РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

9 ноември 2022 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на арматурна стомана — Решение, с което се констатира нарушение на член 65 ВС, на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 след изтичане на срока на Договора за ЕОВС — Фиксиране на цените — Ограничаване на и контрол върху производството и продажбите — Решение, прието след отмяната на предходни решения — Провеждане на ново изслушване в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки — Право на защита — Принцип на добра администрация — Разумен срок — Задължение за мотивиране“

По дело T‑655/19

Ferriera Valsabbia SpA, установено в Одоло (Италия),

Valsabbia Investimenti SpA, установено в Одоло,

представлявани от D. Fosselard, D. Slater и G. Carnazza, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от P. Rossi, G. Conte и C. Sjödin, подпомагани от P. Manzini, адвокат,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение С(2019) 4969 final на Комисията от 4 юли 2019 г. относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) в частта, в която се констатира, че жалбоподателите са нарушили този член и са били осъдени да заплатят глоба в размер на 5,125 милиона евро при условията на солидарна отговорност,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се по време на разискванията, от: S. Gervasoni, председател, L. Madise, P. Nihoul (докладчик), R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юни 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателите, Ferriera Valsabbia SpA и Valsabbia Investimenti SpA, са дружества по италианското право, образувани вследствие на разделянето на 1 март 2000 г. на Ferriera Valsabbia SpA, дружество по италианското право, което извършва дейност в сектора на арматурната стомана от 1954 г. Оперативният клон на последното дружество е прехвърлен на Enifer Srl, което оттогава се нарича Ferriera Valsabbia. Valsabbia Investimenti контролира изцяло капитала на настоящото дружество Ferriera Valsabbia.

 Първо решение на Комисията (2002 г.)

2        В съответствие с член 47 ВС от октомври до декември 2000 г. Комисията на Европейските общности извършва проверки на италиански предприятия, производители на арматурна стомана, сред които жалбоподателите, и на сдружение на предприятия, Federazione imprese siderurgiche italiane (Сдружение на италиански металургични предприятия, наричано по-нататък „Federacciai“). В приложение на тази разпоредба тя им изпраща и искания за предоставяне на информация.

3        На 26 март 2002 г. Комисията образува производство по член 65 ВС и излага възражения на основание член 36 ВС (наричано по-нататък „изложението на възраженията“), връчени на жалбоподателите. Те отговарят на изложението на възраженията на 14 май 2002 г.

4        На 13 юни 2002 г. е проведено изслушване на страните в административното производство.

5        На 12 август 2002 г. Комисията отправя до същите адресати допълнителни възражения (наричани по-нататък „изложение на допълнителните възражения“) на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО и 82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3). В него тя пояснява позицията си относно продължаването на производството след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Жалбоподателите отговарят на изложението на допълнителните възражения на 20 септември 2002 г.

6        На 30 септември 2002 г. се провежда ново изслушване на страните в административното производство в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки. То се отнася до предмета на изложението на допълнителните възражения, а именно правните последици от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС за по-нататъшния ход на производството.

7        В края на административното производство Комисията приема Решение C(2002) 5087 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана), с адресати Federacciai и осем предприятия, сред които жалбоподателите. В него тя констатира, че между декември 1989 г. и юли 2000 г. адресатите са участвали в единно, съставно и продължено нарушение (картел) на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали (наричани по-нататък „арматурната стомана“), което има за цел или резултат фиксирането на цените и ограничаването на или контрола върху производството или продажбите в противоречие с член 65, параграф 1 ВС. На това основание тя налага глоба в размер на 10,25 милиона евро на жалбоподателите при условията на солидарна отговорност.

8        На 5 март 2003 г. жалбоподателите обжалват пред Общия съд решението от 2002 г. Общият съд отменя решението по отношение на жалбоподателите (решение от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия, T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317) и на останалите предприятия адресати с мотива, че към момента на приемане на решението използваното правно основание, а именно член 65, параграфи 4 и 5 ВС, вече не е било в сила. Поради това Комисията не е била компетентна въз основа на тези разпоредби да установява и санкционира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС. Общият съд не разглежда останалите аспекти на това решение.

9        Решението от 2002 г. влиза в сила по отношение на Federacciai, което не го обжалва пред Общия съд.

 Второ решение на Комисията (2009 г.)

10      С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията уведомява жалбоподателите и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме ново решение като промени използваното правно основание. Освен това тя уточнява, че новото решение ще се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения. По покана на Комисията, жалбоподателите представят писмено становище на 4 септември 2008 г.

11      На 30 септември 2009 г. Комисията приема Решение C(2009) 7492 final относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), с адресати същите предприятия като тези на решението от 2002 г., сред които жалбоподателите. Това решение е прието въз основа на процедурните правила на Договора за ЕО и на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). То се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения, и по същество възпроизвежда съдържанието и изводите на решението от 2002 г. По-специално размерът на глобата от 10,25 милиона евро, наложена на жалбоподателите при условията на солидарна отговорност, остава непроменен.

12      На 8 декември 2009 г. Комисията приема решение за изменение, като в приложението към него добавя таблиците, които показват ценовите разлики и които липсват в решението ѝ от 30 септември 2009 г., и поправя номерираните препратки към тези таблици в осем бележки под линия.

13      На 17 февруари 2010 г. жалбоподателите обжалват пред Общия измененото решение на Комисията от 30 септември 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 2009 г.“). На 9 декември 2014 г. Общият съд отхвърля жалбата (решение от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия, T‑92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032). Общият съд отменя частично решението от 2009 г. по отношение на друг от неговите адресати, намалява размера на глобата, наложена на други двама от неговите адресати, и отхвърля останалите подадени жалби.

14      На 20 февруари 2015 г. жалбоподателите обжалват решението от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (T‑92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032). С решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), Съдът отменя посоченото решение на Общия съд, както и решението от 2009 г., по-специално по отношение на жалбоподателите.

15      В решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), Съдът постановява, че когато Комисията приема решение на основание Регламент № 1/2003, производството по приемане на това решение трябва да бъде проведено в съответствие с процесуалните норми на този регламент и на Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), дори и да е било образувано преди влизането им в сила.

16      Съдът обаче констатира, че в случая не може да се приеме, че изслушването от 13 юни 2002 г., единственото, което се отнася до случая по същество, отговаря на процесуалните изисквания за приемане на решение на основание Регламент № 1/2003, тъй като органите за защита на конкуренцията на държавите членки не са участвали.

17      Съдът стига до извода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че Комисията не е била длъжна да организира ново изслушване преди да приеме решението от 2009 г., тъй като предприятията вече са имали възможност да представят устни становища по време на изслушванията от 13 юни и 30 септември 2002 г.

18      В решението си от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), Съдът припомня, че е от голяма важност провеждането по искане на съответните страни на устно изслушване, на което са поканени органите за защита на конкуренцията на държавите членки, тъй като пропускът да бъде проведено такова изслушване представлява съществено процесуално нарушение.

19      Съдът постановява, че тъй като това изрично предвидено в Регламент № 773/2004 право не е спазено, не е необходимо предприятието, чиито права са нарушени по този начин, да доказва, че това нарушение може да има последици в негов ущърб за хода на производството и за съдържанието на спорното решение.

20      Съдът отменя по същите причини и други решения на Общия съд от 9 декември 2014 г., с които той се произнася по законосъобразността на решението от 2009 г., както и самото това решение по отношение на четири други предприятия. Решението от 2009 г. обаче влиза в сила по отношение на предприятията адресати, които не са обжалвали посочените съдебни решения.

 Трето решение на Комисията (2019 г.)

21      С писмо от 15 декември 2017 г. Комисията уведомява жалбоподателите за намерението си да възобнови административното производство и в този контекст да организира ново изслушване на страните в това производство в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки.

22      С писмо от 1 февруари 2018 г. жалбоподателите представят становище, в което оспорват правомощието на Комисията да възобнови административното производство, и я приканват да не го възобновява.

23      На 23 април 2018 г. Комисията провежда ново изслушване по съществото на производството, в което участват жалбоподателите и три други предприятия, адресати на решението от 2009 г., в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки и на служителя по изслушването.

24      С писма от 19 ноември 2018 г. и от 18 януари и 6 май 2019 г. Комисията отправя до жалбоподателите три искания за предоставяне на информация относно техния оборот.

25      На 4 юли 2019 г. Комисията приема Решение C (2019) 4969 final относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) с адресати петте предприятия, по отношение на които е отменено решението от 2009 г., а именно, освен жалбоподателите, Alfa Acciai SpA, Feralpi Holding SpA (по-рано Feralpi Siderurgica SpA и Federalpi Siderurgica SRL), Participazioni Industriali SpA (по-рано Riva Acciaio SpA, впоследствие Riva Fire SpA, наричано по-нататък „Riva“) и Ferriere Nord SpA.

26      С обжалваното решение Комисията установява същото нарушение като това в решението от 2009 г., но намалява с 50 % размера на глобите, наложени на предприятията адресати, поради продължителността на производството. С член 2 от обжалваното решение тя налага на жалбоподателите глоба в размер на 5,125 милиона евро при условията на солидарна отговорност.

27      На 8 юли 2019 г. на жалбоподателите е връчен непълен екземпляр на обжалваното решение, състоящ се само от нечетните страници.

28      На 18 юли 2019 г. на жалбоподателите е връчен пълният текст на обжалваното решение.

 Производството и исканията на страните

29      На 27 септември 2019 г. жалбоподателите подават жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

30      По предложение на четвърти състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав.

31      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя на страните писмени въпроси и ги приканва да представят документи. Страните отговарят на въпросите и на исканията за представяне на документи в определения срок.

32      С решение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 16 април 2021 г. дела T‑655/19 и T‑656/19 са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 68 от Процедурния правилник.

33      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 2 юни 2021 г.

34      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

35      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

36      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания:

–        първо, нарушение на процесуалните правила по време на изслушването от 23 април 2018 г., което е довело до нарушение на правото на защита,

–        второ, Комисията незаконосъобразно е отказала да провери, преди да приеме обжалваното решение, дали приемането му е съвместимо с принципа на разумен срок на производството,

–        трето, нарушение на принципа на разумния срок,

–        четвърто, нарушение на задължението за мотивиране и явни грешки в преценката.

