РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
20 февруари 2013 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността „MEDINET“ — По-ранни национална и международна фигуративни марки „MEDINET“ — Искане за признаване на предходността на по-ранните национална и международна марки — По-ранни цветни марки и заявена марка на Общността, която не обозначава никакъв конкретен цвят — Липса на идентичност на знаците — Член 34 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Необходимост от провеждане на устно производство — Член 77 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑378/11
Franz Wilhelm Langguth Erben GmbH & Co. KG, установено в Traben-Trarbach (Германия), за което се явяват R. Kunze и G. Würtenberger, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑жа K. Klüpfel и г‑н G. Schneider, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 май 2011 г. (преписка R 1598/2010‑4), постановено по искане за признаването на предходност на по-ранни марки във връзка със заявка за регистрация на фигуративния знак „MEDINET“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г‑н S. Papasavvas, председател, г‑н V. Vadapalas (докладчик) и г‑н K. O’Higgins, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид жалбата, депозирана в секретариата на Общия съд на 18 юли 2011 г.,
предвид писмения отговор, депозиран в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2011 г.,
след съдебното заседание от 17 октомври 2012 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 29 декември 2009 г. жалбоподателят Franz Wilhelm Langguth Erben GmbH & Co. KG подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „вина, пенливи вина, напитки, съдържащи вино“.
4 Едновременно с това в съответствие с член 34 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят внася в СХВП искане за признаване на предходност на по-ранните национална и международна фигуративни марки, предмет съответно на регистрация в Германия под номер 834732 и на международна регистрация под номер 364053, пораждащи действие в Австрия, страните от Бенелюкс, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Полша, Словакия и Словения, които се състоят от следния знак:
5 С решение от 30 юни 2010 г. проверителят отхвърля искането за признаване на предходността на по-ранните национална и международна марки.
6 На 17 август 2010 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба пред СХВП срещу решението на проверителя.
7 С решение от 10 май 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той по-специално приема, че не е спазено изискването за идентичност на марките, предвидено в член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009, с оглед признаването на предходност, доколкото заявената марка на Общността не посочва никакъв конкретен цвят, докато по-ранните национална и международна марки са златисти на цвят.
Искания на страните
8 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
9 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
10 В подкрепа на жалбата жалбоподателят сочи три основания, изведени, първото, от нарушение на член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009, второто, от нарушение на член 75 от посочения регламент, и третото, от нарушение на член 77 от същия регламент.
11 Уместно е да се разгледат последователно второто, първото и третото основание.
12 Предварително следва да се отбележи, че в точка 53 от жалбата жалбоподателят препраща към многобройните доводи, вече посочени в рамките на производствата пред апелативния състав и пред проверителя, като подчертава, че те трябва да се считат за изрично включени и в настоящата жалба.
13 Съгласно постоянната съдебна практика с оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които той или тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. В това отношение, ако съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в жалбата съгласно релевантните разпоредби. В този смисъл, доколкото жалбоподателят не се позовава изрично на определени точки от писмените си изявления, съдържащи доводите, развити в рамките на производството пред СХВП, общото позоваване на тези писмени изявления трябва да се обяви за недопустимо (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2012 г. по дело Winzer Pharma/СХВП — Alcon (BAÑOFTAL), T‑346/09, непубликувано в Сборника, точка 43 и цитираната съдебна практика).
По второто основание, изведено от нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009
14 Съгласно постоянната съдебна практика по силата на член 75 от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП трябва да бъдат мотивирани. Това задължение за мотивиране е със същия обхват като произтичащото от член 296 ДФЕС, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин. Това задължение има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съдилищата на Европейския съюз да упражнят контрол за законосъобразност на решението. Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изложение, в което да посочат поединично всички съображения, които страните са представили пред тях. Мотивите следователно могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. Решение на Общия съд от 12 юли 2012 г. по дело Gucci/СХВП — Chang Qing Qing (GUDDY), T‑389/11, непубликувано в Сборника, точка 16 и цитираната съдебна практика).
15 Освен това следва да се напомни, че задължението за мотивиране на решенията представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. Решение по дело GUDDY, посочено по-горе, точка 17 и цитираната съдебна практика).
