Language of document : ECLI:EU:T:2022:112

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

2 март 2022 година(*)

„Арбитражна клауза — Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, сключено по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ — Прекратяване на споразумението — Професионално нарушение — Качество на получател на безвъзмездните средства или на лице, което действа от името на получателя или за негова сметка“

По дело T‑688/19

VeriGraft AB, установено в Гьотеборг (Швеция), представлявано от P. Hansson и A. Johansson, адвокати,

ищец,

срещу

Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП, представлявана от A. Galea, подпомагана от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати,

ответник,

с предмет искане на основание член 272 ДФЕС за установяване на нищожността на прекратяването от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност-P-TEV“ (Personalized Tissue-Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV), сключено в рамките на инструмента за подкрепа на иновациите в малките и средните предприятия на рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.),

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик), и T. Perišin, съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Ищецът, VeriGraft AB, е шведско биотехнологично дружество, учредено през 2005 г. под наименованието NovaHep AB от A и B, професори в Института „Каролинска“ в Стокхолм (Швеция). Първоначално специализирано в използването на стволови клетки, то е неактивно поради финансови затруднения през 2011 г., преди да се премести в Гьотеборг (Швеция) през 2012 г. Възобновено през 2014 г. след участието в капитала на нови акционери, дружеството вече се специализира в сектора на развитието на персонализирани трансплантанти, получени чрез тъканно инженерство на човешка тъкан, предназначени за използване в регенеративната медицина. Регенеративната медицина е клон на медицината, чиято цел е да замени или поправи човешки клетки или да регенерира тъкани или органи, за да възстанови нормалното им функциониране. А, която първоначално притежава 41 % от капитала на ищеца, постепенно прехвърля цялото си участие в капитала, считано от 2014 г. Освен това тя е член на управителния съвет на ищеца до юли 2015 г., а след това работи на непълно работно време до прекратяването на трудовия ѝ договор на 1 октомври 2016 г. Ищецът е с настоящото си наименование от август 2017 г.

 Разследване на Университета в Гьотеборг и на CEPN за А и нейната изследователска група

2        През март 2016 г. университетът в Гьотеборг възлага на специален комитет да разследва твърдения, отнасящи се до няколко служители, а именно A и други членове на изследователския ѝ екип, относно неетично поведение при научните изследвания, проведени във връзка с десет университетски статии, публикувани между 2010 г. и 2015 г. Този комитет, натоварен с изготвянето на препоръки към заместник-ректора на Университета в Гьотеборг, изисква становището на Centrala Etikprövningsnämnden (Централен комитет по етика на Швеция) (наричан по-нататък „CEPN“) в това отношение. През март 2018 г. CEPN представя становището си и специалният комитет изготвя своите препоръки към заместник-ректора на Университета в Гьотеборг през юни 2018 г. Както CEPN, така и специалният комитет установяват неетично поведение при научните изследвания във връзка с осем от десетте разглеждани статии. По-специално CEPN установява системни пропуски по отношение на състава и функционирането на изследователската група на A, както и почти нефункционална изследователска среда: не били организирани никакви надлежни срещи и хора идвали и си отивали, често по неясни причини. CEPN остро критикува установената около А изследователска култура и освен това приема, че неправилните изображения, открити в осем от десетте статии, предмет на разследването, показват, че сериозни грешки са били допуснати не само поради небрежност, а наистина преднамерено. Заместник-ректорът се съобразява с препоръката на специалния комитет, като констатира това неетично поведение при научните изследвания с решение от юни 2018 г. Заместник-ректорът иска също дисциплинарният орган на правителството да освободи А от длъжност. С решение от 21 декември 2018 г. това искане е отхвърлено, тъй като неетичното поведение при научните изследвания „въз основа на цялостна оценка на конкретните данни по случая“ не представлява достатъчно основание за уволнение.

 Рамкова програма „Хоризонт 2020“ и инструмент за подкрепа на иновациите в МСП

3        Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (наричана по-нататък „рамковата програма „Хоризонт 2020“) е създадена на основание членове 173 ДФЕС и 182 ДФЕС с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (ОВ L 347, 2013 г., стр. 104). Съгласно член 1 от този регламент с него се определя рамката, уреждаща подпомагането от Европейския съюз на научноизследователските и иновационните дейности, като по този начин се укрепва европейската научна и технологична база и се увеличават ползите за обществото, както и по-добре се оползотворява икономическият и промишленият потенциал на политиките в областта на иновациите, научните изследвания и технологичното развитие.

4        Сред конкретните области на действие, обхванати от рамковата програма „Хоризонт 2020“, се включва участието на малките и средните предприятия (МСП) в научните изследвания и иновациите. Така съгласно член 22, параграф 2 от Регламент № 1291/2013 се създава инструмент за подкрепа на иновациите в МСП, който е насочен към всички видове МСП с потенциал за иновации в широк смисъл, в рамките на единна централизирана система за управление.

5        Инструментът за подкрепа на иновациите в МСП е уточнен с Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 година за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/ЕО, 2006/972/ЕО, 2006/973/ЕО, 2006/974/ЕО и 2006/975/ЕО (ОВ L 347, 2013 г., стр. 965 и поправка в ОВ L 102, 2015 г., стр. 96).

 Делегиране на EASME на централизираното управление на инструмента за подкрепа на иновациите в МСП

6        Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME), която от 1 април 2021 г. става Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (Eismea), е създадена, считано от 1 януари 2014 г., с Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за отмяна на решения 2004/20/ЕО и 2007/372/ЕО (ОВ L 341, 2013 г., стр. 73) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256). По силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 58/2003 тази агенция е юридическо лице.

7        Видно от член 3, параграф 1, буква г) от Решение за изпълнение 2013/771, EASME е отговаряла за управлението на определени направления от рамковата програма „Хоризонт 2020“. Така с Решение C(2013) 9414 final от 23 декември 2013 г. за делегиране на правомощия на EASME с цел изпълнение на задачи, свързани с осъществяването на програми на Съюза в областта на енергетиката, околната среда, действията по климата, конкурентоспособността и МСП, научните изследвания и иновациите, информационните и комуникационните технологии, включващи по-специално изпълнението на бюджетни кредити, записани в общия бюджет на Съюза, Комисията възлага на EASME определени задачи по управление на инструмента за подкрепа на иновациите в МСП. Както е видно от приложение I към това решение, сред тези задачи са били по-специално оценяването на предложенията с цел получаване на финансова подкрепа по инструмента за подкрепа на иновациите в МСП, както и изготвянето, сключването и наблюдението на изпълнението от страна на получателите по споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства.

 Административното производство

8        На 6 април 2017 г. EASME публикува поканата за представяне на предложения с референтен номер „H2020-SMEINST‑2‑2016‑2017“, в подкрепа по-специално на иновативните МСП в сектора на биотехнологията в човешкото здраве.

9        Ищецът представя предложение във връзка с етап 2 от инструмента за подкрепа на иновациите в МСП, насочено към пускането на пазара на индивидуализиран сърдечносъдов продукт в съответствие с проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност“ (Personalized Tissue Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV) (наричан по-нататък „проектът P-TEV“), използван за лечение на пациенти с тежка хронична венозна недостатъчност.

10      Представеното от ищеца предложение се състои в оценка на осъществимостта, безопасността и ефикасността на имплантирането на съдове или вени, получени от тъканно инженерство, на дванадесет пациенти с тежка хронична венозна недостатъчност на долните крайници. Това включва по-специално изваждане на съдове от починали лица, вземане на проба от периферна кръв от пациенти за отделянето на клетките от нея, извършване на децелуларизация, а след това на рецелуларизация на извадените или на получените чрез инженерство съдове, извършване на хирургични процедури под обща анестезия, изследване на ефикасността на процедурата и оценка на качеството на живота за период от дванадесет месеца след операцията. Всички изследвания първоначално е трябвало да бъдат проведени в Норвегия и Швеция.

