ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 8 септември 2022 година(1)
Дело C‑279/21
X
срещу
Udlændingenævnet
(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания)
„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Събиране на съпрузи — Член 13 от Решение № 1/80 — Правило „standstill“ —Турски работник, вече притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в приемащата държава членка — Условие за успешното полагане на изпит за езикови умения, наложено на турския работник при разглеждането на заявлението за събиране на семейството, подадено от съпругата му — Ново ограничение — Обосноваване — Императивно съображение от общ интерес, целящо гарантирането на успешна интеграция — Проверката на необходимия, подходящ и пропорционален характер“
Въведение
1. Съдът многократно е оказвал съдействие на националните юрисдикции, за да ги подпомогне да преценят съответствието с правото на Съюза на национални подзаконови или законови разпоредби, конкретизиращи условията, на които трябва да отговарят членовете на семействата на вече присъстващи на територията на Съюза турски работници, които по принцип принадлежат към законния пазар на труда, за да получат разрешение да се присъединят към тези работници. Някои държави членки са решили да изискват от посочените членове на семейството да докажат, че притежават минимални езикови умения, за които се счита, че са необходими за бъдещото им интегриране в обществото на съответната държава членка(2). Разглежданото в главното производство положение е нетипично, тъй като Кралство Дания е избрало — преди да разреши събирането на семейството — да наложи такова изискване за полагане на езиков тест не на членовете на семейството, които желаят да се присъединят към турския работник на датска територия, а на самия турски работник, който вече се намира в Дания и е законно интегриран на пазара на труда.
2. Y е турски гражданин, влязъл на датска територия на 27 септември 1979 г., където живее оттогава. От 1985 г. той разполага с разрешение за постоянно пребиваване в Дания. X е родена в Турция и е турска гражданка. Омъжва се за Y в Турция на 10 юли 2015 г. На 14 август 2015 г. пристига в Дания, а на 21 октомври 2015 г. подава заявление за разрешение за пребиваване за целите на събиране на семейството в Дания на основание гражданския ѝ брак с Y.
3. При разглеждането от датските органи на това заявление на X от Y е изискана определена информация. По-конкретно той посочва, че не е положил успешно теста „Prøve i Dansk 1“ или друг изпит на същото ниво. Той обаче заявява, че е преминал основен курс по „Строителство и монтаж“, състоящ се от 320 урока, които са се провели на датски език. Заявява също, че предвид икономическата си дейност и в качеството си на турски работник той не трябва да отговаря на изискване за езикови познания. Y уточнява, че при него не е налице инвалидност или друго увреждане, което би могло да му попречи да положи успешно посочения тест. Той припомня, че извършва трудова дейност в Дания от март 1980 г., че има четири пълнолетни деца, че майка му и осемте му братя и сестри живеят в Дания и че няма братя и сестри в Турция.
4. На 1 март 2016 г. Udlændingestyrelsen (Служба по миграция, Дания) отхвърля заявлението на Х за издаване на разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството с Y, като отбелязва, че последният не е доказал успешното полагане на теста „Prøve i Dansk 1“ или на друг изпит на същото ниво. Член 9, параграф 1, точка 1, буква d) от Udlændingeloven lovbekendtgørelse nr. 1021 af 19. September 2014 (Закон за чужденците, обнародван с Указ за консолидиране № 1021 от 19 септември 2014 г., наричан по-нататък „Законът за чужденците“) предвижда, че при поискване може да се издаде разрешение за пребиваване на всеки чужд гражданин на възраст над 24 години, сключил брак с пребиваващо в Дания лице, което също е на възраст над 24 години и има разрешение за постоянно пребиваване в Дания от повече от три години, а в параграф 12, точка 5 от тази разпоредба е уточнено, че разрешение за пребиваване по параграф 1, точка 1, буква d) от посочената разпоредба може да бъде издадено само ако пребиваващото в Дания лице е положило успешно теста „Prøve i Dansk 1“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Lov om danskudddannelse til voksne udlændinge m.fl (Закон за курсовете по датски език, провеждани за пълнолетни чужденци) или друг изпит по датски език на същото или по-високо ниво, освен ако наложителни причини, свързани в частност с целостта на семейството, не оправдаят изключение от това изискване. Освен това Службата по миграция приема, че в този случай не са налице наложителни причини, които да обосноват уважаването на искането на Х въпреки неполагането на теста от Y, като според нея отхвърлянето на посоченото искане по-специално не би било в противоречие с международните задължения на Дания. Службата по миграция добавя, че този извод не се поставя под въпрос от клаузата „standstill“, както е тълкувана от Съда в решение Dogan(3).
