РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
5 март 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 91/477/ЕИО — Контрол върху придобиването и притежаването на оръжие — Огнестрелни оръжия, които са забранени или подлежат на разрешителен режим — Полуавтоматични огнестрелни оръжия — Директива 91/477, изменена с Директива (ЕС) 2017/853 — Член 7, параграф 4a — Възможност за държавите членки да потвърждават, подновяват или удължават разрешителни — Предполагаема невъзможност за упражняване на тази възможност по отношение на полуавтоматичните огнестрелни оръжия, видоизменени в изстрелващи халосни патрони или в салютни или акустични оръжия — Валидност — Член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на защита на оправданите правни очаквания“
По дело C‑234/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) с акт от 25 март 2021 г., постъпил в Съда на 12 април 2021 г., в рамките на производство по дело
Défense Active des Amateurs d’Armes ASBL,
NG,
WL
срещу
Conseil des ministres,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Ал. Арабаджиев (докладчик), K. Jürimäe, C. Lycourgos, T. von Danwitz, Z. Csehi и O. Spineanu —Matei, председатели на състави, M. Ilešič, J.–C. Bonichot, A. Kumin, I. Ziemele, D. Gratsias, M. L. Arastey Sahún и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: M. Krausenböck, администратор, впоследствие I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 септември 2022 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Défense Active des Amateurs d’Armes ASBL, NG и WL, от F. Judo, advocaat,
– за белгийското правителство, от C. Pochet и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от S. Ronse и G. Vyncke, advocaten,
– за Европейския парламент, от J. Étienne, M. Menegatti и R. van de Westelaken, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от J. Lotarski, K. Pleśniak и L. Vétillard, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от R. Tricot и C. Valero, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 ноември 2022 г.,
предвид определението от 28 февруари 2023 г. за възобновяване на устната фаза на производството и предвид изложеното в съдебното заседание от 8 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за белгийското правителство, от C. Pochet, в качеството на представител, подпомагана от S. Ronse и G. Vyncke, advocaten,
– за Европейския парламент, от M. Menegatti и R. van de Westelaken, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от K. Pleśniak и L. Vétillard, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от R. Tricot и C. Valero, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 7, параграф 4а от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ L 256, 1991 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 10, стр. 233), изменена с Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. (ОВ L 137, 2017 г., стр. 22).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Défense Active des Amateurs d’Armes ASBL, NG и WL (наричани по-нататък заедно „DAAA и др.“), от една страна, и Conseil des ministres (Министерски съвет, Белгия), от друга страна, по-специално по повод на валидността на разпоредба от белгийски закон, която не предвижда възможност като преходна мярка за определени лица да продължат да притежават полуавтоматични огнестрелни оръжия, които са били видоизменени в изстрелващи халосни патрони или в салютни или акустични оръжия и са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г., но предвижда такава възможност, когато такива полуавтоматични огнестрелни оръжия не са били видоизменени по такъв начин.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно пето съображение от Директива 91/477:
„като има предвид, че това законодателство ще породи по-голямо взаимно доверие между държавите членки в областта на опазването на безопасността на лицата, доколкото тя е залегнала в частично хармонизираните законодателства; като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят категории огнестрелни оръжия, чието придобиване и притежание от частни лица да бъде или забранено или да подлежи на разрешителен режим или на деклариране“.
4 Член 1, параграф 1 от Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. (OВ L 179, 2008 г., стр. 5), гласи:
„За целите на настоящата директива „огнестрелно оръжие“ означава всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен ако е изключено по някоя от причините, изброени в приложение I, част III. Огнестрелните оръжия са класифицирани в приложение I, част II.
За целите на настоящата директива се смята, че даден предмет може да бъде видоизменен, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, ако:
– външният му вид наподобява огнестрелно оръжие, и
– конструкцията или материалът, от който е направен, могат да бъдат лесно видоизменени по този начин“.
5 Съгласно част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51, в „Категория В — Огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим“ попадат по-специално:
„1. Късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия или оръжия с магазинно (дисково) подаване на мунициите.
[…]
4. Дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, магазинът и патронникът на които могат да съдържат повече от три патрона.
5. Дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, магазинът и патронникът на които могат да побират повече от три патрона, пълнителят на които не е неподвижен или за които не може да се гарантира, че не могат да бъдат променени с помощта на обикновен инструментариум в оръжия, магазинът и патронникът на които могат да побират повече от три патрона.
