Дело T‑162/10
Niki Luftfahrt GmbH
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Въздушен транспорт — Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар — Преценка на последиците от концентрацията върху конкуренцията — Ангажименти“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 13 май 2015 г.
1. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Преценки от икономическо естество — Право на самостоятелна преценка — Съдебен контрол — Обхват — Граници
(член 256 ДФЕС;членове 2 и 8 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
2. Акт на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията, с което концентрация се обявява за съвместима с вътрешния пазар
(член 296 ДФЕС; член 2, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
3. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Концентрация между две въздухоплавателни компании — Критерии — Заменяемост на продуктите — Подход по двойки градове
(член 82 ЕО; член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; раздел 6 от Регламент № 802/2004 на Комисията; точки 13—17, 20, 21 и 24 от Известие 97/C 372/03 на Комисията)
4. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Определяне на съответния пазар — Критерии, които могат да се различават от приложимите в областта на държавните помощи
(членове 87 ЕО и 88 ЕО; член 2, параграфи 2 и 3, и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
5. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството
(член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Разглеждане от Комисията — Доказване в тежест на страната, оспорваща решението за съвместимост на концентрацията
(членове 2 и 8 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
7. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Критерии — Антиконкурентни последици — Създаване или засилване на господстващо положение — Невъзможност концентрацията да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар без ангажименти на страните, целящи да отстранят последиците по отношение на конкуренцията
(член 82 ЕО; членове 2 и 8 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
8. Транспорт — Въздушен транспорт — Достъп на превозвачите на Съюза до правата за трафик в рамките на Съюза и в международен план — Условия — Задължение на държавите членки да извършат разпределение на правата за трафик между съответните въздушни превозвачи на Съюза съгласно недискриминационна и прозрачна процедура — Необходимост от двустранно споразумение между държава членка и съответнитe трети страни в случай на международни права за трафик
(член 100, параграф 2 ДФЕС; Регламент № 847/2004 на Европейския парламент и на Съвета и член 15 от Регламент № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Приемане на решение, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар, без започване на фаза II — Условие — Липса на сериозни съмнения — Необходимост от поемане на ангажименти от съответните предприятия — Право на преценка — Съдебен контрол, който се ограничава до явна грешка в преценката — Контрол, който обхваща грешка в преценката в случай на започване на фаза II и на приети по време на нея ангажименти
(член 2, параграф 2, член 6 и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
10. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Ангажименти на съответните предприятия, които могат да направят нотифицираната концентрация съвместима с вътрешния пазар — Критерии
(член 2, параграф 2, член 6 и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
11. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Общо препращане към обстоятелствата, изложени в рамките на първото основание, в подкрепа на второто — Недопустимост
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 85—87)
2. Комисията не нарушава задължението си за мотивиране, ако при упражняване на правомощието си за контрол върху концентрациите тя не включва в своето решение точни мотиви във връзка с преценката на определени аспекти на концентрацията, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от значение или които са очевидно от второстепенен характер с оглед на преценката на последната. Всъщност такова изискване трудно би било съвместимо с изискването за бързина и кратките процесуални срокове, които обвързват Комисията при упражняването на правомощието ѝ за контрол върху концентрациите и които са част от особените обстоятелства в процедурата за контрол върху концентрациите. Оттук следва, че когато Комисията обявява дадена концентрация за съвместима с вътрешния пазар на основание член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, изискването за мотивиране е изпълнено, ако това решение излага ясно съображенията, поради които Комисията счита, че въпросната концентрация, евентуално след извършени промени от страна на засегнатите предприятия, не възпрепятства съществено конкуренцията в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение.
(вж. точки 99 и 100)
3. С цел да се уточни дали дадено въздухоплавателно предприятие, извършващо редовни превози, има господстващо положение на пазара, следва най-напред да се очертае съответният пазар на транспортни услуги, като се приеме било че секторът на редовните полети представлява отделен пазар, било че алтернативните възможности за превоз, като например чартърните полети, железопътния или сухопътния превоз, трябва също да бъдат отчетени, както и редовните полети по други линии, които могат да послужат за заместител.
Критерият, който следва да се възприеме в това отношение, е дали редовният полет по дадена линия може да бъде индивидуализиран по отношение на алтернативните възможности за превоз, посредством особените си характеристики, поради които той трудно може да бъде заместен от тях и търпи конкуренция от тяхна страна само в известна степен.
От това следва, че Комисията правилно е определила съответния пазар, развивайки в рамките на контрола върху концентрациите в сектора на редовния въздушен превоз на пътници подхода „начална точка/крайна точка“, известен като „O & D“, който отговаря на подход по двойки градове и отразява гледната точка на търсенето, при която потребителите разглеждат всички възможности, включително и различни видове транспорт, за да стигнат от един град като начална точка до друг град като крайна точка. Съгласно този подход всяка комбинация между начална и крайна точка образува отделен пазар.
(вж. точки 135, 136, 138 и 139)
4. В областта на концентрациите между предприятия, регламентирана от конкурентното право на Съюза, определянето на съответния пазар не съвпада задължително с определянето на съответния пазар, що се отнася до одобряване на държавна помощ, тъй като двете производства се различават както по предмета, така и по правното си основание — член 88, параграф 2, първа алинея EО, в единия случай, и член 8, параграф 2 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху сливанията между предприятия, в другия случай.