5. На 25 април 2016 г. датските власти издават на Х разрешение за пребиваване в Дания на основание заетост, като на 14 септември 2017 г. срокът на разрешението е удължен до 13 септември 2021 г.
6. Х подава жалба по административен ред пред Udlændinge-, Integrations- og Boligministerium (Министерство за миграцията, интеграцията и настаняването, Дания(4)) срещу частта от решението от 1 март 2016 г., отнасяща се до правото на Съюза, като иска по-специално преразглеждане на въпроса за съвместимостта на това решение с решение Dogan(5). На 6 декември 2017 г. Министерството за миграцията, интеграцията и настаняването потвърждава решението на Службата за миграцията, като приема, че същата надлежно е извършила конкретно претегляне и конкретна преценка по въпроса дали съществуват наложителни причини, които биха могли да обосноват издаването на разрешение за пребиваване на Х в Дания с цел събиране на семейството, въпреки че Y не е положил успешно изпита по датски език. С определение от 22 ноември 2019 г. подадената от Х жалба за отмяна на решението от 6 декември 2017 г. е препратена на запитващата юрисдикция, която се произнася като първа инстанция. Пред нея Udlændingenævnet (Съвет за обжалване по въпросите на миграцията, Дания, наричан по-нататък „Съветът за обжалване“) е конституиран като ответник в главното производство на мястото на Министерството.
7. От акта за преюдициално запитване е видно, че обучението по датски език, което се удостоверява с тест „Prøve i Dansk 1“, включва курсове по датски език и култура, както и гражданско образование. То се организира за участници, които никога не са посещавали училище или имат ниско образователно равнище и които не са се научили да четат и пишат на майчиния си език. Условието за успешно полагане на този тест, наложено на турския работник с оглед разглеждането на заявлението за издаване на разрешение за пребиваване на съпруга, който желае да го последва на датска територия, е въведено с изменение на Закона за чужденците от 2012 г.(6) Той възпроизвежда условие, което трябва да бъде изпълнено от всеки заявител, гражданин на трета държава(7), за да му бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване в Дания. Това условие вече се прилага и към чужденците, които вече имат разрешение за постоянно пребиваване, издадено съгласно законодателство, което не е налагало никакво изискване за полагане на езиков изпит за целите на получаването на такова разрешение за пребиваване, какъвто е случаят за Y, когато тези граждани искат съпругът им да се присъедини към тях на датска територия. Запитващата юрисдикция посочва, че към момента на влизане в сила на Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година за развиване на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция(8) не е съществувало правило, което да налага на вече намиращия се в Дания турски работник да положи успешно изпит по датски език, за да може неговият съпруг да получи разрешение да го последва.
8. На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали национална мярка като разглежданата в главното производство, която за получаването на разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството от съпруга на турски гражданин, пребиваващ законно и работещ в приемащата държава членка, поставя условие за успешното полагане на изпит за езикови умения, представлява „ново ограничение“ по смисъла на клаузата „standstill“, съдържаща се в член 13 от Решение № 1/80(9), и при утвърдителен отговор дали това ограничение може да бъде обосновано от целта да се гарантира успешната интеграция на съпруга — чужденец.
9. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съществува богата практика на Съда във връзка с член 13 от Решение № 1/80(10), като по-специално Съдът е постановил, че клаузата „standstill“, съдържаща се в тази разпоредба, е пречка пред въвеждането от държава членка на нови ограничения пред възможността за събиране на семейството, освен ако такова ограничение е обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо е да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане(11). Според запитващата юрисдикция, макар Съдът вече да е признал, че целта да се гарантира успешна интеграция, може да представлява императивно съображение от общ интерес(12), той все пак е приел също, че условие, което налага на подалия заявлението съпруг на пребиваващ в съответната държава членка турски гражданин, който желае да влезе на територията на тази държава на основание събиране на семейството, да докаже преди това придобиването на елементарни познания по официалния език на тази държава, действително надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел, тъй като недоказването на придобиването на достатъчни езикови познания автоматично води до отхвърляне на заявлението за събиране на семейството, без да се вземат предвид конкретни особени обстоятелства(13). X поддържа пред запитващата юрисдикция, че член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците не е в съответствие с член 13 от Решение № 1/80, тъй като надхвърля необходимото за постигането на целта за успешна интеграция, доколкото успешното полагане на езиковия тест е единственото средство за пребиваващия чужденец да демонстрира способността си за интеграция, без да се вземат предвид други критерии. X поддържа също, че в действителност няма възможност за изключение от това изискване, тъй като липсата на успешно полагане на изпита води до отхвърляне на заявлението за разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството.
10. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, прогласен в член 10, параграф 1 от Решение № 1/80(14), допуска национална мярка като разглежданата в главното производство, доколкото тя не се прилага за датските граждани, нито за гражданите на държавите — членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство (ЕИП). В това отношение тя отбелязва, че съгласно текста на тази разпоредба, същата се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, и има съмнения дали може да се счита, че разглежданата в главното производство национална мярка попада в материалния обхват на тази разпоредба. Макар X да твърди, че разглежданото в главното производство законодателство попада в обхвата на „другите условия на труд“ по смисъла на тази разпоредба, Съветът за обжалване не смята, че случаят е такъв, и във всички случаи поддържа, че разликата в третирането, свързана с прилагането на изискването за езикови познания, не противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в член 10 от Решение № 1/80.
11. На трето място, ако Съдът приеме, че член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 не е приложим в конкретния случай, запитващата юрисдикция иска да се установи дали общият принцип на недопускане на дискриминация, прогласен в член 9 от Споразумението за асоцииране, може да се приложи(15), и при утвърдителен отговор дали тази разпоредба допуска национална мярка като тази по главното производство. Х поддържа, че разглежданото в главното производство законодателство представлява пряка дискриминация спрямо турските граждани, основана на гражданството, в сравнение с третирането, предвидено за датските граждани и гражданите на другите скандинавски държави, както и за гражданите на Съюза, които не трябва да отговарят на подобно условие, за да се ползват от събирането на семейството. Напротив, Съветът за обжалване изтъква, че положението на Х се урежда изключително от Решение № 1/80, а не от самото Споразумение за асоцииране, тъй като тя не извлича права от това споразумение, и че при всички положения не била налице дискриминация. Във всеки случай датските граждани, гражданите на другите скандинавски държави и гражданите на Съюза не се намирали в положение, сравнимо с това на турските работници.
12. На четвърто и последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 9 от Споразумението за асоцииране има директен ефект и частноправните субекти могат да се позовават пряко на него пред националните юрисдикции. X поддържа, че е възможно пряко позоваване на посоченото във въпросния член 9 правило за недопускане на дискриминация и че то се прилага самостоятелно. Съветът за обжалване изтъква, че посоченият член 9 е общо правило, уточнено и конкретизирано в член 10 от Решение № 1/80, и че неговият общ характер, както и естеството и предметът на Споразумението за асоцииране не допускат признаването на директен ефект на член 9.
13. При тези обстоятелства Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания) решава да спре производството и с акт, постъпил в секретариата на Съда на 28 април 2021 г., да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли клаузата „standstill“, предвидена в член 13 от Решение № 1/80, въвеждането и прилагането на национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
2) Обхваща ли специалната забрана за дискриминация, установена с член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос допуска ли общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, национална правна уредба като посочената, в случай като този в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в съответната държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешното полагане на изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка като предварително условие за придобиването на това право, при положение че такова изискване не е наложено на гражданите на съответната скандинавска държава членка (в случая Дания) и на други скандинавски държави или на други лица — граждани на държава — членка на Съюза (и следователно не важи за граждани на Съюза/граждани на държава от ЕИП)?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос допустимо ли е директно позоваване на общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, пред национална юрисдикция?“.
14. Писмени становища представят X, датското правителство и Европейската комисия, които също така са изслушани в съдебното заседание, проведено пред Съда на 18 май 2022 г.
