Дело C‑466/12

Nils Svensson и др.

срещу

Retriever Sverige AB

(Преюдициално запитване, отправено от Svea hovrätt)

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Интернет връзки („активни интернет връзки“), предоставящи достъп до закриляни произведения“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 13 февруари 2014 г.

1.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Предоставяне на публично разположение на уебсайт на активни интернет връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения — Изключване

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Възможност за държавите членки да предоставят по-широка защита на носители на авторското право чрез включване в понятието за публично разгласяване и на други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 — Изключване

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Международни споразумения — Споразумения, сключени от държавите членки — Споразумения, предхождащи присъединяването на държава членка към Съюза — Споразумение, даващо възможност на държавата членка да приеме мярка, която противоречи на правото на Съюза — Задължение на държавата членка да се въздържи от приемането на такава мярка

(член 351 ДФЕС)

1.        Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба.

В това отношение понятието за публично разгласяване обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на „акт на разгласяване“ на произведение и неговото „публично“ разгласяване.

Предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения и трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Такъв акт на разгласяване е насочен към всички потенциални потребители на уебсайта, тоест до неопределен и доста голям брой адресати.

Поради това, за да попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, едно такова разгласяване — което се отнася до същите произведения като първоначалното разгласяване и също като него е извършено по интернет чрез използването следователно на един и същи технически способ — трябва да е насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване. Предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка обаче не води до разгласяването им на нова публика.

При тези условия, когато всички потребители на даден сайт, на който разглежданите произведения са разгласени посредством активна интернет връзка и без намесата на неговия оператор, имат директен достъп до същите произведения и на друг сайт, на който те са били първоначално разгласени, потребителите на сайта на този оператор трябва да се считат за потенциални адресати на първоначалното разгласяване и следователно за част от публиката, която носителите на авторското право са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

Тъй като следователно не става въпрос за нова публика, за такова публично разгласяване не се налага носителите на авторско право да дават разрешение.

(вж. точки 16, 18, 20, 22, 24, 25, 27, 28 и 32; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.

Всъщност от съображения 1, 6 и 7 от Директива 2001/29 по-специално следва, че с последната се цели да се преодолеят законодателните несъответствия и правната несигурност във връзка със защитата на авторското право. Ако се приеме обаче, че държава членка може да предостави по-широка защита на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от същата директива, би се стигнало до законодателни несъответствия, а оттам и до правна несигурност за третите лица. Поради това предоставянето на различните държави членки на възможност да включват в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, неизбежно би влязло в противоречие с преследваната с нея цел.

Освен това следва да се констатира, че ако на държавите членки бъде предоставена възможността да включват в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от споменатата директива, непременно би се стигнало до неблагоприятно засягане на функционирането на вътрешния пазар.

(вж. точки 34—36 и 41; точка 2 от диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 39)