ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

28 октомври 2010 година

Дело T‑32/09 P

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Досъдебна процедура — Явно неоснователна жалба — Насрещна жалба само относно разноските“

Предмет: Жалба за отмяна на Определение от 4 ноември 2008 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) по дело Marcuccio/Комисия (F‑18/07, непубликувано в Сборника). Насрещна жалба на Комисията

Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Отхвърля насрещната жалба като явно недопустима. Осъжда г‑н Luigi Marcuccio да понесе освен направените от него съдебни разноски и разноските на Комисията в настоящото производство по обжалване. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски във връзка с насрещната жалба.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Mълчалив отказ на искане, който не е оспорен в предвидения срок — Последващо изрично решение — Потвърждаващ акт — Погасяване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Обжалване — Предмет — Жалба единствено относно възлагането и размера на съдебните разноски — Недопустимост

(член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда)

1.      Когато е издадено след мълчалив отказ по същото искане, изричното решение за отхвърляне на това искане е само потвърждаващ акт и следователно за заинтересованото лице не започва да тече нов срок за обжалване по административен ред, тъй като на етапа на искането и преди подаването на административната жалба не се прилага член 91, параграф 3, второ тире от Правилника, който гласи, че „ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок“.

(вж. точка 20)

Позоваване на:

Общ съд — 17 ноември 2000 г., Martinelli/Комисия, T‑200/99, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1161, точка 11 и цитираната съдебна практика

2.      Нормата на член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, съгласно която размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване, се прилага без оглед на вида на жалбата и начина на подаването ѝ.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Съд — 29 април 2004 г., Парламент/Ripa di Meana и др., C‑470/00 P, Recueil, стр. I‑4167, точки 81 и 82