16 На първо място, жалбоподателят счита, че апелативният състав не е мотивирал отхвърлянето на подробно изложените от него доводи във връзка с решенията на апелативните състави на СХВП по искания за признаване на приоритет или на предходност, въпреки че тези решения били постановени при почти идентична с настоящата фактическа обстановка.
17 Този довод не би могъл да се приеме. Всъщност апелативният състав не е бил задължен да разгледа подробно тези различни решения, а освен това в точка 21 от обжалваното решение е уточнил съображенията, поради които не приема за релевантни посочените от жалбоподателя решения. Поради това този състав посочва, че споменатите решения са „в разрез с постоянната практика на първоинстанционните отдели на [СХВП]“ и че също така не са „в съответствие с действащите законови разпоредби“.
18 На второ място, жалбоподателят счита, че апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е приел, че в Регламент № 207/2009 не съществува правило, по силата на което черно-бялата марка се ползва от закрила и ако е цветна. Той добавя, че ако апелативният състав бе разгледал принципите на общностното право на марките, цитирани подробно от него в този контекст, посоченият състав трябвало да приеме поне че „искането за признаване на частична предходност“ в случая е било основателно.
19 Тези доводи също не биха могли да се приемат. Всъщност, от една страна, следва да се приеме, че в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав не само заявява, че „[Регламент № 207/2009] не [утвърждава] правен принцип, съгласно който черно-бялата марка се ползва със закрила във всички цветове“, а посочва, че „[напротив,] [следва] марките да се сравнят, както [са] били регистрирани, като в зависимост от случая цветът на марката може или не да е сред доминиращите и отличителните ѝ елементи, да влияе или не на общото впечатление, което тя оставя, и да увеличава или намалява сходството (а оттам и обхвата на закрилата) в зависимост от елементите, които съставят насрещната марка“.
20 От друга страна, доводът на жалбоподателя, че апелативният състав трябвало поне да приеме „искането за признаване на частична предходност“, всъщност представлява упрек към апелативния състав, че не се е съобразил със становището му, а не че не е мотивирал в достатъчна степен своето решение. Следва обаче да се напомни, че с оглед на цитираната в точка 15 по-горе съдебна практика въпросът за основателността на мотивите трябва да се разграничава от задължението за мотивиране.
21 С оглед на изложеното апелативният състав е мотивирал в достатъчна степен съображенията, поради които отказва да уважи искането за признаване на предходност на по-ранните марки във връзка със заявката за регистрация на фигуративния знак „MEDINET“ като марка на Общността, с което е позволил на жалбоподателя да защити правото си, а на съда на Съюза — да упражни контрол за законосъобразност на решението.
22 Следователно второто основание трябва да се отхвърли.
По първото основание, изведено от нарушение на член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009
23 В самото начало следва да се отбележи, че макар в обжалваното решение апелативният състав да сочи, също както и страните в писмените си становища, че заявената марка е черно-бяла, това не означава, че марката на Общността, чиято регистрация е заявена, обозначава черния и белия цвят, а че не обозначава никакъв конкретен цвят.
24 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е нарушил член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е отказал да уважи претендираната предходност на по-ранните национална и международна марки при разглеждането на заявката за регистрация на марката на Общността „MEDINET“.
25 Съгласно член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009 притежателят на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително на марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или на по-ранна марка, която е предмет на международна регистрация и която има действие в държава членка, който подава заявка за идентична марка с цел тя да бъде регистрирана като марка на Общността за стоки или за услуги, идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранната марка, може да претендира за марката на Общността предходността на по-ранната марка по отношение на държавата членка, в която или за която тя е била регистрирана.
26 За да се уважи искане за признаване на предходност на по-ранна марка с оглед на заявка за регистрация на марка на Общността, трябва да са налице три кумулативни условия: по-ранната марка и заявената марка на Общността трябва да са идентични, стоките или услугите, за които се отнася заявената марка на Общността, трябва да са идентични със или да се съдържат в стоките или услугите, визирани от по-ранната марка, и притежателят на разглежданите марки трябва да е един и същ (Решение на Общия съд от 19 януари 2012 г. по дело Shang/СХВП (justing), T‑103/11, точка 14).
