Преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di pace di Rimini (Италия), постъпило на 7 март 2022 г. — BL/Presidenza del Consiglio dei Ministri
(Дело C-190/22)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Ufficio del Giudice di pace di Rimini
Страни в главното производство
Ищец: BL
Ответник: Presidenza del Consiglio dei Ministri
Преюдициални въпроси
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 15, 20, 30 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), утвърдено с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година1 , основният принцип на независимост и несменяемост на европейските съдии, както е тълкуван от Съда на Европейския съюз в решение UX срещу Governo italiano (EU:C:2020:572), национална разпоредба като член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 116/2017“, който без обективни причини дискриминира по отношение на условията на труд на сравними професионални магистрати ищеца — мирови съдия, когато е налице следната фактическа обстановка:
ищецът, която е мирови съдия без прекъсване от 2002 г., не е навършил 70 години, които ще навърши през 2022 г., и към 15 август 2017 г. няма повече от 16 години ефективна служба като почетен магистрат,
поради това, макар националната разпоредба (член 29, параграф 1 от Законодателен декрет № 116/2017) да му позволява да продължи да заема правораздавателната длъжност до навършване на 70-годишна възраст, ищецът не може да участва в първата процедура по оценяване за потвърждаване на вписването в ограничения регистър като почетен магистрат, която ще бъде обявена от Consiglio superiore della magistratura (Висш съдебен съвет) през 2022 г., както е предвидено в член 29, параграф 3 от Законодателен декрет № 116/2017,
като допълнителна последица, тъй като не може да подаде заявление за участие в планираната през 2022 г. процедура по оценяване за потвърждаване на вписването в ограничения регистър като почетен магистрат, ищецът, който към 31 декември 2021 г. вече не е заемал правораздавателната длъжност поради навършване на 68 години съгласно действалите преди това разпоредби, не би могъл повече да се върне на работа, считано от 1 януари 2022 г., тъй като новата правна уредба, макар и да предвижда продължаване на службата до навършване на 70-годишна възраст за лицата, които са били на служба към 15 август 2017 г., предвижда също така прекратяване на службата [за] лицата, които не са в състояние да подадат заявление за потвърждаване на длъжността (член 29, параграф 1 от Законодателен декрет № 116/2017),
по силата на посочената по-горе национална правна уредба ищецът ще получи от италианското правителство само обезщетение за вреди в размер на 1500 EUR—2500 EUR за всяка прослужена година в зависимост от броя на проведените през годината съдебни заседания до максимум 50 000 EUR, като същевременно се отказва от всички права на възнаграждение, законоустановени и социалноосигурителни права, поискани в рамките на висящото пред TAR Emilia Romagna (Регионален административен съд Емилия Романя) производство, гарантирани от правото на Съюза за правораздавателната служба, извършвана в качеството на служител, което качество не му е признато от италианското правителство, включително от осигурителното покритие въз основа на трудовото правоотношение и произтичащите от него социалноосигурителни обезщетения,
в изпълнение на решение UX на Съда и въпреки вътрешната правна уредба и становището на Consiglio superiore della magistratura от 16—17 февруари 2022 г., с обезпечителна мярка от 9 февруари 2022 г. TAR Emilia Romagna разпорежда възстановяване на правораздавателната длъжност като мирови съдия [на ищеца] до навършване на 70-годишна възраст,
с постановление от 1 март 2022 г. в изпълнение на обезпечителната мярка на TAR Emilia Romagna председателят на Tribunale di Rimini (Районен съд Римини) разпорежда незабавното връщане на ищеца на служба,
от запитващата юрисдикция се иска да присъди като обезщетение за вреди, причинени от явното и трайно нарушение на правото на Съюза от страна на италианското правителство относно правния статут и правата на почетните магистрати, сума, съответстваща на възнаграждението, което ищецът е трябвало да получи от 10 до 28 февруари 2022 г., в размер, равен на това за сходен професионален магистрат, което има своето правно основание в обезпечителната заповед за възстановяване на работа на TAR Emilia Romagna, но противоречи на националната правна уредба, която, макар да признава нарушението на правото на Съюза, от една страна, изключва всякаква възможност за възстановяване на работа до навършване на 70-годишна възраст на ищеца — почетен магистрат, който против волята си е напуснал служба на 31 декември 2021 г. поради съдебна мярка в обезпечително производство, приета от Consiglio di Stato (Държавен съвет) в нарушение на решение UX на Съда, и от друга страна, ограничава обезщетението за претърпените от ищеца вреди до предварително определена от разпоредбата еднократна сума в размер, много по-нисък от действително претърпените вреди в резултат на нарушението на гарантираните от Съюза права?