6. Дългоцевните огнестрелни оръжия с магазинно (дисково) подаване и полуавтоматични огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която не надвишава 60 сантиметра.
7. Полуавтоматичните граждански огнестрелни оръжия, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие“.
6 Част III от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51, предвижда:
„За целите на настоящото приложение в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които:
а) са направени трайно негодни за употреба чрез дезактивиране, при което се гарантира, че всички основни части на огнестрелното оръжие са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба;
[…]“.
7 Член 1, параграф 1, точки 1 и 3—5 от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, съдържа следните определения:
„1) „огнестрелно оръжие“ означава всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменяно, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен ако е изключено от това определение по някоя от причините, изброени в приложение I, част III. Огнестрелните оръжия са класифицирани в приложение I, част II.
Даден предмет се счита, че може да бъде видоизменен, така че да произведе изстрел с куршум или проектил чрез действието на взривно вещество, ако:
а) външният му вид наподобява огнестрелно оръжие, и
б) конструкцията или материалът, от който е направен, могат да бъдат лесно видоизменени по този начин;
[…]
3) „боеприпаси“ означава целия патрон или неговите компоненти, включително гилзи, капсули, барутен заряд, куршуми или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие, при условие че тези компоненти сами по себе си подлежат на разрешителен режим в съответната държава членка;
4) „предупредителни и сигнални оръжия“ означава устройства с пълнител, които са проектирани само за изстрелване на халосни патрони, патрони с дразнещи вещества и други активни вещества или на пиротехнически сигнални изделия и които не могат да бъдат видоизменяни така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество;
5) „салютни и акустични оръжия“ означава огнестрелни оръжия, специално видоизменени единствено за използването им за изстрелване на халосни патрони, с приложение например в театрални представления, фотографски сесии, заснемане на филми и телевизионни продукции, възстановка на исторически събития, шествия, спортни събития и обучение“.
8 Член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменен с Директива 2017/853, предвижда:
„Държавите членки могат да вземат решение да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в точки 6, 7 или 8 от категория A, за огнестрелно оръжие, което е било класифицирано в категория B, и което е било законно придобито и регистрирано преди 13 юни 2017 г. при спазване на другите условия, определени в настоящата директива Освен това държавите членки могат да позволят такива огнестрелни оръжия да бъдат придобивани от други лица, получили разрешително от държавите членки в съответствие с настоящата директива […]“.
9 Съгласно част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, в „Категория A — Забранени огнестрелни оръжия“ попадат:
„1. Бойните механизми и устройства за изстрелване на ракети с експлозивен ефект.
2. Автоматичните огнестрелни оръжия.
3. Огнестрелните оръжия, прикрити под формата на друг предмет.
4. Боеприпасите с бронебойно, експлозивно (дум-дум) или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тези боеприпаси.
5. Боеприпасите за пистолети и револвери с експлозивно действие, както и куршуми и снаряди с експлозивно действие, с изключение на тези за ловни оръжия или за стрелба по цели, за лицата, които имат право да използват тези оръжия.
6. Автоматичните огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия, без да се засяга член 7, параграф 4а.
7. Всяко от следните полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване:
а) късоцевните огнестрелни оръжия, които могат да изстрелват повече от 21 патрона без презареждане, ако:
i) пълнител с капацитет над 20 патрона е част от огнестрелното оръжие; или
ii) към него е добавен сменяем пълнител с капацитет над 20 патрона;
б) дългоцевните огнестрелни оръжия, които могат да изстрелват повече от 11 патрона без презареждане, ако:
i) пълнител с капацитет над 10 патрона е част от огнестрелното оръжие; или
ii) към него е добавен сменяем пълнител с капацитет над 10 патрона.
8. Дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия (тоест огнестрелни оръжия, които първоначално са били предназначени за стрелба от рамо), чиято дължина може да бъде сведена под 60 cm без загуба на функционалност чрез сгъващ се или телескопичен приклад или чрез приклад, който може да бъде отстранен без използване на инструменти.
9. Всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било видоизменено в изстрелващо халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие“.
10 Съображения 20 и 31 от Директива 2017/853 предвиждат:
„(20) Рискът от видоизменянето на акустични оръжия и на други видове оръжия, изстрелващи халосни патрони, в действителни огнестрелни оръжия е голям. Поради това е от съществено значение да бъде разрешен проблемът с такива видоизменени оръжия, използвани за извършването на престъпления, по-специално като те бъдат включени в приложното поле на Директива [91/477]. Освен това, за да се избегне рискът от произвеждането на предупредителните и сигналните оръжия по такъв начин, който да позволява видоизменянето им така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, [Европейската комисия] следва да приеме технически спецификации с цел да се гарантира, че не могат да бъдат видоизменяни по такъв начин.
