Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 7 март 2024 година(1)
Съединени дела C‑771/22 и C‑45/23
Bundesarbeitskammer
срещу
HDI Global SE
(Преюдициално запитване, отправено от Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Виенски районен съд по търговски дела, Австрия)
и
A,
B,
C,
D
срещу
MS Amlin Insurance SE
(Преюдициално запитване, отправено от Nederlandstalige Ondernemingsrechtbank Brussel (Нидерландскоезичен търговски съд Брюксел, Белгия)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Пакетни туристически пътувания и свързани пътнически услуги — Директива (ЕС) 2015/2302 — Непредотвратими и извънредни обстоятелства — Пандемия от COVID‑19 — Несъстоятелност на организатора — Член 17, параграф 1 — Прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване преди обявяването на несъстоятелността — Обезпечение за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име — Обхват на защитата при несъстоятелност“
I. Въведение
1. Секторът на пътуванията и туризма е един от най-засегнатите от пандемията COVID‑19, като въздействието върху цялата туристическа индустрия бе безпрецедентно(2). Избухването на пандемията доведе до масова отмяна на пакетни почивки, без да се правят нови резервации. Това създаде сериозни проблеми с ликвидността на организаторите на пакетни туристически пътувания, към които бяха отправени голям брой претенции за възстановяване на платени суми. В този контекст настоящото дело поставя въпроса за обхвата на защитата на пътуващите в случай на несъстоятелност на туроператорите, попадащи в обхвата на член 17, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302(3).
II. Правна уредба
Правото на Съюза
2. Както е посочено в съображения 39 и 40 от Директива 2015/2302:
„(39) Държавите членки следва да гарантират, че пътуващите, които купуват туристически пакет, са напълно защитени в случай на несъстоятелност на организатора. Държавите членки следва да гарантират, че установените на тяхна територия организатори предоставят обезпечение за връщане на всички суми, заплатени от пътуващите или от името на пътуващите, и, доколкото туристическият пакет включва превоз на пътници, за репатриране на пътуващите в случай на несъстоятелност на организаторите. При все това, следва да е възможно да се предложи изпълнението на туристическия пакет да продължи. Като запазват свободата си на преценка относно начина, по който да бъде уредена защитата при несъстоятелност, държавите членки следва да гарантират, че защитата е ефективна. Ефективността означава, че защитата следва да бъде налична веднага щом, в резултат на проблеми на организатора по отношение на ликвидността, пътническите услуги не се извършват, няма да бъдат извършени или ще бъдат извършени само частично или когато доставчиците на услуги изискват от пътуващите да заплатят за тях. Държавите членки следва да могат да изискат от организаторите да предоставят на пътуващите удостоверение, което документира пряко право спрямо предоставящия защита при несъстоятелност.
(40) За да бъде ефективна защитата в случай на несъстоятелност, тя следва да покрива предвидимите плащания, засегнати от несъстоятелността на организатора, както и, в зависимост от случая, предвидимите разходи за репатриране. Това означава, че защитата следва да бъде достатъчна, за да покрива всички предвидими плащания, направени от пътуващите или от името на пътуващите по отношение на туристически пакети в пиков сезон, като се взема предвид периодът между получаването на тези плащания и приключването на пътуването или ваканцията, както и, когато е приложимо, предвидимите разходи за репатриране. […] Ефективната защита при несъстоятелност обаче не следва да взема предвид изключително далечни рискове, например едновременната несъстоятелност на няколко от най-големите организатори, когато това би засегнало непропорционално цената на защитата и по този начин би възпрепятствало нейната ефективност. В тези случаи гаранцията за възстановяването на платените суми може да бъде ограничена“.
3. Член 12 от Директива 2015/2302 е озаглавен „Прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване и право на отказ от договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет“ и гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че пътуващият може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато пътуващият прекрати договора съгласно настоящия параграф, той може да бъде задължен да заплати на организатора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. […]
2. Независимо от параграф 1 пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. При прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване съгласно настоящия параграф пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
3. Организаторът може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, ако:
[…]
б) организаторът е възпрепятстван да изпълни договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне и преди започване на изпълнението на туристическия пакет.
4. Организаторът възстановява всички суми, дължими по параграфи 2 и 3, а по отношение на параграф 1 възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответната такса за прекратяване на договора. Тези дължими суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване.
[…]“.
4. Член 17 от Директива 2015/2302 е озаглавен „Ефективност и обхват на защитата при несъстоятелност“ и предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че установените на тяхна територия организатори, предоставят обезпечение за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име, доколкото съответните услуги не са били изпълнени в резултат на несъстоятелност на организатора. Ако превозът на пътници е включен в договора за пакетно туристическо пътуване, организаторите предоставят и обезпечение за репатрирането на пътуващите. Може да бъде предложено продължаване на туристическия пакет.
[…]
2. Обезпечението, посочено в параграф 1, е ефективно и покрива разумно предвидими разходи. То покрива размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негов[о] име по отношение на туристическите пакети, като се отчита продължителността на периода между първоначалната вноска и последната вноска и изпълнението на туристическия пакет, както и очакваните разходи за репатриране на пътниците при несъстоятелност на организатора.
[…]
5. За пътнически услуги, които не са били предоставени, възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне по искане на пътуващия“.
Националното право
Австрийското право
5. Член 3 от Verordnung der Bundesministerin für Digitalisierung und Wirtschaftsstandort über Pauschalreisen und verbundene Reiseleistungen (Наредба на федералния министър на цифровите технологии и икономиката относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, наричана по-нататък „Наредбата за пакетните туристически пътувания“) гласи следното:
„(1) Туристическите оператори са длъжни да гарантират, че на пътуващия ще се възстановят:
1. вече направените плащания (първоначалната вноска и остатъкът), доколкото в резултат на несъстоятелността на оператора пътническите услуги са изцяло или частично неизпълнени или доставчикът на услугата изисква заплащането ѝ от пътуващия;
[…]“.
Белгийското право
6. Член 54, първо изречение от Loi relative à la vente de voyages à forfait, de prestations de voyage liées et de services de voyage (белгийски Закон за продажбата на пакетни туристически пътувания, свързани пътнически услуги и пътнически услуги) от 21 ноември 2017 г. (Moniteur belge бр. 2017014061от 1 декември 2017 г., стр. 106673) наричан по-нататък „Закон за пакетните туристически пътувания“) гласи:
„Установените в Белгия организатори и търговци на дребно предоставят обезпечение за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име, доколкото съответните услуги не са изпълнени в резултат на несъстоятелност на организатора“.
