ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. CRUZ VILLALÓN
представено на 3 октомври 2013 година(1)
Дело C‑365/12 P
Комисия
срещу
EnBW Energie Baden-Württemberg
„Обжалване — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Достъп до документи на институциите — Заявление за достъп до административната преписка по производство съгласно член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Отказ на основание член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Достъп до информация, предоставена в програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Съгласувано тълкуване на режимите на достъп до документи на институциите“
1. Настоящата жалба пред Съда е подадена от Комисията срещу Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия(2), отменящо Решение на Комисията от 16 юни 2008 г.(3), с което се отхвърля заявление за достъп до документи на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(4). Поискан е по-специално достъп до всички документи, представени в производство относно картел, санкциониран от Комисията съгласно член 101 ДФЕС(5).
2. Поставените въпроси следва да дадат възможност на Съда да се произнесе по взаимодействието на Регламент № 1049/2001 с третия дял на конкурентното право, а именно съгласуваните практики или картелите, след като вече е направил това във връзка с държавните помощи (дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau)(6) и с производствата относно концентрации (дело Комисия/Agrofert Holding)(7). Въпросът по същество, поставен в настоящото производство, в крайна сметка се свежда до това дали съдебната практика, установена във връзка с другите два дяла на конкурентното право, е приложима и по отношение на картелите, и по-специално в контекста на т.нар. „програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер“.
I – Правна уредба
3. Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата“ например на „търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост, […] [и] целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.
4. Съгласно член 4, параграф 3, втора алинея от същия Регламент № 1049/2001 „[д]остъпът до документ, съдържащ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации на въпросната институция, се отказва, дори и след вземането на решение, когато разпространението на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.
5. Регламент (ЕО) № 1/2003(8), в чиито членове 17—22 се определят правомощията за разследване на Комисията в производствата за конкуренция, предвижда в член 27, параграф 2 следното:
„Правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. На тях се предоставя правото на достъп до материалите по делото пред Комисията при условия на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни. Правото на достъп до преписката не може да се разширява до поверителната информация и вътрешните документи на Комисията или на органите по конкуренция на държавите членки. По-специално правото на достъп не може да се разширява до кореспонденцията между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки или между последните, включително и до документи, изготвени по членове 11 и 14. Нищо в настоящия параграф не може да възпрепятства Комисията да оповестява и използва информация, необходима за доказване на нарушение“.
6. Член 28, параграф 1 от същия Регламент № 1/2003 предвижда, че без да се засяга обменът на информацията между органите по конкуренция на държавите членки и сътрудничеството на Комисията със съдебните органи на тези държави, „информацията, събрана по членове 17[—]22, се използва единствено за целта, за която е събрана“.
7. От своя страна параграф 2 от същия член 28 предвижда, че „Комисията и органите по конкуренция на държавите членки, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под контрола на тези органи, както и длъжностни лица и държавни служители на други органи на държавите членки са длъжни да не разгласяват информация, придобита или обменена от тях по реда на настоящия регламент и [обхваната поради естеството си] от задължението за опазване на служебната тайна. Това задължение се прилага също и за всички представители и експерти на държавите членки, които присъстват на заседания на консултативния комитет“.
8. Редът за достъп до преписката и за обработка на поверителната информация в производствата в областта на конкуренцията се съдържа в членове 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 773/2004(9).
II – Фактите
9. EnBW Energie Baden-Württemberg (наричано по-нататък „EnBW“) е електроразпределително дружество, което се счита за засегнато от действието на картел между производители на комутационни апарати с газова изолация, санкциониран от Комисията съгласно член 101 ДФЕС.
10. На 9 ноември 2007 г., като се позовава на Регламент № 1049/2001, EnBW подава заявление до Комисията за достъп до всички документи, свързани със санкционното производство.
11. Заявлението е отхвърлено окончателно с Решение от 16 юни 2008 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“). В него Комисията класифицира исканите документи в следните пет категории:
1) Документи, предоставени във връзка с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
2) Искания за предоставяне на информация и отговори на страните.
3) Документи, получени при проверки на място в помещенията на съответните предприятия.
4) Изложение на възраженията и отговори на страните.
5) Вътрешни документи:
а) Документи относно фактите (бележки относно изводите, основани на събраните доказателства; кореспонденция с други органи по конкуренция; консултации с други служби на Комисията);
б) Документи, обективиращи процесуални действия (заповеди за извършване на проверки; протоколи от проверките; извлечения от събраните в хода на проверките документи; документи относно връчването на определени документи; бележки).
12. Според Комисията всички категории, заедно и поотделно, попадат в обхвата на предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение (засягане на защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит). Документите от категории 1—4 попадат и в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире (засягане на защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице), докато документите от категория 5, буква а) са обхванати от изключението, предвидено в параграф 3 от посочения по-горе член 4 (засягане на процеса на вземане на решения).
13. EnBW подава жалба за отмяна на решението пред Общия съд (дело T‑344/08). В подкрепа на исканията на жалбоподателя в производството встъпва Кралство Швеция.
14. С Решение от 22 май 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Общият съд уважава жалбата на EnBW.
III – Решението на Общия съд
15. Общият съд приема, на първо място, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че EnBW не е поискало достъп до документите от категория 5, буква б) (точки 32—37 от обжалваното решение).
16. След това, Общият съд разглежда въпроса дали в случая са изпълнени условията, които позволяват да се дерогира задължението за извършване на конкретна и индивидуална проверка на съдържанието на поисканите документи (точки 44—112). В това отношение Общият съд стига до извода, че изтъкнатата от Комисията обща презумпция за отказ е приложима само докато производството, с което са свързани съответните документи, е висящо(10). Следователно, когато то е приключено, както в конкретния случай, се налага извършване на конкретна и индивидуална проверка на всеки от въпросните документи (точки 56—63).
17. По-нататък, Общият съд се съсредоточава върху въпроса дали Комисията е действала правилно, като е разгледала документите, групирайки ги в категории (точки 64—112). Според него категории 1, 2, 4 и 5, буква а) не са били от значение за обработката на заявлението за достъп, тъй като в действителност не е съществувала разлика между включените във всяка една от тях документи. Единствено категория 3 (Документи, получени при проверки на място в помещенията на съответните предприятия) е била според Общия съд от полза за преценката на възможното приложение на изключението, установено в член 4, параграф 2, трето тире (защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит), тъй като е обхващала документи, получени против волята на дружеството. Поради това Общият съд отменя оспорваното решение, доколкото с него се отказва достъп до документите от категории 1, 2, 4 и 5, буква а).