Анализ
15. В самото начало следва да се подчертае, че с преюдициалните въпроси, които отправя до Съда, запитващата юрисдикция иска да се установи дали националното законодателство, съгласно което заявлението за събиране на семейството, подадено от съпруга на турски работник, ще бъде уважено само ако този работник може да докаже, че успешно е положил изпит по датски език, е съвместимо с Решение № 1/80 (по-конкретно член 10, параграф 1 и член 13 от него) и/или със Споразумението за асоцииране (в случая член 9 от него). Ако бъде установено обаче, че дори и една от тези три посочени разпоредби не допуска разглежданата в главното производство правна уредба, то това ще е достатъчно за запитващата юрисдикция да разреши висящия пред нея спор. От моя анализ следва, че положението, описано от запитващата юрисдикция и уточнено в устните състезания пред Съда, очевидно е в противоречие с член 13 от Решение № 1/80. При тези условия следващото изложение ще бъде посветено единствено на тази разпоредба и следователно само на първия преюдициален въпрос.
16. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изисква като условие за събирането на турски работник, пребиваващ законно в Дания, с неговия съпруг, гражданин на трета държава, посоченият работник успешно да е положил изпит, удостоверяващ определено ниво на познания по датски език, представлява „ново ограничение“, и при утвърдителен отговор дали такава мярка може да бъде обоснована.
По наличието на ново ограничение
17. Следва да се припомни, че предвидената в член 13 от Решение № 1/80 клауза „standstill“ забранява поначало въвеждането на каквито и да било нови вътрешни мерки, които имат за цел или последица да обвържат упражняването от турски гражданин на свободното движение на работници на територията на страната с по-ограничителни условия от тези, които са били приложими спрямо него към момента на влизане в сила на Решение № 1/80 в съответната държава членка(16). Съдът многократно е постановявал, че национална правна уредба, която утежнява условията за събиране на семействата на турските работници, пребиваващи законно в съответната държава членка, спрямо условията, приложими при влизането в сила на Решение № 1/80 в последната, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба за упражняването на свободата на движение от турските работници в посочената държава членка(17).
18. От акта за преюдициално запитване е видно, че член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, който в контекста на подадено заявление за разрешение за пребиваване с цел събиране със съпруг — турски работник, налага на съпруг — гражданин на трета държава, изискване да представи доказателство за успешното полагане от посочения работник на изпит за основни езикови познания по датски език, утежнява, що се отнася до събирането на семействата, условията за първото допускане на датска територия на съпрузите на турските граждани, които пребивават законно в Дания, в сравнение с условията, приложими в тази държава членка при влизането в сила на Решение № 1/80(18).
19. Всъщност съгласно трайно установената съдебна практика събирането на семейството представлява необходимо средство за осигуряване на възможност за семеен живот на турските работници, които принадлежат към пазара на труда на държавите членки, и допринася както за подобряване на качеството на пребиваването им, така и за интеграцията им в тези държави(19). Решението на турски гражданин да се установи в дадена държава членка, за да упражнява в нея устойчива икономическа дейност, може да бъде отрицателно повлияно, когато законодателството на тази държава членка прави по-трудно или невъзможно събирането на семейството, така че въпросният гражданин може евентуално да се окаже принуден да избира между дейността си в съответната държава членка и семейния си живот в Турция. При тези условия правна уредба, която прави събирането на семейството по-трудно, като втвърдява условията за първото допускане на територията на съответната държава членка на съпрузите на турските граждани, спрямо условията, приложими при влизането в сила на Решение № 1/80, представлява „ново ограничение“ по смисъла на член 13 от това решение(20).
20. Такива са и последиците от член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, който, като налага на самия турски работник условие, което до този момент не е било поставяно и което е необходимо за издаването на разрешение за пребиваване на съпруга му с цел събиране на семейството, действително представлява „ново ограничение“ по смисъла на член 13 от Решение № 1/80, което впрочем не се оспорва от датското правителство.
21. Подобно ограничение обаче е забранено, освен ако е сред ограниченията по член 14 от Решение № 1/80(21) или е обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо е да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане(22). Тъй като от преписката по делото не следва, че разглежданото в главното производство законодателство попада сред ограниченията, посочени в член 14 от Решение № 1/80, следва да се определи, на първо място, дали това ново ограничение може да бъде обосновано с императивно съображение от общ интерес.
