ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
от 12 септември 2013 година(*)
„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Възражение за недопустимост — Искане за отмяна — Член 263, първа и пета алинея ДФЕС — Член 122 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Отсъствие на преждевременен характер на жалбата — Качество на ответник — Компетентност на Общия съд — Искане за обезщетение за вреди — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд — Допустимост“
По дело T‑556/11,
European Dynamics Luxembourg SA, установено в Ettelbrück (Люксембург),
European Dynamics Belgium SA, установено в Брюксел (Белгия),
Evropaïki Dynamiki – Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE, установено в Атина (Гърция),
представлявани от адв. N. Korogiannakis, адв. M. Dermitzakis и адв. N. Theologou,
жалбоподатели,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑н N. Bambara и г‑н M. Paolacci, в качеството на представители, подпомагани от адв. P. Wytinck,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решението на СХВП, взето в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка AO/029/10, озаглавена „Разработка на софтуер и услуги по поддръжка“, и връчено на жалбоподателите с писмо от 11 август 2011 г., за възлагане на спорната поръчка на други оференти и за отхвърляне на офертата на първия жалбоподател, от една страна, и от друга страна, искане за обезщетение за вреди,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑н S. Frimodt Nielsen и г‑жа M. Кънчева, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
А – Общи разпоредби
1 Съгласно член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС Съдът на Европейския съюз „контролира също така законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“.
2 По смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС „[а]ктовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях“.
3 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент за марките № 207/2009“), който създава Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), предвижда в своя член 122, озаглавен „Контрол за законност“, следното:
„1. Комисията проверява законността на актовете на председателя на Службата, по отношение на които законодателството на Общността не предвижда проверка за законност от друг орган, както и актовете на бюджетния комитет, създаден в рамките на Службата в съответствие с член 138.
2. Тя изисква изменението или отмяната на всички незаконни актове, посочени в параграф 1.
3. Всеки акт, посочен в параграф 1, изричен или мълчалив, може да бъде изпратен на Комисията от всяка държава членка или от всяко трето лице пряко и лично засегнато, с оглед контрола на законността. Комисията трябва да бъде сезирана в срок от един месец, считано от деня, в който за първи път заинтересуваният е узнал за съответния акт. Комисията взема решение в тримесечен срок. Липсата на решение в този срок е равнозначна на мълчалив отказ“.
4 Съгласно член 124 от Регламента за марките № 207/2009, озаглавен „Правомощия на председателя“, по-специално:
„1. Службата се ръководи от председател.
2. За тази цел председателят има посочените по-долу правомощия:
[…]
в) той изготвя прогнозата за приходите и разходите на Службата и изпълнява бюджета;
[…]
е) той може да делегира правомощията си.
3. Председателят се подпомага от един или няколко заместник-председатели. […]“.
5 Съгласно член 143 от Регламента за марките № 207/2009, озаглавен „Финансови разпоредби“:
„Бюджетният комитет приема, след консултация с Комисията и Сметната палата […], вътрешните финансови разпоредби, уточняващи по-специално процедурите за изготвяне и изпълнение на бюджета на Службата. Финансовите разпоредби се ръководят, доколкото това е съвместимо с оглед особеностите на Службата, от финансовите правила, приети за други структури, създадени в [Съюза]“.
6 Член 185, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Общият финансов регламент“), предвижда:
„Комисията приема рамков финансов регламент за органите, създадени от Общностите, които са юридически лица и на практика получават безвъзмездни средства за сметка на бюджета. Финансовите правила за тези органи не могат да се отклоняват от рамковия регламент, освен когато това се налага поради техните специфични потребности за дейността и с предварителното съгласие на Комисията“.
7 Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 година относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Финансовия регламент (ОВ L 357, стр. 72,; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 74) и изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 652/2008 на Комисията от 9 юли 2008 година (ОВ L 181, стр. 23) „[п]о отношение на обществените поръчки се прилагат разпоредбите на Общия финансов регламент и на Регламент […] № 2343/2002 при съблюдаване на параграфи 4—7 на настоящия член“.
Б – Регламент CB‑3‑09 на СХВП
8 Съгласно член 33, първа алинея от Регламент CB‑3‑09 на Бюджетния комитет на СХВП от 17 юли 2009 година, установяващ финансовите разпоредби, приложими за СХВП „[п]редседателят на [Службата] упражнява функции на разпоредител“ и „[т]ой изпълнява приходната и разходната част на бюджета в съответствие с финансовите правила на съответния орган на [Службата] на собствена отговорност и в рамките на отпуснатите бюджетни кредити“.
9 Член 34, параграф 1 от Регламент CB‑3‑09 предвижда по-специално, че „[п]редседателят на [Службата] може да делегира своите правомощия по изпълнението на бюджета на служители на [Службата], обхванати от правилника за длъжностните лица, при условията, които определя и в определените в акта за делегация срокове“.
10 Член 74, параграф 1 от Регламент CB‑3‑09 предвижда:
„По отношение на обществените поръчки се прилагат разпоредбите на Общия финансов регламент и на Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 при съблюдаване на параграфи 4—7 на настоящия член“.
Обстоятелства, предхождащи спора
11 Жалбоподателите European Dynamics Luxembourg SA, European Dynamics Belgium SA и Evropaïki Dynamiki – Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE са действащи в сектора на информационните и съобщителни технологии и участват редовно в процедури за възлагане на обществени поръчки, обявявани от различни институции, служби и агенции на Съюза, сред които СХВП.