27 Следва да се напомни, че знакът е идентичен с марка, когато възпроизвежда, без да променя или допълва, всички съставящи марката елементи или когато, разглеждан в неговата цялост, съдържа толкова незначителни разлики, че те могат да останат незабелязани от средния потребител (Решение по дело justing, посочено по-горе, точка 16).
28 Условието за идентичност на знака с марката трябва да се тълкува ограничително поради свързаните с тази идентичност последици. В случая съгласно член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009, ако притежателят на марката на Общността, чието искане за признаване на предходност на по-ранна марка е уважено, се откаже от по-ранната марка или допусне да изтече нейната регистрация, той може да твърди, че продължава да се ползва със същите права като тези, които би имал, ако бе продължена регистрацията на по-ранната марка (Решение по дело justing, посочено по-горе, точка 17).
29 В настоящия случай не се оспорва обстоятелството, че стоките, за които се отнася заявената марка на Общността, са идентични със стоките, за които се отнасят по-ранната национална и международна марки. За страните е безспорно също че разглежданите марки имат един и същи притежател.
30 Освен това следва да се подчертае, че макар по-ранните национална и международна марки и заявената марка на Общността да съдържат общ словен елемент, а именно елементът „medinet“, съдържащ се във формата на фигура, представляваща кръст, първите посочени марки са златисти на цвят, а последната не обозначава никакъв конкретен цвят.
31 Жалбоподателят счита, на първо място, че за да провери дали условието за идентичност на знака и на марката е изпълнено, апелативният състав е трябвало да приложи принципите относно идентичността на марките, развити в рамките на производствата по възражение. Освен това той е на мнение, че апелативният състав е пренебрегнал разликата между предмета и обхвата на закрила. Накрая, искането за признаване на предходност на по-ранната марка не означавало, че след отпадането на националните права марката на Общността ще поражда действие в съответните страни поради предходността на посочените национални права. Напротив, обхватът на закрилата, предоставена от марката на Общността в съответните страни, винаги зависел от обхвата на закрилата, предоставена от марките, чиято предходност се претендира. По настоящото дело следователно се поставял въпросът за обхвата на закрилата, предоставена от разглежданите марки.
32 Във връзка с идентичността на марките апелативният състав приема в точка 15 от обжалваното решение, че „[т]ази идентичност липс[ва], когато по-ранната марка [е] цветна, а марката, която е предмет на заявката за регистрация като марка на Общността, не [е] цветна“. В точка 18 от обжалваното решение той добавя, че „[п]риемането за основателно на искането за признаване на предходност всъщност би означавало по-ранната цветна марка да бъде заменена със закрилата на черно-бяла марка, т.е. да се измени начинът на изобразяване на марката“. Накрая, в точка 19 от обжалваното решение той приема, че „представените извлечения от регистъра [позволяват] само смътно да се открои словният елемент [„medinet“], който обаче се [чете] ясно в заявката за марка на Общността“, както и че „в извлеченията от регистъра този словен елемент [е] по-светъл от фона, докато в заявката за марка на Общността словният елемент [е] по-тъмен от фона (черен на бял фон)“.
33 По въпроса за обхвата на закрилата на разглежданите марки в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че „в случая не [е] предмет на разглеждане [о]бхватът на закрила на по-ранната марка или дори на марката, която е предмет на заявката за регистрация като марка на Общността (ако се предположи, че тя бъде регистрирана по-късно)“, че „[п]редметът на закрила [трябва] да е същият, тъй като в противен случай не [може] да има идентичност“, и че „това [личи] от позоваването на Решението на [Съда] по дело „Arthur-et-Félicie“.
34 Следва да се отбележи, както СХВП посочва в заседанието, че „позоваването на Решение на [Съда] по дело „Arthur-et-Félicie“ всъщност трябва да се счита за позоваване на Решение на Съда от 20 март 2003 г. по дело LTJ Diffusion (C‑291/00, Recueil, стр. I‑2799).
35 Освен това апелативният състав отхвърля позоваването от страна на жалбоподателя на Решение на Общия съд от 18 юни 2009 г. по дело LIBRO/СХВП — Causley (LiBRO) (T‑418/07, непубликувано в Сборника), като приема, че то е „ирелевантно, тъй като се отнася […] единствено до разглеждането на вероятността от объркване и на свързаното с нея разглеждане на степента на сходство между марките“ (точка 20 от обжалваното решение).