11      В раздел 4 от предложението на ищеца се посочват най-релевантните научни публикации относно съдържанието на проекта P-TEV, а именно:

–        […], […], […], […], […], […], [A], […], Successful tissue engineering of competent allogeneic venous valves. — Journal of Vascular Surgery: Venous and Lymphatic Disorders, 2015, No. 4, 421—443,

–        […], […], […], […], […], […], […], […], [A],  In Vivo Application of Tissue-Engineered Veins Using Autologous Peripheral Whole Blood: A Proof of Concept Study. — EBioMedicine, 2014, No. 1, 72—79,

–        […], […], […], […], […], […], […], […], […], [A], Transplantation of an allogeneic vein bioengineered with autologous stem cells: a proof-of-concept study. — Lancet, 2012, No. 9838, 230—237.

12      През май 2017 г., след процедурата за оценяване, проведена от външни експерти и отнасяща се до раздели 1—3 от предложението на ищеца, EASME приема посоченото предложение за отпускане на безвъзмездни средства.

 Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства

13      На 9 август 2017 г. ищецът, от една страна, и Съюзът, представляван от EASME, от друга страна, сключват споразумение за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с проекта P-TEV с референтен номер 778620 (наричано по-нататък „споразумението за отпускане на безвъзмездни средства“).

14      Съгласно членове 2—5 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на ищеца се отпускат безвъзмездни средства в максимален размер от 2 184 603,75 EUR по проекта P-TEV, чието изпълнение трябва да започне на 1 септември 2017 г. и да продължи 24 месеца.

15      Член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства се отнася до спазването на етичните принципи.

16      В този смисъл член 34.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства гласи следното:

„Получателят трябва да изпълни дейността при спазване на:

a)      етичните принципи (включително най-високите стандарти за почтеност на научните изследвания), така както са определени например в Европейския етичен кодекс за почтеност на научните изследвания, включително по-специално въздържане от всякакво изфабрикуване, изопачаване, плагиатство или друго неетично поведение при научните изследвания); и

б) действащото международно, европейско и национално законодателство.

[…]“.

17      Член 34.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства уточнява задълженията на получателя във връзка с дейностите, които повдигат етични въпроси. Тази разпоредба предвижда следното:

„Дейностите, които повдигат етични въпроси, трябва да отговарят на „етичните изисквания“, посочени в приложение 1.

Преди началото на дадена дейност, която повдига етичен въпрос, получателят трябва да представи […] на [EASME] копие от следните документи:

a)      становищата на комитета по етика, които се изискват съгласно националното законодателство; и

б)      уведомленията или разрешенията за дейности, повдигащи етични въпроси, които се изискват съгласно националното законодателство.

[…]“.

18      Съгласно член 34.4 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, ако получателят не изпълни някое от задълженията си по членове 34.1 и 34.2 от посоченото споразумение, безвъзмездните средства могат да бъдат намалени и споразумението може да бъде прекратено. Такова неизпълнение може да доведе и до прилагането на всяка друга мярка, посочена в глава 6 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

19      Член 50.3 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства урежда прекратяването на това споразумение от EASME.

20      Съгласно член 50.3.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства EASME може да прекрати споразумението в следните случаи:

„[…]

е)      Получателят (или всяко физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име) е извършил тежко професионално нарушение, установено с всякакви средства;

[…]

л)      Получателят (или всяко физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име) е допуснал в рамките на процедурата по възлагане или в рамките на споразумението:

–        i)      съществени грешки, нередности, измама или

–        ii)      тежко нарушение на задълженията, включително неправилно изпълнение на дейността, представяне на невярна информация, непредоставяне на изискваната информация, нарушение на етичните принципи;

[…]“.

21      Процедурата за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства е предвидена в член 50.3.2 от посоченото споразумение, който предвижда следното:

„Преди да прекрати споразумението, [EASME] официално уведомява получателя:

–        информирайки го за намерението и съображенията си; и

–        приканвайки го да представи становището си в срок от 30 дни, считано от получаването на уведомлението, и — в случая по буква л), подточка ii) по-горе — да информира [EASME] за мерките с цел спазване на задълженията по споразумението.

Ако [EASME] не получи становища или реши да продължи процедурата въпреки получените становища, тя ще уведоми официално получателя за потвърждението на прекратяването и за датата на влизането му в сила. В противен случай тя ще изпрати официално уведомление, че преустановява процедурата.

Прекратяването поражда действие:

–        за прекратяванията по букви б), д), ж), з), й) и л), подточка ii) по-горе: на датата, посочена в уведомлението за потвърждение (вж. по-горе);

–        за прекратяванията по букви г), е), и), к), л), подточка i) и м) по-горе: от деня, следващ поучаването от страна на координатора на уведомлението за потвърждение“.

22      Съгласно член 57.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства „[с]поразумението [за отпускане на безвъзмездни средства] се урежда от приложимото право на Съюза, допълнено при необходимост от белгийското право“.

23      Член 57.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства предвижда, че „[а]ко спор относно тълкуването, прилагането или валидността на споразумението не може да бъде разрешен по взаимно съгласие, Общият съд или, при обжалване, Съдът […], са единствените компетентни“ и че „[т]ези дела трябва да са в съответствие с член 272 [ДФЕС]“.

 Контрол на проекта от EASME

24      През есента на 2018 г. EASME назначава външен контрольор, на когото възлага прегледа на напредъка по проект P-TEV.

25      С писмо от 22 ноември 2018 г. EASME изпраща на ищеца доклада на външния контрольор.

26      Под заглавието „Значителни резултати във връзка с разпространението, използването и потенциалното въздействие“ в доклада на външния контрольор се посочва следното:

„Проектът следва да предостави резултати със значително непосредствено или потенциално въздействие през следващия отчетен период (дори да не са били постигнати всички цели, посочени в приложение 1 към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства).

Забавянията по отношение на обособена позиция 3 в краткосрочен и средносрочен план не би следвало да имат значително въздействие върху цялото клинично развитие и пазарната реализация на резултатите от проекта“.

27      В доклада на външния контрольор се посочва също, че „[ц]елите на проекта продължават да са релевантни от научна и технологична гледна точка“.

28      В писмото си от 22 ноември 2018 г. отговарящият за проекта P-TEV в EASME уведомява ищеца, че „[в]ъз основа на доклада [на външния контрольор], [тя] счита, че изпълнението на проекта [P-TEV] е удовлетворяващо“ и че „[з]а да се избегнат значителни последици за цялото клинично развитие и за пазарната реализация на [лекарствените продукти за модерна терапия] в по-дългосрочен план, [тя] препоръчва продължаване на проекта, което няма да доведе до допълнителни разходи и ще позволи да се реализира планираното клиничното изследване от етап I в неговата цялост“.

29      Успоредно с това през 2018 г. EASME извършва няколко етични проверки във връзка с проекта P-TEV. В доклада си, изготвен след първата етична проверка, проведена от 21 до 23 февруари 2018 г., упълномощената от EASME експертна група по етика отбелязва определен брой проблеми и препоръчва провеждането на втора етична проверка. След тази втора проверка, извършена на 24 и 25 май 2018 г., експертната група по етика посочва в своя доклад, че ищецът е отговорил частично на определени етични въпроси, повдигнати в хода на първата проверка, но че все още трябва да бъдат уредени редица други въпроси, и препоръчва провеждането на трета етична проверка. Третата етична проверка е извършена от 26 до 28 септември 2018 г. В доклада си експертната група по етика посочва, че ищецът е разрешил някои от етичните въпроси, повдигнати по време на втората проверка, но продължават да съществуват някои етични проблеми. По-специално в доклада се посочват определени необходими документи, като разрешенията за клинични изпитвания, съдържащи се в регистрите на клиничните изпитвания на Съюза за Испания и Литва, одобрението на компетентния комитет по етика в Испания и лабораторната акредитация за производството на тъкани, предназначени за приложение при хора, в Испания и Литва. В доклада се посочва също, че всички поискани документи трябва да се отнасят изрично до проекта P-TEV и че дейностите по обработка на данните, осъществени с лични данни на близки на донорите на човешки тъкани за целите на изследването, не са били проверени в достатъчна степен и не са включвали информация относно правото на защита на данните и механизмите, позволяващи неговото упражняване, нито относно правото на близките да оттеглят съгласието си.