[…]
(31) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“]“.
11 Директива 91/477 е отменена и заменена с Директива (ЕС) 2021/555 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OВ L 115, 2021 г., стр. 1).
Белгийското право
12 Членове 151—163 от Закона за приемане на различни разпоредби в областта на наказателното право и в областта на вероизповеданията и за изменение на Закона от 28 май 2002 г. за евтаназията и на Наказателния кодекс за престъпления против социалната система от 5 май 2019 г. (Moniteur belge от 24 май 2019 г., стр. 50023, наричан по-нататък „Законът от 5 май 2019 г.“) изменят някои разпоредби от Закона за уреждане на икономическите и индивидуалните дейности с оръжия от 8 юни 2006 г. (Moniteur belge от 9 юни 2006 г., стр. 29840, наричан по-нататък „Законът от 8 юни 2006 г.“), по-специално с цел частичното транспониране на Директива 2017/853 в белгийския правен ред.
13 Така член 153, точка 3 от Закона от 5 май 2019 г. е приет с цел да транспонира в посочения правен ред точки 6 и 8 от категория A, които се съдържат в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, и изменя член 3, параграф 1 от Закона от 8 юни 2006 г., както следва:
„За забранени оръжия се считат:
[…]
19. автоматичните огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия;
20. дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, чиято дължина може да бъде сведена под 60 cm без загуба на функционалност чрез сгъващ се или телескопичен приклад или чрез приклад, който може да бъде отстранен без използване на инструменти“.
14 Член 153, точка 5 от Закона от 5 май 2019 г. изменя посочения член 3, като въвежда в него параграф 4, който гласи:
„Огнестрелните оръжия, които са били видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия или които са били видоизменени в салютни и акустични оръжия, и огнестрелните оръжия, които не са били видоизменени за тази цел и служат единствено за изстрелване на патрони или на посочените по-горе вещества, остават в категорията, в която са били включени съгласно параграфи 1 и 3“.
15 Освен това този закон изменя Закона от 8 юни 2006 г., като в член 2 от него въвежда точка 26°/1, в която понятието „салютни и акустични оръжия“ е определено като „огнестрелни оръжия, специално видоизменени единствено за използването им за изстрелване на халосни патрони, с приложение например в театрални представления, фотографски сесии, заснемане на филми и телевизионни продукции, възстановка на исторически събития, шествия, спортни събития и обучение“.
16 С член 163 от Закона от 5 май 2019 г. белгийският законодател се възползва от възможността, предоставена с член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, и включва в Закона от 8 юни 2006 г. член 45/2, който предвижда:
„Лицата, които преди 13 юни 2017 г. законно са придобили и регистрирали оръжие, посочено в член 3, параграф 1, точки 19 и 20, или чрез разрешително, или чрез регистрация въз основа на разрешително за лов, на удостоверение за частен охранител или на разрешително за практикуващ спортна стрелба, или чрез вписване в регистъра на получилите разрешително лица, могат да продължат да притежават това оръжие, при положение че са изпълнени останалите законови условия за притежаването на оръжия. Такова оръжие може да бъде преотстъпвано само на практикуващи спортна стрелба […] и на оръжейници, колекционери или на одобрени за тази цел музеи. Оръжието може също така да бъде дезактивирано […] или да бъде предадено на властите“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
17 На 22 ноември 2019 г. DAAA и др. подават пред Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) жалба за отмяна по-специално на член 153, точка 5 от Закона от 5 май 2019 г. Според тях тази разпоредба нарушава по-специално някои разпоредби от белгийската конституция, член 49 от Хартата и принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като по същество предвижда, че огнестрелни оръжия, които до 3 юни 2019 г. са се продавали свободно в Белгия, а именно оръжия, които са били видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия или които са били видоизменени в салютни и акустични оръжия, и огнестрелните оръжия, които не са били видоизменени за тази цел и служат единствено за изстрелване на патрони или на посочените по-горе вещества, от тази дата подлежат на разрешителен режим или са забранени, без да се предвижда преходна разпоредба за лицата, които законно са придобили и регистрирали такива огнестрелни оръжия преди тази дата. Така, считано от същата дата, имало опасност срещу тези лица да бъде образувано наказателно производство, поради това че притежават такива огнестрелни оръжия, въпреки че не са имали възможност да се подготвят, за да изпълнят условията на посочения член 153, точка 5.
