Language of document : ECLI:EU:T:2014:897

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

16 октомври 2014 година(*)

„Държавни помощи — Електроенергия — Преференциална тарифа — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Предимство — Задължение за мотивиране — Размер на помощта — Нова помощ“

По дело T‑177/10

Alcoa Trasformazioni Srl, установено в Portoscuso (Италия), за което се явяват M. Siragusa, T. Müller-Ibold, F. Salerno, G. Scassellati Sforzolini и G. Rizza, адвокати,

жалбоподател,

подпомаган от

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение на Комисията 2010/460/EO от 19 ноември 2009 година относно държавна помощ C 38/A/04 (ex NN 58/04) и C 36/B/06 (ex NN 38/06), приведена в действие от Италия в полза на Alcoa Trasformazioni (ОВ L 227, 2010 г., стр. 62),

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 декември 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят Alcoa Trasformazioni Srl е дружество, учредено по италианското право, собственик на два завода в Италия, произвеждащи първичен алуминий, установени в Portovesme, Сардиния (Италия), и във Fusina, Венето (Италия). Собствеността върху тези заводи е прехвърлена на жалбоподателя от Alumix SpA в рамките на приватизацията на последното.

2        Със своето известие, изпратено до останалите държави членки и до другите заинтересовани страни съгласно член [88], параграф 2 [ЕО] относно държавна помощ, предоставена от италианското правителство в полза на Alumix, за което Италианската република е уведомена и което е публикувано на 1 октомври 1996 г. (ОВ C 288, стр. 4, наричано по-нататък „решението „Alumix“), Комисията на Европейските общности, след като разглежда различните мерки, предоставени на Alumix при неговата приватизация, между които е и предоставянето на преференциална тарифа за електроенергията със съгласието на Ente nazionale per l’energia elettrica (ENEL), традиционния доставчик на електроенергия в Италия, за закупените от жалбоподателя заводи, приема по отношение на тази тарифа, която е била приложима до 31 декември 2005 г., че тя не съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение тя преценява по-конкретно, че „с фактурирането за производството на първичен алуминий [в придобитите от жалбоподателя заводи] по тарифа, която е покрива[ла] [неговите] променливи разходи и [която е била] благоприятна за [неговите] фиксирани разходи, ENEL е постъпва[ло] [като оператор, действащ при нормални пазарни условия], след като тези тарифи [са]позволява[ли] да се доставя електроенергия на неговите най-важни промишлени клиенти в райони, в които е съществува[л] значителен свръхкапацитет за производство на електроенергия“.

3        С решение № 204/99 от 29 декември 1999 г. Autorità per l’energia elettrica e il gas (италианският орган за електроенергия и газ, наричан по-нататък „AEEG“) прехвърля управлението на тарифата за електроенергията на местните електроразпределителни дружества. Вследствие на това доставките на електроенергия за жалбоподателя са фактурирани от неговия местен електроразпределител ENEL вече не по тарифата, предвидена в член 2 от Декрет-закон от 19 декември 1995 г. (GURI № 39 от 16 февруари 1996 г., стр. 8, наричан по-нататък „декретът от 1995 г.“), който е бил приложим, както това беше посочено в предходната точка, до 31 декември 2005 г., а по стандартната тарифа. За да компенсира тази разлика в тарифите, ENEL възстановява на жалбоподателя определена сума, която е посочена в неговата фактура за електроенергия и която се финансира от парафискален налог, събиран от всички потребители на електроенергия в Италия.

4        С решение № 148/04 от 9 август 2004 г. AEEG възлага управлението на тарифата за електроенергия на публичния орган Cassa Conguaglio per il settore elettrico (Изравнителен фонд за електроенергийния сектор, наричан по-нататък „Изравнителният фонд“), вместо на местните електроразпределителни дружества. В това си качество Изравнителният фонд възстановява директно на жалбоподателя разликата между сумата по начисляваната му от ENEL тарифа и тази по тарифата, предвидена в декрета от 1995 г., прилагайки същия парафискален налог.

5        Впоследствие са приети най-напред Декрет на председателя на Съвета на министрите от 6 февруари 2004 г. (GURI № 93 от 21 април 2004 г., стр. 5, наричан по-нататък „декретът от 2004 г.“) и впоследствие Декрет-закон № 35 от 14 март 2005 г. (GURI № 111 от 14 май 2005 г., стр. 4), който е преобразуван в закон след изменението му със Закон № 80 от 14 май 2005 г. (редовна притурка към GURI № 91 от 14 май 2005 г., наричан по-нататък „законът от 2005 г.“). Член 1 от декрета от 2004 г. е имал за цел да разшири ползването на преференциалните тарифи и от Portovesme Srl, и от Eurallumina SpA. Макар и да би могъл да бъде възприеман в смисъл, че неговата цел е била да продължи до юни 2007 г. преференциалната тарифа, с която се е ползвал жалбоподателят, на практика по отношение на него не е бил прилаган този декрет, а декретът от 1995 г. до влизането в сила на член 11, параграф 11 от закона от 2005 г., по силата на който срокът за прилагане на преференциалната тарифа по отношение на двата завода на жалбоподателя е удължен до 31 декември 2010 г.

6        Посочената тарифа е трябвало да бъде веднъж годишно предмет на преразглеждане от AEEG, който приема на 13 октомври 2005 г. Решение № 217/05, по силата на което, считано от 1 януари 2006 г., увеличението на преференциалната тарифа се обвързва с евентуално увеличаване на цените, регистрирано на Борсите във Франкфурт на Майн (Германия) и в Амстердам (Нидерландия) в рамките на 4 % годишно.

7        Комисията не е уведомена нито за декрета от 2004 г., нито за разпоредбата на член 11, параграф 11 от закона от 2005 г.

8        С решение, за което Италианската република е уведомена с писмо от 19 юли 2006 г., Комисията открива процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, относно държавна помощ C 36/06 (ex NN 38/06) — Преференциална тарифа за електроенергия, предоставена на някои енергоемки промишлени отрасли в Италия (резюме, публикувано в ОВ C 214, стр. 5, по-нататък „решението от 19 юли 2006 г.“).

9        На 29 ноември 2006 г. жалбоподателят подава жалба пред Общия съд с главно искане отмяна на това решение в частта му, отнасяща се до предоставената тарифа за доставките на електроенергия на неговите два завода за първичен алуминий, или, при условията на евентуалност, неговата отмяна в частта му, в която Комисията квалифицира посочената тарифа като незаконосъобразна нова помощ.

10      С Решение от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия (T‑332/06, непубликувано в Сборника) Общият съд отхвърля тази жалба. Посоченото съдебно решение е потвърдено в производството по подадената срещу него жалба с Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия (C‑194/09 P, Сборник, стр. I‑6311).

