Language of document : ECLI:EU:T:2022:513

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

7 септември 2022 година(*)

„Публична служба — Назначаване — Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/378/20 (AD 7) — Юрист-лингвисти с хърватски език в Съда на Европейския съюз — Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап от конкурса — Условия за допускане — Условие да се притежава образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с диплома за завършено хърватско юридическо образование — Притежаване на френска диплома за завършено юридическо образование — Свободно движение на работници — Жалба за отмяна“

По дело T‑713/20,

OQ, представляван от R. Štaba, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от D. Milanowska, R. Mrljić и L. Vernier,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от S. Gervasoni, председател, L. Madise (докладчик) и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си по член 270 ДФЕС жалбоподателят, OQ, иска да бъде отменено решението на конкурсната комисия (наричана по-нататък „конкурсната комисия“) от 3 септември 2020 г. да не го допусне до следващия етап от конкурс на общо основание EPSO/AD/378/20, провеждан с цел за Съда на Европейския съюз да бъде съставен списък за бъдещи назначения на юрист-лингвисти с хърватски език. Жалбоподателят иска да бъде отменено и решението на конкурсната комисия от 12 октомври 2020 г., с което е отхвърлено искането му за преразглеждане на първото решение.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е хърватски гражданин, следвал висше юридическо образование в Италия и Франция. През 2012 г. той получава във Франция диплома за магистърска степен по „право, икономика, управление, с професионална насоченост, профил частно право, и специалност юрист-лингвист“, издадена от университета в Поатие, която е призната в Хърватия чрез „признаване на професионална квалификация“ с цел упражняване на трудова дейност. Малко над три години, а именно от края на 2013 г. до началото на 2017 г., жалбоподателят работи като преводач в Европейския парламент в хърватския езиков отдел, а от есента на 2018 г. е стажант-адвокат в Хърватия, каквото качество има, когато през април 2020 г. кандидатства в посочения в точка 1 по-горе конкурс на общо основание. Той отбелязва тези различни обстоятелства във формуляра си за кандидатстване в конкурса.

3        В обявлението за конкурса, на който се явява жалбоподателят (ОВ C 72 A, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“), се посочва по-конкретно, що се отнася до специалните условия за назначаване, че не се изисква никакъв професионален опит, а що се отнася до „необходимите квалификации“, които се отнасят както за езиковите познания, така и за притежаването на квалификации и дипломи, че за този последен аспект се изисква „образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с една от следните дипломи за завършено хърватско юридическо образование: Diploma iz hrvatskog prava stečena na sveučilišnom studiju (magistar/magistra prava ili diplomirani pravnik/diplomirana pravnica)“. Прави се уточнението, че за да определи дали кандидатът е достигнал степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, конкурсната комисия ще вземе под внимание правилата, които са били в сила към момента на получаването на дипломата.

4        В своето решение от 3 септември 2020 г. конкурсната комисия уведомява жалбоподателя за следното:

„Съгласно предоставените във формуляра Ви за кандидатстване данни Вие не отговаряте на условията за допускане, свързани с квалификациите: нямате образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с една от [изискваните] дипломи за завършено хърватско юридическо образование“.

5        В искането си за преразглеждане жалбоподателят твърди, че неговата френска диплома за магистърска степен е призната в Хърватия за еквивалентна на хърватска магистратура 2 с решение на компетентния орган, което той прилага. Обхватът на такова решение в хърватския правен ред бил уточнен в решения на Ustavni sud (Конституционен съд, Хърватия) и Vrhovni sud (Върховен съд, Хърватия), които жалбоподателят също прилага. Той се позовава на решение от 13 октомври 2017 г., Brouillard/Комисия (T‑572/16, непубликувано, наричано по-нататък „решение Brouillard III“, EU:T:2017:720), и твърди, че конкурсната комисия е била длъжна да отчете правните последици от решението на компетентния орган, а именно че по хърватското право неговата френска диплома за магистърска степен има същото действие като диплома за магистърска степен 2, получена в Хърватия.

6        В своето решение от 12 октомври 2020 г. конкурсната комисия отхвърля искането за преразглеждане, тъй като счита, че е обвързана с обявлението за конкурса, в което се определят компетенциите, изисквани за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и че всички кандидатури са били разгледани по един и същ начин предвид това обявление. Тя подчертава, че юрист-лингвистите в Съда на Европейския съюз трябва да могат да превеждат на „езика на конкурса“ често сложни юридически/законодателни текстове от най-малко два други езика, което в случая изисквало задълбочено познаване на хърватската правна система и терминология, което — отново — можело да се осигури само чрез притежаване на университетска диплома за завършено хърватско юридическо образование. В това отношение конкурсната комисия подчертава, че следването на жалбоподателя не се е отнасяло за хърватско право. Признаването на неговата френска диплома с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия също не удостоверявало притежаване на знания за хърватската правна система и терминология.

