оспорваната мярка има общ характер, не може да се направи извода, че тя de facto е селективна по смисъла на доктрината на самата Комисия и на общностната съдебна практика.

Второто правно основание е изведено от пълна липса на мотиви на обжалваното решение.

В решението не са изложени мотивите, както изисква член 296 ДФЕС, доколкото самата Комисия не разглежда надлежно и безпристрастно всички релевантни елементи, нито мотивира в достатъчна степен заключенията си. В конкретния случай не са достатъчни мотивите във връзка с анализа на съществуването или липсата на правните пречки за трансграничните обединения на дружества.

Третото правно основание е изведено от съвместимостта на мярката с член 107, параграф 3 ДФЕС

Амортизацията на финансовата репутация има за цел, при липсата на данъчна хармонизация в рамките на ЕС, да отстрани пречките пред трансграничните инвестиции чрез премахване на неблагоприятното въздействие на пречките пред трансграничните обединявания на търговска дейност и уеднаквяване на данъчното третиране на трансграничните и националните обединявания на търговска дейност, което гарантира, че решенията, взети по отношение на тези операции, не се основават на данъчни, а единствено на икономически съображения.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, доколкото в резултат от прилагането на този принцип преходният режим би трябвало да се прилага до датата на публикуването на решението в Официален вестник, тоест до 21 май 2011 г.

Решението относно придобиванията извън Европейския съюз остава висящо, доколкото в първото решение относно придобиванията в рамките на Европейския съюз изрично се посочва, че извън Общността могат да съществуват правни пречки за трансграничните обединявания на търговска дейност, което би поставило тези операции в правно и фактическо положение, различно от това на вътреобщностните операции. Ето защо първото решение е породило у различни предприятия оправдани правни очаквания от испанската правна уредба, още повече доколкото се знае, че в по-голямата част от правните системи фактически е невъзможно да се осъществяват трансгранични обединявания на търговска дейност извън Европейския съюз.

____________