РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
12 март 2020 година(*)
„Дъмпинг — Внос на горещовалцовани плоски продукти от желязо, нелегирани стомани или други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна — Приключване на процедурата относно вноса на стоки с произход от Сърбия — Установяване на наличието на вреда — Съвкупна оценка на въздействието на вноса на стоки с произход повече от една страна — Член 3, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Приключване на процедурата без въвеждане на мерки — Член 9, параграф 2 от Регламент 2016/1036 — Окончателна информация относно съществените факти и съображения, въз основа на които се препоръчва въвеждането на окончателни мерки или приключване на разследването или на процедурата без въвеждане на мерки — Член 20, параграф 2 от Регламент 2016/1036“
По дело T‑835/17
Eurofer, Association Européenne de l’Acier, AISBL, установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват J. Killick и G. Forwood, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват T. Maxian Rusche, N. Kuplewatzky и A. Demeneix, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
HBIS Group Serbia Iron & Steel LLC Belgrade, за което се явява R. Luff, адвокат,
встъпила страна,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 на Комисията от 5 октомври 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 2017 г., стр. 24),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins, R. Barents и J. Passer (докладчик), съдии,
секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 ноември 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Вследствие на жалба, подадена на 23 май 2016 г. от жалбоподателя Eurofer, Association européenne de l’acier, AISBL, Европейската комисия започва антидъмпингово разследване относно вноса в Европейския съюз на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия, Сърбия и Украйна.
2 На 7 юли 2016 г. Комисията публикува Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса, посочен в точка 1 по-горе (ОВ C 246, 2016 г., стр. 7), в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“).
3 Разследването за дъмпинг и вреда обхваща периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. (наричан по-долу „разследваният период“). Разглеждането на релевантните тенденции за оценка на вредата обхваща периода от 1 януари 2013 г. до края на разследвания период.
4 В известието за започване на разследване Комисията посочва, че може да използва представителна извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент. Що се отнася до производителите от Съюза, окончателната извадка се състои от шест от тях, намиращи се в пет държави членки, и представлява над 45 % от производството на Съюза, а именно:
– ThyssenKrupp Steel Europe AG, Дуисбург, Германия,
– Tata Steel IJmuiden BV, Велсен-Ноорд, Нидерландия,
– Tata Steel UK Limited, Порт Талбът, Южен Уелс, Обединено кралство,
– ArcelorMittal Mediterranee SAS, Фос сюр Мер, Франция,
– ArcelorMittal Atlantique Et Lorraine, Дюнкерк, Франция,
– ArcelorMittal España SA, Госон, Испания.
5 В съответствие с член 16 от основния регламент са извършени контролни посещения в обектите на въпросните производители.
6 На 4 април 2017 г., посредством информационен документ (наричан по-нататък „информационният документ“) Комисията уведомява всички заинтересовани страни, че ще продължи разследването, без да въвежда временни мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави в Съюза. Информационният документ съдържа съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решение да продължи разследването, без да въвежда временни мерки. След оповестяването на посочения документ заинтересованите страни представят писмени становища относно оповестената информация и констатации. Заинтересовани страни, поискали да бъдат изслушани, получават възможност за това.
7 На 4 май 2017 г., в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури, е проведено изслушване с жалбоподателя. На 8 юни 2017 г. е проведено второ изслушване с жалбоподателя.
8 В периода от 29 май до 9 юни 2017 г. са извършени пет допълнителни контролни посещения в помещенията на следните заинтересовани лица в Съюза:
– ThyssenKrupp Steel Europe AG, Дуисбург (производител на Съюза),
– „ХЪС“ ООД, Пловдив, България (ползвател, член на консорциум, наречен „Consortium for Imports of hot-rolled flats“ („Консорциум за внос на горещовалцовани плоски продукти“),
– Technotubi SpA, Алфианело, Италия (ползвател, член на посочения консорциум);
– един италиански ползвател, който не е член на консорциума и е поискал анонимност,
– жалбоподателя.
9 Вследствие на окончателната информация от 17 юли 2017 г. (наричана по-нататък „окончателната информация“), на 27 юли 2017 г. е проведено ново изслушване с жалбоподателя в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури.
10 След изслушване от 3 август 2017 г. с ирански производител износител Комисията извършва преизчисляване на дъмпинга и на основаните на него изчисления. Страните са уведомени за това преразглеждане с допълнително оповестяване на окончателните заключения от 4 август 2017 г.
11 На 5 октомври 2017 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 2017 г., стр. 24 и поправка в ОВ L 319, 2017 г. стр. 81, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).
12 Член 2 от обжалвания регламент гласи, че „[а]нтидъмпинговата процедура по отношение на вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от Сърбия, се прекратява в съответствие с член 9, параграф 2 от основния регламент“.
Производството и исканията на страните
13 На 29 декември 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
14 Комисията представя писмената си защита на 21 март 2018 г.
15 С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 17 и 18 април 2018 г., встъпилата страна, HBIS Group Serbia Iron & Steel LLC Belgrade, и Република Сърбия съответно искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.
16 С молба, подадена на 14 май 2018 г., в съответствие с член 144, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят иска някои данни от приложения A.25, A.30 и A.31 към жалбата, които имат поверителен характер, да не бъдат предоставени на встъпилата страна и на Република Сърбия, ако бъде допуснато встъпването им в настоящото производство.
17 На 3 юли 2018 г. жалбоподателят представя реплика.
18 С определение от 6 юли 2018 г. осми състав на Общия съд отхвърля молбата за встъпване на Република Сърбия.
19 С определение от 12 юли 2018 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска встъпването на встъпилата страна и временно ограничава предоставянето на жалбата до представения от жалбоподателя неповерителен текст в очакване на евентуално становище на встъпилата страна по искането за поверително разглеждане.
20 С писмо, подадено на 31 юли 2018 г., встъпилата страна уведомява Общия съд, че няма възражения срещу поверителното разглеждане на посочените от жалбоподателя данни, с изключение обаче на някои данни на страници 779—781 от приложение A.25 към жалбата.
21 С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 13 септември 2018 г., встъпилата страна представя изявлението си при встъпване.
22 На 14 септември 2018 г. Комисията представя дуплика.
23 С определение от 5 октомври 2018 г. председателят на осми състав на Общия съд отхвърля искането за поверително разглеждане на посочените в точка 20 по-горе данни и разпорежда на встъпилата страна да представи нов неповерителен текст на жалбата.
24 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2018 г., жалбоподателят представя неповерителен текст на жалбата в съответствие с определението от 5 октомври 2018 г.
25 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2018 г., встъпилата страна представя допълнително изявление при встъпване относно неповерителния текст на жалбата.
26 На 20 декември 2018 г. жалбоподателят и Комисията представят становищата си.
27 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 януари 2019 г., жалбоподателят иска да бъде изслушан в устната фаза на производството на основание член 106 от Процедурния правилник на Общия съд.
28 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени член 2 от обжалвания регламент,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
29 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
30 Встъпилата страна иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
31 Без формално да повдига възражение за недопустимост с отделна молба съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, подкрепяна от встъпилата страна, Комисията твърди, че жалбата е недопустима по две причини. От една страна, член 2 от обжалвания регламент не може да бъде отделен от останалата част на Регламента. От друга страна, жалбоподателят нямал нито процесуална легитимация, нито правен интерес от обжалване.
