РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
11 декември 2012 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средствата — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране“
По дело T‑15/11
Sina Bank, установена в Техеран (Иран), за която се явяват B. Mettetal и C. Wucher-North, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop и г‑н G. Marhic, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейската комисия, за която се явяват г‑н F. Erlbacher и г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет, от една страна, искане за отмяна, първо, на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), в частта, в която засяга жалбоподателя, и второ, на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г. „което съдържа решение“ на Съвета, а от друга страна, обявяване на неприложимостта спрямо жалбоподателя, първо, на приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в редакцията съгласно Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), в частта, в която се отнася до жалбоподателя, второ, на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010, и трето, на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 юни 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран
1 Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, въведени за оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел преустановяването на чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или на разработването на системи за ядрено оръжие (дейности, наричани по-нататък „ядрено разпространение“).
Ограничителни мерки срещу жалбоподателя
2 Жалбоподателят, Sina Bank, е иранска банка, регистрирана като публично акционерно дружество.
3 На 26 юли 2010 г. жалбоподателят е включен в списъка на образуванията, способстващи ядреното разпространение, посочени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), който фигурира в приложение II към същото решение.
4 Впоследствие жалбоподателят е включен и в списъка на юридическите лица, образувания и органи, способстващи ядреното разпространение, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), който фигурира в приложение V към същия регламент. Последното включване поражда действие от деня на публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 в Официален вестник на Европейския съюз, а именно на 27 юли 2010 г. То води до замразяването на средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя, в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007.
5 Включването на жалбоподателя в списъците, съдържащи се в приложение ІІ към Решение 2010/413 и в приложение V към Регламент № 423/2007, е обосновано със следните мотиви:
„Тази банка е силно свързана с интересите на Daftar (служба на [върховния лидер [на ислямската революция]: администрация от около 500 сътрудници). По този начин банката допринася за финансирането на стратегическите интереси на режима“.
6 С писмо от 29 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз уведомява жалбоподателя, от една страна, че е включен в списъците, съдържащи се в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение V към Регламент № 423/2007, и от друга страна, че основанията за това включване са в съответните части на посочените приложения, препис от които е изпратен заедно с писмото. Писмото от 29 юли 2010 г. посочва също и предоставената на жалбоподателя възможност до 15 септември 2010 г. да подаде в Съвета подкрепено с документи искане за преразглеждане от последния на включването на жалбоподателя в горепосочените списъци.
7 С писмо от 8 септември 2010 г. жалбоподателят уведомява Съвета, че информацията, въз онова на която първият е включен в списъците, е или непълна, или вече не е актуална. Накрая той приканва Съвета да преразгледа посоченото включване въз основа на актуализираната информация относно начина на функционирането на жалбоподателя, която се съдържа в неговото писмо, както и на документите, представени в подкрепа на тази информация.
8 След като преразглежда положението на жалбоподателя, поради същите основания като вече цитираните в точка 5 по-горе Съветът оставя жалбоподателя в списъка на образуванията, способстващи ядреното разпространение, посочени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, който се съдържа в приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81). Последното включване поражда действие от 25 октомври 2010 г. — денят, в който е прието Решение 2010/644.
9 Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) също поради вече цитираните в точка 5 по-горе основания оставя жалбоподателя в списъка на юридическите лица, образувания и органи, посочени в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010, който списък фигурира в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Последното включване поражда действие от 27 октомври 2010 г., денят на публикуването на Регламент № 961/2010 в Официален вестник на Европейския съюз. Въз основа на този регламент средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя остават замразени.
10 С писмо от 28 октомври 2010 г., получено от жалбоподателя на 5 декември 2010 г., Съветът го уведомява, че като е преразгледал включването му в списъците, които фигурират в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010, предвид писмените становища, съдържащи се в писмото от 8 септември 2010 г., той счита, че за жалбоподателя трябва да продължат да се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413 и в Регламент № 961/2010, и че поради това той трябва да остане в списъците, които фигурират в приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, и в приложение VIII към Регламент № 961/2010 (наричани по-нататък „спорните списъци“). Към това писмо до жалбоподателя Съветът прилага препис от въпросните актове.
11 С писмо от 28 октомври 2010 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че той продължава да бъде включен в спорните списъци със следните мотиви:
„Съветът счита, че в преписката липсват нови елементи, които биха обосновали промяна в становището му. Ето защо Съветът счита, че основанията, представени в Решение […] 2010/413[…], продължават да бъдат валидни“ [неофициален превод].
12 С препоръчано писмо с обратна разписка от 6 декември 2010 г. жалбоподателят уведомява Съвета, че не е получил никакъв отговор на писмото от 8 септември 2010 г. Освен това жалбоподателят иска спешно от Съвета да получи достъп до неговата преписка, както и да му бъдат предоставени документите, подкрепящи включването или оставянето му в спорните списъци. Той посочва отново тази информация и подновява искането си с препоръчано писмо с обратна разписка от 20 декември 2010 г.