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), утвърдено с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. година, основният принцип на независимост и несменяемост на европейските съдии, национална разпоредба, каквато е член 21 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., излагаща запитващия мирови съдия — който е лишен от ефективна правна, икономическа и социалноосигурителна защита и който възнамерява да приложи правото на Съюза, както е тълкувано от Съда в решение UX, като остави без приложение националните разпоредби, изключващи предоставянето на търсената защита — на автоматично прекратяване на правораздавателната длъжност от страна на органите на италианската държава — страна в главното производство, като Consiglio superiore della magistratura и Ministero della giustizia (Министерство на правосъдието), без изслушване и без дисциплинарно производство, както е било предвидено преди влизането в сила на Законодателен декрет № 116/2017?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса, представлява ли нарушение на „принципите на правовата държава“, съгласно определението в член 2, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза1 , вътрешно за италианската държава положение, при което:
ищецът — мирови съдия и други 4769 почетни магистрати, които са били на служба към 15 август 2017 г., сред които е и запитващата юрисдикция, са лишени от законоустановена, икономическа и социалноосигурителна защита на условията на труд, осигурени на сравними с тях професионални магистрати, и следователно не могат да изпълняват правораздавателните функции при условия на независимост и несменяемост,
италианското правителство и „работодателят“ Ministero della giustizia, националният Парламент, Consiglio superiore della magistratura, Suprema Corte di Cassazione (Върховен касационен съд) и Consiglio di Stato системно отказват да признават предимството на правото на Съюза и да прилагат практиката на Съда относно правното положение и правата, гарантирани от правната уредба на Съюза, по отношение на ищеца — мирови съдия и други 4769 почетни магистрати, които упражняват правораздавателни функции при същите условия като професионалните магистрати,
4769 почетни магистрати, сред които и запитващата юрисдикция, с изключение на ищеца, който е бил на служба към 15 август 2017 г., трябва да се откажат от всички права, гарантирани от правото на Съюза, ако за да продължат службата си възнамеряват да преминат успешно през нова процедура за оценяване, като продължат да заемат правораздавателната длъжност до навършване на 70-годишна възраст, въпреки че посочените почетни магистрати са получили от Consiglio superiore della magistratura и от Ministero della giustizia въз основа на действащата към 31 декември 2021 г. правна уредба решение за потвърждаване на назначението си до 31 май 2024 г. и във всеки случай до датата на автоматичното прекратяване на назначението им поради навършване на възраст, при което след „стабилизирането“ на назначението продължават да са налице условията на накърняване на независимостта и несменяемостта на „стабилизираните“ почетни магистрати,
финансовите действия, които се поемат от бюджета на Съюза за реформа на гражданското и наказателното правосъдие в Италия с оглед на справедлив и бърз процес, както са определени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), не предвиждат никакви мерки в подкрепа на почетните магистрати и са насочени главно към професионалната интеграция за определен срок на 16 500 административни служители в „службата по съдебните процеси“, назначени по трудово правоотношение в Министерството на правосъдието при същите икономически условия като „стабилизираните“ почетни магистрати, но при условия на несменяемост по дисциплинарни причини за целия срок на правоотношението, каквито не се признават на почетните магистрати дори след „стабилизирането“?
При утвърдителен отговор на първите три въпроса, незаконосъобразни ли са член 278 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 160 от Процедурния правилник на Съда поради противоречие с членове 2, 6 и 19 от Договора [за Европейския съюз], доколкото не позволяват на Съда в рамките на преюдициалните производства, образувани на основание член 267 ДФЕС, да постанови необходими временни мерки, включително за спиране на действието на национални законодателни актове, които накърняват принципите на правовата държава и финансовите интереси на Съюза, в съответствие с принципите и условията, предвидени в Регламент 2020/2092?
____________
1 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
1 ОВ L 433I, 2020 г., стр. 1.