32 В това отношение следва да се припомни, че съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване обосновава отхвърлянето на жалбата по същество, без да се произнасят предварително по допустимостта (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52, и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 84).
33 В случая е обосновано жалбата да бъде разгледана по същество, евентуално без произнасяне по нейната допустимост.
По същество
34 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания. Първото основание е явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията решила да не кумулира сръбския внос съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент. Второто основание е явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е приела, че не било „необходимо“ да се предвидят защитни мерки срещу Република Сърбия, при това на некумулативна основа. Третото основание е нарушение на член 20, параграф 2 от посочения регламент, нарушение на правото на информация на жалбоподателя и на правото му на защита, както и нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като Комисията отказала да оповести данните за подбиване на цените и на индикативни цени за сръбския износител.
По първото основание: явна грешка в преценката и от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията решила да не кумулира сръбския внос съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент
35 Жалбоподателят твърди, че доколкото, от една страна, дъмпинговите маржове, установени във връзка със сръбския внос от 38,7 %, надхвърлят прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, и от друга страна, обемът на вноса с произход от Сърбия представлява пазарен дял от 1,04 % и следователно е бил над прага от 1 %, предвиден в член 5, параграф 7 от посочения регламент, в обжалвания регламент Комисията неправилно е решила да не кумулира вноса с произход от Сърбия.
36 Жалбоподателят добавя, че в обжалвания регламент не се установява наличието на различни условия на конкуренция между Сърбия и останалите четири страни, от една страна, или различни условия на конкуренция между петте страни и Съюза, от друга страна. Във всички случаи предполагаемият статут на „пасивно следващ ценовата политика“ на сръбския производител износител бил ирелевантен от гледна точка на член 3, параграф 4, букви а) и б) от основния регламент.
37 Що се отнася до обема на вноса, жалбоподателят поддържа, че предвиденият в член 5, параграф 7 от основния регламент праг от 1 % се прилага в рамките на член 3, параграф 4, буква а) от посочения регламент, независимо от липсата на изрично препращане в тази разпоредба към член 5, параграф 7 от посочения регламент. Това се потвърждавало от обяснителната бележка на Комисията от 21 септември 2000 г., адресирана до Антидъмпинговия комитет (специално създадена група относно прилагането) на Световната търговска организация (СТО), от системното прилагане на посочения праг от Комисията, както и от съдебната практика.
38 Предвиденият в член 5, параграф 7 от основния регламент праг от 1 % представлявал ясен и точен праг, над който обемите вече не били „незначителни“.
39 Според жалбоподателя с оглед на текста на член 5, параграф 7 от основния регламент тезата, изтъкната от Комисията в обжалвания регламент, че вносът, който съвсем малко надвишава 1 %, може да се счита за незначителен и да не бъде подлаган на кумулативна оценка, противоречи на обичайното значение на разглежданите разпоредби, както и на техния контекст и целите на правната уредба, от която те са част, и освен това води до празнота в правната уредба.
40 В съображение 234 от обжалвания регламент Комисията неправилно приела, че може да се отклони от ясно определените в член 3, параграф 4 и в член 5, параграф 7 от основния регламент прагове, като се позове на по-благоприятни критерии за преценка, посочени в член 3, параграф 3 от същия регламент. Член 3, параграф 4 от посочения регламент по никакъв начин не препращал към параграф 3 от посочения член.
41 Освен това Комисията не можела да се позовава на широкото си право на преценка, за да оценява сложни положения от икономическа, политическа и правна гледна точка. Въпросът дали вносът от дадена страна надхвърля 1 % от пазарния дял бил опростен и бинарен.
42 Впрочем Комисията се заблуждавала, като приема, че „допълнителните“ обеми от 0,04 % не били „значителни“. Всъщност правният критерий не се състоял в това да се установи дали обемът, надвишаващ строго определения праг от 1 %, или с 0,04 %, е значителен или не, а дали внос, представляващ пазарен дял от 1,04 %, може като цяло да се счита за незначителен. Ако обаче обем на вноса, който представлява пазарен дял от 1,04 % и се равнява на повече от 350 000 тона износ на стойност над 120 милиона евро, се продава на дъмпингови цени и на цени, с 30 % по-ниски от тези на производителите от Съюза, неговото въздействие не би трябвало да бъде незначително.
43 Във всеки случай, макар Комисията да разполага с право на преценка на основание член 3, параграф 4 от основния регламент, за да дерогира прага от 1 %, обжалваният регламент се основавал на два напълно лишени от релевантност фактора и прикривал други елементи, като дъмпинг, подбиване на индикативните цени и подбиване на цените, които, напротив, били изключително релевантни за определяне на въздействието на сръбския внос върху промишлеността на Съюза.
44 Изявлението, че сръбският производител износител „пасивно следвал ценовата политика“, също било погрешно, тъй като не се основавало на никакви факти. Всъщност изводите на Комисията се основавали изключително на средната цена на вноса на широка гама продукти, а не на цените на конкретни продукти. За да се установи дали сръбският производител износител „пасивно следва ценовата политика“ или е „лидер“ по отношение на цените, следвало да се определи в кой момент износителят е увеличил и намалил цените си в сравнение с останалите износители. Обжалваният регламент не съдържал такъв анализ.
45 Още по-неправилно Комисията се основала на средната цена на вноса, като се има предвид, че Сърбия има само един производител износител, докато две от останалите четири страни имали по няколко. Комисията трябвало да вземе предвид, освен само средните цени, и цените на индивидуалните износители в другите страни, които ги образуват.
46 Освен това било за предпочитане да се направи сравнителен анализ на подбиването, контролен номер на продукта с контролен номер на продукта (КНП с КНП), както направила Комисията за вноса с произход от останалите четири страни, обект на разследването. Доколкото в съображение 238 от обжалвания регламент Комисията посочва, че не е използвала такива данни, „тъй като отнасящите се до тях изчисления дава[ли] само справка за положението в разследвания период и следователно не позволяват да се сравни тенденцията в продължение на няколко години“, жалбоподателят подчертава, че член 3, параграф 3 от основния регламент изрично предвижда, че „се изследва дали за дъмпинговия внос е имало значително подбиване на цената“. В това отношение при преценката на Комисията не бил взет предвид високият дъмпингов марж на сръбския внос (38,7 %).
47 От друга страна, изтъкнатата от Комисията причина в съображение 238 от обжалвания регламент (вж. т. 46 по-горе) не се вписва в доводите, посочени в съображения 235 и 236 от този регламент, в които Комисията се основава именно на средните цени през разследвания период.
48 Освен това обжалваният регламент не отчитал общото увеличение на равнището на вноса от 0,48 % през 2013 г. на 1,04 % през разследвания период.
49 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
50 Съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент, когато вносът на определен продукт от повече от една държава е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно само ако се установи, че от една страна, дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка страна, е по-висок от минималния марж по член 9, параграф 3 и обемът на този внос от всяка страна не е несъществен, и от друга страна, кумулативната оценка на ефекта от вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и подобни на тях стоки с произход от Общността.
