Дело C‑140/20
G. D.
срещу
Commissioner of An Garda Síochána и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия)
Решение на Съда (голям състав) от 5 април 2022 година
„Преюдициално запитване — Обработване на лични данни в сектора на електронните съобщения — Поверителност на съобщенията — Доставчици на електронни съобщителни услуги — Общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение — Достъп до запазените данни — Последващ съдебен контрол — Директива 2002/58/ЕО — Член 15, параграф 1 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 — Възможност национална юрисдикция да ограничи действието във времето на обявяването на невалидност на национална правна уредба, несъвместима с правото на Съюза — Изключване“
1. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Национални мерки, налагащи на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и за местонахождение — Цел за борба с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност — Недопустимост — Национални мерки, предвиждащи целево запазване на тези данни въз основа на обективни и недискриминационни критерии за ограничен до строго необходимото период от време — Национални мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време — Национални мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства — Национални мерки, предвиждащи да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и за местонахождение — Цел за борба с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност — Допустимост — Условия
(членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)
(вж. т. 51—57, 62—65, 71—74, 83—87, 91—93 и 97—101; т. 1 от диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Национални мерки, налагащи на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и за местонахождение — Достъп на националните органи до запазените данни за целите на разследването на престъпления — Разрешение за достъп, дадено от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си — Достъп, подлежащ на последващ съдебен контрол — Недопустимост
(членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)
(вж. т. 106—112; т. 2 от диспозитива)
3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Национални мерки, налагащи на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и за местонахождение — Цел за борба с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност — Недопустимост — Обявяване на невалидност на националната правна уредба, предвиждаща тези мерки, поради несъвместимостта ѝ с правото на Съюза — Възможност на националния съд да ограничи действието във времето на такова обявяване — Липса
(членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)
(вж. т. 118, 119 и 122—128; т. 3 от диспозитива)
Резюме
През последните години Съдът се е произнесъл с редица решения относно запазването на лични данни в областта на електронните съобщения и относно достъпа до тези данни(1).
По-конкретно с две решения, постановени от голям състав на 6 октомври 2020 г.(2), Съдът потвърждава практиката си, установена с решение Tele2 Sverige, относно непропорционалния характер на общото и неизбирателно запазване на данните за трафик и за местонахождение. Той внася и уточнения по-специално по отношение на обхвата на правомощията, признати на държавите членки от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения във връзка със запазването на такива данни за целите на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността.
Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) в рамките на гражданско производство, образувано по инициатива на лице, осъдено на доживотен затвор за убийство, извършено в Ирландия. Въпросното лице оспорва съвместимостта с правото на Съюза на някои разпоредби от националния закон относно запазването на данните, създадени във връзка с електронни съобщения(3). В съответствие с този закон(4) свързани с телефония данни за трафик и данни за местонахождение на въпросното лице са били запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги, като е бил предоставен достъп до тях на полицейските служби. Изразените от запитващата юрисдикция съмнения се отнасят по-специално до съвместимостта с Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения(5), разглеждана във връзка с Хартата(6), на режим на общо и неизбирателно запазване на тези данни във връзка с борбата с тежката престъпност.
В решението си, постановено от голям състав, Съдът потвърждава (уточнявайки обхвата ѝ) съдебната практика, установена с решение La Quadrature du Net и др., като припомня, че общото и неизбирателно запазване на свързаните с електронните съобщения данни за трафик и данни за местонахождение не е разрешено за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност. Той потвърждава и по отношение на полицейски служител съдебната практика, установена с решение Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения)(7), по-специално що се отнася до задължението достъпът на компетентните национални органи до посочените запазени данни да се постави в зависимост от предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура.
Съображения на Съда
Съдът приема, на първо място, че Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения във връзка с Хартата не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност. Всъщност, като се имат предвид, от една страна, възпиращото въздействие върху упражняването на основните права(8), което може да има това запазване, и от друга страна, сериозността на намесата, до която то води, такова запазване трябва да бъде изключение, а не правило в установената с тази директива система, така че тези данни да не могат да бъдат предмет на системно и продължително запазване. Престъпността, дори особено тежка, не може да се приравни на заплаха за националната сигурност, доколкото подобно приравняване би могло да въведе междинна категория между националната сигурност и обществената сигурност, така че към обществената сигурност да се приложат изискванията, които са свързани с националната сигурност.