 По първото основание, изведено от нарушение на правото на защита и на процесуалните правила па време на изслушването от 23 април 2018 г.

37      Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е прието в резултат на производство, белязано от допускането на нередности в организирането на изслушването, проведено след постановяване на решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717).

38      По-конкретно жалбоподателите излагат три оплаквания, свързани с изискването за безпристрастност на консултативния комитет, отсъствието на важни участници по време на изслушването от 23 април 2018 г. и невъзможността на Комисията да поправи процесуалните нарушения, санкционирани от Общия съд, а Комисията оспорва и трите оплаквания.

 По изслушването, организирано след възобновяването на административното производство

39      Най-напред трябва да се припомни, че в решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717, т. 42—47), Съдът упреква Комисията, че не е дала възможност на жалбоподателите да развият доводите си в хода на изслушване, на което случаят да се обсъжда по същество в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки.

40      По-нататък Съдът приема, че така установения пропуск представлява съществено процесуално нарушение, което опорочава производството, независимо дали от него могат да настъпят неблагоприятни последици за жалбоподателите (решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия, C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717, т. 48—50).

41      След като анализира решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), Комисията приема, че ако този пропуск бъде отстранен, административното производство може да бъде възобновено по отношение на все още заинтересованите предприятия (съображение 15 от обжалваното решение).

42      С писмо от 15 декември 2017 г. Комисията уведомява тези предприятия, че желае да възобнови административното производство от момента на допускане на установения от Съда пропуск, тоест от момента на изслушването.

43      В писмото си от 15 декември 2017 г. Комисията иска от заинтересованите предприятия да заявят писмено, ако желаят, интереса си да участват в ново изслушване, което, тъй като случаят ще се разглежда по същество, ще се проведе в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки в съответствие с приложимата правна уредба.

44      След като получава отговорите на заинтересованите предприятия, Комисията провежда ново изслушване на 23 април 2018 г. в присъствието на органите за защита на конкуренцията на държавите членки.

 По изпълнението на решенията за отмяна

45      Следва се припомни, че съгласно член 266, параграф 1 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда.

46      За да се съобразят с решение за отмяна и да го изпълнят в пълна степен, институциите трябва да спазват не само диспозитива на решението, но и мотивите, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2017 г., Франция/Комисия, T‑74/14, непубликувано, EU:T:2017:471, т. 45 и цитираната съдебна практика).

47      Отмяната на акт, с който се слага край на административно производство, не засяга всички етапи, предхождащи приемането му, а само тези, до които се отнасят мотивите по същество или от процесуално естество, обосновали отмяната (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2017 г., Франция/Комисия, T‑74/14, непубликувано, EU:T:2017:471, т. 47 и цитираната съдебна практика).

48      Ето защо производството за замяна на отменения акт по принцип се възобновява от конкретния етап, на който е допуснато нарушението (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P à C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 73 и от 6 юли 2017 г., Франция/Комисия, T‑74/14, непубликувано, EU:T:2017:471, т. 46 и цитираната съдебна практика).

49      Тъй като в случая актът е бил отменен поради съществено процесуално нарушение, допуснато по време на изслушването (решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия, C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), Комисията е могла да възобнови производството от този етап, както и прави.

50      Именно в този контекст трябва да се разгледат оплакванията на жалбоподателите в подкрепа на първото основание.

 По първото оплакване относно с изискването за безпристрастност на консултативния комитет

51      Жалбоподателите поддържат, че не са били проведени надлежни консултации с консултативния комитет, тъй като правилата за организиране на изслушването, на което е трябвало да бъдат поканени органите за защита на конкуренцията на държавите членки, чиито представители влизат в състава на посочения комитет, не са позволили да се гарантира тяхната безпристрастност към момента, в който консултативният комитет е трябвало да представи становището си съгласно правната уредба.

52      В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до аспектите, които имат отношение към настоящия спор, процедурата за приемане на решения на основание членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се урежда от Регламент № 1/2003:

–        съгласно член 14, параграфи 1 и 2 от този регламент, преди да приеме решение, Комисията се допитва до комитет, съставен от представители на органите за защита на конкуренцията на държавите членки,

–        член 14, параграф 3 от посочения регламент уточнява, че този комитет излиза с писмено становище по предварителния проект на решение на Комисията,

–        член 14, параграф 5 от същия регламент уточнява, че Комисията отчита в максимална степен становището на този комитет и го информира за начина, по който това становище е взето предвид.

53      Регламент № 773/2004 установява следните правила за организиране на изслушванията:

–        член 12 от този регламент изисква от Комисията да предостави на страните, до които изпраща изложение на възраженията, възможност да развият доводите си на устно изслушване, ако те са поискали това в писмените си становища,

–        член 14, параграф 3 от посочения регламент предвижда органите за защита на конкуренцията на държавите членки да бъдат поканени да участват в изслушването.

54      Според съдебната практика допитването до консултативния комитет е съществено процесуално изискване, чието нарушаване засяга законосъобразността на спорното решение, ако бъде установено, че неспазването на правилата за допитване е попречило на консултативния комитет да даде своето становище след пълно запознаване със случая (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, обжалвано, EU:T:2018:922, т. 148 и цитираната съдебна практика).

55      Жалбоподателите не твърдят, че самите правила, посочени в точки 52 и 53 по-горе, не са били спазени. Те обаче считат, че когато органите за защита на конкуренцията на държавите членки са участвали в изслушването от 23 април 2018 г. и след това са представяли становищата си, те не са били в положение, което гарантира тяхната безпристрастност. Според жалбоподателите в момента, в който са представяли становищата си, тези органи вече са познавали позицията, възприета от Комисията и от съдилищата на Европейския съюз в решенията и в съдебните решения, които очертават рамката на производството. Те посочват, от една страна, че преди да приеме обжалваното решение, Комисията вече на два пъти (през 2002 г. и 2009 г.) е приемала решение за налагане на санкции, без да се консултира с тези органи по съществото на случая, и от друга страна, че през 2014 г. Общият съд е постановил съдебно решение, с което е потвърдил позицията на Комисията. Според тях контекстът, който е белязан от тези решения и от това съдебно решение, неминуемо е повлиял на същите тези органи по такъв начин, че е станало невъзможно те да формулират напълно безпристрастно становище.

56      В това отношение следва да се припомни, че когато даден акт бъде отменен, той се заличава от правния ред и се счита, че никога не е съществувал (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, T‑712/15, EU:T:2017:900, т. 42 и цитираната съдебна практика), дори когато, при актове с индивидуален обхват, от отмяната се ползват, при определени условия, само страните в производството (вж. решение от 8 май 2019 г., Lucchini/Комисия, T‑185/18, непубликувано, EU:T:2019:298, т. 33 — 37 и цитираната съдебна практика).

57      Така решенията на Общия съд, които представляват актове, приети от една от институциите на Съюза, се заличават с обратна сила от правния ред, когато бъдат отменени в производство по обжалване.

58      Ето защо, в случая, макар консултативният комитет да е представил становището си, от една страна, след като Комисията е приела решението от 2002 г., а след това и решението от 2009 г., и от друга страна, след като Общият съд е постановил решението си от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (T‑92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032), тъй като са били отменени, тези решения и това съдебно решение са били заличени от правния ред на Съюза и в съответствие с посочената съдебна практика се е считало, че никога не са съществували.

59      Що се отнася до твърдението, че органите за защита на конкуренцията на държавите членки не са били безпристрастни и поради това консултативният комитет не е могъл да изготви напълно безпристрастно становище, следва да се отбележи, че съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза безпристрастно.

60      Изискването за безпристрастност по член 41 от Хартата обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, на които е възложен случаят, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 155 и цитираната съдебна практика).

61      В случая безпристрастността на консултативния комитет при изготвянето на становището му е поставена под въпрос, тъй като според жалбоподателите е възможно поведението на представителите на органите, от които се състои посоченият комитет, да е било повлияно от това, че е тези органи са били запознати с позицията, която е била застъпена по случая, от една страна, от Комисията в решенията ѝ от 2002 г. и от 2009 г. и от друга страна, от Общия съд в решението му от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (T‑92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032).

62      Дори обаче да се приеме за установено, че членовете на комитета са били запознати с тази позиция, от това не може да се направи извод за липса на безпристрастност, която може да засегне законосъобразността на обжалваното решение, освен ако не се поставят под въпрос и разпоредбите на Договора, по силата на които обявени за незаконосъобразни актове могат да бъдат заменени, като не е необходимо да се определя дали в случая жалбоподателите оспорват субективната или обективната безпристрастност.

63      Всъщност възможността лицата да са били запознати с разрешение, което вече е било възприето и евентуално потвърдено в решение на Общия съд, което при последващо обжалване е било отменено от Съда, е присъща на задължението за извеждане на последиците от отмяната. Да се приеме, че запознатостта с подобна ситуация може сама по себе си да попречи на възобновяването на производството, би засегнало само по себе си механизма за отмяна, като даде да се разбере, че този механизъм води не само до заличаването с обратна сила на отменения акт, но и до забрана за възобновяване на производството. Подобна възможност би била несъвместима с член 266 ДФЕС, който в случай на отмяна на основание член 263 ДФЕС задължава институциите, органите, службите или агенциите на Съюза да предприемат необходимите мерки за изпълнение на постановените спрямо тях съдебни решения, без обаче да ги освобождават от задачата да осигурят прилагането на правото на Съюза в областите от тяхната компетентност.

64      Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По второто оплакване относно отсъствието на важни участници от изслушването от 23 април 2018 г.

65      Жалбоподателите поддържат, че Комисията, от една страна, е нарушила различни правила относно организацията на изслушванията, а от друга страна, е допуснала грешка, като не е поканила редица субекти на изслушването от 23 април 2018 г., въпреки че, тъй като са имали важна роля в случая, те са могли да предоставят на органите за защита на конкуренцията на държавите членки информация, която да им позволи да определят позицията си разполагайки със всички необходими сведения. Жалбоподателите считат, че тъй като не са могли да получат становище от тези органи, което да е прието на базата на всички необходими сведения, правото им на защита е било нарушено поради следните причини:

–        Federacciai и Leali SpA, междувременно обявено в несъстоятелност, трябвало да участват в посоченото изслушване предвид централната им роля във всички действия, предмет на разследването,

–        Lucchini SpA, също обявено в несъстоятелност, и Riva, поставено под извънредно управление, които били водещи на пазара, също трябвало да участват в посоченото изслушване,

–        Industrie Riunite Odolesi SpA (наричано по-нататък „IRO“), което от своя страна не е обжалвало решение от 9 декември 2014 г., IRO/Комисия (T‑69/10, непубликувано, EU:T:2014:1030), също трябвало да участват в посоченото изслушване,

–        Associazione Nazionale Sagomatori Ferro (Национално сдружение на предприятията за обработка на желязо, наричано по-нататък „Ansfer“) трябвало да бъде поканено, тъй като това сдружение, което представлява клиенти на засегнатите предприятия, е встъпило като трето лице по време на изслушването от 13 юни 2002 г. и по този повод е заявило, че действието на ограничаващи конкуренцията картелни споразумения не се е усетило на пазара.