51 Следователно член 3, параграф 4 от основния регламент предвижда три условия, а именно дъмпингов марж, надвишаващ прага de minimis, обем на вноса, който не е незначителен, и подходящи условия на конкуренция, които трябва да са изпълнени, за да бъде позволена кумулативната оценка на вноса от повече от една страна, едновременно обект на антидъмпингово разследване. За сметка на това е достатъчно едно от тези три условия да не е изпълнено, за да се изключи кумулативната оценка.
52 В разглеждания случай от съображения 228—240 от обжалвания регламент следва, че изводът на Комисията, че вносът с произход от Сърбия не трябва да бъде предмет на кумулативна оценка с вноса от останалите четири страни, се основава на следните съображения:
– дъмпинговите маржове, установени във връзка с вноса от засегнатите страни, включително Сърбия, са по-високи от прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент,
– обемът на вноса с произход от Сърбия е счетен за незначителен,
– сръбските експортни цени са различни от цените на останалите четири засегнати държави.
53 Що се отнася, от една страна, до обема на вноса с произход от Сърбия, от съображение 232 от обжалвания регламент следва, че той е счетен за незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент, тъй като обемът на вноса с произход от Сърбия е минал от 427 558 тона през 2015 г. на около 354 000 тона през разследвания период, тоест пазарен дял само от 1,04 %.
54 В съображение 232 от обжалвания регламент се уточнява следното:
„Практика на Комисията е да счита за „незначителен“ пазарен дял под прага от 1 %, установен в съответствие с основния регламент в началния етап. Комисията обаче установи, че в този случай пазарен дял от 1,04 % все още е незначителен, тъй като 0,04 % следва да се считат за несъществени, особено когато обемът на сръбския внос в относително изражение е значително по-малък от обемите на вноса от всяка една от останалите четирите държави. Действително, обемът на сръбския внос е бил почти два пъти по-малък от обема на вноса от Бразилия, държавата на предпоследно място по обем на вноса“.
55 В съображение 234 от обжалвания регламент в отговор на довода на жалбоподателя, че „износът от Сърбия следва да се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави, тъй като той надвишава прага de minimis, определен на 1 % [и] прагът от 1 % не позволява никакво изключение, независимо колко малко е надхвърлянето“ (съображение 233 от обжалвания регламент), Комисията добавя:
„Решението за това дали вносът следва да се оценява кумулативно трябва да се основава на всички критерии, установени в член 3, параграф 3 от основния регламент. Съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент нито един от тези критерии няма по-голяма тежест от останалите. Ако и да е истина, че вносът от дадена държава не може да се кумулира, ако обемът му е незначителен, обратното не означава, че той задължително трябва да се кумулира. Освен това в основния регламент няма изрично определен праг на пренебрежимост. Въпреки че член 5, параграф 7 от основния регламент може да служи като насока за това какво е незначителен обем на вноса, в член 3, параграф 4 няма позоваване на тези прагове. Дори напротив, текстът предоставя достатъчно гъвкавост за Комисията да извършва анализ на всеки отделен случай, още повече, че в настоящия случай прагът е надхвърлен само с 0,04 %, което е несъществено“.
56 Обемът на вноса (в тонове) и пазарните дялове (определени чрез сравнение между обема на вноса и потреблението на Съюза на свободния пазар), за Сърбия и за останалите четири страни са изложени в таблица 3 от обжалвания регламент (вж. съображение 232 от същия регламент).
57 Що се отнася, от друга страна, до вносните цени, посочени в таблица 4 от обжалвания регламент, в съображение 235 от този регламент Комисията посочва, от една страна, че „въпреки че сръбските средни продажни цени също са регистрирали спад по време разглеждания период, по време на разследвания период те са били най-високи (365 EUR/тон) и значително по-високи от средните продажни цени на Бразилия, Иран, Русия и Украйна, които са били в диапазона между 319 EUR/тон и 346 EUR/тон“ и от друга страна „сръбските средни продажни цени са били значително по-високи от средните продажни цени на останалите четири засегнати държави“.
58 В съображение 236 от обжалвания регламент Комисията добавя, че „определянето на цените, в съчетание с незначителния обем, предполагат, че сръбският производител износител по-скоро е следвал пасивно пазарната цена по отношение на разглеждания продукт, а не я е определял“. Според нея „това е видно и от факта, че намалението на неговите цени между 2015 г. и разследвания период е по-слабо и в относително изражение в сравнение с намалението на цените на останалите четири засегнати държави“.
59 В това отношение в писмената фаза на производството Комисията изтъква, че първото основание трябва да се отхвърли като неотносимо, тъй като жалбоподателят не оспорва направения от нея извод въз основа на оценка, изложена в съображения 235 и 236 от обжалвания регламент съгласно член 3, параграф 4, буква б) от основния регламент, който е достатъчен, за да обоснове обжалвания регламент, тъй като трите условия, предвидени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са кумулативни.
60 Налага се обаче констатацията, първо, че обратно и на твърденията на Комисията в писмената фаза на производството, формулировката на първото основание, изтъкнато от жалбоподателя в разглеждания случай, не се ограничава до член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, а се позовава на член 3, параграф 4 от посочения регламент. Второ, макар жалбоподателят да поддържа, че обжалваният регламент не е установил наличието на различни условия на конкуренция между Сърбия и останалите четири страни, от една страна, или различни условия на конкуренция между петте страни и Съюза, от друга страна, именно защото, от една страна, оспорва преценката, съдържаща се в съображения 235 и 236 от посочения регламент, и от друга страна, счита тази преценка за ирелевантна в контекста на член 3, параграф 4, букви а) и б) от основния регламент. На трето и последно място, следва да се отбележи, че Комисията не е констатирала ясно и недвусмислено, че що се отнася до вноса с произход от Сърбия, кумулативната оценка не е била подходяща предвид условията на конкуренция, а е направила такава съвсем конкретна констатация за останалите четири страни (вж. съображение 241 от обжалвания регламент).
61 Освен това в отговора си на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, Комисията признава, че прилаганите от износителите цени биха могли да имат значение и в рамките на разглеждането на второто условие, предвидено в член 3, параграф 4 от основния регламент (обем на внос, който не е незначителен), уточнява, че по този начин съображения 235 и 236 от обжалвания регламент биха могли да се разбират и като „качествена оценка“, която засилва „количествената оценка“ на незначителния характер на обемите на внос с произход от Сърбия, изложена в съображения 232—234 от този регламент, и констатира, че в този контекст искането за отмяна на настоящото основание като неотносимо „е станало безпредметно“.
62 Ето защо настоящото основание не следва да се отхвърля като неотносимо, а напротив, основателността му следва да се прецени с оглед, на първо място, на второто условие, предвидено в член 3, параграф 4 от основния регламент (обем на внос, който не е незначителен).
63 В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че за разлика от първата част на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, която определя точно първото условие (дъмпингов марж), чрез препращане към равнището de minimis по смисъла на член 9, параграф 3 от посочения регламент, тоест 2 %, втората част на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, която се отнася до второто условие, не съдържа никакво препращане и изисква само обемът на вноса с произход от всяка страна да не е „незначителен“, без да определя това понятие по-точно.
