РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
19 юни 2007 година
Дело F-54/06
John Davis и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Корекционни коефициенти — Пенсиониране след влизането в сила на Правилника в редакцията му, приложима от 1 май 2004 г. — Прилагане на корекционните коефициенти, изчислени в зависимост от средния жизнен стандарт в страната на пребиваване на пенсионерите — Преходен режим — Премахване на корекционните коефициенти за пенсионните права, придобити след влизането в сила на Правилника в редакцията му, приложима от 1 май 2004 г.“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Davis и три други длъжностни лица на Съвета искат да се отменят решенията на Съвета за определяне на съответното им право на пенсия за осигурителен стаж, тъй като, от една страна, частта от пенсионните им права, придобита след 30 април 2004 г., не е умножена с корекционен коефициент и от друга страна, корекционният коефициент, приложен към частта от пенсионните им права, придобита преди 1 май 2004 г., е различен от този, с който се умножава заплатата на активно заетите длъжностни лица на Европейските общности в Обединеното кралство или Дания
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Премахване за пенсионните права, придобити след влизането в сила на Регламент № 723/2004
(член 82, параграф 1, приложение ХІІІ, член 20 от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Премахване за пенсионните права, придобити след влизането в сила на Регламент № 723/2004
(член 82, параграф 1, приложение ХІІІ, член 20 от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Корекционен коефициент — Премахване за пенсионните права, придобити след влизането в сила на Регламент № 723/2004
(член 82, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Свободно движение на хора — Работник — Понятие — Длъжностно лице на Общността — Включване — Пенсионирано длъжностно лице на Общността — Изключване
(членове 18 ЕО и 39 ЕО)
5. Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Пенсионирани длъжностни лица на Общността
(член 18 ЕО; член 82, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Принципът на равно третиране не е нарушен, доколкото разликите в третирането на различни категории длъжностни лица са обосновани въз основа на обективен и разумен критерий и доколкото тези разлики са пропорционални на преследваната с въпросното разграничаване цел.
Що се отнася до премахването на корекционните коефициенти за пенсионните права, придобити след 1 май 2004 г., осъществено с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители, разликата в третирането между длъжностните лица, пенсионирани след влизането в сила на реформата на Правилника, и тези, пенсионирани няколко месеца преди влизането ѝ в сила, доколкото само последните се ползват от корекционен коефициент върху пълния размер на своите пенсии, е в съответствие с принципа на равно третиране. Тази разлика е обоснована от обективен и разумен критерий, а именно пенсионирането на длъжностните лица преди или след влизането в сила на реформата на Правилника. Освен това с оглед на целите на посочената реформа на Правилника тази разлика в третирането отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като независимо от обстоятелството, че първите са пенсионирани след датата на влизане в сила на реформата на Правилника, пълният размер на правата им, придобити преди тази дата, продължава да се умножава с корекционни коефициенти и при това със същите корекционни коефициенти като тези, приложими за длъжностните лица, пенсионирани преди тази дата. В допълнение, тези изводи се подкрепят от съображението, че законодателят не е приел правила, които засягат отрицателно само пенсионните права, придобити след 1 май 2004 г., но и правила, които засягат отрицателно пенсионните права, придобити преди тази дата, като постепенно заменя през преходен период, който изтича на 30 април 2008 г., корекционните коефициенти „столица“ с корекционните коефициенти „държава“, които са по-малко благоприятни за пенсионерите.
На още по-голямо основание разликата в третирането не може по никакъв начин да се разглежда като произволна или явно неподходяща с оглед на целите на реформата на Правилника дискриминация. Всъщност само при наличието на такава дискриминация може да се уважи правното основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, когато то е изтъкнато срещу мерки, приети в област, в която законодателят разполага с дискреционно правомощие, какъвто е случаят в областта на приспособяването на пенсионноосигурителната схема.
(вж. точки 64, 74 и 75)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 65
Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, все още непубликувано в Сборника, точка 91
2. В област, в която законодателят разполага с дискреционно правомощие, какъвто е случаят в областта на приспособяването на пенсионноосигурителната схема, при осъществяването на своя контрол за спазването на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация съдията само проверява дали съответната институция не е извършила произволно или явно неподходящо разграничаване.