18 Освен това според DAAA и др. посоченият член 153, точка 5 установява различно третиране между притежателите на такива видоизменени огнестрелни оръжия и притежателите на други огнестрелни оръжия, които също стават забранени след влизането в сила на Закона от 5 май 2019 г., но попадат в обхвата на преходния режим, предвиден в член 163 от този закон. Това различно третиране обаче не било релевантно с оглед на целта за насърчаване на правната сигурност, нито било разумно обосновано, като се има предвид, че притежателите на видоизменени огнестрелни оръжия нямали възможност да изпълнят новите правила и да избегнат евентуално наказателно преследване.
19 Освен това DAAA и др. считат, че с тази разпоредба практически се извършва отчуждаване, тъй като води до това притежателите на законно придобито огнестрелно оръжие изведнъж да не могат повече да го притежават. Тъй като това засягане на правото на собственост не е придружено от предварително и пълно обезщетение, посочената разпоредба нарушавала това право.
20 Cour constitutionnelle (Конституционен съд) отбелязва, че член 153, точка 5 от Закона от 5 май 2019 г. във връзка с член 163 от този закон не предвижда преходен режим в полза на лицата, които законно са придобили и регистрирали преди 13 юни 2017 г. огнестрелно оръжие, специално видоизменено единствено за използването му за изстрелване на халосни патрони. Посоченият закон не уреждал и начина, по който лицата, които законно са придобили такова оръжие преди тази дата, могат да се съобразят с новото положение на това оръжие, произтичащо от посочения закон, а именно положението му на забранено оръжие или на оръжие, за което се изисква разрешително. Когато обаче законодателят прави съществуващ режим по-строг, той трябвало да гарантира на лицата, които законно са придобили такова оръжие при действието на предишния режим, да имат възможност да се съобразят с новата правна уредба.
21 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че преди влизането в сила на член 153, точка 5 от Закона от 5 май 2019 г. огнестрелните оръжия, специално видоизменени единствено за използването им за изстрелване на халосни патрони, са се продавали свободно в Белгия, независимо от категорията, към която биха принадлежали при липсата на такова видоизменение. След влизането в сила на тази разпоредба обаче се оказало изведнъж, че лицата, които са придобили и регистрирали преди 13 юни 2017 г. такова огнестрелно оръжие, което без това видоизменение е било класифицирано в категорията на забранените оръжия, притежават забранено оръжие, което те не могат по-специално нито да запазят, нито да отчуждят.
22 По същия начин след влизането в сила на посочената разпоредба лицата, които не разполагат с необходимото разрешително за огнестрелно оръжие, специално видоизменено единствено за използването му за изстрелване на халосни патрони, и които са придобили и регистрирали преди 13 юни 2017 г. такова огнестрелно оръжие, което без това видоизменение попада в категорията оръжия, за които се изисква разрешително, изведнъж се оказали притежатели на огнестрелно оръжие, което не могат да притежават съгласно член 11, параграф 1 от Закона от 8 юни 2006 г. Освен това, като се има предвид, че последната разпоредба изисква такова разрешително да бъде получено „преди“ придобиването на въпросното оръжие, съответните лица нямали възможност да уредят положението си.
23 Cour constitutionnelle счита, че член 153, точка 5° от Закона от 5 май 2019 г. във връзка с член 163 от този закон установява различно третиране между, от една страна, лицата, които преди 13 юни 2017 г. законно са придобили и регистрирали полуавтоматично оръжие по смисъла на член 3, параграф 1, точки 19° и 20° от Закона от 8 юни 2006 г., и от друга страна, тези, които преди тази дата законно са придобили и регистрирали огнестрелно оръжие, специално видоизменено единствено за използването му за изстрелване на халосни патрони по смисъла на член 3, параграф 4 от последния закон. Въпреки че тези две категории лица законно са придобили и регистрирали огнестрелното си оръжие, когато все още не се е очаквало от тях да знаят, че положението му ще бъде променено, само лицата от първата категория се ползват от преходен режим, който им позволява да продължат да притежават полуавтоматичното си огнестрелно оръжие, което вече е забранено, при положение че са изпълнени другите законови условия за притежаването на оръжие.