64 Безспорно член 5, параграф 7 от основния регламент предвижда, че процедура не започва срещу страни, чийто внос представлява пазарен дял от под 1 %, с изключение на случаите, когато на тези страни общо се пада 3 % или повече от потреблението в Съюза. Освен това в решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет (T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 104 и 105), Общият съд е постановил в рамките на внос, представляващ пазарен дял от 5,26 %, че тази разпоредба цели да изясни обстоятелствата, при които делът на вноса в рамките на потреблението на Съюза е твърде малък, за да може този внос да се счита за стоящ в основата на дъмпинг, и че следователно съществува връзка на взаимно допълване между посочената разпоредба и член 3, параграф 4, буква а) от този регламент.
65 Въпреки това, от една страна, както впрочем признава жалбоподателят, що се отнася до второто условие (обем на внос, който не е незначителен), член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент не препраща по никакъв начин към член 5, параграф 7 от този регламент, нито към друга разпоредба от същия регламент.
66 От друга страна, Комисията правилно изтъква, че член 5, параграф 7 от основния регламент се отнася до друг етап от разследването, различен от този на член 3, параграф 4 от посочения регламент. Всъщност член 5, параграф 7, последно изречение от този регламент предвижда, че в разглежданата в тази разпоредба хипотеза дори не е образувано производство. Обратно, член 3, параграф 4 от същия регламент се отнася до вноса, който е предмет на разследване, започнато от Комисията след започване на процедурата (вж. член 6, параграф 1 от въпросния регламент).
67 При това положение, както правилно отбелязва Комисията в съображение 234 от обжалвания регламент, макар че член 5, параграф 7 от основния регламент може да съдържа насоки относно обема на вноса, който не е незначителен, това не означава, че в рамките на член 3, параграф 4 от последния регламент вносът от въпросната страна, представляващ пазарен дял над 1 %, не може да се счита за незначителен.
68 В този контекст следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, по-специално при определяне на вредата, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Контролът от съд на Съюза върху тази преценка следователно трябва да се сведе до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2012 г., Since Hardware (Guangzhou)/Съвет, T‑156/11, EU:T:2012:431, т. 134 и 136 и цитираната съдебна практика).
69 В случая обемът на вноса с произход от Сърбия представлява пазарен дял от 1,04 % през разследвания период и следователно е много близък до положение, при което член 5, параграф 7 от основния регламент по принцип забранява на Комисията да започне разследване (а именно „пазарен дял под 1 %“). Освен това от съображение 232 от обжалвания регламент следва, че обемът на вноса от Сърбия е значително по-малък от обема на вноса от всяка от останалите четири страни. По-специално, както следва от същото съображение, на практика те представляват половината от обемите с произход от Бразилия — втората страна с най-ниския обем на внос.
70 При тези обстоятелства, чиято фактическа точност впрочем не се оспорва от жалбоподателя, не изглежда, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите или дори че е злоупотребила с власт по смисъла на цитираната в точка 68 по-горе съдебна практика.
71 Вярно е, че в обяснителната бележка, посочена в точка 37 по-горе, Комисията обяснява пред органите на СТО, че що се отнася до условията за кумулативна оценка на въздействието на вноса, „[Съюзът] определя незначителните равнища на вноса в сравнение с член 5, параграф 7 [от основния регламент]“ и че „[с] други думи, вносът се счита за незначителен, когато пазарният му дял е под 1 % с изключение на случаите, когато при разследване по отношение на няколко страни общият пазарен дял на тези страни е 3 % или повече“.
72 Освен това в практиката си Комисията се позовава редовно на член 5, параграф 7 от основния регламент в контекста на член 3, параграф 4 от посочения регламент.
73 В действителност, освен посочените от жалбоподателя примери, при които Комисията се е позовала или пряко на член 5, параграф 7 от основния регламент, като е посочила, че „обемът на вноса от всяка страна не е незначителен по смисъла на [тази разпоредба]“, или на прага от 1 % от потреблението на Съюза, като е посочила, че „обемът на вноса на двамата производители, посочени по-горе, е бил минимален за разследвания период: много под 1 % от общностното потребление“, по същия начин Комисията се позовала и на посочената разпоредба по няколко други дела (вж. например, по отношение на първата хипотеза, съображение 127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/763 на Комисията от 12 май 2015 година за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на някои плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури с произход от Китайската народна република, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати (ОВ L 120, 2015 г., стр. 10), и съображение 217 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (ОВ L 352, 2009 г., стр. 1); що се отнася до втората хипотеза, съображение 76 от Решение 2006/781/ЕО на Комисията от 15 ноември 2006 година за прекратяване на антидъмпингова процедура във връзка с вноса на електроннолъчеви тръби за цветни телевизионни приемници с произход от Китайската народна република, Република Корея, Малайзия и Тайланд (ОВ L 316, 2006 г., стр. 18); що се отнася до третата хипотеза, съображение 115 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/576 на Комисията от 10 април 2019 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на смеси от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия, Тринидад и Тобаго и Съединените американски щати (ОВ L 100, 2019 г., стр. 7), съображение 168 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/141 на Комисията от 26 януари 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои съединителни елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи, завършени или не, с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 22, 2017 г., стр. 14), и съображение 109 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/181 на Комисията от 10 февруари 2016 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 37, 2016 г., стр. 1).
74 Освен това, също така по други дела, макар Комисията да не се е позовавала изрично на член 5, параграф 7 от основния регламент, тя все пак се е позовала на равнище или праг de minimis, следователно вероятно на прага, предвиден в посочената разпоредба (вж. например съображение 89 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 585/2012 на Съвета от 26 юни 2012 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Русия и Украйна, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, и за прекратяване на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките по отношение на вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия (ОВ L 174, 2012 г., стр. 5), и съображение 236 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1256/2008 на Съвета от 16 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана с произход от Беларус, Китайската народна република и Русия вследствие на процедура по член 5 от Регламент (EО) № 384/96, с произход от Тайланд вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от същия регламент, с произход от Украйна вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 и на междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от същия регламент, и прекратяване на процедурата по отношение на вноса на същия продукт с произход от Босна и Херцеговина и от Турция (ОВ L 343, 2008 г., стр. 1).
75 Обратно, случаите, в които Комисията само е констатирала, че обемът на въпросния внос не е незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент, без да се позове на член 5, параграф 7 от посочения регламент или на равнище или праг de minimis, са по-скоро редки, по-специално в скорошната ѝ практика (вж. например съображение 105 от Регламент (ЕС) № 1742/2000 на Комисията от 4 август 2000 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на определен вид полиетилентерефталат (PET) с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (ОВ L 199, 2000 г., стр. 48), съображение 65 от Регламент (ЕО) № 1472/2000 на Комисията от 6 юли 2000 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на полиестерни щапелни влакна от Индия и Република Корея (ОВ L 166, 2000 г., стр. 1), и съображение 32 от Регламент (ЕО) № 178/98 на Комисията от 23 януари 1998 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на калиев перманганат от Индия и Украйна (ОВ L 19, 1998 г., стр. 23).
76 Въпреки това, както правилно посочва Комисията, законосъобразността на даден регламент за налагане на антидъмпингово мито или, както в случая, за прекратяване на процедурата без налагане на антидъмпингово мито, трябва да се преценява с оглед на правната уредба, по-специално на разпоредбите на основния регламент, а не въз основа на предполагаема предходна практика за вземане на решения на Комисията и на Съвета (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 107).