 Искания на страните

7        Жалбоподателят иска решенията на конкурсната комисия от 3 септември и 12 октомври 2020 г. да бъдат отменени и Европейската комисия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

8        Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

9        В самото начало трябва да се припомни, че член 4 от Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (ОВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247) гласи следното:

„В съответствие с член 91а от Правилника за персонала исканията и жалбите, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от настоящото решение, се депозират в службата. Всички обжалвания в тези области се правят [срещу] Комисията“.

10      Това е причината, поради която ответникът в настоящото дело е Комисията, въпреки че се оспорва решение на конкурсна комисия в конкурс, организиран от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от името на Съда на Европейския съюз. В отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят всъщност посочва, че счита именно Комисията за ответник, макар в жалбата първоначално да посочва EPSO (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2013 г., Италия/Комисия, T‑248/10, непубликувано, EU:T:2013:534, т. 25 и 26 и цитираната съдебна практика).

11      Трябва също да се припомни, че когато в съответствие с правило, включено в обявлението за конкурса, кандидат в него поиска преразглеждане на взето от конкурсна комисия решение, какъвто е разглежданият случай, решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, замества първоначалното решение на конкурсната комисия и съответно е актът, пораждащ неблагоприятни последици (решения от 16 декември 1987 г., Beiten/Комисия, 206/85, EU:C:1987:559, т. 8, от 11 февруари 1992 г., Panagiotopoulou/Парламент, T‑16/90, EU:T:1992:11, т. 20 и от 5 септември 2018 г., Villeneuve/Комисия, T‑671/16, EU:T:2018:519, т. 24).

12      Следователно в настоящия случай искането за отмяна трябва да се счита за насочено само срещу решението, пораждащо неблагоприятни последици, а именно решението на конкурсната комисия от 12 октомври 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието в отговор на искането за преразглеждане на нейното решение от 3 септември 2020 г., което то замества.

13      Като основания за отмяна жалбоподателят сочи превишаване на правомощията от страна на конкурсната комисия, тъй като не отчела признаването в Хърватия на неговата френска диплома, и допусната явна грешка в преценката, по-специално поради неотчитането на професионалния му опит.

14      В рамките на своето първо основание жалбоподателят твърди, че конкурсната комисия е навлязла в правомощията на хърватските власти, които признали неговата френска диплома за еквивалентна на хърватска диплома чрез процедура по професионално признаване на чуждестранни дипломи за висше образование с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия. В тази процедура по признаване предвид се вземали само равнището на натрупаните знания, умения и компетенции, без да се сравняват учебните програми, поради което, според жалбоподателя, конкурсната комисия не е можела да се позове на отсъствието в тази процедура на сравняване на програмите, водещи до получаването съответно на френската диплома на жалбоподателя и на хърватските дипломи, изисквани в обявлението за конкурса, както и на отсъствието на проверка от хърватските власти на знанията на жалбоподателя по хърватско право, за да отхвърли неговата кандидатура. Френската диплома на жалбоподателя му позволила да навлезе в професията адвокат в Хърватия и да я упражнява като стажант-адвокат към адвокатската колегия в Загреб (Хърватия) в две кантори последователно, при положение че едно от принципните условия за това било да е завършен пълен цикъл университетско обучение по право в правен факултет в Хърватия. Това показвало, че по хърватското право дипломата за завършено юридическо образование на жалбоподателя е напълно приравнена на издадена в Хърватия диплома за завършено юридическо образование на еквивалентно равнище. Жалбоподателят твърди, че тези обстоятелства, включително неговият професионален опит, който посочил във формуляра си за кандидатстване, показвали, че има напълно еквивалентно равнище, както от материална, така и от формална страна, на равнището, удостоверявано с дипломите, които се изискват в обявлението за конкурса. Поради това с решението на конкурсната комисия се нарушавали неговите основни права като гражданин на Европейския съюз, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на труд и правото на равенство, както и забраната на дискриминацията.

