Дело T‑10/13
Bank of Industry and Mine
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Допустимост — Възражение за незаконосъобразност — Грешка при прилагане на правото — Пропорционалност — Право на собственост — Компетентност на Съвета — Задължение за мотивиране — Право на защита — Преразглеждане на приетите ограничителни мерки — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 29 април 2015 г.
1. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Решение за замразяване на средства — Съдебен контрол за законосъобразност — Обхват — Член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 1, параграф 8 от Решение 2012/635 — Изключване
(член 29 ДЕС; член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 1, параграф 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Жалба срещу акт за налагане на ограничителни мерки на жалбоподателя — Публичноправен субект, който се позовава на защитата и гаранциите, свързани с основните права — Въпрос, който се отнася не до допустимостта, а до основателността на посочването на съответното основание
(член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; Регламент № 945/2012 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Основни права — Действие по отношение на лицата — Юридически лица, които са еманация на трети държави — Включване — Отговорност на третата държава за спазването на основните права на нейна територия — Липса на последици
(членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
4. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки в рамките на борбата срещу ядреното разпространение — Обхват на контрола — Ограничен контрол за общите правила — Контрол, който включва преценка на фактите и проверка на доказателствата за актовете, приложими към специфични образувания
(член 29 ДЕС; член 215, параграф 2 ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
5. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки в рамките на борбата срещу ядреното разпространение — Обхват на контрола — Ограничен контрол за общите правила — Критерии за приемане на ограничителните мерки — Подкрепа за правителството на Иран — Обхват — Спазване на принципа на правна сигурност, който предполага последиците на правните норми да са ясни, точни и предвидими
(член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и съображение 13 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета; член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
6. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Ограничаване на правото на собственост и правото на свободно упражняване на икономическа дейност — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, съображение 13 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета и член 1, параграф 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
7. Обща външна политика и политика на сигурност — Решение, прието в рамките на Договора за ЕС — Процесуални изисквания на член 215, параграф 2 ДФЕС — Неприложимост
(член 29 ДЕС; член 215, параграф 2 ДФЕС; Решение 2012/635/ОВППС на Съвета)
8. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Правомощие на Съвета в областта на ограничителните мерки на основание член 215 ДФЕС да прилага процедурата по член 291, параграф 2 ДФЕС
(член 215 ДФЕС и член 291, параграф 2 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
9. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки в рамките на борбата срещу ядреното разпространение — Процедура за включване в списъка на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват — Избор на правното основание — Регламент № 267/2012 — Спазване на условията по член 291 ДФЕС
(член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 29 ДЕС и член 31, параграф 1 ДЕС; член 215 ДФЕС и член 291, параграф 2 ДФЕС; приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 23, параграф 2 и член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
10. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Решение, което се вписва в познат на заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви
(член 296, втора алинея ДФЕС; Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; Регламент № 945/2012 на Съвета)
11. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документите — Право, което зависи от подаването на искане в този смисъл до Съвета
(Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; Регламент № 945/2012 на Съвета)
12. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на финансовите средства на лица, образувания и органи, които предоставят подкрепа на правителството на Иран — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; Регламент № 945/2012 на Съвета)
13. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение на Съвета да преразглежда тези мерки на редовни интервали от време — Неизпълнение — Липса на последици за валидността на мерките — Условия — Зачитане на целта на преразглеждането и липса на неблагоприятни последици за съответния субект
(член 26, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 46, параграф 6 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—30)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 48 и 49)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 53, 55, 57 и 58)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 74, 75 и 170—173)
5. Съветът разполага с широко право на преценка, що се отнася до общото и абстрактно определяне на правните критерии и подробните правила за приемането на ограничителните мерки. В това отношение с доста широката си формулировка критерият „подкрепа за правителството на Иран“ осигурява на Съвета право на преценка. Това право на преценка обаче не осигурява извънмерна или произволна власт. Всъщност, първо, принципът на правна сигурност, който е общ принцип на правото на Съюза и изисква по-конкретно правните норми да са ясни, точни и с предвидимо действие, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията, наистина се прилага по отношение на ограничителни мерки, които тежко засягат правата и свободите на съответните лица и образувания. Второ, критерият „подкрепа за правителството на Иран“ се вмества в правен контекст, чиито граници са ясно очертани от целите на правната уредба на ограничителните мерки срещу Иран, по-конкретно съображение 13 от Решение 2012/35, което включва този критерий в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран. Както следва от съображение 13 от Решение 2012/35, посоченият критерий е целево и избирателно насочен към дейности на самото лице или образувание, които, макар и като такива да не са пряко или косвено свързани с разпространението на ядрено оръжие, все пак може да го благоприятстват, като осигуряват на правителството на Иран материални, финансови или логистични ресурси или средства, предоставящи му възможност да продължава дейностите по ядрено разпространение.