13 С писмо от 22 декември 2010 г. Съветът предоставя на жалбоподателя, в отговор на неговите писма от 6 и 20 декември 2010 г., препис от своето писмо от 28 октомври 2010 г., съдържащо отговор на писмото на жалбоподателя от 8 септември 2010 г.
14 С препоръчано писмо с обратна разписка от 28 декември 2010 г. жалбоподателят уведомява Съвета, първо, че неточността в неговото писмо от 22 декември 2010 г. не му е позволила да се запознае с формулираните срещу него оплаквания, второ, че оспорва официално всякакво участие в ядреното разпространение или в неговото финансиране, и трето, че Съветът трябва да мотивира още включването му или оставянето му в спорните списъци, като уточни в какво го обвинява. По-нататък жалбоподателят предлага да организира среща в Брюксел (Белгия) с отговорния за неговата преписка служител, за да може да получи достъп до нея.
15 След като отново разглежда положението на жалбоподателя, Съветът го оставя в спорните списъци, считано от 1 декември 2011 г., денят на приемането на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), или от 2 декември 2011 г., денят на публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11).
16 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 февруари 2012 г., жалбоподателят иска по-специално, по същество, да бъде отменено оставянето му в спорните списъци, след като неговото положение е разгледано отново по повод приемането на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011. Жалбата е заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑67/12.
Производство и искания на страните
17 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 6 януари 2011 г.
18 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 април 2011 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С Определение от 9 юни 2011 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска това встъпване.
19 На 11 април 2011 г. Съветът представя писмена защита.
20 На 8 юни 2011 г. жалбоподателят представя писмена реплика.
21 В писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 6 юли 2011 г., Комисията посочва, че е съгласна с писмената защита на Съвета, подкрепя го изцяло и по съображения за процесуална икономия се отказва от представянето на изявление при встъпване.
22 На 29 юли 2011 г. Съветът подава писмена дуплика.
23 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на определени въпроси. Жалбоподателят и Съветът изпълняват това искане в определения срок. Комисията само посочва, че няма да присъства на съдебното заседание.
24 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 26 юни 2012 г.
25 По същество жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени приложение VІІІ към Регламент № 961/2010 в частта, в която се отнася до него, както и отнасящото се до него писмо от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение“ на Съвета,
– да обяви за неприложимо спрямо него приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до него, както и член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
26 Съветът, подпомаган от Комисията, моли Общия съд:
– да отхвърли като недопустими искането за отмяна на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г. „което съдържа решение“ на Съвета и искането да бъдат обявени за неприложими спрямо него приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до него, и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413,
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По искането за отмяна на приложение VIII към Регламент № 961/2010 в частта, в която се отнася до жалбоподателя
27 Следва да се приеме, че настоящото искане има за цел отмяната на извършеното от Съвета включване на жалбоподателя в списъка, фигуриращ в приложение VIII към Регламент № 961/2010, в съответствие с член 36, параграф 2 от посочения регламент, с което спрямо жалбоподателя се прилагат ограничителните мерки, посочени в член 16, параграф 2 от същия регламент.
По допустимостта
28 Съветът, подкрепян от Комисията, моли да бъде отхвърлено като недопустимо искането за отмяна на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение“ на Съвета, и искането да бъдат обявени за неприложими спрямо последния приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644 в частта, в която се отнася до жалбоподателя, и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413.
По възражението за недопустимост на искането за отмяна на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение“ на Съвета.
29 Съветът, подкрепян от Комисията, по същество твърди, че писмото от 28 октомври 2010 г. не е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, доколкото не произвежда по отношение на жалбоподателя никакво правно действие, отделно от актовете, с които Съветът оставя, без никаква промяна, жалбоподателя в спорните списъци. Това писмо просто информирало, че посочените актове съществуват и какво е тяхното съдържание.
30 Според постоянната съдебна практика подлежащи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС актове са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г., по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9 и Решение на Общия съд от 16 юли 1998 г., по дело Regione Toscana/Комисия, T‑81/97, Recueil, стр. II‑2889, точка 21). Освен това е прието, че акт с чисто уведомителен характер не би могъл да засегне интересите на адресата, нито да промени правното му положение в сравнение с това преди получаването на посочения акт (вж. в този смисъл Определение на Съда от 4 октомври 2007 г. по дело Финландия/Комисия, C‑457/06 P, непубликувано в Сборника, точка 36).
31 В случая, както правилно отбелязва Съветът, подкрепян от Комисията, писмото от 28 октомври 2010 г. е просто актът, с който Съветът уведомява жалбоподателя, от една страна, че след преразглеждане го оставя в спорните списъци, а от друга страна, основанията за това в съответствие с член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 36, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 961/2010. Следователно става дума за чисто уведомителен акт, който като такъв не подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС.
32 Това обаче не засяга факта, че искането за отмяна на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение“ на Съвета, трябва да бъде тълкувано в светлината на самия текст на жалбата и на контекста, в който е направено това искане.
33 В отговор на писмените и устните въпроси на Общия съд Съветът несъмнено поддържа, че настоящата жалба, официално отправена срещу уведомителното писмо, не би могла да бъде тълкувана като всъщност отправена срещу факта, че след преразглеждане жалбоподателят е оставен в спорните списъци.