Законодателят не е превишил тези граници, като е премахнал всеки корекционен коефициент за пенсионните права, придобити след 1 май 2004 г. — премахване, което е извършено с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители. Всъщност не съществува по-висш принцип на общностното право „на равно третиране по отношение на покупателната способност“ на пенсионерите на Общността, а общ принцип на равно третиране и на недопускане на дискриминация, който законодателят трябва да прилага чрез способите и средствата, които счита за най-подходящи. С оглед на дискреционното правомощие на законодателя в областта на приспособяването на пенсионноосигурителната схема Съветът напълно е имал право да приеме схема, която има за цел да приложи принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, като отмени корекционните коефициенти и гарантира, че при равни вноски длъжностните лица ще получават равна номинална пенсия, какъвто впрочем по общо правило е случаят при съществуващите в други международни организации схеми за пенсионно осигуряване. В това отношение има основание да се приеме, че европейската интеграция прави все по-малко необходимо съществуването на корекционни коефициенти и че пенсионерите все по-често ще избират да определят своето местопребиваване в своята бивша държава по месторабота или в държава, различна от държавата по произход; освен това Съветът може да вземе предвид желанието да се избегнат както измамите, така и скъпоструващите и трудни проверки на действителното място на пребиваване на пенсионерите.
Освен това законодателят е свободен да изменя Правилника, като приема по-неблагоприятни за съответните длъжностни лица разпоредби от тези, приложими преди това, и тази свобода не може да бъде възпрепятствана чрез позоваването на какъвто и да е принцип на равно третиране „по отношение на покупателната способност“. Когато обаче са налице придобити от длъжностните лица права, законодателят е длъжен да определи преходен период с достатъчна продължителност, който в рамките на пенсионноосигурителната схема има за цел да предотврати неочаквано изменение на реда за изчисляването на размера на пенсиите. В това отношение, дори да се предположи, че тази защита се разпростира върху длъжностните лица, пенсионирани след влизането в сила на реформата на Правилника, тя може да обхване само придобитите от тях права преди реформата.
(вж. точки 65, 78 и 80—82)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Losch/Съд, T‑13/97, Recueil FP, стр. I‑A‑543 и II‑1633, точки 113, 121 и 122; 30 септември 1998 г., Busacca и др./Сметна палата, T‑164/97, Recueil FP, стр. I‑A‑565 и II‑1699, точки 49, 58 и 59; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точки 127 и 132; 8 януари 2003 г., Hirsch и др./ЕЦБ, T‑94/01, T‑152/01 и T‑286/01, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑27, точка 51; 26 февруари 2003 г., Drouvis/Комисия, T‑184/00, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑297, точка 57, потвърдено от Съда, 29 април 2004 г., Drouvis/Комисия, C‑187/03 P, непубликувано в Recueil; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точки 71, 72, 78, 79, 85, 87, 97, 100 и 105
Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, все още непубликувано в Сборника, точка 62
3. Премахването на корекционните коефициенти за пенсионните права, придобити след 1 май 2004 г., осъществено с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители, не нарушава принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация по отношение на пребиваващите в държава членка с висок жизнен стандарт пенсионери спрямо пребиваващи в държава членка с по-нисък жизнен стандарт пенсионери. Този извод важи също за сравнението между пенсионерите, които не пребивават в Белгия, и тези, които пребивават в нея.
Всъщност, от една страна, макар посоченото премахване на корекционните коефициенти да води до различия между пенсионерите по отношение на покупателната способност, в зависимост от това, дали последните се установят в страни с висок или с нисък жизнен стандарт, такива различия се основават на обективен и разумен критерий, а именно равния размер на вноските, платени от длъжностните лица по време на кариерата им, и от друга страна, поне през първите години от прилагането на новата пенсионноосигурителна схема тези различия са пропорционални на целите на реформата на Правилника. През тези години длъжностните лица, пенсионирани след влизането в сила на реформата на Правилника, ще са придобили всъщност по-голямата част от пенсионните си права и следователно ще се ползват от синтетични коефициенти, много близки до тези, от които те биха се ползвали, ако реформата на Правилника бе запазила системата на корекционните коефициенти. Само ако, противно на очакванията на Съвета, разликите между жизнения стандарт на държавите членки продължават да съществуват в бъдеще, разликата в третирането между пенсионерите, които се установяват в места, където жизненият стандарт е висок, и тези, които се установяват в места, където този жизнен стандарт е нисък, би могла да се окаже непропорционална по отношение на целите на реформата на Правилника, предвид липсата на корекционни коефициенти върху съществена част от пенсионните права и при условие че Съветът не приеме коригиращи мерки.