Следователно този критерий не се отнася до всяка форма на подкрепа за правителството на Иран, а до онези форми на подкрепа, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности. Така той обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, на които може да бъдат наложени мерки за замразяване на финансовите средства. Следователно той е приложим по отношение на всяко образувание, което предоставя подкрепа на правителството на Иран, например под формата на финансова помощ. Обратно, той не се отнася до всички образувания, които принадлежат на правителството на Иран или поддържат някакви връзки с него, нито пък до всички ирански данъкоплатци.
(вж. точки 75—80, 83, 84 и 88)
6. Предвид първостепенната важност на опазването на международния мир и сигурност Съветът има право да приеме, без така да превишава пределите на правото си на преценка, че посегателствата върху правото на собственост, които биха произтекли от прилагането на критерия „подкрепа за правителството на Иран“, предвиден в съображение 13 от Решение 2012/35 за изменение на Решение 2010/413 и в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран с цел да бъдат замразени средствата на оказващите такава подкрепа лица и публичноправни субекти, са подходящи и необходими за целите на оказването на натиск върху правителството на Иран, така че да бъде принудено да преустанови дейностите си по ядрено разпространение. Следователно този критерий е съвместим с принципа на пропорционалност и не осигурява извънмерна власт на Съвета.
(вж. точки 78, 91, 92 и 195—199)
7. Предварителното приемане на решение съобразно дял V, глава 2 от Договора за ЕС е необходимо условие, за да може Съветът да приеме ограничителни мерки, упражнявайки правомощията си по член 215, параграф 2 ДФЕС. Тази констатация обаче не означава, че решенията на основание на дял V, глава 2 от Договора за ЕС трябва да се приемат съобразно процесуалните изисквания на член 215, параграф 2 ДФЕС вместо съобразно изискванията на самия член 29 ДЕС. Последната разпоредба обаче овластява Съвета да приема сам посочените в нея решения.
(вж. точки 99 и 101)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 105—107)
9. Регламентите като Регламент № 267/2012 за изменение на Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран, които предвиждат мерки на основание член 215 ДФЕС, са предназначени да осигурят прилагането на решенията, приемани на основание на член 29 ДЕС в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), в областите от приложното поле на Договора за функционирането на ЕС. По-конкретно, поради целта, естеството и предмета си приеманите на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 ограничителни мерки, идеята на които е да се оказва натиск на Ислямска република Иран, за да преустанови ядреното разпространение, са по-тясно свързани с прилагането на ОВППС, отколкото с упражняването на правомощията, предоставени на Съюза в Договора за функционирането на ЕС.
В контекста на Договора за ЕС обаче член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 29 ДЕС и член 31, параграф 1 ДЕС сочи, че по правило Съветът следва да упражнява правомощията за вземане на решения в областта на ОВППС, като действа с единодушие. По-конкретно, именно Съветът сам решава дали определено лице или образувание да бъде вписано в приложение II към Решение 2010/413. Тъкмо това вписване обаче се прилага в областите от приложното поле на Договора за функционирането на ЕС чрез приемането на мярка за замразяване на финансови средства на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012.
При тези обстоятелства, предвид особения характер на мерките, приемани на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012, предвид необходимостта да се осигури съгласуваност между списъка в приложение II към Решение 2010/413 и списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012, както и предвид факта, че Комисията няма достъп до данните от разузнавателните служби на държавите членки, които може да са необходими за прилагането на посочените мерки, Съветът има основание да приеме, че изпълнението на член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 относно замразяването на финансовите средства съставлява специфичен случай по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС и че съответно той има право с член 46, параграф 2 от този регламент да си запази правомощията за изпълнението му.
Що се отнася до въпроса дали наличието на специфичен случай е надлежно мотивирано, мотивите за запазването на изпълнителните правомощия за Съвета с член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 могат да бъдат изведени при съвместен прочит на съображенията и разпоредбите на този регламент в контекста на взаимовръзката между релевантните разпоредби на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС в областта на замразяването на финансови средства.
Следователно по отношение на член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 са изпълнени изискванията на член 291, параграф 2 ДФЕС относно възможността за предоставяне на изпълнителни правомощия на Съвета.
(вж. точки 109—114 и 119)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 122—127 и 133—139)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точка 144)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 149 и 151)
13. По силата на член 26, параграф 3 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и член 46, параграф 6 от Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран Съветът е длъжен да преразгледа ограничителните мерки срещу жалбоподателя в срок от дванадесет месеца, считано от приемането на Решение 2012/635 за изменение на Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 945/2012 за прилагане на Регламент № 267/2012.
Неизпълнението на задължението за преразглеждане на приетите ограничителни мерки обаче не е основание за отмяна на актовете за приемането на тези мерки, при положение че целта на разпоредбите, които предвиждат периодичното преразглеждане на ограничителните мерки, е постигната, макар и късно, и съответно неспазването на срока за преразглеждане от страна на Съвета вече не поражда неблагоприятни последици за жалбоподателя. Въпросната цел е да се осигури редовна проверка дали приетите ограничителни мерки все още са обосновани.
(вж. точки 155—157, 160—162, 164 и 165)