7. В Arrêté Royal relatif à la protection contre l’insolvabilité lors de la vente de voyages à forfait, de prestations de voyage liées et de services de voyage (Кралски указ за защита при несъстоятелност по отношение на продажбата на туристически пакети, свързани пътнически пътувания и пътнически услуги) от 29 май 2018 г. (Moniteur belge бр. 2018012508 от 11 юни 2018 г., стр. 48438, наричан по-нататък „Кралският указ“) се определя начинът, по който трябва да бъде предоставено обезпечението по член 54 от Закона за пакетните туристически пътувания.
8. Съгласно член 12, параграф 1 от Кралския указ:
„В случай на несъстоятелност на организатора, съгласно застрахователния договор се предоставя следното обезпечение:
1 продължаване на изпълнението на туристическия пакет, ако това е възможно;
2 възстановяване на всички плащания, направени при сключването на договора с търговеца;
3 възстановяване на плащанията, направени за услуги от туристическия пакет, които не могат да бъдат изпълнени поради несъстоятелност на търговеца;
4 Репатрирането на пътуващите, когато изпълнението на договора с търговеца вече е започнало […]“.
9. Член 13, първо изречение от Кралския указ гласи:
„Възстановяването се отнася до всички плащания, които бенефициерът е направил в полза на организатора по договора за пакетно туристическо пътуване, доколкото договорът не е бил изпълнен в резултат на несъстоятелността на организатора, или до всички плащания, направени за туристически услуги, които не са били изпълнени в резултат на несъстоятелността на организатора“.
III. Споровете по главните производства и преюдициалните запитвания
Дело C‑771/22
10. На 3 март 2020 г. австрийски потребител сключва договор за пакетно туристическо пътуване с организатора на пътувания Flamenco Sprachreisen GmbH (наричан по-нататък „Flamenco“) за пътуване до Испания. Пътуването е планирано да се проведе от 3 май 2020 г. до 2 юни 2020 г. Потребителят заплаща общата цена на пътуването на 9 март 2020 г.
11. На 16 март 2020 г. потребителят прекратява договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства, свързани с епидемията от COVID‑19. Правото на прекратяване на договора не е оспорено в главното производство.
12. На 20 май 2020 г. пред Landesgericht Linz (Областен съд Линц, Австрия) е открито производство по несъстоятелност на Flamenco. Дейността на Flamenco е спряна. След разпределянето на осребреното имущество производството по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила определение от 9 юни 2022 г.
13. На 8 юни 2020 г. синдикът формално констатира прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване.
14. Потребителят прехвърля вземането си за възстановяване на платените за туристическия пакет суми срещу Flamenco на Bundesarbeitskammer (Федерална трудова камара, Австрия), която е ищец в главното производство.
15. Ищецът предявява иск срещу HDI Global SE, застрахователя на Flamenco. HDI Global възразява, че не е длъжен да възстанови разходите на потребителя, тъй като несъстоятелността не е причина за неизпълнението на туристическите услуги. Ищецът поддържа, че съгласно член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 не се изисква наличието на такава причинно-следствена връзка.
16. Запитващата юрисдикция уточнява, че както текстът на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, така и националната транспонираща разпоредба сочат, че трябва да е налице причинно-следствена връзка между несъстоятелността и неизпълнението на туристическите услуги. Това би означавало, че защитата при несъстоятелност не обхваща вземания за възстановяване на платени суми, когато туристическият пакет е прекратен, преди организаторът да изпадне в несъстоятелност. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че съображение 39 от Директива 2015/2302 сочи друго, тъй като изисква от държавите членки да предоставят обезпечение за възстановяване на „всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име“. Тълкуването, съгласно което член 17, параграф 1 обхваща възстановяването на всички направени плащания, се подкрепя от целта за постигане на високо равнище на защита на потребителите съгласно член 114, параграф 3 ДФЕС и член 169 ДФЕС, както и съгласно член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
17. Запитващата юрисдикция поставя също така въпроса дали от значение за тълкуването на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 е фактът, че организаторът е изпаднал в несъстоятелност, когато пътуването е трябвало да се осъществи, или фактът, че причината за прекратяването на договора и косвено за несъстоятелността е едно и също извънредно обстоятелство, а именно пандемията от COVID‑19.
18. Считайки, че разрешаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на Директива 2015/2302, Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Виенски районен съд по търговски дела, Австрия) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:
1. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са обезпечени само ако пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността, или са защитени и плащанията, които са направени в полза на организатора преди откриването на производството по несъстоятелност, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 преди настъпването на несъстоятелността?
2. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, но несъстоятелността настъпи в периода на резервираното пътуване?
3. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, а несъстоятелността на организатора настъпи поради същите извънредни обстоятелства?“.
19. Писмени становища са представени от страните в главното производство, гръцкото правителство и Европейската комисия. Тези страни представят устни становища в съдебното заседание, проведено на 7 декември 2023 г.
Дело C‑45/23
20. Жалбоподателите са потребители, а ответникът — MS Amlin Insurance SE, е застраховател, при който организаторът на пътувания Exclusive Destinations NV е застрахован срещу риска от несъстоятелност.
21. На 13 ноември 2019 г. първият жалбоподател сключва чрез търговец посредник договор за пакетно туристическо пътуване с Exclusive Destinations. Пакетното пътуване е планирано за март 2020 г.
22. Пътуването е отложено за ноември 2020 г. поради пандемията от COVID‑19, като цената му е повишена. Първоначалната цена вече е била платена на организатора.
23. През октомври 2020 г. по искане на потребителите търговецът на дребно уведомява организатора за решението на потребителите да прекратят договора и да получат пълно възстановяване на сумата. Организаторът потвърждава, че ще предприеме необходимите стъпки за това.
24. С решение от 8 декември 2020 г. Ondernemingsrechtbank Gent (Търговски съд Гент, Белгия) обявява организатора в несъстоятелност.
25. На 9 декември 2020 г. търговецът посредник възстановява на потребителите частта от цената на туристическия пакет, която все още не е платена на организатора.
26. На 22 януари 2021 г. MS Amlin Insurance получава официално искане да възстанови цялата сума на цената на пътуването. Това дружество отказва да удовлетвори искането, тъй като прекратяването на договора не се дължи на несъстоятелността на организатора на пътуването Exclusive Destinations.
27. Пред запитващата юрисдикция потребителите искат да им бъде възстановена платената цена. В подкрепа на искането си те изтъкват, че общите условия на застрахователния договор между MS Amlin Insurance и Exclusive Destinations ясно уреждат възстановяването в полза на пътуващия(ите) на сумите, платени на застрахования организатор при сключването на договора или след тази дата.
28. MS Amlin Insurance възразява, че положението на жалбоподателите не попада в обхвата на застрахователния договор, тъй като застрахователното покритие се прилага само за възстановявания на суми, свързани с пътуване, което не се е осъществило поради несъстоятелност на организатора.