12 С обявление за обществена поръчка от 15 януари 2011 г. СХВП публикува в приложението към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2011/S 10‑013995) покана за представяне на оферти с референтен номер AO/029/10, озаглавена „Разработка на софтуер и услуги по поддръжка“. Поръчката има за предмет доставката на СХВП на информационни услуги за прототипиране, анализ, дизайн, графичен дизайн, разработка, тестване и инсталиране на информационни системи, както и предоставяне на техническа документация, обучение за използване и поддръжката на тези системи.
13 По смисъла на точка II.1.4 от обявлението за обществена поръчка, поръчката се отнася до възлагането на рамкови договори за максимален срок от седем години с трима доставчици на отделни информационни услуги. В това отношение точка 14.2 от спецификациите (приложение I от тръжната документация) уточнява, че посочените рамкови договори трябва да бъдат сключени отделно и съгласно механизъм, наречен „каскаден“. Този механизъм означава, че ако класираният на първо място оферент не е в състояние да достави изискуемите услуги, СХВП ще се обърне към втория и така нататък.
14 Съгласно точка IV.2.1 от обявлението за обществена поръчка, поръчката трябва да бъде възложена на икономически най-изгодната оферта. В точка VI.4.1 е предвидено, че органът, отговорен за производствата по обжалване, е Европейската комисия, а този, натоварен с производството по медиация, е Европейският омбудсман. Точка VI.4.2 посочва, че правното основание за всяка жалба е член 118 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ, L 11, 1994 г., стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146, [сега член 122 от Регламента за марките № 207/2009] и че Комисията трябва да бъде сезирана за това в срок от петнадесет дни, считано от деня, в който за първи път заинтересуваният е узнал за съответния акт.
15 С писма от 19 и 24 януари и 1 февруари 2011 г., отправени до СХВП, жалбоподателите се оплакват от определени нередовности, свързани с условията и реда на процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/10. СХВП им отговаря с писма от 28 януари и 4 февруари 2011 г., като отхвърля твърденията и насочва вниманието върху възможността да се подаде оплакване пред Комисията на основание член 122 от Регламента за марките № 207/2009.
16 С писмо от 16 февруари 2011 г., отправено до СХВП, жалбоподателите подновяват критиките си, свързани с липсата на яснота и двусмислието на определени технически критерии, изложени в спецификациите, и я молят да ги измени.
17 С писмо от 4 март 2011 г. жалбоподателите сезират генералните дирекции (ГД) „Вътрешен пазар“ и „Конкуренция“ на Комисията с оплакване, приканващо я към разследване на поведението на СХВП в качеството ѝ на възлагащ орган, по-специално що се отнася до твърдените нередовности, свързани с ръководенето на процедурата по възлагане на обществена поръчка AO/029/10 и с предходните рамкови договори за поддръжка с номер 4020070018, които СХВП е възложила през май 2007 г. съобразно „каскадния“ механизъм на три дружества, сред които е и третият жалбоподател.
18 С писма от 8 и 9 март 2011 г., отправени до СХВП, жалбоподателите отново оспорват условията и реда на процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/10.
19 На 11 март 2011 г. първият жалбоподател подава оферта в отговор на обявлението за обществена поръчка от 15 януари 2011 г.
20 С писмо от 30 май 2011 г. Комисията посочва на жалбоподателите, от една страна, че счита оплакването за просрочено и поради това неподлежащо на разглеждане от нея, и от друга страна, че е предала някои твърдения на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), като попадащи в нейната компетентност. С писмо от 13 декември 2011 г. OLAF информира СХВП за факта, че приключва преписката, тъй като тя се отнася до друго обявление за обществена поръчка, също така публикувано в приложението към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2011/S 55‑089144).
21 С писмо от 31 май 2011 г., отправено до Комисията, жалбоподателите оспорват отхвърлянето на оплакването им като просрочено и отново канят Комисията да го разгледа.
22 С писмо от 11 август 2011 г. (наричано по-нататък „процесното писмо“) СХВП уведомява жалбоподателите за резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/10 (наричано по-нататък „решението за възлагане“) и им посочва, че не е приела офертата на първия жалбоподател, тъй като не се оказва, че е икономически най-изгодната. Това писмо съдържа също така сравнителна таблица, показваща броя на предоставените на тази оферта точки и този, предоставен съответно на офертите на тримата оференти, получили най-висок резултат.
23 С писмо от 12 август 2011 г. жалбоподателите искат от СХВП да им предостави, първо, точния състав на консорциума на спечелилите оференти, както и имената на партньора или партньорите или на потенциалния подизпълнител или потенциалните подизпълнители на тези оференти и процента на възложените им поръчки, второ, предоставените оценки на тяхната оферта и на офертите на спечелилите оферентите за всеки от техническите критерии за възлагане, придружени от подробен сравнителен анализ на силните и на слабите страни на тези оферти за всеки подкритерий, както и разяснение за относителните предимства и за допълнителните услуги или за най-доброто качество, предложени от спечелилите оференти спрямо офертата на жалбоподателите, трето, подробно копие на доклада за оценка, четвърто, финансовите оферти на спечелилите оференти, съпоставени с офертата на жалбоподателите, и пето, имената на членовете на комитета за оценка, за да може да се провери съществуването на потенциален конфликт на интереси. Освен това жалбоподателите твърдят наличие на конфликт на интереси, що се отнася до двама от тримата приети оференти, както и определени нередовности при прилагането от СХВП на финансовите критерии за оценка на финансовите оферти. Накрая, те искат от СХВП да се въздържи от сключването на договор със спечелилите оференти до получаването и разглеждането на отговорите на СХВП.