30      Освен това в доклада се посочва, че неотдавна в Швеция са проведени официални разследвания относно проблеми, свързани с неетично поведение при научните изследвания и с етични въпроси, и е установено наличието на неетично поведение при научните изследвания при предшестващите дейности, към които препраща проектът „P-TEV“, както и при клиничните дейности, които са позволили да се докаже приложимостта на концепцията за използваните в рамките на посочения проект процедури.

31      Съгласно доклада на експертната група по етика това положение е повдигнало редица опасения, свързани с тенденциозната оценка, която е била дадена на предложението на ищеца, с доказването на приложимостта на концепцията без предварително надлежно одобрение, както и с опасностите и с евентуалните рискове за бъдещите участници в проучванията.

32      От това експертната група по етика стига до извода, че цялостната оценка остава незадоволителна и препоръчва провеждането на нова етична проверка, в очакване на резултата от разследването на недостатъците при изследванията от съответния комитет на EASME.

 Прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства

33      С писмо от 18 октомври 2018 г. EASME уведомява ищеца за намерението си да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства (наричано по-нататък „първото писмо за предварително уведомяване“). В това писмо EASME изтъква, че след третата етична проверка от 26 септември 2018 г. експертната група по етика е посочила, че ищецът е разрешил някои от установените от етичната проверка от 24 май 2018 г. етични проблеми, но че остават други етични проблеми. В това отношение EASME изрично посочва първите пет етични проблема, установени в доклада на експертната група по етика след третата проверка, изложени в точка 29 по-горе. EASME уточнява, че следователно счита, че споразумението за отпускане на безвъзмездни средства трябва да бъде прекратено, тъй като ищецът „е допуснал сериозно нарушение на задълженията си в рамките на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или по време на процедурата по възлагане“. EASME приканва ищеца да представи становището си в срок от 30 дни, считано от получаването на това писмо.

34      С писмо от 18 ноември 2018 г. ищецът представя на EASME становището си по първото писмо за предварително уведомяване, с което оспорва изложените от EASME твърдения за нарушения и поддържа, че не е нарушил задълженията си в рамките на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

35      EASME упълномощава външен експерт по етика да прецени представеното от ищеца становище относно първото писмо за предварително уведомяване. В доклада си, изпратен на EASME на 11 декември 2018 г., външният експерт по етика, от една страна, се произнася по представеното от ищеца становище относно етичните проблеми, установени в рамките на изпълнението на проекта P-TEV с първото писмо за предварително уведомяване, и от друга страна, се позовава на проучване относно неетично поведение при научните изследвания, включващо обвинения като изфабрикуване на данни, лъжи относно етичните одобрения и подправени доклади за резултатите от клиничното лечение. Той се позовава и на факта, че ректорът на Университета в Гьотеборг е „поискал оттеглянето на осем статии, публикувани от изследователи, които имат връзки с проекта, след като използването на изфабрикувани данни е било разкрито от PubPeer и впоследствие потвърдено от [CEPN]“. В този смисъл се уточнява, че една от тези статии, която съдържа изфабрикувани данни, оглавява списъка с релевантните за проекта P-TEV публикации. По-нататък, за подробно запознаване с това разследване и резултатите от него, както и за връзките към цялата надлежна документация, докладът препраща към две статии, публикувани в интернет блог на лице, представящо се за независим журналист, отразяващ научна тематика.

36      На 18 февруари 2019 г. EASME изпраща на ищеца второ писмо за предварително уведомяване (наричано по-нататък „второто писмо за предварително уведомяване“). В това писмо EASME посочва, че след като е разгледала становището на ищеца, поддържа намерението си да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, но по съображения, различни от изложените в първото писмо за предварително уведомяване, и поради това удължава процедурата за предварително уведомяване. EASME уточнява, че „[с]ъгласно публично достъпните данни, [A,] (cъучредителка [на ищеца,]) е призната за виновна от [CEPN] за извършването на тежко професионално нарушение“. EASME посочва също, че според CEPN два от документите, представени в рамките на проектното предложение на ищеца като „най-релевантните научни публикации относно съдържанието на проекта P-TEV“, съдържат доказателства за въпросното нарушение, а именно статията „In Vivo application of Tissue-Engineered Veins Using Autologous Peripheral Whole Blood: A Proof of Concept Study“, списание „EBioMedicine“, 22 септември 2014 г. (наричана по-нататък „статията в „EBioMedicine“), и статията „Transplantation of an allogeneic vein bioengineered with autologous stem cells: a proof-of-concept study“, списание „Lancet“, 21 юли 2012 г. (наричана по-нататък „статията в „Lancet“). Според EASME разследването на CEPN също е довело до заключението, че случаят разкрива системни недостатъци в състава и функционирането на изследователската група и почти нефункционална изследователска среда. Така не били организирани никакви срещи и било констатирано често необяснено пристигане и напускане на участващите лица. EASME добавя, че експертната група остро критикува установената в групата около А изследователска култура. EASME счита, че тези заключения поставят под съмнение професионалната почтеност на А и следователно оперативния капацитет на ищеца за надлежното изпълнение на проекта и съответствието му с изискванията за отсъствие на основания за отстраняване, предвидени във финансовата правна уредба на Съюза. Поради това EASME счита, че споразумението за отпускане на безвъзмездни средства не трябва да продължава да се прилага и трябва да бъде прекратено на основанието, предвидено в член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

37      С писмо от 15 март 2019 г. ищецът представя на EASME становището си по второто писмо за предварително уведомяване. Ищецът изтъква, че осъщественото от CEPN разследване се отнася конкретно до A и нейната университетска изследователска група. Ищецът посочва също, че по никакъв начин не е участвал в това изследване и че то е било проведено и публикувано, преди той да започне да функционира в края на 2015 г. Ищецът уточнява, че от встъпването в длъжност на новото му ръководство през 2014 г. е бил физически отделен от университетското образувание, в което A продължавала изследванията си, и че цялото ръководство, учените и инженерите в сферата на човешките тъкани, които извършват дейност в развитието на технологията му, са били наети от него без никакво споделяне на персонал с Университета в Гьотеборг. Ищецът посочва още, че след като получава на 3 март 2016 г. информация за подозрения за неетично поведение при научните изследвания на A, той временно я отстранява от длъжност от следващия ден, като считано от тази дата до края на срока на трудовия ѝ договор на 1 октомври 2016 г. тя не е имала никаква оперативна или представителна роля в неговите рамки.

38      В същото писмо, относно по-конкретно научните публикации, посочени в неговото предложение, ищецът посочва, че макар те да са били цитирани в подкрепа на осъществимостта на разглежданата в проекта P-TEV технология, всички те са били създадени в Университета в Гьотеборг без негово участие. Според ищеца някои от цитираните публикации съдържали неточни изображения. Така статията в „Lancet“, която се отнасяла до по-стара технология, съдържала потенциално дублирано или неправилно увеличено изображение, но списанието приело, че тази грешка е незначителна и не се отразява на изводите в статията и решило да не публикува поправка. Ищецът уточнява, че статията в „Lancet“ все пак била публикувана в оригиналната ѝ форма. Що се отнася до статията в „EBioMedicine“, също посочена във второто писмо за предварително уведомяване, ищецът отбелязва, че свързаното с нея разследване не е разкрило никакво несъответствие и поради това не е била взета предвид от CEPN в неговия доклад. Ищецът добавя, че статията „Successful tissue engineering of competent allogeneic venous valves“, Journal of Vascular Surgery, която е цитирана в неговото предложение, но не е била спомената във второто писмо за предварително уведомяване, съдържа погрешна таблица, което е довело до публикуването на поправка от списанието през март 2017 г. Впоследствие тази статия е била оттеглена през март 2019 г. поради политиката на Journal of Vascular Surgery.