29. Запитващата юрисдикция счита, че предвиденото в член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 обезпечение е задължително само доколкото съответните услуги не са изпълнени в резултат на несъстоятелността на организатора. Според нея Директива 2015/2302 не предвижда задължително обезпечение, когато услугите не са изпълнени по причина, различна от несъстоятелността на организатора, като например когато пакетното туристическо пътуване е прекратено от пътуващия поради непредотвратими и извънредни обстоятелства съгласно член 12, параграф 1 от Директива 2015/2302.
30. Запитващата юрисдикция отбелязва, че текстът на член 54 от Закона за пакетните пътувания, с който се транспонира Директива 2015/2302, съответства по същество на този на член 17, параграф 1 от нея, без да предвижда по-широка защита.
31. С оглед на текста на Директива 2015/2302 и нейното транспониране в националното право запитващата юрисдикция счита, че претенцията на потребителите в главното производство не е застрахована и че по принцип следва да бъде отхвърлена.
32. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения дали подобен резултат е съвместим с целта за осигуряване на висока степен на защита на потребителите и дали не води до неравно третиране.
33. По-конкретно запитващата юрисдикция посочва, първо, че по отношение на Директива 90/314/ЕИО на Съвета(4) Съдът е постановил, че целта на обезпечението за възстановяване на платените от потребителите парични средства е да ги защити срещу финансовите рискове, произтичащи от несъстоятелността на организатора на пътуването(5).
34. Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че в случай на несъстоятелност съществуват две категории пътуващи, които носят финансов риск, свързан с платената цена. Първата категория включва пътуващите, чието пътуване не може да се осъществи в резултат на несъстоятелност на организатора. Тези пътуващи понасят финансова загуба, тъй като губят платената цена за пътуването. Втората категория включва пътуващите, които имат право на пълно възстановяване на платената цена на пътуването поради прекратяване на техния договор за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства. Тези пътуващи също търпят финансова загуба, когато организаторът изпадне в несъстоятелност след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване, но преди цената на пътуването да им бъде възстановена.
35. Запитващата юрисдикция подчертава, че и двете категории пътуващи носят един и същ финансов риск. Тя признава, че положението на тези две категории пътуващи се различава в някои други отношения. Така например несъстоятелността на организатора прави изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване трайно невъзможно, докато непредотвратимите и извънредните обстоятелства по принцип са с временен характер. Освен това първата категория пътуващи имат договор за пакетно туристическо пътуване, когато организаторът изпадне в несъстоятелност, докато втората категория пътуващи са прекратили договора си преди организаторът да изпадне в несъстоятелност. Запитващата юрисдикция при все това поставя въпроса до каква степен тези фактори могат да обосноват различно третиране.
36. Считайки, че разрешаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на Директива 2015/2302, Nederlandstalige Ondernemingsrechtbank Brussel (Нидерландскоезичен търговски съд Брюксел, Белгия) решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос на Съда:
„Трябва ли член 17, параграф 1 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея обезпечение важи и за възстановяването на всички суми, които вече са платени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф [2] от тази директива, a организаторът, след прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване на това основание, но преди фактическото възстановяване на тези суми на пътуващия, е обявен в несъстоятелност, поради което пътуващият понася финансова загуба и следователно носи икономически риск при несъстоятелност на организатора?“.
37. Писмени становища са представени от страните в главното производство, правителствата на Белгия, Дания и Гърция, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Комисията. С изключение на датското правителство, тези страни представят устни становища в съдебното заседание, проведено на 7 декември 2023 г.
38. С решение на Съда от 24 октомври 2023 г. дела C‑771/22 и C‑45/23 са съединени за целите на писмената и устната фаза от производството и на постановяването на съдебното решение.
IV. Правен анализ
По първия въпрос, поставен по дело C‑771/22, и по единствения въпрос, поставен по дело C‑45/23
39. С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи какъв е обхватът на предвидената в член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 защита при несъстоятелност за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите.
40. По-конкретно с първия си въпрос по дело C‑771/22 и с единствения си въпрос по дело C‑45/23 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали обезпечението за възстановяване на платените суми обхваща само плащанията, направени от пътуващи или от тяхно име, когато пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността на организатора, или и плащанията, направени преди несъстоятелността на организатора от пътуващи или от тяхно име, които са прекратили договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
41. В самото начало следва да се има предвид, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част, и евентуално нейният генезис(6).
42. Освен това съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие. Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване(7).
43. Накрая, доколкото запитващата юрисдикция по дело C‑45/23 поставя под въпрос валидността на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, следва да се има предвид, че съгласно един от общите принципи за тълкуване актовете на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват по начин, който не поставя под съмнение тяхната валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата. По този начин, когато текст от вторичното право може да бъде тълкуван по различни начини, следва да се предпочете това тълкувание, съгласно което разпоредбата съответства на първичното право, а не онова, което води до установяване на несъвместимост с последното(8).
44. Следователно на първо място трябва да се провери дали текстът на член 17, параграф 1 може да бъде тълкуван по различни начини.
а) Може ли текстът на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 да бъде тълкуван по различни начини?
45. В член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 се посочва, че организаторите предоставят обезпечение за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име, „доколкото съответните услуги не са били изпълнени в резултат на несъстоятелност на организатора“.
46. Запитващите юрисдикции и по двете дела считат, че текстът на член 17, параграф 1 изисква наличието на причинно-следствена връзка между несъстоятелността и неизпълнението на услугите, което поставя удовлетворяването на претенциите за възстановяване на платени суми под условието, че неизпълнението е в резултат от несъстоятелността. Тази причинно-следствена връзка или условност изглежда има за последица изключването от обхвата на гаранцията на (безспорните) непогасени вземания за възстановяване на парични суми, които са възникнали поради прекратяването на договора преди несъстоятелността.
47. В писмените си становища страните застъпват различни възгледи по въпроса дали член 17, параграф 1 недвусмислено изключва непогасените вземания и дали може да бъде тълкуван по различни начини. Накратко, HDI Global, MS Amlin Insurance, белгийското и датското правителство, както и Комисията считат, че текстът на член 17, параграф 1 изисква наличието на ясна причинно-следствена връзка между несъстоятелността и неизпълнението на договора (или несъответствието с този договор). Bundesarbeitskammer, A и гръцкото правителство застъпват противоположното становище. Парламентът твърди, че в светлината на принципа на равно третиране е възможно член 17, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че обхваща вземанията на всички пътуващи, така че въпросът за валидността изобщо не възниква. Съветът не изразява становище по този аспект.
48. В това отношение трябва да се отбележи, че изразът „доколкото съответните услуги не са били изпълнени в резултат на несъстоятелност на организатора“, и по-конкретно формулировката „в резултат на“, на пръв поглед би могъл да се тълкува в смисъл, че за обезпечението за възстановяването е необходима причинно-следствена връзка между неизпълнението и несъстоятелността. Текстът на тази разпоредба на френски език(9) и на други езици(10) също може да се тълкува по този начин, тъй като във всички тях се подчертава, че неизпълнението на договора трябва да е пряка последица от несъстоятелността.