24 С писмо от 26 август 2011 г. СХВП предава на жалбоподателите извлечение от доклада за оценка, съдържащ качествена оценка на тяхната оферта съобразно три критерия, а именно качеството на услугите по поддръжка на софтуер, в сферата на търговията и качеството на клиентските услуги. Освен това им съобщава, от една страна, имената на спечелилите оференти и от друга страна, две таблици, сочещи резултатите, които тези оференти и първият жалбоподател са получили за техническите и финансовите си оферти.
25 С писмо от 29 август 2011 г., отправено до Комисията, жалбоподателите се оплакват, че Комисията все още не е разследвала фактите, отнесени на вниманието ѝ в техните писма от 4 март и 31 май 2011 г. Освен това те оспорват законосъобразността на решението за възлагане във връзка с „нови нередовности“, допуснати в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/10. Така, класираните на второ и трето място оференти е трябвало да бъдат изключени от процедурата за възлагане на поръчка, от една страна, поради съществуването на конфликт на интереси, и от друга страна, поради факта, че консорциумът на третия оферент е включвал оператор, който е бил отговорен за подготовката на спецификациите. Жалбоподателите приканват по този начин Комисията да разгледа „процедурата за оценка, ръководена от СХВП, относно процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/10 и да вземат необходимите мерки за гарантиране на съответствието ѝ с приложимото законодателство на Европейския съюз“.
26 С писмо от 2 септември 2011 г., отправено до СХВП, жалбоподателите се оплакват от липсата на достатъчно предоставена им информация относно резултатите от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в частност от неразкриването на части от доклада за оценка относно офертите на спечелилите оференти, както и за точния състав на тези оференти. Освен това те изтъкват манипулиране на „формулата за финансова оценка“, която СХВП е използвала при преценката на финансовите оферти, и подновяват изложените в предходните писма твърдения.
27 В писмо от 15 септември 2001 г., отправено до жалбоподателите, СХВП се позовава на мотивите, изложени в процесното писмо и в писмото от 26 август 2011 г., което счита за достатъчно. Въпреки това тя декларира, че е готова да предостави допълнителни подробности относно финансовите критерии и представя сравнителна таблица. Що се отнася до „формулата за финансова оценка“, която е използвала, СХВП посочва на жалбоподателите, че тази формула се основава на работна хипотеза, чиито фактори за претегляне зависят от положението, което съществува в СХВП към момента на изработване на критериите за възлагане на поръчките.
28 С писмо от 16 септември 2011 г., отправено до СХВП, жалбоподателите подновяват критиките си, оспорват представеното обяснение, що се отнася до използването на „формула за финансова оценка“ въз основа на работна хипотеза, възразяват срещу резултатите от процедурата за възлагане на поръчка AO/029/10 и приканват СХВП да преразгледа позицията си.
Производство и искания на страните
29 На 21 октомври 2011 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
30 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени решението за възлагане, което им е съобщено с процесното писмо, доколкото то отхвърля офертата на първия жалбоподател,
– да отмени всички останали свързани решения на СХВП, включително тези, които възлагат спорната поръчка на оферентите, класирани от първо до трето място по „каскадния“ механизъм,
– да осъди СХВП да плати на жалбоподателите вредите, претърпени в хода на процедурата по възлагане на въпросната обществена поръчка, до размера от 67 500 000 EUR,
– да осъди СХВП да плати на жалбоподателите вредите, претърпени във връзка със загубата на възможност и увреждането на тяхната репутация и доверието в тях, до размера от 6 750 000 EUR,
– да осъди СХВП да плати съдебните разноски.
31 В подкрепа на исканията си жалбоподателите изтъкват три правни основания, някои от които са подразделени на няколко части. Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението на СХВП по член 100, параграф 2 от Общия финансов регламент за това, че е предоставила на жалбоподателите недостатъчно сведения и обяснения относно начина на разсъждение, поради който възлагащият орган е взел решението за възлагане. Второто правно основание е изведено от множество очевидни грешки в преценката, по-специално относно използването на нови или неизвестни критерии за възлагане и противоречащи на спецификациите и недостатъчно разяснени (първа част), използването на грешна формула за финансова оценка, водеща до изкривявания (втора част) и манипулирана от спечелилите оференти (трета част), както и промяна на предмета на поръчката (четвърта част). Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, по-специално поради неизключването на спечелилите оференти, намиращи се в положение на конфликт на интереси, по член 93, параграф 1, буква е) и членове 94 и 96 от Общия финансов регламент, по членове 133а и 134б от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Общия финансов регламент (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава, том 4, стр. 3) и на принципа на „добра администрация“.
32 С отделен акт, заведен в секретариата на Общия съд на 31 януари 2012 г., СХВП повдига възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд срещу исканията за отмяна и за обезщетение. Жалбоподателите подават становището си по това възражение на 26 април 2012 г.