39      В писмото си от 15 март 2019 г. ищецът подчертава още, че от 2015 г. се е погрижил да развие своята технология по напълно независим начин от разглежданата академична група и е успял да развие пълен набор от предклинични данни, използвайки своя персонал и стандартните си инструкции в сътрудничество с трети лица и под надзора на акредитираните шведски правителствени научноизследователски институти. Освен това вътрешното развитие през последните три години е довело до значително подобряване на процесите за генериране на човешки тъкани, различни от практикуваните в академичната рамка и за които са били подадени заявки за патенти без участието на A. Накрая ищецът приканва EASME да упълномощи независими експерти или вътрешни одитори, за да провери способността му да осъществи успешно проекта „P-TEV“ и пълната му независимост от А.

40      С писмо от 15 април 2019 г. EASME уведомява ищеца, че потвърждава прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства (наричано по-нататък „писмото за прекратяване“). Тя уточнява, че поради причините, изложени в приложен към писмото за прекратяване списък с доводи, ѝ е невъзможно да приеме доводите на ищеца и че следователно поддържа изцяло позицията си, изложена в писмото ѝ за предварително уведомяване.

41      В приложения към писмото за прекратяване документ, озаглавен „Списък с доводи (състезателна процедура)“, EASME посочва, в отговор на становището на ищеца в писмото му от 15 март 2019 г., че третата етична проверка е установила, че официалните разследвания, проведени в Швеция от CEPN и Университета в Гьотеборг, доказват недостатък при изследванията, проведени в рамките на работата, представена от получателите по проекта P-TEV в приложение 1 (част A) към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. EASME счита, че този недостатък при изследванията включва манипулиране на данни, както и извършването на клинични тестове без отговарящо на изискванията етично одобрение. EASME добавя, че според CEPN две от статиите, представени в предложението на ищеца като „най-релевантни научни публикации относно съдържанието на проекта P-TEV“, съдържат доказателства за въпросния недостатък. EASME счита, че тъй като този материал е подкрепил научната оценка, довела до отпускането на безвъзмездните средства, тази оценка трябва да се счита за тенденциозна или сериозно изопачена. В заключение EASME посочва, че в случая е изпълнен обективният критерий, предвиден в член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, доколкото „[А] е съучредителка на получателя, която е [била] призната от CEPN за виновна за извършването на професионално нарушение“.

 Производството и исканията на страните

42      С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2019 г., ищецът предявява настоящия иск.

43      На 27 януари 2019 г. EASME представя писмената си защита в секретариата на Общия съд.

44      На 23 март 2020 г. ищецът подава писмена реплика. На 23 юли 2020 г. EASME представя дуплика.

45      На 12 април 2021 г. Eismea уведомява Общия съд, че считано от 1 април 2021 г., става правоприемник и универсален наследник на EASME.

46      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им устно въпроси от Общия съд са изслушани в съдебното заседание от 1 юли 2021 г.

47      След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., председателят на девети състав определя друг съдия за попълване на състава.

48      С определение от 26 август 2021 г. Общият съд (девети състав) разпорежда възобновяване на устната фаза на производството.

49      Тъй като на 14 септември 2021 г. страните уведомяват Общия съд, че не искат провеждане на ново съдебно заседание за изслушване на устните състезания, а Общият съд счита, че делото е напълно изяснено, председателят на девети състав решава да приключи отново устната фаза на производството.

50      Ищецът моли Общия съд:

–        да установи и да обяви, че прекратяването на споразумението от страна на EASME е недействително,

–        да осъди Eismea да заплати съдебните разноски.

51      Eismea моли Общия съд:

–        да отхвърли иска,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Относно компетентността на Общия съд

52      Следва да се припомни, че по силата на член 272 ДФЕС във връзка с член 256 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име. Така член 272 ДФЕС е специална норма, която позволява сезирането на съда на Съюза по силата на арбитражна клауза, и то без ограничение на природата на иска или жалбата, подаден(а) пред съда на Съюза (решение от 26 февруари 2015 г., Planet/Комисия, C‑564/13 P, EU:C:2015:124, т. 22 и 23).

53      В настоящия случай, както основателно поддържат страните, Общият съд следователно е компетентен да разгледа настоящия иск съгласно член 272 ДФЕС във връзка с член 256 ДФЕС по силата на арбитражната клауза, съдържаща се в член 57.2, първа алинея от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

 По основателността на иска

54      В подкрепа на иска си ищецът излага три основания. Първото е нарушение на член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, с довода че отговорността за твърдяното професионално нарушение при научните изследвания не може да се носи от ищеца или от физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име, и във всички случаи не засяга проекта P-TEV. Второто е нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като в решението за прекратяване не е отчетено обстоятелството, че твърдяното професионално нарушение не се е отразило върху научната релевантност на проекта P-TEV. Третото е нарушение на правото на защита, тъй като EASME не съобщила на ищеца доклада на външния експерт по етика, на който основала решението си за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

55      Необходимо е да се припомни, че когато е сезиран в рамките на арбитражна клауза по силата на член 272 ДФЕС, Общият съд трябва да реши делото въз основа на приложимото към договора материално право (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия, T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63, т. 51 и от 20 май 2019 г., Fundación Tecnalia Research & Innovation/REA, T‑104/18, непубликувано, EU:T:2019:345, т. 55 и цитираната съдебна практика), а именно, в настоящия случай, главно с оглед на разпоредбите на съответното споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, на разпоредбите на актовете на Съюза във връзка с рамковата програма „Хоризонт 2020“, на нормите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) в приложимата му към фактите по делото редакция, както и на другите норми, произтичащи от правото на Съюза, и субсидиарно, с оглед на белгийското право, в съответствие с член 57.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

56      Общият съд счита за подходящо да разгледа най-напред третото основание.

 По третото основание — нарушение на правото на защита

57      Ищецът отбелязва, че е узнал за пръв път чрез писмената защита за съществуването на доклада на външния експерт по етика от 11 декември 2018 г. и за факта, че EASME е основала решението си да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на посочения доклад. EASME обаче не му предоставила този доклад в хода на процедурата по прекратяване. Освен това в отговор на писмо, адресирано от ищеца до EASME с оглед на подготовката на писмената реплика, EASME потвърдила, от една страна, че въпросният доклад не му е бил предоставен, тъй като ставало въпрос за вътрешен документ, послужил изключително за осъществяване на собствената ѝ проверка, резултатите от която, а именно прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, са му били предоставени, и от друга страна, отказала да предостави на ищеца пълен достъп до посочения документ и да му разкрие името на въпросния експерт. Според ищеца по този начин EASME го лишила от възможността да обори някои твърдения, съдържащи се в доклада на външния експерт по етика. Така ищецът бил лишен от възможността да оспори твърденията, че „[не] е ставало въпрос за нормален проект“, че „основната работа е била опорочена от неетично поведение при научните изследвания“ или че „определен брой нарушения от гледна точка на съответствието с етиката са били установени в този проект“. По този начин EASME накърнила правото на защита на ищеца. Що се отнася до съдържанието на доклада на външния експерт по етика от 11 декември 2018 г., ищецът подчертава, че той препраща към блога „www.forbetterscience.com“, воден от лице, представящо се като „независим журналист, отразяващ научна тематика“, който, изглежда, не е предмет на външна проверка или на партньорска оценка.

58      Eismea поддържа, че противно на твърденията на ищеца, тя е представила в приложение към писмената защита доклада на външния експерт по етика, в който само е заличено името на въпросния експерт. Тя уточнява, че по принцип става въпрос за документ за вътрешно ползване, който ѝ позволява да формира своята преценка и следователно не е предназначен за предоставяне на получателите. Тя подчертава, че в случая ищецът е имал възможност да изрази становище по мотивите за прекратяване, посочени във второто писмо за предварително уведомяване, в становището си по посоченото писмо, и че следователно в това отношение не можело да става въпрос за каквото и да било нарушение на правото на защита на ищеца. Във всеки случай Eismea уточнява, че макар докладът на външния експерт по етика, който е бил упълномощен да оцени становището на ищеца по първото писмо за предварително уведомяване, действително да е сигнализирал за случаите на професионално нарушение, той не е послужил за основание на второто писмо за предварително уведомяване, тъй като тези случаи на професионални нарушения вече са били известни на EASME. От това следвало, че въпросният доклад не е причинил вреда на ищеца.