49. Въпросът за тълкуването на тази разпоредба би могъл да се реши, ако се следва доводът на Bundesarbeitskammer, подкрепен и от гръцкото правителство в съдебното заседание, по отношение на значението на понятието „съответните услуги“. Съгласно твърденията на Bundesarbeitskammer и на гръцкото правителство понятието „съответните услуги“ следва да се разбира в широк смисъл и да включва всяко задължение на организатора, свързано с договора за туристическо пътуване, включително възстановяването на платени суми.
50. Не съм убедена, че понятието „услуги“ следва да се разбира като обхващащо претенцията за възстановяване на платени суми. Първо, правното естество на възстановяването е вземане, което пътуващият има спрямо организатора. Вземането на пътуващия за възстановяване на платени суми не може да бъде определено като „услуга“, която трябва да бъде извършена.
51. Второ, от контекста, в който се вписва член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, ясно следва, че под „съответните услуги“ трябва да се разбират „пътнически услуги“. Съгласно определението в член 3, точка 1 под понятието „пътнически услуги“ се разбират превозът на пътуващи, настаняването, отдаването под наем на автомобили и всяка друга туристическа услуга, която не е неразделна част от пътническа услуга. В член 17, параграф 5 се посочва, че за „пътнически услуги“, които не са били предоставени, възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне. В съображение 39 също се споменава изразът „пътническите услуги не се извършват“. Член 19, параграф 1, който урежда защитата при несъстоятелност при свързани пътнически услуги, посочва липсата на изпълнение на „пътническа услуга“. В по-широк аспект член 13, параграф 1, който урежда отговорността за изпълнението на туристическия пакет, се посочва изпълнението на „пътническите услуги“, включени в договора за пакетно туристическо пътуване. От това следва, че в контекста на Директива 2015/2302 понятието „услуги“ трябва да се разбира в контекста на договор за пакетно туристическо пътуване, включващ пътнически услуги.
52. Въпреки това, дори ако вземането за възстановяване на платени суми не може да се разбира като „съответна услуга“, трябва да се отбележи, че то е неразривно свързано с изпълнението на договора за пътуване. Това би могло да означава, че последиците за застрахователното покритие на вземането за възстановяване на платени суми не могат да бъдат разграничени в зависимост от това дали съответното вземане е възникнало от прекратяването на договора за пътуване или от неизпълнението на туристическите услуги.
53. Освен това трябва да се посочи, че, както по същество твърди Bundesarbeitskammer, член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 може да се разбира просто в смисъл, че цената, платена за пътнически услуги, които вече са частично предоставени, не се възстановява в случай на несъстоятелност.
54. Член 17, параграф 1 от Директивата би могъл да се разбира и като предвиждащ застрахователно покритие във всички случаи, в които в резултат на несъстоятелността на организатора пътуващите са платили цената, без да получат услуги от организатора.
55. Тълкуван по този начин, член 17, параграф 1 е разпоредба, която повишава ефективността на защитата при несъстоятелност, като обхваща всички случаи на неизпълнение на пътнически услуги в резултат на несъстоятелността на организатора, без обаче да изключва (безспорните) непогасени вземания за възстановяване на платени суми.
56. Съображение 39 от Директивата потвърждава последния начин на тълкуване на член 17, параграф 1 от нея. Съгласно това съображение държавите членки следва да гарантират, че пътуващите, които купуват туристически пакет, са „напълно защитени“ в случай на несъстоятелност на организатора и че те трябва да предоставят обезпечение за връщане на „всички суми“, заплатени от пътуващите или от името на пътуващите. В това съображение се посочва също, че държавите членки следва да гарантират, че защитата е „ефективна“.
57. Важно е също така да се отбележи, че формулировката на текста на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 е сходна с формулировката, използвана в практиката на Съда във връзка с тълкуването на неговия „предшественик“, а именно член 7 от Директива 90/314. По-конкретно решение Verein für Konsumenteninformation(11) се отнася до въпроса дали последната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата ѝ попада положение, в което хотелиер принуждава турист да плати за предоставеното му настаняване, като твърди, че изпадналият в несъстоятелност организатор на пътуването никога няма да му плати тази сума. Съдът постановява, че това положение попада в обхвата на член 7 от Директива 90/314, като се има предвид неговата цел, която е да защити потребителите от рисковете, произтичащи от несъстоятелността на организатора. Съдът приема, че сумите, платени на организатора на пътуването от пътуващия, трябва да бъдат възстановени, тъй като „в резултат на несъстоятелността на последния договорените услуги не са му били предоставени от организатора на пътуването“(12). От тази съдебна практика следва, че хипотезите, попадащи в обхвата на член 7 от Директива 90/314, следва да се разбират в широк смисъл.
58. Изразът „в резултат на несъстоятелност на организатора“, използван понастоящем в член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, може да се разбира като отражение на решение Verein für Konsumenteninformation. Вместо да се разбира в смисъл, че от обезпечението срещу несъстоятелност се изключват непогасените вземания за възстановяване на платени суми, формулировката на посочения член 17, параграф 1 би могла да се разбира в смисъл, че обхваща всички рискови ситуации, произтичащи от несъстоятелността на организатора на екскурзията.
59. Правителствата, които представят писмени становища пред Съда, застъпват различни възгледи относно значението на текста на член 17, параграф 1. Докато белгийското правителство смята, че тази разпоредба не обхваща непогасените вземания за възстановяване на платени суми, гръцкото правителство(13) застъпва противоположното мнение. Правителството на Дания твърди, че правото на Съюза не е хармонизирано в този аспект и че държавите членки (какъвто е случаят в Дания) следва да запазят компетентността си да предвидят по-високо равнище на защита(14). Тези различни становища на националните правителства показват най-малкото, че член 17, параграф 1 е формулиран по такъв начин, че не следва да се счита, че той недвусмислено изключва непогасените вземания за възстановяване на платени суми(15).
60. Независимо от формулировката, свързана с причинно-следствената връзка, в член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 има още един израз, който може да доведе до различни тълкувания. В тази разпоредба се посочва „несъстоятелност на организатора“. В съображение 39 от Директивата обаче се говори по-широко за „проблеми […] по отношение на ликвидността“. Както подчертава Bundesarbeitskammer, ако понятието „несъстоятелност на организатора“ се разбира стриктно като официално започване на процедура по несъстоятелност, това би означавало, че вземанията за възстановяване на платени суми за услуги, които не са били предоставени и които са възникнали в рамките на кратък период от време преди датата на несъстоятелността поради проблеми по отношение на ликвидността, не са обхванати от гаранцията.