11      Официалната процедура по разследване завършва с приемането на Решение 2010/460/ЕО на Комисията от 19 ноември 2009 г. относно държавна помощ C 38/A/04 (ex NN 58/04) и C 36/B/06 (ex NN 38/06), приведени в действие от Италия в полза на Alcoa Trasformazioni (ОВ L 227, 2010 г., стр. 62, наричано по-нататък „обжалваното решение“), член 1 от което обявява за несъвместима с общия пазар държавната помощ, предоставяна неправомерно от Италианската република на жалбоподателя от 1 януари 2006 г.

12      В обжалваното решение Комисията приема, че е неотносим както анализът, изложен от нея в решението Alumix, така и предоставените от италианските власти и от жалбоподателя изчисления с цел да се докаже, че предоставената преференциална тарифа за последния продължава да бъде в съответствие с възприетите в решение Alumix критерии. Тя посочва, че размерът на помощта, който трябва да бъде възстановен, съответства на сумата на всички финансови компенсации, изплатени на жалбоподателя от Изравнителния фонд.

13      По отношение на намиращия се във Венето завод Комисията посочва в член 2 от обжалваното решение, че възстановяването се отнася за периода между 1 януари 2006 г. и 19 ноември 2009 г., датата на приемане на обжалваното решение По отношение на намиращия се в Сардиния завод Комисията налага само частично събиране на сумите, като възстановяването, което следва да се извърши, се отнася за периода между 1 януари 2006 г. и 18 януари 2007 г.

14      Видно от приложение 1 A към жалбата, жалбоподателят е уведомен за обжалваното решение на 12 февруари 2010 г.

 Производството и исканията на страните

15      На 19 април 2010 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

16      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 май 2010 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато обезпечение, с цел да спре изпълнението на обжалваното решение, в частта му, която се отнася до държавна помощ C 36/B/2006 (ex NN 38/2006), молба, в която той прави искане и за осъждането на Комисията да заплати съдебните разноски.

17      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юли 2010 г., Италианската република подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя

18      С Определение на председателя на Общия съд от 9 юли 2010 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия (T‑177/10 R, непубликувано в Сборника) молбата за допускане на обезпечение е отхвърлена и Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

19      На 4 август 2010 г. Комисията представя в секретариата на Общия съд писмената си защита.

20      С определение от 13 септември 2010 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването на Италианската република.

21      На 26 ноември 2010 г. Италианската република представя в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване.

22      Репликата, в нейния вариант с отстранените нередовности, е подадена в секретариата на Общия съд на 1 декември 2010 г.

23      На 1 февруари 2011 г. в секретариата на Общия съд е получено становището на жалбоподателя по писменото становище при встъпване.

24      Дупликата и становището на Комисията по писменото становище при встъпване са представени в секретариата на Общия съд на 1 март 2011 г.

25      С Определение на председателя на Съда от 14 декември 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия (C‑446/10 P(R), непубликувано в Сборника) жалбата, подадена срещу Определение от 9 юли 2010 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, е отхвърлена.

26      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във шести състав, на който съответно е разпределено делото. Впоследствие настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик от същия състав.

27      Вследствие на частичното обновяване на състава на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който е преразпределено делото.

28      По доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството.

29      По време на проведеното на 12 декември 2013 г. съдебно заседание са изслушани устните изявления на жалбоподателя и на Комисията и техните отговори на въпросите, поставени устно от Общия съд. Без да уведоми за това Общия съд, Италианската република, надлежно призована в качеството си на встъпила страна, не се явява в посоченото съдебно заседание.

30      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта му, отнасяща се до държавна помощ C 36/B/06 (ex NN 38/06),

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

32      Италианската република иска Общият съд да уважи жалбата.

 От правна страна

33      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят повдига шест основания.

34      По същество те са изведени, първото — от неправомерна квалификация като държавна помощ, тъй като на жалбоподателя не е било предоставено предимство, второто — в случай че Общият съд възприеме квалификацията като държавна помощ — от незаконосъобразност, произтичаща от неправилно определяне на размера на държавната помощ, третото — ако и в този случай се приеме за установена посочената квалификация, от неправилност на квалификацията като оперативна помощ, тъй като става дума за съвместима с общия пазар регионална помощ, а дори да се приеме, че тази помощ е била оперативна, от допустимостта на такава помощ от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9), четвъртото — от нарушение на принципа на добра администрация и на разпоредбите на договора относно регионалните помощи, съвместими с общия пазар, петото — от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и шестото — от съществено процесуално нарушение.

35      Общият съд преценява, че е уместно най-напред да бъде разгледано шестото основание, изведено от съществено процесуално нарушение.

 По шестото основание, изведено от съществено процесуално нарушение

36      От значение е, на първо място, Общият съд да се произнесе по допустимостта на шестото основание, която се оспорва от Комисията.

37      Според Комисията посоченото основание е толкова слабо разгърнато, че то не отговаря на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Видно обаче от анализа на жалбата и на репликата, макар и тяхното изложение да е много кратко, жалбоподателят излага основание от две ясно обособими части, едната от които се отнася до последиците от твърдяната липса на валидност на решението от 19 юли 2006 г. върху законосъобразността на обжалваното решение (параграф 271 от жалбата), а другата се отнася до липсата на мотиви на посоченото решение (параграф 272 от жалбата и параграфи 73 и 74 от репликата). Поради това настоящото основание трябва да се приеме за допустимо.

38      На второ място, следва една по една да се разгледат двете части на шестото основание.

 Що се отнася до първата част на шестото основание относно процесуалния порок, свързан с липсата на валидност на решението от 19 юли 2006 г.

39      Жалбоподателят твърди, че „окончателно[…] решение, прието в съответствие с член 108, параграф 2 ДФЕС мо[же] да бъде законосъобразно прието единствено в случай че е валидно решението за започване на официалното състезателно разследване“, и че „в случай че решението за започване бъде отменено, тази отмяна произвежда последици и по отношение на обжалваното решение, за чието приемане няма да е изпълнено съществено процесуално изискване“.

40      На поканата да изрази становище относно последиците, които според него се извеждат от Решение от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, потвърдено с Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, с което се признава пълната законосъобразност на решението от 19 юли 2006 г., жалбоподателят заявява в съдебното заседание, че не поддържа първата част на своето шесто основание, което е отразено в протокола за съдебното заседание.

 Относно втората част на шестото основание, свързана с нарушение на задължението за мотивиране

41      С втората част на шестото основание жалбоподателят твърди, че е нарушено задължението за мотивиране. В това отношение той заявява, че „[обжалваното] решение е опорочено от сериозни и многобройни липси на мотиви по основни въпроси“ (параграф 272 от жалбата), и препраща към „съображенията, изложени в първите четири основания“ (същия параграф от жалбата).

42      От самото начало следва да се отхвърли възражението на Комисията относно втората част на настоящото основание, изведено от това, че доводите на жалбоподателя се отнасят само до относимостта, но не и до достатъчния или не характер на мотивите. Най-напред въпросът за задължението за мотивиране се поставя в параграфи 69—74, 78 и 79 от жалбата относно отсъствието на икономическа преценка, позволяваща да се докаже съществуването на предоставено предимство за жалбоподателя.