59      В самото начало следва да се отбележи, че това основание е изложено за първи път в репликата. Съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. В случая следва да се констатира, че това основание почива на съществуването на доклада на външен експерт по етика, упълномощен от EASME в рамките на вътрешна процедура, който не е бил изпратен на ищеца в процедурата по прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и за чието съществуване той е узнал чрез писмената защита. В това отношение следва да се отбележи, че от размяната на електронни съобщения между ищеца и EASME относно въпросния доклад е видно, че той не се е намирал в интернет портала, предназначен за участниците в рамковата програма „Хоризонт 2020“, и че не е бил изпратен на ищеца, доколкото според EASME е ставало въпрос за вътрешен документ. Следва също да се отбележи, че Eismea не оспорва твърдението на ищеца, че той узнал за съществуването на този доклад за първи път от писмената защита.

60      Следователно трябва да се приеме, че това основание почива на фактически и правни обстоятелства, установени в производството пред Общия съд, и че следователно то трябва да се счита за допустимо с оглед на изискванията на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник.

61      Освен това е важно да се припомни, че както е постановил Съдът, ако в договора си страните се съгласят — чрез арбитражна клауза — да предоставят на съда на Съюза компетентността по споровете във връзка с този договор, съдът на Съюза ще е компетентен, независимо от определеното в договора приложимо право, да проверява за евентуални нарушения на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на общите принципи на правото на Съюза (решение от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 81).

62      Така, когато изпълнява договори, EASME остава обвързана от задълженията, които носи по силата на Хартата и общите принципи на правото на Съюза. Следователно обстоятелството, че приложимото за съответния договор право не предвижда същите гаранции като произтичащите от Хартата и от общите принципи на правото на Съюза, не освобождава EASME от задължението да ги спазва по отношение на своите съдоговорители (решение от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 82; в този смисъл вж. и решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 86).

63      Оттук следва, че в случая Общият съд е компетентен да разгледа твърдяно нарушение от EASME на правото на защита на ищеца.

64      Ищецът упреква EASME по същество, от една страна, че не му е дала възможност да изрази становище по оценките, направени от външния експерт по етика в доклада му от 11 декември 2018 г. относно становището му по първото писмо за предварително уведомяване, преди да вземе решение за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и че следователно е нарушила правото му да бъде изслушан, и от друга страна, че не му е съобщила името на външния експерт по етика в рамките на производството пред Общия съд, в нарушение на правото му на защита.

65      В това отношение следва да се припомни, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, която от 1 декември 2009 г. има същата юридическа сила като Договорите, признава „правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“. Правото на изслушване е с общо приложение (вж. решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 81 и цитираната съдебна практика). Следователно се налага зачитането на това право, независимо от естеството на административното производство, което води до приемането на индивидуална мярка, при положение че съгласно самия текст на тази разпоредба администрацията възнамерява да приеме по отношение на дадено лице такава „индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“. Правото на изслушване, което трябва да бъде осигурено дори при липсата на приложима правна уредба, изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт (решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 150).

66      По-специално, зачитането на правото на изслушване предполага преди приемането на решението, което го засяга неблагоприятно, на заинтересованото лице да бъде предоставена възможност да изложи надлежно позицията си относно настъпването и значението на фактите и обстоятелствата, въз основа на които ще бъде прието решението (решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 80 и 81 и определение от 17 юни 2019 г., BS/Парламент, T‑593/18, непубликувано, EU:T:2019:425, т. 76 и 77).

67      От член 22.1.1 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва, че EASME има възможност да използва външни експерти, за да провери правилното изпълнение на даден проект, както и съответствието на този проект със задълженията, предвидени в споразумението.

68      Освен това от член 50.3.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва, че преди да прекрати споразумението, EASME е длъжна на основание член 50.3.1, буква е) да уведоми официално получателя за намерението и съображенията си и да го прикани да представи становището си в срок от 30 дни, считано от уведомяването.

69      В случая следва да се отбележи, че докладът на външния експерт по етика от 11 декември 2018 г. се отнася до становището на ищеца по първото писмо за предварително уведомяване. Макар да е вярно, че този доклад съдържа и пасаж, чието съдържание е припомнено в точка 35 по-горе, относно разследването на CEPN за работата на A и нейната работна група, както и относно връзката им с проекта P-TEV, налага се изводът, че този пасаж просто потвърждава информацията, която вече е била изложена в доклада от третата етична проверка от 28 септември 2018 г., който съдържа пасаж със следния текст:

„[Н]еотдавна в Швеция бяха проведени официални разследвания относно проблеми, свързани с неетично поведение при научните изследвания и с етични въпроси, и бе установено наличието на неетично поведение при научните изследвания при предшестващите дейности, към които препраща проектът „P-TEV“, както и при клиничните дейности, които са позволили да се докаже приложимостта на концепцията за използваните в рамките на посочения проект процедури“.

70      Впрочем от самия текст на списъка с доводи в състезателното производство, приложен към писмото за прекратяване, е видно, че EASME се е основала, що се отнася до констатацията за наличието на разследването на CEPN на работата на А във връзка с проекта P-TEV, на доклада от третата етична проверка.

71      Оттук следва, че противно на поддържаното от ищеца, не може да се приеме, че EASME е основала прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на преценките, съдържащи се в доклада на външния експерт по етика от 11 декември 2018 г.

72      Освен това следва също да се отбележи, че причините за прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства са посочени на ищеца във второто писмо за предварително уведомяване, по което той е имал възможност да вземе отношение, както личи от становището, представено от него на 19 март 2019 г. в съответствие с член 50.3.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

73      При тези условия следва да се приеме, че в случая EASME не е накърнила правото на изслушване на ищеца.

74      Освен това се налага изводът, че доколкото, както бе посочено в точка 71 по-горе, EASME не е основала решението за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на доклада на външния експерт по етика, обстоятелството, че Eismea не е съобщила на ищеца името на въпросния експерт в рамките на производството пред Общия съд, при всички положения не може да накърни правото на защита на ищеца в посочената процедура.

75      Поради това третото основание следва да се отхвърли по същество.

 По първото основание — нарушение на член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства

76      Ищецът поддържа, че A, посочена от EASME във второто писмо за предварително уведомяване, както и в писмото за прекратяване, като лицето, което CEPN е признала за виновно за професионално нарушение, не е нито получателят на безвъзмездните средства, нито физическо лице, което има правомощието да го представлява или да действа от негово име по смисъла на член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Така в качеството си на страна по споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и на единствен получател на финансирането ищецът бил бенефициер по посоченото споразумение, в съответствие с предложения на разположение на кандидатите за безвъзмездни средства терминологичен речник на Комисията и както следва от самия текст на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Освен това от напускането на управителния съвет на ищеца през юли 2015 г. A нямала никакво правомощие да представлява ищеца или да взема решения от негово име. Такова правомощие не произтичало и от качеството ѝ на съучредителка на ищеца. В това отношение от шведския Закон за дружествата било видно, че миноритарното участие на A към момента на представяне на предложението за проекта P-TEV не ѝ е позволявало да представлява ищеца или да взема решения от негово име. Освен това ищецът подчертава, че трудовият договор на непълно работно време, който е имала А, считано от 2015 г. до прекратяването му на 1 октомври 2016 г., също не ѝ предоставял правомощието да го представлява или да действа от негово име. Ищецът подчертава още, че A не е участвала в никоя от дейностите му, считано от временното ѝ отстраняване от длъжност без заплащане от 4 март 2016 г. до прекратяването на трудовия ѝ договор, и че следователно не е оказала никакво влияние върху предложението за представения през април 2017 г. проект P-TEV. Според ищеца при тези обстоятелства е очевидно, че А не попада в категорията на лицата, посочени в член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, и следователно професионалното нарушение, за което тя отговаряла, не можело да обоснове прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

77      Ищецът поддържа, че именно поради тази констатация Eismea се опитва да измени с обратна сила мотивите за прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, като поддържа за първи път пред Общия съд, че в действителност ищецът, в качеството си на получател, е отговорен за недостатък при изследванията. Според ищеца обаче Eismea нямала право да преразглежда мотивите за прекратяване на този етап от производството, без да се накърнява принципът на предвидимост на съдебното производство. Освен това съгласно Европейския кодекс за добро административно поведение администрацията била длъжна да приема предвидими и ясни решения.