61. С оглед на гореизложеното считам, че от формулировката на член 17, параграф 1 не е напълно ясно, че възникнали преди несъстоятелността вземания на пътуващите за възстановяване на платени суми са изключени от защитния обхват на тази разпоредба(16).
б) Генезисът на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302: имал ли е намерение законодателят да намали равнището на защита на потребителите
62. Съгласно постоянната съдебна практика генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ(17).
63. В писменото си становище, както и в устното си становище, Комисията изтъква доводи, свързани с генезиса на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, които според нея водят до заключението, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи от гаранцията вземанията за възстановяване на платени суми, които са възникнали преди организаторът да изпадне в несъстоятелност. За да се разгледа правилно позицията на Комисията, е целесъобразно да се проследи накратко генезисът на член 17, параграф 1, като се започне от неговия предшественик.
64. Съгласно член 7 от Директива 90/314 организаторите са задължени да представят „достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност“. Съгласно постоянната практика на Съда от решение Dillenkofer насам(18) тази разпоредба „има за цел да гарантира всички права на потребителите, посочени в тази разпоредба, и по този начин да защити потребителите от всички рискове, определени в нея и произтичащи от несъстоятелността на организаторите на пътувания“(19). Тези рискове са „присъщи на договора, сключен между купувача и организатора на туристически пакет“, и „произтичат от авансовото плащане на цената на туристическия пакет“(20).
65. Комисията изтъква, че общата цел на нейното предложение за отмяна на Директива 90/314(21), е да се постигне високо равнище на защита на потребителите, както е заложено в член 169 ДФЕС. Що се отнася до защитата при несъстоятелност, тази институция обяснява, че предложението има за цел да запази същото равнище на защита. Следователно съображение 34 и член 15 от предложението на Комисията се основават на съществуващото равнище на защита(22).
66. Въпреки това Комисията обяснява, че в хода на законодателния процес е настъпила промяна по отношение на обхвата на защитата при несъстоятелност.
67. В това отношение Комисията се позовава на Изложението на мотивите на Съвета относно позицията му на първо четене на законодателното предложение(23). В точка 15 от този документ Съветът посочва, че текстът (на Директивата, уреждаща защитата при несъстоятелност) предвижда, че „защитата при несъстоятелност следва да осигури адекватно покритие при всички възможни обстоятелства и да отразява равнището на финансовия риск, произтичащ от дейностите на търговеца, но че тази отговорност не следва да бъде неограничена“. На същото място се посочва, че „отговорността, свързана със схемата за защита при несъстоятелност, следва да се разпростира само до обстоятелствата, които отразяват обичайните оценка на риска“, както и че „ефективната защита при несъстоятелност […] не е нужно да взема предвид изключително далечни рискове […]“.
68. Според Комисията формулировката на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, така както е приета от законодателя, „се отклонява значително“ от формулировката на член 7 от Директива 90/314 и от член 15 от предложението на Комисията.
69. Въз основа на горепосочените фактори Комисията прави извода, че член 17, параграф 1 от Директивата изисква наличието на причинно-следствена връзка между несъстоятелността и неизпълнението на пътническите услуги, което изключва непогасените вземания за възстановяване на платени суми.
70. Стеснителното тълкуване на Комисията на обхвата на член 17, параграф 1 е в основата на Препоръка (ЕС) 2020/648(24). В преамбюла на тази препоръка се посочва, че „[п]ри несъстоятелност на организаторите […] съществува риск много […] туристи да не получат обратно заплатените от тях суми, тъй като техните искове срещу организаторите и превозвачите не са защитени“(25). За да предпази пътуващите от този риск, Комисията препоръча ваучерите да бъдат защитени срещу несъстоятелност(26).
71. Представянето от Комисията на генезиса на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 поражда известни съмнения относно неговото значение. Това представяне обаче само по себе си не води до извода, че е налице ясно намерение на законодателя да се отклони от предишното равнище на защита и от практиката на Съда и да изключи вземанията на пътуващите за възстановяване на платени суми, които са съществували преди обявяването в несъстоятелност.
72. Противно на твърденията на Комисията, Парламентът твърди, че формулировката на Директива 2015/2302 има за цел да запази „приемствеността“ между член 7 от Директива 90/314 и член 17 от Директива 2015/2302. Последната разпоредба има за цел да продължи да осигурява високо и еднакво равнище на защита на пътуващите, в смисъл на „разширяване и засилване“ на тази защита.
73. По-конкретно Парламентът припомня, че съгласно практиката на Съда по член 7 от Директива 90/314 тази разпоредба се тълкува като налагаща „задължение за постигане на резултат, а именно да се гарантира на пътуващите с туристически пакети възстановяването на платените пари и тяхното репатриране в случай на несъстоятелност на организатора на пътуването“(27). Това задължение за постигане на резултат вече е било ясно към момента на приемане на Директива 2015/2302, като в това отношение не е имало неясноти, които да бъдат отстранени, нито пропуски, които да бъдат запълнени(28).
74. Освен това Парламентът отбелязва, че „в никоя разпоредба и в никое съображение“ на тази директива не се съдържа указание, че законодателят на Съюза е възнамерявал да засегне това задължение за постигане на резултат относно защитата на пътуващите. Той уточнява, че би противоречало на логиката и на установената съдебна практика да се счита, че защитата, предоставена по член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, не се прилага, ако пътуващият е упражнил правото си да прекрати договора, закрепено в член 12, параграф 2 от Директивата.
75. В устното си становище Парламентът изразява позиция и относно значението на Изложението на мотивите на Съвета. Парламентът твърди, че от това изложение може да се заключи единствено, че адаптирането на предложението на Комисията е имало за цел да внесе пояснения относно начина, по който държавите членки трябва да създадат механизмите за несъстоятелност. Тези адаптации се отнасяли главно до изчисляването на риска въз основа на фактори като оборот, авансови плащания или сезонни колебания. Освен това Парламентът заявява, че намерението на законодателя, отразено в последната част на съображение 40 от Директива 2015/2302, да гарантира, че ефективната защита при несъстоятелност не трябва да взема предвид изключително далечни рискове, не е свързано с разпоредба, която би ограничила защитата на пътуващия в случай на прекратяване на договора преди обявяването му в несъстоятелност.
76. Що се отнася до Съвета, в писменото си становище той не взима отношение по тълкуването на член 17, параграф 1, нито по-конкретно по въпроса дали законодателят на Съюза е имал намерение да изключи някои вземания на пътуващи от защитата срещу несъстоятелност.
77. В съдебното заседание съдебният състав отправя въпрос към Комисията и Съвета да проучат възможната причина за промяната на формулировката на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 в хода на законодателния процес. В това отношение Комисията отбелязва, че с член 12, параграф 2 от Директивата се въвежда ново право на пътуващия да прекрати договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, докато съответното право на възстановяване на платени суми не е включено в защитния обхват на член 17, параграф 2 от посочената директива. Според Комисията равнището на защита на потребителите не е понижено в сравнение с равнището на защита, предоставено от предходната директива, тъй като изключението от защитата при несъстоятелност се отнася до вземане, произтичащо от упражняването на несъществуващо преди това право.