43      По-нататък и най-вече, репликата е по-прецизна, изтъквайки като нарушение на задължението за мотивиране липсата на икономическа оценка, позволяваща да се установи наличието на предоставено предимство за жалбоподателя, на пазарна цена, на отчитане на регионалното развитие и на съображенията, довели до отхвърлянето на Virtual Power Plant (по-нататък „програмата VPP“). Освен това, като се има предвид, че основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, е свързано със абсолютна процесуална предпоставка (решения на Съда от 1 юли 1986 г. по дело Usinor/Комисия, 185/85, Recueil, стр. 2079, точка 19 и от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 67), то е допустимо, макар да е посочено за първи път в репликата (Решение на Съда от 20 февруари 1997 г. по дело Комисия/Daffix, C‑166/95 P, Recueil, стр. I‑983, точки 21 и 25 и Решение на Общия съд от 6 юли 2011 г. по дело i‑content/СХВП (BETWIN), T‑258/09, Recueil, стр. II‑3797, точка 47). Това се отнася с още по-голяма сила до случая, в който основанието, фигуриращо в жалбата, без обаче да е подкрепено с достатъчно уточнения, е разгърнато в репликата.

44      Затова е уместно, от една страна, прочитът на жалбата да се извърши в светлината на репликата, и от друга страна, да се съобрази, че в рамките на шестото основание жалбоподателят не упреква Комисията в това, че не е отчела посочените по-горе фактори, а в това, че не ги е споменала в обжалваното решение. Следователно допустимостта на втората част на шестото основание като такава е установена.

45      Най-напред следва да се обсъди обикновеното препращане към основания по същество, направено във връзка с второто до четвъртото основание, а след това, оплакванията, изложени от жалбоподателя в жалбата (в рамките на първото основание, към което препраща шестото основание) и допълнени в репликата.

46      Що се отнася до първата хипотеза, ще припомним, че съгласно съдебната практика, основанието, изведено от нарушение на приложимия към онзи момент член 253 ЕО, което се отнася до липса или до непълнота на мотивите, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, точка 67 и Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil,. стр. II‑1, точка 97). Различно е положението във връзка с оплакванията, които не се отнасят пряко до липса или до непълнота на мотивите, но се смесват с критиката на необосноваността на обжалваното решение и следователно на законосъобразността на съдържанието на този акт (решения на Общия съд по дело Thermenhotel Stoiser Fran др./Комисия, посочено по-горе, точка 97 и от 14 януари 2009 г. по дело Kronoply/Комисия, T‑162/06, Recueil, стр. II‑1, точка 23). Те само могат да бъдат отхвърлени в рамките на такова основание (решения на Общия съд по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, посочено по-горе, точки 97 и 98 и от 27 септември 2012 г. по дело Италия/Комисия, T‑257/10, точка 53).

47      Що се отнася до втората хипотеза, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

48      Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253 ЕО, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Recueil, стр. I‑395, точка 16; решения на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, T‑198/01, Recueil, стр. II‑2717, точки 59 и 60 и от 28 март 2012 г., по дело Ryanair/Комисия, T‑123/09, точка 178).

49      С оглед на предходните съображения следва да се провери дали Комисията е изложила достатъчно мотиви за обжалваното съдебно решение относно, първо, икономическия анализ, въз основа на който тя е стигнала до извода за предоставено на жалбоподателя предимство, второ, относно това, което би трябвало да бъде пазарна цена, трето, относно обстоятелството, че тя е разгледала дали помощта може да се приеме като помощ за регионалното развитие, и четвърто, относно съображенията, поради които тя е отхвърлила програмата VPР.

50      Така, що се отнася, първо, до икономическия анализ, въз основа на който тя е стигнала до извода за предоставено на жалбоподателя предимство, видно от обсъждането на обжалваното решение, Комисията първо припомня икономическия контекст, в който се вписва решението Alumix (съображения 33—38 от обжалваното решение), след което подчертава значителното развитие, с което впоследствие се е характеризирал италианският пазар на електроенергията (съображения 39—43 от обжалваното решение), като накрая посвещава цял пасаж (точка 6.2.1 от обжалваното решение, озаглавен „Съществуване на изгода“) на анализа на пазара, в който е оперирал жалбоподателят (съображения 145—158 от обжалваното решение). Като припомня по-конкретно, че решение Alumix, прието в контекста на монопол, не може да бъде приложено по отношение на един либерализиран пазар на електроенергията (съображение 150 от обжалваното решение), Комисията подчертава, в съответствие с Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе (точка 71), че е следвало да се вземат предвид „условията, преобладаващи на реалния пазар“ (съображение 146 от обжалваното решение). Тя също така уточнява, че това е била спецификата на пазара в Сардиния (съображения 155 и 226—231 от обжалваното решение).

51      Що се отнася, второ, до пазарната цена, Комисията посочва, че цената, получена от жалбоподателя, е била по-ниска от тази, която той би могъл да получи при реални пазарни условия поради намесата на италианската държава, защото, ако той е можело да я получи пряко от един от доставчиците на електроенергия от съответните региони, тази намеса е нямало да бъде необходима (съображение 145 от обжалваното решение). В съображения 146—152 от обжалваното решение тя излага причините, поради които е преценила, че трябва да отхвърли направените от жалбоподателя изчисления на пазарната цена, като уточнява освен това в съображения 153 и 154 от обжалваното решение, че посочените изчисления са погрешни, тъй като те са съответствали на пределните производствени разходи на базовите централи, т.е. на най-икономичните. Комисията подчертава обаче, че такива разходи могат да се постигнат на пазара само в слабо натоварените часове, докато жалбоподателят не е ползвал електроенергия само през тези часове, а 24 часа в денонощието. И накрая, тя дава уточнения относно пазарните цени в Сардиния (съображение 230 от обжалваното решение), като посочва, че тарифата, която е ползвал жалбоподателят, не отговаря на критериите, записани в решение Alumix, дори и да се предположи, че последните са приложими в случая (съображение 155 от обжалваното решение).

52      Що се отнася, трето, до допустимостта на помощта като помощ за регионалното развитие, от прочита на съображения 60—67 от обжалваното решение е видно, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е проверила тази възможност от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ (съображение 60 от обжалваното решение), като изтъква, че Венето не е регион, отговарящ на условията за ползване на помощите (съображение 61 от обжалваното решение), което изключвало единия от заводите на жалбоподателя. Що се отнася до втория завод, разположен в Сардиния, Комисията посочва, че Сардиния е била регион, който е отговарял на условията до 31 декември 2006 г. (съображение 62 от обжалваното решение), но вече не била такъв регион от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (ОВ C 54, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 231), освен ако жалбоподателят се ползва от преходния период от две години „за линейното премахване на съществуващите режими за оперативна помощ“ (съображение 66 от обжалваното решение). Вследствие на това тя изследва дали помощта е била необходима (съображение 63 от обжалваното решение) и пропорционална на неблагоприятните регионални фактори (съображение 64 от обжалваното решение), като нейният извод е отрицателен. Тя изтъква също така, че помощта реално не е била постепенно намаляваща (съображение 65 от обжалваното решение), като преценява, че не изглежда уместно да се даде възможност „да бъдат въведени нови оперативни помощи за няколко месеца“ и да се предвиди „постепенното им премахване“, най-вече „предвид изразените съмнения и нарушаващия конкуренцията характер на помощта“ (съображение 66 от обжалваното решение). И накрая, тя „изразява съмнения“ относно възможността предоставената преференциална тарифа на жалбоподателя да бъде разрешена „като регионална помощ или на друг принцип“ (съображение 67 от обжалваното решение).