66      Следователно трябва да се провери дали при организирането на изслушването Комисията не е нарушила обвързваща норма и дали по този или по някакъв друг начин не е накърнила правото на защита на жалбоподателите по време на изслушването от 23 април 2018 г.

67      На първо място, следва да се отбележи, че участието в изслушването е едно от процесуалните права, чието нарушаване, поради субективния им характер, трябва да бъде изтъкнато от предприятието или от третото лице, титуляр на тези права (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2010 г., ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni/Комисия, T‑62/08, EU:T:2010:268, т. 186, от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 77 и от 19 септември 2019 г., Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия, T‑228/17, EU:T:2019:619, т. 36).

68      Ето защо жалбоподателите не биха успели да получат отмяна на решение само на основание, че в случая са били нарушени процесуалните права на трети лица или на други страни.

69      Освен това трябва да се отбележи, че макар в практиката на Комисията изслушванията по картелни производства най-често да се провеждат колективно, правната уредба не признава право на колективно изслушване на предприятията, до които е изпратено изложение на възраженията.

70      Напротив, член 14, параграф 6 от Регламент № 773/2004 уточнява, че всяко лице може да се изслушва отделно или в присъствието на други поканени да присъстват лица, като се вземат под внимание законните интереси на предприятията за опазване на техните търговски тайни и друга поверителна информация (вж. в този смисъл решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, EU:T:2000:77, т. 697).

71      На второ място, освен зачитането на правата на други лица или образувания, трябва да се провери дали Комисията е нарушила правилата относно организацията на изслушванията по начин, който може да накърни защитата на жалбоподателите.

72      В това отношение следва да се отбележи, че правото на защита е основно право, което е неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи съдът на Съюза. Спазването на това право в провежданото пред Комисията производство, чийто предмет е налагането на глоба на дадено предприятие за нарушение на правилата на конкуренция, изисква на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно вeрността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за нарушение на Договора. Това право е закрепено в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата (вж. решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия, C‑109/10 P, EU:C:2011:686, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика).

73      В случая жалбоподателите наблягат на факта, че поради отсъствието на някои субекти консултативният комитет не е могъл да изготви становището си на базата на всички необходими сведения. Според тях, ако тези субекти бяха изслушани, съдържанието на становището консултативния комитет, а оттам и съдържанието на обжалваното решение, би могло да бъде различно. Страните обсъждат пространно този въпрос както писмено, така и в съдебното заседание.

74      В това отношение трябва да се направи разграничение между положението на предприятията, адресати на изложението на възраженията и на обжалваното решение, положението на трети лица, които са доказали достатъчен интерес, и положението на други трети лица.

–       По положението на предприятията, адресати на изложението на възраженията и на обжалваното решение

75      Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предприятията и сдруженията на предприятия, ответни страни в производството, трябва да бъдат изслушани по отправените срещу тях възражения, преди по отношение на тях да бъде взето решение за прилагане на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС. Комисията основава решения, които взема по отношение на тях, само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище.

76      Член 12 от Регламент № 773/2004 уточнява, че Комисията предоставя на страните, до които адресира изложение на възраженията, възможност да развият доводите си в устно изслушване, ако те са поискали това в писмените си становища.

77      Следователно в случая член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 12 от Регламент № 773/2004 е трябвало да се приложат към всички предприятия, участници в картела, по отношение на които решението от 2002 г. или решението от 2009 г. не е било влязло в сила, включително Riva.

78      Според жалбоподателите отсъствието на Riva от изслушването от 23 април 2018 г. е допринесло за опорочаването на производството, като е повлияло на условията, при които те са могли да осигурят защитата си.

79      В това отношение следва да се отбележи, че както се посочва в съображения 45 и 46 от обжалваното решение, а страните не го оспорват:

–        Riva е уведомено от Комисията с писмо от 15 декември 2017 г. за възобновяването на производството,

–        в отговор на това писмо Riva представя писмено становище, но не отправя искане да участва в изслушване,

–        тъй като Riva не е формулирало такова искане, Комисията не го кани да участва в изслушването от 23 април 2018 г.

80      С оглед на тези обстоятелства не може да се приеме, че като не е поканила Riva да участва в изслушването от 23 април 2018 г., Комисията е нарушила член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 12 от Регламент № 773/2004. Тъй като Riva не е поискало да участва в изслушването, Комисията не е била длъжна да го покани на това изслушване. Следователно жалбоподателите нямат основание да твърдят, че нарушение на горепосочените разпоредби е засегнало защитата им.

–       По положението на третите лица, които са доказали достатъчен интерес

81      Изслушването на третите заинтересовани лица е уредено в член 27, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Тази разпоредба предвижда, че ако физически или юридически лица, които докажат достатъчен интерес, поискат да бъдат изслушани, искането им се уважава.

82      Член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004 уточнява:

–        ако физически или юридически лица подадат искане да бъдат изслушани и докажат наличието на достатъчен интерес, Комисията писмено ги информира за естеството и предмета на производството,

–        Комисията определя срок, в който те могат писмено да изразят становищата си,

–        Комисията може да ги покани да развият доводите си на изслушването, ако тези лица са поискали това в писмените си становища.

83      Следователно в случая член 27, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004 е трябвало да се приложат по-специално към пет субекта, чието присъствие според жалбоподателите е било необходимо, за да бъде надлежно организирано изслушването от 23 април 2018 г., а именно Federacciai, Leali, IRO и Lucchini, от една страна и Ansfer, от друга.

84      На първо място, що се отнася до първите четири субекта, посочени в точка 83 по-горе, следва да се отбележи, че на по-ранен етап от производството те са се отказали да обжалват решението, на което са адресати:

–        Federacciai не е обжалвало решението от 2002 г.,

–        Leali, IRO и Lucchini не са обжалвали решенията от 9 декември 2014 г., Leali и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi/Комисия (T‑489/09, T‑490/09 и T‑56/10, непубликувано, EU:T:2014:1039), от 9 декември 2014 г., IRO/Комисия (T‑69/10, непубликувано, EU:T:2014:1030), и от 9 декември 2014 г., Lucchini/Комисия (T‑91/10, EU:T:2014:1033), с които са отхвърлени жалбите им за отмяна на решението от 2009 г.

85      Тъй като съгласно съдебната практика взетото по отношение на тях решение на Комисията относно тези картели е влязло в сила в частта, която ги засяга, и следователно, тъй като производството по отношение на тях е било прекратено, те вече не са страни по възобновеното на 15 декември 2017 г. производство (вж. в този смисъл решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 63).

86      При тези обстоятелства първите четири субекта, посочени в точка 83 по-горе, не са имали право да участват в изслушване от 23 април 2018 г. в качеството на страни в производството.

87      Разбира се, първите четири субекта, посочени в точка 83 по-горе, са могли да поискат разрешение от Комисията, като докажат, че имат достатъчен интерес, да участват в изслушването от 23 април 2018 г. като трети заинтересовани лица в съответствие с припомнените в точки 81 и 82 по-горе разпоредби.

88      Federacciai, Leali и IRO обаче не са направили такова искане и поради това не може да се твърди, че в този контекст Комисията е могла да наруши някакво правило, което да засегне упражняването на правото на защита на жалбоподателите.

89      Трябва да се посочи обаче, че Lucchini от своя страна счита, че трябва да се ползва от отмяната, постановена от Съда с неговите решения от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C‑85/15 P, EU:C:2017:709), от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), от 21 септември 2017 г., Ferriere Nord/Комисия (C‑88/15 P, EU:C:2017:716), и от 21 септември 2017 г., Riva Fire/Комисия (C‑89/15 P, EU:C:2017:713), макар да не е обжалвало решението от 9 декември 2014 г., Lucchini/Комисия (T‑91/10, EU:T:2014:1033). С тези доводи то иска разрешение от Комисията да участва в изслушването от 23 април 2018 г. Lucchini обаче отправя това искане като страна във възобновеното на 15 декември 2017 г. производство, наред с жалбоподателите, а не в качеството на трето заинтересовано лице. Комисията основателно отхвърля това искане по посочените в точки 84 и 85 по-горе съображения (решение от 8 май 2019 г., Lucchini/Комисия, T‑185/18, непубликувано, EU:T:2019:298, т. 41 и 42). След като му е отказана тази възможност като страна в производството, впоследствие Lucchini не е твърдяло, че може да бъде поканено на изслушване в качеството на трето лице с достатъчен интерес.

90      При тези обстоятелство не може да се приеме, че като не е поканила Federacciai, от една страна, и Leali, IRO и Lucchini, от друга, да участват в изслушването, Комисията е нарушила процедурно правило, което може да повлияе на упражняването на правото на защита на жалбоподателите.

91      На второ място, що се отнася до петия субект, посочен в точка 83 по-горе — Ansfer, жалбоподателите считат, че то е трябвало да бъде поканено на изслушването от 23 април 2018 г., като се има предвид информацията, с която разполага и която е могла да окаже влияние върху органите за защита на конкуренцията на държавите членки във връзка с това, което са знаели за делото.

92      В подкрепа на позицията си жалбоподателите излагат три довода.

93      Първо, те поддържат, че по всяка вероятност ако Комисията беше уведомила Ansfer за възобновяване на производството, то е щяло да участва в изслушването от 23 април 2018 г., така както е участвало в изслушването от 13 юни 2002 г.

94      В това отношение следва да се припомни как е образувано производството срещу жалбоподателите и срещу останалите засегнати предприятия през 2002 г.