78. В отговор на същия въпрос Съветът заявява, че ако Съдът счете, че член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата при несъстоятелност вземанията на пътуващи за възстановяване платени суми, които са възникнали преди организаторът да изпадне в несъстоятелност, би могло да се счита, че законодателят е взел политическо решение за създаване на специална схема за защита. Въпреки това Съветът не потвърждава изрично, че е налице законодателно намерение да се изключат определени категории вземания.
79. Доколкото разбирам застъпваната от Комисията позиция, съществува своеобразна логика на „противовес“, която обяснява защо според нея член 17, параграф 1 изключва непогасените вземания за възстановяване на платени суми. Противовесът на новото признато право на пътуващите да прекратят договора е ограничаването на защитата на това право при несъстоятелност. Съобразно довода на Комисията, тъй като правото да се прекрати договорът е ново, няма занижаване в сравнение с установеното равнище на защита на потребителите съгласно правото на Съюза.
80. Проблемът с тази позиция е, че тя се основава на предположения. В съдебното заседание Комисията заявява, че тя „смята“ именно това за причина за различната формулировка между нейното предложение и окончателно приетия текст на директивата.
81. Нещо повече, идеята, че законодателят е възнамерявал да създаде един вид „половинчато право“, а именно право на възстановяване на платени суми след прекратяване на договора съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, но без съответна защита при несъстоятелност, не е отразена никъде в съображенията или в документите, на които се позовава Комисията. Както по същество отбелязва Парламентът, Изложението на мотивите на Съвета, на което се позовава Комисията, засяга въпроса за ограничаване на гаранцията в случай на изключително малковероятни рискове, който е предмет на друга разпоредба, а именно член 17, параграф 2.
82. Според мен е налице и непоследователност по отношение на довода относно равнището на защита на потребителите. Вярно е, че правото на пътуващия да прекрати договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства не е съществувало съгласно Директива 90/314. Въпреки това, ако член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва вземанията на пътуващите, възникнали преди обявяването на несъстоятелността, това изключване не следва да се отнася само до вземанията, произтичащи от упражняването на правото на прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, а то следва да се отнася и до вземанията за възстановяване на платени суми, произтичащи от упражняването на правото на прекратяване на договора от организатора или пътуващия при други обстоятелства, посочени в Директива 2015/2302. Например пътуващият има право на възстановяване на платени суми в случай на прекратяване на договора от страна на организатора съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2015/2302 или в случай на прекратяване на договора съгласно член 11, параграф 5 от нея. Това право на възстановяване вече е съществувало съгласно Директива 90/314(29). В тези хипотези защитата на потребителите би се понижила в сравнение с предходната уредба, ако се приеме, че съответните вземания за възстановяване на платени суми вече не се покриват от защитата при несъстоятелност.
83. Във всеки случай, като се има предвид, че един от съзаконодателите, а именно Парламентът, е заел категорична позиция, че законодателят не е имал намерение да ограничава обхвата на защитата при несъстоятелност по член 17, параграф 1, не е възможно да се установи ясно законодателно намерение за обратното(30).
84. С оглед на гореизложеното, преди да се пристъпи към тълкуване, съобразено с първичното право на Съюза като цяло, е необходимо на следващо място да се разгледат контекстът на тази разпоредба и целите на правната уредба, от която тя е част.
в) Контекстът и целите на правната уредба, от която част е член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302
85. Що се отнася до контекста, в който се вписва член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, трябва да се отбележи, че в първата част на първото изречение се посочва, че обезпечението се отнася до възстановяването на „всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име“. В член 17, параграф 5 се посочва, че „за пътнически услуги, които не са били предоставени, възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне по искане на пътуващия“. В съображение 39, в което се обясняват причините, довели до приемането на тази разпоредба, се посочва, че пътуващите са „са напълно защитени в случай на несъстоятелност на организатора“ и че организаторите трябва да гарантират, че предоставят обезпечение за връщане на „всички [заплатени] суми“. Съгласно същото съображение „ефективността означава, че защитата следва да бъде налична веднага щом, в резултат на проблеми на организатора по отношение на ликвидността, пътническите услуги не се извършват […]“.
86. Както бе посочено по-горе(31), „активирането“ на защитата при несъстоятелност, доколкото съответните услуги не са били изпълнени в резултат на несъстоятелност на организатора, трябва да се свърже с ефективността на защитата при несъстоятелност. Следователно член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 не може да се тълкува по начин, който изключва определена категория вземания за възстановяване на платени суми от обхвата на защитата при несъстоятелност.
87. Трябва също така да се отбележи, че член 17, параграф 2 от Директива 2015/2302 има различен обхват от този на член 17, параграф 1 от Директивата, като той урежда ограничението на обезпечението за възстановяванията на платени суми. Съответното ограничение се отнася до покриването на „разумно предвидими разходи“. В съображение 40 се обяснява, че „ефективната защита при несъстоятелност […] не следва да взема предвид изключително далечни рискове, например едновременната несъстоятелност на няколко от най-големите организатори, когато това би засегнало непропорционално цената на защитата и по този начин би възпрепятствало нейната ефективност“.
88. Въпреки това упражняването от страна на пътуващите единствено на правото им да прекратят договора, предвидено в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, и свързаното с това задължение на организатора да осигури пълно възстановяване на платените суми съгласно член 12, параграф 4, не може да се счита за „изключително малковероятен риск“, който би изключил авансовите плащания от обезпечението.
89. В това отношение трябва да се припомни, че член 12, параграф 2 признава правото на прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства. Пътуващите имат съответното право на пълно възстановяване на всички платени суми. Това право, както следва от член 23, параграфи 2 и 3 от Директива 2015/2302, е императивно(32). Член 17, параграф 1 трябва да се тълкува по такъв начин, че да се гарантира пълната ефективност на правото да се прекрати договорът и да се получи пълно възстановяване на всички платени суми по член 12, параграф 2, а не по начин, който ограничава ефективността на това право. Ако пътуващият губи възможността да се възползва от защитата при несъстоятелност само защото е прекратил договора преди обявяването на несъстоятелността, това би могло да разубеди пътуващите да упражнят правата си. Както по същество отбелязва Парламентът, член 12, параграф 2 би бил лишен от своя полезен ефект, ако се приеме, че защитата при несъстоятелност е неприложима за онези пътуващи, които са упражнили предоставено от Директивата им право.