15      В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, че с неотчитането на тези обстоятелства конкурсната комисия е допуснала явна грешка в преценката на фактите, по-специално относно равнището на неговите знания по хърватско право. Допускайки тази грешка, конкурсната комисия пренебрегнала приноса на опита му, както в практикуването на хърватското право, така и в превода. Жалбоподателят посочва, че освен това няколко месеца след подаването на кандидатурата си е положил успешно „изпита за правоспособност“, на който стажант-адвокатите могат да се явят след 18 месеца практикуване в Хърватия и който им позволява да упражняват всички адвокатски функции. Това доказало a posteriori, че жалбоподателят действително притежава изискваните в обявлението за конкурса знания за хърватската правна система и терминология. В това отношение той по същество критикува непоследователността между отхвърлянето на неговата кандидатура и допускането на кандидатури на лица, които имат само теоретични знания по хърватско право.

16      В писмената реплика жалбоподателят отговаря на Комисията, без да отнася доводите си към едното или другото от неговите основания за отмяна, след като в писмената защита самата Комисия отговаря на тези основания обобщено, тъй като според нея те значително се припокриват. Жалбоподателят твърди, че конкурсната комисия е нарушила член 5, параграф 3, буква в) и член 27 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), отнасящи се съответно за минималните образователни степени на длъжностните лица и за принципите, които трябва да ръководят тяхното назначаване. Той по-общо твърди, че условията за участие в конкурс не могат да противоречат на правната уредба на Съюза и че конкурсната комисия не може да разполага с неограничено право на преценка, за да определи дали квалификациите и професионалният опит на кандидати съответстват на степента, изисквана в обявлението за конкурса. Според него конкурсната комисия трябва да съблюдава следната йерархия на нормите: учредителните договори, Правилника и обявлението за конкурса. В това отношение той твърди, че конкурсната комисия е нарушила член 45 ДФЕС, посветен на свободното движение на работници в Съюза, който се прилагал за назначенията както в институциите на Съюза, така и в държави членки. Поради това според жалбоподателя конкурсната комисия е трябвало да приложи принципите, изведени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, наричано по-нататък „решение Brouillard I“, EU:C:2015:652), а именно да вземе под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и относимия му професионален опит, съпоставяйки удостоверяваните с тях квалификации с изискваните в обявлението за конкурса.

17      Комисията отговаря по съществото на спора, в допълнение към посоченото от конкурсната комисия в нейното решение от 3 септември 2020 г. и в обжалваното решение, че предвид нуждите, свързани с функциите на юрист-лингвист с хърватски език в Съда на Европейския съюз, в обявлението за конкурса ясно и точно се посочват изисквания за квалификации и дипломи за явяване на конкурса: университетска образователна степен, учебно съдържание, а именно хърватското право, и дипломи, а именно една от посочените дипломи за завършено хърватско юридическо образование. В писмената дуплика Комисията уточнява, че в обявлението за конкурса не се изисква цялото обучение да е протекло в Хърватия. Жалбоподателят не отговарял на второто и третото от посочените по-горе изисквания. Както впрочем многократно било приемано, конкурсната комисия била длъжна да се съобрази с текста на обявлението за конкурса. Признаването на френската диплома за магистърска степен на жалбоподателя в Хърватия с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия, дори за да навлезе като стажант-адвокат в професията адвокат, не означавало, че е налице някоя от дипломите за завършено хърватско юридическо образование, изисквани за явяване на конкурса, на който се явил жалбоподателят, за да изпълнява разглежданите функции на юрист-лингвист, а не за да изпълнява функции в Хърватия. В това отношение конкурсната комисия не навлязла в правомощията на хърватските власти. Що се отнася до професионалния опит на жалбоподателя, той не бил релевантен, тъй като в обявлението за конкурса се посочвало, че не се изисква никакъв професионален опит. Ако конкурсната комисия го била отчела, нямало да спази обявлението за конкурса. 

18      В писмената дуплика Комисията освен това прави възражение за недопустимост на изтъкването от жалбоподателя, на етапа на писмената реплика, на член 5, параграф 3, буква в) и член 27 от Правилника и член 45 ДФЕС. Според нея жалбоподателят излага нови основания в хода на производството в нарушение на разпоредбите на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

19      Общият съд ще разгледа по-нататък заедно двете основания, представени в жалбата като основания за отмяна. Както отбелязва Комисията, те в голяма степен се припокриват. Освен това под наименованията „превишаване на правомощията“ и „явна грешка в преценката“ те в действителност обхващат различни основания и доводи, които Общия съд при необходимост ще разгледа.