78      Ищецът изтъква, че дори ако Общият съд приеме, че Eismea променя с обратна сила причините, поради които споразумението за отпускане на безвъзмездни средства е било прекратено, това прекратяване все пак оставало неоснователно. В този смисъл ищецът подчертава, че не оспорва изводите на CEPN относно недостатъците при изследванията, извършени от A и нейната изследователска група. Той обаче поддържа, че не може да бъде упрекнат, че съзнателно е включил в предложението за проекта P-TEV академични статии, опорочени от недостатъци при изследванията, които се отразили на научната и технологичната релевантност на посочения проект.

79      В това отношение, първо, ищецът подчертава, че предложението за проекта P-TEV е представено на EASME през април 2017 г., докато докладът на CEPN е оповестен публично едва през март 2018 г. В отговор на довода на Eismea, че е бил запознат с проблемите, засягащи работата на A към момента на представянето на проекта P-TEV, тъй като временно я е отстранил от длъжност след твърденията за недостатъци при изследванията още през март 2016 г., ищецът отбелязва, че към онзи момент резултатът от проведеното от Университета в Гьотеборг разследване е бил несигурен и че проблемите са били очевидно сложни, за което свидетелствала продължителността на това разследване. Така той отбелязва, че решението на заместник-ректора на Университета в Гьотеборг, с което формално се установяват недостатъците при изследванията на A и на нейната изследователска група, е от юни 2018 г.

80      Второ, ищецът отбелязва, че цитираните в предложението за проекта P-TEV университетски публикации не са съдържали или вече не са съдържали неправилни изображения към момента на представянето на това предложение през април 2017 г. Така, най-напред, що се отнася до статията в „Lancet“, ищецът посочва, че се е позовал на нея в подкрепа на факта, че кръвоносните съдове, получени в резултат на тъканно инженерство, не водят до отхвърляне, нито до други сериозни проблеми във връзка с безопасността. Посочените в тази статия резултати се основавали на по-стара технология, която не била използвана от ищеца, в рамките на която рецелуларизацията се извършвала чрез използването на клетки костен мозък. Ищецът отбелязва, че противно на посоченото във второто писмо за предварително уведомяване, по отношение на статията в „Lancet“, която съдържала незначителна грешка във връзка с увеличено изображение, CEPN не констатирал недостатък при изследванията и тя продължавала да е публикувана в оригиналната си форма, когато предложението за проекта P-TEV било представено в EASME, тъй като изданието не сметнало за необходимо да публикува поправка. По-нататък, що се отнася до статията, публикувана в списание „EBioMedicine“, ищецът посочва, че става въпрос за най-важната референция за проекта P-TEV, тъй като в нея се подчертава, че клиничните резултати доказват, че тъканното инженерство, използващо периферна кръв, което съответства на технологията, която той развива, по принцип не води до отхвърляне, нито до други сериозни проблеми, свързани с безопасността. Ищецът подчертава, че CEPN не е отбелязал непоследователност в тази статия, обосноваваща включването ѝ в обхвата на неговото разследване, и следователно за нея не е констатиран недостатък при изследванията, както неправилно се сочи във второто писмо за предварително уведомяване. Накрая, що се отнася до статията в „Journal of Vascular Surgery“, ищецът посочва, че тя е използвана като референция по отношение на изпитванията във връзка с вените с клапи, но че значението ѝ е по-малко за проекта P-TEV, тъй като не се отнася до клинични изпитвания, а до изпитвания in vitro. Ищецът отбелязва, че тази статия не е спомената във второто писмо за предварително уведомяване, но към момента на публикуването ѝ е съдържала таблици с неправилни изображения, които са обосновали констатацията на CEPN за недостатък при изследванията. Ищецът обаче подчертава, че за тази статия е публикувана поправка от „Journal of Vascular Surgery“ през март 2017 г., преди да бъде оттеглена през март 2019 г. поради политиката на изданието.

81      Освен това ищецът твърди, че констатациите на групата външни експерти по етика по време на трите етични проверки, извършени през 2018 г., описани в писмената защита, са ирелевантни в рамките на настоящия спор, тъй като EASME в крайна сметка не е приела твърдените нарушения на етичните принципи, за да обоснове решението си да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, както личи от второто писмо за предварително уведомяване. В този смисъл ищецът счита за ирелевантно и позоваването на член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

82      Eismea припомня установените нарушения при трите последователни етични проверки, които ищецът съзнателно пропуснал да посочи в исковата молба, и подчертава, че фактът, че той три пъти не е успял да удовлетвори етичните изисквания, които вече са били установени с етичните доклади във връзка с тези проверки, е особено обезпокоителен за проект, който по естеството си повдига сериозни етични опасения.

83      Така Eismea поддържа, че тълкуването от ищеца на член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства е твърде тясно. Според нея ищецът не разбира, че тази разпоредба в случая е приложима спрямо него в качеството му на получател, независимо от A. Същото се отнасяло и за член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, съгласно който ако получателят не изпълни някое от етичните си задължения, споразумението може да бъде прекратено. Според Eismea решението за прекратяване трябва да се тълкува именно в този контекст. Всъщност от текста на списъка с доводите, приложен към писмото за прекратяване на договора, било видно, че решението за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства няма никаква връзка с участието, работата или принадлежността на A към управителния съвет на ищеца и EASME впрочем никога не била сочила такива обстоятелства. Следователно доводите на ищеца, че A не попадала в категорията на лицата, посочени в член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, били ирелевантни.

84      В замяна на това според Eismea няма никакво съмнение, че предложението за проекта P-TEV се основава на технология, замислена в сътрудничество с A, и на изследвания, провеждани от нея и от изследователския ѝ екип. Освен това Eismea подчертава, че предложението за проекта P-TEV се позовава на най-относимите за съдържанието на посочения проект научни публикации.

85      Според Eismea обаче, както било обяснено във второто писмо за предварително уведомяване, научните доказателства, на които се е основавало предложението на ищеца, били опорочени от професионално нарушение. Що се отнася до дейностите, представени от получателите по проекта P-TEV, доказателствата за неетично поведение при научните изследвания били установени от CEPN в предложението, представено от ищеца през април 2017 г.

86      Eismea отбелязва, че статиите, цитирани по инициатива на ищеца в раздел 4 от предложението за проекта P-TEV, като най-релевантните публикации относно съдържанието на въпросния проект, са били посочени и в част A от приложение 1 към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. В това отношение Eismea признава, че статията в „EBiomedicine“ не е спомената в доклада на CEPN, но отбелязва, че според твърденията на ищеца CEPN все пак се е погрижил да провери дали в нея няма несъответствия. Eismea отбелязва също, че ищецът не оспорва, че според CEPN статията в „Lancet“, която е изглеждала особено релевантна за проекта P-TEV, е съдържала неправилно увеличение на едно изображение и че дори да не е било възможно да се установи, че става въпрос за подправяне, представеното обяснение изглеждало странно и пораждало съмнение относно надеждността на тези изследвания. Що се отнася до статията в „Journal of Vascular Surgery“, Eismea отбелязва, че CEPN е установил наличието на две зле поставени и компресирани изображения, което било равнозначно на манипулиране на изображението и на научна непочтеност и че следователно всички съавтори, включително A, са били обявени за виновни за научна измама.