77 Що се отнася до посочената в точка 37 по-горе обяснителна бележка, Комисията отново правилно изтъква, че посоченият документ не може да се квалифицира като насоки, от които произтича самоограничаване на нейното право на преценка по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 138 от решение от 25 октомври 2005 г., Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, EU:T:2005:367). Всъщност от този документ, адресиран до комитет на СТО, следва, че целта на Комисията не е да ограничи правото на преценка, с което разполага в рамките на основния регламент, а само да информира органите на СТО за обичайната си практика.
78 Освен това, доколкото основният регламент предвижда, че под прага от 1 %, предвиден в член 5, параграф 7 от посочения регламент, при разследване, отнасящо се само до една държава, не се открива процедура (член 5, параграф 7 от този регламент) и вредата обикновено се счита за незначителна (член 9, параграф 3 от същия регламент), за Комисията е логично да използва този праг като отправна точка за целите на преценката дали обемът на вноса е незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от въпросния регламент, без обаче да се приема, че посоченият праг се прилага в рамките на посочената разпоредба.
79 Освен това два от трите документа, изтъкнати от встъпилата страна в точка 28 от писменото ѝ становище при встъпване, макар да се вписват в различен контекст (процедура за преразглеждане и разглеждане на причинната връзка), ясно показват, че Комисията вече е показала готовност да приеме за малък и дори незначителен внос, представляващ пазарен дял над 1 % (вж. по-специално съображения 51, 52 и 79 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1342/2013 на Съвета от 12 декември 2013 година за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 338, 2013 г., стр. 1), и съображения 162—166 от Регламент (ЕО) № 540/2002 на Комисията от 26 март 2002 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана от Чешката република, Полша, Тайланд, Турция и Украйна (ОВ L 83, 2002 г., стр. 3).
80 Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в разглеждания случай, че обемът на вноса с произход от Сърбия остава незначителен по смисъла на член 3, параграф 4 от основния регламент, независимо от увеличаването на равнището на вноса от 0,48 % през 2013 г. на 1,04 % през разследвания период. В действителност, макар от член 3, параграф 3 от посочения регламент да следва, че що се отнася до обема на дъмпинговия внос, следва да се провери дали е налице значително увеличение на посочения внос в абсолютни количества или в сравнение с производството или потреблението в Съюза, когато, както в разглеждания случай, такова увеличение (дори да е значително в относително изражение) води до обем, който остава незначителен, това увеличение не може да засегне законосъобразността на решението, прието от Комисията в изпълнение на член 3, параграф 4, буква а) от посочения регламент.
81 Освен това в съображение 248 от обжалвания регламент Комисията основателно е приела, че фактът, че сръбските средни продажни цени през разследвания период са били значително по-високи от цените на останалите четири засегнати страни, е още един признак, че този нисък обем на вноса не може да причинява вреда на промишлеността на ЕС.
82 В това отношение следва да се отбележи, че въпросът за незначителния обем на вноса по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент (който предвижда условия, за да може ефектът от вноса на стока от повече от една страна, който едновременно е предмет на антидъмпингово разследване, да бъде подложен на кумулативно оценяване), не се свежда само до количеството на този обем (дори и в относително изражение спрямо пазара на Съюза или спрямо обема на вноса от други трети страни), а се отнася и до качеството му, т.е. до другите елементи, които са показателни за въздействието, което този обем може да произведе.
83 Налага се обаче констатацията, че в отговора си на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, Комисията основателно изтъква, че когато цените, свързани с вноса от страна, чийто обем съответства на незначителен пазарен дял, са високи, този факт сам по себе си и без да е необходимо тези цени да се анализират по-задълбочено, както се претендира от жалбоподателя в разглеждания случай (вж.т. 42—44 по-горе), може да потвърди незначителния характер на този обем.
84 Следва да се добави, че в разглеждания случай цените, свързани с вноса от Сърбия, са били по-високи от цените в останалите четири страни през целия разглеждан период (вж. таблица 4 от обжалвания регламент).
85 При тези обстоятелства следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно второто условие (незначително количество внос) и следователно, тъй като предвидените в член 3, параграф 4 от основния регламент условия са кумулативни, първото основание следва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо да се разглежда, на второ място, дали въз основа на изложените в съображения 235 и 236 от обжалвания регламент обстоятелства Комисията е могла също да заключи, че кумулативното оценяване на въздействието от вноса не е било подходящо предвид условията за конкуренция по смисъла на член 3, параграф 4, буква б) от основния регламент.
По второто основание: явна грешка в преценката и от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е приела, че не било „необходимо“ да се предвидят защитни мерки срещу Република Сърбия, при това на некумулативна основа
86 Жалбоподателят твърди, че дори да се предположи, че Комисията основателно не е кумулирала вноса от Сърбия с вноса от останалите четири страни, тя е трябвало да провери дали вносът от Сърбия, който е предмет на дъмпингови практики, сам по себе си е допринесъл за причиняването на съществена вреда на промишлеността на Съюза.
87 Според жалбоподателя с оглед по-специално на съображение 16 от основния регламент член 9, параграф 2 от този регламент следва да се тълкува в светлината на общата цел на антидъмпинговия режим на Съюза, а именно да се предотвратят значителните вреди, причинени на промишлеността на Съюза от дъмпинговите практики на производители износители от трети страни.
88 Доколкото съгласно член 9, параграф 3 от основния регламент „[п]ри процедури, започнали в съответствие с член 5 параграф 9 [от посочения регламент], вредата се разглежда обикновено като незначителна, ако съответният внос съставлява по-малко от определените в член 5, параграф 7 [от този регламент]“, от член 9, параграф 3 от същия регламент не може да се заключи, че вносът малко над прага от 1 %, предвиден в член 5, параграф 7 от въпросния регламент, може a priori да се счита за внос, причиняващ вреда, която не е незначителна. От това можело само да се направи извод, че незначителен внос, доколкото е под посочения праг, може да бъде или да не бъде разглеждан като внос, причиняващ незначителна вреда.
89 В това отношение член 3 от основния регламент давал важни указания относно установяването на наличието на вреда. Жалбоподателят твърди, че той всъщност е поискал независима оценка на вредата относно вноса от Сърбия в становището си по допълнителното оповестяване на окончателните заключения от 4 август 2017 г.
90 Въпреки това Комисията се произнесла прибързано по въпроса за необходимостта на мерките срещу Република Сърбия. Тя не разгледала, както трябвало да направи, дали вносът с произход от Сърбия сам по себе си е могъл да допринесе за причиняването на значителна вреда, предвид различните критерии за преценка, посочени в член 3 от основния регламент, а именно висок дъмпингов марж (38,7 %), данни за подбиване на цените и на индикативните цени и общото увеличение на равнището на вноса (от 0,48 % през 2013 г. на 1,04 % през разследвания период). От съображения 240 и 248 от обжалвания регламент ясно следвало, че единствената причина, изтъкната от Комисията, за да заключи, че не е необходима никаква мярка срещу вноса от Сърбия, била, че той бил de minimis. Това било неправилно, тъй като този внос представлявал пазарен дял от 1,04 %, който надхвърля ясно определения праг от 1 %.
91 Според жалбоподателя средните цени, посочени в този контекст в съображение 248 от обжалвания регламент, дават само частична картина на положението, тъй като единственият сръбски производител всъщност продавал на цени, сравними с тези на някои други производители, за които се счита, че са причинили вреда на производителите на Съюза и на които Комисията е наложила антидъмпингови мита.