По наличието на императивно съображение от общ интерес
22. Датското правителство поддържа, че твърдяната цел на член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците е да се гарантира успешна интеграция. Ratio legis на член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците се пояснява и от запитващата юрисдикция, която цитира законопроекта № L 180 от 26 април 2012 г. (който е довел до приемането на Закона за чужденците в редакцията му, приложима към спора по главното производство), и по-специално раздел 3.8 от посочения законопроект, в който правителството припомня, че „за да могат доведат съпруг от чужбина в Дания, пребиваващите чужденци трябва да бъдат добре интегрирани и да имат връзка с датското общество. Интегрирането на съпруг чужденец в датското общество се улеснява, ако пребиваващият може да подкрепи съпруга си и да му помогне да се установи, да научи датски език и да получи достъп до пазара на труда“(23). При това положение събирането на съпрузите трябвало да бъде поставено в зависимост от условието пребиваващите чужденци да притежават разрешение за постоянно пребиваване, чието предоставяне занапред да зависи от успешното полагане на тест за езикови умения, като пребиваващият чужденец трябва да може да допринесе за интегрирането на съпруга си в датското общество. Пак според изложеното от датското правителство във въпросния проектозакон пребиваващите чужденци, които са получили такова разрешение за пребиваване преди въвеждането на това условие, понастоящем не са доказали, че са добре интегрирани. Ето защо датското правителство е предложило по отношение на чужденците, които вече притежават разрешение за постоянно пребиваване и кандидатстват за събиране със съпруга си, гражданин на трета държава, да бъдат наложени някои нови условия за предоставяне на такова разрешение за събиране, сред които успешното полагане на изпит по датски език.
23. В този смисъл датските органи поддържат пред запитващата юрисдикция, че член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците е обоснован от императивно съображение от общ интерес, свързано с гарантирането на успешна интеграция. Датското правителство също така уточнява пред Съда, че изискването за успешно полагане на изпит по датски език се основава на идеята, че ако пребиваващият владее датски език, той ще може по-добре да подпомогне съпруга си в процеса на интеграция в датското общество.
24. Съдът вече е приел, че когато дадена мярка има за твърдяна цел да се гарантира успешна интеграция на гражданите на трети страни в приемащата държава, подобна цел може по принцип да представлява императивно съображение от общ интерес по смисъла на член 13 от Решение № 1/80(24).
25. Бих искал обаче да отбележа, че доводите, изтъкнати от датския законодател, а след това и от датското правителство пред Съда, са белязани от известна двусмисленост, що се отнася до групата, към която по-точно е насочена целта за успешна интеграция. Условието за успешно полагане на изпит за езикови умения е наложено на турския работник, чиято степен на интеграция или „способност за интеграция“, за да използваме употребения от Х израз(25), изглежда, се цели да бъде проверена, преди да се определи дали той ще бъде в състояние да подпомага съпруга си в процеса на интеграция. Подобна двусмисленост изглежда проблемна в много отношения. Най-напред, както вече припомних, Съдът е приел, че събирането на семейството допринася именно за подобряване на качеството на пребиваването и за интеграцията на турския работник в приемащата държава членка(26). По-нататък, както припомня Комисията, не мисля, че е възможно да се изисква от турски работник, чието положение е стабилизирано с оглед на член 6 от Решение № 1/80, да докаже интензитета на своята интеграция.
26. При тези условия може да се приеме, че член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците преследва законна цел само доколкото изтъкнатото императивно съображение от общ интерес няма друга цел освен тази да се гарантира успешната интеграция на съпрузите на гражданите на трети страни, поискали да се ползват от събиране на семейството.
27. Следователно с тази уговорка остава да се провери дали член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците е подходящ да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане.
По подходящия характер на новото ограничение
28. Както посочих по-горе, датският законодател изхожда от предпоставката, че ако турският работник е „добре“ интегриран в датското общество, ще бъде улеснена интеграцията на съпруга, който желае да се присъедини към него. В подготвителните работи се споменават проучвания, които свидетелствали за тази връзка. Бих могъл да допусна, че работник, който възнамерява да приеме в своето домакинство съпруга си и който живее от известно време в Дания, владее датски език, участва в местния живот и има приятели датчани, действително ще може да повлияе положително върху процеса на културно приспособяване на своя съпруг(27).
29. При анализа на член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците обаче възниква първата трудност с оглед на изискването за подходящ характер, тъй като следва да се констатира, че тази разпоредба установява изключителна връзка между интеграцията, от една страна, и нивото на познания по датски език, от друга страна. Интеграцията на дадено лице в приемащото общество е сложен и многофакторен процес, който не може да се сведе само до придобиването на някои основни езикови познания, още повече когато това не се изисква от самото лице, а от неговия съпруг.