33 В своето възражение за недопустимост СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли исканията за отмяна и за заплащане на обезщетение като явно недопустими,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
34 В становищата си по възражението за недопустимост жалбоподателите подновяват главните си искания, изложени в жалбата, и молят Общия съд да отхвърли възражението за недопустимост и да пристъпи към разглеждане на делото по същество.
От правна страна
А – Предварителни бележки
35 По силата на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник, когато някоя от страните помоли за това, Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да се засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 на същия член останалата част от производството преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго.
36 Съгласно член 114, параграф 4 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по възражението за недопустимост отделно или с решението по същество. В случая Общият съд смята, че въз основа на проверката на документите по делото разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по това възражение. Поради това не е необходимо откриване на устната фаза за тази цел.
Б – По допустимостта на исканията за отмяна
1. Доводи на страните
37 В рамките на възражението си за недопустимост СХВП изтъква три основания за недопустимост на исканията за отмяна. Първо, съдебната жалба била подадена преждевременно. Според СХВП, инициирането на административното производство пред Комисията на основание член 122, параграф 3 от Регламента за марките № 207/2009 е задължителен етап, преди да се сезира съдията на Съюза. След като в настоящия случай тази жалба е била подадена преди края на срока, определен в посочения член, тя била преждевременна и поради това недопустима. Същото се отнасяло и за административния контрол на Комисията, който следвало да се счита като факултативен, след като в случая жалбоподателите в действителност са депозирали оплакване по член 122 от Регламента за марките № 207/2009. Второ, в условията на евентуалност, СХВП счита, че няма качеството на ответник, тъй като след приключването на административното производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009 жалбата е следвало да бъде подадена срещу Комисията. Трето, в още по-голяма степен в условията на евентуалност, СХВП изтъква, че Общият съд не е компетентен да разгледа жалбата. Дори да се приеме, че контролът, който следва да бъде извършен от Комисията по силата на член 122 от Регламента за марките № 207/2009 е само факултативен, оплакването и жалбата, които сезират съответно Комисията и Общият съд били основани на едни и същи факти и преследвали едни и същи цели, така че оплакването, което е било подадено по-рано, би следвало да има предимство пред съдебната жалба. Така, последната следвало да бъде обявена за недопустима ratione temporis.
38 Като начало СХВП изтъква, че член 122 от Регламента за марките № 207/2009 трябва да бъде тълкуван в светлината на член 263, втора алинея ДФЕС. Съобразно приложимите бюджетни разпоредби оспореното решение за възлагане било акт на председателя на СХВП. В случая последният бил делегирал своята административна власт на заместник-председателя на СХВП, г‑н Archambeau, който е подписал решението за възлагане. В допълнение, позоваването в точка VI.4.1 от обявлението за обществена поръчка на член 118 от Регламент № 40/94 следвало да бъде схващано като позоваване на член 122 от Регламента за марките № 207/2009.
39 Що се отнася до първото основание за недопустимост, изведено от преждевременния характер на исканията за отмяна, СХВП първо изтъква, че провеждането на административното производство пред Комисията по силата на член 122, параграф 3 от Регламента за марките № 207/2009 е задължително предварително условие за подаването на съдебна жалба. Така, за да бъде допустима, тази жалба трябвало да бъде подадена след края на това административно производство. СХВП поддържа второ, че дори да се приеме, че посоченото в член 122 от Регламента за марките № 207/2009 административното производство е факултативно, въпреки това съдебната жалба била преждевременна поради факта, че жалбоподателите са инициирали по своя воля административното производство по тази разпоредба.
40 СХВП припомня, че на 29 август 2011 г. жалбоподателите са подали пред Комисията оплакване срещу решението за възлагане, взето в резултат на процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/029/11, и че съгласно член 122 от Регламента за марките № 207/2009 Комисията е можела да приеме решение в това отношение до 29 ноември 2011 г. По силата на член 122, параграф 3 от същия Регламент липсата на формално решение на Комисията била равнозначна на мълчалив отказ (Определения на Общия съд от 9 юли 2009 г. по дело infeurope/Комисия, T‑176/08 и T‑188/08, непубликувани в Сборника, съответно точки 38 и 39, и 34 и 35), така че срокът за обжалване по член 263, шеста алинея ДФЕС на този мълчалив отказ бил започнал да тече на 29 ноември 2011 г.
41 СХВП счита, че член 122 от Регламента за марките № 207/2009 трябва да бъде тълкуван също така в светлината на член 263, пета алинея ДФЕС, който предвижда дерогация за органите на Съюза, що се отнася до прекия контрол за законосъобразност на техните актове от юрисдикциите на Съюза. Според СХВП, съгласно общите принципи на правото на Съюза, специфичните условия по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС трябва да бъдат разбирани като отнасящи се до производствата за контрол за законосъобразност, които са задължителни или факултативни, що се отнася до етапите им, предвидени за подаване на жалба пред юрисдикциите на Съюза. Когато тези специфични условия, като предвидените в член 122 от Регламента за марките № 207/2009, са задължителни, те би трябвало задължително да бъдат спазени от правните субекти, преди да подадат такава жалба.