95      Както посочва Комисията в отговора си на въпросите на Общия съд и в съдебното заседание, а жалбоподателите не го оспорват, въпросното производство е образувано на 26 март 2002 г., след което на заинтересованите страни е било връчено изложението на възраженията в съответствие с член 36 ВС.

96      При образуването на въпросното производство не е взета никаква мярка за публичност, тъй като правната уредба не изисква от Комисията да оповестява публично решението за образуване на административно производство, приемането на изложение на възраженията или, както е в настоящия случай, на изложение на допълнителните възражения.

97      Начинът на действие не се променя и след постановяване на решението на Общия съд от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и на решението на Съда от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717).

98      След като анализира решенията, посочени в точка 97 по-горе, Комисията уведомява жалбоподателите, първо с писмо от 30 юни 2008 г. и след това с писмо от 15 декември 2017 г. за намерението си да „възобнови“ производството.

99      По-специално предприятията, адресати на обжалваното решение, са уведомени за второто писмо, но това не е съобщено на никое друго лице или образувание, нито е предмет на каквато и да било мярка за публичност.

100    Според жалбоподателите Комисията е била длъжна да обяви публично възобновяването на производството след отмяната на решението от 2009 г. и ако това задължение бе спазено в случая, Ansfer е щяло да бъде информирано и е можело да поиска да участва в новото изслушване.

101    В това отношение следва да се отбележи, че няма правило, което да изисква от Комисията да обяви публично възобновяването на производството след отмяна на едно от нейните решения с решение на Съда или на Общия съд.

102    Всъщност такова възобновяване на производството се извършва в рамките на изпълнението на отменително съдебно решение.

103    Член 266 ДФЕС установява задължение за институцията, издала отменения акт, което се простира само в границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на отменителното съдебно решение. В такъв смисъл тази разпоредба задължава съответната институция да не допуска никой акт, с който се заменя отмененият акт, да бъде опорочен от същите нередности като откритите в посоченото съдебно решение. При все това институциите разполагат с широка свобода на преценка при определяне на средствата за изпълнение, чрез които да се съобразят последиците от решението за отмяна или обявяване на недействителност, при условие че тези средства бъдат съобразени с диспозитива на съответното решение и с мотивите, които представляват неговата необходима основа. Освен когато установената незаконосъобразност води до недействителност на цялата процедура, за да приемат акт, който да замести предходен отменен или обявен за невалиден акт, посочените институции могат да подновят процедурата от фазата, в която е била допусната тази незаконосъобразност (вж. решение от 11 декември 2017 г., Léon Van Parys/Комисия, T‑125/16, EU:T:2017:884, т. 49 и 52 и цитираната съдебна практика).

104    След като извърши преценката си в тази насока, Комисията може да реши да възобнови производството, както е направила в настоящия случай, или да го прекрати, ако счете, че случаят може да бъде приключен, или ако прецени, че са необходими действия по разследване, да започне нова процедура, която в този случай може да доведе до връчване на ново изложение на възраженията на предприятията адресати съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

105    В случая, след като извършва тази преценка, Комисията решава да възобнови производството от момента, в който е било прекъснато, както позволява посочената в точки 47 и 48 по-горе съдебна практика.

106    По време на съдебното заседание страните обсъждат Известието на Комисията от 20 октомври 2011 г. относно най-добрите практики за водене на производства, свързани с членове 101 и 102 от ДФЕС (ОВ C 308, 2011 г., стр. 6) (вж. по-специално т. 20 от това известие), в което Комисията се ангажира, от една страна, да обяви образуването на всяко производство за прилагане на тези разпоредби на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“, и от друга страна, да направи съобщение в пресата по въпроса, освен когато такива мерки за оповестяване могат да навредят на провеждането на разследването.

107    В случая обаче това известие не задължава Комисията да изпълни ангажиментите, посочени в точка 106 по-горе. Всъщност при липсата на изрична разпоредба в този смисъл обхватът на тези ангажименти не следва да се разширява, когато Комисията възобновява производство от етапа на неправомерно проведено преди това изслушване, което е етапът, на който това производство е било прекъснато, както е решила Комисията в случая в рамките на изпълнението на отменителното решение на Съда — положение, което се различава от това на образуване на производството, предмет на това известие.

108    Ето защо доводът трябва да бъде отхвърлен.

109    Второ, жалбоподателите поддържат, че при определянето на третите лица, които трябва да бъдат поканени на изслушването, Ansfer не може да се разглежда просто като член на обществеността, а има статута на „трето лице с доказан достатъчен интерес“ по смисъла на член 27, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 773/2004.

110    В подкрепа на позицията си жалбоподателите припомнят, че през 2002 г. служителят по изслушването е признал на Ansfer статута на „трето лице с доказан достатъчен интерес“, което е позволило на това сдружение да участва в изслушването на 13 юни 2002 г.

111    След като през 2002 г. е имало статута на „трето лице с доказан достатъчен интерес“, Ansferе не могло го загуби междувременно и на това основание то трябвало да бъде поканено да участва в изслушването на 23 април 2018 г.

112    В това отношение следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателите за запазване на статута на „трето лице с доказан достатъчен интерес“ е в съответствие със защитаваната от Комисията позиция относно приемствеността между етапите на административното производство, дори то да е било прекъснато от съдебни производства, довели до постановяване на отменителни решения.

113    От тази гледна точка би било оправдано да се приеме, че субект, на когото на предходен етап от производството е бил признат статутът на „трето лице с доказан достатъчен интерес“, би могъл да запази този статут по време на цялото производство, дори ако то бъде прекъснато със съдебно производство, довело до отмяна, постановена от съда на Съюза.

114    Следователно в случая трябва да се установи дали, след като в даден момент от производството му е бил признат статут на „трето лице с доказан достатъчен интерес“, Ansfer е могло да запази този статут по време на цялото производството и е следвало да бъде поканено на изслушването от 23 април 2018 г. или поне да бъде информирано за възобновяването на производството, за да може да заяви интереса си и съответно да бъде поканено да участва в това изслушване.

115    В това отношение следва да се констатира, че както е видно от преписката, а жалбоподателите не го оспорват, Ansfer не е запазило през цялото производство интереса си да участва в него.

116    Всъщност в отговор на поставените от Общия съд въпроси Комисията, обобщавайки последователните етапи, уточнява в съдебното заседание, а жалбоподателите не го оспорват, че:

–        през 2002 г. Ansfer узнава за откриването на производството от публикувана в италианската преса информация,

–        въз основа на тази информация Ansfer иска от Комисията да му разреши да участва в изслушването от 13 юни 2002 г., като изтъква, че за тази цел може да докаже, че има достатъчен интерес,

–        след като е поканено да участва, Ansfer се явява на посоченото изслушване, на което представя писмено становище, без представителят му да вземе думата,

–        на това основание то е поканено да участва във второто изслушване от 30 септември 2002 г., посветено на последиците за производството от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС,

–        то обаче не отговаря на поканата и не се явява на изслушването,

–        тъй като Ansfer не отговаря на изпратената му покана за новото изслушване и не се явява на изслушването, Комисията приема, че то повече не проявява желание да участва в производството и следователно не трябва да бъде канено на изслушването от 23 април 2018 г.,

–        в този контекст Комисията е взела предвид факта, че от една страна, при участието си в изслушването от 13 юни 2002 г. Ansfer е представило само писмено становище, без да се изказва, и от друга страна, че това становище е приложено към преписката.

117    По силата на правната уредба обаче трети лица могат да участват в изслушване в рамките на производство по прилагане на правилата в областта на конкуренцията, но за тази цел трябва да се обърнат към Комисията и да ѝ докажат, че имат достатъчен интерес да участват в него (вж. т. 81 и 82 по-горе).

118    Освен това следва да се приеме, че когато на трето лице е бил признат статутът на „трето лице с доказан достатъчен интерес“ в административно производство, което е било прекъснато от провеждането на съдебно производство, приключило с постановяването на отмяна от съда на Съюза, Комисията разполага със свобода на преценка да реши дали това трето лице продължава да има достатъчен интерес да изложи своята гледна точка. Всъщност гарантирането на правото на защита не изисква Комисията да изслушва при възобновяване на производството трети лица, които вече нямат достатъчен интерес (вж. по аналогия решения от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 406 и от 11 юли 2019 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, T‑582/15, непубликувано, EU:T:2019:497, т. 202 и цитираната съдебна практика).

119    Всъщност в интерес на добрата администрация следва да се избягва увеличаването на броя на участници, като същевременно се гарантира участието на лица, които могат да допринесат реално — като представят утежняващи или оневиняващи доказателства — за решаването на случая и за зачитане на правото на защита, за да се гарантира, че консултативният комитет ще предостави становище и че Комисията ще приеме напълно информирано решение при спазване на процесуалните гаранции.

120    В случая, именно след извършване на такава преценка, Ansfer е поканено да участва като „трето лице с доказан достатъчен интерес“ в изслушването от 13 юни 2002 г. и в изслушването от 30 септември 2002 г.

121    Впоследствие, като се имат предвид липсата на отговор от страна на Ansfer на поканата за участие във второто изслушване от 30 септември 2002 г. и отсъствието му от това изслушване, Комисията правилно е приела, че то се е отказало да участва в производството или поне че не е имало желание да доразвива доводите си на изслушването на 23 април 2018 г. и че приносът му, който вече е бил приобщен към материалите по делото и впоследствие включен в проекта на обжалваното решение, не е основание да бъде информиран за възобновяването на производството, за да може отново да изрази интереса си и вследствие на това да бъде поканен да участва в посоченото изслушване.

122    Ето защо доводът трябва да бъде отхвърлен.

123    Трето, жалбоподателите поддържат, че в писмото си от 1 февруари 2018 г. са обърнали внимание на Комисията на факта, че производството не може да бъде валидно възобновено, тъй като на новото изслушване не могат да присъстват всички участници от 2002 г., в резултат на което органите за защита на конкуренцията на държавите членки, чиито представители трябва да изразят мнение, за да може консултативният комитет да приеме становището си в съответствие с правната уредба, биха получили само частична представа за обстоятелствата по делото.

124    В това отношение следва да се посочи, че формулирана по такъв начин тази забележка не може да се разглежда като отправено до Комисията искане да покани Ansfer или други трети лица на изслушването в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент № 773/2004, който позволява на страните да предлагат в писмените си становища на „Комисията да изслуша лица, които са в състояние да потвърдят посочените в писмените им изложения факти“.

