Language of document : ECLI:EU:T:2012:652

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

6 декември 2012 година

Дело T‑390/10 P

Paulette Füller‑Tomlinson

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Социална сигурност — Професионално заболяване — Определяне на процента на инвалидност с професионален произход — Използване на европейската таблица за оценка за медицински цели на накърняването на физическата и психологическа цялост— Изопачаване на фактите — Разумен срок“

Предмет:      Жалба за отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 1 юли 2010 г. по дело Füller-Tomlinson/Парламент (F‑97/08)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Paulette Füller-Tomlinson понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейския парламент в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност — Негодно основание — Отхвърляне

2.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване

(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

3.      Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Имплицитни мотиви, изложени от Съда на публичната служба — Допустимост — Условия

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

4.      Обжалване — Основания — Необходимост от точна критика на определено съображение от мотивите на Съда на публичната служба

(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Определяне по таблица на процент или процентен интервал инвалидност — Право на преценка на медицинската комисия — Граници — Задължителен характер на таблицата

(член 73, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Правилника за длъжностните лица; член 11 от правилата относно осигуряването за рисковете „трудова злополука“ и „професионално заболяване“)

6.      Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост

(член 48, параграф 2, член 139, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)

7.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване — Признаване на професионалния произход на заболяването и определяне на степента на трайна инвалидност — Производство — Предоставяне на разположение на медицинските лица на институциите на всички релевантни документи — Липса на всестранна експертиза — Нередност

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 18 от правилата относно осигуряването за рисковете „трудова злополука“ и „професионално заболяване“)

8.      Право на Съюза — Принципи — Спазване на разумен срок — Нарушение в административното производство — Последици

(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 27 и 71)

Позоваване на:

Съд — 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 Р, Recueil, стр. I‑5863, точка 52; Съд — 7 април 2011 г., Гърция/Комисия, C‑321/09 P, непубликувано в Сборника, точка 61

Общ съд — 6 март 2012 г., Комисия/Liotti, T‑167/09 P, точка 21 и цитираната съдебна практика

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 41, 96 и 110)

Позоваване на:

Общи съд — 15 май 2012 г., Nijs/Комисия, T‑184/11 P, точка 29 и цитираната съдебна практика

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Общ съд — 2 юли 2010 г., Kerstens/Комисия, T‑266/08 P, все още непубликувано в Сборника и цитираната съдебна практика

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 48, 49, 77 и 78)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 34; 8 януари 2002 г., Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, Recueil, стр. I‑1, точка 68; 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 426

Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 59; 10 февруари 2012 г., AG/Парламент, T‑98/11 P, точка 24 и цитираната съдебна практика

5.      Член 73, параграф 2, буква в) от Правилника за длъжностните лица, който уточнява, че в случай на частична трайна инвалидност обезщетението, изплащано на заинтересуваното лице, „[се изчислява] въз основа на таблицата, установена в [общите правила]“ относно осигуряването на длъжностните лица за рисковете „трудова злополука“ и „професионално заболяване“, не придава задължителен характер на таблицата. Посоченият текст, от който следва само, че разглежданото обезщетение се определя в зависимост от видовете физически и психически увреждания, изброени в таблицата, и от процента или процентния интервал инвалидност, свързани с тях, не може да се счита за насока относно задължителния или факултативен характер на таблицата.

За сметка на това член 11, параграф 1 от правилата относно осигуряването, който уточнява, че трайната пълна или частична инвалидност се отчита въз основа на физическите и психическите увреждания „съобразно Европейската скàла“, трябва, с оглед на използваните понятия, да се тълкува в смисъл, че физическите и психическите увреждания следва да се определят в съответствие с таблицата, с което ѝ се придава задължителен характер.

При това положение Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагане на правото с оглед на разпоредбите на член 73, параграф 2, буква в) от Правилника за длъжностните лица и на член 11, параграф 1 от правилата относно осигуряването, като е приел, че свободата на преценката на медицинската комисия се отнася единствено до установяване на заболяването, от което страда осигуреното лице, и при наличие на такава констатация, когато следва да се определи физическото и психическото увреждане на това лице, тази свобода се ограничава от таблицата.

(вж. точки 60—62)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 94)

Позоваване на:

Nijs/Комисия, посочено по-горе, точки 29 и 66 и цитираната съдебна практика

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 105)

Позоваване на:

Общ съд — 3 март 2004 г., Vainker/Парламент, T‑48/01, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑197, точка 133

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 115 и 116)

Позоваване на:

Съд — 13 декември 2000 г. SGA/Комисия, C‑39/00 P, Recueil. стр. I‑11201, точка 44; Гърция/Комисия, посочено по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T‑67/01, Recueil, стр. II‑49, точки 36, 40 и цитираната съдебна практика; 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точка 162