20      Както подчертава Комисията, конкурсната комисия е обвързана със съдържанието на обявлението за конкурса. В член 5, първа алинея от приложение III към Правилника, посветено на конкурсните процедури, се посочва, че „[с]лед като разгледа досиетата на [отделните кандидати] конкурсната комисия съставя списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса“. С тази разпоредба се цели по-специално да се зачете съществената роля, която обявлението за конкурса трябва да има според Правилника и която се изразява именно във възможно най-точно информиране на заинтересованите лица относно естеството на изискванията за заемане на съответната длъжност, за да им се даде възможност да преценят, от една страна, дали следва да кандидатстват, и от друга страна, кои удостоверителни документи са важни за работата на конкурсната комисия и съответно трябва да се приложат към формуляра за кандидатстване (вж. в този смисъл решения от 28 юни 1979 г., Anselme и Constant/Комисия, 255/78, EU:C:1979:175, т. 9 и от 28 ноември 1991 г., Van Hecken/CES, T‑158/89, EU:T:1991:63, т. 23). Следователно конкурсната комисия не може нито да добавя критерии за подбор към вече посочените в обявлението за конкурса, както се приема по делата, по които са постановени двете посочени в настоящата точка съдебни решения, нито, напротив, да ги съкращава (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2018 г., UR/Комисия, T‑761/17, непубликувано, EU:T:2018:968, т. 67).

21      В разглеждания случай, както бе отбелязано в точка 3 по-горе, в обявлението за конкурса, що се отнася до квалификациите и дипломите, се посочва, че се изисква „образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с една от следните дипломи за завършено хърватско юридическо образование: Diploma iz hrvatskog prava stečena na sveučilišnom studiju (magistar/magistra prava ili diplomirani pravnik/diplomirana pravnica)“. Тази разпоредба, в която изрично се посочват хърватски дипломи за завършено юридическо образование, не може да се тълкува от конкурсната комисия в смисъл, че ѝ позволява в съответствие с обявлението за конкурса да допусне еквиваленти на притежаването на тези дипломи. Именно това впрочем приема конкурсната комисия, посочвайки в своето решение от 3 септември 2020 г. следното:

„Съгласно предоставените във формуляра Ви за кандидатстване данни Вие не отговаряте на условията за допускане, свързани с квалификациите: нямате образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с една от [изискваните] дипломи за завършено хърватско юридическо образование“.

22      Налага се съответно изводът, че жалбоподателят упреква конкурсната комисия, че се е съобразила с незаконосъобразно обявление за конкурс. С други думи, трябва да се приеме, че жалбоподателят — по-специално чрез основанията и доводите, изложени в точки 14—16 по-горе — прави възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС срещу разпоредбата от обявлението за конкурса, посветена на изискваните квалификации и дипломи, тъй като по-специално противоречи на член 45 ДФЕС.

23      В това отношение в правото на Съюза няма изискване възражение за незаконосъобразност да се прави изрично. Всъщност възражение за незаконосъобразност може да се направи мълчаливо, ако относително ясно от исковата молба или жалбата следва, че ищецът или жалбоподателят фактически прави такова оплакване (вж. решение от 27 ноември 2018 г., Mouvement pour une Europe des nations et des libertés/Парламент, T‑829/16, EU:T:2018:840, т. 66 и цитираната съдебна практика).

24      Освен това, противно на твърденията на Комисията в писмената дуплика, изтъкването от жалбоподателя на член 45 ДФЕС на етапа на писмената реплика, по-специално във връзка тълкуването му в решение Brouillard I, не е направено със закъснение в настоящото производство, поради което не е недопустимо предвид член 84, параграф 1 от Процедурния правилник, съгласно който в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Всъщност, както следва от точка 16 по-горе, с изтъкването на член 45 ДФЕС в писмената реплика само се доразвиват основания, изтъкнати изрично в жалбата, тъй като на практика жалбоподателят по същество вече се оплаква в нея от неотчитането на стойността на неговата френска диплома в Хърватия и на професионалния му опит, придобит отчасти извън Хърватия, а това са елементи, които е възможно да се окажат пряко релевантни при преценката на определен акт с оглед на изискванията, произтичащи от тази разпоредба, съгласно тълкуването им в решение Brouillard I (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 19 май 1983 г., Verros/Парламент, 306/81, EU:C:1983:143, т. 9 и 10 и от 26 февруари 2016 г., Bodson и др./ЕИБ, T‑240/14 P, EU:T:2016:104, т. 30). Що се отнася по-специално до изтъкването на решение Brouillard I, трябва да се отбележи, че нищо не забранява на жалбоподателя да се позове на допълнителни прецеденти от съдебната практика в хода на производството, след като с тях се подкрепя основание, което само по себе си е допустимо.