53      Дори много повече, обжалваното решение съдържа цял пасаж (точка 6.5.1 със заглавие „Съвместимост с Насоките за национална регионална помощ (Сардиния)“), като в двадесетина съображения обобщава становището на Комисията по този въпрос (съображения 220—240 от обжалваното решение), по-конкретно по въпроса за „[п]риноса към регионалното развитие“ (точка 6.5.1.2 и съображения 232—237 от обжалваното решение).

54      Що се отнася, четвърто, до програмата VPP, обжалваното решение споменава неколкократно за нея. Комисията я посочва в хронологията на спора, като изтъква, че е проучвала „възможността да приеме“ посочената програмата (съображение 18 от обжалваното решение) и е разменила писма с Италианската република по този въпрос (съображения 18—20 от обжалваното решение). Също така се споменава за срещи, които са били проведени с тази държава членка (същите съображения от обжалваното решение). Обжалваното решение съдържа пасаж, изцяло посветен на този въпрос (точка 6.5.3, озаглавена „Предложение за създаване на виртуална електроцентрала (Сардиния)“), състоящ се от две части, посветени на „[о]писанието на италианската VPP“ (точка 6.5.3.1 от обжалваното решение) и на „[с]ъвместимостта на тарифата въз основа на VPP“ (точка 6.5.3.2 от обжалваното решение). Този пасаж (съображения 246—259 от обжалваното решение) представя подробно програмата VPP и съображенията, поради които Комисията „стига до заключението, че в настоящия случай VPP не [е] предлага[ла] достатъчна база за съвместимост на помощта нито за преходен период след привеждането ѝ в изпълнение, нито а fortiori за периода преди привеждането в изпълнение“ (съображение 253 от обжалваното решение).

55      Следователно, по четирите въпроса, които жалбоподателят изтъква изрично, обжалваното решение далеч не съдържа празноти, а излага обстоятелствени и аргументирани мотиви, които дават възможност както на жалбоподателя да се запознае с обосновката на приетата мярка, така и на съда на Европейския съюз да упражни своя контрол.

56      От това следва, че втората част на шестото основание трябва да се отхвърли, което води, като се има предвид оттеглянето на първата негова част, до отхвърляне на посоченото основание.

57      На този етап следва да се разгледа петото основание на жалбоподателя, тъй като това обсъждане ще позволи на Общия съд да уточни обхвата на решение Alumix.

 По петото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

58      Жалбоподателят поддържа, че като е приела обжалваното решение, Комисията е нарушила принципа за защита на оправданите правни очаквания. Важно е да се подчертае, както и жалбоподателят признава, че някои от неговите доводи в рамките на това основание „вече са били изложени пред Общия съд в рамките на жалбата за отмяна на решението [от 19 юли 2006 г.]“ (параграф 225 от жалбата) и „не са били уважени“ (същия параграф от жалбата). Жалбоподателят иска те да бъдат преразгледани по-конкретно поради по-широкия обхват на тези доводи и на обстоятелството, че обжалваното решение не е от същото естество като решението от 19 юли 2006 г. Затова следва да се вземе предвид отговорът, даден по съдебен ред от Общия съд, а след това и от Съда, без обаче анализът да приключи само дотам, за да се отговори на петте части на петото основание, които се отнасят, първо, до оправданите правни очаквания, които са могли да имат Италианската република и жалбоподателят относно характера на съществуваща, а не на нова помощ на обсъжданата държавна помощ поради постоянното действие на поражданите от нея последици за жалбоподателя, като поради това обстоятелство обжалваното решение съставлявало нарушение на член 88 ЕО (като се има предвид, че член 108 ДФЕС, на който се позовава жалбоподателят, е неприложим ratione temporis), второ, до оправданите правни очаквания, породени от обстоятелството, че Комисията, която според жалбоподателя е била уведомена за промяната в законодателството след срока, предвиден с декрета от 1995 г., не е реагирала на приемането на новите разпоредби на италианското законодателство, като е оставила жалбоподателя да предполага, че обсъжданата държавна помощ трябва да бъде разглеждана като съществуваща, трето, до неограничения характер във времето на решение Alumix, четвърто, до оправданите в голяма степен правни очаквания, произтичащи от това, че тарифата, определена с декрета от 1995 г., е била разглеждана като несъставляваща държавна помощ, и пето, до засилването на оправданите правни очаквания на жалбоподателя от действията на Комисията в рамките на официалната процедура по разследване, изразяващи се по-конкретно в писмо от 19 януари 2007 г.

59      Преди да се обсъди настоящото основание в различните му части, следва да се припомни какво обхваща принципът на защита на оправданите правни очаквания и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може той да намери приложение.

60      Като основен принцип на правото на Съюза (Решение от Съда от 14 октомври 1999 г. по дело Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, Recueil, стр. I‑6983, точка 52) принципът на защита на оправданите правни очаквания дава възможност на всеки икономически оператор, у когото е породила основателни надежди, да се позове на тях (решения на Съда от 11 март 1987 г. по дело Van den Bergh en Jurgens и Van Dijk Foods Products (Lopik)/ЕИО, 265/85, Recueil, стр. 1155, точка 44 и от 24 март 2011 г. по дело ISD Polska и др./Комисия, C‑369/09 P, Recueil, стр. I‑2011 г., точка 123; Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Producteurs de légumes de France/Комисията, T‑328/09, точка 18). Когато обаче предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка на Съюза от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, когато съответната мярка бъде приета (решения на Съда от 1 февруари 1978 г. по дело Lührs, 78/77, Recueil, стр. 169, точка 6 и от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 102). Правото на позоваване на оправдани правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят оправдано правно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. Решение по дело Producteurs de légumes de France/Комисия, посочено по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).

61      Що се отнася по-конкретно до приложимостта на този принцип в областта на държавните помощи, важно е да се уточни, че като се има предвид основната роля, която има задължението за уведомяване за осъществяването на ефективен контрол на държавните помощи от страна на Комисията, който има императивен характер, предприятията, получатели на помощ, по принцип биха могли да имат оправдани правни очаквания относно законосъобразността на посочената помощ само ако тя е предоставена при спазване на предвидената в член 88 ЕО процедура, а ако положи дължимата грижа, икономическият субект обикновено би трябвало да бъде в състояние да се увери, че посочената процедура е спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е незаконосъобразна съгласно член 88, параграф 3 ЕО, тогава получателят на помощта не може да има оправдани правни очаквания, че тя е правомерно предоставена (вж. в този смисъл Решение по дело Producteurs de légumes de France/Комисия, посочено по-горе, точки 20 и 21 и цитираната съдебна практика), освен ако не са налице извънредни обстоятелства (Решение на Общия съд от 30 ноември 2009 г. по дело France и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, Recueil, стр. II‑4315, точка 263).

