Дело T‑214/08

Paul Alfons Rehbein (GmbH & Co.) KG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „OUTBURST“ — По-ранна национална словна марка „OUTBURST“ — Реално използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав — Член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009) — Правило 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка

(член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка — Изискване на конкретни и обективни доказателства

(член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Срок, определен от Службата — Предоставяне на допълнителни доказателства след изтичането на срока, но при наличието на нови обстоятелства — Допустимост

(член 1, правило 22, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

1.      При тълкуването на понятието за реално използване по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността следва да се вземе предвид обстоятелството, че ratio legis на изискването по-ранната марка да е била реално използвана, за да може да се противопостави на заявка за марка на Общността, се състои в ограничаване на конфликтите между две марки, доколкото не съществува точно икономическо основание, произтичащо от действителна функция на марката на пазара.

За сметка на това, член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 и правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 нямат за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие или ограничаване на защитата на марките само за значимо в количествено отношение търговско използване.

Марката е предмет на реално използване, когато е използвана в съответствие със съществената ѝ функция да гарантира произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги, с изключение на символичното използване, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката. Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена в съответната територия, да е публично и насочено навън.

Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които могат да установят действителното използване за търговски цели на последната, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката.

Що се отнася до обхвата на използването на по-ранната марка, следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички дейности, свързани с използването ѝ, от една страна, и продължителността на периода, през който те са извършвани, както и честотата им, от друга страна.

(вж. точки 21—24)

2.      За да се провери реалното използване на по-ранна марка по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, следва да се извърши цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактори на конкретния случай. Освен това реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар.

(вж. точка 25)

3.      Съгласно правило 22, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94, в случай че възразяващата страна трябва да представи доказателства за използването на марката или да докаже, че са налице основателни причини за неизползването ѝ, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) я приканва да направи това в определен срок. Ако възразяващата страна не представи такива доказателства в определения срок, Службата отхвърля възражението.

Това правило не може да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъдат взети предвид допълнителни доказателства поради настъпването на нови обстоятелства, дори тези доказателства да са представени след изтичането на срока.

Всъщност посоченото правило трябва да се разбира в смисъл, че няма никаква пречка да се вземат предвид допълнителни доказателства, които само допълват представените в определения срок други доказателства, щом като първоначалните доказателства не са неотносими, но са преценени като недостатъчни. Подобен извод, който по никакъв начин не обезсмисля посоченото по-горе правило, се налага и поради това че възразяващата страна не е злоупотребила с определените срокове, умишлено протакайки или проявявайки явна небрежност, и допълнителните доказателства, които е представила, само потвърждават данните, сочени от представените в срок писмени декларации.

(вж. точки 46 и 53)