25      Комисията обаче правилно прави възражение за недопустимост на основанията, изтъкнати в писмената реплика, за нарушаване на член 5, параграф 3, буква в) и член 27 от Правилника. Всъщност, доводите в жалбата не са свързани достатъчно пряко и ясно с доказване, чрез което може да се установи нарушаване на тези разпоредби, а в хода на производството не е установено никакво ново обстоятелство, което да обосновава представянето на тези нови основания на етапа на писмената реплика.

26      След като тези аспекти бяха уточнени трябва да се разгледа първото основание, а именно че обявлението за конкурса довело до навлизане на конкурсната комисия в правомощията на хърватските власти, които признали френската диплома на жалбоподателя за еквивалентна на хърватска диплома чрез процедура по професионално признаване на чуждестранни дипломи за висше образование с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия.

27      Това основание трябва да се отхвърли. Обявлението за конкурса не е накарало конкурсната комисия да оспорва факта, че с решение на компетентния хърватски орган френската диплома на жалбоподателя е призната за еквивалентна на хърватска диплома чрез процедура по професионално признаване на чуждестранни дипломи за висше образование с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия. Това национално признаване за посочените цели обаче не означава, че за целите на конкурс за назначаване в институция на Съюза френската диплома трябва автоматично да се признае за еквивалентна на хърватските дипломи, изисквани в обявлението за конкурса. Хърватските власти всъщност нямат правомощия да определят условията за назначаване в такава институция. Ето защо в разглеждания случай обявлението за конкурса не може да е довело до навлизане на конкурсната комисия в правомощията на хърватските власти. Веднага обаче трябва да се направи уточнението, че тази констатация не означава, че такова национално признаване изобщо не трябва да се взема предвид от институция на Съюза, организираща конкурс за назначаване, при разглеждането на кандидатурите, в които се претендира за него.

28      След това трябва да се разгледа основанието, в рамките на което се твърди, че с оглед на положението на жалбоподателя, описано от него в кандидатурата му, публикуваното обявление за конкурса в разглеждания случай от името на Съда на Европейския съюз противоречи на член 45 ДФЕС.

29      В член 45 ДФЕС по-специално се посочва, че свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза и че при спазване на ограничения и условия, които са ирелевантни в разглеждания случай, то включва правото лицата да приемат действително направени предложения за наемане на работа, да се придвижват свободно на територията на държавите членки за тази цел и да престояват в тях за целите на заетостта.

30      Когато работник е упражнил правото си на свободно движение между държави членки, той може, ако условията за прилагане на тази разпоредба са изпълнени, да се позове на член 45 ДФЕС пред институция на Съюза също както пред органите на държавите членки (вж. в този смисъл заедно решения от 15 март 1989 г., Echternach и Moritz, 389/87 и 390/87, EU:C:1989:130, т. 11, от 6 октомври 2016 г., Adrien и др., C‑466/15, EU:C:2016:749, т. 25 и от 14 септември 2015 г., Brouillard/Съд, T‑420/13, непубликувано, наричана по-нататък „решение Brouillard II“, EU:T:2015:633, т. 93).

31      В разглеждания случай, тъй като е следвал в университети в държави членки, различни от тази, на която е гражданин, а именно Хърватия, жалбоподателят може надлежно да се позове на член 45 ДФЕС в процедура по достъп до заетост в институция на Съюза, след като същата институция не приравнява за тази цел дипломата за завършено юридическо образование, получена от него във Франция, и издаваните в Хърватия дипломи за завършено юридическо образование на еквивалентно равнище, изисквани в обявлението за конкурса. Свободното движение на гражданите на държавите членки, предвидено в Договора за функционирането на ЕС, всъщност не би могло да се реализира напълно, ако позоваването на тази разпоредба се отказва на онези от тези граждани, които са използвали предвидените от правото на Съюза възможности и благодарение на тях са придобили професионални или университетски квалификации в държави членки, различни от тази, на която са граждани (вж. в този смисъл решения от 31 март 1993 г., Kraus, C‑19/92, EU:C:1993:125, т. 16 и 17 и Brouillard I, т. 27—29).

32      По-нататък, трябва да се отбележи, че обявлението за конкурса — в което се посочва, че като квалификации и дипломи се изисква „образователна степен, която съответства на пълен цикъл университетско обучение, удостоверено с една от [изброените] дипломи за завършено хърватско юридическо образование“ — е съставено в това отношение като разглежданото обявление за конкурс по делото, по което е постановено решение Brouillard III. В това решение всъщност се приема, че такава формулировка със сигурност показва, че се изиска притежаване на една от посочените дипломи за завършено юридическо образование, а не следване на определено развитие или изучаване на няколко определени дисциплини в хода на курса на обучение, завършил с получаването на една от тези дипломи (решение Brouillard III, т. 49 и 50). Общият съд няма причини да се отклонява от това тълкуване в разглеждания случай, което Комисията потвърждава, както бе посочено в точка 17 по-горе. Следователно кандидатите, чието обучение частично е протекло извън Хърватия, не са били отстранени само поради този факт от разглеждания в настоящото дело конкурс.