34 Съветът обаче не взема предвид това, че видно от жалбата, на практика с нея се цели да бъде отменено оставянето — след преразглеждане на включването — на жалбоподателя в спорните списъци, което е в основата на приетите срещу него ограничителни мерки.
35 В точка 64 от жалбата самият жалбоподател посочва, че с писмото от 28 октомври 2010 г. „Съветът [го] е уведомил […] за Решение [2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644] и за Регламент № 961/2010, както и за това, [че спрямо него] трябва да продължат да се прилагат предвидените ограничителни мерки“.
36 По-нататък, Съветът не взема предвид това, че в контекста на член 24 от Решение 2010/413 и на член 36 от Регламент № 961/2010 включва в спорните списъци лицето или образуванието, спрямо което възнамерява да приложи предвидените в тези разпоредби мерки за замразяване на средства и икономически ресурси, а след това съобщава за това включване в списъка, както и за основанията за него на посоченото лице или образувание.
37 Предвид гореизложените съображения в настоящия случай искането за отмяна на писмото от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение“ на Съвета по отношение на жалбоподателя, следва да се тълкува в смисъл, че е насочено не срещу самото писмо, а срещу оставянето — след преразглеждане на включването — в спорните списъци, с цел прилагането спрямо жалбоподателя на ограничителните мерки, предвидени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 16, параграф 2, от Регламент № 961/2010, както и срещу основанията за оставянето на това включване в сила, за които жалбоподателят е уведомен с писмото от 28 октомври 2010 г.
38 В съответствие с член 275, параграф 2 ДФЕС и с член 263, параграфи 4 и 6 ДФЕС жалбоподателят е процесуално легитимиран да иска отмяната на включването в тези списъци.
39 В резултат на това следва да се отхвърли като неоснователно възражението за недопустимост — повдигнато от подкрепяния от Комисията Съвет — на искането за отмяна на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г., „което съдържа решение на Съвета“, което искане в случая трябва да се тълкува като насочено към оставянето — след преразглеждане на включването — на жалбоподателя в спорните списъци.
По възражението за недопустимост на искането за обявяване на неприложимостта спрямо жалбоподателя на приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до жалбоподателя, и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и по допустимостта на искането да бъде обявен за неприложим спрямо жалбоподателя член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010.
40 Съветът, подкрепян от Комисията, твърди, че искането приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до жалбоподателя, и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 да бъдат обявени за неприложими спрямо последния е недопустимо, доколкото не е придружено от искане за отмяна на индивидуалния акт, с който Съветът е решил да остави жалбоподателя в списъка от приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644. Все пак член 277 ДФЕС, който позволявал на страната да оспорва законосъобразността на акт с общо приложение, като обоснове неприложимостта му спрямо нея, имал допълнителен характер и следователно би трябвало да се изтъкне в подкрепа на жалба за отмяна на индивидуален акт, приет по отношение на жалбоподателя на основание на актове с общо приложение, чиято законосъобразност в случая той оспорва.
41 В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки, сред които, според съдебната практика, са и компетентността на съда на Европейския съюз да разгледа жалбата (Решение на Съда от 18 март 1980 г. по дело Valsabbia и др./Комисия, 154/78, 205/78, 206/78, 226/78—228/78, 263/78, 264/78, 31/79, 39/79, 83/79 и 85/79, Recueil, стр. 907, точка 7 и Решение на Общия съд от 17 юни 1998 г. по дело Svenska Journalistförbundet/Съвет, T‑174/95, Recueil, стр. II‑2289, точка 80) и въпросите по допустимостта на жалбата (Решение на Съда от 16 декември 1960 г. по дело Humblet/État belge, 6/60, Recueil, стр. 1125, 1147). Следователно контролът на Общия съд не е ограничен само до направените от страните възражения за липса на процесуални предпоставки (Определение на Общия съд от 10 юли 2002 г. по дело Comitato organizzatore del convegno internazionale/Комисия, T‑387/00, Recueil, стр. II‑3031, точка 36). Съдът на Съюза обаче по принцип не може да обоснове своето решение на правно основание или на възражение за липса на процесуална предпоставка, дори тя да е абсолютна, без предварително да е приканил страните да представят своите становища (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точки 50—59 и Решение от 17 декември 2009 г. по дело по преразглеждане M/EMEA, C‑197/09 RX II, Сборник, стр. I‑12033, точка 57).
42 Макар да не е изрично уточнено основанието на възражението за липса на процесуална предпоставка, направено от Съвета, подкрепян от Комисията, предвид неговата формулировка това може да е само член 277 ДФЕС, съгласно който „всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция […] на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея, за да обоснове пред [съда на Съюза] неприложимостта на този акт“. В отговор на писмените и устните въпроси на Общия съд жалбоподателят и Съветът впрочем потвърждават, че тези искания по същество съответстват на възраженията за незаконосъобразност, наведени в подкрепа на искането за отмяна на включването или за отмяна на оставянето — след преразглеждане на включването — на жалбоподателя в спорните списъци.