125    Както посочва Комисията, ако са считали, че участието на Ansfer е необходимо, или дори само полезно, за защитата на доводите им, жалбоподателите е трябвало да уведомят това сдружение за възобновяването на производството, за да може то да се яви пред Комисията, или изрично да поискат от нея да покани този субект.

126    В писмените си отговори на въпросите на Общия съд обаче жалбоподателите признават, че не са предприели никакви действия в тази насока пред Комисията или по отношение на Ansfer.

127    Трябва да се добави, че съгласно член 27, параграф 3 от Регламент № 1/2003 органите по конкуренция на държавите членки също могат да поискат от Комисията да изслуша трети лица, ако считат това за уместно.

128    Нищо не е пречило на жалбоподателите да предложат на органите за защита на конкуренцията на държавите членки да поискат от Комисията по време на изслушването от 23 април 2018 г. или преди него да изслуша Ansfer.

129    Жалбоподателите обаче не са предприели такива действия пред органите по конкуренция на държавите членки, нито пък тези органи са поискали от Комисията да изслуша Ansfer.

130    Поради това, тъй като Ansfer вече няма достатъчен интерес да изложи становището си при възобновяването на производството (вж. т. 112—122 по-горе) и тъй като до Комисията не е било отправено искане за изслушването му, няма основание Комисията да бъде упрекната, че не го е поканила да участва в изслушването на 23 април 2018 г.

131    Ето защо доводът трябва да бъде отхвърлен.

–       По положението на другите трети лица

132    Доколкото представените от жалбоподателите доводи могат да се тълкуват в такава насока, следва да се отбележи, че за организирането на изслушванията правната уредба предвижда трето положение, което се отнася до трети лица, без достатъчен интерес по смисъла, който бе изведен в точки 81 и 82 по-горе.

133    Член 13, параграф 3 от Регламент № 773/2004 предвижда възможността да бъде поканено всяко друго физическо или юридическо лице — наред с засегнатите от производството предприятия или третите лица с доказан достатъчен интерес — да изрази писмено становището си и при необходимост да присъства на изслушването. Освен че могат да присъстват на изслушването, тези лица могат да бъдат поканени да изразят становището си по време на изслушването.

134    Именно в това положение се намира Ansfer, тъй като, както бе установено, Комисията е могла да приеме, че това сдружение вече не е имало достатъчен интерес да изрази становището си при възобновяването на производството (вж. т. 112—122 по-горе).

135    Комисията обаче разполага със свобода на преценка да определи дали участието на трети незаинтересовани лица може да бъде полезно за дебата, като се има предвид, че за да се гарантира правото на защита на жалбоподателите не е необходимо Комисията да провежда при всички положения исканите изслушвания (вж. в този смисъл т. 118 по-горе).

136    Така в случая Комисията не е допуснала грешка, като е приела, поради посочените в точки 112—122 по-горе причини, че поканата за участие на Ansfer на изслушването от 23 април 2018 г. няма да внесе нов елемент в дебата.

137    При тези обстоятелства няма основание Комисията да бъде упрекната, че като не е поканила други трети лица на изслушването от 23 април 2018 г. е нарушила процесуално правило, което е могло да засегне упражняването на правото на защита на жалбоподателите.

138    Ето защо доводът трябва да бъде отхвърлен.

139    С оглед на гореизложеното може да се заключи, че Комисията не е нарушила процесуални правила относно изслушването на други лица или образувания и следователно упражняването на правото на защита, на което се позовават жалбоподателите, по никакъв начин не е могло да бъде накърнено от нарушаването на тези правила.

140    Доколкото това е от значение, следва да се отбележи, че жалбоподателите не са доказали, че упражняването на правото им на защита е било накърнено, независимо дали е допуснато нарушение на правилата, поради отсъствието на предприятие или на трето лице от изслушването, организирано с оглед на приемането на обжалваното решение.

141    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По третото оплакване относно невъзможността Комисията да поправи процесуалния пропуск, санкциониран от Съда

142    Жалбоподателите поддържат по същество, че е невъзможно да се поправи санкционираният от Съда процесуален пропуск. Според тях поради изтеклото време настъпилите промени, в състава на участниците и в структурата на пазара били такива, че вече не било възможно да се организира изслушване при същите или поне при подобни услови на тези през 2002 г.

143    В това отношение трябва да се посочи, че поради обхвата на задачите, с които се занимават, контекстът, в който се организират производствата в областта на конкуренцията, неизбежно се променя с течение на времето.

144    В такъв контекст, в който конкуренцията води до непрекъснати промени на участниците, продуктите и пазарните дялове, възможността сами по себе си тези промени да направят невъзможно приемането на ново решение би накърнила по принцип възможността Комисията да възобнови производството за прилагане на правилата на конкуренция в изпълнение на възложената ѝ с Договорите задача.

145    Когато Комисията реши да възобнови производството след отмяна на нейно решение с решение на Съда или на Общия съд, тя все пак трябва да извърши оценка, за да установи, с оглед на съществуващите към момента на възобновяването обстоятелства и по-специално на последиците, които може да са настъпили в резултат на изминалото време, дали продължаването на производството все още изглежда подходящо решение на ситуацията, каквато оценка тя е извършила в случая, както бе обяснено в отговор на първото оплакване от второто основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на жалбата (вж. т. 149—173 по-горе).

146    Следователно оплакването трябва да се отхвърли, а оттам и цялото първо основание.

 По второто основание, изведено от незаконосъобразния отказ на Комисията да провери, преди да приеме обжалваното решение, съвместимостта на това решение с принципа на разумния срок на производството

147    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не е извършила надлежна проверка по въпроса дали обжалваното решение може да бъде прието, като според тях принципът на разумния срок, закрепен в член 41 от Хартата, не допуска това. От една страна, те упрекват Комисията, че в това отношение е допуснала грешка при прилагане на правото. От друга страна, те упрекват Комисията, че не е изпълнила задължението си за мотивиране.

148    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 По първото оплакване, изведено от грешка при прилагане на правото

149    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 41 от Хартата с това, че преди да приеме обжалваното решение, не е преценила дали приемането му е съвместимо с принципа на разумния срок.

150    В това отношение следва да се отбележи, че както отбелязват жалбоподателите, Комисията е длъжна да спазва принципа на разумния срок по член 41 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P — C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 179 и от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 285).

151    Ето защо изтичането на срока трябва да се вземе предвид, когато при упражняване на предоставената ѝ от правото на Съюза свобода на преценка, Комисията преценява дали в приложение на правилата в областта на конкуренцията трябва да се образува производство и да се приеме решение.

152    От обжалваното решение е видно, че противно на поддържаното от жалбоподателите, Комисията не е нарушила задължението да вземе предвид изтичането на срока, когато преценява дали трябва да се образува такова производство и да се приеме решение за налагане на глоба. Всъщност в обжалваното решение се посочва, че преди да се произнесе тази институция е проверила дали в случая производството може да бъде възобновено и дали може да доведе до приемането на такова решение за налагане на глоба.

153    Така в редица пасажи от обжалваното решение Комисията е анализирала, от една страна, дали процедурата, довела до приемането на това решение, е била проведена по задоволителен начин, що се отнася до сроковете, и от друга страна, дали трябва да се изведат някакви последици от продължителността на етапите, довели до приемането му.

154    Например Комисията посочва, че според извършения от нея анализ, от една страна, дейностите по разследване са били проведени с дължимата грижа, а от друга страна, прекъсванията в хода на административното производство се дължат на осъществяването на съдебен контрол (съображения 528 и 555 от обжалваното решение).

155    В този контекст Комисията признава, че е допуснала процесуални нарушения, както приемат Общият съд и Съдът в решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717). Тя обаче изтъква, че тези нарушения, които може и да са удължили производството, се дължат на правната несигурност, пред която е била изправена след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС.

156    По същия начин Комисията признава, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения различните последователни фази на производството като цяло, включително административните фази и прекъсванията поради съдебния контрол, са могли да доведат до „обективно“ голяма продължителност (съображение 528 от обжалваното решение).

157    В рамките на тази преценка Комисията добавя, че според нея тази продължителност не надхвърля сроковете, които се считат за приемливи съгласно съдебната практика (съображение 528 от обжалваното решение).

158    В допълнение Комисията посочва, че съгласно съдебната практика продължителност, която противоречи на принципа на разумния срок, сама по себе си не може да доведе до отмяна на решение. Всъщност според Съда до подобен резултат би могло да се стигне само ако неразумната продължителност е засегнала правото на защита, като е застрашила възможността засегнатите предприятия да събират доказателства и да изложат доводите си. Според Комисията обаче жалбоподателите не са доказали, че това е така в настоящият случай (съображения 556 и 557 от обжалваното решение).

159    От друга страна, в съображение 536 от обжалваното решение Комисията посочва, че с оглед на приложимата правна уредба и в съответствие с развитата в тази област съдебна практика тя има правомощието да приеме ново решение.

160    Комисията счита, че преди да се приеме ново решение трябва да се извърши анализ с цел, в рамките на признатото ѝ право на преценка в областта на преследването на нарушения на конкурентното право, да се претегли, от една страна, общественият интерес от гарантиране на ефективното прилагане на правилата на конкуренцията и от друга страна, интересът на страните да получат решение в разумен срок и да се смекчат евентуалните последици от грешките, които може да са били допуснати в хода на производството (съображения 536 и 559 от обжалваното решение).

161    В случая Комисията извършва такова претегляне и с оглед на сериозния характер на констатираното нарушение стига до извода, че от една страна, трябва да се приеме решение, и от друга страна, на предприятията адресати трябва да се наложи санкция (съображения 560—568 от обжалваното решение).

162    Накрая Комисията намалява размера на глобата в съответствие с предложението на служителя по изслушването, за да смекчи до известна степен (50 %) евентуалните отрицателни последици за засегнатите предприятия от продължителността на производството и от допуснатите процедурни нарушения (съображения 570—573 от обжалваното решение).

163    Така от обжалваното решение става ясно, че противно на твърдяното от жалбоподателите, преди да приеме това решение, Комисията е проверила дали е спазен принципът на разумния срок, като е анализирала продължителността на административното производство, включително административните фази и прекъсванията в резултат на упражняването на съдебен контрол, причините, които могат да обяснят продължителността на производството, и последиците, които могат да бъдат изведени от него.

