Дело T‑227/09

Feng Shen Technology Co. Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „FS“ — Недобросъвестност на заявителя — Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката за марка — Вземане предвид на всички релевантни фактори към момента на подаване на заявката за регистрация

(член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Възможност за Общия съд да измени обжалваното решение — Граници

(член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Недобросъвестността на заявителя по смисъла на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 трябва да се преценява общо, като се вземат предвид всички свързани със случая фактори, и по-конкретно:

–        обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена,

–        намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак,

–        степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.

Намерението да се възпрепятства пускането в продажба на стока може при определени обстоятелства да характеризира недобросъвестността на заявителя. Такъв е по-конкретно случаят, когато впоследствие се окаже, че заявителят е поискал знак да се регистрира като марка на Общността, без намерение да го използва, само за да възпрепятства навлизането на трето лице на пазара. За сметка на това заявителят може да преследва законосъобразна цел, когато търси защита срещу трето лице, което чрез скорошното си навлизане на пазара иска да се възползва от знака на заявителя. При това положение изброените по-горе фактори са само пример сред множеството доказателства, които могат да бъдат взети предвид за установяване на евентуална недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката.

(вж. точки 33—36)

2.      Закрепеното в член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността правомощие на Общия съд за изменение на решението на апелативния състав не означава, че този съд може да замени със своята преценка тази на апелативния състав, и още по-малко да извърши преценка по въпрос, по който посоченият състав не е взел още становище. Следователно упражняването на това правомощие за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е бил длъжен да приеме апелативният състав.

(вж. точка 55)