РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
22 ноември 2023 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна на решения или по заличаване на вписвания — Заличаване на вписване в регистъра, съдържащо явна грешка по вина на EUIPO — Вписване в регистъра на лицензии за фигуративните марки „LAPLANDIA Land of purity“ и др. — Условия за вписване на лицензия — Доказателства за предоставяне на лицензия от регистрирания притежател — Понятие „явна грешка по вина на EUIPO“ — Член 27, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Член 103, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001“
По дело T‑679/22
Oy Shaman Spirits Ltd, установено в Тюрнава (Финландия), представлявано от R. Almaraz Palmero, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от E. Markakis,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Global Drinks Finland Oy, установено в Хелзинки (Финландия), представлявано от T. Talvitie, адвокат,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: F. Schalin, председател, G. Steinfatt (докладчик) и D. Kukovec, съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Oy Shaman Spirits Ltd иска отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 14 септември 2022 г. (преписка R 909/2021‑1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 Между 2008 г. и 2016 г. Brandavid Oy регистрира следните фигуративни марки на Европейския съюз (наричани по-нататък „разглежданите марки“):
– възпроизведената по-долу фигуративна марка на Европейския съюз, регистрирана на 15 септември 2008 г. под номер 6 491 914 за стоки от класове 32 и 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.:
– възпроизведената по-долу фигуративна марка на Европейския съюз, регистрирана на 20 октомври 2009 г. под номер 7 087 281 за стоки от класове 32 и 33:
– възпроизведената по-долу фигуративна марка на Европейския съюз, регистрирана на 29 февруари 2016 г. под номер 14 786 883 за стоки от класове 31, 32 и 33:
3 На 5 януари 2017 г. в регистъра е вписано прехвърлянето на разглежданите марки на встъпилата страна Global Drinks Finland Oy.
4 Със заявка, подадена на 6 юли 2020 г., придружена по-специално от споразумение, сключено между жалбоподателя и Brandavid Oy (наричано по-нататък „лицензионното споразумение“), жалбоподателят иска от EUIPO да впише в регистъра на марките на Европейския съюз изключителна лицензия в негова полза за разглежданите марки.
5 На 27 юли 2020 г. отделът, натоварен с воденето на регистъра на EUIPO, уведомява жалбоподателя и встъпилата страна за вписването на лицензията, направено след заявката на жалбоподателя съгласно член 111 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
6 С писма от 12 и 19 октомври 2020 г. встъпилата страна изразява несъгласието си с вписването на лицензията.
7 На 25 ноември 2020 г. отделът, натоварен с воденето на регистъра, обявява отмяната на вписването на лицензията, освен ако жалбоподателят не представи доказателства, че встъпилата страна приема вписването на лицензията.
8 На 22 декември 2020 г. жалбоподателят представя шест документа, за да докаже, че встъпилата страна е приела лицензионното споразумение.
9 С решение от 18 март 2021 г. на основание член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001 отделът, натоварен с воденето на регистъра, заличава вписването на лицензията в регистъра на марките на Европейския съюз.
10 На 14 май 2021 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на органа, натоварен с воденето на регистъра.
11 На 14 септември 2022 г. първи апелативен състав постановява обжалваното решение, с което отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той приема, че единственото доказателство, представено със заявката за регистрация, е лицензионното споразумение, подписано от Brandavid Oy и жалбоподателя през 2016 г., в което встъпилата страна никога не е участвала. При липсата на каквито и да било доказателства, позволяващи да се докаже съществуването на лицензия, предоставена или одобрена от встъпилата страна в качеството ѝ на регистриран притежател на разглежданите марки, вписването на лицензията, извършено на 27 юли 2020 г., представлявало явна грешка по вина на Службата по смисъла на член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001, което обосновавало заличаването му. Въпросът дали встъпилата страна е знаела за посоченото лицензионно споразумение към момента на подаване на заявката за вписване бил ирелевантен, тъй като встъпилата страна не била трето лице, а правните доводи и доказателствата относно финландското право не можели да поставят под въпрос фактическия извод, че встъпилата страна не се е съгласила с това лицензионно споразумение.