164    Този извод се оспорва от жалбоподателите, според които в обжалваното решение Комисията е отказала да се произнесе по неразумната продължителност на производството, с мотива че тази преценка трябва да бъде запазена за съда на Съюза и тя не може да се произнесе по този въпрос.

165    В това отношение следва да се отбележи, че съдът на Съюза може да бъде сезиран с въпроси за продължителността на производството. По спорове за реализиране на отговорност той трябва да осъди институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато са причинили вреда, като са нарушили принципа на разумния срок (решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 94 и от 11 юли 2019 г., Italmobiliare и др./Комисия, T‑523/15, непубликувано, EU:T:2019:499, т. 159). По спорове за отмяна на актове продължителността на производството може да доведе до отмяна на обжалваното решение, ако са изпълнени две кумулативни условия, от които първото е тази продължителност да изглежда неразумна, а второто — превишаването на разумния срок да е накърнило упражняването на правото на защита (решения от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 47 и 48, от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 84 и 85 и от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, C‑616/13 P, EU:C:2016:415, т. 74—76).

166    Както посочват жалбоподателите, така предоставената на съда на Съюза компетентност не може да освободи Комисията от преценката, която трябва да извърши, когато определя действията, които следва да предприеме след съдебно решение за отмяна в приложение на член 266 ДФЕС.

167    Както бе посочено, когато извършва такава преценка, Комисията трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и по-специално възможността да приеме ново решение, да наложи санкция и евентуално да намали предвидената санкция, ако се окаже, че без сама по себе си да представлява виновно неизпълнение на задължения, продължителността на производството — доколкото включва административни фази, но и евентуални прекъсвания поради упражняване на съдебен контрол — е могла да окаже влияние върху обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на глобата, и по-специално върху евентуалния ѝ възпиращ ефект, когато е наложена дълго време след настъпване на фактите от състава на нарушението.

168    Тази преценка, която се отнася по-специално до общата продължителност на производството, включително съдебните етапи, е извършена основно в съображение 28 от обжалваното решение.

169    От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателите, в обжалваното решение Комисията е проверила дали продължителността на производството може да попречи на възобновяването му, като същевременно е признала, че тази преценка подлежи на контрол от страна на съда на Съюза в рамките на спор за законосъобразност и евентуално за реализиране на отговорност.

170    В жалбата си жалбоподателите се позовават на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), във връзка със задължението на Комисията да провери, преди да приеме ново решение, дали това приемане е в съответствие с принципа на разумния срок.

171    В това отношение следва да се отбележи, че подобно на член 47 от Хартата, на който жалбоподателите също се позовават, член 6 от ЕКПЧ включва задължението за спазване на принципа на разумен срок в съдебните производства.

172    В случая член 6 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата при всички положения не могат да окажат влияние върху изхода от спора, що се отнася до разглежданото тук основание, тъй като, противно на поддържаното от жалбоподателите, Комисията действително е извършила проверката, за която става въпрос в развитите от тях доводи, както е видно от обжалваното решение.

173    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По второто оплакване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

174    Жалбоподателите упрекват Комисията, че е нарушила задължението за мотивиране, като не е обяснила надлежно защо счита, че не е длъжна да прецени спазването на принципа на разумния срок.

175    В това отношение следва да се приеме, че оплакването не се подкрепя от фактите.

176    Всъщност, както бе посочено в отговор на първото оплакване от настоящото основание, Комисията не е отказала да провери в обжалваното решение дали то е било прието в съответствие с принципа на разумния срок.

177    Напротив, от отговора на първото оплакване е видно, че тя е извършила надлежно тази проверка и е заключила, че няма съображения, които да се противопоставят на възобновяването на производството, на приемането на ново решение и на налагането на глоба.

178    Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли, а оттам и цялото второ основание.

 По третото и отчасти по четвъртото основание, и двете изведени от нарушение на принципа на разумния срок на производството

179    В подкрепа на третото основание жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като е прието след процедура, която е надхвърлила разумния срок. Според тях поради прекомерната продължителност на производството Комисията вече не разполага с правомощие за налагане на санкции и следователно посоченото решение е и незаконосъобразно поради превишаване на правомощията. Доводите, развити в подкрепа на третото основание, се споменават отчасти и в четвъртото основание. По същество жалбоподателите излагат три оплаквания, които се отнасят съответно до продължителността на административните фази, до общата продължителност на производството и до последиците от продължителността на производството за правото на защита, като всички те се оспорват от Комисията.

180    Преди да се разгледат тези оплаквания, следва да се припомни, че според Съда продължителността на производството може да доведе до отмяната на обжалваното решение, ако са изпълнени две кумулативни условия, първо, тази продължителност да изглежда неразумна, и второ — превишаването на разумния срок да накърнява упражняването на правото на защита (вж. т. 165 по-горе).

181    От това следва, че решение на Комисията не може да бъде отменено само поради превишаването на разумния срок, ако правото на защита на жалбоподателите не е било засегнато от това превишаване. Следователно доводът на жалбоподателите, че самото превишаване на разумния срок е трябвало да накара Комисията да се откаже от приемането на обжалваното решение, трябва да се отхвърли изначално.

182    При анализа на това основание Общият съд ще разгледа първото условие, като се спре последователно на продължителността на административните фази (първо оплакване) и на общата продължителност на административното производство, в която се включват прекъсванията поради извършването на съдебен контрол (второ оплакване). След това, във връзка с второто условие, той ще анализира въпроса дали упражняването на правото на защита на жалбоподателите е било накърнено (трето оплакване).

 По първото оплакване от продължителността на административните фази

183    Жалбоподателите поддържат, че продължителността на административните фази, които се провеждат повече от шест години, противоречи на принципа на разумния срок. Те критикуват по-специално бавните реакции на Комисията след отменителните решения, постановени последователно от Общия съд и от Съда:

–        между постановяването на решение от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и приемането на решението от 2009 г., тоест в продължение на повече от две години, Комисията е изпратила само посоченото в точка 10 по-горе писмо от 30 юни 2008 г., с което се обявява възобновяването на производството, и исканията за предоставяне на информация, като през този период няма нито ново изложение на възраженията, нито ново изслушване, въпреки че за Комисията е било лесно да поправи пропуска, довел до обезсилване на отмененото решение, тъй като този пропуск е бил ясно установен от Общия съд.

–        също така между решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717), и приемането на обжалваното решение, тоест в продължение на една година и девет месеца, Комисията е изпратила само писмото от 15 декември 2017 г., в което се обявява възобновяването на производството, писмата, с които се обявява и се дават разяснения за изслушването от 23 април 2018 г. и ограничени искания за предоставяне на информация за оборота на жалбоподателите.

184    Според жалбоподателите продължителността на тези фази е неоправдана от гледна точка на съдебната практика:

–        по делото, по което е постановено решение от 16 юни 2011 г., Bavaria/Комисия (T‑235/07, EU:T:2011:283, т. 323), се приема, че продължителност от 20 месеца на втората фаза на административното производство, която обхваща периода от получаването на изложението на възраженията до приемането на обжалваното решение, е неразумна,

–        по делото, по което е постановено решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582), производството по повторно приемане е продължило само десет месеца,

–        освен това производството по повторно приемане е продължило по-малко от осем месеца по дело Solvay/Комисия (заключение на генералния адвокат Kokott по дело Solvay/Комисия, C‑109/10 P, EU:C:2011:256, т. 242), девет месеца по делото, по което е постановено решение от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия (C‑414/12 P, EU:C:2014:301), три месеца по делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T‑201/17, EU:T:2019:81), и четири месеца по делото, по което е постановено решение от 18 октомври 2018 г., GEA/Комисия (T‑640/16, EU:T:2018:700).

185    В това отношение следва да се отбележи, че правото на Съюза изисква от институциите да разглеждат случаите в разумен срок в рамките на провежданите от тях административните производства (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 284).

186    Всъщност задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните производства представлява общ принцип на правото, залегнал по-специално в член 41, параграф 1 от Хартата (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 167, от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 162 и от 7 юни 2013 г., Италия/Комисия, T‑267/07, EU:T:2013:305, т. 61).

187    В случая от преписката е видно, че разглеждането на случая пред Комисията e проведено на четири фази с обща продължителност шест години и един месец:

–        първата фаза, с продължителност от една година и пет месеца, обхваща периода от първите мерки по разследване до изпращането на изложението на възраженията на Federacciai и на засегнатите предприятия,

–        следващите три фази са фазите, довели до приемане съответно на решенето от 2002 г., на решението от 2009 г. и на обжалваното решение, като всяка от тях е с продължителност съответно от девет месеца, две години и един месец и една година и девет месеца.

188    Съгласно съдебната практика разумността на срока трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално на значението на спора за заинтересуваната страна, сложността на делото и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 187 и 188).

189    Така, дори да се предположи, че в други случаи административната фаза, последвала отмяната на решение на Комисията от съда на Съюза в рамките на производство, възобновено за приемането на ново решение, е била по-кратка, от тази в настоящия случай, както поддържат жалбоподателите, това само по себе си не позволява да се заключи, че е нарушен принципът на разумния срок.

190    Всъщност разумността на срока трябва да се разгледа, като се вземат предвид обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално в светлината на критериите, посочени в точка 188 по-горе.

191    На първо място, що се отнася до значението на спора за заинтересованата страна, трябва да се припомни, че предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спорове относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за жалбоподателите и техните конкуренти, но и за третите лица (вж. решение от 1 февруари 2017 г., Aalberts Industries/Европейски съюз, T‑725/14, EU:T:2017:47, т. 40 и цитираната съдебна практика).

192    В случая в обжалваното решение Комисията констатира, че жалбоподателите са нарушили член 65, параграф 1 ВС, като от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. са участвали в продължено съглашение или в съгласувани практики в сектора на арматурната стомана, които имат за цел или резултат фиксирането на цените и ограничаването или контрола върху производството или продажбите на общия пазар.

193    Въз основа на тази констатация Комисията налага на жалбоподателите глоба в размер на 5,125 милиона евро при условията на солидарна отговорност.

194    Предвид тези обстоятелства може да се приеме, че делото е от голямо значение за жалбоподателите.

195    На второ място, що се отнася до сложността на делото, следва да се отбележи, че допуснатите от Комисията грешки се отнасят до последиците за производството от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС.