36 Освен това според апелативния състав:
„[п]ри разглеждане на искане за признаване на предходност обаче са неуместни спекулативните разсъждения относно обхвата на закрилата на разглежданата марка […] спрямо евентуалните марки на трети лица. Понятието за идентичност на марките не трябва непременно да се тълкува по един [и същ] начин по член 34 от [Регламент № 207/2009] и по други разпоредби, като например по член 8, параграф 1, [буква] а) от [Регламент № 207/2009] или пък при преценката на използването на идентична (регистрирана) форма по смисъла на член 15, параграф 1 [от посочения регламент]“ (точка 20 от обжалваното решение).
37 Във връзка с това в писмения си отговор СХВП посочва, че за разлика от твърденията на жалбоподателя, съдебната практика относно прилагането на член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не е релевантна за целите на прилагането на член 34 от посочения регламент, доколкото възприемането от страна на потребителите, което е определящ елемент в производството по възражение, не играе никаква роля в производството по признаване на предходността на по-ранната марка.
38 Същевременно в съдебното заседание СХВП отбелязва, че Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе, действително е послужило като основа на обжалваното решение, но макар понятието за идентичност на марките, определено във връзка с прилагането на член 34 от Регламент № 207/2009, да може да взема под внимание възприемането от страна на потребителите, то също трябва да взема под внимание и още един елемент, а именно обхвата на закрилата на разглежданите марки.
39 Следва да се напомни, че определението на понятието за идентичност на марките, което произтича от Решение по дело justing, посочено по-горе (точка 16), се вдъхновява от определението, дадено от Съда в Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе (точка 54) в отговор на преюдициално запитване относно тълкуването на член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), който съответства на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
40 Все пак само по себе си обстоятелството, че определението на понятието за идентичност на марките, произтичащо от Решение по дело justing, посочено по-горе (точка 16), се вдъхновява от определението, дадено от Съда в рамките на Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе (точка 54), не би могло да постави под съмнение релевантността на това определение за целите на прилагане на член 34 от Регламент № 207/2009. Всъщност, макар целите на член 8, параграф 1, буква а) и на член 34 от посочения регламент да не са едни и същи, и двете разпоредби изискват като условие за прилагането им идентичност на съответните марки. Освен това съдебната практика във връзка с тези две разпоредби изисква понятието за идентичност на марките да се тълкува стриктно (Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе, точка 50 и Решение по дело justing, посочено по-горе, точка 17).
41 Поради съображения за последователност и правна сигурност обаче трябва да се предполага, че понятие, което се използва в различни разпоредби от даден правен акт, още повече когато е предмет на стриктно тълкуване, означава едно и също нещо, независимо от разпоредбата, в която се намира.
42 Накрая, въпреки че член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104, също както и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, не се позовава изрично на възприемането от страна на съответните потребители, се налага констатацията, че в Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе, Съдът взема същото под внимание, за да уточни определението си за понятието за идентичност на марките, което позволява да се направи извод, че същата е налице, когато между тях има толкова незначителни разлики, че те могат да останат незабелязани от средния потребител.
43 В този смисъл тълкуването на понятието за идентичност на марките, направено от Съда в Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе, за целите на прилагането на член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104, идентичен с член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, е релевантно за прилагането на член 34 от Регламент № 207/2009.
44 Ето защо следва да се направи извод, че апелативният състав е бил длъжен да възприеме същото определение на понятието за идентичност на марките като утвърденото от съдебната практика във връзка с прилагането на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
45 В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърденията на СХВП в съдебното заседание, точка 20 от обжалваното решение не позволява да се направи извод, че апелативният състав действително е възприел определението на понятието за идентичност на марките, произтичащо от Решение по дело LTJ Diffusion, посочено по-горе (точка 54). Всъщност, макар апелативният състав да се позовава на това решение, за да приеме, че предметът на закрила трябва да е еднакъв, за да е налице подобна идентичност, в края на същата точка той посочва, че понятието за идентичност на марките, съдържащо се в член 34 от Регламент № 207/2009, не трябва непременно да се тълкува по същия начин както в рамките на член 8, параграф 1, буква а) от посочения регламент.