18. Въпреки това за изчерпателност Общият съд разглежда отказа да се предостави достъп до документите от категории 1, 2, 4 и 5, буква а) (точки 113—176), като стига до извода, че защитата на целите на дейностите по разследване не може да обоснове отказа да се предостави достъп до документите от категории 1—4 и 5, буква а), тъй като в случая става въпрос за вече приключило производство и няма причини, които да обосновават различно третиране на производствата в областта на конкуренцията (точки 113—130).
19. Общият съд също така не приема, че Комисията е доказала, че достъпът до документите би могъл да накърни търговските интереси на засегнатите предприятия (член 4, параграф 2, първо тире), като в това отношение не е била достатъчна конкретната проверка, извършена докато производството е било висящо (точки 131—150).
20. Накрая, Общият съд приема, че Комисията е допуснала грешка, като по отношение на документите от категория 5, буква а) е приложила, общо и абстрактно, изключението, предвидено в член 4, параграф 3, второ тире (становища за вътрешно ползване) (точки 151—170).
IV – Жалбата пред Съда
21. На 31 юли 2012 г. Комисията подава жалба срещу решението на Общия съд.
22. С жалбата си Комисията иска от Съда да се произнесе по пет въпроса. На първо място — по общите съображения и принципи, които трябва да се вземат предвид, за да може тълкуването на Регламент № 1049/2001 да е хармонично с разпоредби от области като тази на конкуренцията и същевременно да не накърнява тяхното действие. На второ място — по възможността достъпът до документи от картелно производство да бъде отказан въз основа на общата презумпция, че въпросните документи трябва да бъдат защитени. Третият и четвъртият въпрос се отнасят до обхвата на защитата на целите на дейностите по разследване, от една страна, и на търговските интереси, от друга. Предмет на петия и последен въпрос са условията, при които Комисията може да откаже достъп до вътрешните документи, включително и след като е приела решение.
23. На всеки от тези въпроси съответства определено основание за отмяна, а именно: (1) Грешка при прилагане на правото поради неотчитане на необходимостта от хармонично тълкуване на Регламент № 1049/2001 за гарантиране на пълното действие на разпоредбите от други области. (2) Грешка при прилагане на правото поради отричане на наличието на обща презумпция, приложима за всички документи от картелно производство. (3) Неправилно тълкуване на обхвата на защитата на целите на дейностите по разследване. (4) Неправилно тълкуване на обхвата на защитата на търговските интереси. (5) Неправилно тълкуване на условията, при които Комисията може да откаже достъп до документ, включително и след приключване на процедурата по вземане на решение.
24. Във връзка с петото основание за отмяна Комисията посочва и три допълнителни основания при условията на евентуалност: А) Неправилно тълкуване на понятието „документ, съдържащ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации“ по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Б) Погрешна констатация, че Комисията не е доказала, че документите от категория 5, буква а) съдържат становища за вътрешно ползване. В) Неправилно тълкуване на задължението за мотивиране по член 4, параграф 3, второ тире.
25. Комисията иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, по която е образувано дело T‑344/08.
V – Производството пред Съда
26. Писмени становища представят шведското правителство, ABB и Siemens, първото — в подкрепа на EnBW, а вторите — в подкрепа на Комисията.
27. С определение на председателя на Съда от 19 февруари 2013 г. поради липсата на пряк интерес се отхвърлят исканията за встъпване, представени от HUK-Coburg Haftpflicht-Unterstützungs-kasse kraftfahrender Beamter Deutschlands, LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster, VHV Allgemeine Versicherung AG и Württembergische Gemeinde-Versicherung.
28. На проведеното на 13 юни 2013 г. съдебно заседание се явяват Комисията, EnBW, ABB и Siemens.
29. Във връзка с първото основание за отмяна Комисията, подкрепена в това отношение от ABB и Siemens, изтъква, че Общият съд не е взел под внимание необходимостта от хармонично тълкуване на Регламент № 1049/2001, от една страна, и на Регламент № 1/2003 и Регламент № 773/2004, от друга. Според нея той е предоставил предимство на Регламент № 1049/2001, което не е в съответствие със съдебната практика, установена в дело Комисия/Éditions Odile Jacob(11) и в дело Комисия/Agrofert Holding. По мнение на Комисията политиката на Съюза в областта на конкуренцията заслужава специално третиране, когато става въпрос за достъп до документи. EnBW се противопоставя на тази позиция, като оспорва релевантността на изтъкнатата от Комисията съдебна практика. Според него тезата на Комисията противоречи на член 101 ДФЕС, тъй като ако нямат достъп до документите, необходими за обосноваване на исковете за обезщетение за вреди, засегнатите лица не биха могли да предявяват такива искове срещу участващите в картели предприятия, а това би било в противоречие със съдебната практика, установена в дело Pfleiderer(12).
30. Що се отнася до второто основание за отмяна, Комисията, подкрепена в това отношение от ABB и Siemens, поддържа, противно на становището на Общия съд, че е налице обща презумпция по отношение на документите от картелно производство, като обстоятелството, че производството вече е приключило, е ирелевантно, тъй като от значение е само естеството на защитаваните интереси. Според нея презумпцията, която действа в областта на държавните помощи и концентрациите, трябва да се прилага и в случаите на картели. От своя страна EnBW поддържа, че след приключване на производството единствено приложим е Регламент № 1049/2001, а специалните разпоредби в областта на картелите са ирелевантни. Швеция от своя страна счита, че ако се основава на общи презумпции, институцията трябва да провери дали за всеки конкретен документ са налице приложимите за определен вид документи съображения от общ характер.
31. Що се отнася до третото основание за отмяна, Комисията, подкрепена в това отношение от ABB и Siemens, изтъква, че решението на Общия съд излага на риск механизма на освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и като цяло, ефективното прилагане на конкурентното право; тя освен това поддържа, че производството може да се счита за приключило само когато вече няма никаква възможност за оспорване на решението, с което то завършва. EnBW възразява с това, че правомощието за преценка на Комисията не изключва съдебния контрол и че жалбата ѝ съдържа само абстрактни и общи оплаквания във връзка с рисковете за сътрудничеството на предприятията в образуваните от Комисията производства.