196    Следва да се припомни обаче, че както посочва Комисията, поради изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС въпросите, които възникват във връзка с приложимите към фактите по делото материалноправни и процесуалноправни правила, представляват известна сложност.

197    Освен това картелът обхваща сравнително дълъг период (10 години и 7 месеца), включва значителен брой участници (8 предприятия, включващи общо 11 дружества, и едно професионално сдружение) и голям брой документи, представени или получени в хода на проверките (около 20 000 страници).

198    С оглед на тези обстоятелства делото трябва да се счита за сложно.

199    На трето място, що се отнася до поведението на страните, следва да се отбележи, че дейността на Комисията е била непрекъсната поради многобройните искания, които е получавала от страните в административното производство.

200    Така в контекста на приемането на обжалваното решение Комисията е трябвало да разгледа множество писма, наред с подготовката на изслушването от 23 април 2018 г., както и да разгледа искане за постигане на споразумение, представено от някои от страните в административното производство на 4 декември 2018 г.

201    От всички тези обстоятелства следва, че продължителността на административните фази на производството не изглежда неразумна с оглед на конкретните обстоятелства по делото, и по-специално на неговата сложност, в контекст, в който Комисията не може да бъде упрекната в никакъв период на необяснимо бездействие по време на етапите, които очертават посочените административни фази.

202    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По второто оплакване от общата продължителност на производството

203    Жалбоподателите оспорват общата продължителност, която е била необходима за разглеждането на преписката от първите действия по разследването до приемането на обжалваното решение. Според тях поради факта, че към момента на приемане на това решение продължителността на производството е била близо 19 години, а производството се отнася до действия, някои от които са били извършени преди повече от 30 години, тази продължителност противоречи на принципа на разумния срок.

204    В това отношение следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните производства представлява общ принцип на правото, закрепен по-специално в член 41, параграф 1 от Хартата. Освен това неспазването на разумен срок при постановяване на решение представлява нарушение на процесуалните правила (решение 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 191). Всъщност съгласно член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 177—179 и от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 282 и 283).

205    Всъщност правото на Съюза изисква институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да разглеждат в разумен срок делата в рамките на административните производства, които провеждат (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 284).

206    Задължението за спазване на разумен срок се прилага към всеки етап на дадено производство, както и към производството като цяло (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 230 и 231 и заключение на генералния адвокат Kokott по дело Solvay/Комисия, C‑109/10 P, EU:C:2011:256, т. 239).

207    В случая следва да се констатира, че като цяло административното производство се провежда изключително дълго време, което впрочем е накарало Комисията да намали размера на окончателно наложената на жалбоподателите глоба (вж. т. 162 по-горе).

208    В случая обаче общата продължителност на административното производство може да се обясни със сложността на делото, като се има предвид, че за някои аспекти тя се дължи на обстоятелства, свързани със самото дело, а за други е свързана с контекста на делото, а именно изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС (вж. т. 195—198 по-горе).

209    Действително Комисията е допуснала грешки при преценката на последиците от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС и тези грешки са довели до отмяна, постановена последователно от Общия съд и от Съда.

210    Тези грешки обаче, както и въздействието им върху продължителността на административното производство трябва да се преценяват, като се вземе предвид сложността на поставените въпроси.

211    Освен това общата продължителност на административното производство отчасти се дължи на прекъсванията поради осъществяването на съдебен контрол и следователно е свързана с жалбите, подадени пред съда на Съюза във връзка с различни аспекти на делото.

212    В това отношение трябва да се посочи, че възможността делата на предприятията, намиращи се в положение, сходно с това на жалбоподателите, да бъдат разглеждани повече от веднъж от административните органи и евентуално от съдилищата на Съюза, е присъща за въведената от съставителите на Договорите система за контрол на действията и операциите в областта на конкуренцията. Така задължението на административния орган да извърши различни формалности и действия, преди да приеме окончателно решение в областта на конкуренцията и възможността тези формалности или действия да доведат до подаването на жалби не може да се използва от дадено предприятие като довод, в края на производството, в подкрепа но твърдението, че е превишен разумният срок (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Wahl по дело Feralpi и др./Комисия, C‑85/15 P, C‑86/15 P, C‑87/15 P, C‑88/15 P и C‑89/15 P, EU:C:2016:940, т. 70).

213    При тези обстоятелства не може да се приеме, че продължителността на административното производство като цяло е била прекомерна и че следователно е могла да попречи на Комисията да приеме ново решение за налагане на глоба.

214    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По третото оплакване относно последиците за правото на защита от продължителността на производството

215    Жалбоподателите поддържат, че продължителността на административното производство е нарушила правото им на защита. Според тях поради тази продължителност изслушването от 23 април 2018 г. не е позволило на органите за защита на конкуренцията на държавите членки да изслушат всички участници, чиито становища могат да повлияят на способността им да се защитят.

216    В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 180 по-горе, за да може съдът да отмени приетото от Комисията решение поради нарушение на принципа на разумния срок, трябва да са изпълнени две условия. Тъй като първото (неразумна продължителност на производството) не е изпълнено, по принцип в отговор на третото оплакване не е необходимо да се проверява дали продължителността на административното производство е накърнила упражняването на правото на защита. Тази проверка обаче трябва да се извърши от съображения за изчерпателност и за да се отговори напълно на опасенията на жалбоподателите.

217    От една страна, следва да се констатира, че в хода на цялата разглеждана процедура жалбоподателите поне седем пъти са имали възможност да изразят становище и да изтъкнат доводи (вж. т. 3—6, 10, 22 и 23 по-горе).

218    По-конкретно жалбоподателите са могли да изразят становището си по време на трета административна фаза, в становището си от 1 февруари 2018 г. и по време на изслушването от 23 април 2018 г. (вж. т. 22 и 23 по-горе).

219    От друга страна, разглеждането на първото основание позволи да се установи, че правото на защита на жалбоподателите не е било нарушено нито от това, че на изслушването от 23 април 2018 г. не са присъствали всички лица, които са участвали в предходните изслушвания, нито от това, че е възможно в момента на изразяване на становището си в консултативния комитет представителите на органите за защита на конкуренцията на държавите членки да са знаели, че преди това са били приети две решение срещу засегнатите предприятия, едно от които е било потвърдено от Общия съд (вж. т. 66—146 по-горе).

220    От тези обстоятелства следва, че дори ако може да се счете, че продължителността на административното производство противоречи на принципа на разумния срок, условията, които трябва да са налице, за да се отмени обжалваното решение, не са изпълнени, тъй като жалбоподателите не са могли да докажат никакво нарушение на правото на защита в резултат на тази продължителност.

221    При това положение следва да се приеме, че не е налице нито едно от необходимите изисквания, за да може Общият съд да отмени обжалваното решение поради нарушение на принципа на разумния срок.

222    Следователно оплакването трябва да се отхвърли, а оттам и цялото основание.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и от явни грешки в преценката

223    В рамките на четвъртото основание жалбоподателите излагат три оплаквания, които са изведени, първо, от липсата на достатъчно обяснение на причините, поради които Комисията е приела ново решение за налагане на глоба, второ, от явна грешка в преценката, допусната от Комисията във връзка с възпиращия ефект, който може да има приемането на такова решение, и трето, от грешка, допусната от Комисията при преценката на възможността трети лица да предявят иск за обезщетение пред националните съдилища, както и от други доводи, като Комисията оспорва всички оплаквания.

 По първото оплакване относно липсата на достатъчно обяснение за причините, поради които Комисията е приела ново решение за налагане на глоба

224    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен причините, поради които е решила да възобнови производството:

–        от една страна, мотивите не обосновавали, освен констатирането на нарушение, да се приеме и решение за налагане на глоба,

–        от друга страна, Комисията не била доказала твърдението си, че глобата е необходима, за да се гарантира възпиращ ефект на съответния пазар, при положение че този пазар коренно се е променил.

225    На първо място, следва да се отбележи, че член 105, параграф 1 ДФЕС възлага на Комисията задачата да следи за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

226    В тази връзка според съдебната практика Комисията трябва да определя и провежда политиката на Съюза в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, непубликувано, EU:T:2013:538, т. 22 и цитираната съдебна практика).

227    В този контекст Комисията разполага с широко право на преценка, което се потвърждава от Регламент № 1/2003, съгласно който, ако установи наличието на нарушение, тя „може“, от една страна, да задължи съответните предприятия да го прекратят (член 7, параграф 1), и от друга страна, да наложи глоби на предприятията нарушители (член 23, параграф 2).

228    По този начин в областта на конкуренцията на Комисията е предоставено правомощието да решава — независимо от начина, по който случаят е отнесен до нея, а именно по-специално чрез жалба или по собствена инициатива — дали дадено поведение трябва да бъде предмет на преследване, решение и глоба в зависимост от приоритетите, които тя определя в рамките на своята политика в областта на конкуренцията.

229    Наличието на това правомощие обаче не освобождава Комисията от задължението ѝ за мотивиране (вж. в този смисъл решение от 12 март 2020 г., LL-Carpenter/Комисия, T‑531/18, непубликувано, EU:T:2020:91, т. 90 и цитираната съдебна практика).

230    В контекст, в който, както в настоящия случай, от една страна, решение на Комисията е било отменено два пъти и от друга страна, времето, изтекло между първите действия по разследване и приемане на решението, е изключително дълго, в съответствие с принципа на добра администрация тази институция трябва да вземе предвид продължителността на производството и последиците, които посочената продължителност е могла да има за решението ѝ да разследва съответните предприятия, като тази преценка трябва да бъде изложена в мотивите на решението.

231    Комисията обаче е направила точно това, като е посочила подробно, от една страна, в съображения 526—529 от обжалваното решение и от друга страна, в съображения 536—573 от това решение, причините, поради които счита, че трябва да се приеме ново решение, с което да се установи наличието на нарушение и да се наложи глоба на съответните предприятия. По-специално тя посочва, че налагането на глоба би позволило да се гарантира, че предприятията адресати, които са участвали в дългогодишен картел, няма да останат ненаказани, като добавя, че според нея само налагането на глоба ще гарантира последователно прилагане на правилата на конкуренцията и ще има възпиращ ефект върху предприятията.

232    Следователно първият довод трябва да се отхвърли.