33      Налага се също така констатацията, че след като няма мерки за хармонизация, които да са взети за тази цел въз основа на член 46 ДФЕС, член 45 ДФЕС не задължава субект, който за назначаване на работник изисква от кандидатите да имат някакви определени дипломи, автоматично да приема за еквивалентни на тях други дипломи, издадени в други държави членки, дори с последните дипломи да се потвърждава същата образователна степен в същата област.

34      Всъщност, тъй като посочената хармонизация липсва, такъв субект има право да определи специфичните знания и квалификации, необходими за извършването на съответната работа, и да иска представянето на диплома, удостоверяваща притежаването на тези знания и квалификации (вж. в този смисъл решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, т. 9 и Brouillard I, т. 48—50). По-специално, при съблюдаване на определените в Правилника минимални изисквания, съответната институция на Съюза разполага с широко право на преценка да определи изискваните критерии за умения за длъжностите, които подлежат на заемане (решения от 16 октомври 1975 г., Deboeck/Комисия, 90/74, EU:C:1975:128, т. 29 и от 27 септември 2006 г., Blackler/Парламент, T‑420/04, EU:T:2006:282, т. 45). В разглеждания случай жалбоподателят впрочем не оспорва необходимостта кандидатите в конкурса, на който той се явява и който се провежда с цел назначаване на юрист-лингвисти с хърватски език в Съда на Европейския съюз, задълбочено да познават хърватската правна система и терминология, което е трябвало да се удостовери с изискваните хърватски дипломи за завършено юридическо образование.

35      Макар член 45 ДФЕС да изисква да се вземат под внимание други представени от кандидати дипломи, издадени в други държави членки, с цел извършване на сравнение между, от една страна, компетенциите, удостоверени с последните дипломи, и от друга страна, компетенциите, удостоверявани с изискваните от въпросния субект дипломи (вж. в този смисъл решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, т. 16—19 и Brouillard I, т. 54 и 55), тази разпоредба същевременно не налага никакво автоматично признаване на еквивалентността между тези различни дипломи.

36      Следователно с обявлението за конкурса, на който се явява жалбоподателят, член 45 ДФЕС не се нарушава само поради липсата на отбелязване в него, че дипломите за завършено юридическо образование, които са издадени в държави членки, различни от Хърватия, и с които се потвърждава същата образователна степен като удостоверяваната с изискваните хърватски дипломи, включително ако са признати за еквивалентни на последните от хърватските власти, ще бъдат автоматично признавани за еквиваленти в конкурса.

37      Неотчитането на потвърденото с дипломи обучение и на професионалния опит, които работещ кандидат за работа съответно е преминал и натрупал, възползвайки се от предвидената в член 45 ДФЕС свобода на движение между държавите членки, обаче би довело до ограничаване на обхвата на тази основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 31 март 1993 г., Kraus, C‑19/92, EU:C:1993:125, т. 32 и от 10 декември 2009 г., Peśla, C‑345/08, EU:C:2009:771, т. 36). В това отношение в разглеждания случай жалбоподателят обръща особено внимание на делото, по което е постановено решение Brouillard I.

38      По делото, по което е постановено решение Brouillard I, белгийският гражданин г‑н Brouillard започва висшето си образование в Белгия и впоследствие получава във Франция същата магистърска степен като получената от жалбоподателя в разглеждания случай, а именно диплома за магистърска степен по „право, икономика, управление, с професионална насоченост, профил частно право, и специалност юрист-лингвист“, издадена от университета в Поатие. През 2011 г., след като вече работи в службите на белгийския Cour de cassation (Касационен съд), той се явява на конкурс за назначаване на съдебни помощници в същата юрисдикция. Кандидатурата му е обявена за недопустима, тъй като трябвало да притежава издадена от белгийски университет diplôme de docteur [диплома за докторска степен], diplôme de licencié [диплома за завършено висше образование] или diplôme de master [диплома за магистърска степен], която щяла да удостовери годността му за заемане на длъжността. Освен това искането му да се признае, че неговата френска диплома за магистърска степен е еквивалентна на белгийската диплома за магистърска степен по право, впоследствие е отхвърлено от компетентния белгийски орган с довода, че следването му в чужбина не отговаря на изисквания на белгийските юридически факултети, които осигурявали обучение за изпълнение на юридически функции по белгийския правен ред. По-специално, по време на следването си лицето не придобило някои компетенции по белгийското право. След като г‑н Brouillard подава жалба срещу това решение за недопустимост на кандидатурата му, белгийският Conseil d’État (Държавен съвет) поставя преюдициални въпроси на Съда.