30. Тук възниква втора трудност, която според мен е още по-сериозна. Макар да мога да приема, че интеграцията на съпруга би могла евентуално да бъде улеснена, тъй като вече намиращият се в Дания турски работник притежава основни познания по датски език и относно датската култура и общество, за сметка на това категорично не мога да подкрепя идеята, че в противен случай интеграцията на съпруга би била възпрепятствана или обречена на неуспех. С други думи, не е възможно да се направи прогноза за неспособност за интеграция по отношение на съпруга единствено поради факта че самият турски работник не е представил доказателство за успешно полагане на изисквания изпит.
31. Според мен — в контекста на обосновката на разглежданото ново ограничение — е също толкова изключително проблематично признанието на датското правителство в отговор на въпрос на Съда, че дори да се окаже, че съпругата на Y говори два езика и владее отлично датски език, заявлението ѝ за събиране на семейството въпреки всичко би било отхвърлено, тъй като Y все още няма да е доказал, че е положил успешно теста „Prøve i Dansk 1“. Подобно твърдение противоречи пряко на предпоставката, на която се основава член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, че съществува неразривна връзка между способността за изразяване на езика на приемащата държава членка и успеха на интеграцията, тъй като на съпруг, който по тази логика има всички шансове да може лесно да се интегрира в обществото на приемащата държава членка поради собствените си езикови познания, въпреки всичко би било отказано разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството. Това изявление неизбежно (и както предчувствах) води до поставянето под въпрос на истинското естество на целта, която се преследва с разглежданата мярка.
32. В този смисъл, тъй като от преписката по делото е видно, че успешното полагане на този тест е необходимо условие за предоставянето на разрешение за пребиваване на съпруга на турския работник, който вече се намира в приемащата държава и е законно интегриран на пазара ѝ на труда, без изобщо да се вземат предвид собствените способности за интеграция на посочения съпруг, въпреки че целта, за която се твърди, че се преследва, е успешната интеграция на въпросния съпруг, то като не позволява да се преценят действителните перспективи за интеграция на подалия заявление за разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството, разглежданата в главното производство национална мярка не е подходяща, за да се гарантира успешната интеграция в Дания на тези граждани на трети страни(28).
По пропорционалния характер
33. Ако Съдът постанови, че новото ограничение, каквото представлява член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, е подходящо да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел, той ще трябва също така да се увери, че тази разпоредба не надхвърля необходимото за нейното постигане.
34. В това отношение, първо, следва да се отбележи, че изискването за успешно полагане на теста „Prøve i Dansk 1“ е наложено на всички турски работници без каквато и да било преценка на другите обстоятелства, които биха могли да свидетелстват за действителното им интегриране в датското общество. В този смисъл, както e в случая с Y, трудовият живот, както и различни елементи на принос в датското общество, не са достатъчни, за да го освободят от това изискване за успешно полагане, когато съпругата му поиска да се присъедини към него в Дания. Следователно член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, изглежда, съдържа необорима презумпция, че турският работник, който не може да докаже, че е положил успешно изпита за езикови умения, не е интегриран. Що се отнася обаче до турски работник, живеещ на датска територия от 1979 г. — тоест от 36 години към момента, в който съпругата му е поискала да се присъедини към него — би трябвало да се вземат предвид и други доказателства за способността му да подкрепи съпругата си в процеса на нейната интеграция, както например преминатите от него обучения на датски език(29). Липсата на каквато и да било пропорционалност става съвсем очевидна, при положение че няма евентуално претегляне или компенсиране между, от една страна, липсата на доказателство за успешното полагане на теста „Prøve i Dansk 1“ и от друга страна, социалното и културното повлияване, което естествено трябва да е настъпило в резултат от 36‑годишен трудов живот в приемаща държава членка, или поне другите фактори, които могат да покажат, че ако е необходимо, съпругът ще може да бъде подпомаган в процеса на интеграция от турския работник, който вече живее в приемащата държава членка.
35. Причината, поради която доказателството за успешното полагане на теста „Prøve i Dansk 1“ е до такава степен необходимо условие за разрешаването на събирането със съпруга, не може да бъде разбрана, при положение че видно от националната правна уредба, след като е получил разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството, самият съпруг ще трябва в срок от шест месеца след пристигането си в Дания да положи тест за оценка на придобитите компетентности по програмата от задължителни курсове, които трябва да премине, чиято цел също, изглежда, е да гарантира, че съпругът ще бъде интегриран успешно след влизането си на датска територия.