43 Що се отнася, на първо място, до възражението на незаконосъобразност на приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до жалбоподателя, трябва да се уточни, че с него жалбоподателят по същество обосновава неприложимостта на оставянето му в списъка от приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644. Според постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, който осигурява на всяка страна, за да постигне тя отмяната на акт, който я засяга пряко и лично, правото да оспори валидността на по-ранни актове на институциите, които представляват правното основание на обжалвания акт, ако тази страна не е имала право да подаде пряка жалба, по силата на член 263 ДФЕС, срещу тези актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им (Решение на Съда от 6 март 1979 г. по дело Simmenthal/Комисия, 92/78, Recueil, стр. 777, точка 39). Освен това от съдебната практика следва, че възражението за незаконосъобразност е средство, до което се прибягва само когато липсва друго налично правно средство за защита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 март 1994 г. по дело TWD Textilwerke Deggendorf, C‑188/92, Recueil, стр. I‑833, точка 17, Решение от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe, C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197, точка 37 и Решение от 8 март 2007 г. по дело Roquette Frères, C‑441/05, Сборник, стр. I‑1993, точка 40; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Kik/СХВП (Kik), T‑120/99, Recueil, стр. II‑2235, точка 26). В случая по силата на член 275, втора алинея ДФЕС жалбоподателят има право пряко да обжалва акта, който се опитва да атакува чрез възражение за законосъобразност. От това следва, че не е допустимо да се изтъква незаконосъобразността на този акт.
44 Следователно, и дори без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Съвета, подкрепян от Комисията, възражение за липса на процесуална предпоставка, следва да се отхвърли като недопустимо искането за обявяване на неприложимостта спрямо жалбоподателя на приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, в частта, в която се отнася до жалбоподателя. Това не засяга необходимостта да се разгледа по същество направеното правомерно от жалбоподателя искане за отмяна на неговото оставяне — след преразглеждане на включването му — в списъка от приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644 (вж. точки 37—39 по-горе).
45 Що се отнася, на второ място, до възраженията за незаконосъобразност на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, следва да се приеме, че последните разпоредби предвиждат замразяването на средствата и икономическите ресурси на „лицата и образуванията[…], изброени в приложение II“ към Решение 2010/413 или „в приложение VIII“ към Регламент № 961/2010. Следователно по отношение на жалбоподателя, който не е специално посочен в тях, те представляват актове с общо приложение по смисъла на член 277 ДФЕС. Всъщност те се прилагат към обективно определени положения и пораждат правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 6 октомври 1982 г. по дело Alusuisse Italia/Съвет и Комисия, 307/81, Recueil, стр. 3463, точка 9). Жалбоподателят няма право пряко да обжалва по силата на член 263 ДФЕС тези разпоредби, които при това представляват едно от правните основания за неговото включване или за оставянето му — след преразглеждане — в спорните списъци. Всъщност тези включвания са извършени за целите на прилагането на ограничителните мерки, посочени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010. Следователно става дума за актове, на чиято неприложимост жалбоподателят може да се позове на основание член 277 ДФЕС.
46 При все това, за да се прецени дали в подкрепа на жалбата срещу индивидуален акт жалбоподателят може да се позове на нередност на общо решение, на което този акт се основава, следва по-специално да се установи дали жалбоподателят изтъква срещу посоченото общо решение едно от четирите основания за отмяна, посочени в член 263, втора алинея ДФЕС (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 юни 1958 г. по дело Meroni/Haute Autorité, 9/56, Recueil, стр. 9). В жалбата си обаче жалбоподателят не е уточнил кои основания или нарушения, предвидени в член 263, втора алинея ДФЕС, конкретно подкрепят неговите възражения за незаконосъобразност на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010. Освен това жалбоподателят не могъл да отговори на писмените и устните въпроси на Общия съд, с които от жалбоподателя е поискано в първоинстанционната жалба да посочи основанията и нарушенията, които конкретно подкрепят тези възражения за незаконосъобразност.
47 Следователно не може да се приеме, че посочените възражения за незаконосъобразност отговарят на изискването за кратко изложение на правните основания и твърденията за нарушения, изложени в подкрепа на всяка жалба, както предвижда член 44, параграф1, буква в) от Процедурния правилник.
48 Следователно с това служебно разгледано основание трябва да се отхвърлят като недопустими повдигнатите от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010.
49 От всички тези съображения следва, че посочената жалба е допустима само доколкото с нея се иска отмяната на включването или на оставянето — след преразглеждане на включването — на жалбоподателя в спорните списъци (наричани по-нататък „обжалваните актове“). Жалбата следва да бъде отхвърлена като недопустима в останала ѝ част.