39      В точка 47 от решение Brouillard I Съдът обобщава релевантните въпроси по следния начин:

„[…] запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници към юрисдикция на държава членка, когато разглежда молба за участие в този конкурс, подадена от гражданин на тази държава членка, да поставя като условие за това участие притежаването на дипломите, изисквани от законодателството на посочената държава членка, или признаването на академичната равностойност на диплома за master, издадена от университета на друга държава членка, без да взема под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и релевантния професионален опит на заинтересованото лице, съпоставяйки доказваната с тях професионална квалификация с изискваната от това законодателство“.

40      С тази формулировка Съдът въвежда разграничение между, от една страна, признатата или непризнатата най-общо в държава членка еквивалентност на диплома, издадено в друга държава членка, и от друга страна, преценката in concreto, която конкурсна комисия освен това може да извърши на съответствието на придобитите квалификации, включително чрез професионалния опит, от кандидат, който е упражнил своето право на свободно движение между държави членки, спрямо изискваните квалификации, за да може да се яви на този конкурс. В точка 50 от решение Brouillard I Съдът уточнява, че в разглеждания случай съответната държава членка е свободна да определи знанията и квалификациите, счетени за необходими за достъп до упражняване на посочените функции.

41      В точки 53 и 54 от решение Brouillard I Съдът припомня, че национални разпоредби, с които се определят условия за квалификация, дори когато са прилагани без основана на гражданство дискриминация, могат да доведат до възпрепятстване на упражняването на свободата на движение на работниците, ако въпросните национални разпоредби не отчитат вече придобитите от заинтересованото лице в друга държава членка знания и квалификации. Съдът заключава, че когато разглеждат искане на гражданин на Съюза за допускане до упражняване на професия, достъпът до която съгласно националното законодателство се обуславя от притежаването на дадена диплома или професионална квалификация или от определени периоди на практически опит, властите на съответната държава членка са длъжни да вземат под внимание всички дипломи, удостоверения и други официални документи, както и релевантния опит на заинтересованото лице, като направят сравнение между, от една страна, удостоверените с тези дипломи и този опит компетенции и от друга страна, знанията и квалификациите, изисквани от националното законодателство.

42      В точка 57 от решение Brouillard I Съдът припомня, че когато при сравнението на дипломите, получени в други държави членки, с изискваните национални дипломи се установи само частично съответствие на квалификациите, удостоверявани с тези различни дипломи, дължащо се по-специално на съществуващите различия в правните уредби между държави членки, компетентният орган може да изиска от заинтересованото лице да докаже, че е придобило липсващите знания и квалификации.

43      В точки 58 и 59 от решение Brouillard I Съдът уточнява в това отношение, че компетентните национални органи следва да преценят дали знанията, придобити в приемащата държава членка в рамките или на определен цикъл на обучение, или на определен практически опит, са достатъчни, за да се установи притежаването на липсващите знания, и че с оглед на възможността всеки практически опит в упражняването на свързани дейности да увеличи знанията на даден кандидат компетентният орган трябва да вземе предвид всеки практически опит, който е от полза за упражняването на професията, до която се иска достъп. Съдът добавя, че компетентният орган трябва да определи конкретната стойност, която следва да се придаде на този опит от гледна точка на изпълняваните специфични функции, на придобитите и прилагани знания при изпълнението на тези функции, на възложените отговорности, както и на степента на самостоятелност, предоставена на съответното заинтересовано лице.

44      В точка 65 от решение Brouillard I Съдът по-специално отбелязва, че професионалният опит на г‑н Brouillard, по-специално придобитият в службите на белгийския Cour de cassation (Касационен съд), може да се окаже релевантен.

45      Поради това Съдът посочва на запитващата юрисдикция, че член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при обстоятелства като тези по главното производство, когато конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници към юрисдикция на държава членка разглежда подадена от гражданин на тази държава членка молба за участие в съответния конкурс, тя да поставя като условие за това участие притежаването на дипломите, изисквани от законодателството на посочената държава членка, или признаването на академичната равностойност на диплома за master, издадена от университет на друга държава членка, без да взема под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и относимия професионален опит на заинтересованото лице, съпоставяйки удостоверяваната с тях професионална квалификация с изискваната от това законодателство.