233    На второ място, трябва да се отбележи, че в съображение 505 от обжалваното решение Комисията посочва, че след извършването на преценка е информирала предприятията адресати, че желае да възобнови производството, за да установи, след изслушване по същество, проведено в съответствие с регламенти № 1/2003 и № 773/2004, дали участието на посочените предприятия в нарушението, което им е вменено в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения, е достатъчно ясно.

234    Що се отнася до санкцията, както бе посочено в точка 231 по-горе, в съображение 565 от обжалваното решение Комисията посочва, че налагането на глоба ще позволи да се предотврати безнаказаността на съответните предприятия и че само налагането на такава глоба ще гарантира последователното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и ще има възпиращ ефект.

235    Накрая, що се отнася до промяната на пазара, която според жалбоподателите трябвало да обоснове по-снизходително отношение на Комисията при налагането на глобата, този въпрос е разгледан в съображение 567 от обжалваното решение, в което Комисията посочва, че макар нарушението да е преустановено сравнително отдавна, приемането на решение за налагане на глоба запазва значението си, особено за пазара на арматурна стомана в Италия, за да възпре предприятията адресати отново да предприемат такива сериозни действия.

236    От тези обстоятелства може да се заключи, че мотивите, изложени от Комисията в обжалваното решение, показват ясно и недвусмислено разсъжденията, които е следвала, за да обоснове приемането на ново решение за налагане на глоба, въпреки постановените в миналото отменителни съдебни решения, включително и стремежа да се придаде възпиращ ефект на обжалваното решение.

237    Следователно вторият довод трябва да се отхвърли, а оттам и цялото първо оплакване.

 По второто оплакване относно явна грешка в преценката, допусната от Комисията във връзка с възпиращия ефект, който може да има приемането на ново решение за налагане на глоба

238    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, въпреки настъпилите промени на пазара на арматурна стомана, че приемането на решение и налагането на санкция все още са необходими, за да се възпрат предприятията адресати от подобно поведение в бъдеще и за да се възпрат всички евентуално заинтересовани лица от извършването на подобни нарушения в бъдеще.

239    В това отношение следва да се отбележи, че с оглед на сериозността на констатираното нарушение Комисията е могла да счете, че приемането на решение и налагането на санкция все още са били оправдани към момента на приемане на обжалваното решение с оглед на възпиращия ефект, който това решение и тази санкция биха могли да имат върху пазарите.

240    Всъщност именно санкцията, тоест заплащането на наложената глоба, действително разубеждава дадено предприятие и като цяло участниците на пазара да нарушат правилата на конкуренцията, предвидени в членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

241    Вярно е, че на жалбоподателите е била наложена санкция два пъти по време на производството — най-напред с решението от 2002 г. и след това с решението от 2009 г. Тези решения обаче са отменени от съда на Съюза съответно с решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C‑86/15 P и C‑87/15 P, EU:C:2017:717). При тези обстоятелства може да се счете, че налагането на санкция с обжалваното решение е оправдано поради необходимостта да се гарантира възпиращият ефект.

242    Може да се добави, че в случая налагането на глоба от Комисията е имало за цел не само да придаде на обжалваното решение известно възпиращо действие, но и да се избегне пълната безнаказаност на съответните предприятия, до каквато би се стигнало, ако те не бяха санкционирани с обжалваното решение (вж. съображение 527 от обжалваното решение).

243    Последната цел обаче е достатъчна сама по себе си, с оглед на посочените в обжалваното решение обстоятелства, и по-специално като се има предвид, от една страна, сериозността на установеното от Комисията нарушение и от друга страна, продължителността на това нарушение, така както е установена от посочената институция, за да обоснове в случая приемането на решение за налагане на санкция.

244    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По третото оплакване от допусната от Комисията грешка при преценката на възможността трети лица да предявят иск за обезщетение пред националните съдилища

245    Жалбоподателите оспорват един от доводите, които Комисията изтъква, за да обоснове възобновяването на административното производство, а именно че е следвало да се гарантира възможността за трети лица да предявяват още искове за обезщетение след приемането на обжалваното решение. Според тях към момента на приемане на това решение вече не е било възможно да се предяви какъвто и да било граждански иск, тъй като в Италия такъв иск се погасява по давност след пет години, а някои от действията, предмет на настоящото производство, са отпреди повече от тридесет години.

246    В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 564 от обжалваното решение Комисията обяснява, че според нея възобновяването на производството и приемането на ново решение могат да улеснят трети лица, които искат евентуално да предявят иск за обезщетение пред националните съдилища.

247    Тази преценка е основателна. Всъщност при приемането на обжалваното решение Комисията не е могла да изключи възможността давността да е прекъсната за някои пострадали лица и в този случай посоченото решение да може да ги улесни да предявят иск за обезщетение на евентуални вреди.

248    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите съсредоточават доводите си върху давностния срок за граждански искове в Италия.

249    Искът за обезщетение на евентуални вреди, причинени от картела, обаче може да се предяви и в други държави, освен Италия, тъй като е възможно засегнатите от картела продукти да са закупени от клиенти извън Италия.

250    В този контекст Комисията не може да изключи вероятността от прилагане на други национални законодателства, които евентуално да предвиждат различни правила относно давностния срок или основанията за спиране и дори прекъсване, на давностния срок.

251    Така с доводите си жалбоподателите не доказват че е допусната грешка, тъй като в позицията си се ограничават само до това да заявяват, че не споделят мнението на Комисията по разглеждания въпрос за значението на наличието на решение на Комисията за предявяването на искове за обезщетение пред националните съдилища от евентуално увредени трети лица.

252    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

 По останалите доводи

253    В подкрепа на четвъртото основание жалбоподателите изтъкват още два довода, които бяха анализирани, поне частично, в отговора на другите основания, разгледани по-горе.

254    С първия довод жалбоподателите изтъкват, че в обжалваното решение Комисията не e проверила надлежно дали продължителността на административното производство е надхвърлила разумния срок.

255    По-специално жалбоподателите упрекват Комисията, че не е обяснила надлежно защо в рамките на своя анализ е разгледала само продължителността на административното производство.

256    В това отношение следва да се отбележи, че както бе посочено в точки 152—169 по-горе в отговор на първото оплакване от второто основание, противно на твърдяното от жалбоподателите, Комисията е проверила общата продължителност на административното производство, включително административните фази и прекъсванията поради извършването на съдебен контрол, и е разгледала въпроса дали тази продължителност може или трябва да има последици за възможността за възобновяване на посоченото производство и за положението на съответните предприятия.

257    В този контекст Комисията признава, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения различните проведени една след друга фази са могли да доведат, що се отнася до цялото административно производство, включително административните фази и прекъсванията поради извършването на съдебен контрол, до „обективно“ дълга продължителност, както бе посочено в точки 156 и 157 по-горе.

258    По-нататък, като претегля обществения интерес от ефективно прилагане на правилата на конкуренцията и интереса на страните да бъдат отчетени възможните последици от допуснатите процесуални нарушения, Комисията решава да приеме решение, с което да установи нарушаване на правилата на конкуренцията, но да намали наложената глоба с 50 %.

259    Следователно първият довод трябва да се отхвърли.

260    С втория довод жалбоподателите изтъкват, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разумният срок не е бил превишен.

261    По-специално жалбоподателите поддържат, че Комисията не може да твърди, така както го прави, че административното производство е протекло бързо.

262    В това отношение, като се имат предвид обстоятелствата, посочени в отговор на третото основание (вж. т. 183—214 по-горе), трябва да се приеме, че като е заключила, че продължителността на административното производство не е била неразумна, Комисията не е допуснала грешка в преценката.

263    От тези съображения, и по-специално от точки 185—202 по-горе, следва, в същия смисъл, че твърдението на Комисията в съображение 555 от обжалваното решение, че „[в] случая, що се отнася до административната фаза, [тя] счита, че винаги е извършвала дейността си по разследване бързо и без необосновани прекъсвания“, също не съдържа грешка в преценката.

264    Следователно вторият довод трябва да се отхвърли.

265    С оглед на изложените съображения цялото четвърто основание следва да се отхвърли по същество.

 По отправеното в съдебното заседание искане на жалбоподателите за изменение на глобата

266    В съдебното заседание жалбоподателите посочват, че в жалбата си са оспорили законосъобразността на обжалваното решение, но също така имплицитно и размера на глобата, така че Общият съд е бил сезиран и с искане за изменение на глобата при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол.

267    В това отношение следва да се припомни, че както посочва Комисията в съдебното заседание, съгласно съдебната практика съдът на Съюза не може да упражнява служебно правомощието за пълен съдебен контрол, предвидено в член 261 ДФЕС и в член 31 от Регламент № 1/2003.

268    Всъщност, тъй като производството пред съдилищата на Съюза е състезателно, жалбоподателят е този, който трябва да отправи това искане срещу обжалваното решение, да посочи основанията за искането и да представи доказателства в подкрепа на тези основания (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 335).

269    Трябва да се констатира обаче, че в случая жалбата не съдържа искане за изменение на глобата. Вярно е, че в съдебното заседание жалбоподателите поддържат, че такова искане следва от структурата на жалбата. Те обаче не представят никакво доказателство в подкрепа на това твърдение. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са изпълнени изискванията на член 76, буква д) от Процедурния правилник, че жалбоподателят е длъжен да посочи исканията си в жалбата си. Съгласно тази разпоредба само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на жалбата трябва да се преценява единствено от гледна точка на тези искания (решение от 18 ноември 2020 г., H/Съвет, T‑271/10 RENV II, EU:T:2020:548, т. 84 и цитираната съдебна практика).

270    Ето защо следва да се приеме, че искането за изменение на глобата е направено със закъснение по време на производството и че вследствие от това просрочване то е недопустимо на основание член 84, параграф 1 от Процедурния правилник.

271    При всички положения, тъй като доводите в подкрепа на жалбата са отхвърлени изцяло, глобата не може да бъде намалена, нито a fortiori отменена въз основа на изложените в подкрепа на жалбата основания.

 Извод

272    С оглед на всички горепосочени съображения жалбата трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

273    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията, в съответствие с искането на последната.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ferriera Valsabbia SpA и Valsabbia Investimenti SpA да заплатят съдебните разноски.

Gervasoni Madise Nihoul

Frendo       Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 ноември 2022 година.

Подписи

*      Език на производството: италиански.