90. В по-общ план едно различно тълкуване би поставило пътуващите, които решат да прекратят договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет на основание член 12, параграф 1 от Директива 2015/2302, веднага щом забележат наличието на проблеми по отношение на ликвидността, в по-неблагоприятно положение спрямо пътуващите, които решат да не го правят. Всъщност в такъв случай може да има пътуващи, които ще предпочетат да платят такса за прекратяване на договора и да получат възстановяване на останалата сума съгласно член 12, параграф 4, вместо да поемат риска от евентуално репатриране поради несъстоятелност, настъпила по време на пътуването им.
91. На следващо място, трябва да се отбележи, че съгласно член 17, параграф 2 от Директива 2015/2302 обезпечението покрива „размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негови име по отношение на туристическите пакети“. Параметрите за изчисляване на покритието включват „продължителността на периода между първоначалната вноска и последната вноска и изпълнението на туристическия пакет“. В съображение 40 се пояснява, че „защитата следва да бъде достатъчна, за да покрива всички предвидими плащания, направени от пътуващите или от името на пътуващите по отношение на туристически пакети в пиков сезон“(33). Съгласно същото съображение това в общия случай означава, че обезпечението трябва да покрива „достатъчно висок процент от оборота на организатора под формата на туристически пакети“. От член 17, параграф 2 и съображение 40 следва, че всички плащания, направени по отношение на туристическите пакети, се включват в изчислението на защитата при несъстоятелност, което се основава на данните за оборота(34). За разлика от това правното основание на вземането за възстановяване на тези плащания е без значение за изчисляването на необходимото покритие.
92. И накрая, изключването на непогасените вземания от защитата при несъстоятелност би довело до сериозно несъответствие между член 17, параграф 1 и преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена на пътуващите чрез съответните формуляри, посочени в част А или част Б от приложение I. Съдържанието на тази стандартна информация гласи, че „ако организаторът или, в някои държави членки, търговецът на дребно изпадне в несъстоятелност, направените плащания ще бъдат възстановени“(35). Следва да се отбележи, че в съдържанието на информацията, която се съобщава на пътуващия, няма никакво уточнение, че защитата срещу несъстоятелност е изключена. Не може да се приеме, както по същество отбелязва Bundesarbeitskammer, че законодателят би подтикнал пътуващия към погрешно разбиране на документацията, създавайки в стандартния информационен формуляр погрешно впечатление, че всички пътуващи са защитени срещу несъстоятелност, ако в действителност само някои пътуващи са защитени.
93. Що се отнася до конкретната цел на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, целта на тази разпоредба е да защити пътуващите от рисковете, произтичащи от несъстоятелност на организатора. Съгласно предходната Директива 90/314 Съдът постановява в решение Verein für Konsumenteninformation, че свързаните с несъстоятелността рискове, присъщи на договора, сключен между пътуващия и организатора, произтичат от авансовото плащане на цената на туристическия пакет(36). Вследствие на това Съдът постановява, че резултатът, предвиден в член 7 от тази директива, води до предоставяне на пътуващите с пакетни туристически услуги на права, гарантиращи възстановяването на заплатените от тях суми. Рискът, произтичащ от несъстоятелност, не се е променил в рамките на настоящата директива. Следователно резултатът, предвиден в член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, трябва също да бъде предоставяне на пътуващите с туристически пакети на права, гарантиращи възстановяването на платените от тях парични суми, включително на вземанията, които са съществували преди несъстоятелността.
94. Тълкуването, съгласно което всички пътуващи трябва да бъдат напълно защитени в случай на несъстоятелност, включително тези, които са прекратили договора преди несъстоятелността на организатора, се потвърждава и от целта на Директива 2015/2302, която, както е посочено в член 1, е да се постигне високо равнище на защита на потребителите. Целта за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите е залегнала и в първичното право (член 169 ДФЕС и член 38 от Хартата). Както посочва гръцкото правителство, различно тълкуване би означавало, че пътуващият би носил икономическия риск, свързан с последващата несъстоятелност на организатора на пътуването.
95. С оглед на гореизложеното контекстът, в който се вписва член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, и целите на правната уредба, от която той е част, подкрепят заключението, че защитата при несъстоятелност обхваща и вземанията на пътуващи за възстановяване на платени суми, възникнали преди организаторът да изпадне в несъстоятелност.
г) Тълкуване на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 във връзка с принципа на равно третиране
96. Както вече бе посочено по-горе(37), съгласно един от общите принципи за тълкуване даден акт на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение неговата валидност. По същия начин, когато една разпоредба от правото на Съюза подлежи на различни тълкувания, предимство трябва да се отдаде на това, което може да запази нейното полезно действие(38).
97. В това отношение всички актове на Съюза трябва да се тълкуват в съответствие с първичното право като цяло, включително с принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(39).
98. С оглед на залегналата в първичното право(40) цел за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите и на по-конкретната цел на член 17 от Директива 2015/2302, която е пътуващите да бъдат защитени срещу риска, произтичащ от несъстоятелност(41), положенията, обхванати от тази разпоредба, трябва да бъдат сравнявани по-специално с оглед на поетия от пътуващите икономически риск.
99. В този случай положението на пътуващите, които предявяват претенция за възстановяване на платени суми след прекратяване на договора за пътуване (поради непредотвратими и извънредни обстоятелства), следва да се сравни с това на пътуващите, които предявяват претенция за възстановяване на платени суми, тъй като пътническите услуги не са извършени поради несъстоятелност на организатора. Както подчертава гръцкото правителство в съдебното заседание, и двете категории пътуващи са изложени на един и същ финансов риск, свързан с авансовите плащания, които са направили в полза на организатора, който впоследствие е изпаднал в несъстоятелност.
100. Комисията, Съветът и белгийското правителство, както и — при условията на евентуалност — Парламентът поддържат тезата, че не е налице неравно третиране на различните категории пътуващи, тъй като тяхното положение не е сходно. От една страна, пътуващите, които са прекратили договора си преди обявяването на несъстоятелност, нямат договорни претенции за изпълнение на пътническите услуги; те имат само парична претенция за възстановяване на платените суми. От друга страна, пътуващите, които не са прекратили договора си към момента на несъстоятелността, имат право да искат изпълнение на пътническите услуги.
101. Описаната от Комисията, Съвета, Парламента и белгийското правителство разлика в правните отношения на страните по договора към момента на несъстоятелността обаче не е подходяща мярка за сравнение. Въпреки разликата в договорните отношения пътуващите и в двете категории имат едно и също право на възстановяване на всички направени плащания. Както вече посочих и както бе отбелязано от гръцкото правителство, отправната точка за сравнението е поетият от пътуващите финансов риск. Като се има предвид, че рискът дали действително ще бъдат възстановени всички плащания, направени от пътуващите, които са прекратили договора си, и тези, които все още не са го прекратили към момента на несъстоятелността, е един и същ, тези рискове не могат да бъдат третирани по различен начин, без да се наруши принципът на равно третиране. Това е така a fortiori с оглед на целта, която се преследва с Директива 2015/2302, а именно да се осигури високо равнище на потребителска защита за всички пътуващи(42).