87      Eismea подчертава и противоречивия характер на довода на ищеца, че недостатъците при изследванията, установени в публикациите на A, не се отразили на проекта P-TEV, тъй като ищецът се основал на нови предклинични данни. Eismea впрочем счита, че е притеснително, че ищецът не е сметнал за необходимо да я информира, че проектът P-TEV се основава на нови предклинични изследвания и да предостави публикация или набор от изследвания в подкрепа на извършените дейности, както бил длъжен да направи по силата на член 17.2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

88      Eismea добавя, че ищецът е бил напълно запознат с твърденията за неетично поведение при научните изследвания по отношение на A през 2016 г. и за въздействието им върху проекта P-TEV, когато е представил посочения проект. Това се доказвало от факта, че както ищецът посочва в исковата молба, точно бил приел мерки за отдалечаване на A от организацията му, по-специално чрез временното ѝ отстраняване от длъжност през март 2016 г., след това прекратяването на трудовия ѝ договор през септември 2016 г. и изкупуването на участието ѝ в капитала. Това се доказвало и от твърдението, изложено от ищеца в писмената реплика, че „предвид противоречията около [А], [той] взе[л] решение на ранен етап от изпълнението на проекта P-TEV да не се основава на данните от нейните изследвания“ и че „[в]место това [той] и неговите партньори представи[ли] всички необходими предклинични данни за заявленията за разрешение за клинични изпитвания“. Според Eismea следователно изглежда, че ищецът съзнателно е представил в своето предложение две статии като „най-релевантните научни публикации, отнасящи се до съдържанието на предложения проект“, които съдържали проверени доказателства за неетично поведение, както това било установено преди да ѝ бъде представено посоченото предложение. Тя счита, че предвид тези обстоятелства, фактът, че към момента на представяне на предложението никоя от статиите не е съдържала манипулирано изображение или че CEPN е дал своето становище една година след това представяне, не е решаващ.

89      Eismea подчертава, че в нито един момент по време на етапа на оценяване на безвъзмездната помощ или на предложението или след предоставянето на безвъзмездните средства ищецът не е уведомявал EASME, че публикациите, представени в неговото предложение, и технологията, на която се е основавал проектът P-TEV, са били обект на неетично поведение при научните изследвания и на етично нарушение и че това очевидно е в противоречие с подхода, основан на доверието, присъщо на проект, представен по линия на рамковата програма „Хоризонт 2020“, и представлява нарушение на член 17.2 от споразумението на отпускане на безвъзмездни средства. В това отношение тя отбелязва, че ищецът е подписал клетвена декларация в началото на подготвителния етап за предоставяне на безвъзмездните средства, в която е потвърдил, че не е предоставил неверни данни при съобщаване на изискваната информация като условие за участие в процедурата по отпускане на безвъзмездни средства и не е укрил посочената информация.

90      Според Eismea, ако EASME е била запозната с информацията, че ищецът се е основал на дейности, засегнати от професионално нарушение, проектът P-TEV е нямало да бъде избран за финансиране. Като прикрил неетичното поведение при научните изследвания на А, ищецът действително подвел EASME и накърнил основания на доверието подход.

91      Eismea отбелязва още, че ищецът е приел изводите за наличие на професионално нарушение в статиите, които съзнателно е избрал да спомене в предложението си, едва след като EASME му ги е посочила в хода на процедурата за предварително уведомяване.

92      Следователно поведението на ищеца представлявало нарушение на задължението за спазване на етичните принципи, предвидени в член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, което според Европейския етичен кодекс за почтеност на научните изследвания на Европейската федерация на академиите на науките и на хуманитарните науки (European Federation of Academies of Sciences and Humanities — All European Academies, ALLEA) и на Европейската научна фондация (European Science Foundation) можело да се анализира като професионално нарушение, установено с всякакви средства, по смисъла на член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

93      В самото начало е важно да се отбележи, че ищецът, както личи от клетвената декларация, подписана от негово име от генералния му директор на 18 май 2017 г., е удостоверил, че не се намира в някое от положенията, изключващи възможността той да получава безвъзмездни средства от Съюза по смисъла на член 131, параграф 5 от Регламент № 966/2012, подчертавайки следните обстоятелства:

„[…]

–        Той (или лица, които имат право да го представляват, да вземат решения от негово име или да го контролират) не е осъждан за престъпление, свързано с професионалното му поведение, с присъда на компетентен орган на държава членка, която има сила на пресъдено нещо;

–        [Той] не е виновен за тежко професионално нарушение, установено с всякакви средства, с които [EASME] може да си служи, включително с решения на [Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)] и на международни организации;

[…]“.

94      Важно е също да се отбележи, че съгласно член 50.3.1, буква л) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства EASME може да прекрати споразумението, ако получателят или всяко физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име, е допуснал в рамките на процедурата по възлагане или в рамките на споразумението съществени грешки, нередности, измама или тежко нарушение на договорните си задължения, включително чрез неправилно изпълнение на дейността, представяне на невярна информация, непредоставяне на изискваната информация или нарушение на етичните принципи, посочени в член 34 от посоченото споразумение.

95      Следва обаче да се отбележи, че в случая EASME не е основала прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на член 50.3.1, буква л) от това споразумение, а на член 50.3.1, буква е) от него, съгласно който EASME може да прекрати споразумението, ако „получателят (или всяко физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име) е извършил тежко професионално нарушение, установено с всякакви средства“.

96      Всъщност следва да се припомни, че EASME започва последователно две процедури за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Първата процедура за прекратяване е образувана с първото писмо за предварително уведомяване от 18 октомври 2018 г. Така в това писмо EASME посочва, че предвид трайното неизпълнение на етичните задължения, посочени от експертната група след приключване на третата етична проверка, тя счита, че „ищецът е допуснал сериозни нарушения на задълженията си по споразумението или по време на процедурата по възлагане“ (т. 33 по-горе).

97      Втората процедура за прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства е образувана с второто писмо за предварително уведомяване от 18 февруари 2019 г. В това второ писмо EASME посочва изрично, че след като е разгледала становището на ищеца по първото писмо за предварително уведомяване, поддържа намерението си да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, „но по различни причини“. В същото писмо, след като уточнява тези „различни причини“, EASME посочва, че счита, че споразумението за отпускане на безвъзмездни средства трябва да бъде прекратено на основание член 50.3.1, буква е) от посоченото споразумение (т. 36 по-горе).

98      Оттук следва, че противно на изтъкнатото от Eismea, доводите, изведени от твърдяното неизпълнение от страна на ищеца на етичните принципи, посочени в доклада, изготвен след третата етична проверка, и споменати от EASME в първото писмо за предварително уведомяване, са ирелевантни за преценката на основателността на прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

99      Следва също да се отбележи, че причината, която EASME изтъква, за да обоснове прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на основание на член 50.3.1, буква е) от посоченото споразумение, без никакво двусмислие е, че A е била призната за виновна за професионално нарушение, а не, както поддържа Eismea в писмените си изявления и в съдебното заседание, обстоятелството, че ищецът съзнателно е включил в предложението за проекта „P-TEV“ работа, засегната от недостатъци при изследванията, и следователно е подвел EASME за възможността си да изпълни правилно посочения проект или обстоятелството, че съзнателно се е основал при изпълнението на проекта на работата на A, която е била призната за засегната от недостатъци при изследванията.

100    Така тезата, изтъкната от Eismea пред Общия съд, се опровергава от съдържанието на второто писмо за предварително уведомяване. Всъщност в това писмо EASME най-напред отбелязва, че A, „съучредителка на [ищеца]“, е призната от CEPN за виновна за тежко професионално нарушение, след което уточнява, че две публикации, представени като най-релевантните научни публикации във връзка със съдържанието на проекта P-TEV, включват доказателства за въпросното нарушение и припомня строгите критики на CEPN по отношение на функционирането на изследователската група на A (т. 36 по-горе). По-нататък тя посочва, че „тези заключения поставят под съмнение професионалната почтеност на [А] и следователно оперативния капацитет на [ищеца] за надлежното изпълнение на проекта и за съответствието му с изискванията за отсъствие на основания за отстраняване, предвидени във финансовата правна уредба на [Съюза]“ (т. 36 по-горе).