92 Фактът, че сръбският производител износител евентуално „пасивно следвал ценовата политика“, бил ирелевантен. Вредата била причинена от определянето на цени, които подбиват цените на промишлеността на Съюза за конкурентни стоки. Ако сръбските цени действително подбиват цените на Съюза, било без значение дали сръбският производител е следвал цените на другите износители (прилагащи дъмпингови цени) или е предизвикал спад на цените. И в двата случая промишлеността на Съюза би претърпяла вреда. При наличието на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка обаче Комисията била длъжна да наложи мита по недискриминационен начин върху всеки внос, независимо от източника му. Тя не може да претендира, по-специално от момента, в който сръбският производител е преминал под контрола на дружество, принадлежащо към Китайската народна република, че проблемът със сръбските цени ще бъде решен автоматично чрез налагане на мерки срещу останалите четири засегнати държави, тъй като сръбският производител износител „пасивно следвал ценовата политика“.
93 Повърхностният и частичен характер на изследването на сръбския внос потвърждавал общото усещане, че решението на Комисията за прекратяване на процедурата по отношение на Сърбия не е било продиктувано от приложимите правни норми, а от други (от политическо естество) съображения, които обаче били напълно ирелевантни в рамките на анализа, който следва да се извърши съгласно основния регламент. Освен това липсата на други мотиви, изложени в обжалвания регламент, представлявала нарушение на член 296 ДФЕС.
94 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.
95 Съгласно член 9, параграф 2, първо изречение от основния регламент, когато налагането на защитни мерки не е необходимо, разследването или процедурата се прекратява.
96 Съгласно член 9, параграф 3 от основния регламент в редакцията му, в сила към датата на приемане на обжалвания регламент, при процедури, започнали в съответствие с член 5 параграф 9 от посочения регламент, вредата се разглежда обикновено като незначителна, ако съответният внос съставлява по-малко от определените в член 5, параграф 7 от този регламент обеми. При същата процедура се прилага незабавно прекратяване, ако се установи, че дъмпинговият марж е по-малък от 2 %, изразен като процент от експортната цена, като при марж, по-малък от 2 % за отделни износители, се прекратява само разследването, но тези износители остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващ преглед за съответната страна съгласно член 11 от основния регламент.
97 В случая жалбоподателят твърди по същество, от една страна, че решението за прекратяване на процедурата по отношение на вноса от Сърбия се основава на повърхностно и частично разглеждане на този внос, и от друга страна, че липсата на мотиви, различни от посочените в съображенията към обжалвания регламент, представлява нарушение на член 296 ДФЕС.
98 Що се отнася до твърдението за нарушение на член 296 ДФЕС, съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията на Съюза, която е съставила инкриминирания акт, така че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол (вж. решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 139 и цитираната съдебна практика).
99 Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически или правни обстоятелства, доколкото мотивите на определен акт следва да се преценяват с оглед не само на текста на акта, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи материята. Достатъчно е авторът на акта да изложи фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на Регламента (вж. решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 140 и цитираната съдебна практика).
100 По-специално институциите не са длъжни да изразят позиция по всички доводи, приведени пред тях от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложат фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 141 и цитираната съдебна практика).
101 В разглеждания случай в съображение 240 от обжалвания регламент, което следва анализа на дъмпинговите маржове, на обема на вноса от Сърбия и на сръбските експортни цени, се посочва, че „[п]оради това Комисията заключи, че вносът с произход от Сърбия следва да не се оценява кумулативно с вноса от останалите четири държави“, че „[с] оглед на констатацията, че вносът от Сърбия е бил de minimis, по отношение на вноса на горещовалцовани плоски продукти с произход от Сърбия, не е необходимо налагането на защитни мерки“ и че „[п]оради това в съответствие с член 9, параграф 2 от основния регламент процедурата по отношение на вноса от Сърбия следва да бъде прекратена“.
102 От друга страна, в съображение 248, първо тире от обжалвания регламент се посочва, че „обемът на сръбския внос бе счетен за de minimis. В резултат на това той е незначителен и за него не може да бъде установено, че причинява вреда на промишлеността на ЕС“ и че „[ф]актът, че сръбските средни продажни цени по време на разследвания период са били значително по-високи от средните продажни цени на останалите четири засегнати държави, е още един признак, че този нисък обем на вноса не може да причинява вреда на промишлеността на ЕС“.
103 Налага се обаче изводът, че съображения 240 и 248 от обжалвания регламент излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Комисията относно необходимостта от приемане на защитни мерки по отношение на вноса от Сърбия по смисъла на член 9, параграф 2 от основния регламент.
104 Въпросът дали Комисията е можела да реши да прекрати процедурата по отношение на вноса от Сърбия само въз основа на данните, посочени по-специално в съображения 240 и 248 от обжалвания регламент, или в този контекст е трябвало да разгледа други елементи, като например (висок) дъмпингов марж, данни за подбиване на цените и на индикативните цени и общото увеличение на равнището на посочения внос и като последица да мотивира посочения регламент по отношение на тези други елементи, е въпрос на разглеждане по същество и следователно на разглеждане на оплакването за повърхностното и частично разглеждане на този внос, изложено в точка 97 по-горе.
105 От друга страна, следва да се отбележи, че в съображения 237—239 от обжалвания регламент Комисията изрично мотивира неотчитането на данните относно подбиването на цените и на индикативните цени по отношение на сръбския производител износител. Що се отнася до дъмпинговите маржове на последния и до общото увеличение на равнището на вноса, от съображение 230 и таблица 3 от посочения регламент следва, от една страна, че Комисията е била наясно, че посочените маржове надхвърлят прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, и от друга страна, че тя е знаела за това увеличение.
106 Следователно твърдението за нарушение на член 296 ДФЕС трябва да се отхвърли.
107 Що се отнася до твърдението за повърхностно и частично разглеждане на вноса от Сърбия, от съображение 240 и от член 2 от обжалвания регламент следва, че решението на Комисията да прекрати антидъмпинговата процедура по отношение на вноса с произход от Сърбия се основава на член 9, параграф 2 от основния регламент и на извода, че „вносът от Сърбия е de minimis“.
108 В съображение 248 от обжалвания регламент Комисията добавя, че „фактът, че сръбските средни продажни цени през разследвания период са били значително по-високи от цените на останалите четири засегнати държави, е още един признак, че че този нисък обем на вноса не може да причинява вреда на промишлеността на ЕС“.
109 Макар че това може да изглежда „повърхностно и частично“, по-специално поради факта, че решението, което Комисията е взела на основание на член 9, параграф 2 от основния регламент, се основава на същите данни като стоящите в основата на решението, взето от нея по силата на член 3, параграф 4 от последния регламент, не води до незаконосъобразност на член 2 от обжалвания регламент по следните причини.
110 Член 9, параграф 2 от основния регламент предвижда, че разследването или производството се прекратява, „когато налагането на защитни мерки не е необходимо“, без да се уточняват обстоятелствата, при които тази хипотеза следва да се счита за приета.
111 Поради това член 9, параграф 2 от основния регламент оставя известна свобода на преценка на Комисията.