32. С четвъртото основание за отмяна Комисията, подкрепена в това отношение от ABB и Siemens, оспорва извода на Общия съд за недоказаност на твърдяната вреда (защита на търговските интереси), като изтъква, че защитата на търговските интереси е много тясно свързана със защитата на целите на дейността по инспектиране, поради което трябва да е обхваната от същия вид обща презумпция. Комисията по-специално изтъква факта, че става въпрос за информация, която предприятията са били длъжни да ѝ предоставят. EnBW твърди, че защитата на търговските интереси не може да се разглежда по един и същ начин в производство за концентрация и в такова по Регламент № 1/2003, тъй като във втората хипотеза предприятието, което иска освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, предоставя информация доброволно и цели не толкова да защити търговските си интереси, колкото да избегне санкция, докато в производствата относно концентрации предприятията не могат да откажат да предоставят изисканата информация.
33. Във връзка с петото основание за отмяна Комисията, подкрепена в това отношение от ABB и Siemens, поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като не е взел предвид, че общата презумпция се отнася за всички вътрешни документи от производството, и като е приел, че оповестяването им няма да засегне процеса на вземане на решение. EnBW възразява с това, че Комисията не е обяснила защо всички документи съдържат становища и не е представила никакви доказателства как тяхното оповестяване би засегнало процеса на вземане на решение, при положение че решението е прието преди пет години.
34. Накрая Комисията предлага да се отхвърли първоначалната претенция на EnBW, тъй като то е трябвало да докаже, че поисканите документи са изключени от общата презумпция за отказ или пък че е налице интерес от по-висш порядък за тяхното оповестяване. От своя страна EnBW поддържа, че жалбата му пред Общия съд е основателна, поради което следва да се отхвърли подадената пред Съда жалба и да се отмени оспорваното решение изцяло или, при условията на евентуалност, в тази му част, в която се отказва и частичен достъп до поисканата информация.
VI – Съображения
35. Преди да разгледам всяко от основанията за отмяна, като начало следва да посоча, че също както в дело Agrofert заявителят не е страна в производството, в което са представени интересуващите го документи. В този смисъл EnBW се явява трето лице по отношение на това производство. Интересът му към тези документи е продиктуван от намерението му да предяви срещу страните във въпросното производство иск за обезщетение за вреди. Във всеки случай, както се поддържа в Заключение по дело Agrofert(13), „настоящото дело е преди всичко дело, което се отнася по-скоро до прозрачността“, отколкото — както в настоящия случай — до съгласувани практики или картели. Затова, както и в посоченото дело, „разрешението на настоящия случай следва да бъде търсено именно в светлината на Регламент № 1049/2001“(14).
А – По първото основание за отмяна
36. Като първо основание за отмяна Комисията изтъква грешка при прилагане на правото поради неотчитане на необходимостта от „хармонично тълкуване“ на Регламент № 1049/2001 за гарантиране на пълното действие на разпоредбите от други области от правния ред на Съюза. Тук следва да се отбележи, че останалите четири основания за отмяна очертават аспектите на обжалваното решение, които отразяват неотчитането на тази необходимост — причина за неправилното тълкуване и прилагане на Регламент № 1049/2001.
37. С това първо основание за отмяна следователно се поставя въпросът, както по дело Agrofert, дали, що се отнася до правото на достъп до документите на институциите, Регламент № 1049/2001 представлява общ акт, който в някои области трябва да бъде допълнен със специални норми, съдържащи се в други нормативни разпоредби на Съюза, или пък, обратно, изчерпва приложимия във връзка с упражняването на това право режим.
38. От практиката на Съда ясно произтича — и в това отношение трябва да се сподели становището на Комисията — че Регламент № 1049/2001 не е акт, който съществува в някакъв вакуум, а както неговото тълкуване, така и прилагането му трябва да се съвместят със специфичните режими, регулиращи достъпа до документи в определени области. С други думи не може да се смята, че Регламент № 1049/2001 урежда изчерпателно режима на прозрачност в правото на Съюза, а в качеството му на акт, уреждащ общия режим на достъп до документите на институциите, той трябва да се тълкува и прилага така, че да бъде съвместим с различните норми, уреждащи достъпа до документи, свързани с производства, имащи собствена правна уредба.
39. В обобщение, според мен е необходимо съгласувано тълкуване на регламентите, уреждащи разглежданата материя.
40. Освен това тази неизбежна връзка между Регламент № 1049/2001, в качеството му на общ акт в областта на прозрачността на институциите, и определени регламенти на Съюза, в качеството им на специална уредба на достъпа до особени производства, е подчертана от Съда в една вече доста богата и неотдавна цитирана в Решение по дело Agrofert(15) съдебна практика.
41. За разлика от Комисията обаче считам, че при тълкуването на Регламент № 1049/2001 Общият съд, видно от обжалваното решение, е взел предвид специфичната правна уредба, уреждаща достъпа до производството, в което са представени исканите документи.
42. Всъщност в точка 55 от обжалваното решение се посочва практиката на Съда относно съображението от общ характер, че оповестяването на някои документи може да засегне именно общия интерес, който законодателят е искал да защити с установяването на специфичен режим за достъп до тези документи. В този смисъл Общият съд след това посочва производствата за достъп до документи в областта на държавните помощи, концентрациите и което е от значение в настоящия случай, съгласуваните практики или картелите.
43. Наистина Общият съд приема, че съдебната практика относно необходимостта Регламент № 1049/2001 да се тълкува в светлината на режимите на достъп, установени в производствата относно държавните помощи, е релевантна единствено в случаите, в които производството е висящо, и „не мо[же] да се прилож[и], когато институцията вече е приела окончателно решение, с което е сложила край на производството по преписката, до която се иска достъп, както е в настоящия случай“(16).
44. От друга страна, Общият съд по-нататък посочва, че „евентуалната обща презумпция, че не трябва да се оповестяват документите от преписките по дела в областта на конкуренцията, би трябвало да произтича от […] Регламент (ЕО) № 1/2003 […], както и от съдебната практика относно правото на запознаване с документите от административната преписка на Комисията“(17). И след като в точки 59 и 60 се позовава на предвидения в Регламент № 1/2003 режим на достъп, Общият съд накрая посочва, че „макар предприятията, срещу които се води производство в областта на картелите, и жалбоподателите, чиито жалби не са били уважени от Комисията, да имат право да се запознаят с определени документи от административната преписка на Комисията, това право подлежи на някои изключения, които сами по себе си изискват преценка във всеки отделен случай. Следователно, дори да се следват съображенията на Съда от […] Решение по дело TGI, съгласно които за целите на тълкуването на предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение следва да се вземат предвид ограниченията на достъпа до преписката, предвидени за конкретни производства като производствата в областта на държавните помощи и в областта на конкуренцията, това не позволява да се презумира, че всички съдържащи се в преписките в тази област документи автоматично попадат в обхвата на някое от предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения, тъй като в противен случай би била накърнена възможността на Комисията да санкционира картелите“(18).