42 Според СХВП административното производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009 е задължително, така че никакво съдебно производство не може да започне, докато тече това първо производство. Този задължителен характер се обосновава от принципите на процесуална икономия и на ефективна съдебна защита, изискващи „твърда“ намеса на Комисията в кратък срок, без разноски за страните. Общият съд бил признал, от друга страна, че административният контрол на Комисията по смисъла на тази разпоредба предхожда подаването на жалба пред съда на Съюза (вж. Определения по дело infeurope/Комисия, точка 40 по-горе, съответно точки 38 и 34 и цитираната съдебна практика) и от друга страна, че посочената разпоредба установява механизъм за контрол за законосъобразност на актовете на председателя на СХВП, по-специално в областта на възлагането на обществени поръчки, по отношение на които правото на Съюза не предвижда контрол за законосъобразност от друг орган (вж. Определения по дело infeurope/Комисия, точка 40 по-горе, съответно, точки 37 и 32 и цитираната съдебна практика). СХВП уточнява по същество, че в случая е без значение, че тази съдебна практика датира от времето, когато член 230 ЕО е бил все още в сила, и че не се e позовавал изрично на жалбата за отмяна на решения на службите и агенциите, чиято допустимост е именно призната от съдебната практика, която е кодифицирана в член 263 ДФЕС.
43 СХВП заключава от предходните съображения, че жалбата за отмяна, подадена по член 263 ДФЕС, е недопустима, след като той изисква да се заобиколят специфичните и задължителни условия, закрепени в член 122 от Регламента за марките № 207/2009, които са изрично посочени в точка VI.4.2 от обявлението за обществена поръчка и на което жалбоподателите са се позовали при подаването на оплакването си от 29 август 2011 г. СХВП припомня, че в действителност настоящата жалба е подадена на 21 октомври 2011 г., а именно преди края на административното производство пред Комисията, което може да продължи до 29 ноември 2011 г.
44 Според СХВП, дори да се приеме, че административното производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009 трябва да бъде квалифицирано като факултативно, какъвто не е случаят, въпреки това исканията за отмяна били недопустими, тъй като били преждевременно предявени. В действителност в случая този твърдян факултативен характер бил без значение поради факта, че жалбоподателите по своя воля са избрали да използват този път на обжалване и освен това, да не изчакат решението на Комисията, приключващо това административно производство, преди да подадат съдебната си жалба. Поради това исканията за отмяна били недопустими, независимо от задължителния или факултативен характер на административния контрол на Комисията, доколкото и в двата случая жалбата е била подадена преди края на предвиденото за тази цел административно производство.
45 Що се отнася до второто основание за недопустимост, изведено от липсата на процесуална легитимация на СХВП, тя припомня, че съгласно съдебната практика на Общия съд (вж. Определения по дело infeurope/Комисия, точка 40 по-горе, съответно, точки 39 и 35 и цитираната съдебна практика) жалбоподателите е трябвало да подадат жалба за отмяна по член 263 ДФЕС срещу мълчаливото отхвърляне на оплакването им от Комисията, а не срещу решението за възлагане на СХВП, така че исканията за отмяна трябвало при всяко положение да бъдат обявени за недопустими.
46 Що се отнася до третото основание за недопустимост, изведено от липсата на компетентност на Общия съд, СХВП изтъква, че по същество административният контрол за законосъобразност на Комисията, съгласно член 122 от Регламента за марките № 207/2009, се основава на същите факти, които представляват предмет на съдебното производство пред Общия съд по член 263 ДФЕС, и че преследва същите цели като посоченото съдебно производство. Освен това Общият съд бил постановил, че законодателят на Съюза не е замислил административното производство, визирано в член 122 от същия регламент, като предоставящо на частните субекти алтернатива на жалбата пред юрисдикциите на Съюза с цел защита на техните интереси (вж. Определения по дело infeurope/Комисия, точка 40 по-горе, съответно точки 38 и 34 и цитираната съдебна практика).
47 СХВП заключава от това, че дори производството, предвидено в член 122 от Регламента за марките № 207/2009 да няма задължителен характер, то „замества“ производството пред юрисдикциите на Съюза. В действителност, за разлика от производството пред омбудсмана, жалбоподателят остава свободен да избере сред многото жалби, с които разполага, тази, която може най-добре да послужи на неговите интереси. Въпреки това, когато дадено решение е постановено въз основа на някоя от тези две жалби, втората би била изключена. Според СХВП, доколкото жалбоподателите в случая са подали оплакване пред Комисията по силата на член 122 от Регламента за марките № 207/2009, преди да подадат жалба по член 263 ДФЕС, те вече не разполагат с тази последна жалба и тя следва да бъде обявена за недопустима с мотива, че Общият съд не е компетентен ratione temporis да я разгледа.
48 Жалбоподателите молят възражението за недопустимост да бъде отхвърлено. Те оспорват, от една страна, приложимостта на член 122 от Регламента за марките № 207/2009 в настоящия случай и от друга страна, преждевременния характер на тяхната жалба, задължителния характер на предварително производство пред Комисията, липсата на процесуална легитимация на СХВП, както и липсата на компетентност на Общия съд.
2. По компетентността на съда на Съюза да разглежда жалби, подадени срещу актовете на СХВП
49 Общият съд счита за подходящо да разгледа първо третото основание за недопустимост, тоест въпроса дали — независимо от значението на разпоредбите на член 122 от Регламента за марките № 207/2009 — съда на Съюза е компетентен да разглежда жалби, подадени срещу актове на СХВП.