За сметка на това Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения във връзка с Хартата допуска законодателни мерки, предвиждащи за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен. Съдът добавя, че такава мярка за запазване, насочена към места или инфраструктури, редовно посещавани от много голям брой хора, или към стратегически места като летища, гари, морски пристанища или зони за събиране на пътни такси, би могла да позволи на компетентните органи да получат информация относно присъствието на тези места или в тези географски зони на лицата, използващи там електронно съобщително средство, и да направят изводи — за целите на борбата с тежката престъпност — относно присъствието им и дейността им на тези места или в тези географски зони. Във всеки случай евентуалното наличие на трудности точно да се определят случаите и условията, при които следва да се извършва целево запазване, не оправдава държавите членки да предвиждат общо и неизбирателно запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение.
Посочената директива, разглеждана във връзка с Хартата, допуска и законодателни мерки, които за същите цели предвиждат общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време, както и на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства. Що се отнася до последния аспект, Съдът по-специално уточнява, че нито Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения, нито друг акт от правото на Съюза са пречка за приемането на национална правна уредба, която се отнася до борбата с тежката престъпност и по силата на която придобиването на електронно съобщително средство (като предплатена SIM карта) зависи от проверката на официални документи, удостоверяващи самоличността на купувача, и от регистрацията от продавача на получената по този начин информация, като продавачът е длъжен при необходимост да даде достъп до тази информация на компетентните национални органи.
Не е различно положението и по отношение на законодателните мерки, които също за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност предвиждат да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване („quick freeze“) на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги. Всъщност такова запазване може да бъде обосновано единствено с борбата с тежката престъпност и a fortiori с опазването на националната сигурност, стига при тази мярка и при достъпа до така запазените данни да се спазват границите на строго необходимото. Съдът припомня, че подобна мярка за бързо запазване може да бъде приложена и за данните за трафик и данните за местонахождение, свързани с лица, различни от тези, за които има подозрения, че са подготвили или извършили тежко престъпление или посегателство срещу националната сигурност, ако тези данни въз основа на обективни и недискриминационни критерии могат да допринесат за разкриването на такова престъпление или посегателство срещу националната сигурност, като например данните на пострадалото от него лице, както и данните на неговото социално или професионално обкръжение.
След това обаче Съдът посочва, че всички горепосочени законодателни мерки трябва да гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби. Различните мерки за запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение могат да се приложат съвместно според избора на националния законодател и при спазване на границите на строго необходимото.
Освен това Съдът уточнява, че предоставянето на достъп за целите на борбата с тежката престъпност до такива данни, които са били запазени общо и неизбирателно за целите на справянето със сериозна заплаха за националната сигурност, би засегнало йерархията на целите от общ интерес, които могат да обосноват мярка, приета въз основа на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения(9). Всъщност това би позволило достъпът да може да се обоснове от цел с по-малко значение от целта, обосновала запазването, а именно опазването на националната сигурност, като така би могла да се лиши от всякакво полезно действие забраната за общо и неизбирателно запазване за целите на борбата с тежката престъпност.
На второ място, Съдът постановява, че Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения, разглеждана във връзка с Хартата, не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, дори последният да е подпомаган от звено в рамките на полицията, което се ползва с определена самостоятелност при упражняването на функциите си и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол. Всъщност, от една страна, такъв служител не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, които съществуват за административен орган, осъществяващ предварителен контрол спрямо отправените от компетентните национални органи искания за достъп до данни, доколкото той няма качеството на трето лице по отношение на тези органи. От друга страна, макар решението на такъв служител да подлежи на последващ съдебен контрол, този контрол не може да замести независим контрол, който, освен в надлежно обосновани спешни случаи, е предварителен.
На трето и последно място, Съдът потвърждава практиката си, съгласно която правото на Съюза не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения. Все пак Съдът припомня, че в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.