Така при анализа на държавните помощи, които могат да бъдат одобрени в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) ЕО, Комисията трябва да следи въпросните помощи да не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. В случая на решение относно план за преструктуриране, когато въпросната помощ цели да осигури намаляване на дълговете на предприятие в затруднено положение и се вписва в плана за преструктуриране, който има за цел възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на това предприятие, последиците от тази помощ не се ограничават до конкретен пазар, на който предприятието присъства, а засягат цялостното положение на последното.
За сметка на това при контрола върху концентрациите Комисия трябва да се увери, в съответствие с член 2, параграфи 2 и 3 от Регламента за концентрациите, че концентрацията не възпрепятства съществено ефективната конкуренция в рамките на общия пазар или на значителна част от него. Центърът на преценката следователно е ефектът на концентрацията върху ограниченията на конкуренцията. Това е причината, поради която ангажиментите, предложени от участниците, извършващи нотификацията, целят да отстранят проблемите във връзка с конкуренцията, създадени от концентрацията върху пазарите, на които са се намирали тези участници преди концентрацията.
(вж. точки 145—147)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 149, 150, 167, 257, 259—261 и 319)
6. В рамките на прегледа за съвместимост на концентрацията с вътрешния пазар Комисията трябва по силата по-конкретно на член 2 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия да анализира последиците от дадена концентрация върху конкуренцията на пазарите, за които съществува риск от съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение.
Въпреки че конкурентният анализ, проведен от Комисията, отчасти е ръководен от изразените от консултираните трети лица опасения в рамките на административната процедура, последната трябва да отстрани, дори при липсата на каквото и да било изрично настояване от тези трети лица, но в светлината на сериозни индиции, породените от концентрацията проблеми във връзка с конкуренцията върху всички пазари, които биха могли да се окажат засегнати.
При все това, когато упреква Комисията, че не е взела предвид евентуален проблем във връзка с конкуренцията върху останалите пазари, като тези, които са предмет на конкурентния анализ, жалбоподателят е този, който трябва да представи сериозни индиции в подкрепа на убедителното доказване на наличието на проблем във връзка с конкуренцията, който е трябвало, поради влиянието му, да бъде разгледан от Комисията.
За да отговори на това изискване, той е длъжен да идентифицира въпросните пазари, да опише конкурентната ситуация в отсъствие на концентрация и да посочи какви биха били възможните резултати от една концентрация по отношение на конкурентната ситуация върху тези пазари.
(вж. точки 172—175)
7. В рамките на прегледа за съвместимост на концентрацията с вътрешния пазар обаче Комисията е длъжна да прецени конкурентните последици от концентрацията върху пазарите, на които съществува припокриване между дейностите на участници в тази концентрация. От това следва, че дори един от участниците да се намира вече в монополно положение по някоя от въздушните линии, тоест на някой от съответните пазари, преди концентрацията, това положение се изплъзва по дефиниция от анализа на конкурентните последици от концентрацията.
Това обаче не важи, в случай че монополното или господстващото положение произтича от концентрацията или е засилено от него. В такъв случай Комисията не може, при липса на ангажименти от участниците, които да могат да отстранят последиците от господстващото положение върху конкуренцията, да обяви концентрацията за съвместима с вътрешния пазар.
(вж. точки 248 и 249)
8. В областта на въздушния транспорт, за да се обслужва дадена линия между летища, разположени на територията на различни държави, авиокомпанията трябва да има право на международен въздушен трафик, тоест разрешение да обслужва тази линия. Всяка държава определя авиокомпаниите на своя територия, на които разрешава да обслужват линии между нейната територия и територията на друга държава. Броят на разрешенията, които могат да бъдат предоставяни от всяка държава за обслужване на дадена международна въздушна линия, традиционно е определен от международна двустранна конвенция, сключена между съответните две държави. Следователно тези права за въздушен трафик представляват a priori правна бариера пред влизането по дадена международна въздушна линия.
Тези правни бариери бяха отстранени в рамките на Съюза с Регламент № 2408/92 относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността, който впоследствие беше отменен с Регламент № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността. В съответствие с член 15 от Регламент № 1008/2008, въздушните превозвачи, титуляри на оперативен лиценз в срок на валидност, издаден от компетентния орган на държавата членка, в която се намира основното им място на дейност, имат право да извършват въздухоплавателни услуги в рамките на Общността и държавите членки не могат да обуславят това извършване на услуги от такъв превозвач от никакво разрешение или одобрение.
За сметка на това правата за въздушен трафик са все още необходими за обслужване на въздушна линия между територията на държава — членка на Европейския съюз, и територията на трета държава.
В това отношение, след решенията „Открито небе“ на Съда и приемането на Регламент № 847/2004 за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни, въздушните превозвачи на Съюза, тоест тези, които не са собственост и не се контролират от държава членка или от нейни граждани, могат по принцип да влязат в конкуренция с въздушните превозвачи на държава членка, които са собственост или се контролират от държава членка или от нейни граждани, за да получат права за международен въздушен трафик в рамките на недискриминационна и прозрачна процедура.
Все пак това предполага, че двустранното споразумение между държава членка и трета страна, което закрепва условията за предоставяне на права за въздушен трафик, съдържа клауза, наречена „изискване за собственост и за контрол от Общността“ (community ownership and control). В случая на държава членка, която не е сключила такова двустранно споразумение с трета страна, само въздушните превозвачи, контролирани или притежавани от австрийската държава или от австрийски граждани, могат да получат права за трафик, докато превозвачите на Съюза са изключени от линиите между тази държава членка и посочената трета страна.
(вж. точки 270—273, 277 и 279—281)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 289—292 и 295—298)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 293, 294, 302, 303, 312—317, 319, 327, 344—348 и 353)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 356—358)