50 В това отношение следва да се припомни, че член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС, въведен с Договора от Лисабон и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., съдържа нова разпоредба на първичното право, по силата на която съда на Съюза „контролира също така законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“. Тази разпоредба е предназначена да запълни една важна празнота в текста на предходната версия на този член, а именно на член 230, първа алинея ЕО, и следователно в цялата кодифицирана система способи за защита в договора, като прави изрично подлежащи на обжалване пред съда на Съюза, освен актовете на институциите по член 13 ДЕС, обвързващите правни актове на неговите органи, служби и агенции (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Sogelma/AER, T‑411/06, Сборник, стр. II‑2771, точка 33 и сл., по-специално точка 36, позоваваща се на Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент, 294/83, Recueil, стр. 1339).
51 Необходимо е да се отбележи, че по силата на член 115, параграф 1 от Регламента за марките № 207/2009 СХВП представлява служба на Съюза по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС.
52 В резултат на това Общият съд е компетентен да разглежда жалбите, подадени срещу актовете на СХВП, сред които и тези на нейния председател в областта на обществените поръчки, които са предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни.
3. По значението на член 122 от Регламента за марките № 207/2009
53 На второ място следва да се прецени дали и ако е необходимо, в каква степен, тази съдебна компетентност е ограничена или модулирана от член 122 от Регламента за марките № 207/2009.
54 В това отношение следва да се отбележи, че под наименованието „Контрол за законност“, член 122, параграф 1 от същия Регламент предвижда, че „[к]омисията проверява законността на актовете на председателя на Службата, по отношение на които законодателството на Общността не предвижда проверка за законност от друг орган […]“. Така приложното поле на тази разпоредба е изрично обусловено от отсъствието на контрол за законосъобразност на актовете на председателя на СХВП от друг орган. Общият съд обаче, в качеството си на съдебен орган на Съда съгласно член 19, параграф 1, първо изречение ДЕС, съставлява такъв „друг орган“, доколкото той упражнява такъв контрол за законосъобразност съгласно член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС.
55 От това следва, че противно на това, което твърди СХВП, настоящият случай не попада в приложното поле на член 122 от Регламента за марките № 207/2009 и поради това по-специално параграф 3, второ изречение от този член, съгласно който „[к]омисията трябва да бъде сезирана в срок от един месец, считано от деня, в който за първи път заинтересуваният е узнал за съответния акт“, не е приложим. Следователно СХВП не би могла да изтъкне, че било сезирането на Комисията с оплакване срещу акт на председателя на СХВП, било провеждането на административното производство за тази цел, било едно евентуално изрично или мълчаливо решение на Комисията по това оплакване съставляват, под каквато и да е форма, предварителни задължителни условия, дори за допустимост, на жалба, подадена пред съда на Съюза срещу такъв акт, по силата на член 263, първа алинея, второ изречение и четвърта алинея ДФЕС.
56 Тази преценка се потвърждава и от телеологическо тълкуване на член 122 от Регламента за марките № 207/2009. Действително, когато текстът на правила от първичното право, уреждащи системата за съдебна защита на договора, страдаше все още от празнината, посочена в точка 50 по-горе, признаването на задача на Комисията за контрол на законосъобразността, какъвто е предвиден в член 122 от същия регламент, отговаряше на възприетата от законодателя на Съюза необходимост да предизвика решение на Комисията, за да направи актовете, приети от органите или службите и агенциите на Съюза, най-малкото непряко, годни за обжалване пред съда на Съюза. Така формулировката „актовете […] по отношение на които законодателството на Общността не предвижда проверка за законност от друг орган“ потвърждава, че става въпрос за предоставяне на Комисията на правомощие за остатъчен и субсидиарен контрол, за да се осигури достъп до съда на Съюза, най-малкото посредством изрично или мълчаливо решение на Комисията по смисъла на член 122, параграф 3, трето и четвърто изречение от Регламента за марките № 207/2009. Все пак, най-късно след влизането в сила на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС, тази цел загуби причината за съществуването си и не би могла да обоснове твърдения задължителен характер на производството по член 122 на този регламент като етап, предхождащ сезирането на съда на Съюза.
57 В подкрепа на своето възражение за недопустимост СХВП изтъква все пак, че след влизането в сила на Договора от Лисабон член 122 от Регламента за марките № 207/2009 трябва да бъде тълкуван също така в светлината на член 263, пета алинея ДФЕС, съобразно който „[а]ктовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях“.
58 Необходимо е обаче да се припомни, че поради мотивите, изложени в точка 55 по-горе, член 122 от Регламента за марките № 207/2009 е неприложим в случая, така че критериите, предвидени в него, не биха могли да бъдат квалифицирани като „специфични условия и правила“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС.