46 Тази грешка обаче не може да опорочи изложените в обжалваното решение съображения, след като от запознаването с мотивите на обжалваното решение в тяхната цялост е очевидно, че изводите на апелативния състав са в съответствие с определението, възприето от Общия съд в точка 27 по-горе.
47 Що се отнася до обхвата на закрила на съответните марки, този елемент не следва да се взема под внимание при разглеждане на искането за признаване на предходност на по-ранната марка, противно на поддържаното от СХВП. Всъщност, както е посочено в точка 26 по-горе, едно от условията, разглеждани от СХВП, за да уважи или не подобно искане, е идентичността на съответните марки. Проверката на тази идентичност обаче предполага да се съпоставят съставните елементи на съответните марки, а не да се преценява или съпоставя обхватът на закрилата, от която те се ползват или биха могли да се ползват и която освен това може да се изменя в зависимост от приложимата разпоредба на Регламент № 207/2009.
48 На второ място, жалбоподателят счита, че не съществува явна разлика по смисъла на Насоките относно процедурите пред СХВП (част B, точка 5.5) между разглежданите марки, която да обосновава отказ да се признае предходността на по-ранната марка. Всъщност заявената черно-бяла марка на Общността не само включвала като „maior“ „бледозлатистия“ цвят „minor“ на по-ранните национална и международна марки, но освен това съдържала без добавки всички съставни елементи на по-ранните национална и международна марки. Накрая, нямало разлики и във фонетичен и концептуален план.
49 Следва да се отбележи, че между страните е безспорно, че всяка от разглежданите марки включва словния елемент „medinet“, изобразен във фигура с формата на кръст. Поради това се поставя въпросът дали разликата между посочените марки, произтичаща от обстоятелството, че по-ранните национална и международна марки са златисти, докато заявената марка на Общността не обозначава никакъв цвят, е такава, че тези марки не могат да се считат за идентични.
50 В това отношение следва да се отбележи, че макар Насоките относно процедурите пред СХВП във връзка с член 34 от Регламент № 207/2009 да уточняват, че „[що] се отнася до фигуративните марки, проверителят повдига възражение, ако за външния вид на марките е характерна явна разлика“, с тези насоки само се кодифицира начин на поведение, който самата СХВП предлага да възприеме (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 май 2009 г. по дело Jurado Hermanos/СХВП (JURADO), T‑410/07 R, Сборник, стр. II‑1345, точка 20 и Решение на Общия съд от 7 юли 2010 г. по дело дело Valigeria Roncato/СХВП — Roncato (CARLO RONCATO), T‑124/09, непубликувано в Сборника, точка 27).
51 Ето защо следва да се провери дали посочената разлика в цвета е толкова незначителна, че разглежданите марки трябва да се считат за идентични с оглед не на тези насоки, а на цитираната в точка 27 по-горе съдебна практика.
52 В самото начало следва да се приеме, че регистрирането на марка с определен цвят или, обратно, липсата на обозначен конкретен цвят не може да се счита за пренебрежим от гледна точка на потребителите елемент. Всъщност впечатлението, което оставя марката, е различно в зависимост от това дали тя е цветна или не обозначава никакъв конкретен цвят.
53 В това отношение решението, посочено в жалбата от жалбоподателя, съгласно което „след като по-ранна марка не обозначава никакъв конкретен цвят, нейната закрила се простира и по отношение на съчетания от цветове“ (Решение по дело LiBRO, посочено по-горе, точка 65), не е релевантно в настоящия случай, доколкото съгласно установеното в точка 47 по-горе обхватът на закрила на марките не е елемент, който следва да се взема под внимание при разглеждане на искането за признаване на предходност. При всички положения от това решение може да се направи извод, че обхватът на закрила на марка на Общността, обозначаваща определен цвят, е различен от обхвата на закрила на марка на Общността, която не обозначава никакъв конкретен цвят.
54 Следователно има основания да се приеме, че апелативният състав е установил правилно, че разглежданите марки не са идентични.
55 Останалите доводи, повдигнати от жалбоподателя, не могат да поставят под съмнение този извод.