Искания на страните
12 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, включително направените в производството пред апелативния състав.
13 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, ако бъде проведено съдебно заседание.
14 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските за производството пред апелативния състав.
От правна страна
15 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, първото — нарушение на членове 25—27 от Регламент 2017/1001, второто — нарушение на членове 19 и 20 от този регламент, и третото — нарушение на член 103 от посочения регламент.
По първото основание — нарушение на членове 25—27 от Регламент 2017/1001
16 Жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че не е зачел лицензионното споразумение, с което жалбоподателят е получил лицензия за разглежданите марки в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент 2017/1001, и правото да поиска вписването на тази лицензия в съответствие с член 26, параграф 1 от посочения регламент. Той уточнява, че лицензионното споразумение е подписано през 2016 г. от Brandavid Oy — което към онзи момент е притежателят на разглежданите марки — и изрично му е предоставяло договорните права да използва посочените марки и да бъде вписано като притежател на изключителна лицензия. Към момента на вписването на прехвърлянето на тези марки, а именно през 2017 г., встъпилата страна е знаела за съществуването на това лицензионно споразумение, поради което така тя приела предоставянето на изключителната лицензия на жалбоподателя.
17 Освен това жалбоподателят счита, че изключителната лицензия му е била предоставена независимо от собствеността върху разглежданите марки.
18 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
19 Съгласно член 25, параграф 5 от Регламент 2017/1001 по искане на една от страните предоставянето или прехвърлянето на лицензия за марка на Европейския съюз се вписва в регистъра и се публикува.
20 Съгласно член 26, параграф 1 от Регламент 2017/1001 член 20, параграф 5 от посочения регламент и правилата, приети съгласно него, се прилагат mutatis mutandis по отношение на регистрацията на лицензия съгласно член 25, параграф 5 от същия регламент.
21 Член 20, параграф 5 от Регламент 2017/1001 предвижда, че заявката за регистрация на прехвърляне съдържа определена информация, както и документи, надлежно установяващи прехвърлянето в съответствие с параграфи 2 и 3, като посоченият параграф 3 предвижда, че „прехвърлянето на марка на ЕС се прави писмено и изисква подписа на страните по договора, освен ако то произтича от съдебно решение; в противен случай прехвърлянето е нищожно“.
22 Освен това в член 13, параграф 3, букви а), в) и г) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/626 на Комисията от 5 март 2018 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 37), който се прилага mutatis mutandis за лицензиите по силата на член 20, параграф 6, буква б) и член 26, параграф 1 от Регламент 2017/1001, се уточнява, че подписването от или съгласието на регистрирания притежател е предварително условие за валидното предоставяне на лицензия.
23 Като е заличила регистрацията на лицензията, EUIPO е приложила правилно членове 25 и 26 от Регламент 2017/1001 във връзка с разпоредбите, към които препращат посочените членове. Всъщност лицензионното споразумение не споменава встъпилата страна, която е регистриран притежател към момента на подаване на заявката и вписването на лицензията, нито носи подписа ѝ. Предишният регистриран притежател вече не е имал право да дава изискваното от съответните разпоредби съгласие.
24 EUIPO правилно обяснява, че по съображения за правна сигурност приложимите разпоредби изискват регистрираният притежател активно да изрази желанието си да предостави лицензия, а именно или като подаде направо пред EUIPO заявката за регистрация на лицензията съгласно член 26, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 и член 13, параграф 3, букви а) и б) от Регламент за изпълнение 2018/626, или като подпише декларация, споразумение или типов формуляр в съответствие с член 13, параграф 3, букви в) и г) от посочения регламент за изпълнение.
25 Изтъкнатите от жалбоподателя доводи не могат да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение.