45. Накрая, в обжалваното решение се заключава, че „Комисията не може да презумира, без да извърши конкретен анализ на всеки документ, че всички поискани документи явно попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001“(19).
46. От гореизложеното ясно следва, че Общият съд не е пропуснал да отчете, както поддържа Комисията, необходимостта от хармонично тълкуване на Регламент № 1049/2001 и разпоредбите от други области от правния ред на Съюза. По-скоро обратното, при тълкуването на Регламент № 1049/2001 в обжалваното решение са взети под внимание възможните последици на нормите, уреждащи достъпа до документи, представени или използвани в картелните производства.
47. Друг е въпросът дали направеното тълкуване действително е хармонично. На този въпрос ще отговоря, като разгледам останалите основания за отмяна, свързани с грешки при прилагане на правото, произтичащи от неправилно тълкуване на Регламент № 1049/2001. Според мен обаче е видно, че Общият съд не може да бъде упрекнат, че е тълкувал този регламент, без да се съобрази с неговото място в съвкупността от нормите, уреждащи достъпа до определени производства.
48. В обобщение, считам, че първото основание за отмяна трябва да бъде отхвърлено.
Б – По второто основание за отмяна
49. С второто основание за отмяна на решението на Общия съд се твърди грешка при прилагане на правото, доколкото този съд отхвърля съществуването на обща презумпция, приложима за всички документи от картелно производство, според която оповестяването им може да засегне общия интерес, защитен във въпросното производство.
50. Като начало ще отбележа, че според мен практиката на Съда, която допуска общи презумпции по отношение на онези документи, за които поради естеството на производството, с което са свързани, съществува специален режим на достъп, е напълно приложима спрямо документите, представени или използвани в картелно производство.
51. Както е известно, съгласно тази практика съществуването на такъв специален режим е основание да се предположи, че по принцип оповестяването на тези документи би могло да засегне целта на производството. Така, на първо място, в Решение по дело TGI(20) Съдът постановява, че обща презумпция от такова естество може да произтича от правната уредба на производствата за контрол върху държавните помощи(21). На второ място, в Решение по дело Agrofert Съдът постановява, че „[п]одобни общи презумпции са приложими в производствата за контрол върху концентрациите между предприятия, тъй като правната уредба на тези производства съдържа и строги правила във връзка с получената или установена в хода на тези производства информация“(22).
52. Поради гореизложеното считам, че общата презумпция е приложима и при картелните производства, чиято правна уредба също съдържа много специфични правила за достъпа до и обработката на преписките по тези производства. Така в член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на засегнатите страни се признава право на ограничен достъп до преписката на Комисията единствено с цел упражняване на правото на защита, докато съгласно член 28 от същия регламент събраната в производството информация е обхваната от задължението за опазване на служебна тайна(23). В същия смисъл член 8 от Регламент № 773/2004 признава на жалбоподателя право на ограничен достъп.
53. Съществуването на този специален режим на достъп позволява да се презумира, както в случая с държавните помощи и производствата относно концентрации, че оповестяването на документите би могло да засегне целта на картелното производство. Както подчертах в Заключение по дело Agrofert(24), „Регламент № 139/2004 установява относно концентрациите на предприятия административно производство за контрол, насочено към постигането на една основна цел за Съюза, а именно гарантирането на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“(25) — цел, на която отговаря и Регламент № 659/1999 в случая с държавните помощи.
54. Регламент № 1/2003 несъмнено служи на същата тази цел. Съгласно вече казаното от мен „[п]равното основание на [Регламент № 659/1999 и Регламент № 139/2004] е глава 1 („Правила относно конкуренцията“) в дял VII („Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата“) от част трета на ДФЕС, от което е видно, че тези регламенти отговарят на общото намерение, посочено в Регламент (ЕО) № 1/2003, а именно да се направи възможно реализирането на една от основните цели за съществуването на Съюза, тъй като не трябва да се забравя, че Съюзът се основава на провъзгласените в член 2 ДЕС ценности, но е обвързан и от изброените в член 3 ДЕС цели, сред които с оглед на настоящия случай следва да се подчертаят създаването на вътрешен пазар и „устойчиво […] развитие на Европа, основаващо се на […] силно конкурентна социална пазарна икономика […]“ (член 3, параграф 3 ДЕС). За осъществяване на тези цели член 3, параграф 1, буква а) ДФЕС предоставя на Съвета изключителна компетентност за „установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар“, и именно за да се гарантира ефективният контрол върху концентрациите от гледна точка на конкуренцията, е създаден закрепеният в Регламента за концентрациите правен режим“(26).
55. Картелното производство обслужва същите тези цели. Както отбелязва EnBW в становището си, не са малко различията между производствата относно концентрации и тези относно картели, особено като се има предвид превантивният характер на първите и санкционното естество на вторите. Въпреки тези различия — като следва да се отбележи, че не всички съгласувани практики непременно са незаконни, видно от член 1, параграф 1 от Регламент № 1/2003 — факт е, че макар и по различни начини и в двата случая става въпрос за това, да не се допуска нарушаване на конкуренцията на пазара, като се осигури законосъобразност на практиките на икономическите субекти и минимални гаранции във връзка с участието им в производствата, образувани за предотвратяване или прекратяване на антиконкурентни действия. По-специално, освен при пълно спазване на правото на защита на участващите в тях лица, въпросните производства трябва да бъдат провеждани по начин, който не засяга търговските интереси на тези лица. И това е необходимо както когато става въпрос за изцяло превантивни производства без санкционен елемент, така и когато става въпрос за това да се санкционира антиконкурентно поведение, тъй като в последния случай съответното дружество не следва да търпи допълнителни вреди извън законово предвидената санкция.
56. За да се върна към обстоятелствата в настоящия случай и както вече споменах в анализа си на първото основание за отмяна, Общият съд не отрича, че е необходимо хармонично тълкуване на Регламент № 1049/2001 и Регламент № 1/2003.
57. Общият съд обаче приема, че от това хармонично тълкуване следва, че общата презумпция, приложима по отношение на вътрешните документи в производство относно държавни помощи, няма действие спрямо документите от картелно производство.