102. С оглед на гореизложеното считам, че член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302, разглеждан във връзка с принципа на равно третиране, трябва да се тълкува в смисъл, че обезпечението за възстановяване на платени суми включва вземането за възстановяване на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име, включително тези пътуващи, които са прекратили договора преди организаторът да изпадне в несъстоятелност.
д) Принципът на правна сигурност
103. В устното си становище HDI Global твърди, че за да изчисли степента на поетия риск при определянето на условията на застраховката(43) и на премиите, които трябва да плащат организаторите, то се основана на съответните нормативни актове. Като се има предвид, че текстът на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 според HDI Global несъмнено изисква наличието на причинно-следствена връзка между несъстоятелността и неизпълнението на пътническите услуги, отклонение от това тълкуване би било в противоречие с принципа на правната сигурност, който е основен принцип на правото на Съюза.
104. В това отношение, както бе посочено по-горе(44), ако от самият текст на член 17, параграф 1 напълно ясно следваше, че се изисква наличието на такава причинно-следствена връзка, Съдът не би могъл да се отклони от това тълкуване. Както бе изложено по-горе (подраздел а) обаче, текстът на член 17, параграф 1 не изключва по недвусмислен начин вземанията на пътуващи, които са прекратили договора си поради непредотвратими и извънредни обстоятелства. Следователно той може да се подложи на тълкуване. Съгласно възприетия в настоящото заключение подход това тълкуване би следвало доведе до извода, че всички направени плащания трябва да бъдат защитени в случай на несъстоятелност.
105. Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда тълкуването, което той дава на норма от правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма(45).
106. Единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позове на тълкувана от него разпоредба, за да оспори добросъвестно установени правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да са изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите лица и риск от сериозни смущения(46).
107. В настоящия случай обаче нито застрахователните дружества, които са страни по споровете в главните производства, нито белгийското правителство са поискали от Съда да ограничи във времето действието на решението, което трябва да бъде постановено, от съображения за правна сигурност. Дори и беше направено такова искане, тези страни не са посочили никакви сериозни икономически последици от такъв характер, че да обосноват ограничаването във времето на действието на бъдещото решение на Съда, ако следва да се възприеме тълкуването, предложено в настоящото заключение(47).
108. Също така е уместно да се отбележи, че договорите, за които става въпрос в главните производства, са сключени преди Препоръка 2020/648 на Комисията, която може да указва, че вземанията на пътуващите, възникнали преди несъстоятелността, не са защитени. Застрахователните дружества, които са страни по споровете в главните производства, не са могли да съставят застрахователната си полица въз основа на тълкуването, следвано в тази препоръка. Освен това, както вече бе посочено по-горе(48), основата за изчисляване на обезпечението е размерът на всички плащания, направени от пътуващите или от тяхно име по отношение на туристическите пакети съгласно член 17, параграф 2 от Директива 2015/2302. Тази разпоредба дава ясно указание на застрахователните дружества, които са страни по споровете в главните производства, за основата за изчисляване на необходимото покритие.
109. Между другото, може да се отбележи, че при избухването на пандемията от COVID‑19 в законодателството на Съюза бяха въведени специални мерки, които да позволят на държавите членки да използват пълната гъвкавост, предвидена в правилата за държавните помощи, за подпомагане на организаторите на пътувания и застрахователите, както и за защита на пътуващите от последиците от несъстоятелността на организаторите на пътувания(49).
110. С оглед на гореизложеното принципът на правна сигурност допуска тълкуване, съгласно което гаранцията за застраховката по член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 обхваща всички плащания, направени от пътуващите преди несъстоятелността.
111. С оглед на всичко изложено по-горе член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 с оглед на текста, контекста и целта си и във връзка с принципа на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че обезпечението за възстановяване на платени суми покрива не само плащанията, направени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността на организатора, но и плащанията, направени от или от името на пътуващите, които са прекратили договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 преди изпадането на организатора в несъстоятелност.
По втория и третия въпрос по дело C‑771/22
112. Вторият и третият въпрос по дело C‑771/22 са поставени от запитващата юрисдикция, в случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен. С тези въпроси, на които може да се отговори заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат пътуващите, които са прекратили договора преди обявяването на несъстоятелност на организатора на пътуването поради непредотвратими и извънредни обстоятелства, поне в следните два случая: първо, когато производството по несъстоятелност е започнало през периода, в който е трябвало да се осъществи пътуването, и второ, когато прекратяването на договора и несъстоятелността са породени от едно и също извънредно обстоятелство.
113. Ако Съдът реши да следва подхода на тълкуване, изложен в настоящото заключение, няма да е необходимо да отговаря на тези въпроси. В обратния случай отговорът ми на тези въпроси е отрицателен. Ако в обхвата на гаранцията по член 17, параграф 1 не попадат възникналите преди несъстоятелността вземания за възстановяване на платени суми, приложното поле на тази гаранция не може да бъде различно в зависимост от обстоятелствата, описани от запитващата юрисдикция. Както посочва Комисията, приложното поле на тази правна разпоредба не може да се различава в зависимост от датите, на които е трябвало да се осъществи пътуването, или в зависимост от това дали обстоятелствата, за които се твърди, че обосновават прекратяването на договора, са довели до несъстоятелност на организатора.
114. С оглед на гореизложеното считам, че за целите на тълкуването на обхвата на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 не е от решаващо значение дали пътуването е било планирано да се осъществи по време на или след обявяването на несъстоятелност, нито дали несъстоятелността се дължи на същите непредотвратими и извънредни обстоятелства, на които се е позовал пътуващият, за да прекрати договора съгласно член 12, параграф 2 от посочената директива.
V. Заключение
115. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Bezirksgericht für Handelsachen Wien (Окръжен съд по търговски дела, Виена, Австрия) и Nederlandstalige Ondernemingsrechtbank Brussel (Нидерландскоезичен търговски съд Брюксел, Белгия), по следния начин:
„Член 17, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета с оглед на текста, контекста и целта си и във връзка с принципа на равно третиране
трябва да се тълкува в смисъл, че обезпечението за възстановяване на платени суми покрива не само плащанията, направени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността на организатора, но и плащанията, направени от или от името на пътуващите, които са прекратили договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 преди изпадането на организатора в несъстоятелност.
Алтернативно, за целите на тълкуването на обхвата на член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 не е от решаващо значение дали пътуването е било планирано да се осъществи по време на или след обявяването на несъстоятелност, нито дали несъстоятелността се дължи на същите непредотвратими и извънредни обстоятелства, на които се е позовал пътуващият, за да прекрати договора съгласно член 12, параграф 2 от посочената директива“.