26 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че към момента на регистрацията на прехвърлянето на разглежданите марки встъпилата страна и Brandavid Oy са знаели за съществуването на лицензионното споразумение, налага се изводът, че дори да се предположи, че лицензията, предоставена от праводателя на встъпилата страна, е противопоставима по отношение на последната по силата на член 27, параграф 1, второ изречение от Регламент 2017/1001, от това все пак не следва задължение за EUIPO да регистрира тази лицензия. Всъщност законосъобразността на обжалваното решение зависи само от формалните условия, предвидени в приложимите разпоредби. Тъй като в настоящия случай тези условия не са изпълнени (вж. т. 23 по-горе), обжалваното решение също не може да бъде отменено само поради факта че встъпилата страна е насочила вниманието на EUIPO към неспазването на условията за регистрация.
27 Дори да се предположи, че дадена лицензия може да остане валидна или да предоставя права съгласно приложимото към лицензионното споразумение национално право след прехвърлянето на разглежданата марка, доколкото Brandavit Oy и встъпилата страна са извършили посоченото прехвърляне при пълна информираност за лицензията, както твърди жалбоподателят, това материалноправно положение не може да окаже влияние върху правото на регистрация, което следва формализиран подход, ясно кодифициран в приложимите разпоредби, текстът на които не оставя никаква свобода на тълкуване. Остава възможността жалбоподателят да предяви своите права, произтичащи от материалното право, пред националните юрисдикции. В това отношение EUIPO правилно изтъква, че е възможно евентуалното нарушение на посоченото лицензионно споразумение и на приложимата за правоприемниците клауза да ангажира договорната отговорност на другата договаряща страна, без обаче този договорен аспект да може да се отрази на разглеждането на заявката за регистрация.
28 Поради това първото основание следва да се отхвърли.
По второто основание — нарушение на членове 19—20 от Регламент 2017/1001
29 Въз основа на член 19, параграф 1 от Регламент 2017/1001 жалбоподателят заключава, че приложимото право към споровете относно прехвърлянето или лицензиите, свързани с регистрациите на разглежданите марки, е финландското национално право, тъй като той самият, встъпилата страна и Brandavid Oy са със седалище във Финландия.
30 От една страна обаче, финландското право не изисквало писмена форма на договора и от друга страна, съгласно финландското право не било от значение дали встъпилата страна е подписала лицензионното споразумение през 2016 г., предвид обстоятелството, че последната била правоприемник на Brandavid Oy след пълно прехвърляне на вече вписаните в регистъра права върху марката, като същевременно знаела за съществуването на посоченото лицензионно споразумение. Новите притежатели на марки следвало да спазват клаузите на предходните споразумения, сключени от притежателите на по-ранни марки с притежателите на лицензии за тези марки.
31 Освен това жалбоподателят критикува съдържащото се в точка 21 от обжалваното решение становище на апелативния състав, че той така и не представил списъка с притежаваните от Brandavid Oy марки, които впоследствие са били прехвърлени на встъпилата страна. Той твърди, че този списък се съдържа в приложение 1 към писменото изложение на основанията за обжалването пред апелативния състав.
32 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
33 Най-напред следва да се отбележи, както прави EUIPO, че член 19, параграф 1 от Регламент 2017/1001, който препраща към правото на държавата членка, в която се намира седалището на притежателя на марката на Европейския съюз, се прилага само „[о]свен ако членове 20—28 не предвиждат друго“. Вписването в регистъра на марките на Европейския съюз на лицензия за марка на Европейския съюз обаче се урежда самостоятелно от правото на Съюза в членове 25—28 от посочения регламент и в член 13 от Регламент за изпълнение 2018/626.
34 От това следва, че въпросът дали финландското право съдържа изисквания за форма на лицензионния договор или при какви условия такъв договор обвързва и притежателя правоприемник на разглежданите марки, е без значение за отговора на въпроса дали вписването на лицензията в полза на жалбоподателя в регистъра на марките на Европейския съюз е било правилно. Така доводите на жалбоподателя, основани на финландското право, не могат да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение относно условията за вписване на лицензия.