По съществото на спора
50 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква четири основания за отмяна на обжалваните актове. Първото основание е изведено от явна грешка в преценката, което следва от това, че Съветът го е включил или го е оставил в спорните списъци, без жалбоподателят да отговаря на съществените критерии, които позволяват такова включване. Второто основание е изведено от нарушаване на принципа на равно третиране, което следва от това, че той е третиран по начин, различен от другите ирански банки, които не са включени в спорните списъци, от Daftar (Служба за Ръководство на ислямската революция, наричана по-нататък съответно „службата за Ръководство“ и „Ръководството“) и от фондация „Mostaz’afan“ на Ислямска република Иран (наричана по-нататък „фондацията“), и идентично с другите ирански банки, включени в спорните списъци. Третото основание е изведено от нарушаване на принципа на зачитане на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране, което е резултат от това, че жалбоподателят не е бил уведомен нито за точните основания, нито за доказателствата и материалите, които обосновали включването или оставянето му в спорните списъци. Четвъртото основание е изведено от нарушаване на правото на собственост и на принципа на пропорционалност, което следва от това, че във всички случаи замразяването на неговите средства и икономически ресурси е засегнало, без това да е необходимо и пропорционално, правото му на собственост.
51 С оглед на добро правораздаване, процесуална икономия и по целесъобразност, на първо място следва да се разгледа третото основание на жалбата. В рамките на това основание жалбоподателят формулира три твърдения, изведени, първо, от нарушаване на принципа на зачитане на правото на защита, второ, от нарушаване на правото на ефективна съдебна защита, и трето, от неизпълнение на задължението за мотивиране, което следва от това, че Съветът е приел обжалваните актове, без да го уведоми за точните основания, доказателствата и материалите, които обосновали включването или оставянето му в спорните списъци.
52 По същите съображения като изложените в точка 51 по-горе следва първо да се разгледа третото твърдение за нарушение в рамките на третото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране.
53 С последното жалбоподателят поддържа, че като е приел обжалваните актове, Съветът е нарушил съществено изискване, което му налага да уведоми заинтересованото лице относно основанията за включването в спорните списъци, като му даде възможност да представи своите възражения, както изрично напомня член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010. Наведените в подкрепа на обжалваните актове основания били твърде лаконични, неясни, неточни или уклончиви, за да могат да бъдат счетени за мотиви. Съветът не уточнил по какъв начин жалбоподателят е свързан със службата за Ръководство или е спомагал за ядреното разпространение или дори само за „стратегическите интереси на режима“. Той не посочил в какво се е състояла твърдяната подкрепа (предоставяне на финансови услуги, в това число подготовка на акредитиви и поддържане на сметки), нито твърдените получатели на тази подкрепа. Опитите на Съвета да запълни тази липса на мотивиране в хода на настоящото съдебно производство не могли да бъдат взети предвид, без да бъдат нарушени правото на справедлив съдебен процес и принципът на равенство на страните пред съда на Съюза.
54 Съветът, подкрепян от Комисията, не приема доводите на жалбоподателя и иска третото твърдение за нарушение бъде отхвърлено като неоснователно.
55 В самото начало следва да се напомни, че замразяването на средства и икономически ресурси има значителни последици за засегнатите субекти, доколкото това може да ограничи упражняването на основните им права (Решение на Съда от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сборник, стр. I‑11381, точка 49).
56 Правото на ефективна съдебна защита предполага органът на Съюза, който приема акт, включващ ограничителни мерки спрямо лице или образувание, да съобщава мотивите, на които е основан този акт, в рамките на възможното в момента на приемането му или поне в най-кратки срокове след това, за да се позволи на тези лица или образувания да упражнят правото си на обжалване (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 55 по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика). Във всеки случай мотивите на акта трябва да бъдат съобщени на заинтересованото от него лице, преди то да подаде жалба срещу посочения акт. Всъщност неспазването на изискването за мотивиране не може да бъде отстранено от факта, че заинтересованото лице се запознава с мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Сборник, стр. II‑3967, точка 80 и цитираната съдебна практика).
57 Именно с оглед на спазването на правото на ефективна съдебна защита член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 изискват от Съвета да изложи индивидуалните и специфични съображения, които обосновават мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, приети в съответствие с член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, и да ги доведе до знанието на засегнатите от тези мерки лица, образувания и органи (вж. в този смисъл и по аналогия Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 55 по-горе, точка 48). От съдебната практика следва, че чрез индивидуално уведомяване в настоящия случай Съветът трябва да изпълни задължението си по член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и по член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 (вж. в този смисъл и по аналогия Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 55 по-горе, точка 52).
58 В случая с писмото от 28 октомври 2010 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че обжалваните актове се основават на факта, че „[той] счита, че липсв[ат] нови документи от преписката, които да обосноват промяна в неговото становище [относно замразяването на средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя], и че поради това […] основанията, представени в Решение […] 2010/413, продължават да бъдат валидни“.
59 Това писмо не излага индивидуалните и специфични съображения, които обосновават замразяването на средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя. От съдебната практика обаче следва, че мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 56 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика).
60 Следователно в случая трябва да се има предвид, че от една страна, към писмото от 28 октомври 2010 г. е бил приложен препис на Решение 2010/413, и от друга страна, към момента, в който жалбоподателят е получил последното писмо, Решение 2010/413 вече е било публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, а именно на 27 юли 2010 г. Следователно жалбоподателят е бил в състояние да се запознае с мотивите, изложени в Решение 2010/413, с цел да бъде обосновано решението за замразяване на неговите средства и икономическите му ресурси, както вече бяха посочени в точка 5 по-горе.