58. Според Общия съд в крайна сметка въпросната презумпция е приложима само когато правната уредба, уреждаща производството, в което е използвана или представена поисканата документация, не признава на заинтересованите лица право на достъп до тази документация.
59. Всъщност Общият съд признава, че „също както Регламент № 659/1999 в областта на помощите Регламент № 1/2003 не предвижда право на лицата, които не са страни в съответното производство, да получат достъп до документите от административната преписка на Комисията по дела в областта на картелите“(27). Тъй като обаче „[в] по-общия контекст на гарантиране на правото на защита“ член 27 от Регламент № 1/2003 „предвижда достъп до преписката в полза на предприятията, срещу които се води производството“(28), Общият съд заключава, че тази възможност за достъп, колкото и да е ограничена, не може да не се вземе предвид при прилагането на Регламент № 1049/2001, като резултатът е, че не може да се допусне, че „всички съдържащи се в преписките в тази област документи автоматично попадат в обхвата на някое от предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения“(29).
60. В обжалваното решение това заключение се основава на тълкуване на Решение по дело TGI, което считам, че е погрешно. В точка 58 от последното решение действително се посочва, че тъй като съгласно Регламент № 659/1999 „в рамките на производството за контрол върху държавните помощи заинтересованите страни, с изключение на държавата членка, отговорна за отпускането на помощта, не разполагат с право на запознаване с документите от административната преписка на Комисията[,] [т]ова обстоятелство следва да се има предвид при тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001“(30). Причината е, че „ако на основание на Регламент № 1049/2001 тези заинтересовани лица могат да получат достъп до документите от административната преписка на Комисията, това би поставило под съмнение режима на контрол върху държавните помощи“(31).
61. Както се отбелязва в обжалваното решение, в случая с Регламент № 1/2003 заинтересованите страни в производството имат право на достъп за целите на защитата си. Извън това обаче достъпът до документите от производството принципно е изключен за трети лица, които в това отношение се намират в същото положение като лицата, искащи достъп до документите от производство относно държавни помощи.
62. Според мен приложимостта на разглежданата презумпция не може да бъде ограничавана до случая на безусловна липса на право на достъп в рамките на производството, до което се отнася исканата информация, а в необходимата мяра тази презумпция следва да е приложима и когато достъпът е ограничен или при определени условия. И тогава всъщност това обстоятелство „следва да се има предвид при тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001“(32), тъй като целта в крайна сметка е да се избегне положение, при което самото прилагане на Регламент № 1049/2001 да може да обезсили режима на достъп до документацията, установен в особено производство.
63. В крайна сметка разглежданата презумпция следва да се приложи по отношение на документите, чието оповестяване е изключено или подчинено на доста по-строги условия в Регламент № 1/2003 в сравнение с Регламент № 1049/2001. С други думи, презумпцията трябва да се прилага в пълна степен по отношение на онези лица, които съгласно Регламент № 1/2003 и Регламент № 773/2004 по принцип нямат никакво право на достъп до документите от картелно производство, какъвто е настоящият случай с EnBW, като това трябва да важи и по отношение на лицата, имащи право на ограничен или условен достъп с цел гарантиране на правото им на защита.
64. Във връзка с горния извод обаче трябва да се направи една уговорка. Всъщност въпросната презумпция „не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от [нея] или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 ([…] Technische Glaswerke Ilmenau, […] точка 62)“(33). Следователно фактът, че Регламент № 1/2003 не предвижда достъп на трети лица до производството, само означава, че евентуалните заявления от страна на въпросните лица трябва да се разглеждат в съответствие с Регламент № 1049/2001 (като общ акт в областта на прозрачността), тълкуван въз основа на общата презумпция, че оповестяването на документите може да засегне целта на производството, уредено с Регламент № 1/2003. Това предполагаемо засягане в никакъв случай не изключва по абсолютен начин достъпа съгласно Регламент № 1049/2001, а само утежнява условията на гарантирания с въпросния регламент достъп.
65. С оглед на гореизложеното считам, че Общият съд изключва действието на презумпцията в случай, при който — доколкото става въпрос за достъп, поискан от лице, което не е било страна в картелното производство — трябва да се изходи от принципа, че оповестяването на искания документ може да засегне общия интерес, защитен със специалните правила за достъп до представената или използваната във въпросното производство документация.
66. Затова според мен второто основание за отмяна следва да бъде прието.
В – По третото основание за отмяна
67. Третото основание за отмяна е свързано с неправилно тълкуване на обхвата на защита на дейностите по разследване. Комисията в частност поддържа, че обжалваното решение излага на риск механизма на освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и като цяло, ефективното прилагане на конкурентното право.
68. Във връзка с преюдициално запитване Съдът е имал възможност наскоро да се произнесе, с Решение от 6 юни 2013 г. по дело Donau Chemie и др.(34), относно достъпа до документи от национални преписки за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Макар да се отнася за производство в областта на конкуренцията, а не за Регламент № 1049/2001, считам, че това решение е напълно приложимо в настоящия случай.
69. Във връзка с националните програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — и със съображения, които могат да се отнесат и към производствата на Съюза в областта на конкуренцията — Съдът припомня, че въпросните програми „са полезни инструменти за ефикасно разкриване и прекратяване на нарушенията на правилата на конкуренцията и в този смисъл обслужват целта за ефективно прилагане на член 101 ДФЕС, както и на член 102 ДФЕС, и че ефикасността на тези програми може да намалее с оповестяването на документи от производството за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на лицата, които искат да предявят иск за обезщетение на вреди. Всъщност логично е да се приеме, че ако има вероятност от такова оповестяване, готовността на участник в нарушение на конкурентното право да се възползва от възможностите на тези програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер би намаляла (Решение по дело Pfleiderer, […] точки 25—27)“(35).
70. По-нататък в решението се посочва, че „макар тези съображения да могат да обосноват възможността да бъде отказан достъпът до определени документи […], те не означават, че този достъп може да бъде отказван системно, тъй като всяко искане за достъп до въпросните документи трябва да бъде преценявано във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото (вж. в този смисъл Решение по дело Pfleiderer, посочено по-горе, точка 31)“(36).
71. При тази преценка следва да се „оцен[и], от една страна, интерес[ът] на поискалото достъп до тези документи лице да подготви своя иск за поправяне на вреди, в частност предвид други възможности, с които евентуално разполага“(37), и от друга страна, да се „вземат предвид вредоносните последици, до които такъв отказ може действително да доведе предвид обществените интереси или легитимните интереси на други лица“(38).