24 Според запитващата юрисдикция това различно третиране произтича от член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, който позволява на държавите членки да предвидят преходен режим в полза на лицата, които преди 13 юни 2017 г. законно са придобили и регистрирали полуавтоматично оръжие по смисъла на точки 6—8 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853 (наричани по-нататък „категориите A.6—A.8“), докато нито една разпоредба от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, не позволява да се предвиди преходен режим в полза на лицата, които преди тази дата законно са придобили и регистрирали огнестрелно оръжие, специално видоизменено единствено за използването му за изстрелване на халосни патрони.
25 Оттук възниквал въпросът дали този член 7, параграф 4а е съвместим с член 17, параграф 1 и с членове 20 и 21 от Хартата, както и с принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия, посочени в точка 9 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853 (наричана по-нататък „категорията A.9“), докато им позволява да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди тази дата огнестрелни оръжия от категориите A.6—A.8.
26 При тези обстоятелства Cour constitutionnelle (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Нарушава ли член 7, параграф 4а от Директива [91/477, изменена с Директива 2017/853], във връзка с [точки 6—9 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I] към тази директива, член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от [Хартата] и принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категория [A.9], при положение че им позволява да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категории [A.6—A.8]?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
27 Комисията отбелязва, от една страна, че член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, позволява на държавите членки само да потвърждават, подновяват или продължават съществуващите разрешителни, и от друга страна, че от акта за преюдициално запитване е видно, че преди транспонирането на Директива 2017/853 в белгийския правен ред за полуавтоматичните огнестрелни оръжия, видоизменени за изстрелване на халосни патрони, не се е изисквало разрешително, а те са се продавали свободно.
28 При тези обстоятелства обаче, дори да се приеме, че този член 7, параграф 4а се отнася и до огнестрелните оръжия от категория A.9, Кралство Белгия не е било в състояние да приложи по отношение на тях предоставената с тази разпоредба възможност. При това положение отговорът на преюдициалния въпрос бил без значение за положението на жалбоподателите в главното производство, описано в акта за преюдициално запитване, което правело този въпрос хипотетичен.
29 В това отношение предвид презумпцията за релевантност, с която се ползват въпросите относно правото на Съюза, следва да се приеме, че когато, както е в настоящия случай, не е съвсем очевидно, че тълкуването или преценката на валидността на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението, изведено от неприложимостта на тази разпоредба в главното производство, не засяга допустимостта на преюдициалното запитване, а се отнася до съществото на поставения въпрос (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 114 и цитираната съдебна практика).
30 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
По преюдициалния въпрос
31 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, във връзка с точки 6—9 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, е валиден с оглед на член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от Хартата, както и с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
32 Както е видно от разясненията на тази юрисдикция и от текста на същия въпрос, той се основава на схващането, че посоченият член 7, параграф 4а позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за огнестрелните оръжия, класифицирани в категориите A.6—A.8, които са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г., но не им позволява да направят това по отношение на огнестрелните оръжия, класифицирани в категорията A.9.
33 При тези обстоятелства следва да се провери, най-напред, дали посоченият член 7, параграф 4а трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за огнестрелните оръжия, класифицирани в категорията A.9, които са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г.
34 За да се определи дали случаят може да е такъв, съгласно постоянната практика на Съда тази разпоредба следва да се тълкува, като се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2022:604, т. 115 и цитираната съдебна практика).
35 Освен това, съгласно един от общите принципи за тълкуване на акт на Съюза трябва, доколкото е възможно, той да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение неговата валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата. В този смисъл, когато разпоредба може да бъде тълкувана по различни начини, следва да се предпочете това тълкувание, съгласно което разпоредбата съответства на първичното право, а не това, което води до установяване на несъвместимост с последното (решение от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 86 и цитираната съдебна практика).
36 На първо място, що се отнася до текста на член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, следва да се припомни, че тази разпоредба позволява на държавите членки по-специално да вземат решение да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в точки 6, 7 или 8 от категория A, за огнестрелно оръжие, което е било класифицирано в категория B, и което е било законно придобито и регистрирано преди 13 юни 2017 г. при спазване на другите условия, определени в тази директива.
37 От този текст следва, че възможността, предоставена на държавите членки с тази разпоредба, а именно да потвърдят, подновят или удължат разрешителни, се прилага само за полуавтоматичните огнестрелни оръжия, класифицирани в категориите A.6—A8, които преди влизането в сила на Директива 2017/853 са били класифицирани в „Категория В — Огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853 (наричана по-нататък „категория B“), и са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г. Освен това от посочения текст е видно, че тази възможност се предоставя само при условие че са спазени другите условия, определени в Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.