61 По-нататък в писмената защита Съветът признава, че не е имал „други сведения относно жалбоподателя освен съдържащите се в изложението на основанията на Съвета относно включването му [в спорните списъци]“. Следователно на жалбоподателя не е съобщено никакво друго допълнително основание преди подаването на настоящата жалба.
62 Доколкото пред Общия съд Съветът твърди, че е основал обжалваните актове на представените от жалбоподателя данни в подкрепа на неговата жалба, от които следвало, че Ръководството контролира жалбоподателя непряко, посредством фондацията, трябва да се напомни, че съгласно цитираната в точка 56 по-горе съдебна практика това допълнение на мотивите не може да бъде взето предвид с цел да бъдат доразвити евентуално недостатъчните мотиви, които се съдържат в обжалваните актове, при положение че това допълнение е било съобщено на жалбоподателя след подаването на настоящата жалба.
63 Следователно на твърдението, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, трябва да се отговори единствено предвид мотивите, изложени в точка 5 по-горе.
64 В това отношение следва да се напомни, че за да изпълнят своята функция, а именно да гарантират спазването на правото на ефективна съдебна защита, мотивите, от една страна, трябва да дадат на заинтересованото лице достатъчно информация, за да защити своите права и да прецени дали актът е добре обоснован или евентуално дали има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразност на посочения акт (Решение от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 56 по-горе, точка 80). Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвета, точка 56 по-горе, точка 82).
65 От това следва, че мотивите на обжалваните актове трябва по-специално да се преценяват предвид разпоредбите, въз основа на които са приети, а именно съответно член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, като самите те трябва да се тълкуват предвид техния текст, контекста, в който са приети, и целите, преследвани с правната уредба, от която са част (вж. Решение на Съда от 13 март 2012 г. по дело Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, точка 38 и цитираната съдебна практика).
66 Член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010 изискват от Съвета да замрази средствата и икономическите ресурси на физическите и юридическите лица, образувания и органи, „определени“ било като „участващи в, пряко свързани с или подпомагащи [ядреното разпространение]“, било като „притежавани, или контролирани [от последните] включително посредством незаконни средства, действащи от тяхно име и по тяхно указание“, като Съветът преценява във всеки отделен случай спазването на едно или друго от тези условия по отношение на всяко засегнато лице, образувание или орган (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Melli Bank/Съвет, точка 65 по-горе, точки 39 и 40).
67 Следователно индивидуалните и специфични съображения, които Съветът трябва да предостави, съгласно член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 (вж. точка 55 по-горе), са съображенията, свързани с включването в спорните списъци на съответните лица, образувания и органи, а именно, в зависимост от случая участието, пряката връзка или подпомагането на ядреното разпространение, или, що се отнася до образуванията, притежавани, контролирани или действащи от нечие име и по нечие указание, онези съображения, поради които Съветът е приел, че условието за притежаване, контрол или действие от нечие име или по нечие указание са изпълнени (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Melli Bank/Съвет, точка 65 по-горе, точка 43).
68 Съгласно постоянната съдебна практика, за да изпълни правилно своето задължение за мотивиране на акт, с който се налагат ограничителни мерки, Съветът трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на тези мерки, както и съображенията, поради които е решил да ги приеме (вж. в този смисъл Решение от 14 октомври 2009 г., по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 56 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика). От това следва, че по принцип мотивите на такъв акт трябва да се позовават не само на законовите изисквания за прилагането на ограничителни мерки, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на широкото си право на преценка Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземат такива мерки (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, точка 146, Решение от 7 декември 2010 г. по дело Fahas/Съвет, T‑49/07, Сборник, стр. II‑5555, точка 53 и Решение от 8 юни 2011 г. по дело Bamba/Съвет, T‑86/11, Сборник, стр. IІ‑2749, точка 47).
69 Така, приета от Съвета мярка за замразяване на средства и икономически ресурси може да бъде счетена за достатъчно мотивирана само когато Съветът посочи фактическите и правните обстоятелства, поради които в зависимост от случая е приел, че лицето, образуванието или органът е участвал(о), е пряко свързан(о) или е подпомагал(о) ядреното разпространение или че това лице, образувание или орган е притежаван(о), контролиран(о) или действал(о) от името или по указание на лице, образувание или орган участващ(о) в, пряко свързан(о) с или подпомагащ(о) ядреното разпространение.
