Дело T‑324/10
Firma Léon Van Parys NV
срещу
Европейска комисия
„Митнически съюз — Внос на банани от Еквадор — Последващо събиране на вносни мита — Искане за опрощаване на вносни мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Грешка на митническите власти — Груба небрежност на заинтересованото лице“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 19 март 2013 г.
1. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)
2. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Грешка на самите компетентни органи — Изискване за активно поведение
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)
3. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92
(член 4, точки 3, 13 и 14 и член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)
4. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Сезиране на Комисията с искане за отказ от събиране на митни сборове — Уведомяване на молителя за възраженията — Достъп до документи — Обхват
(Регламент № 2913/92 на Съвета)
5. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита — Обстоятелства, които не представляват „нито недобросъвестно поведение, нито груба небрежност“ на заинтересованото лице — Понятие за явна небрежност — Стриктно тълкуване — Получаване чрез посредник на лицензии за внос, без проверка на титулярите на лицензиите — Изключване
(член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 905 от Регламент № 2454/93 на Комисията)
6. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността и с член 905 от Регламент № 2454/93 за неговото прилагане — Право на преценка на Комисията — Ред и условия за упражняване
(член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)
7. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита — Обстоятелства, които не представляват „нито недобросъвестно поведение, нито груба небрежност“ на заинтересованото лице — Тежест на доказване
(член 239, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)
1. Съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността националните органи могат да не пристъпят към последващо събиране на вносни или износни мита само когато са изпълнени кумулативно три условия. Ако тези три условия са изпълнени, лицето, отговорно за плащането, има право да не пристъпва към последващо събиране.
На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи. По-нататък, допуснатата от тях грешка трябва по естеството си да е такава, че да не е било възможно да бъде открита по разумен начин от добросъвестен длъжник, въпреки професионалния му опит и грижата, която следва да е проявил. Накрая, това лице трябва да е спазило всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с митническото деклариране.
Наличието на тези условия трябва да се прецени с оглед на целта на член 220, параграф 2, буква б) от посочения регламент, която е да се защитят оправданите правни очаквания на задълженото лице по отношение на обосноваността на всички елементи, свързани с решението за последващо събиране или несъбиране на митните сборове.
(вж. точки 34—36)
2. Само активното поведение на националните органи може да доведе до отказ от последващо събиране на вносните или износните мита в съответствие с член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността.
(вж. точка 53)
3. Съгласно член 4, точка 3 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността под „митнически органи“ трябва да се разбират компетентните органи, които по-специално отговарят за прилагането на митническото законодателство. От това следва, че се имат предвид административните органи на държавите членки и на третите държави, които са натоварени с надзора и контрола за спазването на митническото законодателство в съответствие с предвидените в член 4, точки 13 и 14 от Регламент № 2913/92 определения за тези видове дейности. В това отношение Комисията не може да се разглежда като митнически орган по смисъла на този регламент. По този начин евентуално допуснатите от нея във връзка с това грешки не биха могли да породят правото на задействане на механизма на отказ от последващо събиране на вносните или износните мита по член 220, параграф 2, буква б) от същия регламент.
(вж. точка 60)
4. Съгласно принципа на зачитане на правото на защита не само Комисията следва да преценява кои са полезните за заинтересованата страна документи с оглед на процедурата на отказ от последващо събиране на мита. Административната преписка може да включва документи, съдържащи благоприятни за отказа от последващо събиране на мита доказателства, които биха могли да се използват от заинтересованото лице в подкрепа на неговото искане, дори Комисията да не се е възползвала от тях. Поради това молителят трябва да има достъп до всички документи в преписката, които не са поверителни, включително до тези, които не са били използвани за обосноваване на възраженията на Комисията.
Въпреки това несъществуването на документ, достъпът до който е заявен, се презумира, когато е направено твърдение в този смисъл от съответната институция. Става въпрос обаче за оборима презумпция, която жалбоподателят може да оспори с всички средства въз основа на относими и непротиворечиви улики.
(вж. точки 70 и 72)
5. Възстановяването на вносните мита по член 905 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността е обвързано от съчетаването на две кумулативни условия, а именно, първо, съществуването на особено положение, и второ, липсата на груба небрежност и опит за заблуда от страна на заинтересованото лице. Поради това е достатъчно едно от двете условия да не е налице, за да бъде отказано възстановяването на митните сборове.
Във връзка с това, за да се прецени дали е налице груба небрежност, е необходимо да се вземе предвид именно сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали операторът е положил дължимата грижа. Също така, тъй като възстановяването или опрощаването на вносни мита, които могат да се допуснат само при определени условия и в специфично предвидени случаи, представляват изключение от общия режим на внос и износ, то разпоредбите, предвиждащи подобно възстановяване или опрощаване, подлежат на ограничително тълкуване. В частност, тъй като липсата на груба небрежност е условие sine qua non, за да се претендира възстановяване или опрощаване на вносни мита, то това понятие следва да се тълкува така, че броят на случаите на възстановяване или на опрощаване да остане ограничен.
Поради това не може да се приеме като общо правило, че даден икономически оператор, който внася стоки в Съюза и поради това прибягва до услугите на посредник, за да получи използването на лицензии за внос, следва да се разглежда като проявяващ липса на предпазливост или полагане на дължима грижа, ако не провери титулярите на лицензиите. Всъщност прибягването до услугите на такъв посредник е част от предоставените на свободната преценка на вносителя практически условия по осъществяването на вноса, които целят да улеснят упражняването на тази дейност, когато вносителят счита, че в даден икономически контекст посредникът е лице, което по-добре от него би се справило с намирането на новопоявили се оператори, придобили лицензии и желаещи да прехвърлят тяхното използване, особено когато вносителят има нужда от значителен брой лицензии за твърде кратък срок. При липсата на всякакво друго обстоятелство, което може да породи съмнения за оператора относно автентичността на използваните лицензии за внос, не може да се счита, че за пускането в свободно обращение на внесените стоки са били необходими договори с титулярите на лицензиите за внос.
(вж. точки 77, 79, 80 и 102)
6. Макар Комисията да има свобода на преценка при прилагането на член 239 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, тя следва да упражнява това правомощие чрез действително уравновесяване, от една страна, на интереса на Съюза за спазване на разпоредбите на митническото законодателство, и от друга страна, интереса на добросъвестния вносител да не търпи вреди, които надхвърлят обичайния търговски риск.
(вж. точка 81)
7. Когато митническите органи са приели за невъзможно да се установи проявено от икономическия оператор недобросъвестно поведение или груба небрежност, то Комисията трябва, ако не споделя становището на националните власти, да докаже въз основа на относими фактически обстоятелства наличието на поведение на оператора, което се е изразило в груба небрежност.
(вж. точка 86)