56 Във връзка с това следва най-напред да се напомни, че жалбоподателят счита за ирелевантни Решение EX‑03‑5 от 20 януари 2003 г. на председателя на СХВП относно официалните условия във връзка с искането за признаване на предходност или приоритет, правило 15, параграф 2, буква д) и правило 103, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), на които се позовава апелативният състав в отговор на въпроса до каква степен предходността на по-ранна цветна марка може да се претендира при разглеждането на заявка за регистрация на черно-бяла марка на Общността. При всички положения според жалбоподателя, като се е основал на административни правила, за да тълкува общностното законодателство в областта на марките, апелативният състав нарушил нормативната йерархия.
57 Във връзка с актовете, посочени в точка 56 по-горе, следва да се отбележи, че след като в точка 15 от обжалваното решение апелативният състав напомня, че цветна марка не е идентична с черно-бяла марка, същият уточнява, че „това [е] причината, поради която член 3, параграф 3 от Решение EX‑03‑5 [изисква], когато по-ранната марка [е] цветна, доказателството (извлечение от регистъра) за нея също [да е] цветно“ (точка 16 от обжалваното решение), че „[о]свен това при международна регистрация, която [предполага] идентичност с основната марка, се [изисква] при основна цветна марка заявката за международна регистрация също да [е] цветна“ и че „[ц]ветното изобразяване на марката [е] необходимо и във връзка с член 15, параграф 2, [буква] д) от [Регламент № 2868/95]“ (точка 17 от обжалваното решение).
58 От предходната точка е видно, че апелативният състав не се основава на актовете, посочени в точка 56 по-горе, за да тълкува член 34 от Регламент № 207/2009, а единствено ги посочва в потвърждение на своето съображение, че цветът на марката представлява важен неин елемент, по-специално при разглеждането на искане за признаване на предходността на по-ранна марка с оглед на заявка за регистрация на знак като марка на Общността, при която се изисква стриктна идентичност на посочените марки.
59 В този смисъл, противно на твърденията на жалбоподателя, апелативният състав не нарушава нормативната йерархия и с основание цитира посочените различни разпоредби в подкрепа на тълкуването на член 34 от Регламент № 207/2009.
60 По-нататък жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е трябвало да вземе под внимание по-ранните решения на апелативните състави на СХВП, в които предходността на по-ранна марка се признава при незначителна разлика между заявената и по-ранната марка.
61 Във връзка с това следва най-напред да се отбележи, че СХВП е длъжна да упражнява компетенциите си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. Въпреки че с оглед на принципите на равно третиране и на добра администрация СХВП трябва да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, прилагането на тези принципи трябва все пак да се съвмести със зачитането на принципа на законосъобразност (вж. Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело Sport Eybl & Sports Experts/СХВП — Seven (SEVEN SUMMITS), T‑179/11, непубликувано в Сборника, точка 68 и цитираната съдебна практика).
62 Наред с това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки. Такова разглеждане трябва да се прави във всеки конкретен случай (вж. Решение по дело „SEVEN SUMMITS“, посочено по-горе, точка 69 и цитираната съдебна практика).
63 В случая следва да се отбележи, че в точка 21 от обжалваното решение апелативният състав приема, че посочените от жалбоподателя по-ранни решения „са в разрез с постоянната практика на първоинстанционните отдели на [СХВП,] а и че не са в съответствие с действащите законови разпоредби“. Той добавя, че „[и]ли посочените от [жалбоподателя] преписки не са съпоставими и в такъв случай не [се] налага да [бъдe] постановено идентично решение, или са съпоставими и в такъв случай предимство [има] принципът на законосъобразност в дейността на [СХВП] като право на възпроизвеждане на неправилни решения [не съществува]“.
64 При това положение апелативният състав е взел под внимание по-ранните решения. Той се е запознал с тях и е счел, че няма основание за постановяване на решение в същия смисъл, тъй като или тези преписки не са били съпоставими, или това би било в разрез с принципа на законосъобразност. От това следва, че апелативният състав е приел решение в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 61 и 62 по-горе.
65 При всички положения е уместно да се подчертае, че обстоятелството, че по-ранните национална и международна марки са цветни, докато заявената марка на Общността не обозначава никакъв конкретен цвят, не съставлява пренебрежимо различие, както бе установено в точка 52 по-горе.