59 При всяко положение член 263, пета алинея ДФЕС не е от естество да постави под въпрос юрисдикционната компетентност на Общия съд, такава, каквато е уредена в член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС (вж. точки 49 и 52 по-горе). Действително всяко тълкуване в обратния смисъл рискува да засегне ясното разделение между, от една страна, законодателните и изпълнителни правомощия, и от друга страна, съдебната власт, заложени в членове 13—19 ДЕС, както и задължението единствено на съда на Съюза да осигури „спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите“, каквото изисква член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС. Още повече че текстът на член 122, параграф 2 от Регламента за марките № 207/2009, съгласно който Комисията „изисква изменението или отмяната на всички незаконни актове, посочени в параграф 1“, предполага от страна на тази институция констатирането на незаконосъобразност и следователно действително отсъждане относно законосъобразността на актовете на председателя на СХВП, подобно на съдия. По същия начин пасажът на параграф 3, първо изречение на посочения член, според който „[в]секи акт […] може да бъде изпратен на Комисията от всяка държава членка или от всяко трето лице пряко и лично засегнато, с оглед контрола на законността“ доказва, че законодателят на Съюза е имал предвид да възложи на Комисията правомощие за контрол, с каквото служебно разполага съдът по силата на член 230, втора и четвърта алинея ЕО. Дори обаче едно такова правомощие за контрол за законосъобразност, възложено на Комисията, да е можело да се счита от гледна точка на законодателя, към момента на приемане на член 122 от Регламента за марките № 207/2009, че запълва евентуална празнота в системата за съдебна защита по договора, при всяко положение това правомощие е загубило основанието си за съществуване след влизането в сила на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС (вж. точка 56 по-горе).
60 Освен това от предходните съображения следва, че член 263, пета алинея ДФЕС не се отнася за случай като предвидения в член 122 от Регламента за марките № 207/2009, който възлага правомощие за контрол за законосъобразност на актовете на орган, служба или агенция на Съюза на външна институция. Напротив, критериите „Специфични условия и правила“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС трябва да бъдат тълкувани като сочещи установяването от посочения орган или посочената служба или агенция на чисто вътрешни условия и правила, предхождащи съдебната жалба, уреждащи по-специално функционирането на механизъм за самоконтрол или развитието на производство за доброволно решаване на спора, за да се подготви или избегне съдебен спор пред юрисдикциите на Съюза. Така в областта на обществените поръчки членове 33 и 34 от Решение 2007/497/ЕО на Европейската централна банка от 3 юли 2007 година за определяне на правилата за възлагане на обществени поръчки (ОВ L 184, стр. 34) предвиждат предварително вътрешно средство за обжалване пред орган за контрол над обществените поръчки (Procurement Review Body), признавайки същевременно изключителната и автономна компетентност на Съда да разглежда споровете, които възникват между Европейската централна банка (ЕЦБ) и даден оферент.
61 Най-сетне, доколкото СХВП навежда в подкрепа на възражението си за недопустимост определенията по дело infeurope/Комисия (точка 40 по-горе, съответно, точки 37 и 38, и 33 и 34), след като е преценила по същество, че предвиждането от член 118, параграф 3, от Регламент № 40/94 (сега член 122, параграф 3 от Регламента за марките № 207/2009) на срок за сезиране на Комисията с административна жалба свидетелства за задължителния характер на едно такова производство, предхождащо подаването на жалба пред съда на Съюза по силата на член 230 ЕО, достатъчно е да се отбележи, че тази предходна съдебна практика е загубила значението си с влизането в сила на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС (вж. точки 49 и 52 по-горе).
62 При тези условия следва да се отхвърли също така главният аргумент на СХВП, според който образуването на административно производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009 съставлява задължително предварително условие за подаването на жалба пред Общия съд и следователно условие за допустимост на тази жалба.
4. По относимостта на факта, че жалбоподателите са инициирали производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009
63 СХВП поддържа по същество, че предвид инициирането на административното производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009 по волята на жалбоподателите с подаването посредством писмо от 29 август 2011 г. на оплакване до Комисията те е трябвало да изчакат резултата от това производство, преди да подадат съдебна жалба, която още повече е трябвало да бъде насочена срещу крайното решение на Комисията. От своя страна жалбоподателите оспорват, че са подали такова оплакване съобразно член 122 от Регламента за марките № 207/2009.
64 В случая не е необходимо да се разглежда въпроса дали писмото на жалбоподателите от 29 август 2011 г. съставлява оплакване по смисъла на член 122 от Регламента за марките № 207/2009. Дори да се приеме, че случаят е такъв, от съображенията, развити в точки 49—62 по-горе, следва, че инициирането на производство по оплакване пред Комисията не би могло да има за последица възпрепятстването на жалбоподателите да подадат в предвидените в член 263, шеста алинея ДФЕС срокове жалба срещу решението за възлагане, връчено посредством процесното писмо. Действително освен позоваването на текста на член 122 от Регламента за марките № 207/2009, който е неприложим в случая (вж. точка 55 по-горе), и остарялата съдебна практика, произтичаща от определенията по дело infeurope/Комисия (точка 40 по-горе), СХВП не се позовава на никакво правно основание относно такова ограничаване на правото на жалбоподателите на ефективна съдебна жалба по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389). Напротив, предвид съображенията, развити в точки 49—62 по-горе, ако се бяха ограничили до провеждането на оспорването си пред Комисията, жалбоподателите биха се изложили на значителен риск от преклудиране на такава жалба срещу това решение на СХВП.
65 В резултат на това единствено фактът, че жалбоподателите са направили опит да настояват в писмото си от 29 август 2011 г. за разследване от Комисията на оплакването им от 4 март 2011 г., не може да има за последица недопустимост на исканията за отмяна, които те са подали пред Общия съд съобразно разпоредбите на член 263 ДФЕС.