72. Що се отнася в частност до „обществения интерес от ефикасността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер“, Съдът по-нататък отбелязва, че „предвид значението на исковете за обезщетение на вреди, предявени пред националните юрисдикции за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза […], за да се обоснове отказ на достъп до доказателства от преписката по производство в областта на конкуренцията, необходими за да се обосноват тези искове, не е достатъчно само да се изтъкне рискът, че достъпът до тези доказателства може да засегне ефикасността на програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в рамките на която тези документи са оповестени пред орган по конкуренцията“(39).
73. Обратно, според Съда, „обстоятелството, че такъв отказ може да възпрепятства предявяването на посочените искове, като предостави на засегнатите предприятия — които може вече да ползват освобождаване, поне частично, от имуществени санкции — възможността да не изпълнят и задължението си да обезщетят вредите, резултат от нарушение на член 101 ДФЕС, и то в ущърб на увредените лица, изисква този отказ да е основан на императивни съображения, свързани със защитата на посочения интерес и приложими за всеки документ, до който е отказан достъп“(40), тъй като „само наличието на риск даден документ да засегне конкретно обществения интерес от ефикасност на националната програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер може да обоснове неразкриването на този документ“(41).
74. От гореизложеното в крайна сметка произтича необходимостта да се претеглят, от една страна, общественият интерес, присъщ на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер като инструмент за ефективността на конкурентното право, и от друга, правото на частноправните субекти да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени в резултат от нарушаване на конкурентното право — което е друг начин да се обслужи, непряко, общественият интерес от ефективност на това право.
75. В настоящия случай Комисията, както твърди и EnBW, е отказала достъп до документите, предоставени във връзка с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като е изтъкнала абстрактни съображения за това каква би била евентуалната вреда за програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в случай че засегнатите лица и предприятия нямат увереността, че по принцип тези документи не са общодостъпни. Обратно, EnBW отбелязва, че без тези документи няма да може да предяви, дори и с минимални изгледи за успех, иск за обезщетяване на вредите, които счита за следствие от санкционирания от Комисията картел(42).
76. В крайна сметка Комисията не е изтъкнала съображения във връзка с евентуалната вреда за конкретна програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (а именно за такава програма се говори в точка 46 от Решение по дело Chemie Donau, посочена от мен в точна 72, in fine), а само общо и абстрактно съображение, отнасящо се до родовото понятие „производство по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер“. От своя страна EnBW изтъква съображения, които обосновават нуждата му от определени документи, за да предяви конкретен иск за обезщетение.
77. При тези обстоятелства сме изправени пред отказ по принцип, който изключва възможността конкретно заявление за достъп — представено като единствения възможен начин за обосноваване на иск за обезщетение — „да бъде преценявано във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото“, както се изисква в Решение по дело Donau Chemie(43), препращащо към точка 31 от Решение по дело Pfleiderer.
78. В това отношение ми се струва релевантно едно принципно съображение. В противовес на гореизложеното би могло да се изтъкне, че ефикасността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер може да се осигури само ако се гарантира, че по правило предоставените документи могат да се използват единствено от Комисията. Това, разбира се, би било максимална гаранция. Следва обаче да се помисли и за други гаранции, които без да са толкова крайни, остават привлекателни за лицата, които решат да се ползват от тези програми. В крайна сметка логиката на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е да се определи обхватът на възможните вреди, произтичащи от нарушаването на конкурентното право. В този смисъл да се гарантира, че предоставената на Комисията информация може да бъде предавана на трети лица само ако те надлежно докажат, че имат нужда от нея за предявяването на иск за обезщетение, може да се окаже достатъчно, особено ако се има предвид, че алтернативата би могла да бъде санкция, по-голяма от тази, която би произтекла при уважаване на иска за обезщетение. Вярно е, че при подобна гаранция е възможно да бъдат по-малко лицата, които ще решат да се ползват от програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. При все това в името на целта да се постигне максимална ефективност на този инструмент не трябва чисто и просто да се пожертва правото на засегнатите лица да бъдат обезщетени, нито пък като цяло да се накърни правото им на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
79. Накратко, с оглед на гореизложеното считам, че обжалваното решение не е опорочено в частта, в която се заключава, че Комисията не е обосновала отказа да даде достъп до документите, предоставени във връзка с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, поради което третото основание за отмяна следва да се отхвърли.
Г – По четвъртото основание за отмяна
80. Четвъртото основание за отмяна е свързано с неправилно тълкуване на обхвата на защита на търговските интереси.
81. Общият съд приема, че Комисията не е доказала надлежно, че достъпът до поисканите документи би могъл да засегне конкретно и действително търговските интереси на предприятията, участвали в картела. Според него, доколкото поисканите документи са били сравнително стари, Комисията е била длъжна да извърши спрямо тях конкретна и индивидуална проверка от гледна точка на изключението, основано на защитата на търговските интереси, като в това отношение не е била достатъчна вече извършената в рамките на производството проверка.
82. От друга страна Общият съд изхожда от схващането, че „интересите на участвалите в картела предприятия […] да не се оповестяват поисканите документи, не могат да се квалифицират като търговски интереси в същинския смисъл на понятието[(44)]. Всъщност, като се има предвид по-специално, че по-голямата част от съдържащата се във въпросната преписка информация е стара, интересът, който биха могли да имат дружествата от неоповестяването на поисканите документи, изглежда произтича не от загриженост за запазване на конкурентното положение на тази дружества на пазара […], а по-скоро от желанието им да избегнат опасността срещу тях да бъдат предявени искове за обезщетения за вреди пред националните съдилища“(45). Във всеки случай не става въпрос за „годен за защита интерес предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, причинени му с действия или бездействия, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията“(46).
83. Не споделям това гледище.
84. Както поддържам в Заключение по дело Agrofert, „удължаването на периода, в който документът се счита за „чувствителен“, е основен елемент от режима на изключенията, установени в член 4 от Регламент № 1049/2001. Така документите, изготвени за вътрешно ползване в рамките на дадено производство (параграф 3), са защитени до приключването на производството, но след това в обхвата на защитата попадат само тези от тях, които съдържат становища. В този втори случай изключението важи, подобно на всички посочени в член 4 изключения, „за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована“ (параграф 3, втора алинея). Съгласно член 4, параграф 7 този период може да бъде най-много 30 години. Той обаче може да бъде по-голям, „при необходимост“, за три категории документи: тези, които „са предмет на изключение във връзка със защита на лична неприкосновеност или търговски интереси, и […] чувствителни[те] документи“ (параграф 7)“(47).