66 Накрая, жалбоподателят твърди, че в резултат от признаването на предходността на по-ранната марка на заявената марка на Общността няма да се придаде приоритетът на по-ранната марка, а единствено ще се даде възможност на жалбоподателя да предприема действия срещу общностни и национални марки на трети лица, заявките за които са били внесени след регистрацията на притежаваните от него по-ранни национална и международна марки, но преди настоящата заявка за марка на Общността, на основание на тези по-ранни марки, обединени под „шапката“ на марката на Общността със съответния им облик. В този смисъл апелативният състав трябвало да приеме „искането за частична предходност“, което би му позволило в съответните страни да се позовава на предходността на цветните марки, а не на предходността на черно-бялото изображение на марката на Общността.
67 СХВП счита този довод за недопустим, тъй като за първи път е изтъкнат в жалбата и може да измени предмета на спора, разгледан от апелативния състав. При всички положения да се уважи „искането за частична предходност“ би довело до промяна в предмета на марката, което е невъзможно.
68 В това отношение, дори доводът на жалбоподателя да се приеме за допустим, същият не би могъл да се уважи по същество. Всъщност приемането на подобен довод би довело до лишаване от съдържание на изискването за идентичност на марките, въведено от член 34, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Ако се възприемат съображенията на жалбоподателя, би било възможно да се претендира предходността на по-ранна марка, въпреки че заявената марка на Общността е напълно различна, тъй като, както подчертава жалбоподателят, в крайна сметка притежателят на марките би основал възражението си за периода между датата на регистрация на по-ранната марка и датата на регистрация на марката на Общността на първоначално регистрираната по-ранна марка. Така изискването за идентичност на марките вече не би имало смисъл.
69 Освен това възможността за позоваване на предходността на част от по-ранната национална марка не е предвидена в член 34 от Регламент № 207/2009. Член 34 от посочения регламент подлежи на стриктно тълкуване, поради което Общият съд не може да уважи такова искане (вж. в този смисъл Решение по дело justing, посочено по-горе, точка 43).
70 Предвид всичко изложено по-горе първото основание трябва да се отхвърли.
По третото основание, изведено от нарушение на член 77 от Регламент № 207/2009
71 По силата на член 77, параграф 1 от Регламент № 207/2009 СХВП прибягва до устно производство служебно или по молба на някоя от страните в производството, при условие че тя счете това за необходимо.
72 В това отношение апелативният състав разполага с право на преценка по въпроса дали устното производство пред него наистина е необходимо (вж. Решение на Общия съд от 3 февруари 2011 г. по дело Gühring/СХВП (Съчетание на жълт цвят тип „жълтуга“ и сребристосиво и съчетание на охра и сребристосиво), T‑299/09 и T‑300/09, непубликувано в Сборника, точка 34 и цитираната съдебна практика).
73 Жалбоподателят посочва, че устното производство пред апелативния състав би било необходимо, за да се обсъди подробно правното положение в случая. Според него, като не взема под внимание елемента на необходимост, посочен в член 77 от Регламент № 207/2009, и като го „принуждава“ да подаде жалба до Общия съд, апелативният състав е нарушил посочения член.
74 От преписката и от обжалваното решение обаче следва, че апелативният състав разполага с всички необходими елементи, на които да основе разпоредителната част на споменатото решение. Що се отнася по-специално до оплакването, че провеждането на заседание би позволило на апелативния състав да разгледа въпроса дали представянето на марката, която не обозначава никакъв конкретен цвят, може да включва и случаите на представяне на същата, обозначаващи цвят, или въпроса дали може да му бъде призната поне частична предходност, налага се констатацията, че жалбоподателят не доказва в каква степен устните уточнения по въпросите, допълващи вече изложените в неговото писмено становище пред апелативния състав, биха осуетили постановяването на посочената разпоредителна част.
75 С оглед на изложеното третото основание, а следователно и жалбата в нейната цялост, трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
76 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
77 След като СХВП е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Franz Wilhelm Langguth Erben GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Papasavvas | Vadapalas | O’Higgins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 февруари 2013 година.
Подписи