5. Последици за преценката на наведените мотиви за недопустимост
66 Предвид съображенията, развити в точки 49—62 по-горе, Общият съд констатира, че жалбата на жалбоподателите, доколкото тя съдържа искания за отмяна, не е нито преждевременна, нито недопустима, и че първото основание за недопустимост следва да бъде отхвърлено. Същото се отнася за второто и третото основание за недопустимост, след като съдебната компетентност на Общия съд, както по съществото, така и ratione temporis, произтича непосредствено от член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС, а не само по индиректен начин от член 122 от Регламента за марките № 207/2009, който поради своята неприложимост не може да ограничи тази компетентност. От това следва също така, че в случая СХВП има качеството на ответник в настоящия спор и че допустимостта на исканията за отмяна не зависи от предварителна административна жалба пред Комисията на основание член 122 от същия регламент.
67 Следователно възражението за недопустимост следва да бъде отхвърлено, що се отнася до исканията за отмяна.
В – По допустимостта на исканията за обезщетение
68 СХВП счита, че поради недопустимостта на исканията за отмяна, исканията за обезщетение трябва също така да бъдат обявени за недопустими. В условията на евентуалност, СХВП иска последните искания да бъдат обявени за недопустими или явно лишени от всякакво правно основание съгласно член 111 от Процедурния правилник, поради нарушаване на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от същия правилник. Действително, като пропуска да опише, най-малкото накратко, правните основания или разпоредби, на които се основават исканията за обезщетение, жалбата не удовлетворявала изискването, че трябва да посочва естеството и значимостта на вредата с достатъчно точност. В частност, в жалбата жалбоподателите не сочели никакво доказателство за твърдяното незаконосъобразно поведение и не обяснявали с достатъчна точност връзката между това поведение и твърдяната претърпяна вреда.
69 Жалбоподателите оспорват, че исканията им за обезщетение са недопустими.
70 На първо място, достатъчно е да се отбележи, че предвид съображенията, развити в точки 49—68 по-горе, основният довод на СХВП, според който недопустимостта на исканията за обезщетение произтича непосредствено от тази на исканията за отмяна, трябва да бъде отхвърлен.
71 На второ място, що се отнася до евентуалния довод, изведен от нарушаването на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда и съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответната страна да подготви своята защита, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. По-конкретно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от общностна институция, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия, и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. по дело Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Сборник, стр. II‑211, точка 132 и цитираната съдебна практика).
72 В случая обаче СХВП не може да изтъкне, че жалбоподателите са нарушили в тяхната жалба тези изисквания за форма, тъй като тя съдържа достатъчно факти, позволяващи да се идентифицира твърдяното незаконосъобразно поведение, за което се упреква СХВП, причините, поради които жалбоподателите считат, че съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, които те твърдят, че са претърпели, както и естеството и обхвата на тези вреди. В действителност, без да е необходимо да се извършва предварително преценка на основателността на исканията за обезщетение, жалбоподателите излагат пространно тези различни факти в точки 126—155 на тяхната жалба, под самостоятелното заглавие „Обезщетение за загуби и пропуснати ползи“, като се позовават на основанията за незаконосъобразност, развити в подкрепа на исканията им за отмяна (точки 126, 133—136 и 140), като обясняват съществуването на причинно-следствена връзка (точка 137) и като уточняват естеството и обхвата на твърдените вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия (точки 139 и 141—148 относно загубата на поръчката и точки 150—155). Следователно в настоящия случай, противно на това, което счита СХВП, не става въпрос Общият съд да търси и установява сред различните наведени оплаквания в подкрепа на исканията за отмяна онова или онези, които жалбоподателите са имали предвид като съставляващи основанието на исканията за обезщетение, нито да изчислява и да проверява съществуването евентуално на причинно-следствена връзка между поведението или действията, визирани от това или тези оплаквания и твърдените вреди (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 11 януари 2012 г. по дело Ben Ali/Съвет, T‑301/11, точка 72 и сл.), което би могло да обоснове отхвърлянето на тези искания за обезщетение като недопустими на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник.
73 На трето място, в случая СХВП не е уточнила основанията, на които счита, че исканията за обезщетение са очевидно лишени от всякакво правно основание, съгласно член 111 от Процедурния правилник, така че този довод трябва също така да бъде отхвърлен. При всяко положение, при липсата на защита на СХВП в това отношение, включително що се отнася до твърдяното незаконосъобразно поведение на СХВП, на този стадий Общият съд не е в състояние да прецени окончателно основателността на различните правни основания за незаконосъобразност, изтъкнати от жалбоподателите (вж. точка 31 по-горе).
74 Следователно мотивите за недопустимост, наведени от СХВП срещу исканията за обезщетяване на вреди, трябва да бъдат отхвърлени изцяло.
75 От съвкупността на предходните съображения следва, че исканията за отмяна и за обезщетяване на вреди са допустими и че възражението за недопустимост, повдигнато от СХВП, трябва да бъде отхвърлено.
По съдебните разноски
76 Съдът не се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля възражението за недопустимост.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 12 септември 2013 г.
Съдържание
Правна уредба
А – Общи разпоредби
Б – Регламент CB‑3‑09 на СХВП
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
А – Предварителни бележки
Б – По допустимостта на исканията за отмяна
1. Доводи на страните
2. По компетентността на съда на Съюза да разглежда жалби, подадени срещу актовете на СХВП
3. По значението на член 122 от Регламента за марките № 207/2009
4. По относимостта на факта, че жалбоподателите са инициирали производство по член 122 от Регламента за марките № 207/2009
5. Последици за преценката на наведените мотиви за недопустимост
В – По допустимостта на исканията за обезщетение
По съдебните разноски