35 Освен това критиката на жалбоподателя относно съдържащото се в точка 21 от обжалваното решение становище на апелативния състав е неотносима, тъй като, както правилно отбелязва EUIPO, става въпрос за съображение на апелативния състав, изложено за изчерпателност. Всъщност обжалваното решение се основава главно на констатацията, че жалбоподателят не е доказал предоставянето на лицензия в своя полза от регистрирания притежател. Тази констатация не зависи от въпроса кои марки са били обект на лицензия.
36 Ето защо второто основание следва да се отхвърли.
По третото основание — нарушение на член 103 от Регламент 2017/1001
37 Жалбоподателят упреква EUIPO, че е превишила правомощията си. Според него EUIPO не е коригирала никаква грешка. EUIPO превишила правомощията си, като приела решение за отмяна на вписване на лицензионен договор, който бил правилен и в съответствие с финландското право. EUIPO трябвало да приложи финландското право по силата на член 19 от Регламент 2017/1001, вместо да приложи член 103 от посочения регламент.
38 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
39 Съгласно член 103, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001, „когато Службата е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна грешка по вина на Службата, тя прави нужното вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено“.
40 Първо, както правилно отбелязват EUIPO и встъпилата страна, заличеното вписване от 27 юли 2020 г. съдържа явна грешка по вина на EUIPO. Тази грешка се състои в това, че вписването в регистъра е било прието въз основа на документи, които не отговарят на изискванията, посочени в приложимата правна уредба (вж. т. 23 по-горе). Приложеното към заявката за вписване лицензионно споразумение не съдържа никакво доказателство за лицензия, предоставена от регистрирания притежател на разглежданите марки. В това отношение в точка 15 от обжалваното решение апелативният състав правилно констатира, че жалбоподателят не е доказал, че лицензията е била предоставена със съгласието на притежателя на тези марки.
41 Второ, апелативният състав не е бил длъжен да приложи националното право, тъй като производството по вписване в регистъра на марките на Европейския съюз на лицензия върху марка на Европейския съюз се урежда самостоятелно от правото на Съюза в членове 25—28 от Регламент 2017/1001 и в член 13 от Регламент за изпълнение 2018/626 (вж. т. 33 по-горе).
42 Трето, следва да се отхвърли упрекът на жалбоподателя, че апелативният състав е превишил правомощията си, като е отменил решение, което не е било явно погрешно, а правилно съгласно финландското право.
43 Всъщност от съдебната практика следва, че EUIPO не е длъжна да проверява валидността и правните последици на прехвърлянето на марка на Европейския съюз съгласно националното право. При разглеждането на заявка за вписване на прехвърляне на марка на Европейския съюз компетентността на EUIPO по принцип се свежда до проверка на формалните условия, предвидени в член 20 от Регламент 2017/1001 и в член 13 от Регламент за изпълнение 2018/626, и не предполага преценка на въпросите по същество, които могат да възникнат в рамките на приложимото национално право (решение от 22 септември 2021 г., Marina Yachting Brand Management/EUIPO — Industries Sportswear (MARINA YACHTING), T‑169/20, EU:T:2021:609, т. 61). Тъй като вписването на лицензия се извършва съгласно същите правила като вписването на прехвърляне, е уместно тази съдебна практика да се приложи mutatis mutandis към настоящия случай (вж. т. 20 по-горе).
44 Поради това третото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в своята цялост.
По съдебните разноски
45 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
46 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от встъпилата страна в съответствие с нейните искания, включително необходимите разходи, направени за целите на производството пред апелативния състав, които по силата на член 190, параграф 2 от Процедурния правилник се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
47 Тъй като обаче EUIPO е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски само в случай на организиране на съдебно заседание, EUIPO следва да понесе направените от нея съдебни разноски, щом не е проведено съдебно заседание.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Oy Shaman Spirits Ltd да заплати съдебните разноски на Global Drinks Finland Oy, включително направените от последното разноски пред апелативния състав.
3) EUIPO понася направените от нея съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 ноември 2023 година.
Подписи