62      С оглед на предходните съображения следва да се разгледат последователно третата, втората, четвъртата, първата и петата част на настоящото основание.

 Що се отнася до третата част на петото основание относно неограничения във времето характер на решение Alumix

63      Като се има предвид, че с решение Alumix Комисията се е произнесла по съвместимостта с общностното право на държавната помощ, въведена с декрета от 1995 г., чието действие е било предвидено изрично да изтече на 31 декември 2005 г., действието във времето на нейното решение не може да бъде по-дълго от това на мярката, за която се отнася. Както Комисията основателно припомня това в писмената си защита, в Решение от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе (точки 105 и 106), вече е изложено такова разсъждение. То е потвърдено от Съда, като последният вече е решил, че констатациите на Комисията в решение Alumix не биха могли да накарат жалбоподателя основателно да приеме, че изводите на това решение биха се отнасяли и за тарифата, разгледана в решението от 19 юли 2006 г. (Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 134), и че поради това Общият съд правилно е посочил, че решение Alumix не е могло да породи у жалбоподателя оправдани правни очаквания относно постоянния характер във времето на съдържащите се в това решение заключения (Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 135).

64      Следователно с тези мотиви трябва да се отхвърли третата част на петото основание.

 Що се отнася до втората част на петото основание относно оправданите правни очаквания, породени от липсата на реакция на Комисията след приемането на новите разпоредби на италианското законодателство

65      Важно е да се подчертае, че макар, от една страна, решение Alumix да е било валидно само за срока на държавната помощ, въведена с декрета от 1995 г., от друга страна, не е допустимо липсата на реакция от страна на Комисията да се тълкува като нещо, което е могло да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателя.

66      На първо място, действително е уместно да се отбележи, че логиката на жалбоподателя се основава на неправилна предпоставка, защото той твърди, че спорните разпоредби са били известни на Комисията, а в това отношение следва да се установи дали те са били нотифицирани на тази институция от Италианската република. Що се отнася до декрета от 2004 г., в обжалваното решение (съображения 1‑3) се посочва, че тази държава членка е предоставила информация именно по инициатива на Комисията, въз основа на сигнали, получени от различни статии в печата. Що се отнася до закона от 2005 г., видно е също така от материалите по делото, а това беше потвърдено и в съдебното заседание, че за разлика от член 11, параграф 12, Комисията не е била уведомена за член 11, параграф 11 от посочения закон, което всъщност вече е установено от Съда (Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 16). Затова следва да се приложи припомнената в точка 61 по-горе съдебна практика, съгласно която получателят на помощта не може да има оправдани правни очаквания, че тя е правомерно предоставена в случаите, в които тя е приведена в изпълнение, без Комисията да е била предварително уведомена за нея.

67      Също така е несъстоятелно да се поддържа, че е налице бездействие от страна на Комисията, тъй като обсъжданата информация ѝ е била предоставена в рамките на образуваните от нея производства. При тези обстоятелства пасивното поведение на Комисията след уведомлението не е могло да породи никакви оправдани правни очаквания, като се има предвид, че не са доказани нито пасивното поведение, нито нотификацията.

68      На второ място, и при всяко положение, в настоящия случай безспорно не са налице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения.

69      Следователно трябва да се отхвърли и втората част на петото основание.

 Що се отнася до четвъртата част на петото основание във връзка с оправданите правни очаквания, произтичащи от това, че за тарифата, въведена с декрета от 1995 г., е било прието, че не съставлява държавна помощ

70      Видно от това, което беше изложено при разглеждането на третата страна на петото основание, тъй като е имал ограничено действие във времето, изтичайки на 31 декември 2005 г., за декрета от 1995 г., който е предмет на решение Alumix, е могло да се приеме, че не съставлява държавна помощ само за разглеждания в това решение период. Така, както е приел Съдът по повод на анализа, направен по този въпрос от Общия съд (Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 135), жалбоподателят не е могъл да има оправдани правни очаквания относно постоянния характер във времето на съдържащите се в това решение заключения.

71      Следователно четвъртата част на петото основание трябва да се отхвърли.

 Що се отнася до първата част на петото основание относно оправданите правни очаквания, породени от характера на съществуваща помощ на разглежданата помощ поради постоянния характер на неговите последици по отношение на жалбоподателя

72      Съгласно припомнената в точки 60 и 61 по-горе съдебна практика, икономическият оператор може да се позове на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания единствено ако той е бил разумно предпазлив и съобразителен и ако е положил дължимата грижа. При тези условия жалбоподателят е трябвало, от една страна, да обърне внимание на обстоятелството, че преференциалната тарифа, от която се е ползвал по силата на декрета от 1995 г., по дефиниция съставляваща дерогация от нормалната тарифа, е била предвидена за десетгодишен период и че нейното повторно определяне изобщо не е било сигурно. От друга страна, не е могло той да не познава механизма, по който се определя преференциалната тарифа, от която се е ползвал първоначално, нито впоследствие да не е запознат с обстоятелството, че в нея са въведени различни промени, по повод на които Комисията все още не е имала случай да изложи становище. Нещо повече, именно с оглед на тези промени е неправилно да се твърди, че са налице постоянни последици от преференциалната тарифа, въведена с декрета от 1995 г., тъй като последният е бил предмет на редица изменения, по-конкретно на изменение, свързано с ограничената до 4 % годишна актуализация, произтичаща от закона от 2005 г. в тълкуването, дадено му от AEEG (вж. точка 6 по-горе и съображения 49 и 50 от обжалваното решение).

73      С оглед на съвкупността от тези елементи жалбоподателят като разумно предпазлив, съобразителен и положил дължимата грижа икономически оператор, не е могъл да има оправдани правни очаквания за това, че първоначалната тарифа ще действа постоянно и че тя ще се разглежда като съществуваща помощ, щом като в нея са настъпили съществени изменения след приемането на решение Alumix, и то като е продължавал да се ползва от преференциална тарифа.

74      Следователно първата част от петото основание трябва да се отхвърли.

 Що се отнася до петата част на петото основание, изведена от засилването на оправданите правни очаквания на жалбоподателя от действията на Комисията в рамките на официалната процедура по разследване, изразяващи се по-конкретно в писмото от 19 януари 2007 г.