38 В случая, най-напред, видно от акта за преюдициално запитване, спорът в главното производство, до който се отнася поставеният въпрос, е свързан с полуавтоматичните огнестрелни оръжия, класифицирани в категорията A.9, които са законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г.
39 По-нататък следва да се отбележи, че становищата на страните в производството пред Съда се различават по въпроса дали преди влизането в сила на Директива 2017/853 полуавтоматичните огнестрелни оръжия, видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютни или акустични оръжия са били класифицирани в категория B. По-специално, като се позовава на различните тълкувания на Директива 91/477 от държавите членки, Съветът на Европейския съюз поддържа, че преди добавянето на категория A.9 с Директива 2017/853 не е било ясно дали тези огнестрелни оръжия попадат в приложното поле на категория B.
40 Накрая и за разлика от това, всички участници в съдебното заседание от 8 май 2023 г. поддържат, че огнестрелните оръжия, класифицирани в категорията A.9, които отговарят едновременно на критериите за тази категория и за тези на някоя от категориите A.6—A.8, могат да бъдат класифицирани и в последните категории.
41 При тези условия, за да се вземе предвид, на второ място, контекстът, в който се вписва член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, следва да се провери дали съответните огнестрелни оръжия, от една страна, преди влизането в сила на Директива 2017/853 са били класифицирани в категория B, и от друга страна, дали могат да бъдат класифицирани едновременно в категория A.9 и в някоя от категориите A.6—A.8.
42 Първо, по въпроса дали преди влизането в сила на Директива 2017/853 съответните огнестрелни оръжия са били класифицирани в категория B, следва да се констатира, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 52—55 от заключението си от 24 ноември 2022 г., че полуавтоматичните огнестрелни оръжия, класифицирани в категория A.9, а именно видоизменените в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие, въпреки че са видоизменени отговарят на критериите, определящи понятието „огнестрелно оръжие“, предвидени както в член 1, параграф 1, точка 1 от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, така и в този член 1, параграф 1, в редакцията му преди влизането в сила на Директива 2017/853.
43 Всъщност от текста на всяка от тези разпоредби е видно, че освен при някои изключения, огнестрелно оръжие представлява не само всяко преносимо цевно оръжие, проектирано да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, но и всяко преносимо цевно оръжие, което може да бъде видоизменяно за тази цел, като се има предвид, че даден предмет се счита за видоизменен по този начин, ако външният му вид наподобява огнестрелно оръжие и конструкцията или материалът, от който е направен, могат да бъдат лесно видоизменени по този начин.
44 В това отношение в съображение 20 от Директива 2017/853 се уточнява, че рискът от видоизменянето на акустични оръжия и на други видове оръжия, изстрелващи халосни патрони, в действителни огнестрелни оръжия е голям. Освен това, що се отнася до полуавтоматичните огнестрелни оръжия, класифицирани по-специално в някоя от категориите A.6—A.8, тъй като са били проектирани да произвеждат изстрели с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, а впоследствие са видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие, които следователно са класифицирани в категория А.9, безспорно е, че може да се възвърне предишното им равнище на опасност, като отново бъдат видоизменени да произвеждат изстрели с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
45 Тази преценка се потвърждава от част III от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51, тъй като в нея законодателят на Съюза изрично е изключил от определението за огнестрелно оръжие по-специално предметите, които са направени трайно негодни за употреба чрез дезактивиране, при което се гарантира, че всички техни основни части са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил да бъдат въведени отново в употреба. Тази част III от приложение I обаче не се предвижда никакво изключение от този вид относно оръжията, видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие.
46 Несъмнено в съображение 20 от Директива 2017/853 се уточнява също, че е от съществено значение да бъде разрешен проблемът, който поставят такива видоизменени огнестрелни оръжия, по-специално като те бъдат включени в приложното поле на Директива 91/477. От това обаче не може да се направи извод, че тези видоизменени огнестрелни оръжия попадат в приложното поле на тази директива едва след влизането в сила на Директива 2017/853. Всъщност, като се има предвид, че посочените оръжия отговарят на определението за огнестрелно оръжие по член 1, параграф 1 от Директива 91/477, изменена с Директива 2008/51, уточнението в посоченото съображение от Директива 2017/853 следва да се разбира в смисъл, че с оглед на посочените в точка 39 от настоящото решение различни тълкувания, неговата цел е да потвърди, че видоизменените огнестрелни оръжия попадат в приложното поле на Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.