112 Освен това, както вече бе посочено в точка 68 по-горе, от постоянната съдебна практика следва, че в областта на общата търговска политика, особено в областта на мерките за търговска защита, и по-специално при определянето на вредата (която съгласно член 3, параграф 1 от основния регламент трябва да бъде значителна), институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Следователно съдът на Съюза трябва да сведе контрола си до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт.
113 Несъмнено по принцип решението дали в конкретен случай следва да се наложи антидъмпингово мито трябва да се основава на подробен анализ, по-специално на наличието на дъмпинг (член 2 от основния регламент) и на наличието на вреда (член 3 от посочения регламент).
114 От текста на основния регламент обаче следва, че невинаги се изисква такъв подробен анализ и че прекратяването на разследването или на процедурата може да се наложи само въз основа на дъмпинговия марж или на обема на вноса. Всъщност по силата на член 9, параграф 3 от основния регламент процедурите се прекратяват незабавно, когато се установи, че дъмпинговият марж, в процент от експортните цени, е по-малък от 2 %. Съгласно същата разпоредба вредата обикновено се счита за незначителна, когато съответният внос представлява по-малко от посочените в член 5, параграф 7 от този регламент количества.
115 В разглеждания случай, от една страна, от съображения 240 и 248 от обжалвания регламент следва, че именно един от тези елементи, а именно количеството на вноса от Сърбия, е изиграл централна роля в съображенията на Комисията.
116 От друга страна, от съображение 232 от обжалвания регламент следва, че обемът на вноса от Сърбия представлява пазарен дял от 1,04 % през разследвания период.
117 Впрочем пазарен дял от 1,04 % през разследвания период, чиято фактическа точност не се оспорва от жалбоподателя, е много близък до прага (от 1 %), под който по силата на член 9, параграф 3 от основния регламент във връзка с член 5, параграф 7 от посочения регламент вредата, причинена от вноса от трета страна, обикновено се счита за незначителна.
118 Освен това, както вече беше посочено в точка 108 по-горе (вж. също т. 57, 58 и 81 по-горе), от обжалвания регламент следва (вж. съображения 235, 236 и 248), че сръбските средни продажни цени са по-високи от цените на останалите четири засегнати държави и че в това отношение Комисията е приела, че този факт е още един признак, че ниският обем на вноса не може да причинява вреда на промишлеността на ЕС.
119 От това следва, че обратно на това, което само текстът на съображение 240 от обжалвания регламент може да внуши, изводът, че не е било необходимо да се приемат защитни мерки по отношение на вноса от Сърбия, не се основава единствено на равнището de minimis на количествата на този внос, а на взаимодействието между този факт и посоченото в точка 118 по-горе.
120 Налага се обаче изводът, че по причини, аналогични на изложените в точки 83 и 84 по-горе, това взаимодействие е могло валидно да доведе Комисията до заключението, че не е необходимо да се приемат защитни мерки по отношение на вноса, чийто обем безспорно е над прага, предвиден в член 9, параграф 3 от основния регламент, но остава, както в разглеждания случай, много близък до този праг.
121 При тези обстоятелства не е доказано, че Комисията е превишила свободата на преценка, с която разполага при прилагането на член 9, параграф 2 от основния регламент.
122 Ето защо следва да се отхвърли като неоснователно твърдението за повърхностно и частично разглеждане на вноса от Сърбия, а следователно и второто основание в неговата цялост.
По третото основание: нарушение на член 20, параграф 2 от основния регламент, от нарушение на правото на информация на жалбоподателя и на правото му на защита, както и от нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права, тъй като Комисията отказала да оповести данните за подбиване на цените и на индикативните цени за сръбския износител
123 В самото начало жалбоподателят подчертава, че в член 3, параграф 3 от основния регламент се посочва, че подбиването на цените е обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при преценката на въздействието на дъмпинговия внос върху цените, като това засягало установяването на вредата. Следователно подбиването на цените и на индикативните цени били релевантни фактори, за да се отговори на въпроса дали мерките срещу Република Сърбия не са били „необходими“ по смисъла на член 9, параграф 2 от посочения регламент.
124 Жалбоподателят посочва, че няколко пъти е поискал да му бъдат съобщени въпросните фактори, а именно на 10 април 2017 г., вследствие на информационния документ, в който се посочва, че производството срещу Република Сърбия може да бъде прекратено, тъй като сръбският производител износител „пасивно следвал ценовата политика“, на 2 май 2017 г., в рамките на становището му по посочения информационен документ и на 30 май 2017 г., в електронно писмо, изпратено до отговарящия за преписката екип на Комисията. Жалбоподателят подчертава, че на 7 август 2017 г. в становището си по окончателната информация е повторила довода си, че изключването на Република Сърбия не е правно обосновано, тъй като вносът от Сърбия не е de minimis, защото надхвърля определения в закона праг от 1 %, и Комисията не е представила доказателства в подкрепа на констатацията си, че сръбският производител износител „пасивно следва ценовата политика“, която изтъква като основание за прекратяване на процедурата срещу Република Сърбия.
125 Освен това жалбоподателят поддържа, че по време на изслушването от 4 май 2017 г. служителят по изслушването изразил съгласие с него относно искането му за съобщаване на изчисленията на маржовете на вредата и на „подбиването на цените от Сърбия“. Впрочем в доклада относно изслушването от 27 юли 2017 г. се посочва, че „що се отнася до изключването на [Република Сърбия], служителят по изслушването не е успял да разбере причините, поради които данните за подбиването на цените за Сърбия не са били съобщени, въпреки че те биха помогнали на промишлеността да разбере причините, които стоят в основата на решението“.
126 Въпреки това Комисията систематично отказвала да предостави въпросните доказателства в хода на цялата процедура, довела до приемането на обжалвания регламент.
127 Мотивите, обосноваващи отказа да се съобщи изчислението на „подбиване на цените от Сърбия“, съдържащи се в съображение 238 от обжалвания регламент, били неправилни по две причини.
128 От една страна, съобщаването на средните цени не може да замени данните за подбиването. Подбиването било извършено на база за всяка отделна стока (КНП по КНП), позволяваща точно сравняване на цените. По-високите средни цени обаче, представени в съображение 235 от обжалвания регламент, можели да покажат или че сръбският внос подбива цените и индикативните цени по-малко в сравнение с вноса от останалите четири страни, или че обхватът на стойностите е бил по-голям при сръбския износ, което не било установено, тъй като не бил съобщен исканият анализ на подбиването на цените и на индикативните цени. Не било възможно да се установи дали Комисията е сравнила сходни стоки, без да разполага с по-прецизна разбивка на сравнението стока по стока.
129 От друга страна, причината, поради която Комисията не е разгледала подбиването на цените по време на разследването, не съвпада с мотивите, съдържащи се в съображения 235 и 236 от обжалвания регламент, в които посочената институция се основала именно на средните цени през разследвания период, за да заключи неправилно, че количествата на сръбския внос са незначителни и че сръбският производител износител „пасивно следвал ценовата политика“.
130 Освен това Комисията не можела основателно да поддържа, че не е необходимо да се оповестяват данните относно подбиването на цените и на индикативните цени, тъй като тя не ги е взела предвид. Тази позиция правела правото на защита илюзорно, а неговото зачитане било от съществено значение в процедурата по антидъмпингово разследване. Според жалбоподателя е възможна аналогия с разследванията в областта на конкуренцията, в които съдът на Съюза е приел, че Комисията не следва сама да решава дали документите могат да оневинят засегнатото предприятие. Принципът на равни процесуални възможности и неговото проявление по делата в областта на конкуренцията, равните нива на информация, с които би трябвало да разполагат Комисията и защитата, изисквали разследваното предприятие да може да преценява доказателствената стойност на документите.
