Жалба, подадена на 7 януари 2014 г. — Taetel/Комисия
(Дело T-29/14)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Taetel, SL (Мадрид, Испания) (представители: E. Navarro Varona, P. Vidal Martínez, J. López-Quiroga Teijero и G. Canalejo Lasarte, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени обжалваното решение на основание член 263 ДФЕС в частта, в която обявява съществуването на държавна помощ и разпорежда възстановяването ѝ от инвеститорите,
при условията на евентуалност да отмени членове 1, 2 и член 4, параграф 1 от решението, доколкото определят инвеститорите като бенефициери, които са длъжни да възстановяват предполагаемата помощ,
при условията на евентуалност да обезсили съдържащото се в член 4, параграф 1 в края разпореждане за възстановяване на помощта от инвеститорите поради нарушение на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, тъй като не може да бъде разпоредено възстановяване преди датата на публикуване на решението за започване на процедура,
при условията на евентуалност да отмени член 2 от решението и да обяви за незаконосъобразна методологията на определяне на предполагаемото предимство, което подлежи на възстановяване от инвеститорите,
да обяви нищожността или, алтернативно, частична недействителност на член 4, параграф 1 от решението относно забраната за „прехвърляне на задължението за събиране на други лица“, доколкото в него се съдържа преценка относно забраната или предполагаемата недействителност на договорните клаузи за събиране от трети лица на сумите, които инвеститорите трябва да възстановят на испанската държава, и
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Обжалваното в настоящото производство решение е същото като по дело Bankia/Комисия, T-700/13, дело Lico Leasing y Pequeños y Medianos Astilleros de Reconversión/Комисия, T-719/13 и дело Anudal Industrial/Комисия, T-3/14.
Правните основания и основните доводи са сходни с изтъкнатите вече по посочените дела.
По-специално се твърди нарушение на член 107 ДФЕС затова, че обжалваното решение приема, че системата за данъчно облагане на автомобилите, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за закупуване на нови плавателни съдове, представлява в своята съвкупност държавна помощ.
Според жалбоподателя решението нарушава член 107 ДФЕС и като приема, че мерките, включени в посочената система на данъчно облагане, представляват „нова“ държавна помощ.
При условията на евентуалност жалбоподателят твърди нарушение на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, както и нарушение на членове 107, 108 и 206 ДФЕС поради неправилна индивидуализация на бенефициерите и грешка при определянето на подлежащите на възстановяване суми, както и на член 108, параграф 3 ДФЕС, член 19 от Регламент № 659/1999, член 3, параграф 6 от Договора за Европейския съюз и членове 16 и 17 от Хартата на Европейския съюз на основните права, тъй като в член 4, параграф 1 от обжалваното решение се забраняват или обявяват за недействителни договорните клаузи, съгласно които инвеститорите могат да претендират от трети лица сумите, които са били задължени да възстановят на испанските органи.