101    В този контекст е особено важно, че второто писмо за предварително уведомяване посочва евентуално нарушение от страна на ищеца на задълженията му за отсъствие на основания за отстраняване поради положението на неговата съучредителка, което би могло, ако бъде доказано, да обоснове прекратяване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства на основание член 50.3.1, буква л) от посоченото споразумение, но че то, напротив, не съдържа никакви доказателства за това, че самият ищец е извършил професионално нарушение.

102    Следователно трябва да се приеме за установено, че във второто писмо за предварително уведомяване EASME приема, че именно извършеното от A професионално нарушение поставя под въпрос способността на ищеца да изпълни проекта P-TEV и съответствието му с изискванията за отсъствие на основания за отстраняване, а не някакво извършено от самия ищец нарушение.

103    Тази констатация произтича и от самия текст на извода, съдържащ се в списъка с доводи в състезателното производство към писмото за прекратяване, което гласи следното:

„В настоящия случай обективното основание[, предвидено в член 50.3.1, буква е),] се потвърждава. [A] е била съучредителка на получателя, която е призната от CEPN за виновна за извършването на професионално нарушение“.

104    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 50.3.1., буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства EASME може да прекрати споразумението, ако „[п]олучателят (или всяко физическо лице, което има правомощието да го представлява или да взема решения от негово име) е извършил тежко професионално нарушение, установено с всякакви средства“.

105    От една страна обаче, от първата страница на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва, че получателят по посоченото споразумение не е А, а ищецът.

106    От друга страна, видно от доказателствата в преписката, които не са оспорени от Eismea, първо, A, която е била наета от ищеца на непълно работно време в качеството ѝ на научен директор от септември 2015 г., е била временно отстранена от длъжност без заплащане през март 2016 г., а през декември 2016 г. трудовият ѝ договор е бил прекратен, второ, A вече не е член на управителния съвет на ищеца от юли 2015 г. и трето, участието на A в капитала на ищеца, към момента на подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства за проекта P-TEV и до продажбата на цялото това участие от А в края на 2018 г., е било под прага, който съгласно шведското дружествено право позволява вземането на решения от името на ищеца.

107    Несъмнено Eismea изтъква за първи път в съдебното заседание, че противно на твърденията на ищеца, последният не е прекъснал всичките си връзки с А, считано от април 2016 г., тъй като тя е назначена за научен ръководител в рамките на дейност „Мария Складовска-Кюри“ по рамковата програма „Хоризонт 2020“, в която е участвал ищецът. Най-напред обаче следва да се отбележи, че това твърдение илюстрира противоречивия характер на доводите на Eismea пред Общия съд, доколкото тя впрочем поддържа, че EASME е приела като основание за прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства извършването на тежко професионално нарушение от ищеца, а не от физическо лице, което има правомощието да го представлява или да действа от негово име. По-нататък следва да се отбележи, че Eismea не е представила никакви доказателства в подкрепа на своето твърдение в съдебното заседание. Накрая, важно е да се подчертае, че твърдението на Eismea във всеки случай не може да докаже, че A е представлявала или е действала от името на ищеца в рамките на проекта P-TEV.

108    Следователно се налага изводът, че A не попада в категорията на лицата, посочени в член 50.3.1, буква е) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, тъй като не е нито получател на безвъзмездните средства по смисъла на споразумението, нито лице, което действа от името или за сметка на получателя по времето или след като е призната за виновна за недостатъците при изследванията, констатирани от заместник-ректора на Университета в Гьотеборг въз основа на заключенията от разследването на CEPN.

109    Ето защо следва да се направи извод, че прекратяването от EASME на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по силата на член 50.3.1, буква е) от посоченото споразумение по съображението, изтъкнато в писмото за прекратяване от 19 април 2019 г., е неоснователно.

110    Този извод не се поставя под въпрос от другите доводи, изтъкнати от Eismea по настоящото дело.

111    Всъщност, от една страна, следва да се отбележи, че доводът на Eismea, че самият ищец е извършил професионално нарушение, прикривайки съзнателно допуснатите от A недостатъци при изследванията при представянето на предложението му за проекта P-TEV, в нарушение на задължението за спазване на етичните принципи, посочено в член 34 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, или още че ищецът е извършил тежко професионално нарушение, съзнателно основавайки се при изпълнението на проекта „P-TEV“ върху работата на A, която е била призната за засегната от недостатъци при изследванията, представлява ново съображение за прекратяването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Ако обаче на Eismea бъде позволено да измени на етапа на съдебното производство причините, поради които е решила да прекрати споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, непременно биха били накърнени ефективността на процедурата за прекратяване, предвидена в член 50.3.2 от посоченото споразумение, и правата, които тя гарантира на получателите.

112    От друга страна и при всички положения следва да се отбележи, че доводът на Eismea почива на неправилното схващане, че ищецът съзнателно е прикрил недостатъците при изследванията, засягащи работите, цитирани в предложението за проекта P-TEV.

113    В този смисъл следва да се отбележи, че макар ищецът, както сам признава, да е знаел за обвиненията срещу А от 3 март 2016 г. и че вследствие на това временно я е отстранил от длъжност преди окончателно да прекрати трудовия ѝ договор в края на септември същата година и да прекъсне всякакъв контакт с нейната изследователска група, това не променя факта, че към момента на представяне на проекта P-TEV разследването на CEPN все още е продължавало и че формалното установяване на недостатъците при изследванията, допуснати от А и от нейната изследователска група, е било направено от заместник-ректора на Университета в Гьотеборг въз основа на оповестените през март 2018 г. заключения на CEPN едва през юни 2018 г. Оттук следва, че Eismea не може да упреква ищеца, че е прикрил от нея въпросните недостатъци. Обстоятелството, че самият ищец посочва, че се е разграничил на ранен етап от изпълнението на проекта P-TEV от изследванията на А, като е създал свои предклинични данни, предвид свързаните с нея полемики, само по себе си не може да постави под въпрос тази констатация.

114    Освен това е важно също да се отбележи, че е неправилно твърдението на Eismea, че посочените като най-релевантни за съдържанието на проекта P-TEV статии са били засегнати от недостатъци при изследванията, когато ѝ е представено предложението за проекта P-TEV. Така, противно на посоченото във второто писмо за предварително уведомяване и както признава Eismea, относно статията в „EBiomedicine“ CEPN не констатира недостатък при изследванията и не изтъква непоследователност, която би обосновала включването ѝ в обхвата на неговото разследване. Също така, противно на посоченото и във второто писмо за предварително уведомяване, от доклада на CEPN е видно, че макар статията в „Lancet“ да включва неправилно увеличение на изображението, пораждащо съмнение относно надеждността на нейните резултати, за нея не била констатирана измама при изследванията. Накрая, що се отнася до статията в „Journal of Vascular Surgery“, по отношение на която CEPN констатирал недостатък при изследванията, Eismea не оспорва, че към датата, на която ѝ е било представено предложението за проекта P-TEV, за таблицата с изображения, обосновала установяването на недостатък при изследванията, вече е била публикувана поправка. Освен това следва да се отбележи, че Eismea не представя доказателства в подкрепа на твърдението, че именно поради установените от CEPN недостатъци при изследванията по повод на работата на A „Journal of Vascular Surgery“ впоследствие оттегля въпросната статия, като се позовава на редакционната си политика.

115    С оглед на гореизложените съображения първото основание трябва да се уважи, а следователно и искът в неговата цялост, без да е необходимо да се разглежда второто основание за нарушение на принципа на пропорционалност.

 По съдебните разноски

116    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубила делото, Eismea следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ищеца.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Обявява за нищожно прекратяването от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства по проекта „Персонализирани вени, получени чрез тъканно инженерство, като първо лечение за пациентите с хронична венозна недостатъчност-P-TEV“ (Personalized Tissue-Engineered Veins as the first Cure for Patients with Chronic Venous Insufficiency-P-TEV) с референтен номер 778620.

2)      Осъжда Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП да заплати съдебните разноски.

Costeira

Kънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 март 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.