Освен това — въз основа на същите съображения и предвид дискреционното правомощие на законодателя в областта на приспособяването на пенсионноосигурителната схема — последиците от премахването на корекционните коефициенти не могат да представляват произволна или явно неподходяща дискриминация по отношение на целите на реформата на Правилника.
(вж. точки 84—87)
4. Длъжностното лице на Общността има качеството на работник мигрант и като гражданин на Общността, който работи в държава членка, различна от държавата по произход, не губи качеството си на работник по смисъла на член 39, параграф 1 ЕО поради обстоятелството, че заема длъжност в международна организация, дори ако условията на неговото влизане и пребиваване в страната по заетостта са специално уредени в международна конвенция. За сметка на това пенсионерите на Общността не могат да се позовават на принципите на свободно движение и на свобода на установяване, които по-специално се отнасят до упражняването на икономическа дейност, а само на член 18 ЕО, който гарантира на гражданите на Общността правото свободно да се движат и да пребивават в рамките на територията на държавите членки.
(вж. точки 96—98)
Позоваване на:
Съд — 15 март 1989 г., Echternach и Moritz, 389/87 и 390/87, Recueil, стр. 723, точка 11; 16 декември 2004 г., My, C‑293/03, Recueil, стр. I‑12013, точка 37; 16 февруари 2006 г., Öberg, C‑185/04, Recueil, стр. I‑1453, точка 12
5. Член 18 ЕО гарантира на гражданите на Общността правото свободно да се движат и да пребивават в рамките на територията на държавите членки — право, което следва пряко от предоставения с член 17 ЕО статут на гражданин на Европейския съюз, който е предвиден да бъде основният статут за гражданите на държавите членки. При спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договора и вторичното право, член 18 ЕО може сам по себе си да породи за гражданите на Европейския съюз права, които те могат да предявят по съдебен ред. При липса на предвидена в това отношение специална норма тази разпоредба би могла така да бъде основа на право на пенсионираните длъжностни лица на Общността да се установят в държава членка по свой избор.
Не само мерките, които съдържат преки забрани и ограничения, но и тези, които биха възпрели заинтересованите лица да се установят в друга държава членка, биха накърнили правото на свободно движение. От член 18 ЕО обаче не може да бъде изведено положително задължение за общностния законодател да предостави на пенсионерите на Общността финансова добавка под формата на корекционни коефициенти, които имат за цел да компенсират констатирания по-висок жизнен стандарт в държава членка, в която пенсионерът би желал да се установи; всъщност, доколкото не може да става въпрос за неравно третиране спрямо други пенсионери на Общността, които са избрали да се установят в същата държава членка, неудобствата, които установяването в тази държава включва и които следват от общи и обективни положения от естество да засегнат всеки пенсионер, дори всяко друго лице, което се установява в същата държава, са последица от направения от заинтересованото лице свободен избор на неговото място на пребиваване след отчитане на всички предимства и недостатъци на този избор и по никакъв начин не могат да се разглеждат като имплицитни пречки за свободното движение.
(вж. точки 98—100)
Позоваване на:
Съд — 1 февруари 1996 г., Perfili, C‑177/94, Recueil, стр. I‑161, точки 17—19; 17 септември 2002 г., Baumbast и R, C‑413/99, Recueil, стр. I‑7091, точки 82, 84 и 86; 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C‑148/02, Recueil, стр. I‑11613, точки 21—24; 12 юли 2005 г., Schempp, C‑403/03, Recueil, стр. I‑6421, точки 45—47; 16 февруари 2006 г., Rockler, C‑137/04, Recueil, стр. I‑1441, точки 17—19; 26 октомври 2006 г., Tas-Hagen и Tas, C‑192/05, Recueil, стр. I‑10451; 9 ноември 2006 г., Turpeinen, C‑520/04, Recueil, стр. I‑10685, точка 13; 11 януари 2007 г., ITC, C‑208/05, Сборник, стр. I‑181, точки 31 и 33; 30 януари 2007 г., Комисия/Дания, C‑150/04, Сборник, стр. I‑1163, точки 41—45