Дело T‑556/11

European Dynamics Luxembourg SA и др.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Възражение за недопустимост — Искане за отмяна — Член 263, първа и пета алинея ДФЕС — Член 122 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на преждевременен характер на жалбата — Качество на ответник — Компетентност на Общия съд — Искане за обезщетение за вреди — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд — Допустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 12 септември 2013 г.

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Приложимост към пораждащи правни последици спрямо трети лица актове, приети от създадени въз основа на вторичното право агенции — Актове на председателя на Службата за хармонизация във вътрешния пазар

(член 263, първа алинея ДФЕС)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Приложимост към пораждащи правни последици спрямо трети лица актове, приети от създадени въз основа на вторичното право агенции — Актове на председателя на Службата за хармонизация във вътрешния пазар — Приложно поле на член 122 от Регламент № 207/2009

(член 19, параграф 1 ДЕС; член 263, първа и четвърта алинея ДФЕС; член 122 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените правни основания — Иск за обезщетение на вреди, които се твърди, че са причинени от институция на Съюза

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 50—52)

2.      Член 122, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността предвижда, че „Комисията проверява законността на актовете на председателя на Службата, по отношение на които законодателството на Общността не предвижда проверка за законност от друг орган […]“. Така приложното поле на тази разпоредба е изрично обусловено от отсъствието на контрол за законосъобразност на актовете на председателя на Службата от друг орган. Общият съд обаче в качеството си на съдебен орган на Съда съгласно член 19, параграф 1, първо изречение ДЕС съставлява такъв „друг орган“, доколкото той упражнява такъв контрол за законосъобразност съгласно член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС.

От това следва, че акт на председателя на Службата не попада в приложното поле на член 122 от Регламент № 207/2009 и поради това по-специално параграф 3, второ изречение от този член, съгласно който „Комисията трябва да бъде сезирана в срок от един месец, считано от деня, в който за първи път заинтересуваният е узнал за съответния акт“, не е приложим. Следователно Службата не би могла да изтъкне, че било сезирането на Комисията с оплакване срещу акт на председателя на Службата, било провеждането на административното производство за тази цел, било едно евентуално изрично или мълчаливо решение на Комисията по това оплакване съставляват, под каквато и да е форма, предварителни задължителни условия, дори за допустимост, на жалба, подадена пред съда на Съюза срещу такъв акт по силата на член 263, първа алинея, второ изречение и четвърта алинея ДФЕС.

Тази преценка се потвърждава и от телеологическо тълкуване на член 122 от Регламента за марките № 207/2009. Действително, когато член 230, първа алинея ЕО, уреждащ системата за съдебна защита на договора, страдаше все още от празнина по отношение на актовете на органите, службите и агенциите на Съюза, признаването на задача на Комисията за контрол на законосъобразността, какъвто е предвиден в член 122 от същия регламент, отговаряше на възприетата от законодателя на Съюза необходимост да предизвика решение на Комисията, за да направи актовете, приети от органите или службите и агенциите на Съюза, най-малкото непряко, годни за обжалване пред съда на Съюза. Така формулировката „актовете […] по отношение на които законодателството на Общността не предвижда проверка за законност от друг орган“ потвърждава, че става въпрос за предоставяне на Комисията на правомощие за остатъчен и субсидиарен контрол, за да се осигури достъп до съда на Съюза, най-малкото посредством изрично или мълчаливо решение на Комисията по смисъла на член 122, параграф 3, трето и четвърто изречение от Регламента за марките № 207/2009. Все пак най-късно след влизането в сила на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС тази цел загуби причината за съществуването си и не би могла да обоснове твърдения задължителен характер на производството по член 122 на този регламент като етап, предхождащ сезирането на съда на Съюза.

(вж. точки 54—56)

3.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 71)