Жалба, подадена на 2 септември 2010 г. - Duravit и др./Комисия

(Дело T-364/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Duravit AG (Hornberg, Германия); Duravit SA (Bischwiller, Франция) и Duravit BeLux BVBA (Overijse, Белгия) (представители: R. Bechtold, U. Soltész и C. von Köckritz, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

да се отменят на основание член 263, параграф 4 ДФЕС, член 1, параграф 1, член 2 и член 3 от решението на Европейската комисия C (2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 - Санитарни инсталации за баня, доколкото засягат жалбоподателите,

при условията на евентуалност, да се намали наложената в член 2, т. 9 от решението глоба;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите оспорват решението C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 - Санитарни инсталации за баня. С обжалваното решение на жалбоподателите и на други предприятия се налагат глоби за нарушение на член 101 ДФЕС, както и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за баня в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват девет правни основания.

Като първо правно основание се посочва, че ответникът не е представил достатъчно доказателства, за да докаже участие на жалбоподателите в ценови картел или в подобно антиконкурентно поведение. Според жалбоподателите Комисията не е спазила правилата за тежест на доказване и изискванията за доказване на нарушение на член 101 ДФЕС в рамките на административното производство, като по този начин е прехвърлила върху жалбоподателите задължението за даване не разяснения и за доказване в административното производство.

Като второ правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията счита жалбоподателите за отговорни заради участието им в т.нар. "среща на картела" на германска асоциация, която е водеща в областта на съответните стоки, без да докаже, че жалбоподателите са взели участие в дискусиите относно съответните стоки. В това отношение жалбоподателите посочват, че Комисията е квалифицирала дискусиите в германската асоциация като умишлено ограничаване на конкуренцията напълно погрешно, прибързано и без да се съобрази с конкретния икономически и правен контекст.

По-нататък жалбоподателите посочват като трето правно основание, че Комисията не е представила доказателства за нарушение на правилата на конкуренция на германския санитарен керамичен пазар. В това отношение жалбоподателите се оплакват, че Комисията незаконосъобразно е квалифицирала дискусиите в една германска керамична асоциация като ценови картел и като ограничаване на конкуренцията, както и че е нарушила правото на жалбоподателите на справедливо и безпристрастно производство чрез установяването на недопустими обременяващи изводи въз основа на явно неотносими доказателства.

Като четвърто правно основание жалбоподателите посочват, че не са участвали в картел за определяне на цените във Франция или Белгия. Според жалбоподателите Комисията неправилно е квалифицирала дискусиите в белгийска и френска керамична асоциация като ценови картел и по този начин погрешно е преценила продължителността на твърдяното нарушение и следователно неправилно е приложила член 101 ДФЕС.

В рамките на петото правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията погрешно е приела, че действията на пазара за арматурни изделия, прегради за душ и керамични изделия са едно-единствено продължавано нарушение и по този начин неправилно е приложила член 101 ДФЕС. В това отношение жалбоподателите се оплакват, че възприетите в съдебната практика критерии за едно-единствено и продължавано нарушение не са били изпълнени.

Като шесто правно основание жалбоподателите посочват, че заради дългата процедура и промяната в персонала на Комисията, участвал в процеса на вземане на решение след устната фаза на процедурата, са нарушени правата им на защита и на изслушване съгласно член 12 и член 14 от Регламент (ЕО) № 773/2004¹.

В рамките на седмото правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията погрешно и използвала Насоките за определяне на глобите², за да изчисли глобата, доколкото след влизане в сила на Договора от Лисабон тези насоки са невалидни, тъй като нарушават член 290, параграф 1 ДФЕС и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Като осмо правно основание жалбоподателите посочват, че изчислението на глобата от Комисията е неправилно, тъй като тя не е взела предвид малката тежест на участието на жалбоподателите в твърдяното нарушение, а е определила една и съща тежест за всички засегнати предприятия. Според жалбоподателите това нарушава принципа за личната отговорност.

Накрая в контекста на деветото правно основание жалбоподателите се оплакват, че размерът на наложената глоба нарушава принципа на пропорционалност и на равно третиране, доколкото жалбоподателите не са участвали в най-тежките нарушения на конкуренцията.

____________

¹ - Ррегламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

² - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата нa член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).