75      Обстоятелството, че с писмото от 19 януари 2007 г. Комисията започва обсъждания с Италианската република (а не със жалбоподателя) във връзка с програмата VPP (съображения 18—20 от обжалваното решение), не само не е относимо към характера на съществуваща помощ, който жалбоподателят иска да се признае на въведените със спорните законодателни италиански разпоредби мерки, и вследствие на това, към оправданите правни очаквания, които той неоснователно е смятал, че може да обоснове с изводите на Комисията, направени в решение Alumix, но най-вече, доколкото с посоченото писмо се слага началото на дискусиите относно възможността за приемане на временни мерки, по дефиниция то не е могло да съдържа конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения.

76      От това следва, че петата част на петото основание, а оттам и последното основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

77      Останалите четири основания от жалбата ще бъдат разгледани по реда, в който те са изложени в писмените становища, представени от жалбоподателя.

 По първото основание, изведено от незаконосъобразната квалификация като държавна помощ в отсъствието на предоставено на жалбоподателя предимство

78      Първото основание, с което жалбоподателят твърди нарушение на член 107 ДФЕС (всъщност на член 87 ЕО, приложим ratione temporis), има няколко подразделения, като първото от тях е посветено на степента на осъществявания съдебен контрол в областта на държавните помощи и на задължението за мотивиране, което в тази област е възложено на Комисията. Що се отнася до последния въпрос, при обсъждането на втората част на шестото основание беше прието, че обжалваното решение е в съответствие с изискванията, произтичащи от член 253 ЕО. Що се отнася до общите съображения, свързани с това какво представлява съдебният контрол на Съюза в областта на държавните помощи, те не са придружени от каквото и да било конкретно оплакване, свързано с незаконосъобразността на обжалваното решение и следователно трябва да се отхвърлят като неотносими.

79      Първото основание се свежда всъщност до три довода: Комисията следвало да прецени, че критериите, записани в решение Alumix, са приложими, което щяло да я доведе в този случай до същия извод като в посоченото решение, а именно че не е налице държавна помощ (точки D и E от първото основание); нейно задължение било да извърши икономически анализ, за да определи евентуалното съществуване на предоставено за жалбоподателя предимство (точка B от първото основание); това във всички случаи предполагало Комисията да приеме като рамка за разсъжденията едно нормално функциониране на пазара (точка C от първото основание).

80      Тези три точки следва да бъдат разгледани последователно.

81      Що се отнася до критиката по отношение на обстоятелството, че Комисията е приела за неприложими в конкретния случай критериите, записани в решение Alumix, необходимо е да се уточни, че в този случай става дума не за въпрос, свързан с приложното поле във времето на последното, на което бе даден отговор при обсъждането на петото основание, а за икономическите и правните промени, настъпили оттогава и поради които повторното приемане на такова решение не е възможно. Както обаче основателно отбелязва Комисията, „трудно можем да си представим по-съществено изменение от преминаването от цена, определена от доставчик, към субсидирана от държавата тарифа“ (параграф 54 от писмената защита).

82      Ако в първия случай тарифата, от която се ползва жалбоподателят, е могла да бъде равностойна на отстъпката, предлагана от даден доставчик дори в монополно положение (в конкретния случай ENEL) на един от неговите най-значими клиенти (вж. в това отношение съображения 36 и 37 от обжалваното решение), то мерките, които са предмет на обжалваното решение, включват намаление на цената, определено от италианските власти, което се финансира от парафискален налог, позволяващ на жалбоподателя да си възстанови разликата между нормално начисляваната тарифа на предприятията и преференциалната тарифа, от която той се ползва. От самото естество на въведената тогава преференциална тарифа е видно обаче, че Изравнителният фонд възстановява с публични средства на жалбоподателя разликата между тарифата за електроенергия, която се начислява на заводите от ENEL, и тарифата, предвидена в декрета от 1995 г., като само тази констатация е достатъчна, за да се обоснове твърдението, че заводите на жалбоподателя не са понасяли всички разходи, които по принцип е трябвало да бъдат в тежест на техния бюджет (вж. в това отношение Решение от 25 март 2009 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 68 и Решение от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе, точка 83).

83      Следователно, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е преценила, че не е могло критериите, записани в решение Alumix, да намерят приложение в настоящия случай.

84      Що се отнася до втория въпрос, важно е да се подчертае, както вече беше изложено при обсъждането на втората част на шестото основание, че Комисията е изложила много данни от икономически характер, свързани както с развитието на пазара (край на монопола), така и с характеристиките на заводите на жалбоподателите (например анализ на пазара на електроенергия в Сардиния). Следователно тя се е съобразила с разпоредбата на член 87 ЕО, който изисква Комисията да установи, че на подпомаганото предприятие е предоставено икономическо предимство (вж. в този смисъл решения на Общия съд от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стр. II‑435, точки 251 и 257 и от 3 март 2010 г. по дело Bundesverband deutscher Banken/Комисия, T‑163/05, Recueil, стр. II‑387, точка 98). Не е необходимо обаче Комисията да излага други доводи, тъй като съществуването на предоставено на жалбоподателя предимство е видно от самото описание на въведения механизъм. Комплексните икономически преценки, които се изискват например за прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, са напълно ненужни, при положение че е налице компенсаторен механизъм, финансиран от парафискален налог, имащ за цел дадено дружество да бъде освободено от плащането на част от разходите за електроенергия, необходими за производството на търгувани от него стоки на територията на Съюза. Следователно Комисията изобщо не е била длъжна да извършва по-прецизен икономически анализ от съдържащия се в обжалваното решение.

85      Що се отнася до третия довод на жалбоподателя относно това, че Комисията е следвало да отнесе своите разсъждения към контекста на един нормален пазар, а не към контекста на един съществуващ пазар, достатъчно е да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която държавната помощ трябва да бъде преценявана сама по себе си, а не от гледна точка на цели, свързани например с коригирането на несъвършения конкурентен характер на един пазар (вж. в този смисъл Решение от Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑372/97, Recueil, стр. I‑3679, точка 67 и цитираната съдебна практика).

86      Поради това първото основание следва да се отхвърли по същество.

 По второто основание, изведено от незаконосъобразност, произтичаща от неопределяне на размера на държавната помощ

87      Тук е важно да се припомни, че Комисията в обжалваното решение, от една страна, обявява разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар и от друга страна, разпорежда нейното частично възстановяване. Именно във връзка с последния аспект се поставя въпросът за определянето на размера на помощта.

88      Съгласно постоянната съдебна практика нито една разпоредба от правото на Съюза не изисква от Комисията да определя точния размер на подлежащата на връщане помощ, когато разпорежда връщането на помощ, обявена за несъвместима с общия пазар. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа указания, позволяващи на адресата сам да определи този размер без прекомерни затруднения (решения на Съда от 12 октомври 2000 г. по дело Испания/Комисия, C‑480/98, Recueil, стр. I‑8717, точка 25 и от 18 октомври 2007 г. по дело Комисия/Франция, C‑441/06, Сборник, стр. I‑8887, точка 29; Решение на Общия съд от 15 юни 2010 г. по дело Mediaset/Комисия (T‑177/07, Сборник, стр. II‑2341, точка 181).

