Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело Т-442/17 RENV, RN/Комисия

(Дело C-118/21 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, B. Mongin, G. Gattinara)

Други страни в производството: RN, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

да се отмени решение от 16 декември 2020 г., RN/Комисия (T-442/17 RENV),

да се отхвърли жалбата в първоинстанционното производство,

да се осъди ответникът в производството по обжалване да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство,

да се осъди ответникът в производството по обжалване да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.

Основания и главни доводи

Първо основание: грешка при прилагане на правото поради разширяване на предмета на спора, с който Общият съд е сезиран (т. 41—46 от обжалваното решение). Комисията твърди, че:

обхватът на жалбата не се определя от съда, пред когото делото е върнато за ново разглеждане,

съдът, който е разгледал жалбата, е установил, че членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица се отнасят до две различни положения. Тъй като третирането при двете положения е различно, този съд имплицитно, но несъмнено е отхвърлил възможността за наличие на нарушение на принципа на равно третиране,

решението на Общия съд, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, противоречи на решението по жалбата, като окончателно приема, че е налице дискриминация.

Второ основание: грешка при прилагане на правото относно критериите за преценка на законосъобразността на направения от законодателя избор и нарушение на задължението за мотивиране (т. 68—71 и 79 от обжалваното решение). Според Комисията:

Общият съд се е отклонил от принципа, че преценката на законосъобразността на акт на Съюза от гледна точка на основните права не може да се основава на твърдения, изведени от последиците на този акт в конкретния случай,

незаконосъобразността на разпоредба от Правилника за длъжностните лица не може да се основава на „необосноваността“ на направения от законодателя избор,

Общият съд е нарушил принципите, установени в решение HK/Комисия (C-460/18 P), като не е взел предвид всички елементи, които характеризират сравняваните положения.

Трето основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като Общият съд е приел за сходни положенията по членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица (т. 72—85 от обжалваното решение). Комисията твърди, че:

датата на сключване на брака не е единственият критерий, който разграничава членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника. Разграничението е свързано с поредица от обстоятелства, които Общият съд е отказал да вземе предвид,

Общият съд е трябвало да вземе предвид целта на минималната продължителност на брака в двете разглеждани разпоредби, която разкривала разликите помежду им,

не се установява дискриминация, основана на възраст.

Четвърто основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права и няколко нарушения на задължението за мотивиране (т. 87, 88 и 90—113 от обжалваното решение):

първа част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, тъй като не се прави разлика в последиците от смъртта на длъжностното лице за преживелия съпруг в зависимост от това дали бракът е бил сключен преди или след прекратяване на служебното правоотношение (точки 87—88 от обжалваното решение),

втора част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта за предотвратяване на измамите и неизпълнение на задължението за мотивиране (т. 90—105 от обжалваното решение),

трета част: грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта за запазване на финансовото равновесие на пенсионноосигурителната схема на Съюза (т. 106—113 от обжалваното решение).

____________