131 Според жалбоподателя съобщаването на въпросната информация и безпристрастното ѝ разглеждане щяло да доведе до различен резултат. Той счита, че ако е могъл да се запознае с изчисленията на „подбиването на цените от Сърбия“, е щял да може да обори твърдението, че производителят износител „пасивно следвал ценовата политика“, като докаже, че причинената от него вреда на промишлеността на Съюза не е пренебрежимо малка по смисъла на член 9, параграф 3 от основния регламент. Той твърди, че е можел да използва тази информация, за да представи решаващи доводи пред Комисията, като изтъква, че възприетият подход е погрешен и не е обоснован от доказателствата, съдържащи се в публичната преписка.
132 Жалбоподателят добавя, че е можел да уведоми и държавите членки за опасенията си. Впрочем следва да се отбележи, че държавите членки са изразили безпрецедентна степен на резерви по отношение на предложението на Комисията по настоящото дело — предложение, което комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент, първоначално е отхвърлил с квалифицирано мнозинство.
133 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
134 Съгласно член 20, параграф 2 от основния регламент страните, посочени в параграф 1 от този член, включително жалбоподателите, имат право да искат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.
135 В случая от съображения 228—240 (и 248) от обжалвания регламент следва, че изводът на Комисията, че от една страна, вносът от Сърбия не трябва да бъде предмет на кумулативно оценяване с вноса от останалите четири страни, и от друга страна, процедурата следва да се прекрати по отношение на вноса с произход от Сърбия, се основава на трите съображения, посочени в точка 52 по-горе.
136 От представената през Общия съд преписка е видно, че жалбоподателят е бил информиран за тези съображения както на 4 април 2017 г. чрез информационния документ (вж. параграфи 129—137 от този документ, приложен към преписката като приложение A.30 към жалбата), така и на 17 юли 2017 г. в рамките на окончателното оповестяване (вж. параграфи 188—195 от окончателното оповестяване, приложено към преписката като приложение A.31 към жалбата), и в хода на административното производство му е била дадена възможност да изложи надлежно своята гледна точка относно действителността и относимостта на тези съображения (вж. по-специално съображения 23, 24 и 32 от обжалвания регламент).
137 От това следва, че в съответствие с член 20, параграф 2 от основния регламент жалбоподателят е бил информиран за основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда да се препоръча прекратяване на процедурата по отношение на вноса от Сърбия без налагане на мерки, че той е имал възможност надлежно да изложи становището си и следователно в случая правото му на защита е било зачетено.
138 В това отношение следва да се припомни, че зачитането на правото на защита не може да задължи институциите на Съюза да се присъединят към гледната точка на заинтересованото лице. Всъщност, за да има полза от представянето на гледната точка на заинтересованото лице, е необходимо единствено тази гледна точка да е била изложена своевременно, за да могат институциите на Съюза с необходимото внимание да се запознаят с нея и да преценят значението ѝ за съдържанието на акта, който е в процес на приемане (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 43 и цитираната съдебна практика).
139 Освен това от гореизложеното следва, че Комисията е могла, без да допусне грешка, да прекрати процедурата по отношение на вноса от Сърбия единствено въз основа на съображенията, посочени в точка 52 по-горе.
140 Що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от аналогията със съдебната практика в областта на конкуренцията, и по-точно с решение от 29 юни 1995 г., ICI/Комисия (T‑36/91, EU:T:1995:118), в което Общият съд постановява в точка 111, че „Комисията не следва сама да решава дали документите, иззети в рамките на разследването по настоящите дела, могат да оневинят засегнатите предприятия“, че „[п]ринципът на равните процесуални възможности и неговото проявление по делата в областта на конкуренцията, равните нива на информация, с които [трябва] да разполагат Комисията и защитата, изискват жалбоподателят да може да преценява доказателствената стойност на документите, представени от [въпросното предприятие], които Комисията не е приложила към съобщаването на оплакванията“ и че не може да се приеме, че „когато се произнася по възражението Комисията е разполагала само с [въпросните] документи и следователно е можела да реши сама дали да ги използва или не, за да установи нарушението, при положение че жалбоподателят не е имал достъп до тях и следователно не е можел да вземе съответното решение дали да ги използва или не в своя защита“, те следва да се отхвърлят.
141 Несъмнено от постоянната съдебна практика следва, че изискванията, свързани със зачитането на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но и при производства по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици. По-специално, при съобщаването на информация на заинтересованите предприятия в рамките на производство по разследване зачитането на правото на защита изисква заинтересованите предприятия да са имали възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на антидъмпингова практика и на произтичащата от нея вреда (вж. решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw et Jindal Saw Italia/Commission, T‑301/16, EU:T:2019:234, т. 65 и цитираната съдебна практика).
142 В настоящия случай обаче нито жалбоподателят, нито впрочем неговите членове се намират в положение, сходно с това на предприятие, което рискува да му бъде наложена санкция или антидъмпингово мито. От това следва, че той не може валидно да извежда довод от съдебната практика, на която се позовава.
143 Що се отнася до твърдяното незачитане на принципа на добра администрация, от постоянната съдебна практика следва, че Комисията е длъжна да зачита основните права на Съюза в хода на административно производство в областта на защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права. Според съдебната практиката във връзка с принципа на добра администрация в случаите, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение. Към тези гаранции се причисляв, по-специално задължението за компетентната институция да изследва внимателно и безпристрастно всички относими доказателства по конкретния случай (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 189 и цитираната съдебна практика).
144 В точки 113 и 114 по-горе обаче вече бе посочено, че макар по принцип решението дали в конкретен случай следва да се наложи антидъмпингово мито да трябва да се основава на подробен анализ по-специално на наличието на дъмпинг (член 2 от основния регламент) и на наличието на вреда (член 3 от посочения регламент), невинаги се изисква такъв подробен анализ и прекратяването на разследване или процедура може да се наложи по-специално само въз основа на дъмпинговия марж или количествата внос.
145 В случая от разглеждането на второто основание следва, че Комисията правилно е решила да прекрати процедурата по отношение на вноса от Сърбия само въз основа на количеството вноса и на данните относно средните продажни цени, без да анализира данните относно подбиването на цените и на индикативните цени.
146 Следователно се налага констатацията, че Комисията е разгледала всички релевантни обстоятелства по случая и следователно не е нарушила принципа на добра администрация.
147 Ето защо третото основание също трябва да се отхвърли.
148 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от маржовете на подбиване на цените и на индикативни цени за Република Сърбия, които жалбоподателят иска да бъдат представени. Следователно подобно искане също трябва да се отхвърли.
149 Вследствие на това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по нейната допустимост.
По съдебните разноски
150 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
151 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията и на встъпилата страна в съответствие с техните искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Eurofer, Association Européenne de l’Acier, AISBL, понася, освен направените от него разноски, и разноските, направени от Европейската комисия и от HBIS Group Serbia Iron & Steel LLC Belgrade.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 март 2020 година.
Подписи