89      Обжалваното решение отговаря на тези изисквания, защото, както всъщност е посочено в Определение от 9 юли 2010 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, посочено по-горе (точка 11), без да споменава точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, тя посочва метода, съгласно който трябва да се изчислява този размер. Последният е равен на разликата между цената по договора и преференциалната цена, което съответства на финансовата компенсация, получавана от жалбоподателя през въпросния период (съображение 285 от обжалваното решение). Член 1 от обжалваното решение се позовава изрично на това съображение. Член 2 от посоченото решение уточнява, че тези суми включват лихви, и определя начина на изчисляване на последните. И накрая, видно от обсъждането на посочения член, по отношение на намиращия се в Сардиния завод Комисията се е отказала от възстановяването на помощта за периода между 19 януари 2007 г. и 19 ноември 2009 г.

90      Следователно второто основание следва да се отхвърли като необосновано.

 По третото основание, изведено главно от неправилност на квалификацията като оперативна помощ, и при условията на евентуалност, от допустимостта на такава помощ от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ

91      Важно е още на този етап да се уточни ограниченият характер на третото основание на жалбоподателя, тъй като то се отнася само до намиращия се в Сардиния завод, тъй като Венето не е регион, който отговаря на условията за предоставяне на регионална помощ на основание член 87, параграф 3, буква а) ЕО. Комисията уточнява в обжалваното решение (съображение 240 от посоченото решение) и в писмената защита, че в края на 2006 г. и Сардиния е престанала да бъде сред регионите, които отговарят на условията за предоставяне на помощ. От това следва, че двете части на основанието следва да бъдат разгледани единствено доколкото то се отнася до незаконосъобразността на помощта, съответстваща на периода преди тази дата за завода в Сардиния.

 Що се отнася до главното твърдение за неправилна квалификация на разглежданата помощ като оперативна помощ

92      Оспорвайки анализа на Комисията, според който разглежданата помощ е несъвместима с общия пазар, жалбоподателят поддържа, че не е ставало дума за оперативна помощ, каквато по принцип е изключена от приложното поле Насоките за национална регионална помощ (точки 4.15—4.17 от тези насоки). Той се позовава по-конкретно на временния характер на съответната мярка и на нейната предимно регионална цел. Тези доводи обаче не са убедителни. Всъщност, от една страна, жалбоподателят се е ползвал от преференциална тарифа в продължение на петнадесет години (след влизането в сила на декрета от 1995 г. до нотифицирането на обжалваното решение, и по-конкретно на член 4 от него, по силата на който Италианската република е следвало да отмени всички предстоящи плащания по разглежданата помощ). От друга страна, преференциалната тарифа не се е отнасяла само до Сардиния, а също така и до Венето. Във всички случаи, както е видно от постоянната съдебна практика, оперативните помощи са помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност (решения на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑156/98, Recueil, стр. I‑6857, точка 30 и от 21 юли 2011 г. по дело Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, C‑459/10 P, непубликувано в Сборника, точка 34; Решение по дело Kronoply/Комисия, посочено по-горе, точка 75). Затова разглежданата помощ, която е позволявала на жалбоподателя да намали разходите, свързани с неговото потребление на електроенергия, което по дефиниция попада в рамките на неговото текущо управление, е определено оперативна помощ. Това е така още повече заради факта, че тъй като производството на алуминий е едно от най-енергоемките (съображение 74 от обжалваното решение), закупуването на електроенергия е било от съществено значение на функционирането на жалбоподателя.

93      Следователно първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена

 Що се отнася, при условията на евентуалност, до допустимостта на такава помощ от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ

94      Дори когато става дума за оперативни помощи, е възможно по изключение да се разрешат помощи, предназначени за регионите, които отговарят на условията за това, на основание член 87, параграф 3, буква a) ЕО, при условие че помощите са обосновани с оглед на техния принос за регионалното развитие и естеството и размерът им са пропорционални на неблагоприятните фактори, които те имат за цел да компенсират. Тези помощи трябва да бъдат ограничени във времето и постепенно да намаляват. Жалбоподателят счита, при условията на евентуалност, че Комисията е трябвало да приеме по отношение на завода в Сардиния, че той отговаря на условията за предоставяне на помощта на това основание. Тези доводи не могат да бъдат приети.

95      Най-напред, и това само по себе си е било достатъчно, за да може Комисията да откаже да разглежда помощта като допустима от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ, разглежданата помощ е нямала постепенно намаляващ характер (съображения 65 и 239 от обжалваното решение), въпреки че повишаването на тарифата е било ограничено до 4 %. Уместно е всъщност да се подчертае, че ограниченото увеличаване на номиналната стойност на преференциалната тарифа не води ipso facto до намаляване на размера на финансовите компенсации за получателя на посочената тарифа, тъй като реалната цена на електроенергията за оператора може да остане по-висока от тази, която той начислява на този получател по силата на преференциалната тарифа, дори и увеличена с 4 %. Вследствие на това, както основателно посочва Комисията, без това да се оспорва, преференциалната тарифа е била постепенно намаляваща единствено в случай на понижаване в нетно изражение на цените в рамките на Съюза, а във всички останали случаи — постепенно нарастваща.

96      По-нататък Комисията посочва по напълно убедителен начин по какви причини разглежданата помощ не е допринасяла дълготрайно за регионалното развитие. Така например в съображения 235 и 236 от обжалваното решение тя припомня, че самият жалбоподател признава, че обектът в Сардиния е нежизнеспособен, ако не бъде ползвана преференциалната тарифа, и доказва, че дори и да се има предвид бъдещото отражение върху пазарната цена на изграждането на нови инфраструктури (един газопровод и един подводен кабел), получената цена би била сравнима с прилаганата в останалата част на Италия, но по никакъв начин не би могла да стигне цената от 30 евро за мегават/час, необходима за гарантиране на „рентабилността на една топилна пещ“ (съображение 235 от обжалваното решение). Така заводът на жалбоподателя, който далеч не се е превърнал благодарение на разглежданата помощ в двигател на бъдещото развитие на острова, сам е бил зависим от преференциалната тарифа.

97      И накрая, тъй като Насоките за национална регионална помощ поставят като условие за допустимостта на помощта нейната пропорционалност на неблагоприятните фактори, които има за цел да компенсира, Комисията разглежда дали преференциалната тарифа е съответствала на възможната разлика спрямо други категории клиенти между Сардиния и италианския полуостров. Тя обаче изтъква, че финансовият принос, изплащан на жалбоподателя, е много по-голям от всякаква възможна разлика с други места (съображение 238 от обжалваното решение). При това положение жалбоподателят не може валидно да твърди, че разглежданата помощ е пропорционална и вследствие на това допустима.

98      Тъй като тези критерии не са изпълнени, основателно Комисията е приела, че това е пречка за допустимостта на преференциалната тарифа в Сардиния от гледна точка на Насоките за национална регионална помощ.