85. От което следва, че „търговските интереси заслужават най-високата степен на закрила ratione temporis в рамките на установения в Регламент № 1049/2001 режим на достъп. Следователно […] за този вид документи приключването на производството относно концентрация не съставлява задължително повратен момент, що се отнася до достъпа, както е при документите от друго естество, и по-специално правните становища и становищата за вътрешно ползване“(48).
86. Според мен положението не е по-различно при картелните производства. Фактът, че — както в настоящия случай — исканата информация се отнася за търговски дейности, извършени между 1988 г. и 2004 г., не изключва възможността тя да запази поради естеството си своята „актуалност“ по-дълго време в сравнение с информацията, съдържаща се в документите със строго административен или вътрешен за производството характер(49).
87. При това положение не може да се приеме, че със самото изтичане на определен период от време търговските интереси на засегнатите предприятия се превръщат само и единствено в интерес да се избегнат последиците от предявяването на иск за обезщетение.
88. Затова според мен Общият съд допуска грешка, като дори не разглежда възможността — и то единствено поради това, че документите са стари — да е налице търговски интерес, заслужаващ защита. Вследствие на това допуска грешка и като не прилага презумпцията, че тъй като става въпрос за документи, представени или използвани в картелно производство, тяхното оповестяване би могло да засегне защитения с въпросното производство интерес.
89. За тези изводи е без значение фактът, че документите са били предоставени доброволно, за разлика от положението с документите, събирани от Комисията в производствата относно концентрации. Това различие, изтъкнато от EnBW срещу исканията в жалбата на Комисията, не ми се струва релевантно.
90. Както изтъкнах в отговора си на второто основание за отмяна, картелните производства имат обща цел с производствата относно държавни помощи и тези относно концентрации, а именно да се гарантира конкуренцията на пазара на Съюза. За тази цел всяко едно от тези производства си служи със собствени инструменти, сред които са, в случая с картелните производства, програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, основани на доброволното сътрудничество на предприятията, ответни страни в производството.
91. Както стана ясно от анализа на третото основание за отмяна, въпросните програми са според Съда полезни инструменти в борбата с нарушенията на правилата за конкуренция и затова заслужават защитата на цялата система.
92. Вярно е, че в настоящия случай Комисията не е посочила надлежно евентуална конкретна вреда за програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, приложена в разглежданото тук производство — причина, поради която предложих да се отхвърли третото основание за отмяна. Това обаче не означава, че следва да се отхвърли и оплакването относно евентуалната вреда за търговските интереси на участниците в програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, тъй като при това четвърто основание за отмяна не става въпрос толкова за защитата на въпросната програма, разглеждана сама по себе си, а за пряката защита на онези интереси, чието засягане само по непряк начин би могло да навреди на механизма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
93. Действително не следва да се изключва възможността оповестяването на информацията, предоставена от съответните предприятия, да засегне обективно търговските им интереси. Фактът, че тази информация е била предоставена доброволно и с цел да се избегне или намали санкция, според мен не е основание да се приеме, че въпросните търговски интереси не заслужават защита. В противен случай към санкцията, която в крайна сметка се налага на предприятието, сътрудничило си с Комисията, би се прибавила нова санкция, състояща се във вредата, нанесена на неговите търговски интереси.
94. Поради това считам, че четвъртото основание за отмяна следва да бъде прието. Не заради отказа да се приложи презумпцията, че оповестяването на информацията, отнасяща се до търговските интереси, би могло да засегне интереса, защитен в картелното производство, а заради отказа да се признае самото наличие на такива търговски интереси.
Д – По петото основание за отмяна
95. С последното основание за отмяна се твърди, че обжалваното решение неправилно тълкува условията, при които Комисията може да откаже достъп до документ, включително след като вече е приключена процедурата по вземане на решение.
96. В това отношение следва да бъде посочена съдебната практика, установена в Решение от 21 юли 2011 г. по дело Швеция/MyTravel и Комисия(50), по въпроса има ли значение — когато се преценява дали да се уважи или отхвърли заявление за достъп до даден документ — обстоятелството, че производството, от което е част този документ, е или не е приключило с приемането на съответно решение.
97. Както имах възможността да изтъкна в Заключение по дело Agrofert(51), от въпросната съдебна практика следва, че „самò по себе си приключването на производството не налага оповестяване на документа, макар че в такъв случай отказът да се предостави достъп, трябва да бъде специално обоснован“. По-нататък посочвам, че „[с]лед приключване на производството достъпът до документите, представени в хода му с оглед приемането на последното и окончателно решение, не може по дефиниция да постави под съмнение изхода на производството, нито пък решението, с което то приключва. Следователно правните становища и вътрешните документи, достъпът до които е отказан от Комисията, следва да се разглеждат от тази гледна точка“(52). И накрая, що се отнася „до документите, съдържащи правни становища, както и тези, които са изготвени от Комисията при обсъждания и консултации в рамките на производството (член 4, параграф 2, второ тире и параграф 3 от Регламент № 1049/2001), възприетото от Съда разрешение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, посочено по-горе, е напълно приложимо в случая“(53).
98. В настоящия случай Общият съд изхожда от принципа, че член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 „позволява след приемане на решението да се откаже достъп само до част от документите за вътрешно ползване, а именно до тези от тях, които съдържат становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации на съответната институция, когато оповестяването на тези документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от тази институция“(54).
99. При това положение в обжалваното решение се постановява, че Комисията не е доказала, „че всички документи от категория 5, буква a) съдържат становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации по смисъла на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001“(55), и въпреки твърденията на Комисията не се приема, че „това понятие включва, първо, всички документи, които съдържат или изискват преценка или оценка на нейните длъжностни лица или служби, второ, всички подготвителни документи по приемане на решението ѝ, и трето, всички документи, които гарантират участие на други служби в производството“(56).
100. Въпреки всичко Общият съд заключава, че макар наистина „съображенията, с които Комисията се обосновава в производството пред Общия съд, да потвърждават хипотезата, че множество документи от категория 5, буква а) съдържат такива становища, следва да се констатира, че тези съображения […] не са изложени от Комисията в [оспорваното] решение и следователно не може да се разглеждат като определящ мотив за приемане на решението. Поради това […] следва да се заключи, че Комисията не е доказала, че всички документи от категория 5, буква а) са становища по смисъла на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001“(57).