47 От изложените по-горе съображения следва, че преди влизането в сила на Директива 2017/853 съответните огнестрелни оръжия трябва да се считат за класифицирани в категория B, в точки 1 и 4—7 от която са изброени полуавтоматичните огнестрелни оръжия.
48 Второ, що се отнася до въпроса дали полуавтоматичните огнестрелни оръжия, които са видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие, могат да бъдат класифицирани едновременно в категория А.9 и в някоя от категориите А.6—A.8, следва да се отбележи, че съгласно категория А.9 тя включва „всяко огнестрелно оръжие в тази категория“, което е било видоизменено в изстрелващо халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие.
49 Ето защо от текста на категория A.9 следва, че за да може огнестрелно оръжие да бъде класифицирано в тази категория, то трябва, от една страна, да отговаря на критериите, посочени в точки 2, 3, 6, 7 или 8 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I към Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853 (наричани по-нататък „категориите A.2, A.3, A.6, A.7 или A.8“), и от друга страна, да е било видоизменено в изстрелващо халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие.
50 Така този текст показва, че фактът, че такова видоизменение е извършено върху оръжие, предполагащо включването му в категория A.9, не води до изключване на класифицирането му в категориите A.2, A.3, A.6, A.7 или A.8. Всъщност, от една страна, както бе посочено в точка 42 от настоящото решение, оръжията от категория A.9 отговарят на критериите, определящи понятието „огнестрелно оръжие“, предвидени в член 1, параграф 1, точка 1 от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, и от друга страна, тези категории A.2, A.3, A.6, A.7 или A.8 не провеждат никакво разграничение в зависимост от това дали посочените в тях огнестрелни оръжия са били видоизменени, или не.
51 На трето място, относно целите, преследвани с Директиви 91/477 и 2017/853, първо, от съображение 20 от последната директива и от данните за законодателната процедура, довела до приемането на Директива 2017/853, с които разполага Съдът, е видно, че целта на добавянето в хода на тази законодателна процедура на категорията А.9 е да се изясни, с оглед на различното положение в отделните държави членки, че огнестрелните оръжия, видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие, попадат в приложното поле на Директива 91/477.
52 За разлика от това, както по-специално отбелязва Комисията, тези данни изобщо не сочат, че с това добавяне законодателят на Европейския съюз е искал да изключи огнестрелните оръжия, които са претърпели такова видоизменение, от категориите A.2, A.3, A.6, A.7 или A.8 или от приложното поле на член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853. По-специално от нито едно от съображенията на Директива 2017/853 не следва, че оръжията, класифицирани в категорията А.9, са изключени от тези категории или от това приложно поле.
53 Второ, тъй като в съображение 31 от Директива 2017/853 законодателят на Съюза е отбелязал, че тя зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата, следва да се приеме, че целта на посочения член 7, параграф 4а е да гарантира зачитането на придобитите права, и по-специално на правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата, тъй като по същество позволява на държавите членки да запазят вече предоставените разрешителни за огнестрелните оръжия, класифицирани в категориите A.6—A.8, които преди влизането в сила на тази директива са били класифицирани в категория B и са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г., така че с Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, не се извършва отчуждаване в тежест на притежателите на такива оръжия (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Чешка Република/Парламент и Съвет, C‑482/17, EU:C:2019:1035, т. 135).
54 С оглед обаче на тази цел да се гарантира зачитането на придобитите права на собственост посоченият член 7, параграф 4а, макар да предвижда изключение от принципа за забрана на притежаването на огнестрелни оръжия, класифицирани в категориите A.6—A.8, не може да се тълкува по начин, който би довел до изключване от приложното му поле на такива оръжия, когато те отговарят и на допълнителните критерии, посочени в категория A.9. Всъщност, както се потвърждава от акта за преюдициално запитване по настоящото дело, такова тълкуване би повдигнало въпроси относно съответствието с член 17 от Хартата на посочения член 7, параграф 4а, въпреки че целта на последната разпоредба е именно да гарантира зачитането на правото на собственост.
55 Трето, като е приел Директива 2017/853, законодателят на Съюза е продължил в контекста на измененията на рисковете в областта на сигурността да преследва целта, посочена в пето съображение от Директива 91/477, да се укрепи взаимното доверие между държавите членки в областта на опазването на безопасността на лицата, като за тази цел е предвидил категории огнестрелни оръжия, чието придобиване и притежаване от частноправни субекти са съответно забранени, подлежащи на разрешителен режим или на деклариране, която цел сама по себе си е насочена към това да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар (решение от 3 декември 2019 г., Чешка Република/Парламент и Съвет, C‑482/17, EU:C:2019:1035, т. 54).