99      От това следва, че втората част на третото основание трябва също така да бъде отхвърлена, и вследствие на това — третото основание в неговата цялост.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на член 107, параграф 3 ДФЕС относно програмата VPP

100    Жалбоподателят счита, че с писмото от 19 януари 2007 г., и още по-общо с действията си във връзка с преценката на програмата VPP, Комисията е нарушила сериозно и явно принципа на добра администрация и член 107, параграф 3 ДФЕС (всъщност, като се има предвид датата на приемането на обжалваното решение, член 87, параграф 3 ЕО).

101    Най-напред трябва да се припомни, че една от предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е именно принципът на добра администрация, с който е свързано задължението да се разгледат внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение на Общия съд от 23 септември 2009 г. по дело Естония/Комисия, T‑263/07 P, стр. II‑3463, точка 99).

102    По-нататък следва да се подчертае, че в съображение 281 от обжалваното решение Комисията признава, че проточването на започналите през 2007 г. обсъждания, макар и то да се обяснява със закъснялата реакция на Италианската република, „противореч[и] на принципа на добрата администрация и че [то] е повлиял[о] на поведението на бенефициера по време на проучването“.

103    Макар обаче Общият съд да не е обвързан по никакъв начин от преценката, която може да има Комисията за собственото си поведение, и той да трябва да упражни своя контрол за законосъобразност на обжалваното решение, в рамките на посочения контрол той обаче е обвързан както от петитума, така и от точния предмет на обжалваното решение.

104    Така, доколкото нарушението на принципа на добра администрация се е изразявало в колебанията на Комисията и в липсата на бързина от нейна страна в извършването на проучването на програмата VPP относно завода на жалбоподателя, намиращ се в Сардиния, следва да се посочи, че Комисията е преценила за уместно „да не налага възстановяване на предоставената помощ на топилната пещ в Сардиния за периода между датата на писмото от 19 януари 2007 г. и датата на […][обжалваното] решение“ (съображение 282 от обжалваното решение). Член 2, параграф 1 от обжалваното решение отразява този анализ. Затова, при положение че не може да засегне законосъобразността на обжалваното решение от гледна точка на съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар и че няма отношение към размера на помощта, чието възстановяване е разпоредено от Комисията за периода след 18 януари 2007 г. по отношение на завода в Сардиния, основанието, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, трябва да се отхвърли като частично неотносимо.

105    Прочитът на това основание обаче показва, че жалбоподателят го разглежда като част от една по-широка перспектива в раздела, озаглавен „Провеждане на административното производство от Комисията“, като по-конкретно извежда довод от протаканията, до които според него се е стигнало в резултат от успоредното действие на следните фактори:

–        съдържанието на решение Alumix, в което Комисията е приела, че мерките, приети в изпълнение на декрета от 1995 г., не съставляват държавна помощ,

–        пасивното поведение на Комисията, след като е била информирана за промените в първоначалната помощ,

–        обстоятелството, че във връзка с декрета от 2004 г. тя е започнала разследване по отношение на новите получатели на преференциалната тарифа, но не и по отношение на него,

–        приемането на решението от 19 юли 2006 г.,

–        приемането на обжалваното решение, след като е била изоставена хипотезата, каквато е представлявала програмата VPР.

106    Тези различни фактори, независимо дали се отчитат поотделно, или в тяхната цялост, не могат да съставляват нарушение на принципа на добра администрация. Всъщност, първо, беше припомнено, че решение Alumix не е могло да позволи на жалбоподателя да прецени, че неговото приложно поле ще превиши десетгодишния срок, предвиден в декрета от 1995 г. за предоставяне на преференциалната тарифа, от която той се е ползвал. Второ, Комисията не може да бъде упреквана в това, че не е спазила принципа на добра администрация, щом като тази институция, поради действия, отговорността за които може да се търси единствено от трета страна, не е била в състояние да администрира добре. Безспорно е обаче, че в конкретния случай именно поради липсата на уведомление за декрета от 2004 г. и за член 11, параграф 11 от закона от 2005 г. от страна на Италианската република, което поведение е незаконосъобразно, Комисията не е могла да изрази становище, както би следвало тя да постъпи, ако процедурата за уведомяване за държавните помощи би била спазена. Нещо повече, както беше посочено в точки 65—67 по-горе, Комисията не е проявила пасивно отношение след приемането на нови разпоредби от италианските власти, а е поискала от последните необходимата според нея информация. Трето, решението от 19 юли 2006 г. е обявено за законосъобразно както от Общия съд, така и от Съда, включително и по отношение на това, че в него разделът относно жалбоподателя е отделен от отнасящия се до новите получатели на преференциална тарифа, определени с декрета от 2004 г. Четвърто, в точка 104 по-горе беше припомнено, че що се отнася до забавянето, причинено от началото на дискусиите относно програмата VPP и изоставянето впоследствие на тази хипотеза, Комисията е преценила, че самата тя е трябвало да се съобрази с това, като се откаже от възстановяването на съответната помощ, което определено не би могло да съставлява акт на лоша администрация.

107    И накрая, що се отнася до твърдяното нарушение на член 87, параграф 3 ЕО, поради неизвършването от Комисията на оценка на последиците от програмата VPP в Сардиния, следва да се припомни, че Комисията основателно е приела в обжалваното решение, че посочената програма не дава достатъчно основание да се приеме, че помощта е била съвместима с общия пазар нито за преходен период след привеждането ѝ в изпълнение, нито а fortiori за периода преди привеждането ѝ в изпълнение (съображение 253 от обжалваното решение). Всъщност, след като към края на 2006 г. Сардиния вече не е сред регионите, които отговарят на условията за предоставянето на помощ, и дискусиите между Комисията и Италианската република са започнали в началото на 2007 г., вече не е могло да има нарушение на член 87, параграф 3 ЕО, поради това че Комисията е отказала да вземе предвид посочената програма, още повече че предвиденият в член 87, параграф 1 ЕО общ принцип е за недопускане на държавните помощи и за стриктно тълкуване на дерогациите от този принцип (решения от Съда от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, C‑277/00, Recueil, стр. I‑3925, точка 20 и от 23 февруари 2006 г. по дело Atzeni и др., C‑346/03 и C‑529/03, Recueil, стр. I‑1875, точка 79; Решение на Общия съд от 2 декември 2008 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, T‑362/05 и T‑363/05, непубликувано в Сборника, точка 80).

108    С оглед на изложеното четвъртото основание може само да бъде отхвърлено.

109    Като се има предвид, че нито едно от шестте основания не е уважено, жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

110    След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник той трябва да бъде осъден да заплати разноските, включително и свързаните с обезпечителното производство. Съгласно член 87, параграф 4 от посочения правилник Италианската република, встъпила страна в настоящото производство, понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля иска/жалбата.

2)      Alcoa Trasformazioni Srl понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия, включително и свързаните с обезпечителното производство.

3)      Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

Gratsias

Кънчева

Wetter

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2014 година.

Подписи


* Език на производството: италиански.