46      Тъй като, както бе отбелязано в точка 30 по-горе, институциите на Съюза също като властите на държавите членки са обвързани с произтичащите от член 45 ДФЕС принципи в случаите, в които тази разпоредба се прилага, трябва да се констатира, че е налице много тясна аналогия между случая, по който е постановено изтъкнатото от жалбоподателя решение Brouillard I, и случая, разглеждан в настоящото дело.

47      Следователно, както твърди жалбоподателят, кандидатурата му в конкурса на общо основание, на който се е явил, не е можело да се отхвърли само поради това, че той не притежава една от дипломите за завършено хърватско юридическо образование, изисквани в обявлението за конкурса, след като в своя формуляр за кандидатстване той посочва не само че притежава магистърска степен по френско право, която е на еквивалентно равнище и е явно призната в Хърватия, за да започне да упражнява професията адвокат, но и че има професионален опит от малко над 3 години като преводач в Европейския парламент в хърватския езиков отдел и 18 месеца като стажант-адвокат в Хърватия. Всъщност такива обстоятелства са можели да спомогнат да се докаже, че жалбоподателят има същите квалификации като удостоверяваните с изискваните хърватски дипломи за завършено юридическо образование, но придобити другаде, по-специално при упражняването на правото на свободно движение в Съюза, а това конкурсната комисия е трябвало да може да провери. Както впрочем следва от точка 6 по-горе, предвид съдържанието на обявлението за конкурса, припомнено в точка 3 по-горе, при разглеждането на кандидатурата на жалбоподателя конкурсната комисия не е можела да отиде по-далеч от констатацията, че той не разполага с някоя от изискваните хърватски дипломи и че нито френската му диплома, нито пък нейното признаване с цел упражняване на трудова дейност в Хърватия доказват знания по хърватската правна система и терминология. Следователно конкурсната комисия нито е могла да разгледа реалния обхват на признаването на френската диплома на жалбоподателя за заемането на юридическа длъжност в Хърватия, нито дали, разгледано заедно с професионалния му опит, това обстоятелство е могло да удостовери, че той притежава знания за хърватската правна система и терминология на същото равнище като знанията, удостоверявани с притежаването на изискваните хърватски дипломи за завършено юридическо образование.

48      Противно на твърденията на Комисията, трябва да се направи уточнението, че разпоредбата в обявлението за конкурса, включена в специалните условия за назначаване, съгласно която не се изисква никакъв професионален опит — която освен това противоречи на другата разпоредба, в която се предвижда, че този опит е един от критериите за евентуалния подбор „по квалификации“, наречен „Talent Screener“, който се прави въз основа на информацията, предоставена във формулярите за кандидатстване, и чрез който е трябвало при необходимост броят на кандидатите, допуснати до явяване на тестовете, да се сведе до 20 пъти изисквания брой на издържалите кандидати — не може да възпрепятства отчитането на професионалния опит, за да се провери, в съответствие с извършеното тълкуване на член 45 ДФЕС в съдебната практика, дали квалификациите, удостоверявани с изискваните национални дипломи в дадено обявление за конкурс, са натрупани по друг начин от кандидат, който не притежава тези дипломи и може да се позове на разпоредбите на член 45 ДФЕС.

49      От гореизложеното следва, предвид положението на жалбоподателя, че тъй като не е позволило на конкурсната комисия да разгледа кандидатурата му в съответствие с принципите, произтичащи от член 45 ДФЕС, обявлението за конкурса е незаконосъобразно, доколкото разпоредбата в него, посветена на квалификациите и дипломите, е довела до отхвърляне на тази кандидатура само поради това, че жалбоподателят не разполага с една от изискваните в това обявление хърватски дипломи за завършено юридическо образование. Тъй като конкурсната комисия е обосновала обжалваното решение с тази разпоредба от обявлението за конкурса, която трябва да се обяви за неприложима към жалбоподателя на основание член 277 ДФЕС, обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи на страните.

 По съдебните разноски

50      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя решението на конкурсната комисия от 12 октомври 2020 г., с което се отхвърля искането за преразглеждане на OQ и се отказва допускането му на следващия етап от конкурс на общо основание EPSO/AD/378/20, провеждан с цел за Съда на Европейския съюз да бъде съставен списък за бъдещи назначения на „юрист-лингвисти (AD 7) с хърватски език (HR)“.

2)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и тези на OQ.

Gervasoni

Madise

Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 септември 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: хърватски