56 Освен това Директива 91/477 преследва целта да се гарантира обществената сигурност на гражданите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Чешка Република/Парламент и Съвет, C‑482/17, EU:C:2019:1035, т. 49 и 126).
57 Нито една от тези цели обаче не е пречка притежателите на огнестрелни оръжия, класифицирани едновременно в някоя от категориите A.6—A.8 и в категория A.9, да се ползват от преходния режим, предвиден в член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.
58 Всъщност, от една страна, с такова тълкуване може да се постигне целта да се улесни функционирането на вътрешния пазар.
59 От друга страна, що се отнася до целта да се гарантира обществената сигурност на гражданите на Съюза, най-напред, както отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си от 24 ноември 2022 г., огнестрелните оръжия, които отговарят на критериите от категория A.9, изглежда, представляват непосредствена опасност в по-малка степен от тези, които са класифицирани изключително в категориите A.6—A.8, тъй като последните позволяват пряко да се изстрелват куршуми или снаряди, докато първите само възпламеняват и изхвърлят газ, така че едните представляват реална опасност, докато другите представляват само потенциална опасност в случай на ново видоизменяне.
60 По-нататък, от текста на член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, е видно, че предвидената в тази разпоредба възможност се прилага само за огнестрелни оръжия, които са законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г. Това обаче предполага, че са били спазени изискванията, по-специално свързаните с безопасността, предвидени в това отношение в Директива 91/477, в редакцията ѝ, приложима преди влизането в сила на Директива 2017/853.
61 Накрая, този текст предполага, че към момента, в който в приложение на посочената разпоредба държава членка възнамерява да потвърди, поднови или да удължи разрешително за полуавтоматично огнестрелно оръжие, класифицирано в категориите A.6—A.8, са изпълнени останалите условия, по-специално тези относно безопасността, установени в Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.
62 Следователно, както поддържат Европейският парламент, Съветът и Комисията в съдебното заседание от 8 май 2023 г., не изглежда, че целта да се гарантира обществената сигурност на гражданите на Съюза, може да бъде застрашена от факта, че притежателите на огнестрелни оръжия, попадащи едновременно в някоя от категориите A.6—A.8 и в категория A.9, могат да се ползват от запазването на основание член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, на вече предоставените разрешителни за оръжия, класифицирани в посочените категории A.6—A.8.
63 На четвърто място, подобно тълкуване на този член 7, параграф 4а, което, както следва от изложените по-горе съображения, съответства на текста на тази разпоредба и на контекста, в който тя се вписва, както и на структурата и целите на правната уредба, от която тя е част, също не води до лишаване от всякакво полезно действие на посочената разпоредба, нито на добавянето на категорията A.9 с Директива 2017/853.
64 Всъщност, от една страна, както бе отбелязано по-специално в точки 53 и 54 от настоящото решение, това тълкуване, напротив, осигурява полезното действие на посочения член 7, параграф 4а, доколкото е насочено към това да се гарантира зачитането на придобитите права, и по-специално на правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата.
65 От друга страна, посоченото тълкуване по никакъв начин не засяга целта за изясняване, посочена в точка 51 от настоящото решение, която законодателят на Съюза е искал да постигне чрез добавянето на категория A.9. Освен това, както следва от самия текст на тази категория, тя обхваща не само огнестрелните оръжия, класифицирани в категориите A.6—A.8, които са били видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие, но и класифицираните в категориите A.2 и A.3, претърпели такива видоизменения, които от своя страна не са обхванати от възможността, предоставена на държавите членки с член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.
66 Следователно с оглед на изложените по-горе съображения член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да упражнят предвидената в него възможност за всички полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в категориите A.6—A8, включително за тези, които са класифицирани едновременно в тези категории и в категорията A.9.
67 От това следва, че изложеното в точка 32 от настоящото решение схващане, на което се основава въпросът, е погрешно.
68 При тези обстоятелства следва да се констатира, че при разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, с оглед на член 17, параграф 1 и на членове 20 и 21 от Хартата, както и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
По съдебните разноски
69 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 7, параграф 4а от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г., с оглед на член 17, параграф 1 и на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
Подписи