Дело T‑47/10

(публикувани откъси)

Akzo Nobel NV и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазари на топлинни стабилизатори — Решение, с което се установяват две нарушения на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените, подялба на пазарите и обмен на чувствителна търговска информация — Продължителност на нарушенията — Погасителна давност — Продължителност на административната процедура — Разумен срок — Право на защита — Вменяване на нарушенията — Нарушения, извършени от дъщерните дружества, от сдружение без собствена правосубектност и от дъщерно дружество — Изчисляване на размера на глобите“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 15 юли 2015 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Изтичане на погасителната давност по отношение на дъщерното дружество — Липса на последици за отговорността на дружеството майка

(член 81, параграф 1, ЕО; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Нарушение — Последици — Намаление от Комисията на глобите, наложени на участвалите предприятия — Отказано намаление на предприятията, обжалвали по съдебен ред някои решения, приети срещу тях в рамките на административното производство — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита — Нарушение на принципа за равно третиране

(член 81 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Дъщерните дружества, участвали пряко в нарушения на член 81, параграф 1, ЕО, могат легитимно да се позоват на изтеклия за тях давностен срок, предвиден в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент 1/2003, при положение че първите действия, предприети от Комисията с цел проучване или производство във връзка с тези нарушения по смисъла на член 25, параграф 3 от този регламент, са били извършени, след като за тези дъщерни дружества посоченият срок е изтекъл.

При все това изтеклата давност, предвидена в член 25 от Регламент № 1/2003, не води до заличаване на съществуващо нарушение, нито възпрепятства Комисията да констатира с решение отговорността за такова нарушение, а само до избягване на производствата за налагане на санкции за тези, които се ползват от тази давност. Освен това от буквалното, телеологичното и систематичното тълкуване на член 25 от Регламент № 1/2003 е видно, че изтеклата давност съгласно параграф 1 ползва и на нея може да се позове отделно всеки от правните субекти, когато са изложени на разследване от Комисията. Така само фактът, че в полза на дъщерните дружества на дадено дружество майка е изтекъл давностният срок, не поставя под въпрос отговорността на това дружество майка, нито възпрепятства разследване по отношение на последното.

(вж. т. 124—126 и 128)

2.      Като предоставя на всички предприятия, участвали в нарушения на член 81, ЕО, намаление на размера на наложените поради прекомерна продължителност на административното производство глоби, с изключение на предприятията, обжалвали по съдебен ред някои решения, приети срещу тях в рамките на това административно производство, в своето решение, в което констатира нарушения на правилата на конкуренцията и налага глоби, Комисията е допуснала необосновано неравно третиране.

Всъщност, независимо от въпроса дали други предприятия ще бъдат разубедени да изтъкнат пред съда своите права, макар да участват в разследване на Комисията за нарушение на правилата на конкуренцията, доводите на Комисията, че тази разлика в третирането е обоснована от обективно сходните положения и че за разлика от другите предприятия разглежданите в това производство са обжалвали решението по съдебен ред, се оказват несъвместими с принципа на ефективна съдебна защита.

(вж. т. 326, 328 и 329)