36. В това отношение, без да искам да заменям националния законодател, а напротив, опитвайки се да разбера приложимата правна уредба, не мога да не установя известна непоследователност, изразяваща се в отказ Х да получи разрешение за пребиваване с цел събиране със съпруга си с мотива, че същият не е доказал успешното полагане на теста „Prøve i Dansk 1“, което би трябвало да демонстрира наличието на основни познания по датски език и за датското общество, които ще бъдат полезни за интегрирането на съпругата му в същото това общество, и същевременно в издаване на Х през 2016 г. на разрешение за пребиваване на основание заетост, чийто срок е удължен до 2021 г.(30)
37. Второ, вярно е, че административната практика, така както е описана от запитващата юрисдикция, а впоследствие и от датското правителство, не свидетелства за практика на системно отхвърляне на заявленията за издаване на разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството(31), когато съпругът не отговаря на условието за успешно положен изпит за езикови умения. Това обаче не прави непременно посочената практика пропорционална. Освен това е необходимо да съществуват истински възможности за отклонение от това изискване. От преписката по делото е видно, че тези хипотези са много ограничени и никога не позволяват да се вземат предвид в достатъчна степен конкретните обстоятелства, свързани с всяко заявление за събиране на семейството и отнасящи се до личността на самия заявител. В този смисъл вече изложих как дори в случай че съпругът владее отлично на езика на приемащата държава, искането му за разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството би било отхвърлено, ако турският работник, който вече се намира в тази държава, не е в състояние да докаже успешното полагане на теста за езикови умения. Според мен това онагледява обстоятелството, че няма предвидени действителни изключения или поне отчитане в достатъчна степен на конкретните особени обстоятелства(32).
38. Противно на твърденията на датското правителство, не считам, че понастоящем е налице законодателство като разглежданото по делото, по което е постановено решение Udlændingenævnet(33). Всъщност в това решение Съдът се е произнесъл по ново ограничение, изразяващо се в намаляване на възрастовата граница, за да може дете на турски работник, пребиваващ законно на територията на приемащата държава членка, да подаде заявление за събиране на семейството. Съдът е приел, че такава мярка е пропорционална, тъй като датското право предвижда изключения от прилагането на разглежданата в спора по главното производство разпоредба, по-специално ако висшият интерес на детето изисква това, като в този случай датските органи са длъжни да извършат индивидуална преценка на положението на детето и във всеки отделен случай да вземат предвид тези интереси(34). Настоящото дело е различно, поради факта че не изглежда да се извършва индивидуална преценка на езиковите умения или на перспективите за интеграция по отношение на самия заявител, за да се определи дали да се допусне изключение от това изискване, на което трябва да отговаря работникът.
39. Напротив, от анализа на преписката(35) е видно, че ще бъде допуснато изключение от това изискване за успешно полагане на теста „Prøve i Dansk 1“ само с оглед на „наложителни причини“, свързани по-специално с международните задължения на Дания, и единствено ако не е възможно да се прикани турският работник да продължи семейния си живот в държавата по произход, без подобно приканване да представлява нарушение на тези задължения(36).
40. При тези условия новото ограничение, което представлява член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел, която, припомням, е успешна интеграция на съпруга, който иска да се присъедини към турския работник в приемащата държава членка.
Междинно заключение
41. След анализа и предвид всички изложени съображения национална мярка като член 9, параграф 12, точка 5 от Закона за чужденците, която изисква като условие за събирането на турски работник, законно интегриран на пазара на труда и пребиваващ законно в съответната държава членка, с неговия съпруг посоченият работник да е положил успешно тест за езикови умения, за да се гарантира успешното интегриране на този съпруг след влизането му на територията на въпросната държава членка, представлява „ново ограничение“ по смисъла на член 13 от Решение № 1/80. Такова ограничение не е обосновано.
Заключение
42. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания) по следния начин:
„Национална мярка, която изисква като условие за събирането на турски работник, законно интегриран на пазара на труда и пребиваващ законно в съответната държава членка, с неговия съпруг посоченият работник да е положил успешно тест за езикови умения, за да се гарантира успешното интегриране на този съпруг след влизането му на територията на въпросната държава членка, представлява „ново ограничение“ по смисъла на член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година за развиване на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция.
Такова ограничение не e обосновано“.