70 От мотивите, за които жалбоподателят е уведомен, преди да подаде настоящата жалба, с писмото от 28 октомври 2010 г., следва, че обжалваните актове са основани на „съображенията, представени в Решение […] 2010/413“, а именно следните мотиви: „[Жалбоподателят] е силно свързан[…]с интересите на „Daftar“ (служба за Ръководство: информационна служба: администрация от около 500 сътрудници)“ и „по този начин […] допринася за финансиране на стратегическите интереси на режима“. В съдебното заседание Съветът уточнява, че по този начин е имал намерение да основе обжалваните актове на двоен мотив, изведен, от една страна, от това, че жалбоподателят действително е контролиран от иранския режим, а от друга страна, от това, че от този контрол може почти със сигурност да се направи изводът, че жалбоподателят финансира ядреното разпространение. Следователно Съветът е възнамерявал да основе обжалваните актове на мотивите, изведени, от една страна, от участието, от пряката връзка или от помощта, оказвана от жалбоподателя на ядреното разпространение, и от друга страна, от факта, че жалбоподателят е контролиран от лице или образувание, участващо в, пряко свързано с или подпомагащо същите тези дейности, като службата за Ръководство, което е установено в съобщените на жалбоподателя мотиви. Жалбоподателят е разбрал добре този двоен мотив и е оспорил, от една страна, това, че се намира под контрола на лица, образувания или органи, които са участвали, са били пряко свързани с или са подпомагали ядреното разпространение, каквито са например иранските власти, а от друга страна, че е участвал в, бил е пряко свързан с или е подпомагал ядреното разпространение.
71 Що се отнася, на първо място, до съобщените на жалбоподателя мотиви, в които се посочва контролът върху жалбоподателя от страна на лица, образувания или органи, участвали, пряко свързани с или подпомагали ядреното разпространение, те не са достатъчно специфични и конкретни, за да позволят на жалбоподателя и на Общия съд да разберат причините, поради които Съветът е приел, че в случая този критерий е изпълнен.
72 Според Съвета „[жалбоподателят] е силно свързан[…]с интересите на „Daftar“ (служба за Ръководство: информационна служба: администрация от около 500 сътрудници)“. Само по себе си обаче понятието „връзка с интереси на трето лице“ е неясно и неточно. То не е очевидно и пряко свързано с понятието „контрол“, предвидено в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010. Съветът не е посочил нито едно точно и конкретно обстоятелство, което да свидетелства за евентуално упражняван от службата за Ръководство контрол върху жалбоподателя.
73 В контекста на настоящия случай използването на понятието „връзка с интересите“ на „Daftar“ (служба за Ръководство: информационна служба: администрация от около 500 сътрудници)“ е още по неясно и неточно, тъй като тази служба не е установена сама по себе си като лице, образувание или орган, участващ(о), пряко свързан(о) или подпомагащ(о) ядреното разпространение. Както правилно отбелязва жалбоподателят, службата за Ръководство не фигурира в спорните списъци, макар други образувания, упражняващи политически функции в Иран, или други правителствени органи да са включени в тези списъци, с мотива че представлявали лица, образувания или органи, участвали, пряко свързани с или подпомагали ядреното разпространение. Освен това Съветът не е уточнил конкретните основания, които са дали възможност на службата за Ръководство като такава или евентуално посредством нейните членове, да контролира жалбоподателя, за да може последният да действа в съответствие с нейните интереси, и по-специално да оказва финансова помощ на ядреното разпространение.
74 Доколкото в своите писмени изявления жалбоподателят признава, че е бил и още е частично притежаван от фондацията, която от своя страна е управлявана от Ръководството, и доколкото в рамките на настоящото производство Съветът претендира, че се позовава на тези обстоятелства, за да обоснове обжалваните актове, следва да се отбележи, че тези мотиви са нови, тъй като Съветът така и не е съобщил на жалбоподателя преди подаването на настоящата жалба мотиви, отнасящи се до съществуващите между последния и Ръководството връзки посредством фондацията, а единствено мотиви, основани на връзките, съществуващи между него и службата за Ръководство. Връзките, съществуващи между Ръководството, фондацията и жалбоподателя, никога не са били споменавани от Съвета преди подаването на настоящата жалба и може би дори са били игнорирани от него до тази дата. Дори да се приеме, че тези връзки са достатъчни, за да се обоснове замразяването на средствата и на икономическите ресурси на жалбоподателя, това не променя факта, че те представляват нови мотиви, наведени късно и които по тази причина не могат да бъдат приети от Общия съд в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 56 по-горе.
75 При това положение, при липсата на каквото и да било друго съобщено от Съвета специфично и конкретно обстоятелство, не е възможно да се прецени основателността на обжалваните актове, тъй като по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 тези актове се основават на съществуващите връзки между жалбоподателя и иранския режим, само предвид мотивите, които реално са били съобщени от Съвета, а именно че „[жалбоподателят] е силно свързан[…]с интересите на „Daftar“ (служба за Ръководство: информационна служба: администрация от около 500 сътрудници)“.
76 Следователно не може да се приеме, че първият вид основания, съобщени на жалбоподателя, мотивират в достатъчна степен обжалваните актове.
77 На второ място, що се отнася до основанията, съобщени на жалбоподателя, свързани с участие, пряка връзка или оказвана от последния помощ при ядреното разпространение, те не са достатъчно специфични и конкретни, за да позволят на жалбоподателя и на Общия съд да разберат причините, поради които Съветът е приел, че е изпълнен някой от предвидените в закона критерии, за да се установи в случая, че лице, образувание или орган е пряко въвлечен(о) в ядреното разпространение.