101. Комисията признава, че обясненията, дадени в производството пред Общия съд, не са били изрично изложени в отмененото решение(58). Това според нея обаче не означава, че не са представлявали определящ мотив за отказа да се предостави достъп, както произтича от текста на самото ѝ решение. Това признава и самият Общ съд, който в точка 88 от обжалваното решение посочва, че „точка 3.2.5 от обжалваното решение мълчаливо сочи, а от отговора на Комисията от 9 ноември 2011 г. на писмените въпроси на Общия съд и изрично следва, че според Комисията всички документи от категория 5, буква a) съдържат становища, които са за вътрешно ползване по смисъла на тази разпоредба“.
102. Споделям становището на Комисията. Макар да е очевидно, че едно е от решението на Комисията да се заключава, че според нея всички поискани документи съдържат становища за вътрешно ползване, и съвсем друго тя да е обосновала този извод в самото решение, факт е, че именно пред Общия съд е следвало да бъде изяснен този аспект. Затова обстоятелството, че в решението на Комисията са изложени причините, поради които се прави позоваване на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, е било достатъчно за целите на отказа да се предостави достъп до всички документи, включени в категория 5, буква а).
103. Затова Общият съд, след като по думите му е приел „[за потвърдена] хипотезата, че множество документи от категория 5, буква а) съдържат […] становища“ за вътрешно ползване, е трябвало да потвърди този аспект и следователно да определи за кои документи конкретно е могло да се приложи изтъкнатото от Комисията изключение.
104. Следващата стъпка е била да се провери, както в действителност е направил Общият съд в точки 162—167 от обжалваното решение, дали оповестяването на тези документи може да засегне процеса на вземане на решения. Според мен направеното от Общия съд заключение по този въпрос не е вярно.
105. Всъщност Общият съд приема, че изложените от Комисията съображения във връзка с евентуалната вреда от оповестяването на документите са общи и абстрактни и че тя не е доказала по какъв начин би било засегнато разследването на картела, ако решението, с което приключва картелното производство, бъде отменено и трябва да се приеме ново решение(59). Накрая, Общият съд упреква Комисията, че се е опитала да „разглежда настоящия случай, който […] се характеризира с факта, че тя вече е приела решение, като сходен или дори тъждествен със случаите, при които все още няма прието решение“(60).
106. Този подход обаче е отхвърлен с Решение на Съда по дело Odile Jacob, постановено малко повече от месец след обжалваното решение. Във въпросното решение Съдът подчертава различието между заявлението за достъп до документи, изготвени в рамките на производство, завършило с окончателно решение, от една страна, и заявлението, отнасящо се до документи в производство, решението по което е обжалвано по съдебен ред и съответното производство е все още висящо, от друга страна.
107. Според Съда „[в] ситуация […], когато съответната институция би могла — в зависимост от изхода на съдебното производство — да се окаже принудена да възобнови дейностите си [по разследване] с оглед евентуалното приемане на ново решение […], следва да се приеме съществуването на обща презумпция, че възложеното на посочената институция задължение да оповести в хода на това производство вътрешни записки като посочените в […] настоящото съдебно решение сериозно би накърнило процеса на вземане на решения от тази институция“(61).
108. В настоящия случай Комисията изтъква, че поради частичната отмяна на други решения, взети в рамките на същото картелно производство(62), е трябвало да определи отново размера на санкцията на засегнатите от тези решения предприятия, така че ако са били преждевременно оповестени вътрешните документи от производството (включително тези, отнасящи се до изчисляването на санкциите), е щял да бъде изложен на риск процесът на вземане на решения.
109. При тези обстоятелства възможността за съдебна проверка на което и да е от решенията, с които приключва производството — въпреки че вече е окончателно това, което се отнася по-специално до предприятията, срещу които възнамерява да предяви иск за обезщетение поискалото документ лице — означава, че производството като такова не може да бъде счетено за приключено.
110. Следователно Общият съд е трябвало да прецени, че са били налице основателни причини да приеме, че оповестяването на документите, съдържащи вътрешни становища, може да засегне процеса на вземане на нови решения в рамките на същото производство, ако бъдат уважeни подадените по съдебен ред жалби срещу решения, различни от тези, които се отнасят конкретно до предприятията, срещу които EnBW е възнамерявало да предяви иск.
111. Въз основа на гореизложеното считам, че последното основание за отмяна трябва да бъде прието.
VII – По окончателното решаване на спора от Съда
112. Съгласно член 61 от Статута на Съда „[а]ко жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд“ и може „сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това“.
113. Според мен в случая Съдът може да постанови окончателно решение по спора.
114. В жалбата си пред Общия съд EnBW изтъква четири основания за отмяна на решението на Комисията, а именно, първо, нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001; второ, нарушение на член 4, параграф 2, последно изречение от посочения регламент; трето, нарушение на член 4, параграф 6 от същия регламент, и четвърто, явна грешка при преценката на обхвата на заявлението за достъп.
115. Четвъртото от тези основания трябва да бъде прието поради съображенията, изложени в точки 32—37 от обжалваното решение и неоспорени в производството пред Съда.
116. Останалите основания трябва да бъдат отхвърлени поради съображенията, изложени в точки 49—65 и 80—109 от настоящото заключение.
VIII – Съдебни разноски
117. На основание член 184, параграф 1 и член 138, параграф 2 от Процедурния правилник и предвид предложеното от мен решение предлагам на Съда да постанови страните по делото, включително встъпилите, да понесат направените от тях съдебни разноски.
IX – Заключение
118. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:
Уважава частично настоящата жалба, като приема второто, четвъртото и петото основание за отмяна на обжалваното решение, свеждащи се до неправилно тълкуване на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 във връзка с условията за достъп до документите от картелно производство и защитата на търговските интереси и процеса на вземане на решения, и в резултат на това:
1) Отменя Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg AG/Комисия (T‑344/08), отменящо Решение SG.E.3/MV/psi D(2008) 4931 на Комисията от 16 юни 2008 г., с което се отказва достъп до преписката по дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация.
2) Отменя Решение SG.E.3/MV/psi D(2008) 4931 на Комисията от 16 юни 2008 г., с което се отказва достъп до преписката по дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация, тъй като в него е допусната явна грешка при преценката на обхвата на заявлението за достъп.
3) Осъжда страните по делото, включително встъпилите, да понесат направените от тях съдебни разноски.