78 Според Съвета жалбоподателят „допринася […] за финансиране на стратегическите интереси на режима“. Ако, както отбелязва жалбоподателят, това основание има предвид само неговия предполагаем принос „за финансиране на стратегическите интереси на режима“, а не за ядреното разпространение, това не променя факта, както поддържа Съветът, че последната дейност по необходимост попада в обхвата на понятието „стратегически интереси на режима“. Следователно е било възможно това основание да бъде тълкувано в смисъл, че Съветът всъщност обвинява жалбоподателя в принос към ядреното разпространение.
79 Доколкото Съветът е възнамерявал да изведе „приноса“ на жалбоподателя към „финансирането“ на ядреното разпространение от факта, че последният е „силно свързан с интересите на […] службата за Ръководство“, следва да се отбележи, поради същите мотиви като посочените в точки 73—76 по-горе, че обжалваните актове не са били надлежно мотивирани, доколкото разглежданите връзки с интереси не са достатъчно точно определени и конкретизирани, за да се даде възможност на жалбоподателя и на Общия съд да преценят основателността на посочените актове по този въпрос.
80 Дори да се приеме, че Съветът е възнамерявал да установи приноса на жалбоподателя към финансирането на ядреното разпространение, той във всеки случай не посочил нито едно специфично и конкретно доказателство, че жалбоподателят е финансирал тази дейност, свързано например с естеството, размера или предназначението на финансирането.
81 Следователно и този втори вид съобщени на жалбоподателя основания не може да бъде разглеждан повече от предходния като мотивиращ в достатъчна степен обжалваните актове.
82 Трябва следователно да се приеме, че обжалваните актове не са надлежно мотивирани от Съвета, който при това не е изпълнил задължението за съобщаване на основанията, възложено му с член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и с член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010, нито по-общото задължение, което има, да мотивира приеманите от него актове.
83 Предвид гореизложеното следва да бъде уважено третото твърдение в рамките на третото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране и на това основание да се отменят обжалваните актове, без дори да е необходимо произнасяне по първото и второто твърдение за нарушение в рамките на третото основание, нито по първото, второто и четвъртото основание на жалбата.
84 Що се отнася до действието във времето на отмяната на приложение VIII към Регламент № 961/2010 в частта, в която се отнася до жалбоподателя, трябва да се напомни, че тя предполага отмяна на самото включване на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в посоченото приложение. Това включване обаче е от същия характер като Регламент № 961/2010, който е с общо приложение и чийто член 41, втора алинея предвижда, че е задължителен в неговата цялост и се прилага пряко във всички държави членки, и това съответства на предвиденото в член 288 ДФЕС действие на Регламента.
85 По силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, чрез дерогация от член 280 от ДФЕС решенията на Общия съд, които обявяват регламент, или дори само разпоредба от този регламент, за недействителни, влизат в сила едва от датата на изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от този статут, или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата. Следователно Съветът ще разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът поради отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на настоящото решение, за да отстрани установеното в него нарушение, като евентуално приеме нова ограничителна мярка срещу жалбоподателя.
86 В случая опасността да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на наложените на жалбоподателя с приложение VІІІ към Регламент № 961/2010 ограничителни мерки не изглежда достатъчно голяма, предвид същественото отражение на тези мерки върху правата и свободите на последния, за да обоснове запазването на последиците на посочения регламент спрямо него за период, който превишава предвидения в член 60, втора алинея от Статута на Съда (вж. по аналогия Решение от Общия съд от 16 септември 2011 г. по дело Kadio Morokro/Съвет, T‑316/11, непубликувано в Сборника, точка 38).
87 Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.
88 В случая обстоятелството, че отмяната на приложение VІІІ към Регламент № 961/2010 и отмяната на приложение II към Решение 2010/413, в редакцията съгласно Решение 2010/644, пораждат действие на различни дати, би могла сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта се налагат идентични мерки по отношение на жалбоподателя.
89 Ето защо за жалбоподателя последиците от приложение ІІ към Решение 2010/413 в редакцията му съгласно Решение 2010/644 трябва да се запазят до момента, в който отмяната на приложение VIII към Регламент № 961/2010 породи действие (вж. по аналогия Решение по дело Kadio Morokro/Съвет, точка 86 по-горе, точка 39).
По съдебните разноски
90 Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
91 Тъй като жалбата е уважена само частично (вж. точка 49 по-горе), с оглед на обстоятелствата по делото е справедливо Съветът да понесе две трети от направените от жалбоподателя съдебни разноски и две трети от своите съдебни разноски. Жалбоподателят понася една трета от своите разноски и една трета от разноските на Съвета.
92 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията понася направените от нея разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя в частите, които се отнасят до Sina Bank, приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, в редакцията му съгласно Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. за изменение на Решение 2010/413, и приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.
2) В частта, която се отнася до Sina Bank, запазва действието на приложение ІІ към Решение 2010/413, в редакцията му съгласно Решение 2010/644, до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Съветът понася две трети от съдебните разноски на Sina Bank и две трети от направените от него съдебни разноски.
5) Sina Bank понася една трета от направените от нея съдебни разноски и една трета от съдебните разноски на Съвета.
6) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2012 година.
Подписи